Малко след фестивала в Кан, нека разгледаме този интересен град. Авторката харесва повече съседния Мандейо ла Наполи – нека видим защо. Приятно четене:

Кан – до Мандейо ла Наполи

Кан през зимата няма нищо общо с Кан през лятото.

Но това не учудва никого . Все едно да отидете през февруари в Несебър. Е, между Кан и Несебър има съществена разлика (в полза на Несебър) , но това е друга тема.

Кан

Накратко – Кан е полужив. „Полу”, защото до 5 часа след обяд е мъртъв, след това започва известно раздвижване, на което естествено най-много се радват ресторантите и магазините по Кроазет – една от най-атрактивните шопинг улици в света. Снимката на Кроазет в зимен ден изглежда като недовършен макет – нито хора, нито автомобили. За разлика от лятото, когато там няма къде да стъпиш от народ, а върволицата автомобили, като извадени от изложба, се движи едва -едва, през февруари е абсолютно пуста.

Кан

Много от ресторантите затварят от 2 до 6 часа и ако закъснееш да обядваш, като мен, трябва да влезеш или в хотел, или в някое от заведенията на плажа, които през зимата са закрити откъм морето с плътни найлони, но повярвайте ми, направо си умираш от студ. Сервитьорите бавно се събуждат от зимния си сън, но са още лениви и пак така недружелюбни към не толкова заможните клиенти, които те веднага разпознават безпогрешно. Ястията са със средна цена 50-80 евро (всяко!), салатите започват от 18 евро. Не знам какво разбират под „домашно приготвени картофи”, но моите си бяха от безвкусните замразени. Пак си помислих за Несебър и Созопол.

Четете по–нататък>>>