Днес ви представям малко впечатления и разсъждения за прословутия български туризъм. Приятно четене:

„Турист?“ Май значи „идиот“

Из българското Черноморие

Мразя да спя в автобус. Щото не мога да спя. Слизайки на гарата в Бургас се прозявах като караконджул, и то явно много екзотичен и перспективен караконджул с раница, защото 2—3 местни таксиджии веднага ме питат „Where are you from“, а друг мил човечец иска да му уедря куп десетолевки на по-едри банкноти или валута, ако имам. Ми, нямам. Не, че нямам, но нямам. Сигурно щях да съм на печалба, но туристите сме идиоти. Започнало се е още с Двуцветко, първия турист от Света на Диска (справка — Тери Пратчет, „Цвета на магията“), така е и до днес.
Докато стигна градската градина (все така красива, както я помня от дете), вече съм изплюскал закуската от една шоколадова кифла. А удоволствието топлите морски вълни да ти измият опесъчените крака е само на 6 часа от София. От 7:20 до 7:40 АМ все повече млади и ентусиазирани пенсионери се появяват на плажа, извършвайки бодра физзарядка по бански, надъхани като за манифестация под мъдрото партийно ръководство от отминалите дни. Май е време да се изнасям да снимам.

Да отидеш в Рим и да не видиш папата. Началният план за безплановата почивка беше да отида на море 2—3 дни, да правя каквото ми хрумне, само не и да работя. Е, няма да бачкам тук действително (предимно защото не взех лаптоп), но получих запитване за сайт на някакъв хотел. Да не смееш да се отбиеш при познати. В резултат довечера ще пътувам не към Созопол, а към Китен — спането ще е при клиентите. И ще наснимам хотела им, разбира се. Като сложим в сметката, че обяснявах и от какво се състои един сайт, излиза, че пак съм бачкал по почивно време. Не пак, а отново.

Четете по-нататък>>>