Archive for the 'Марина' Category

май 09 2011

Швейцария (2): Към Шпиц и Оберхофен (Spiez & Oberhofen am Thunersee), както и Тун (Thun)

Продължаваме с пътеписа на Марина за Швейцария. След Берн, сега на ред са алпийските Шпиц, Оберхофен и Тун.


Приятно четене:

Швейцария

част втора

Шпиц и Оберхофен (Spiez & Oberhofen am Thunersee)

Половин час по-късно слязох на гарата в китното и красиво градче Шпиц. Този път слънцето не грееше срещу мен а точно в гърба ми и изгледа от върха на хълма към пристанището и замъка беше перфектен. Направих снимки и тръгнах да се спускам надолу към езерото.

Шпиц (Spiez) – Швейцария

Мястото ми беше познато и бързо стигнах до замъка.

Шпиц и Оберхофен (Spiez & Oberhofen am Thunersee) – Швейцария

Разходих се в градината пред входа му, която също както през пролетта беше декорирана с красиви цветя съобразени със сезона. Идилията и тишината бяха в изобилие.

Шпиц и Оберхофен (Spiez & Oberhofen am Thunersee) – Швейцария

След това влязох в кокетното дворче на самия замък. Отново зелена морава и красиви цветя наоколо.

Шпиц и Оберхофен (Spiez & Oberhofen am Thunersee) – Швейцария

Беше почти 4ч. следобед. Трябваше да побързам за да успея да се кача на корабчето след 15 мин. По една малка калдъръмена уличка в единия край на замъка, точно покрай църквата се озовах на брега на езерото при кокетното пристанище. Нямаше и следа от тишината край замъка. Тук беше пълно с хора, приятни заведения и отново много цветя и тук там декоративни палми.

schweiz_spiez_16

В първия момент малко се шашнах. Имаше акостирали два кораба и трябваше да проуча кой за къде е. Скоро обаче разбрах, че единия – по-големия тръгва в 4ч. и е в посока Интерлакен или иначе казно в обратната на моята посока, а на другия малко по-малък кораб се оказа че има сватба. Изпратих и двата кораба и в малкото останали минути до пристигането на моето корабче използвах да пообиколя наоколо за да снимам и разгледам. Цареше голямо оживление. Слънцето печеше силно и огряваше лодките в заливчето. Крайбрежната алея беше осеяна със заведения или просто пейки за отмора. Всичко изглеждаше миниатюрно и много уютно.

Наблюдавайки множеството хора започнах малко да се притеснявам дали ще има място за всички на корабчето. За мен беше важно да успея да се кача, за да не се провали плануваната

разходка до замъка в Оберхофен.

За всеобщо успокоение след минути акостора един огромен кораб на три етажа. И въпреки, че целия кей и площадчето на пристанището беше пълно с хора имаше предостатъчно място за всички.

Oberhofen am Thunersee, Швейцария

Намерих си място на палубата и бях готова да продължа с екскурзията. Седнах умишлено от страната от която очаквах да се появи осанката на красивия замък в Оберхофен. От другата страна планинските върхове бяха доста впечатляващи, но моя приоритет беше именно замъка.

Пътуването с корабчето беше много приятно. Разминахме се с цяло ято лодки с бели изпънати плана. Зад нас оставаха високите планински зъбери спускащи се право в езерото, а напред по склоновете огряни от есенното слънце бяха накацали красиви шалета.

Оберхофен (Oberhofen am Thunersee) – Швейцария

Оберхофен (Oberhofen am Thunersee) – Швейцария

Спряхме за малко на едно миниатюрно кейче и от там продължихме. На следващата спирка трябваше да сляза. Тръпнех в очакване да видя красивия замък на самия бряг на езерото. И само след минути го забелязах в далечината. Колкото повече го наближавахме толкова по-впечатляващ ставаше той. Искаше ми се да имам поне още една ръка за да мога да снимам едновременно с камерата и с фотоапарата.

Оберхофен (Oberhofen am Thunersee) – Швейцария

Слязох на кея до самия замък. От там се откриваше невероятно красива гледка към него на фона на снежните планински върхове.

Оберхофен (Oberhofen am Thunersee) – Швейцария

Минаваше 4:30ч. следобед, но в закътаното заливче беше топло и приятно. Седнах да пия кафе в заведението на самия кей. Очите ми не смогваха да обхванат цялата красота наоколо – планините, езерото и замъка. След това се отправих към големия каменен вход на замъка Оберхофен.

Самия музей в този момент затваряше, но за щастие парка беше отворен. Заобиколих от всички страни приказния замък и попаднах в един истински рай.

Шпиц и Оберхофен (Spiez & Oberhofen am Thunersee) – Швейцария

Малки алеи, красиви цветя, статуи с ангелчета, зелени поляни, интересни растения и какво ли още не.

Шпиц и Оберхофен (Spiez & Oberhofen am Thunersee) – Швейцария

В единия край на парка имаше едно дървено шале отрупано с цветя, което изглеждаше като извадено от картичка.

Шпиц и Оберхофен (Spiez & Oberhofen am Thunersee) – Швейцария

Покрай езерото стигнах до един тунел направен от някакви увивни растения. Навсякъде чисто, тихо и безкрайно спокойно. Наистина като райска градина.

Шпиц и Оберхофен (Spiez & Oberhofen am Thunersee) – Швейцария

Шпиц и Оберхофен (Spiez & Oberhofen am Thunersee) – Швейцария

На едно слънчево място под лек наклон забелязах че белите и червени цветя са декорирани като швейцарското знаме. Мястото беше избрано така, че да се вижда от езерото.

Шпиц и Оберхофен (Spiez & Oberhofen am Thunersee) – Швейцария

Разхождах се, любувах се и се наслаждавах на целия този пасторален пейзаж. Времето обаче напредваше и трябваше да се ориентирам към автобусната спирка. Въпреки, че минаваше 5:30ч. следобед моята екскурзия продължаваше в посока град Тун.

Тун (Thun)

Качих се на пощенския автобус и за десетина минути преминавайки през приказно красиви къщички и селца стигнах до Тун. Градът донякъде ми беше познат, защото бяхме идвали преди години тук. Лесно се ориентирах къде да сляза и накъде да тръгна. Без проблем стигнах до реката. Носех сух хляб и след като се установих на една слънчева пейка извадих торбичката и нахраних пернатите обитатели в реката.

Тун (Thun), Швейцария

Тун (Thun), Швейцария

Реших, че е време и аз да хапна. Целия ден бях толкова погълната от различните емоции, че не ми мина през ума да ям. Хапнах си сандвич, допих последните глътки кафе и тръгнах към църквата и поредния приказен замък кацнали на хълма над града. Още докато бях покрай реката кабманите на църквата започнаха да бият – беше 6ч. следобед. Разстоянията са малки и докато се изкача до църквата по тесните каменни стълби между старинните сгради, камбаните се чуваха все по-силно.

Тун (Thun), Швейцария

Тун (Thun), Швейцария

След 15 мин. най-накрая камбаните спряха и всичко потъна в тишина. Обиколих площадчето с църквата и се отправих към замъка. Идилията и тук беше пълна. Тишина, каменни стени и сводове обрасли в бръшлян, калдаръмени улички, малки площадчета с чешми, стръмно спускащи се улички надолу и други изкачващи се още по-нависоко. След броени минути стоях на площадчето пред входа на белия, красив замък.

Тун (Thun), Швейцария

Тун (Thun), Швейцария

Разходих се наоколо. Камерата ми обаче даваше индикации, че всеки момент ще спре. Тръгнах да се спускам по малките стръмни улички. Успях да направя последни кадри на църквата преди камерата да спре. След това се спуснах по едни оригинални стълби покрити с дървен навес и стигнах право до централната улица на стария град.

Погледанх си часовника. По всичко изглеждаше, че няма да сваря за влака в 18:36ч. и затова реших да си продължа разходката спокойно преди следващия влак.

Централната улица беше интересна с това, че пешеходната част се намираше нависоко, като на тераса. На определено разстояние имаше стълбички по които се слизаше до долното ниво където имаше безистени за пешеходците и платно за колите. Повървях на горното ниво и щом стигнах до края на улицата слязох за да пресека и да се озова на централния градски площад. В средата имаше традиционен шадраван-чешма със статуя. На едната страна на площада беше старата сграда на кметството, на другите страни имаше хотел, ресторант и други сгради, всичките със старинна архитектура, но перфектно подържани и разбира се отрупани с цветя.

Обиколих закътания площад, но най-впечатлена останах от гледката която се откри към замъка щом застанах до кметството. Слънцето залязваше, но последните лъчи го огряваха кацнал на височината.

Беше дошъл краят на моята разходка. Запътих се към реката а от там щях да премина в новата част на града и да стигна до гарата. Разполагах с достатъчно време до следващия влак затова реших да седна и да изпия едно кафе в някое от многобройните кафенета покрай реката. Наближаваше 7ч. и младежта започваше да пълни заведенията. Сервитьорката мина и остави по столовете меки бели одеала. Заедно с кафето ми донесоха и един много вкусен сладкиш. Наслаждавах се на последните минути от моята прекрасна екскурзия.

Отпочинала поех към гарата. Над реката имаше два моста които силно ме впечатлиха. Бяха подобни на този в Люцерн – дървени, с островърхи покривчета и целите опасани с цветя.

Преминах по един от тях за да се окажа в другата част на града. Тук улиците ставаха широки, а сградите наоколо модерни. Не знаех точно къде е гарата, но знаех, че посоката е вярна а щом видях една по-широка улица реших, че тя ще ме отведе право в целта. В този край на Европа централните улици обикновено водят към ЖП гарите. Така и стана. Главната улица ме изведе на голям кръгъл площад с интересни фигури направени от растения а право срещу него се издигаше сградата на гарата.

Проверих на кой перон ще пристигне моят влак и тъй като имаше достатъчно време отидох почти до края на перона и седнах на една пейка. Едва сега видях, че точно срещу гарата, на метри от мен в един от ръкавите на реката бяха акостирали корабите които правеха разходките по езерото до Интерлакен. Това беше едно перфектно решение за туристите…слизат на гарата и директно се качват на кораб. Стоейки на пейката се наслаждавах на последните мигове от този прекрасен есенен ден. Срещу мен тихо се поклащаха корабите а в другата посока на лунната светлина блестяха белите шапки на стръмните алпийски върхове.

Минаваше 9:30ч. вечерта, когато се прибрах в Цюрих. Побързах да разкажа на Вал за невероятния ден и впечатленията ми от местата които видях. Разказах му за Берн и колко красива и интересна е всъщност столицата на Швейцария. Разказах му за замъците в Шпиц, Оберхофен и Тун, които бяха по-красиви дори от тези описани и нарисувани в книжките с приказки. Разказах му за градините, за разходката по езерото покрай китните селца и шалета и за всичко друго, за което разказах и тук в този пътепис.

Край

Автор: Марина

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Швейцария – на картата:

No responses yet

май 02 2011

Швейцария (1): Берн (Bern Oberland)

Днешният пътепис ще ни води до място спокойно и зелено. Мисля, че за пръв път на нашия сайт влизаме в Берн – столицата на Швейцария. Водач ще ни бъде Марина. Приятно четене:

Швейцария

част първа

Берн (Bern Oberland)

Събота 2-ри октомври. За разлика от друг път когато тръгвам на разходка из Швейцария в ранна доба, този път се наспах добре. Не защото нямах достатъчно идеи да обикалям цял ден, а защото след многократна промяна на плановете съобразени с метеорологичната прогноза стана ясно, че времето ще бъде хубаво от обед нататък. И понеже много добре знаех колко негостоприемна изглежда планината в мрачно и облачно време реших да спестя част от замисления маршрут.

Минаваше 10ч. сутринта, когато Вал ме изпрати на гарата. Пожела ми единствено слънчево време, защото за останалото са се погрижили природата и швейцарците. Замислих се колко точно го каза…

В 11ч. тръгна влака от Цюрих и за по-малко от час бях на гарата в столицата на Швейцария, Берн. Бяхме идвали тук, но тогава времето беше мрачно и ръмеше а целия център беше разкопан за поредния ремонт. Разходихме се набързо и с две думи не останах очарована. След това ходихме още един или два пъти до българското посолство и с това се изчерпваха впечатленията ми от Берн.

Берн, Швейцария

Напоследък обаче се замислих, че сигурно си струва да посетя столицата отново. Та аз дори не бях видяла швейцарския парламент:) Поразгледах картата в интернет и осъзнах колко малко съм видяла или по-скоро, колко много не съм видяла от този старинен град.

И ето сега отново се върнах с надеждата този път Берн да ме впечатли. Облаците се разсейваха бързо и слънцето напичаше все по-силно. Бях готова за една голяма обиколка на града. Началната точка на тази обиколка беше големия площад пред огромната гара. Още с излизането на площада ме погълна потока от хора. Събота в Швейцария е пазарен ден. Затова и лудницата беше пълна. На едно място се струпваха едновременно туристи дошли да разглеждат забележителности и жители на столицата плъзнали по магазините. Като се прибави и хубавото време множеството народ беше внушително.

Поех

от площада покрай църквата Heiliggeistkirche и от там все по главната улица Spitalgasse покрай Theater am Käfigturm до часовниковата кула Käfigturm,

която е нещо като вход към стария град или по-скоро към малките тесни улички.

Берн, Швейцария

В дясно от кулата се намираше един площад Bärenplatz на който беше устроен нещо като пазар с много шарени сергии пълни с лакомства и всякакви други стоки. Аз обаче преминах под арката на часовниковата кула и навлязох в сърцето на Берн.

Улицата Marktgasse

макар и главна изглеждаше мрачна заради високите каменни сгради от двете страни. Всяка от тях беше по своему красива и с интересна архитектура. Балконите и прозорците бяха отрупани с цветя а на много от тях над входовете имаше красиви фигури, емблеми на къщите. Самата улица приличаше по-скоро на дълъг затворен площад. В единия край от където аз влязох се намираше часовниковата кула Käfigturm а в другия край другата часовникова кула и

един от символите на града – Zeitglockenturm.

Zeitglockenturm – Берн, Швейцария

В средата на улицата по цялото й протежение имаше чешми с различни изображения тип статуи. В страни под сградите бяха безкрайните тунелчета или иначе казано безистени.

Макар, че слънцето не можеше да надникне в тази част на града магията и старинния дух се усещаше от всякъде.

Единственото което смущаваше приятната ми разходка бяха безбройните трамваи и автобуси, които тихо се промъкваха ту в едната ту в другата посока. Те бяха нови, модерни, тихи и хубави, направо красиви, но ме караха да бъда нащрек постоянно.

Аз вървях и снимах като невидяла. Ту с апарата, ту с камерата. То не бяха фонтани, статуи и гербове на къщи, фасади, кули и какво ли още не. Все едно, че се намирах в декор на филм.

Щом стигнах до фамозната часовникова кула Zeitglockenturm, свърнах на ляво и се озовах на

слънчевия Kornhausplatz

където улични музиканти свиреха хубава класическа музика. Там се намираше голямата сграда Kornhaus. Преминавайки под нейните сводове се изправих пред францисканската църква. От там заобиколих покрай градския театър и поех по една по-малка уличка която ме отведе право до поредната красива

църква St.Peter und Paul

в съседство на която на закътано малко площадче се намираше кметството на Берн.

Църква St. Peter und Paul – Берн, Швейцария

Църква St. Peter und Paul – Берн, Швейцария

Тук потока от хора беше сравнително по-малък и беше много приятно. След като понаправих малко снимки поех обратно към улицата която се спускаше от часовниковата кула в посока парка с мечките. Бях пропуснала доста голям участък след като се отклоних в малката уличка към кметството, но на по-късен етап щях да се върна отново.

Лека полека спускайки се покрай красивите сгради стигнах до един от многото мостове над

река Аар

От едната страна се виждаше кулата на поредната църква а от другата страна на самия склон се намираше терасовидно разположения

парк с мечките – символ на Берн

От моста видимостта беше доста добра. Спрях се да наблюдавам играта на малките мечета, които посредством мрежа бяха отделени от бащата мечок. Беше много хубаво, когато майката и мечетата отидоха до мрежата и сякаш си направиха среща с таткото от другата страна.

Парк с мечките – символ на Берн, Швейцария

Слънцето препичаше и стана доста топло. Пресякох моста и се озовах на върха на самия склон над парка. От там гледката към стария град и катедралата беше перфектна.

Берн, Швейцария

Погледах още малко мечешката идилия и продължих през гората към

Helvetia Platz

В тази част на града бяха съсредоточени голяма част от музеите, Историческия, Природния, Kunsthalle, Alpines und post museum плюс Landes bibliotek. Пообиколих насам натам из площада, направих някоя и друга снимка и се отправих обратно към стария град. Преминах по моста Kirchenfeldbrücke. От него се откриваше невероятна гледка в ляво към помпозната сграда на парламента кацнала на самия склон над реката с блестящи на слънцето позлатени куполи, а в дясно към кулата на Катедралата, която за съжаление беше обвита от скеле за реставрация.

Берн, Швейцария

Пресичайки моста стигнах до площада пред казиното. Без много да му мисля тръгнах в посока към Катедралата – Berner Münster. В нея съм влизала при предишното идване, затова поспрях отпред колкото да направя няколко снимки на красивите фигури на вохда й.

Берн, Швейцария

Площада беше слънчев и учудващо тих и спокоен. Но само на метри в страни, в парка на катедралата надвесен над реката цареше истинска лудница. Имаше направен пазар по алеите, който предлагаше всевъзможни сувенири, ръчно изработени стоки и много лакомства. Едва успях да си намеря свободна пейка на шарена сянка, където поседнах за малко почивка. Извадих картата на града за да преценя накъде да продължа. Имах да видя още от набелязаните неща и преди всичко да отида до парламента. Той обаче щеше да остане за накрая.

Поотпочинала малко станах и побързах да се изнеса от лудницата в парка на Катедралата. Установих, че по една малка уличка само на няколко метра ще стигна до онази част на централната улица която бях пропуснала да разгледам. Зарадвах се и скоро крачех отново покрай безистените, чешмите със склупторите и къщите с красиви фигури по фасадите. Този път вървях в обратна посока и виждах в далечината пред мен Zeitglockenturm, но сега от другата му страна.

Zeitglockenturm – Берн, Швейцария

Той изглеждаше още по-впечатляващ от тази гледна точка. Направих безброй снимки. Щом стигнах до часовника на практика затворих кръга. Бях направила невероятни осморки, но едва ли беше останало нещо което да не съм видяла в старата част на Берн. Най-накрая се отправих към Парламента. Минах покрай слънчевия площад пред казиното от където се откри невероятна гледка към комплекса с музеите и снежните върхове на Алпите в далечината.

Алпите – Берн, Швейцария

От там покрай един тузарски хотел с паркирани отпред Ролсройс, Майбах и други подобни марки коли стигнах до един от входовете на огромната сграда на

Парламента

В общи линии той се състоеше от две странични големи крила и едно средно овално, което беше и най-впечатляващо. През високите арки на едното крайно крило преминах в нещо като вътрешен двор и от там направо от другата страна, която е като парк – тераса над реката. Туристи тук имаше бол. Освен красива гледка имаше пейки и различни игри като например шах с големи фигури, пешки за игра на дама и други. Обходих своеобразната тераса от единия до другия край от където през сводовете на другото странично крило излязох на площада пред Парламента. Един огромен, красив площад. В единия му край се намираше Швейцарската национална банка. Целия площад отпред беше зает от един интересн фонтан. Стриуте хвърчаха непредвидимо и който иска може да се пробва да премине без да се намокри:) Беше забавно.

Парламент – Берн, Швейцария

Нямах много време, затова направих снимки, хвърлих един поглед към организирания пазар на съседния по-малък площад Bärenplatz и се ориентирах към гарата. Трябваше да побързам за да хвана влака, тъй като моята разходка продължаваше към други красиви кътчета в Швейцария. Бях решила да отделя 2 часа на Берн, а ето, че дори три часа ми се видяха малко:)

Гарата беше огромна и много хубава, благодарение на перфектната организация и точните указания бързо намерих моя перон и се качих на влака навреме. В 15:04ч. потеглих към градчето Шпиц.

Очаквайте продължението.

Автор: Марина

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Швейцария – на картата:

One response so far

апр. 08 2011

Heidiland – разходка в света на Хайди (Швейцария)

Времето беше многообещаващо макар и да бе едва втори април. Затова без да се чудим потеглихме към едно от стотиците красиви кътчета на Швейцария, а именно – Heidiland. Идеята се беше зародила в мен още през студените зимни вечери, когато ровейки се във всевъзможни сайтове кроях планове за хубавите топли дни. Heidiland е район, който […]

One response so far

Switch to mobile version