Завършваме синеморско-черноморската поредица на Юрий – този път ще поемем по течението на река Велека, за да стигнем странджанското село Бродилово. Приятно четене, че скоро може и да ги няма тези маршрути:    ...

Продължаваме черноморската поредиц на Юрий. С него днес от Синеморец ще тръгнем по брега към Ахтопол. Приятно четене: Към Ахтопол по брега тръгвайки от Синеморец След ден поех на север. Този път към Ахтопол,...

  Зимната мъгла се отразява много зле на редакцията – избива я на топли летни разкази, а доколкото се познавам никак не обичам жегите, но явно скучната зима ще ни води хем на лято,...

Лятото свърши, но това още не значи, че няма да ходим на море. Днес Юрий ще ни води до Синеморец.

Приятно четене:

 

Синеморец

между човешките и Божиите дела

Ни риба, ни рак

Помня, че някъде през 90-те, след отварянето на граничните зони, Синеморец се превърна в предпочитана лятната дестинация за мнозина българи, на които конвенционалните курорти по Черноморието ни, с цялата им гмеж, мърсотия и унифицираност отдавна бяха втръснали. Хората търсеха девствени плажове, тихи залези и колкото се може по-малко екземпляри от собствения им вид.

 

 

Е, макар че напоследък горните условия вече почти не съществуват, потокът от летовници към селцето продължава с все по-нарастващи от година на година темпове. Дори през септември, когато го посетихме със жена ми. Там може да се наблюдава съществуващата навсякъде по-света зависимост – колкото по-девствено е едно леснодостъпно място, толкова повече туристи привлича, а колкото повече туристи привлича толкова по-малко девствено става.И докато хората казват, че такова чудо, като малко бременна жена няма, то за Синеморец подобна полуконстатация може да бъде направена с чисто сърце. Непрекъснато увеличаващите туристи са оставили своя отпечатък върху външния вид на постройките му и вътрешния мир на населението му, по улиците и по дворовете му.

Мястото днес е полудевствено, полуневинно, полуселско, полукурортно.

Обременено с духа на Цивилизацията, но и все още пълно с незастроени терени в продажба. Ни риба, ни рак. Шестващата по света криза играе ролята на своего рода консерватор, но когато тя отмине рано или късно ще му трябват само няколко години „развитие“ и за да може успешно да кандидатства за титлата „Курорт“. Тогава, в този паметен ден, всички ние ще можем официално да отбележим края на дивото ни Черноморие, което вече ще търсим само по страниците на старите албуми, респективно файлове, забутани на дъното на някое чекмедже или на харддиска на някой неизползваем кашонест компютър с RAM около 64 МБ.

Селцето днес вади противоречиви чувства от душите на туристите. Малките спретнати къщи за гости и семейни хотелчета се конкурират с няколко хотелски мастодонта в покрайнините му и сякаш намекват, че за старите къщурки с кокошарници вече място няма. Туристите, които привличат са от съвсем различен тип и имат различни изисквания към добро прекарване на лятна ваканция. Така населеното място се развива в най-различни посоки, но като че ли накрая, както винаги става, победителят ще е бетона.

8279 Синеморец, България

В Синеморец липсва пешеходната улица,

така присъща за всеки наш морски курорт, и опасността някой софийски или бургаски тарикат да ви отнесе с 15 годишното си БМВ е реална. Особено осезаема става тя сутрин, когато всички тюфлеци, които не могат да понесат повече от 3 минути ходене пеша се накачурват по талигите си и се юрват към южния плаж Бутамята. Респективно обратната процедура се наблюдава от късния следобед до ранната вечер. Въобще спокойна разходка не можеш да направиш там. Под напрежение се чувстваш някак, при цялото това движение, подобно на средно натоварена софийска улица.

Спокойствие можеш да намериш по преките на главната,

където са и разположени повечето от малките кокетни хотелчета, вили и къщи за гости. По тях обаче е хубаво човек да си гледа в краката, защото повечето не са асфалтирани и са покрити с прах, дупки и камънаци. Ходенето с токчета за представителките на нежния пол по тях не е препоръчително, а дори забранително. Особено във вечерните и нощни часове, в които свети по една улична лампа на пряка.

 

 

Прекрасният северен плаж при устието на Велека

също не може да ви осигури някакво усамотение, защото е взел и той да се пълни все повече от година на година. Обграден от едната страна от морето, а от другата от реката, той със сигурност влиза в Топ 3 на българските плажове. Е, по-претенциозните, ще кажат, че едрият пясък боде изнежените им пети, че на два-метра от брега морето вече не е до колене и че водите на реката са студени, но те явно не познават Вселенския Закон за природната гадост, който гласи, че когато Природата ни дарява с красота, тя не е длъжна да осигурява удобствата. Кучка!

И тука се сещам за един виц, който чух наскоро:

Тръгнал един руски олигарх да почива на море и изпратил предварително секретаря си да организира ваканцията. Пристигнал секретаря и отишъл направо при управителя на курорта. Излезли на плажа и секретарят почнал да се дзвери:
– Бе т`ва `кво е?
– Как какво!!! Пясък. Жълт.
– Аааа, шефът не обича жълт пясък. Да се изрине целият и да се насипе бял фин пясък!
– Ама…
– Няма ама!
Вади куфарче с пари и плаща.
На следващия ден целият плаж е посипан с бял фин пясък. Оглежда го секретарят доволно, но по едно време зяпва учудено.
– А това какво е? Каква е тая гадория?
– Как „гадория”!!?? Та това е морето.
– Виж, `кво е мръсно! И мирише! До утре да се прочисти! Да се прецеди, ако трябва, за да стане кристално. Камъните по дъното да се премахнат! На всеки 30 секунди да има вълна висока между 45 и 55 сантиметра…
– Ама…
– Няма ама!
Вади секретаря куфарче с пари и плаща.
След три дни всичко е на шест.
– Тва `кво е? Какви са тия бомбардировачи?!
– Ами… чайки.
– Никакви чайки! Всичките да се махнат, да се оставят само две, които да се шматкат бавно по плажа, но в никакъв случай да не излитат.
– Ама…
– Абе няма ама!
Вади куфарче с пари и плаща.
След една седмица пристига баровецът. Разходил се по белия пясък, усмихнал се на двете чайки, седнал в шезлонга, вперил поглед в кристално чистата вода, поел с пълни гърди свежият морски въздух и казал дълбокосмислено на секретяря си:
– А кажи сега, Серьожа, можеш ли тая красота да я купиш с пари?!

Но да продължа със Синеморец…

Духът на ранния балкански капитализъм не е подминал и местните жители, които живеят в мислите си някъде около средата на 90-те:

Цените по минимаркетчетата, зарзаватчийниците и ресторантите горе-долу колкото тези в „Константин и Елена”, където бях няма и два месеца преди това. Качеството на предлаганите услуги обаче отстъпва от това в големия северен курорт, да не говорим, че дори нощувките в Синеморец са по-скъпи. Нито един келнер, например, не се справи с елементарния ми тест, според който основното ми ястие трябваше да бъде сервирано половин час след ракията и салатата. Да не говорим, че някои от тях даже забравяха поръчките и ме питаха дали да слагат ястието да се прави, когато аз вече го чаках. Всеизвестно е, че професионалистите в келнерството се насочват по големите курорти.

Всъщност единственото заведение, което ми хареса бе бар „Корабът“ разположен северния край на улица „Устие“. В заведението си личеше, че е вложено огромно желание и хъс, съпътствани с усет за естетика, пространство и онова чувство за премереност, което е почти недостижимо по нашите ширини. Това е едно от малкото заведения в Синеморец, където няма да чуеш носталгични песни от времето на зрелия социализъм или германски дебилщини от 80-те. Това, че подкрепяха Протестите, въобще не го взимам предвид 🙂

 

На онези от вас, които не отиват до морето само за да печат всестранно всичките си части на плажа, мога да препоръчам да хвърлят поглед на

кокетната църквичка „Св. Георги”,

която се намира в североизточната част на селото, където някога е бил центърът на гръцкото селце. Хубаво е да уцелят момента, когато е отворена, както се случи с мен. Построена е в началото на 19 в., по всяка вероятност от гърци, които са обитавали нашето Черноморие почти 2 хилядолетия и половина, преди новоосвободената Българска държава да ги прогони през 19-20 век.

 

Малко по-на север от църквата се намира тракийската могила, където през 2006 година бяха открити златни предмети. Всичко започнало, когато местният хотелиер Недялко взел да бута възвишението с багер, че му пречело на гледката към морето. След полицията и прокуратурата, накрая до могилата се добрали и археолози, които открили дребни златни и сребърни предмети от погребение на знатна тракийка. Човек може да се чуди, какво ли пък са открили преди това онези с багера. А пък преди петнайсетина години могилата била определена като безперспективна от археологическа гледна точка… Аз обаче не можах да идентифицирам точно могилата, поради липсата на всякакви упътващи надписи, признак на отвратителното отношение към историята, които имат почти всички местни власти в България.

 

Недалеч оттам, до местното гробище, се намират останките от „крепостта” на местен тракийски велможа, където миналата година екип от археолози откри гърне със сребърни монети от 3 в. пр. Хр. Съвсем приличащо на гърнето, което понякога сънувам, че е заровено от дядо ми в двора. Явно оттогава разкопките са замразени, като опитът им за консервация е явно е напълно неуспешен. Оградата е бутната, а найлоните покриващи стените изгнили. Кой знае защо към забранителният надпис за достъп е добавена и забрана за снимане. Слава Богу следи от иманярски набези поне видимо няма. Още по жалко е, че за 4-5000 лева може да се направи ламаринен навес, който да пази разкопките поне от капризите на времето.

 

 

Но стига с миналите и сегашни творенията на човека! Време е да се обърнем към забележителните чудеса на природата, с които околностите на Синеморец са препълнени…

Към следващата част

 

Автор: Юрий Александров

 

Снимки: авторът

 

Други разкази свързани с Черно море – на картата:

 

За подробности кликайте на ЗАГЛАВИЕТО горе 🙂

 

 

Янита ще ни води днес до Бургас – на Фестивала на пясъчните фигури. Приятно четене:

 

Пътуване до Бургас или един ден в Пясъчния град

Част от Бургас, емблема на Бургас в надпреварата му за европейска културна столица през 2019 година е един интересен фестивал, който се организира всяко лято в морския град. Това е

фестивалът на пясъчните скулптури

– атракция, заради която и аз посетих красивия Бургас в разгара на лятото. Адресът се оказа лесен за намиране, още повече че не срещнахме човек, който да не знаеше точното място на пясъчното градче –

парк “Езеро” в Морската градина до конната база

 

Заради жегата,

Морската градина

се оказа пренаселена. Отвсякъде се чуваше жуженето на човешка реч, пронизителните писъци на чайки, викове и смях на деца, звънци на велосипеди и  клаксони. Навсякъде край алеите се протягаха шарените чадъри на кафенета, павилиони за напитки, сладолед и плажни атрикули.

Морска градина, Бургас, България

 

А самата градина край морето си беше все такава, каквато я помня: голяма, чиста, зелена и оживена.

Отдалеч се забелязваше указателната табелаза входа на пясъчния град, оградена с палми. Следваха я други табели с любопитна информация за пясъчната експозиция на открито.

В дясно от входа имаше шатра, от където може да се погледне небето с телескоп- атракция различна и интересна за децата. И с билет за 3 лева могат да се видят отблизо всички пясъчни фигури за неопределено време, могат да се правят снимки, но не и да се докосват скулптурите, макар че евентуалното им разрушаване е мисия невъзможна, тъй като пясъкът е твърд като цимент и обикновено издържа няколко месеца на капризните атмосферни условия и влагата в морския град.

Фестивалът на пясъчните скулптури в Бургас през тази година отбеляза своя 6 годишен рожден ден. Всяка изминала експозиция си има своя тема и свое име: Карнавал, Приказни герои, Кино, Цирк, Вълшебен свят; експозиции в които са представяни фигури на морски същества, филмови герои, приказки, замъци и т.н. Темата на тазгодишната изложба беше Алея на славата, която включваше общо 18 скулптури.  Най- внушителната от тях беше кан Аспарух с височина 8 метра и подобаващо бе изложена още на входа.

Около тази скулптура в общ постамент бяха издълбани и други, изобразяващи исторически лица, подписали се в българската история като велики и смели мъже: Светите братя Кирил и Методий и цар Симеон Велики.

 

Лесни за разпознаване бяха и всички останали герои на изложбата: известните учени Чарлз Дарвин, Алберт Айнщайн, Исак Нютон, Стив Джобс, Галилео Галилей, великите  хора на изкуството – Леонардо да Винчи, Салвадор Дали, музикантите Рей Чарлс и Луис Армстронг, Лейди Гага, Лучано Павароти и легендарните Бийтълс; изследователите на моретата и Космоса: Христофор Колумб, Юрий Гагарин, американският президент, зачеркнал робството Ейбрахам Линкълн и българският боксьор Кубрат Пулев. Не запомних всички, но е много лесно да бъдат разпознати. Одухотвореността на образите беше идентична с онази на восъчните фигури в музея на мадам Тюсо в Лондон: удоволствие беше да се видят и много лесно да се разпознаят.

 

 

 

Пясъчните скулптури в тазгодишния фестивал са дело на скулптори от Европа: Русия, Полша, Португалия, Италия, Украйна и Чехия. Сред тях има и няколко българи. Във фестивалите през изминалите години, пясъчните фигури са били дело на автори от цял свят и са разгледани от над сто хиляди душ

За изработването на всички експонати в пясъчния град са ползвани около 4 хил. тона пясък. Скулптурите се изработват винаги в периода май- юни, за да могат да бъдат видяни от юли до края на септември в Пясъчния град, който е с размери около 5 дка. След закриването на сезона, пясъчните скулптури се разрушават, пясъкът се консервира за следващото лято, когато ще бъде ползван за изработването на нови скулптури. За по- голяма устойчивост, пясъкът има високо съдържание на глина.  А за по- голямо внушение, нощем скулптурните експонати естетично се осветяват с прожектори.

И няколко снимки на Галина Георгиева от миналогодишната изложба.

 

 

 

 

Край

Автор: Янита Николова

Снимки: авторът 

 

Други разкази свързани с Черно море – на картата:

 

За подробности кликайте на ЗАГЛАВИЕТО горе 🙂