Категория: Черно море

По река Велека (от Синеморец до Бродилово) 0

По река Велека (от Синеморец до Бродилово)

Завършваме синеморско-черноморската поредица на Юрий – този път ще поемем по течението на река Велека, за да стигнем странджанското село Бродилово. Приятно четене, че скоро може и да ги няма тези маршрути:    ...

Към Ахтопол по брега 1

Към Ахтопол по брега

Продължаваме черноморската поредиц на Юрий. С него днес от Синеморец ще тръгнем по брега към Ахтопол. Приятно четене: Към Ахтопол по брега тръгвайки от Синеморец След ден поех на север. Този път към Ахтопол,...

Синеморец – между човешките и Божиите дела 1

Синеморец – между човешките и Божиите дела

Лятото свърши, но това още не значи, че няма да ходим на море. Днес Юрий ще ни води до Синеморец.

Приятно четене:

 

Синеморец

между човешките и Божиите дела

Ни риба, ни рак

Помня, че някъде през 90-те, след отварянето на граничните зони, Синеморец се превърна в предпочитана лятната дестинация за мнозина българи, на които конвенционалните курорти по Черноморието ни, с цялата им гмеж, мърсотия и унифицираност отдавна бяха втръснали. Хората търсеха девствени плажове, тихи залези и колкото се може по-малко екземпляри от собствения им вид.

 

 

Е, макар че напоследък горните условия вече почти не съществуват, потокът от летовници към селцето продължава с все по-нарастващи от година на година темпове. Дори през септември, когато го посетихме със жена ми. Там може да се наблюдава съществуващата навсякъде по-света зависимост – колкото по-девствено е едно леснодостъпно място, толкова повече туристи привлича, а колкото повече туристи привлича толкова по-малко девствено става.И докато хората казват, че такова чудо, като малко бременна жена няма, то за Синеморец подобна полуконстатация може да бъде направена с чисто сърце. Непрекъснато увеличаващите туристи са оставили своя отпечатък върху външния вид на постройките му и вътрешния мир на населението му, по улиците и по дворовете му.

Мястото днес е полудевствено, полуневинно, полуселско, полукурортно.

Обременено с духа на Цивилизацията, но и все още пълно с незастроени терени в продажба. Ни риба, ни рак. Шестващата по света криза играе ролята на своего рода консерватор, но когато тя отмине рано или късно ще му трябват само няколко години „развитие“ и за да може успешно да кандидатства за титлата „Курорт“. Тогава, в този паметен ден, всички ние ще можем официално да отбележим края на дивото ни Черноморие, което вече ще търсим само по страниците на старите албуми, респективно файлове, забутани на дъното на някое чекмедже или на харддиска на някой неизползваем кашонест компютър с RAM около 64 МБ.

Селцето днес вади противоречиви чувства от душите на туристите. Малките спретнати къщи за гости и семейни хотелчета се конкурират с няколко хотелски мастодонта в покрайнините му и сякаш намекват, че за старите къщурки с кокошарници вече място няма. Туристите, които привличат са от съвсем различен тип и имат различни изисквания към добро прекарване на лятна ваканция. Така населеното място се развива в най-различни посоки, но като че ли накрая, както винаги става, победителят ще е бетона.

8279 Синеморец, България

В Синеморец липсва пешеходната улица,

така присъща за всеки наш морски курорт, и опасността някой софийски или бургаски тарикат да ви отнесе с 15 годишното си БМВ е реална. Особено осезаема става тя сутрин, когато всички тюфлеци, които не могат да понесат повече от 3 минути ходене пеша се накачурват по талигите си и се юрват към южния плаж Бутамята. Респективно обратната процедура се наблюдава от късния следобед до ранната вечер. Въобще спокойна разходка не можеш да направиш там. Под напрежение се чувстваш някак, при цялото това движение, подобно на средно натоварена софийска улица.

Синеморец

Спокойствие можеш да намериш по преките на главната,

където са и разположени повечето от малките кокетни хотелчета, вили и къщи за гости. По тях обаче е хубаво човек да си гледа в краката, защото повечето не са асфалтирани и са покрити с прах, дупки и камънаци. Ходенето с токчета за представителките на нежния пол по тях не е препоръчително, а дори забранително. Особено във вечерните и нощни часове, в които свети по една улична лампа на пряка.

 

Синеморец

Синеморец

 

Прекрасният северен плаж при устието на Велека

също не може да ви осигури някакво усамотение, защото е взел и той да се пълни все повече от година на година. Обграден от едната страна от морето, а от другата от реката, той със сигурност влиза в Топ 3 на българските плажове. Е, по-претенциозните, ще кажат, че едрият пясък боде изнежените им пети, че на два-метра от брега морето вече не е до колене и че водите на реката са студени, но те явно не познават Вселенския Закон за природната гадост, който гласи, че когато Природата ни дарява с красота, тя не е длъжна да осигурява удобствата. Кучка!

И тука се сещам за един виц, който чух наскоро:

Тръгнал един руски олигарх да почива на море и изпратил предварително секретаря си да организира ваканцията. Пристигнал секретаря и отишъл направо при управителя на курорта. Излезли на плажа и секретарят почнал да се дзвери:
– Бе т`ва `кво е?
– Как какво!!! Пясък. Жълт.
– Аааа, шефът не обича жълт пясък. Да се изрине целият и да се насипе бял фин пясък!
– Ама…
– Няма ама!
Вади куфарче с пари и плаща.
На следващия ден целият плаж е посипан с бял фин пясък. Оглежда го секретарят доволно, но по едно време зяпва учудено.
– А това какво е? Каква е тая гадория?
– Как „гадория”!!?? Та това е морето.
– Виж, `кво е мръсно! И мирише! До утре да се прочисти! Да се прецеди, ако трябва, за да стане кристално. Камъните по дъното да се премахнат! На всеки 30 секунди да има вълна висока между 45 и 55 сантиметра…
– Ама…
– Няма ама!
Вади секретаря куфарче с пари и плаща.
След три дни всичко е на шест.
– Тва `кво е? Какви са тия бомбардировачи?!
– Ами… чайки.
– Никакви чайки! Всичките да се махнат, да се оставят само две, които да се шматкат бавно по плажа, но в никакъв случай да не излитат.
– Ама…
– Абе няма ама!
Вади куфарче с пари и плаща.
След една седмица пристига баровецът. Разходил се по белия пясък, усмихнал се на двете чайки, седнал в шезлонга, вперил поглед в кристално чистата вода, поел с пълни гърди свежият морски въздух и казал дълбокосмислено на секретяря си:
– А кажи сега, Серьожа, можеш ли тая красота да я купиш с пари?!

Но да продължа със Синеморец…

Духът на ранния балкански капитализъм не е подминал и местните жители, които живеят в мислите си някъде около средата на 90-те:

Цените по минимаркетчетата, зарзаватчийниците и ресторантите горе-долу колкото тези в „Константин и Елена”, където бях няма и два месеца преди това. Качеството на предлаганите услуги обаче отстъпва от това в големия северен курорт, да не говорим, че дори нощувките в Синеморец са по-скъпи. Нито един келнер, например, не се справи с елементарния ми тест, според който основното ми ястие трябваше да бъде сервирано половин час след ракията и салатата. Да не говорим, че някои от тях даже забравяха поръчките и ме питаха дали да слагат ястието да се прави, когато аз вече го чаках. Всеизвестно е, че професионалистите в келнерството се насочват по големите курорти.

Всъщност единственото заведение, което ми хареса бе бар „Корабът“ разположен северния край на улица „Устие“. В заведението си личеше, че е вложено огромно желание и хъс, съпътствани с усет за естетика, пространство и онова чувство за премереност, което е почти недостижимо по нашите ширини. Това е едно от малкото заведения в Синеморец, където няма да чуеш носталгични песни от времето на зрелия социализъм или германски дебилщини от 80-те. Това, че подкрепяха Протестите, въобще не го взимам предвид 🙂

 

На онези от вас, които не отиват до морето само за да печат всестранно всичките си части на плажа, мога да препоръчам да хвърлят поглед на

кокетната църквичка „Св. Георги”,

която се намира в североизточната част на селото, където някога е бил центърът на гръцкото селце. Хубаво е да уцелят момента, когато е отворена, както се случи с мен. Построена е в началото на 19 в., по всяка вероятност от гърци, които са обитавали нашето Черноморие почти 2 хилядолетия и половина, преди новоосвободената Българска държава да ги прогони през 19-20 век.

Свети Георги, Синеморец

 

Малко по-на север от църквата се намира тракийската могила, където през 2006 година бяха открити златни предмети. Всичко започнало, когато местният хотелиер Недялко взел да бута възвишението с багер, че му пречело на гледката към морето. След полицията и прокуратурата, накрая до могилата се добрали и археолози, които открили дребни златни и сребърни предмети от погребение на знатна тракийка. Човек може да се чуди, какво ли пък са открили преди това онези с багера. А пък преди петнайсетина години могилата била определена като безперспективна от археологическа гледна точка… Аз обаче не можах да идентифицирам точно могилата, поради липсата на всякакви упътващи надписи, признак на отвратителното отношение към историята, които имат почти всички местни власти в България.

 

Недалеч оттам, до местното гробище, се намират останките от „крепостта” на местен тракийски велможа, където миналата година екип от археолози откри гърне със сребърни монети от 3 в. пр. Хр. Съвсем приличащо на гърнето, което понякога сънувам, че е заровено от дядо ми в двора. Явно оттогава разкопките са замразени, като опитът им за консервация е явно е напълно неуспешен. Оградата е бутната, а найлоните покриващи стените изгнили. Кой знае защо към забранителният надпис за достъп е добавена и забрана за снимане. Слава Богу следи от иманярски набези поне видимо няма. Още по жалко е, че за 4-5000 лева може да се направи ламаринен навес, който да пази разкопките поне от капризите на времето.

Синеморец

 

 

Но стига с миналите и сегашни творенията на човека! Време е да се обърнем към забележителните чудеса на природата, с които околностите на Синеморец са препълнени…

Към следващата част

 

Автор: Юрий Александров

 

Снимки: авторът

 

Други разкази свързани с Черно море – на картата:

 

За подробности кликайте на ЗАГЛАВИЕТО горе 🙂

 

 

Пътуване до Бургас или един ден в Пясъчния град 0

Пътуване до Бургас или един ден в Пясъчния град

Янита ще ни води днес до Бургас – на Фестивала на пясъчните фигури. Приятно четене:

 

Пътуване до Бургас или един ден в Пясъчния град

Част от Бургас, емблема на Бургас в надпреварата му за европейска културна столица през 2019 година е един интересен фестивал, който се организира всяко лято в морския град. Това е

фестивалът на пясъчните скулптури

– атракция, заради която и аз посетих красивия Бургас в разгара на лятото. Адресът се оказа лесен за намиране, още повече че не срещнахме човек, който да не знаеше точното място на пясъчното градче –

парк “Езеро” в Морската градина до конната база

 

Фестивал на пясъчните скулптури, Бургас' 2013

Фестивал на пясъчните скулптури, Бургас’ 2013

Фестивал на пясъчните скулптури, Бургас' 2013

Фестивал на пясъчните скулптури, Бургас’ 2013

Фестивал на пясъчните скулптури, Бургас' 2013

Фестивал на пясъчните скулптури, Бургас’ 2013

Заради жегата,

Морската градина

се оказа пренаселена. Отвсякъде се чуваше жуженето на човешка реч, пронизителните писъци на чайки, викове и смях на деца, звънци на велосипеди и  клаксони. Навсякъде край алеите се протягаха шарените чадъри на кафенета, павилиони за напитки, сладолед и плажни атрикули.

Морска градина, Бургас, България

 

А самата градина край морето си беше все такава, каквато я помня: голяма, чиста, зелена и оживена.

Фестивал на пясъчните скулптури, Бургас' 2013

Фестивал на пясъчните скулптури, Бургас’ 2013

Фестивал на пясъчните скулптури, Бургас' 2013

Фестивал на пясъчните скулптури, Бургас’ 2013

Фестивал на пясъчните скулптури, Бургас' 2013

Фестивал на пясъчните скулптури, Бургас’ 2013

Отдалеч се забелязваше указателната табелаза входа на пясъчния град, оградена с палми. Следваха я други табели с любопитна информация за пясъчната експозиция на открито.

Фестивал на пясъчните скулптури, Бургас' 2013

Фестивал на пясъчните скулптури, Бургас’ 2013

В дясно от входа имаше шатра, от където може да се погледне небето с телескоп- атракция различна и интересна за децата. И с билет за 3 лева могат да се видят отблизо всички пясъчни фигури за неопределено време, могат да се правят снимки, но не и да се докосват скулптурите, макар че евентуалното им разрушаване е мисия невъзможна, тъй като пясъкът е твърд като цимент и обикновено издържа няколко месеца на капризните атмосферни условия и влагата в морския град.

Фестивал на пясъчните скулптури, Бургас' 2013

Фестивал на пясъчните скулптури, Бургас’ 2013

Фестивал на пясъчните скулптури, Бургас' 2013

Фестивал на пясъчните скулптури, Бургас’ 2013

Фестивал на пясъчните скулптури, Бургас' 2013

Фестивал на пясъчните скулптури, Бургас’ 2013

Фестивалът на пясъчните скулптури в Бургас през тази година отбеляза своя 6 годишен рожден ден. Всяка изминала експозиция си има своя тема и свое име: Карнавал, Приказни герои, Кино, Цирк, Вълшебен свят; експозиции в които са представяни фигури на морски същества, филмови герои, приказки, замъци и т.н. Темата на тазгодишната изложба беше Алея на славата, която включваше общо 18 скулптури.  Най- внушителната от тях беше кан Аспарух с височина 8 метра и подобаващо бе изложена още на входа.

Фестивал на пясъчните скулптури, Бургас' 2013

Фестивал на пясъчните скулптури, Бургас’ 2013

Фестивал на пясъчните скулптури, Бургас' 2013

Фестивал на пясъчните скулптури, Бургас’ 2013

Фестивал на пясъчните скулптури, Бургас' 2013Фестивал на пясъчните скулптури, Бургас' 2013

Фестивал на пясъчните скулптури, Бургас’ 2013

Около тази скулптура в общ постамент бяха издълбани и други, изобразяващи исторически лица, подписали се в българската история като велики и смели мъже: Светите братя Кирил и Методий и цар Симеон Велики.

Фестивал на пясъчните скулптури, Бургас' 2013

Фестивал на пясъчните скулптури, Бургас’ 2013

Фестивал на пясъчните скулптури, Бургас' 2013

Фестивал на пясъчните скулптури, Бургас’ 2013

Фестивал на пясъчните скулптури, Бургас' 2013

Фестивал на пясъчните скулптури, Бургас’ 2013

 

Лесни за разпознаване бяха и всички останали герои на изложбата: известните учени Чарлз Дарвин, Алберт Айнщайн, Исак Нютон, Стив Джобс, Галилео Галилей, великите  хора на изкуството – Леонардо да Винчи, Салвадор Дали, музикантите Рей Чарлс и Луис Армстронг, Лейди Гага, Лучано Павароти и легендарните Бийтълс; изследователите на моретата и Космоса: Христофор Колумб, Юрий Гагарин, американският президент, зачеркнал робството Ейбрахам Линкълн и българският боксьор Кубрат Пулев. Не запомних всички, но е много лесно да бъдат разпознати. Одухотвореността на образите беше идентична с онази на восъчните фигури в музея на мадам Тюсо в Лондон: удоволствие беше да се видят и много лесно да се разпознаят.

 

 

 

Фестивал на пясъчните скулптури, Бургас' 2013

Фестивал на пясъчните скулптури, Бургас’ 2013

Фестивал на пясъчните скулптури, Бургас' 2013

Фестивал на пясъчните скулптури, Бургас’ 2013

Фестивал на пясъчните скулптури, Бургас' 2013

Фестивал на пясъчните скулптури, Бургас’ 2013

Пясъчните скулптури в тазгодишния фестивал са дело на скулптори от Европа: Русия, Полша, Португалия, Италия, Украйна и Чехия. Сред тях има и няколко българи. Във фестивалите през изминалите години, пясъчните фигури са били дело на автори от цял свят и са разгледани от над сто хиляди душ

Фестивал на пясъчните скулптури, Бургас' 2013

Фестивал на пясъчните скулптури, Бургас’ 2013

Фестивал на пясъчните скулптури, Бургас' 2013

Фестивал на пясъчните скулптури, Бургас’ 2013

Фестивал на пясъчните скулптури, Бургас' 2013

Фестивал на пясъчните скулптури, Бургас’ 2013

За изработването на всички експонати в пясъчния град са ползвани около 4 хил. тона пясък. Скулптурите се изработват винаги в периода май- юни, за да могат да бъдат видяни от юли до края на септември в Пясъчния град, който е с размери около 5 дка. След закриването на сезона, пясъчните скулптури се разрушават, пясъкът се консервира за следващото лято, когато ще бъде ползван за изработването на нови скулптури. За по- голяма устойчивост, пясъкът има високо съдържание на глина.  А за по- голямо внушение, нощем скулптурните експонати естетично се осветяват с прожектори.

Фестивал на пясъчните скулптури, Бургас' 2013

Фестивал на пясъчните скулптури, Бургас’ 2013

Фестивал на пясъчните скулптури, Бургас' 2013

Фестивал на пясъчните скулптури, Бургас’ 2013

И няколко снимки на Галина Георгиева от миналогодишната изложба.

Фестивал на пясъчните скулптури, Бургас' 2013

Фестивал на пясъчните скулптури, Бургас’ 2012

Фестивал на пясъчните скулптури, Бургас' 2013

Фестивал на пясъчните скулптури, Бургас’ 2012

Фестивал на пясъчните скулптури, Бургас' 2013

Фестивал на пясъчните скулптури, Бургас’ 2012

 

 

 

 

Край

Автор: Янита Николова

Снимки: авторът 

 

Други разкази свързани с Черно море – на картата:

 

За подробности кликайте на ЗАГЛАВИЕТО горе 🙂

 

 

 

 

 

 

1

Под платна от Варна до Несебър (баркентина Royal Helena)(2): Плаване по Черно море

Продължаваме плаването из Черно море с баркентината Роял Хелена, което започнахме във Варна. Днес ще заобиколим нос Емине, за да пристигнем в Несбър.

Приятно четене:

 

 

Под платна от Варна до Несебър

част втора

Плаване по Черно море

 

 Кораб Роял Хелена в Черно море

За разлика от стария пенсиониран ветроход „Калиакра“ тук има навигационата рубка.

 Кораб Роял Хелена в Черно море

Котвено вързалното устройство.

 

 Кораб Роял Хелена в Черно море

С бушприта кораба е дълъг 55 метра.

 Кораб Роял Хелена в Черно море

За туристите има достатъчно площ да правят слънчеви бани на борда.

Кораб Роял Хелена в Черно море

Трите мачти с въоръжените платна типични за баркентина.

 Кораб Роял Хелена в Черно море

Модерният електронен компас и лота, който показва скороста ни (12,2 възела) са верни помощници на капитана, който следи курса и дава указания на колко градуса да се завърти руля.

 Кораб Роял Хелена в Черно море

Старият морски компас е гаранция, ако електрониката откаже.

 

 

 Кораб Роял Хелена в Черно море

Модерният плотер е начертал препоръчителният ни курс на картата така, че да не се сблъскаме с нос Емине.

 Кораб Роял Хелена в Черно море

Бордовите нощни червени светлини и тръбата на тифона, който се използва само при мъгла за сигнализиране, когато няма видимост.

9, 8239 Бургас, България
Нос Емине – Кораб Роял Хелена в Черно море

Нос Емине

Тук на нос Емине свършва Балкана

Не публикувам снимки на застроеното ни с бетонни хотели крайбрежие за да не развалям романтиката на плаването ни под платна.

 Кораб Роял Хелена в Черно море

Опитните морски вълци следят платната.

 Кораб Роял Хелена в Черно море

След поворота платната са увиснали като прани гащи, т.е. няма вече попътен вятър и се налага да се свалят. Капитан Генчев нарежда да се включи двигателя, който е толкова тих, че не се усеща.

 

 

 Кораб Роял Хелена в Черно море

Дрямка след обилният обяд приготвен в камбуза: кюфтета, пилешки пържоли и варени зеленчуци и нектарини (включено в цената).

Делфините (къде са?-тъкмо се гмурнаха!) ни водят към Несебър.

 

 Кораб Роял Хелена в Черно море

13:30. Кадетът(е, няма женски род) опъва шпринга и ни връзва.

 Кораб Роял Хелена в Черно море – Несебър

 

След 5 часа под платна баркентината ,,Роял Хелена” е в древното пристанище на Месембрия. Дори има възможност да се качим на една руска отремонтирана Комета на подводни криле и да продължим до Созопол както някога за 40 минути.

 Кораб Роял Хелена в Черно море – Несебър

Морската богиня кацнала на носа на ветрохода ни маха за сбогом.

Ние сме доволни, че Черно море бе спокойно, нямаше клатене и морската  болест по време на круиза.

 

 

 Несебър

Отминаваме сити покрай култовата кръчма ,, Капитанска среща”.

 Несебър

Бродейки сред сокаците на стария Несебър до един ресторант,

 

 

 Несебър

забелязваме остатъци от църковни стенописи.

 

 

 Несебър

Отбиваме се и под сянката на столетна смокиня, отпиваме жадни от студеното бургаското пиво и фрапе. После се отправяме към единствената действаща църква в Несебър ,, Успение Богородично”.

 

 

 

 Несебър

Тук запалваме свещ пред чудотворната византийска ,,Черна Богородица”. Според свещеника тя е наш военен трофей  заедно  с пояса на Богородица. Вижте повече в Изгубената Сирия (3): Хомс и поясът на Богородица. http://patepis.com/?p=39065

 

Заоблачи се, прежуря и заръмя докато излизахме из портата на Месембрия, но ние бързо се шмугнахме в прохладият бус. Той сякаш  ни очакваше  за да ни прибере във Варна (за 12 лева).

 

кап. Цветан Димитров, Успение Богородично, 2013

 

 

Автор: Цветан Димитров 

Снимки: авторът

 

Други разкази свързани с Черно море – на картата:

За подробности кликайте на ЗАГЛАВИЕТО горе 🙂

Побитите камъни 6

Побити камъни край Варна

Петъчният ни български пътепис ще ни води до Побитите камъни, където наш водач ще бъде Янита. Приятно четене: Пътуване до Национална защитена местност Побити камъни край Варна Преди много време, когато морето достигало тези...

Пътуване до Балчик 0

Пътуване до Балчик

Седмицата на България продължаваме с едно от прекрасните местенца в китната ни родина – Балчик и неговия дворец. Янита ще ни вподи там. Приятно четене:

Пътуване до Балчик

С идеята за една хубава неделна разходка извън Варна, в разгара на юлските горещници, в най- хубавото време- това на отпуските и ваканциите, с приятели отпътувах за Балчик.

Балчик, Двореца

Балчик, Двореца

Балчик е един от най-живописните български градове, разположен терасовидно, сгушен сред бялото на скалите, извисен над синьото на морето. (В сравнение с южното, северното българско Черноморие е с по-скалиста и стръмна брегова ивица). В своята вековна история град Балчик е имал няколко имена, които надали всеки знае. Но определено се помни с едно от тях- Белият град на българското Черноморие. 

Балчик

Балчик

Балчик, Двореца

Балчик, Двореца

Не зная какво точно ме връща тук, може би всичко, което ме е пленявало и възхищавало много пъти по един и същи начин по време на моите завръщания. Или само едно – т.нар.

Дворец,

лятната резиденция на румънската кралица Мария Единбургска

един дом, параклис и една вълшебна градина, гледката на която ме кара да осъзная, че прочетеното в учебниците по история наистина се е случило.

 

Дворец в Балчик, 9600, България
Балчик, Двореца

Балчик, Двореца

Балчик, Двореца

Балчик, Двореца

Балчик, Двореца

Балчик, Двореца

Този дворец всъщност е приказка за една любов; за любовта на една кралица към това бяло парче педя чужда земя. Всеки камък и всяко цвете тук разказват тази приказка за любовта. И наистина, само обичащият може с такова въображение, с такъв фин усет към детайла да изрази любовта си към изграждането на една уединена обител.

 

Балчик, Двореца

Балчик, Двореца

Балчик, Двореца

Балчик, Двореца

С помощта на двама италиански архитекти и на един градинар от Швейцария, кралица Мария създава върху запустелите балчишки покрайнини своята лятна резиденция в  хармония между няколко култури и влияния: ориенталски, християнски, мавритански така, както сърцето й е изповядвало личната й философия за разбирането на света: хармония, единство и равенство между всички хора и култури. Някои обясняват това с възгледите на бахайството, които е споделяла румънската кралица. Други- с нейния аристократичен произход, дал й възможността да се докосне до множество различни култури и хора, от които е имала способността да извлича позитивно отношение към света и духовни ценности за стойностното в този свят.

 

 

Балчик, Двореца

Балчик, Двореца

Балчик, Двореца

Балчик, Двореца

Балчик, Двореца

Балчик, Двореца

С любов кралица Мария дава име на всяка градина и алея в своя бял от спокойствие дом, който сама нарича Куйбул Линищит (Тихото гнездо):  Алеа Винулуи (Алеята на виното), Алеа Секолелор (Алеята на вековете), Тераса Балансоаре (Висящите тераси), Гръдина Домнулуи (Божествената градина), Куртя Енглезеаскъ (Английският двор), Гръдина ку оглиндъ де апъ (Градината с водното огледало), Подул Палатулуи (Мостът на двореца), Подул Суспинелор (Мостът на въздишките)…*

 

Балчик, Двореца

Балчик, Двореца

Балчик, Двореца

Балчик, Двореца

Балчик, Двореца

Балчик, Двореца

Балчик, Двореца

Балчик, Двореца

Такъв е нейният собствен свят, в който имало изобилие от любов, зелени кипариси, сини ириси, червени рози и бели лилиуми; разбирателство между хора и религии, изкусна  архитектура, дъх на солено море в очакване на закъсняло щастие. (В наши дни градината на двореца е паметник на градинското и парково изкуство, за което заслуга има и един от ректорите на СУ „Св. Климент Охридски”- акад. проф. Даки Йорданов, който я преобразява в ботаническа градина. Най-голяма атракция в ботаническата градината е експозицията на открито от грамадни кактуси.) Възхищение предизвикват и всички кътове на градината, в които са засадени едногодишни сезонни цветя и вечнозелени храсти.

 

Балчик, Двореца

Балчик, Двореца

Балчик, Двореца

Балчик, Двореца

Балчик, Двореца

Балчик, Двореца

Мислех, че разказваното за сърцето на кралицата е някаква градска легенда, но съвсем не е така. Съгласно предсмъртното желание на кралица Мария Единбургска, известно време след нейната смърт, сърцето й е било съхранявано в ковчеже в този балчишки дворец, за когото тя винаги е казвала: „Тук ще оставя сърцето си”. Със сигурност това място е било едно от малкото, в което се е чувствала щастлива.

Щастливият другаде и с други не би поискал сърцето му (в буквалния смисъл на думата) да остане някъде далече в чуждата земя, макар в едно малко парче история наричана своя. Щастливият човек не би бил запомнен с големите си тъжно- зелени очи, които никога не са поглеждали в обектива на фотографа, направил й толкова много снимки; сякаш е искала да избяга от собствения си живот, намирайки тих и спокоен любовен пристан в есента на живота си.

 

Балчик, Двореца

Балчик, Двореца

Балчик, Двореца

Балчик, Двореца

Но Дворецът не е красив само заради архитектурата си или заради градините. Благодатната чиста вода на два

извора “Бял кладенец” и “Чатал чешма”

задвижва воденичните колела на мелниците в местността: още една възклицателна въздишка, предизвикана от тази каскадна водна атракция.

Балчик, Двореца

Балчик, Двореца

Балчик, Двореца

Балчик, Двореца

В двора на комплекса Двореца и ботаническата градина е съграден

параклисът “Стела Марис”

Точно тук в специално ковчеже с герб и печат за две години се съхранявало сърцето на Мария, (в последствие погребано в скална ниша близо до замъка Бран).

 

Балчик, Двореца

Балчик, Двореца

Близо до „Мостът на въздишките” се намира

винарната,

в която могат да се дегустират или купят отлежали маркови вина.

Балчик, Двореца

Балчик, Двореца

Балчик, Двореца

Балчик, Двореца

Красива е и постройката на т.нар.

Нимфеум (Храм на водата),

където казват, като в огледало звездите на нощното небе се отразяват във водата. В деня на моето посещение по небето плуваха меки и бели облачета, които правеха опити да се слеят и после да се излеят над нажежената земя. В апогея на летния юлски ден тази надпревара се оглеждаше в спокойната вода и ако се случеше да се загледам съсредоточено в езерцето, представите ми за горе и долу се объркваха. От постройката на нимфеума се открива приказна гледка към морския бряг.

 

Балчик, Двореца

Балчик, Двореца

Балчик, Двореца

Балчик, Двореца

Балчик, Двореца

Балчик, Двореца

Балчик, Двореца

Балчик, Двореца

А под хладната сянка на постройката един музикант правеше този миг незабравим.

Балчик, Двореца

Балчик, Двореца

Под двореца се намира един от най- предпочитаните балчишки плажове: ситен пясък, чиста вода и много места за отдих. Светът наоколо сякаш се състои само от три цвята: жълтото на пясъка, синьото на морето и зеленото на градините.

 

 

Балчик

Балчик

Балчик

Балчик

Балчик, Двореца

Балчик, Двореца

Нито едно сърце не може да забрави преживяното“. Това са думи на красивата Мария Александрина Виктория де Единбург, кралицата на Румъния. С тях завършвам своя пътепис неслучайно, защото преживяното тук наистина не се забравя. И, ако изобщо приказките имат край, то той не принадлежи на никой разказвач. Допишете ме, разказвачи на незабравими преживяни истории.

http://youtu.be/t5sCGejp4sA

Балчик, Двореца

 

*С благодарност към Росита за превода от румънски език

Автор: Янита Николова

Снимки: авторът 

 

Други разкази свързани с Черно море – на картата:
За подробности кликайте на ЗАГЛАВИЕТО горе 🙂

1

Под платна от Варна до Несебър (баркентина Royal Helena)(1): Заминаване

Тази седмица, мили деца, ще посветим на България. А поводът е годишнинита от обявяването на Независимостта ни. Да, знам, че сте забравили, защото се пада в неделя и не можете да си направите дълъг уикенд на морето 😉 но за сметка на това седмицата ще започне с едно плаване от Варна до Несебър с кораба Роял Хелена.

Приятно четене:

 

 

Под платна от Варна до Несебър

част първа

Заминаване

Оркестърът на ВМФ, Варна

В горещата августска вечер духовата музика на ВМФ забавляваше летовниците с модни американски шлагери. В далечината на Морската гара празнично се поклащаха флагчетата по вантите на ветрохода „Роял Хелена“ ( „Royal Helena“), които ни канеха на борда му. Фирмата „Тоpsail.bg“ ни предложи утре да отплаваме в компанията на туристите от TUI от Варна до Несебър за 69лева. По-добра оферта нямаше .

 баркентината Роял Хелена

 

Единственият днес български учебен ветроход,

баркентината „Роял Хелена”

е построена през 2009 в МТГ „Делфин”- Варна. Тя е свидна рожба на влюбените в морето кап. Иво Лазаров-собственик, Светлин Стоянов- корабостроител и Николай Трънулов – проектант и повярвалите в тази идея съмишленици.

старата гръцка църква „Св.Атанасий“ , Варна

Гемиите на Димитриус

 

Рано сутринта се помолихме на Св.Николай за попътен вятър и закрила в старата гръцка църква „Св.Атанасий“ в Римските терми на Одесос. На иконата долу в краката на светията е изобразена гемията на Димитриус. Той редовно е палил свещи да не му потънат гемиите.

 

 баркентината Роял Хелена в Черно море

.

Екипажът ни посрещна приветливо с по чаша шампанско за добре дошли. Зад кърмата са вързани притихналите след битките „пиратски“ корабчета.

Морска гара, Варна

08.30 сутринта. С подрулващото устройство плавно отлепяме от брега.

Пристанище Варна

Настаняваме се на десния борд от където можем да следим крайбежната панорама с резерворите на „Петрол“, плаващият док на КРЗ „Одесос“ и Аспаруховия мост.

 

 Галата, Варна

А тук след нос Галата ще излезе тръбата на газопровода „Южен Поток”.

улица „Капитан I-ви ранг Георги Купов“ 60, 9021 Варна, България

 баркентината Роял Хелена

Вдигнете всички платна! – дългоочакваната команда най-после дойде.

баркентината Роял Хелена

Помощник-капитанът следи автоматичното развиване на платната.

 

Очаквайте продължението

 

Автор: Цветан Димитров 

Снимки: авторът

 

Други разкази свързани с Черно море – на картата:

За подробности кликайте на ЗАГЛАВИЕТО ГОРЕ 🙂