Лятото свърши, но това още не значи, че няма да ходим на море. Днес Юрий ще ни води до Синеморец.

Приятно четене:

 

Синеморец

между човешките и Божиите дела

Ни риба, ни рак

Помня, че някъде през 90-те, след отварянето на граничните зони, Синеморец се превърна в предпочитана лятната дестинация за мнозина българи, на които конвенционалните курорти по Черноморието ни, с цялата им гмеж, мърсотия и унифицираност отдавна бяха втръснали. Хората търсеха девствени плажове, тихи залези и колкото се може по-малко екземпляри от собствения им вид.

 

[singlepic id=23513 w= h= float=center]

 

Е, макар че напоследък горните условия вече почти не съществуват, потокът от летовници към селцето продължава с все по-нарастващи от година на година темпове. Дори през септември, когато го посетихме със жена ми. Там може да се наблюдава съществуващата навсякъде по-света зависимост – колкото по-девствено е едно леснодостъпно място, толкова повече туристи привлича, а колкото повече туристи привлича толкова по-малко девствено става.И докато хората казват, че такова чудо, като малко бременна жена няма, то за Синеморец подобна полуконстатация може да бъде направена с чисто сърце. Непрекъснато увеличаващите туристи са оставили своя отпечатък върху външния вид на постройките му и вътрешния мир на населението му, по улиците и по дворовете му.

Мястото днес е полудевствено, полуневинно, полуселско, полукурортно.

Обременено с духа на Цивилизацията, но и все още пълно с незастроени терени в продажба. Ни риба, ни рак. Шестващата по света криза играе ролята на своего рода консерватор, но когато тя отмине рано или късно ще му трябват само няколко години „развитие“ и за да може успешно да кандидатства за титлата „Курорт“. Тогава, в този паметен ден, всички ние ще можем официално да отбележим края на дивото ни Черноморие, което вече ще търсим само по страниците на старите албуми, респективно файлове, забутани на дъното на някое чекмедже или на харддиска на някой неизползваем кашонест компютър с RAM около 64 МБ.

Селцето днес вади противоречиви чувства от душите на туристите. Малките спретнати къщи за гости и семейни хотелчета се конкурират с няколко хотелски мастодонта в покрайнините му и сякаш намекват, че за старите къщурки с кокошарници вече място няма. Туристите, които привличат са от съвсем различен тип и имат различни изисквания към добро прекарване на лятна ваканция. Така населеното място се развива в най-различни посоки, но като че ли накрая, както винаги става, победителят ще е бетона.

[geo_mashup_map zoom='10'] [geo_mashup_location_info]

В Синеморец липсва пешеходната улица,

така присъща за всеки наш морски курорт, и опасността някой софийски или бургаски тарикат да ви отнесе с 15 годишното си БМВ е реална. Особено осезаема става тя сутрин, когато всички тюфлеци, които не могат да понесат повече от 3 минути ходене пеша се накачурват по талигите си и се юрват към южния плаж Бутамята. Респективно обратната процедура се наблюдава от късния следобед до ранната вечер. Въобще спокойна разходка не можеш да направиш там. Под напрежение се чувстваш някак, при цялото това движение, подобно на средно натоварена софийска улица.

[singlepic id=23515 w= h= float=center]

Спокойствие можеш да намериш по преките на главната,

където са и разположени повечето от малките кокетни хотелчета, вили и къщи за гости. По тях обаче е хубаво човек да си гледа в краката, защото повечето не са асфалтирани и са покрити с прах, дупки и камънаци. Ходенето с токчета за представителките на нежния пол по тях не е препоръчително, а дори забранително. Особено във вечерните и нощни часове, в които свети по една улична лампа на пряка.

 

 

Прекрасният северен плаж при устието на Велека

също не може да ви осигури някакво усамотение, защото е взел и той да се пълни все повече от година на година. Обграден от едната страна от морето, а от другата от реката, той със сигурност влиза в Топ 3 на българските плажове. Е, по-претенциозните, ще кажат, че едрият пясък боде изнежените им пети, че на два-метра от брега морето вече не е до колене и че водите на реката са студени, но те явно не познават Вселенския Закон за природната гадост, който гласи, че когато Природата ни дарява с красота, тя не е длъжна да осигурява удобствата. Кучка!

[singlepic id=23518 w= h= float=center]

И тука се сещам за един виц, който чух наскоро:

Тръгнал един руски олигарх да почива на море и изпратил предварително секретаря си да организира ваканцията. Пристигнал секретаря и отишъл направо при управителя на курорта. Излезли на плажа и секретарят почнал да се дзвери:
– Бе т`ва `кво е?
– Как какво!!! Пясък. Жълт.
– Аааа, шефът не обича жълт пясък. Да се изрине целият и да се насипе бял фин пясък!
– Ама…
– Няма ама!
Вади куфарче с пари и плаща.
На следващия ден целият плаж е посипан с бял фин пясък. Оглежда го секретарят доволно, но по едно време зяпва учудено.
– А това какво е? Каква е тая гадория?
– Как „гадория”!!?? Та това е морето.
– Виж, `кво е мръсно! И мирише! До утре да се прочисти! Да се прецеди, ако трябва, за да стане кристално. Камъните по дъното да се премахнат! На всеки 30 секунди да има вълна висока между 45 и 55 сантиметра…
– Ама…
– Няма ама!
Вади секретаря куфарче с пари и плаща.
След три дни всичко е на шест.
– Тва `кво е? Какви са тия бомбардировачи?!
– Ами… чайки.
– Никакви чайки! Всичките да се махнат, да се оставят само две, които да се шматкат бавно по плажа, но в никакъв случай да не излитат.
– Ама…
– Абе няма ама!
Вади куфарче с пари и плаща.
След една седмица пристига баровецът. Разходил се по белия пясък, усмихнал се на двете чайки, седнал в шезлонга, вперил поглед в кристално чистата вода, поел с пълни гърди свежият морски въздух и казал дълбокосмислено на секретяря си:
– А кажи сега, Серьожа, можеш ли тая красота да я купиш с пари?!

Но да продължа със Синеморец…

Духът на ранния балкански капитализъм не е подминал и местните жители, които живеят в мислите си някъде около средата на 90-те:

Цените по минимаркетчетата, зарзаватчийниците и ресторантите горе-долу колкото тези в „Константин и Елена”, където бях няма и два месеца преди това. Качеството на предлаганите услуги обаче отстъпва от това в големия северен курорт, да не говорим, че дори нощувките в Синеморец са по-скъпи. Нито един келнер, например, не се справи с елементарния ми тест, според който основното ми ястие трябваше да бъде сервирано половин час след ракията и салатата. Да не говорим, че някои от тях даже забравяха поръчките и ме питаха дали да слагат ястието да се прави, когато аз вече го чаках. Всеизвестно е, че професионалистите в келнерството се насочват по големите курорти.

Всъщност единственото заведение, което ми хареса бе бар „Корабът“ разположен северния край на улица „Устие“. В заведението си личеше, че е вложено огромно желание и хъс, съпътствани с усет за естетика, пространство и онова чувство за премереност, което е почти недостижимо по нашите ширини. Това е едно от малкото заведения в Синеморец, където няма да чуеш носталгични песни от времето на зрелия социализъм или германски дебилщини от 80-те. Това, че подкрепяха Протестите, въобще не го взимам предвид

[singlepic id=23519 w= h= float=center]

 

На онези от вас, които не отиват до морето само за да печат всестранно всичките си части на плажа, мога да препоръчам да хвърлят поглед на

кокетната църквичка „Св. Георги”,

която се намира в североизточната част на селото, където някога е бил центърът на гръцкото селце. Хубаво е да уцелят момента, когато е отворена, както се случи с мен. Построена е в началото на 19 в., по всяка вероятност от гърци, които са обитавали нашето Черноморие почти 2 хилядолетия и половина, преди новоосвободената Българска държава да ги прогони през 19-20 век.

[singlepic id=23520 w= h= float=center]

[singlepic id=23522 w= h= float=center]

 

Малко по-на север от църквата се намира тракийската могила, където през 2006 година бяха открити златни предмети. Всичко започнало, когато местният хотелиер Недялко взел да бута възвишението с багер, че му пречело на гледката към морето. След полицията и прокуратурата, накрая до могилата се добрали и археолози, които открили дребни златни и сребърни предмети от погребение на знатна тракийка. Човек може да се чуди, какво ли пък са открили преди това онези с багера. А пък преди петнайсетина години могилата била определена като безперспективна от археологическа гледна точка… Аз обаче не можах да идентифицирам точно могилата, поради липсата на всякакви упътващи надписи, признак на отвратителното отношение към историята, които имат почти всички местни власти в България.

[singlepic id=23523 w= h= float=center]

 

Недалеч оттам, до местното гробище, се намират останките от „крепостта” на местен тракийски велможа, където миналата година екип от археолози откри гърне със сребърни монети от 3 в. пр. Хр. Съвсем приличащо на гърнето, което понякога сънувам, че е заровено от дядо ми в двора. Явно оттогава разкопките са замразени, като опитът им за консервация е явно е напълно неуспешен. Оградата е бутната, а найлоните покриващи стените изгнили. Кой знае защо към забранителният надпис за достъп е добавена и забрана за снимане. Слава Богу следи от иманярски набези поне видимо няма. Още по жалко е, че за 4-5000 лева може да се направи ламаринен навес, който да пази разкопките поне от капризите на времето.

[singlepic id=23525 w= h= float=center]

[singlepic id=23526 w= h= float=center]

 

 

Но стига с миналите и сегашни творенията на човека! Време е да се обърнем към забележителните чудеса на природата, с които околностите на Синеморец са препълнени…

[singlepic id=23527 w= h= float=center]

Към следващата част

 

Автор: Юрий Александров

 

Снимки: авторът

 

Други разкази свързани с Черно море – на картата:

 

За подробности кликайте на ЗАГЛАВИЕТО горе

 

 

Tags: археологически разкопки, Бутамя, Велека, плаж, Св.Георги, Синеморец, устие

Янита ще ни води днес до Бургас – на Фестивала на пясъчните фигури. Приятно четене:

 

Пътуване до Бургас или един ден в Пясъчния град

Част от Бургас, емблема на Бургас в надпреварата му за европейска културна столица през 2019 година е един интересен фестивал, който се организира всяко лято в морския град. Това е

фестивалът на пясъчните скулптури

– атракция, заради която и аз посетих красивия Бургас в разгара на лятото. Адресът се оказа лесен за намиране, още повече че не срещнахме човек, който да не знаеше точното място на пясъчното градче –

парк „Езеро“ в Морската градина до конната база

 

[caption id="" align="aligncenter" width="624"] Фестивал на пясъчните скулптури, Бургас’ 2013[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="624"] Фестивал на пясъчните скулптури, Бургас’ 2013[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="624"] Фестивал на пясъчните скулптури, Бургас’ 2013[/caption]

Заради жегата,

Морската градина

се оказа пренаселена. Отвсякъде се чуваше жуженето на човешка реч, пронизителните писъци на чайки, викове и смях на деца, звънци на велосипеди и  клаксони. Навсякъде край алеите се протягаха шарените чадъри на кафенета, павилиони за напитки, сладолед и плажни атрикули.

[geo_mashup_map zoom='10'] [geo_mashup_location_info]

 

А самата градина край морето си беше все такава, каквато я помня: голяма, чиста, зелена и оживена.

[caption id="" align="aligncenter" width="624"] Фестивал на пясъчните скулптури, Бургас’ 2013[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="624"] Фестивал на пясъчните скулптури, Бургас’ 2013[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="624"] Фестивал на пясъчните скулптури, Бургас’ 2013[/caption]

Отдалеч се забелязваше указателната табелаза входа на пясъчния град, оградена с палми. Следваха я други табели с любопитна информация за пясъчната експозиция на открито.

[caption id="" align="aligncenter" width="624"] Фестивал на пясъчните скулптури, Бургас’ 2013[/caption]

В дясно от входа имаше шатра, от където може да се погледне небето с телескоп- атракция различна и интересна за децата. И с билет за 3 лева могат да се видят отблизо всички пясъчни фигури за неопределено време, могат да се правят снимки, но не и да се докосват скулптурите, макар че евентуалното им разрушаване е мисия невъзможна, тъй като пясъкът е твърд като цимент и обикновено издържа няколко месеца на капризните атмосферни условия и влагата в морския град.

[caption id="" align="aligncenter" width="624"] Фестивал на пясъчните скулптури, Бургас’ 2013[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="624"] Фестивал на пясъчните скулптури, Бургас’ 2013[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="624"] Фестивал на пясъчните скулптури, Бургас’ 2013[/caption]

Фестивалът на пясъчните скулптури в Бургас през тази година отбеляза своя 6 годишен рожден ден. Всяка изминала експозиция си има своя тема и свое име: Карнавал, Приказни герои, Кино, Цирк, Вълшебен свят; експозиции в които са представяни фигури на морски същества, филмови герои, приказки, замъци и т.н. Темата на тазгодишната изложба беше Алея на славата, която включваше общо 18 скулптури.  Най- внушителната от тях беше кан Аспарух с височина 8 метра и подобаващо бе изложена още на входа.

[caption id="" align="aligncenter" width="624"] Фестивал на пясъчните скулптури, Бургас’ 2013[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="624"] Фестивал на пясъчните скулптури, Бургас’ 2013[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="624"] Фестивал на пясъчните скулптури, Бургас’ 2013[/caption]

Около тази скулптура в общ постамент бяха издълбани и други, изобразяващи исторически лица, подписали се в българската история като велики и смели мъже: Светите братя Кирил и Методий и цар Симеон Велики.

[caption id="" align="aligncenter" width="624"] Фестивал на пясъчните скулптури, Бургас’ 2013[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="624"] Фестивал на пясъчните скулптури, Бургас’ 2013[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="624"] Фестивал на пясъчните скулптури, Бургас’ 2013[/caption]

 

Лесни за разпознаване бяха и всички останали герои на изложбата: известните учени Чарлз Дарвин, Алберт Айнщайн, Исак Нютон, Стив Джобс, Галилео Галилей, великите  хора на изкуството – Леонардо да Винчи, Салвадор Дали, музикантите Рей Чарлс и Луис Армстронг, Лейди Гага, Лучано Павароти и легендарните Бийтълс; изследователите на моретата и Космоса: Христофор Колумб, Юрий Гагарин, американският президент, зачеркнал робството Ейбрахам Линкълн и българският боксьор Кубрат Пулев. Не запомних всички, но е много лесно да бъдат разпознати. Одухотвореността на образите беше идентична с онази на восъчните фигури в музея на мадам Тюсо в Лондон: удоволствие беше да се видят и много лесно да се разпознаят.

 

 

 

[caption id="" align="aligncenter" width="624"] Фестивал на пясъчните скулптури, Бургас’ 2013[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="624"] Фестивал на пясъчните скулптури, Бургас’ 2013[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="624"] Фестивал на пясъчните скулптури, Бургас’ 2013[/caption]

Пясъчните скулптури в тазгодишния фестивал са дело на скулптори от Европа: Русия, Полша, Португалия, Италия, Украйна и Чехия. Сред тях има и няколко българи. Във фестивалите през изминалите години, пясъчните фигури са били дело на автори от цял свят и са разгледани от над сто хиляди душ

[caption id="" align="aligncenter" width="624"] Фестивал на пясъчните скулптури, Бургас’ 2013[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="624"] Фестивал на пясъчните скулптури, Бургас’ 2013[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="624"] Фестивал на пясъчните скулптури, Бургас’ 2013[/caption]

За изработването на всички експонати в пясъчния град са ползвани около 4 хил. тона пясък. Скулптурите се изработват винаги в периода май- юни, за да могат да бъдат видяни от юли до края на септември в Пясъчния град, който е с размери около 5 дка. След закриването на сезона, пясъчните скулптури се разрушават, пясъкът се консервира за следващото лято, когато ще бъде ползван за изработването на нови скулптури. За по- голяма устойчивост, пясъкът има високо съдържание на глина.  А за по- голямо внушение, нощем скулптурните експонати естетично се осветяват с прожектори.

[caption id="" align="aligncenter" width="624"] Фестивал на пясъчните скулптури, Бургас’ 2013[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="624"] Фестивал на пясъчните скулптури, Бургас’ 2013[/caption]

И няколко снимки на Галина Георгиева от миналогодишната изложба.

[caption id="" align="aligncenter" width="576"] Фестивал на пясъчните скулптури, Бургас’ 2012[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="576"] Фестивал на пясъчните скулптури, Бургас’ 2012[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="576"] Фестивал на пясъчните скулптури, Бургас’ 2012[/caption]

 

 

 

 

Край

Автор: Янита Николова

Снимки: авторът 

 

Други разкази свързани с Черно море – на картата:

 

За подробности кликайте на ЗАГЛАВИЕТО горе

 

 

 

 

 

 

Tags: Алея на славата, Бургас 2013, Морска градина, Пясъчен град, Фестивал на пясъчните скулптури, Черно море

 

 

За разлика от стария пенсиониран ветроход „Калиакра“ тук има навигационата рубка.

 

Котвено вързалното устройство.

 

 

С бушприта кораба е дълъг 55 метра.

 

За туристите има достатъчно площ да правят слънчеви бани на борда.

Трите мачти с въоръжените платна типични за баркентина.

 

Модерният електронен компас и лота, който показва скороста ни (12,2 възела) са верни помощници на капитана, който следи курса и дава указания на колко градуса да се завърти руля.

 

Старият морски компас е гаранция, ако електрониката откаже.

 

 

 

Модерният плотер е начертал препоръчителният ни курс на картата така, че да не се сблъскаме с нос Емине.

 

Бордовите нощни червени светлини и тръбата на тифона, който се използва само при мъгла за сигнализиране, когато няма видимост.

[geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] [caption id="" align="aligncenter" width="553"] Нос Емине[/caption]

Тук на нос Емине свършва Балкана

Не публикувам снимки на застроеното ни с бетонни хотели крайбрежие за да не развалям романтиката на плаването ни под платна.

 

Опитните морски вълци следят платната.

 

След поворота платната са увиснали като прани гащи, т.е. няма вече попътен вятър и се налага да се свалят. Капитан Генчев нарежда да се включи двигателя, който е толкова тих, че не се усеща.

 

 

 

Дрямка след обилният обяд приготвен в камбуза: кюфтета, пилешки пържоли и варени зеленчуци и нектарини (включено в цената).

Делфините (къде са?-тъкмо се гмурнаха!) ни водят към Несебър.

 

 

13:30. Кадетът(е, няма женски род) опъва шпринга и ни връзва.

 

 

След 5 часа под платна баркентината ,,Роял Хелена” е в древното пристанище на Месембрия. Дори има възможност да се качим на една руска отремонтирана Комета на подводни криле и да продължим до Созопол както някога за 40 минути.

 

Морската богиня кацнала на носа на ветрохода ни маха за сбогом.

Ние сме доволни, че Черно море бе спокойно, нямаше клатене и морската  болест по време на круиза.

 

 

 

Отминаваме сити покрай култовата кръчма ,, Капитанска среща”.

 

Бродейки сред сокаците на стария Несебър до един ресторант,

 

 

 

забелязваме остатъци от църковни стенописи.

 

 

 

Отбиваме се и под сянката на столетна смокиня, отпиваме жадни от студеното бургаското пиво и фрапе. После се отправяме към единствената действаща църква в Несебър ,, Успение Богородично”.

 

 

 

 

Тук запалваме свещ пред чудотворната византийска ,,Черна Богородица”. Според свещеника тя е наш военен трофей  заедно  с пояса на Богородица. Вижте повече в Изгубената Сирия (3): Хомс и поясът на Богородица. http://patepis.com/?p=39065

 

Заоблачи се, прежуря и заръмя докато излизахме из портата на Месембрия, но ние бързо се шмугнахме в прохладият бус. Той сякаш  ни очакваше  за да ни прибере във Варна (за 12 лева).

 

кап. Цветан Димитров, Успение Богородично, 2013

 

 

Автор: Цветан Димитров 

Снимки: авторът

 

Други разкази свързани с Черно море – на картата:

За подробности кликайте на ЗАГЛАВИЕТО горе

Tags: баркентина, Несебър, нос Емине, плаване, Под платна, Роял Хелена, Черно море

Петъчният ни български пътепис ще ни води до Побитите камъни, където наш водач ще бъде Янита.

Приятно четене:

Пътуване до Национална защитена местност Побити камъни

край Варна

Преди много време, когато морето достигало тези земи, то било охранявано от титани, подчинени на Бога на морето. Недалеч от мястото имало малко селце, където живеел млад мъж. Когато Бог му разкрил своето име, го обрекъл завинаги да пази тази велика тайна. Затова момъкът бил безсмъртен. Бог обаче го предупредил, че ако се изкуши и разкрие името му, отново ще стане смъртен.

[caption id="attachment_42954" align="aligncenter" width="624"] Побитите камъни[/caption] [caption id="attachment_42955" align="aligncenter" width="624"] Побитите камъни[/caption]

Една сутрин момъкът съзрял на морския бряг невероятно красива девойка. Те се влюбили от пръв поглед. Но тя била отредена за жена на предводителя на морските титани. Любовта накарала момъка да се престраши и да отиде при титаните. Той обещал, че ако му преотстъпят момичето, ще изпълни едно тяхно желание. Титаните заявили, че девойката ще бъде негова съпруга, само ако се съгласи да разкрие името на Бога.

 

[caption id="attachment_42956" align="aligncenter" width="634"] Побитите камъни[/caption] [caption id="attachment_42957" align="aligncenter" width="624"] Побитите камъни[/caption]

Преди изгрев на следващата сутрин се срещнали на морския бряг. Младият мъж бил решен да жертва безсмъртието си в името на любовта. Той заявил, че е готов да разкрие името на Бога. Тогава момъкът започнал да подрежда титаните по морския бряг. Когато приключил, им казал: „Аз току що изписах името на Бога с вашите тела“.

[caption id="attachment_42958" align="aligncenter" width="624"] Побитите камъни[/caption] [caption id="attachment_42959" align="aligncenter" width="641"] Побитите камъни[/caption]

Бог останал поразен от тази невероятна постъпка в името на любовта. Той решил да накаже титаните, затова че посегнали на най-скъпото на младия човек – неговото безсмъртие. Когато първите слънчеви лъчи озарили брега, морските пазители мигом се превърнали в каменни колони, застанали по начина, по който човекът ги подредил. Младежът тръгнал по брега да открие своята любима. Легендата разказва, че когато се срещнали и прегърнали, изпод краката им бликнал извор с чудодейна лековита вода.

[caption id="attachment_42960" align="aligncenter" width="624"] Побитите камъни, Музеят[/caption] [caption id="attachment_42961" align="aligncenter" width="624"] Побитите камъни[/caption]

Това е една от легендите за Каменната гора край Варна. Съществува и друга, разказана от Карел Шкорпил, който споменава местността с приказка за великани- строители, пренасящи  колони за градежа на първата българска столица Плиска.

[caption id="attachment_42962" align="aligncenter" width="624"] Побитите камъни[/caption] [caption id="attachment_42963" align="aligncenter" width="624"] Побитите камъни[/caption]

Никой не знае какъв точно е произходът на каменните блокове. За тяхната поява съществуват само легенди или хипотези, върху които години наред учените спорят: дали камъните са природен феномен или са артефакти- дело на човешка ръка. Няма нито едно доказателство за която и да е от хипотезите. Ето защо право на личен избор е приемането на която и да е от тях за своя истина; избор невъзможен без докосване до причудливите каменни колони.

[caption id="attachment_42964" align="aligncenter" width="624"] Побитите камъни[/caption] [caption id="attachment_42965" align="aligncenter" width="624"] Побитите камъни[/caption]

В местността Побити камъни обаче ме отведе една друга легенда, свързана с чудодейната сила на лековитата вода от една чешма, която се захранва от местен извор. И в търсене на тази чешма в най- горещата част от деня, платихме по 3 лв. такса вход, за да разгледаме и причудливите каменни постаменти.

[caption id="attachment_42966" align="aligncenter" width="649"] Побитите камъни[/caption]

 

 

[caption id="attachment_42972" align="aligncenter" width="624"] Побитите камъни[/caption]

Непосредствено до входа има музей, в който може да се прочете всичко за каменната гора на няколко езика, да се купят сувенири или да се ползват услугите на местен екскурзовод. Но пък и всеки може да се разходи и свободно из местността, да снима, да обсъжда своята хипотеза, стига да не вреди на причудливата експозиция на открито.

[caption id="attachment_42973" align="aligncenter" width="624"] Побитите камъни[/caption] [caption id="attachment_42974" align="aligncenter" width="624"] Побитите камъни[/caption]

До местността се стига лесно с влак или с автомобил. През местността преминават туристически екскурзионни маршрути, има обозначения и за пешеходци. Общата площ на каменната гора е 253 хектара, които едва ли биха могли да бъдат обходени за един ден.

[caption id="attachment_42975" align="aligncenter" width="624"] Побитите камъни[/caption] [caption id="attachment_42976" align="aligncenter" width="624"] Побитите камъни[/caption]

Пустинен пейзаж без растителност, сякаш камъните държат зеленината настрана да не ги разруши. Такава е местността Побити камъни край Варна, разказана с едно изречение. Много от посетителите считат, че това е разрушен древен град, обвит в мистика. И наистина, мястото е с особена енергия, излъчва спокойствие и безвремие. Почва тук няма, навсякъде е пясък и камъни. От 1937 год. местността се води защитена и днес е част от Натура 2000.

[caption id="attachment_42977" align="aligncenter" width="624"] Побитите камъни[/caption] [caption id="attachment_42978" align="aligncenter" width="624"] Побитите камъни[/caption]

Като уникален геоложки феномен

Каменната гора или българският Стоунхендж,

са включени и в каталога на Юнеско точно с това обяснение- природен геоложки феномен, като предположенията за тяхното образуване са две: на принципа на сталактитите в пещерите или че това са коралови рифове.

[caption id="attachment_42979" align="aligncenter" width="624"] Побитите камъни[/caption] [caption id="attachment_42980" align="aligncenter" width="624"] Побитите камъни[/caption]

Преди 50 милиона години всичко тук е било дъно на море, чиито мълчаливи стражи са били точно тези каменни колони. Устояли са на капризите на времето благодарение на здравите си основи, които стигат до 40 метра в дълбочина в земята. Всички каменни късове са с еднакъв варовиков състав, но с много различни форми. Това е и причината някои от каменните колони да си имат и имена, в зависимост от това, на какво наподобяват: слон, камила, трон и т.н.

[caption id="attachment_42981" align="aligncenter" width="624"] Побитите камъни[/caption] [caption id="attachment_42982" align="aligncenter" width="624"] Побитите камъни[/caption]

Аз до своята истина не стигнах, нито пък приех някоя от хипотезите, но с удоволствие се разходих из периферията на Каменната гора; просто ден за една разходка в миналото. В очите ми се блъскаха само скали, вятър и слънце, в наши дни морето е далеч от това място. И не се вижда. Не се вдишва или усеща по някакъв начин. И е част от хипотезите, част от паметта на времето, част от генеалогията на камъните- загадъчни и многобройни, които ще будят интерес и догадки още много време.

[caption id="attachment_42983" align="aligncenter" width="624"] Побитите камъни[/caption] [caption id="attachment_42984" align="aligncenter" width="624"] Побитите камъни[/caption] [caption id="attachment_42985" align="aligncenter" width="624"] Побитите камъни[/caption]

Автори: Янита Николова

                  Даниела Георгиева

 Побити камъни, филм на БНТ2

 

 

Автор: Янита Николова

Снимки: авторът 

 

Други разкази свързани с Черно море – на картата:
За подробности кликайте на ЗАГЛАВИЕТО горе

 

Tags: Pobiti kamyni, българският Стоунхендж, Варна, Каменната гора, Карел Шкорпил, легенда, Национална защитена местност, Побити камъни