Archive for the 'Другата Хърватска' Category

мар. 15 2017

От Монблан до Ихтиман (2): От Венеция до Сливница с велосипед

След като изкачихме Монблан, днес с колело ще тръгнем от Алпите към България. Приятно четене: От Венеция до Сливница с велосипед част втора на От Монблан до Ихтиман Полетът на Симеон беше в 14:00 часа, така че не бързахме много сутринта. Станахме, събрахме всичкия багаж, закуска на летището и хванахме един от многобройните рейсове към […]

3 коментара

ян. 21 2015

Хърватия (3): Сплит – дворецът на Диоклециан

Средиземноморското пътешествие на Роси продължава към Сплит – Хърватия започнахме с Дубровник и центъра му, а днес сме в Сплит за двореца на Диоклециан Приятно четене: Хърватия част трета Сплит продължение на голямото пътуване От Янинското езеро и Метеора до Лаго Маджоре и Сакро Монте ди Орта автор: Росица Йосифова С бавна стъпка тръгнахме […]

2 коментара

Ное. 25 2011

От Балканите до Пиренеите с автобус – дневникът на една пътешественичка (2)

Пътеписът ни днес ще бъде продължението на личния пътешественически дневник на Мария. Вече бяхме в България, Италия и Монако, а днес ще бъдем предимно във Франция, но и Виена и Хърватия няма да подминат вниманите ни.

Приятно четене:

 

От Балканите до Пиренеите с автобус

 продължение

/Записки/

22 април 2005г.

Най – накрая пристигнахме в Париж!

Автобусът спря пред  Айфеловата кула. Всички слязохме да видим от близо този  символ на Париж. Е, наистина е впечатляваща с огромните си размери!  Но само толкова!  Качихме се отново в автобуса и направихме разходка из  Париж.  Ето я и  Сена – бавно и величествено пълзи под безбройните мостове –  украсени със статуи  и архитектурни орнаменти –  почти всичките –  позлатени.  Величественият паметник на Жана д’ Арк на кон със знаме и меч   –   и той  блести  в злато! Толкова много позлатени статуи,  паметници, сгради и мостове не бях виждала на друго място.  А ето и  една истинска парижанка – среден ръст, слаба с костюм (къс до талията жакет и   тясна пола до коленете) с обувки с  високи токчета, шапка, ръкавици и чанта – пресичаше улицата, вероятно току –  що слязла от нечия кола. Минахме и покрай   Операта  – и тя в позлата. О!  Ужас! Един клошар пикаеше на ъгъла. И това  се случва рано сутрин в  Париж!

След обяд на „Шанс Eлизе” пихме кафе срещу скромната сума от 3 евро.

 

23 април 2005г.

В „Лувъра”

разгледахме само античното изкуство на Месопотамия и италианското. За това имахме  време. Най – важното –  видяхме  “Мона Лиза”. Много пъти съм си задавала въпроса защо този шедьовър  на Леонардо  е  във Франция, а не в  Италия?  Нямаше кого да попитам.

След  „Лувъра” посетихме катедралата „Нотр Дам”. И друг път съм посещавала католически катедрали.  Не се чувствам уютно в тях –  високи, устремени в небесата –   карат те да се чувстваш нищожно творение на природата. Друго чувство у мене не пораждат. Виж, ако чуя музика изпълнявана на орган, мога да стоя там и да слушам с часове. Жалко, че в нашите църкви няма орган! В  „Нотр Дам” видях   как хората си седят спокойно на банките, изслушват проповедта, прекръстват се и  си излизат.  Докато ние в нашите църкви се кръстим при влизане, палим свещи  –  кръстим се, целуваме икони – пак се кръстим – при излизане –  също. Един човек ни изгледа с любопитство, когато на изхода на  катедралата,  видя някои от нас да се кръстят.

След ”Нотр  Дам” взехме метрото и отидохме в

„Дома на инвалида”

 Големи “грижи” е полагал Наполеон за инвалидите от многото войни, които е водил. Построил им е дом, в който да се чувствуват като хора, на които нищо не им  липсва. Тук е и Гробницата на Наполеон – кръгла постройка с балкон. В средата  е  саркофага,  а   около него на  балкона са  поставени  мраморни плочи с  имената на столиците на  държавите,  които Наполеон е покорил. С изумление прочетох  „Москва”!

Саркофагът на Наполеон – Дворец на инвалидите, Париж

Саркофагът на Наполеон

 

Излизайки от Гробницата на Наполеон се отправихме към музея на Роден, където видяхме повечето от известните му статуи: „Мислителят”, „Балзак” и много други. И накрая музея „Д’Орсе”, където направо претичахме през залите с платна на импресионистите – Ван Гог, Сезан и др. Останахме „без крака”, но бяхме доволни.

 

24 април 2005г.

Замъците по река Лоара:

 

Замъкът Шамбор (Chambord)

  е построен 150 години преди „Версай”. Това е първият замък – символ на френската мегаломания – започна да разказва френският екскурзовод (българина Александър Градинаров – инж. от Русе, напуснал България през 90 – те години). Крал Франсоа I е построил този замък не за живеене, а   за лов и  възхищение. Станал крал на 20 години, възпитан като рицар, водил завоевателни войни,  превзел Милано –  попаднал под влияние на италианския Ренесанс,  той е предпочитал  италианските скулптори и архитекти. Затова  е поканил Леонардо да Винчи  в замъка „Амбоаз”.

Замък Шамбор – замъците по Лоара, Франция

Замък Шамбор

 

Леонардо е живял 3 г. във Франция  като  през това  време не е се  разделял с 3 свои картини: „Мона Лиза”, „Св. Ана Девата” и „Св. Йоан Кръстител”.  Като архитектура замъкът е хибрид между средновековно укрепление и ренесансова фасада. Има 4 кули завършващи с огромни  фенери и стълба с две змии, които не се преплитат (по идея на Леонардо). Замъкът „Шамбор” е  завършен  от крал Хенрих II   (Франсоа  I умира на 50 години от сифилис). През 18 век крал Людовик XV подарява замъка „Шамбор” на маршал Сакс, където той разполага батальона си. През 30те години на XX век става държавна собственост.

 

Замъкът „Блоа” (Blois)

се състои от 4 крила, построени в 4 рзлични архитектурни стила: готика, пламтяща готика, ренесанс и класицизъм. Първото крило е строено от графовете Блоа през X–XIII век. В него се намира най-голямата зала във Франция от XIII век. Второто крило е строено от крал Людовик XII –  понастоящем е галерия, в която са изложени картини и скулптори на художници от 16 – 19 век. В крилото (ренесанс) строено от крал Франсоа I  се намира спалнята на  Катерина Медичи, в която тя умира на 5 януари 1589 г. Спалнята е обзаведена  с текстил декориран с монограмът на крал Хенрих II (H) – съпруг на Катерина и две огледално обърнати C- та. Първото C е монограмът на Катерина (Catherine). Обърнатото C преплетено с  H образува  буквата D, която може да се тълкува двуяко – както като Хенрих II (Henri Deuxieme – Second) така и  като Dian (Диан дьо Поатие) – фаворитката на краля. В същото крило може да се види и  стаята, в която Катерина Медичи е приготвяла отрови за неверните си любовници, както и спалнята на крал Хенрих II ( с монограма му H на пода).

Замък Блоа (Blois) – замъците по Лоара, Франция

Замък Блоа (Blois)

 

В параклиса на замъка  „Блоа” е гробът на Леонардо да Винчи, който е оставил в наследство на крал Франсоа I любимите си картини,  между които и „Мона Лиза”. Ето защо „Мона Лиза”  е  в Париж,  а не в Рим или Флоренция!

 

Замъкът „Шенонсо” (Chenonceau) или „Дамският  замък

се  намира  на р. Шер – приток на р. Лоара. Построен е през 16 век от кралския интендант Тома Бойе и съпругата му Екатерина Брисоне,  след което  крал Хенрих I обвинил Тома Бойе в незаконни деяния, отнел му замъка и го подарил на фаворитката си Диан дьо Поатие. Подвастен на страстта си към изключителната красота на Диан дьо Поатие, крал Хенрих II и преподарил замъка за “специални услуги” на съпруга й към Короната. Диан благоустроила замъка като построила и една от най-живописните градини за времето си с много растения, дървета и фонтани.

 

Замък Шенонсо (Chenonceau) – замъците по Лоара, Франция

Замък Шенонсо (Chenonceau)

След смъртта на крал Хенрих II (убит по време на турнир), неговата съпруга Катерина Медичи ( станала регентка) заставила Диан дьо Поатие да върне замъка, като й дала в замяна “Шомон” на р. Лоара. Амбициозна и властна Катерина Медичи продължила благоустройството на замъка като построила още по – разкошна градина от тази на съперницата си.

Двете градини изрядно поддържани и днес будят възхищение!

Chenonceau Castle, 37150 Chenonceaux, France

 

В чест на сина си Хенрих III, Катерина Медичи преустроила  коридора на замъка наречен “Галерията” в прекрасна бална зала  –  с  дължина 60 метра и  ширина 6 метра – осветена от 18 прозореца. Тази зала по време на Първата световна война   била превърната в болница, където са били разположени леглата на ранените.

В замъка може да се види и спалнята на друга интересна личност – Луиза Лотарингска – съпруга на крал Хенрих III, която след убийството му се оттеглила в замъка до края на живота си – потънала в скръб и молитви за убития си съпруг. Облечена винаги в бяло – траурния цвят на кралското семейство, обитавала стая украсена с  бели траурни знаци,  тя получила прозвището ”Бялата кралица”.

 

През 18 век  замъкът “Шенонсо” станал притежание на мадам Дюпен (потомка, на която била Жорж Санд). Като приятелка на Волтер, Русо, Монтескьо, Дидро и др. просветители, тя често ги канела в замъка, където устройвала пищни празненства. Нейната доброта и щедрост запазили “Шенонсо” от разрушение по време на Френската революция.

Замъкът изобилствува с произведения на изкуството – гоблени, картини, старинни мебели и пр. Заслужава си човек да пропътува 200 киломтра  тръгвайки от Париж (или от др. място) и да посети поне някои от замъците по р. Лоара. Ще ги помни за цял живот!

 

25 април 2005г.

Страсбург

До  I та Св. война градът е бил германски, след IIта Св. война става френски. Пред сградата на Европейския парламент, наред със знамената  на другите членки на Европейския съюз видяхме и българското знаме. Разгледахме  катедралата „Нотр Дам”, която по архитектура прилича на Парижката, но е много по-красива. Построена е в стил „пламтяща готика”. Тъкмо се бяхме отдалечили от катедралата, когато чухме прекрасен женски глас, който  пееше старинна църковна песен. Бързо се върнахме обратно и какво да видим – пред централната фасада, един младеж облечен в монашески дрехи, пееше   високо и звънко като истинско сопрано.

 

   26 април 2005г.

Виена (Австрия)

Посетихме  двореца „Шонбрун” – лятна резиденция на австроунгарските императори. Дворецът е наречен „Шонбрун” („Прекрасен Извор”) поради извора, който е снабдявал двореца с вода до 19ти век. Построен е в стил барок и е боядисан в жълто – любимия цвят на император Франц – Йосиф I. В двореца два пъти е отсядал Наполеон.

Зад двореца има прекрасна ботаническа градина.

След „Шонбрун” посетихме двореца  „Белведере” също   лятна императорска резиденция. Построен е от Мария Терезия, управлявала  Австро – Унгария  цели 40 години (от 1740 до 1780 г.). Това ни разказа екскурзоводката – българка, която от около 15 години живее във Виена. Мисли да се връща в България едва, когато се пенсионира, но не е сигурна. По този повод – минималната заплата и минималната пенсия в Австрия в момента са 645 евро. Средната пенсия е 800 – 900 евро.

Хотела, в който отседнахме е Конгресен център и е  с 4 –  звезди. Намира се в южния район на Виена. В близост до него се намира “Shoping City Sus”. Посетихме го. Огромен търговски център, в който можеш да ходиш няколко часа и пак да не разгледаш всичко. По едно време  поисках да излезем навън, защото  ми се пушеше. „Пуши тука – ме посъветва една колежка  –  виждаш има пейки и пепелници до тях!” „Изключено!” –  отговорих аз. – „Не мога  да пуша в магазин!” В центъра на Виена,  в заведение за бързо хранене, където влязохме да обядваме, също се пушеше. На всички маси имаше пепелници. Дим от цигари, обаче нито се виждаше, нито се усещаше!

 

27 април 2005г.

Будапеща (Унгария)

е град,  разположен на двата бряга на р. Дунав: на десния бряг е Буда (старата градска част), на левия –  новия град Пеща. Двата града са свързани чрез 7 красиви моста. Градът обаче ми се стори някък поовехтял и занемарен. На много места  видях олющени мазилки на фасади на къщи и обществени сгради. Наистина   някои в момента ги ремонтираха напр.  сградата на Парламента, която казват била най – красивата  парламентарна сграда в света.  Трамваите също бяха стари и небоядисани, за разлика от софийските –  изрисувани  с реклами. Хареса ми „Площада на героите”. В полукръг са поставени статуите на  унгарските владетели. Де да имахме и ние такъв площад!

 

1 април 2006г. гр. Риека (Хърватска) –  замъкът „Тръсат”. Направихме няколко  фотографии и продължихме.

 

Ето ни в

Опатия (Хърватска)

  курортно градче на брега на Адриатическо море. Не бях и чувала за него! Австро – унгарският император Франц – Йосиф, обаче е имал вила там. В града има много магнолиеви дървета с едри бели цветове, почти без листна маса. В ботаническата градина видях прекрасни  червени  камелии, дафинови дървета също. За жалост ни се случи много неприятен инцидент, който развали чудесните ни впечатления.  Бяхме паркирали двата автобуса в двора на хотела. На сутринта видяхме ужасна картина: и на двата автобуса бяха счупени стъклата – на този, в който бях аз – предното, на втория автобус – задното. Никой нищо не беше нито чул, нито видял. Някои предположиха, че са ни взели за сърби. Според полицията са били пияни младежи. Както  и да е! Опитахме да продължим с пукнато стъкло, но както се казва – не сме познали! На границата словенците не искаха и да чуят историята ни. Трябваше да се върнем обратно и да сменим стъклото, но не в Опатия, а  чак  във  Загреб. Общо взето загубихме един ден и една нощ, която прекарахме във фоайето на хотела,  тъй като нямаше места.

След смяната на стъклото,  минахме успешно Словенската граница и потеглихме през Италия и Франция  за  Испания, без повече да преминаваме през  контролно – пропускателни пунктове (граница между Италия и Франция няма). Само преди да влезем в Испания един полицай ни спря,  качи се  в автобуса, попита   къде отиваме, след  това махна с ръка –  да продължим.

Очаквайте продължението

Автор: Мария Лазарова

Снимки: авторът

 

Други разкази свързани с цяла Европа – на картата:

16 коментара

Ное. 15 2011

Моята вълшебна хърватска приказка (3): От Сплит към Трогир и Плитвишките езера

Продължавама с обиколката на Влади из Западните Балкани. Почнахме с Будва и Котор, бяхме и в Дубровник за последно. Днес ще поемем към Сплит, Трогир и преди да стигнем Загреб, ще видим Плитвишките езера.

Приятно четене:

 

 

Сплит – Трогир и нощувка в Seget Donji –  в хотел “Medena” 3***

След закуска заминаваме за Сплит. Пътуването до там минава неусетно. Влизаме в

Сплит

Оставяме автобуса близо до пристанището и и ни дават малко свободно време. След по – малко от час, се събираме пред палмите до пазарчето. И както се разхождам по тротоара, между автобуса и палмите,където трябваше да се съберем, минавам покрай множество сергии за сувенири и други дреболии. Разглеждам набързо и тогава виждам ,че навътре и надясно започва някакъв „тунел” да го наречем,защото тръгва от нивото на пътя – навътре.

Сплит, Хърватия (Хърватска)

Сплит

 

 

В началото имаше няколко кафенета, но колкото по – навътре влизам, толкова по – интересни неща виждам и толкова по – апетитно започва да мирише на сръбска скара,плескавици и дюнери. Влизам аз навътре и се чудя къде да седна, за да мине времето, което са ни дали. И виждам едно кафе, с масички отпред. Две – три от масите имаха и люлки до тях. Канапе – люлка.  Ха – ха. Вземам си едно кафе (почти навсякъде го сервират с чаша вода –  да им се чуди човек –  как може да пият горещо кафе със студена вода).

 

Сядам на люлката и се отпускам блажено. След  като се почерпих ,продължих по пътеката, за да видя къде ще ме изведе. Това тунелче ме изведе точно на пазара –  доста оживено място, пълно с плодове, зеленчуци, подправки и дрехи. И понеже не бях сигурен, дали точно тук трябваше да изляза, върнах се обратно до там, откъдето бях влязъл и пресякох през пътя. Групата тъкмо се беше събрала под палмите и започна нашата обиколка. Пак на руски език естественно. Изобщо не си правих труда, нито да слушам, нито да си превеждам, нито да помня какво ми се говори. Това е унижение за мен –  да съм тръгнал на почивка и да се напрягам, да слушам чужда реч, да си я превеждам и да я помня. Тя си приказва жената, аз си блея небрежно по стените и по небето, снимам си с камерата и чакам да свърши, че да видя докъде ще стигнем и да питам как да се върна, там, където ще се събираме.

Прави ми впечатление че дори и в старите градове, има доста нетрадиционни места за пиене на кафе – доста оригинални при това. На някакви стъпала по дворовете на Старите градове (имам предвид на Трогир, Сплит например) –  сложили по една мека малка възглавничка от двете страни, а по средата парче квадратно (колкото позволява площа на каменното стъпало) –  лакирано дърво –  достатъчно голямо, за да събере по две – три чаши; 1 – 2 бутилки и пепелник. Та си сяда измореният турист на стъпалото на възглавничката,протяга си краката по другото стъпало напред и си пие по нещо набързо.

Сплит, Хърватия (Хърватска)

Сплит

 

Та идва ни пак свободно време около час и половина. Тогава аз минавам по пазарчето, да видя да си купя  едни къси панталонки,че аз наистина съм тръгнал без къси панталонки, мислейки си, че в средата на септември –  няма да е толкова топло… да,ама не –  просто си купих едни, дори нямах и къде да си ги обуя, просто седнах на една крайбрежна пейка под палмите и си ги обух… После седнах на кафе на кокетните кафета под палмите по крайбрежната алея. С лице не към морето, а към тротоара, пред заведенията. И виждам аз по едно време, че в сградите срещу мен също има кафенета, с едни много тесни тераси, които гледат към морето. Наистина тесни се оказаха –  с един бар-плот –  от край до край на терасата,тесен, колкото да събере чаша,бутилка и пепелник и едни високи бар – столове. Просто отидох и там след кафето, изпих и една малка водка…  с  мноооооого лед и чаша вода и си гледах отвисоко –  много яка панорама… Та след всичко това просто нямах време и място за друго – отиваме на автобуса и тръгваме за Трогир.

От Сплит до Трогир разстоянието е само около 28 км. Влизаме и в

Трогир,

спираме  близо до пристанището, минаваме по едно дървено мостче над един канал, който  отива към морето , минаваме покрай няколко кафенета с едни супер меки, удобни  и големи канапета и влизаме в Старият град.

 

Наистина много ми харесаха тези Стари градчета –  да им се ненарадва човек – толкова тесни улички, толкова красиви места – и за гледане, и за похапване, и за пиене на нещо. Минаваме и покрай катедралата там. И решавам да я разгледам,плащам си входа и влизам, гледам набързо и тръгвам да се качвам към върха на кулата там –  по едни много тесни стълби, които се вият около стената ( а по средата остава кухо ( в смисъл имаш чувството, че ще залитнеш и ще паднеш). И докато се кача до върха на кулата по тесните стъпала, и кракара ми започват да треперят от страх… А горе, точно там, където е „кухото”, както се изразих има една решетка, на която като стъпиш и погледнеш надолу, имаш усещането, че си стъпил във въздуха върху дантелена решетка. Но пък гледката отгоре към целият град, залива, пристанището и морето определено си заслужава. Слизаме и продължаваме –  ха в тази уличка, ха, в онази –  то като лабиринт едно такова и накрая излизаме. Остава ни време за по още едно кафе или бира и обратно на автобуса. Продължаваме за мястото, където ще спим тази вечер –

селището се казва  Долни Сегет

– а хотела –  “Medena” 3***.

Стигаме до хотела. Това се оказва огромен хотелски комплекс.

Влизаме вътре в хотела, оставяме си багажа там и сядаме по канапетата, да си чакаме реда за настаняване. През това време ( обикновено оставам последен за настаняване, за да имам време да разузная какво има в хотела ), разглеждам наоколо какво има – магазин за сувенири, нощен клуб,интернет огромен ресторант,доста голямо фоайе и фитнес зала( която така и не видях къде е, ама имаше табелки по стените, показващи, че я има). Качваме се към стаите. Оказа се, че има и фризьорски салон, който отваря рано (още преди да започне закуската ). Моята стая беше на последният етаж, едва ли не последната по коридора.

Оставям всичко и тръгвам навън, за да видя какво още има наоколо. Слизам по стъпалата и отивам към изхода за плажа. Отпред имало и още един бар с билярд в него. Продължавам по пътеката към плажа. Минавам покрай едно асвалтирано игрище (става и за футбол, и за скейборд и за ролкови кънки –  който каквото иска), по – надолу има 1 – 2 тенис корта и чак тогава е плажа. Хващам по крайбрежната алея и тръгвам надясно…

Вървя, вървя, минавам покрай много готини заведения със супер големи, меки и удобни канапета и бирарии. Свършва асфалтираната алея. Аз продължавам –  следва една пътека сред иглолистни дървета,където под сянката на борчетата можеш да поседнеш на плаж. През тази горичка срещам и нудисти. По – нататък имаше едни бунгала,след тях имаше някакво вилно селище, палми, кактуси с едни такива червени плодчета с бодлички. И така около 3 – 4 км, да съм се отдалечил от хотела, но реших да се връщам, за вечеря.

Прибирам се изморен, обличам се и слизам за вечеря… В един огромен ресторант, колкото футболно игрище. Хотела е с две крила, свързани помежду си с една огромна площ, където е разположен ресторанта. Минавам, показвам си номера от стаята на жената, която седи на една маса на входа на ресторанта. Тя отмята нещо в листите си и аз минавам… А сега накъде?  Да, накъде? Да се изгуби човек в ресторанта. Имаше не една, не две, не три, а цели четири Шведски маси в четирите края на ресторанта, за да могат повече хора едновремено да си вземат вечерята. И се напълни този ресторант с хора. Аз определено за първи път вечерям в толкова огромен ресторант.

Избирам си една Шведска маса и се нареждам, награбвам си две чинии пълни с куп с лакомства и сядам. Похапвам бавно и оглеждам другите туристи там. При мен седнаха едни австрийци. Заговорих се с тях –  оказа се, че те били седем дена на почивка в този хотел… . Уааааааааааааа –  и аз искам така…

Donji Seget, Seget, Croatia

 

Наблюдавах също и това, колко човека обслужват този ресторант, как го правят и колко бързо: върху белите покривки бяха сложени по едни четвъртити по – малки покривки ( на каре), които се оказаха за еднократна употреба ( някаква по – плътна и специална може би цветна хартия). Н всяка маса имаше салфетка, вилица,лъжица и нож. От време на време минаваше човек от персонала с една количка и отсервираше. И когато някой се наяде и си тръгне и след него мине човека да отсервира –  много бързо пипа –  в една средна ваничка на количката избутва останалата храна от чиниите, хвърля салфетките,слага големите чинии на една купчина, малките на друга,чашите на другата полица, вилици, лъжици и нож в една друга ваничка, събира тази допълнителна хартия – покривка, избърсва трохите, слага нова такава хартия – покривка, слага нови лъжица,вилица ,нож и салфетка и отминава…, за да може да седне следващият. И ако някой иска да пие по нещо, казва си и те му го носят… И съм си поръчал аз една бира и си я чакам. През това време реших да ида да си сипя още малко от един сос, който много ми хареса и малко саламче. Ставам аз, и с едно око си гледам масата –  да не бърза човека да ми събира нещата… И гледам –  няма го… И само докато се обърна и да си сипя малко сос и салам, салата и да си тръгна към масата ( която си беше точно на 3 – 4 крачки) и гледам… . всичко ометено, почистено, сменена хартия – покривка, нови вилици, лъжица и нож и нова салфетка… И няма и помен от човека, който свършил всичко това… ХМ. Как ли го правят… Идва ми бирата и аз пак съм седнал на чисто… А хората продължават да прииждат на вечеря… И аз реших да се поинтересувам, колко ли хора могат да вечерят тук в ресторанта. И след вечеря,като си тръгнах, и седнах  на масата при лелята, която отмята номерата на стаите на гостите на хотела на входа на ресторанта… И я попитах колко Особи ( така се казва –  Особа – персона) –  могат да вечерят тук… И жената само ми показа последният номер на последният лист от тези, на които тя е отмятала… :  843 души били зачислени за вечеря тази вечер… ХМ… Боже колко ли храна се е наготвила и колко ли неизядена се е изхвърлила, за да се нахрани толкова народ… И да остане време да се приготви и закуска на сутринта за същият този народ… От най – различни нации –  имаше и китайци, кубинци, руснаци,австрийци,поляци, французи… . . И продължавам да я питам –  колко е капацитета на хотела? –  –  –  1200 души… . ХМ.

 

Прибирам се в стаята, подремвам малко и излизам да търся диско наоколо. Имаше в съседният хотел, малка беше,хлапета имаше около 15 – 20 ( ми то в този голям хотел –  само възрастни туристи имаше –  кой да ти ходи на дискотека след полунощ. ). И към хотела имаше диско бар ( някакви дългокраки каки танцуваха на пилон), ама никой нямаше… . . Странно… . Поседях около половин час на интернет и си легнах някъде към два часа  след полунощ,след като минах през една гореща вана. И ставам на сутринта към 6ч, за поредната закуска, след което тръгваме за Плитвички езера и Загреб.

 

От този ден напускаме брега на морето и тръгваме

към вътрешността на страната за Плитвичките езера

Хващаме нагоре по един стръмен склон на планината, през чукарите нагоре и пред нас се разкрива целият бряг от птичи поглед. Вижда се и Трогир в далечината. Скоро морето се скрива зад планината и започват поредните тунели –  по – къси, по – дълги… Да се чуди човек, как са ги пробили през планината. Минаваме също и през един доста дълъг тунел – повече от 5100 метра…

Плитвишки езера, Хърватия

Плитвишки езера

Правим  кратка почивка на едно крайпътно заведение, малко преди Националният парк „Плитвички езера”. Заведенеито се казва :” MACOLA”. Тук до самото заведение има една заградена площ, на която могат да се видят живи мечки – 2 – 3, и една сърничка. А вътре в самото заведение имаше и няколко препарирани мечки,лицица и няколко други горски обитатели.

 

Тук искам да отбележа,че може човек дори

до там да стигне и с обществен транспорт:

Транспортната линия е Split – Sibenik – Zadar – Karlovac – Zagreb. Тръгва в 5 ч, сутринта от Сплит и е в Загреб около 13:30 ч. ( точно по това време докато бяхме там, мина и този автобус, та се загледах в разписанието му). Интернет адреса на тази транспортна фирма е : www.atpsi.hr.

 

Та гледахме мечките, пихме по нещо и продължихме. Пристигаме на

Плитвишките езера

Слизаме, минаваме по едно дървено мостче и си чакаме реда да влезем. Раздават ни билети (по 110  хърватски куни / HRK/ ). А за групи е 100 куни. На нас ни събраха по 100 куни. На обратната страна на билета има карта на езерата, на входа също има една по – голяма карта на езерата, на входовете и изходите, на връзките с корабчето и местните автобусчета. Важно е да се знае всичко това, от кой вход се влиза,по коя пътека/ маршрут/ се минава , от къде за къде се взема корабче, къде има места за почивка. Защото маршрута е около 2 – 3 часа. И е нужно ако сте група, да следвате пътеката, по която се движат всички от групата. За посещение на езерата се предлагат както 2 – 3 часови маршрути, така и целодневни, та дори и тридневни ( за да видите всичко, ви трябват поне три дена). Площтта на целият парк с езерата е ококо  294,82 кв. км. А адреса на езерата е : www.np-plitvicka- jezera.hr

 

 

 

Плитвишки езера, Хърватия

 

Още от входа ви предупреждават какво не може да се прави там:

  • не може да се прави боклук ( 230 души се грижат за опазването на парка, езерата и природният феномен),
  • не може да се къпете в езерата,
  • не може да ловите риба, не може да се отклонявате от макрираните пътеки.

Ние тръгваме от вход 1. Още от входа се вижда първият голям водопад –  те са няколко, следват множество пътечки,езера ( всяко си има име). Просто следвате групата, ако сте с група,или тълпата туристи, ако сте сами. Нашият маршрут минаваше през по – голямата част от водопадите и езерата. По средата на всичко това ( след около час и половина ходене и гледане), има една полянка, и 2 – 3 места /заведения/, откъдето можете да си купите храна,скара,бира,лакомства и да се подкрепите. Има и WC –  там. Маси и дървени пейки са разположени по цялата поляна –  зелена и чиста. Уникално чиста. И езерото там ( едно от езерата).

Тук е връзката с ферибота ( екологично корабче, което не замърсява въздуха с отровни газове). То пристига на всеки час ( понякога идват по две едновременно). Събира около 90 души. Следва да сте  на опашката, за да може да се качите. Това корабче вози около 20 минути. Тук си показвате билета от входа за езерата – показвате го на корабчето ( пазите си го докрая). Преминаваме с това корабче цялото това езеро по дължина и слизаме от другата му страна. После пак продължаваме пеша, известно време, после стигаме до друго корабче, с което минаваме по вода около пет минути ( брега се вижда насреща). После по една стръмна пътека със стъпала,Излиза се на пътя. Там пристигат едни бусчета с вагончета –  минават и нагоре и надолу… Ние вземаме влакчето ( така да го наречем), за надолу –  по пътя надолу. Слизаме една спирка по – надолу. Там обръща. И от там имаме около 800 метра по равна пътека и излизаме на изхода, където ни чака автобуса…

Всички минаха оттам –  по тази пътечка от влакчето до изхода. Да, ама не и аз…

Отляво на пътечката се вижда едно от езерата ниско долу… А малко по надолу –  от  дясно тръгва една многооооо стръмна пътечка със стръмни, тесни вити стъпала, която минава покрай входа на малка пещера,после се пъха отдолу под една скала и излиза на нивото на това езеро… Определено отклонението си заслужава. И тук приключва видеото от езерата.

http://www.youtube.com/watch?v=m2zXoBFW-xE

Следва бързо изкачване обратно на тези стъпала нагоре ( около 265 бяха някъде)и на тагадък надолу по пътеката, за да догоня групата. Събираме се, минаваме по дървеното мостче,качваме се на автобуса и продължаваме за Загреб.

Постепенно излизаме от планиският терен и се насочваме към равнината. Минаваме през малки и по – големи села и селища,къщите са пръснати посред полето, нямат огради между тях (от  пътя и си направо в двора на къщата) –  много царевица, зеле, развиват си земеделието тези хора, няма ги пустеещите земи. Минаваме и през гр. Карловац –  последният град, преди Загреб, който по време на войната –  1991 – 1994 – а година е бил важна отбранителна позиция. И тук по старите и неремонтирани къщи си личат следите от шрапнелите по мазилката, на някои къщи само са ги замазали, а на други си личат дупките. Повечето къщи са с положена нова замазка и няма и помен от шрапнелите. В края на града отляво се вижда на една поляна музей на войната –  на открито –  самолет, танк,военни камиони… И на фона на това си играят малките деца от махалата…

Дева Мария, Загреб

Дева Мария в Загреб

 

Влизаме в Загреб

и отиваме към хотела, който се оказа на самият вход на града –  една от първите сгради на влизане в Загреб –  беше нашият хотел –  Hotel “HOLIDAY “, на ул. ” Jankomir “25. А точно в съседната сграда, която е също част от нашият хотел, само че се води на номер 27, била и дискотеката… ”Pleasure Dome Club” – Ама не ви я препоръчвам –  беше минало полунощ,а на входа вземат 10 евро, за вход, вътре малка кока – кола 0,250 л –  е 19 куни ( около 5,80 лв) –   7 куни = 1 евро. А вътре нямаше никой, но за това в последната част.

 

Очаквайте продължението

Автор: Владимир Георгиев

Снимки: авторът

 

Други разкази свързани с Обиколки из Западните Балкани – на картата:

5 коментара

Older Entries »

Switch to mobile version