Най-добрите пътеписи от света и страната – писани от всички вас
Завъшваме американската 2014-а на Домосед – започнахме със Сьомговата река, днес сме към Левънуърт и Лас Вегас. Приятно четене: USA 2014 част втора Левънуърт и Лас Вегас Левънуърт С Бърнаблийски нарочно бяхме избрали да...
Продължаваме с идеологически съмнителния пътепис на Румяна за обиколката ѝ из Съединените щати. Започнахме с част от каньоните в щата Юта, а днес след като ги довършим ще замръкнем в Лас Вегас. Нали ви предупредих, че пътеписът е идеологически неиздържан? 😉
Приятно четене:
част втора:
9 септември. На сутринта времето е вече слънчево, кончета пасат зад пердето на прозореца. Движим се по друг ‘живописен път’ – #12. Пътят ни минава през
Отначало пътуваме през красива брезова гора, после постепенно излизаме на ръба на високо плато. От двете страни на пътя, чак до хоризонта, се редят бели хълмове, като вкаменени дюни, изпъстрени с червени ивици. Движим се на над 3000 м. надморска височина.
Скалите все повече се изчервяват, наближаваме
Първо го виждаме изотдолу, от селото Тропик. Остри като игли червено-бели скали стърчат в небето. Постепенно се изкачваме и влизаме в парка. Сега острите скали се виждат отвисоко. Гледката отново не подлежи на описание с думи…
Напускайки каньона Брайс, минаваме и през
Наблизо е националният парк Zion – решаваме да минем и през него, въпреки че времето почва да ни притиска… Отбиваме се по път #9, пътят е в ремонт и често ни спират. На входа момичето, което къса билетчета:
– Здравейте, откъде сте?
– От България.
– Какъв език говорите там?
– Ами български.
– А как е “Hello” на български?
– Здрасти!
– Зджасти?
– Амиии, не точно. Здрасти!
– Зджжасти!
– Е, така е по-добре 🙂
Хълмовете са големи и разплути – наподобяват телесните форми на Джаба от Звездните войни 😀 Минаваме през дълъг тунел високо-високо горе в скалите – в стените на тунела тук-там има прозорчета и се вижда огромната пропаст отстрани. После започва едно слизане, от което ми се свива стомахът, и накрая се озоваваме на дъното на каньона. Планините наоколо са заплашително високи. Пътешествието през каньона става с автобусчета, които се движат на всеки 5-10 минути и имат доста спирки – така можеш да слезеш и поразгледаш наоколо, после да се качиш на следващото бусче. По едни от отвестните скали пълзят алпинисти – виждат се като мравки 🙂
За съжаление, нямаме много време – вече е късен следобед. Разглеждаме каньона – малко набързичко – и продължаваме обратно – този път нагоре-нагоре, до високия тунел. Движим се по друг ‘живописен път’ – #89 – който върви близо до границата между Юта и Аризона. Вече по тъмно пресичаме щатската граница и южния край на езерото Пауъл (много е дъъъълго туй езеро!) и стигаме до градчето Пейдж, където нощуваме (Rodeway Inn в центъра на градчето).
10 септември. Денят започва с посещение до
Той е от типа слот-каньон, т.е. тесен процеп между два реда скали. Намираме се в територията на индиански резерват на племената Навахо и посещението на каньона става само в организирани групи с водач-индианец.
Antelope Canyon, Tuba City, Аризона 86040, Съединени американски щати
Извозват ни с джипове – малко като на сафари. То и не може да се мине с обикновена кола, щото мястото е всред червени пясъчни дюни и път няма. Поради естеството на каньона, вътре не могат да влязат много хора едновременно – цепнатината е доста тясна, на места колкото едва да се промъкне един човек. Братята индианци обаче са решили да го ударят на бизнес и печалба, и вкарват вътре по няколко групи едновременно, които едва се разминават – става малко нещо меле. Нашата навахо-водачка се оказва учителка, с типичния за тая гилдия манталитет, непрекъснато ни се кара и заплашва да ни отстрани от групата (марш до стената наказан!), ако не се движим ‘в пакет’. Жалко, защото мястото е невероятно красиво – през ‘тавана’ на каньона прониква оскъдна светлина и скалите се обагрят в чудни червено-лилаво-розово-златни цветове. Чак не ти се вярва на очите…
След каньона се връщаме в Пейдж и потегляме на юг.
където река Колорадо прави огрооомен завой, доста над 180° – почти успява да си захапе опашката :). Реката е ниско долу, под отвесни скали, и за да я снимаш, трябва да застанеш на самия ръб на скалите. Особено страшно изглежда, като гледаш някой друг да го прави…
Подковата (Horseshoe bend) на река Колорадо
Продължаваме на юг, после на запад и – ето го
(откъм северния му ръб)! Ехаааа, отново – нямам думи, трябва да се види! На самия ръб на каньона има хижа, а около нея – малки дървени къщички. Ще спим в една от тях. Вече е късно следобед и тръгваме да търсим най-подходящото място за наблюдаване на залеза. Намираме го 😉 Слънцето бавно се спуска зад скалите и ги боядисва в златно.
11 септември. Време е за
Отиваме до една тераска дълбоооко навътре в каньона, направо си виси над него 🙂 Още е тъмно, но на изток вече розовее. Полека-лека се събират и други ранобудници. Пристига едно момче с виолончело, набързо монтира някаква камерка и микрофон и се приготвя да свири – казва, че отдавна си мечтаел да свири по изгрев на Големия каньон. Ето ти и сбъдната мечта! Слънцето изгрява и отново всичко е златно. След още няколко часа разходки наоколо се сбогуваме с дървената си къщичка и продължаваме на запад.
Изгрев
Преминаваме през поредната порция червени скали и – обратно в цивилизацията.
един бърз тук с колата по Стрип-а (главната улица, на която са събрани всичките хотели, казина и забавления), настаняваме се в хотел Екскалибур – чудесен с разноцветните си кули и замъци!
Безброй светлини мигат, бляскат. До нас е хотелът Ню Йорк, Ню Йорк, после Монте Карло, после новите Кристали и Ариа, и ето го Беладжио с пеещите фонтани! Франк Синатра, ‘Fly Me To The Moon’, после Андреа Бочели и Сара Брайтман с ‘Time to Say Goodbye’, и още… Залепваме за чудната гледка и дълго не можем да се отлепим. После ‘Венецианецът’ с Канале Гранде и гондолите… и навсякъде – казина с безброй игрални автомати, маси, навсякъде пълно-пълно с хора! По улиците се разхождат хора с високи чаши за коктейли… Лайф!
Беладжио
Париж в Лас Вегас
12 септември. Все още Вегас! Продължаваме обиколките из другите хотели – май най-много ни хареса Париж-Париж, с калдаръмените улички, отразяващи светлините като след дъжд! ‘Палатът на Цезар’ също е впечатляващ, ‘Луксор’ също! Ееех!
Париж в Лас Вегас
Очаквайте продължението
Автор: Румяна Койнова
Снимки: авторът
Единственият ми коментар за днешния пътепис е: „Ех, какви бригади имаше на времето!“ 😉
Приятно четене, аз – завиждам: 🙂
Ето че все пак мечтите се сбъдват.
След пътуването с влак из Европа дойде ред и на Щатите.
Четири месеца бригада в
Жега. Влажност. Бира в пликче. Сълзи и усмивки. Дрийфтинг състезания, джетове, коли автоматик, снимки с тигърчета. По крайбрежието на Атлантика- Мъртъл бийч, Джорджтоун, Бруукгрийн гардънс, Конуей, Мърелс инлет, Хънтингтон парк, Сърфсайд бийч, Чарлстон, езеро Марион. Ах, сладка Каролина.
Южна Каролина има своя чар.
Южна Каролина, Съединени американски щати
Но ние трябваше да поемем повече от тази голяма държава. Първото ни излизане от щата беше с крайна цел
Единадесет часа каране през живописните Смоуки моунтайнс, много блудкаво кафе и не по- малко Deep purple. Кентъки – планини, зеленина и
най- голямата пещера на света – Мамонтовата пещера:
И после с умора, но и удовлетворение назад към Южна Каролина. Тя пак не ни беше достатъчна и другата ни цел бе съседката ни
идеалното място за къмпинг.
Следващ щат на нашето пътуване бе
с нейната романтична атмосфера. Virginia is for lovers. И може би наистина е. Но и за пещери. Посетихме две каверни в близост до Лурей, близко до щата Мериленд, а след това на път за Южна Каролина и столицата Ричмонд, където се сдобих с татуировка.
Последен ден в Южна Каролина. Сбогом, любов. Здравей, предизвикателство – сама из Щатите.
Първа стъпка след изпуснат полет-
Живот, смесица от хора, светлини, просяци, музика.
Малко спане на Пен стейшън и
След това пък
Липващите думи са: „Ври, кипи, беснува се, гърми...“ :)
Посока Южна Каролина, доста път и ето ме във
Българска бригадирка :)
А след това Филаделфия, Пенсилвания – спомени за свобода, борба, минало.
Чао, Източно крайбрежие с твоята зеленина, реки, хора. На път към Запада без багаж- с изгубен куфар някъде из Севера- Минеаполис- и по-късно намерен.
Калифорния. Жълтеникави хълмове, полъх от Тихия океан, усмихнати и шарени лица.
И с нови сили към пустинята
Умора в Лас Вегас
Неспечелила от казиното и със уморени клепачи на път към Аризона. Големия язовир Хувър отбелязва границата между двата щата. И ето Аризона, приютила едно неземно образувание- Гран канион. Само лекият полъх на вятъра, разкъсващ тишината ти напомня, че ти все още си на Земята и времето все още тече. А ти примигваш с очи.
Обратно към
с неговата смесица от хора, мирис на цигари, хомосексуалисти, Алкатраз и мъгла.
И там в един бар се пее – Моя сладка, Южна Каролина. Сълзи в очите.
Америка и Европа. Нов и Стар свят. Наистина два различни свята. Култура, начин на живот, виждания. Две различни вселени. Коя да избереш?
И да не се разкъсваш от въпроси тръгваш из Азия, но това е друга история.
Автор: Елица Станева
Снимки: авторът
Докато небето над Европа все още е затворено е крайно време да идем до Америка. Краси ще ни разведе из Калифорния. Приятно четене:
През лятото на 2008 година бях на гости на брат ми, който живее, учи и вече работи 10 години почти в Сан Франциско. Направихме и една обиколка с кола на Калифорния, посетихме Лас Вегас и Гран Каньон. Имахме си и малка авария в пустинята Невада със колата за по-интересно. Снимките ги бях качил отдавна, но сега намерих време та качих и клипчетата. Кофтито качество и резолюция са резултат от конвертирането им в по-малък размер.
Накратко моите впечатления:
Винаги съм се впечатлявал и вдъхновявал от историята и културното наследство на цивилизациите и народите на Европа и Средиземноморието.
Нямах някакви особени очаквания и мераци да ходя в САЩ, затова и постоянно отлагах това пътуване за по-късно, когато ми се намери време и мерак, а и излишни пари естествено. Най-сетне се наканих. Пък й брат ми, който не се беше прибирал 4-5 години станА много настоятелен, та нямаше начин. Обичам да пътувам. Затова въпреки и неголемите ми очаквания бях развълнуван и зареден с енергия, поради голямото пътешествие, което ми предстоеше. И в двете посоки прекачих полетите във Франкфурт. След това литнахме за Калифорния на север, по най-краткия въздушен маршрут над Гренландия и Северна Канада. Успях да направя няколко снимки от самолета на смразяващите гренландски ледени пустини и уникалната природа на най-северните части на Канада.
И така след 11 часов полет кацнахме в Сан Франциско.
Брат ми ме посрещна, директно и типично по български се тъпосахме с багажа на едно бистро на главната улица на градчето /квартал Маунтин Вю – в сърцето на Силиконовата долина, която не е точно долина. Не бях пушил почти 24 часа. Купих си веднага любимите английски цигари “555”, които в България по неразбираеми причини още от времето на корекомите изчезнаха, та до ден днешен. /ако някой има идея как да се снабдим в Бг? :(( / Седнахме на кафето и залюшкахме бирите по обяд на сладки приказки, след час-два потеглихме към неговата къща…
Да сте чували за Дивия Запад? Е, днес ще тръгнем натам, като пътешествието доста ще напомня пътуване из Дивия Запад – четете по-надолу и ще видите защо 🙂 Приятно четене:
Краят на лятото малко по малко наближи,а с него и краят на моя престой в Америка. Беше лято пълно с много емоции и екскурзии. Бях изкачил най-високия връх на щата Ню Йорк,бях посетил столицата на щата — Олбани, бях разгледал Бостън и Провидънс, Ню Йорк и Филаделфия, най-високия връх във Върмонт, бях литнал до Virgin Islands, разгледах Портланд Мейн и разбира се Бърлингтън Върмонт (там, където живеех).
Но ето, че беше време за финалното пътуване преди завръщането ми в България. 13 дни скитане, спане където намеря, ядене каквото намеря и много очаквания.
И така:
Ден 1
Полет от Бърлингтън, Вермонт през Ню Йорк до Денвър, Колорадо.
Слизайки на летището установих, че се разболявам и имам температура. Уфф, да му се не види и то точно в началото,но какво да се прави не може всичко да е наред. Натъпках се с всевъзможни лекарства, взех кола под наем и тръгнах към града. Разгледах музея на науката в Денвър и продължих към планината.
на щата и втори в САЩ след Уитни в Сиера Невада (без да се включва Аляска). По магистралата, която беше много стръмна имаше интересни знаци гласящи „Ако не ви раборят спирачките не се безпокойте и останете на магистралата“. Да, наистина наклонът беше умопомрачителен, а и моите спирачки влизаха в категорията на неработещи.
Не след дълго навлязох в планината и отбих по доста лош черен път, в края на който трябваше да нощувам и на сутринта да атакувам върха, но уви, не се случи точно така. След няколко километра пътят стана изключително стръмен и каменист. Колата не беше за такъв път и в един момент спря и отказа да продължи. Стана ясно, че ще трябва да е връщам и то карайки на заден, защото да обърна беше невъзможно – от едната страна пропаст, а от другата висок баир. Както се казва: да ми е честито.
Часът беше към 11, тъмницата – непрогледна, а един погрешен ход и оставах тук или по-лошо, отивах на дълга разходка надолу в дерето. Започнах да осъзнавам неприятната ситуация,в която се намирах и почти си представих как звъня на компанията, от която взех колата и им казвам да дойдат да си приберат возилото, а ако може и мен. За мой късмет не стана така – след дълго каране назад, слизайки на по-сериозните завои, за да погледна как да подходя, се озовах в началото на пътя, където нощувах на задната седалка с идеята на сутринта да тръгна пеша от тази точка.
Ден 2
На сутринта обаче табелите, които видях наоколо набързо избистриха съзнанието ми и осъзнах, че това не е правилното място и, че ако тръгна от тук ще видя върха през крив макарон. Наоколо пишеше „Частна собственост! Преминаването строго забранено! Нарушителите ще бъдат наказвани съгласно закона“. Доста красноречиво.
След 10 секунди вече се изнасях ни лук ял, ни лук мирисал от тук. Замислих се къде ли съм сбъркал и се сетих, че след като смених батериите на GPS-а не му дадох да рекалкулира маршрута.
Както и да е, след около 20 минути вече бях на правилното място и бързо крачех нагоре с раница на гръб. Не ми беше много добре, ама си викам, ако ще и на 4 крака, ще се кача на върха. Малко по-малко набирах височина и около 3700м усетих болка в гърдите, която след малко отшумя, за да отстъпи място на изтощението от височината, която вече беше малко над 4000 м. Върхът вече се виждаше и си казах, че е не повече от 20 мин, ама точно в този момент една група слизащи ме върнаха в действителността като обявиха, че това не е върха и, че остава поне още 1:30 часа. Вече правех по 10 крачки и спирах за почивка, но се замислих, че е нормално като за пръв път на тази височина, а и болен.
Спрях да хапна, почерпих един щурец с хляб и продължих да се клатушкам нагоре, като стар дядо на митинг на БСП, подпирайки се на трипода при липса на щеки. Благополучно се дотътрих до горе и оглеждайки се мигновенно се съвзех. Гледката беше поразителна, но студът и вятърът – свирепи. Поседях около 20 мин, поснимах и поех надолу.
Четете по–нататък>>>
Продължаваме с автомобилното пътешествие на Христо из Щатите. Започнахме с Подготовката и съветите и проследихме първите им стъпки в Америка, бяхме с него на Ниагара и минахме през Канада, в Чикаго, Дивия Запад и планината Ръшмор, както и в един индиански резерват и Националния парк Йелоустоун и минахме през Голямото солено езеро, щата Невада и стигнахме до езерото Тахо. Бяхме в Сан Франциско, а за последно се подвизавахме в Лос Анжелис и Сан Диего.
Днес на ред са Лас Вегас и Големия каньон
Приятно четене:
част девета:
Денят е 21 юли, т.е. започва втората половина на обиколката ни в САЩ.
От офиса на хотела вземаме карта на града и решаваме първо да отидем до Neonopolis at the Freedom Experience, който е наблизо до хотела. Тръгваме пеш, а температурата е рекордна – 102° F, което е към 39°С. Минаваме край малка църква, където е сключил брак и Бон Джоуви. Много красива чернокожа млада дама с булченска рокля и един доста възрастен бял чичко влязоха в църквата, придружени от свещеник – вероятно това беше поредната височайша сватба. Не посмяхме да ги снимаме. Нямаха вид на случайни и обикновени хора.
Самият Neonopolis at the Freedom Experience преставлява покрит търговски и развлекателен център с широка алея по средата, около която са разположени игрални зали, казина и хотели. По алеята са подредени търговски павильончета, а отвън на входа е издигната на пилон известната фигура на каубой със сомбреро, възседнал изправен на задните си крака кон.
Последни коментари