Archive for the 'Лас Вегас' Category

Ное. 07 2014

USA 2014 (2): Левънуърт и Лас Вегас

Завъшваме американската 2014-а на Домосед – започнахме със Сьомговата река, днес сме към Левънуърт и Лас Вегас. Приятно четене: USA 2014 част втора Левънуърт и Лас Вегас Левънуърт С Бърнаблийски нарочно бяхме избрали да се видим в преструващото се на баварско градче Левънуърт и да викаме за немците на финала на световното. Но взехме, че […]

One response so far

апр. 14 2011

Из Щатите надлъж и нашир (2): Каньони и Лас Вегас

Продължаваме с идеологически съмнителния пътепис на Румяна за обиколката ѝ из Съединените щати. Започнахме с част от каньоните в щата Юта, а днес след като ги довършим ще замръкнем в Лас Вегас. Нали ви предупредих, че пътеписът е идеологически неиздържан? 😉

Приятно четене:

Из Щатите надлъж и нашир

част втора:

Каньони и Лас Вегас

9 септември. На сутринта времето е вече слънчево, кончета пасат зад пердето на прозореца. Движим се по друг ‘живописен път’ – #12. Пътят ни минава през

парка Escalante

Отначало пътуваме през красива брезова гора, после постепенно излизаме на ръба на високо плато. От двете страни на пътя, чак до хоризонта, се редят бели хълмове, като вкаменени дюни, изпъстрени с червени ивици. Движим се на над 3000 м. надморска височина.

Парк Ескаланте, Юта

Скалите все повече се изчервяват, наближаваме

националния парк Bryce Canyon

Първо го виждаме изотдолу, от селото Тропик. Остри като игли червено-бели скали стърчат в небето. Постепенно се изкачваме и влизаме в парка. Сега острите скали се виждат отвисоко. Гледката отново не подлежи на описание с думи…

Национален парк Bryce Canyon, Юта

Напускайки каньона Брайс, минаваме и през

Червения каньон – тук скалите са вече чисто червени и все така причудливи

Наблизо е националният парк Zion – решаваме да минем и през него, въпреки че времето почва да ни притиска… Отбиваме се по път #9, пътят е в ремонт и често ни спират. На входа момичето, което къса билетчета:

– Здравейте, откъде сте?

– От България.

– Какъв език говорите там?

– Ами български.

– А как е „Hello“ на български?

– Здрасти!

– Зджасти?

– Амиии, не точно. Здрасти!

– Зджжасти!

– Е, така е по-добре 🙂

Хълмовете са големи и разплути – наподобяват телесните форми на Джаба от Звездните войни 😀 Минаваме през дълъг тунел високо-високо горе в скалите – в стените на тунела тук-там има прозорчета и се вижда огромната пропаст отстрани. После започва едно слизане, от което ми се свива стомахът, и накрая се озоваваме на дъното на каньона. Планините наоколо са заплашително високи. Пътешествието през каньона става с автобусчета, които се движат на всеки 5-10 минути и имат доста спирки – така можеш да слезеш и поразгледаш наоколо, после да се качиш на следващото бусче. По едни от отвестните скали пълзят алпинисти – виждат се като мравки 🙂

Национален парк Zion, Юта

За съжаление, нямаме много време – вече е късен следобед. Разглеждаме каньона – малко набързичко – и продължаваме обратно – този път нагоре-нагоре, до високия тунел. Движим се по друг ‘живописен път’ – #89 – който върви близо до границата между Юта и Аризона. Вече по тъмно пресичаме щатската граница и южния край на езерото Пауъл (много е дъъъълго туй езеро!) и стигаме до градчето Пейдж, където нощуваме (Rodeway Inn в центъра на градчето).

10 септември. Денят започва с посещение до

каньона Антелъпи (Antelope canyon) – обект на безброй снимки из мрежата

Той е от типа слот-каньон, т.е. тесен процеп между два реда скали. Намираме се в територията на индиански резерват на племената Навахо и посещението на каньона става само в организирани групи с водач-индианец.

Antelope Canyon, Tuba City, Аризона 86040, Съединени американски щати

Извозват ни с джипове – малко като на сафари. То и не може да се мине с обикновена кола, щото мястото е всред червени пясъчни дюни и път няма. Поради естеството на каньона, вътре не могат да влязат много хора едновременно – цепнатината е доста тясна, на места колкото едва да се промъкне един човек. Братята индианци обаче са решили да го ударят на бизнес и печалба, и вкарват вътре по няколко групи едновременно, които едва се разминават – става малко нещо меле. Нашата навахо-водачка се оказва учителка, с типичния за тая гилдия манталитет, непрекъснато ни се кара и заплашва да ни отстрани от групата (марш до стената наказан!), ако не се движим ‘в пакет’. Жалко, защото мястото е невероятно красиво – през ‘тавана’ на каньона прониква оскъдна светлина и скалите се обагрят в чудни червено-лилаво-розово-златни цветове. Чак не ти се вярва на очите…

Каньон Антилопа (Antelope canyon), САЩ, Северна Америка

Каньон Антилопа (Antelope canyon), САЩ, Северна Америка

Каньон Антилопа (Antelope canyon), САЩ, Северна Америка

Гущерче в Каньон Антилопа (Antelope canyon), САЩ, Северна Америка

След каньона се връщаме в Пейдж и потегляме на юг.

Наблизо е т.н. Horseshoe bend,

където река Колорадо прави огрооомен завой, доста над 180° – почти успява да си захапе опашката :). Реката е ниско долу, под отвесни скали, и за да я снимаш, трябва да застанеш на самия ръб на скалите. Особено страшно изглежда, като гледаш някой друг да го прави…

Подковата (Horseshoe bend) на река Колорадо – Гранд Каньон, САЩ, Северна Америка

Подковата (Horseshoe bend) на река Колорадо

Продължаваме на юг, после на запад и – ето го

Големият каньон

(откъм северния му ръб)! Ехаааа, отново – нямам думи, трябва да се види! На самия ръб на каньона има хижа, а около нея – малки дървени къщички. Ще спим в една от тях. Вече е късно следобед и тръгваме да търсим най-подходящото място за наблюдаване на залеза. Намираме го 😉 Слънцето бавно се спуска зад скалите и ги боядисва в златно.

Изгрев над Големия каньон (Grand Canyon) – Северна Америка, САЩИзгрев над Големия каньон (Grand Canyon) – Северна Америка, САЩ

11 септември. Време е за

изгрев над Големия каньон!

Отиваме до една тераска дълбоооко навътре в каньона, направо си виси над него 🙂 Още е тъмно, но на изток вече розовее. Полека-лека се събират и други ранобудници. Пристига едно момче с виолончело, набързо монтира някаква камерка и микрофон и се приготвя да свири – казва, че отдавна си мечтаел да свири по изгрев на Големия каньон. Ето ти и сбъдната мечта! Слънцето изгрява и отново всичко е златно. След още няколко часа разходки наоколо се сбогуваме с дървената си къщичка и продължаваме на запад.

Изгрев над Големия каньон (Grand Canyon) – Северна Америка, САЩ

Изгрев

Къща в гората край Големия каньон (Grand Canyon) – Северна Америка, САЩ

Преминаваме през поредната порция червени скали и – обратно в цивилизацията.

Вегас, бейби! Пристигаме в Лас Вегас,

един бърз тук с колата по Стрип-а (главната улица, на която са събрани всичките хотели, казина и забавления), настаняваме се в хотел Екскалибур – чудесен с разноцветните си кули и замъци!

С падането на вечерта Вегас изгрява с пълния си блясък 🙂

Безброй светлини мигат, бляскат. До нас е хотелът Ню Йорк, Ню Йорк, после Монте Карло, после новите Кристали и Ариа, и ето го Беладжио с пеещите фонтани! Франк Синатра, ‘Fly Me To The Moon’, после Андреа Бочели и Сара Брайтман с ‘Time to Say Goodbye’, и още… Залепваме за чудната гледка и дълго не можем да се отлепим. После ‘Венецианецът’ с Канале Гранде и гондолите… и навсякъде – казина с безброй игрални автомати, маси, навсякъде пълно-пълно с хора! По улиците се разхождат хора с високи чаши за коктейли… Лайф!

Лас Вегас, Невада – САЩ, Северна Америка

Беладжио – Лас Вегас, Невада – САЩ, Северна Америка

Беладжио

Статуята на Свободата и MGM – Лас Вегас, Невада – САЩ, Северна Америка

Париж в Лас Вегас, Невада – САЩ, Северна Америка

Париж в Лас Вегас

12 септември. Все още Вегас! Продължаваме обиколките из другите хотели – май най-много ни хареса Париж-Париж, с калдаръмените улички, отразяващи светлините като след дъжд! ‘Палатът на Цезар’ също е впечатляващ, ‘Луксор’ също! Ееех!

Париж в Лас Вегас, Невада – САЩ, Северна Америка

Париж в Лас Вегас

Очаквайте продължението

Автор: Румяна Койнова

Снимки: авторът

5 коментара

Дек. 14 2010

Из Новия свят – една бригадирка в Щатите :)

Единственият ми коментар за днешния пътепис е: „Ех, какви бригади имаше на времето!“ 😉

Приятно четене, аз – завиждам: 🙂

Из Новия свят – бригадирска обиколка на Щатите

Южна и Северна Каролина, Кентъки, Вирджиния, Ню Йорк, Ниагара, Вашингтон, Йосемити, Сан Франциско

Ето че все пак мечтите се сбъдват.

След пътуването с влак из Европа дойде ред и на Щатите.

Четири месеца бригада в

Южна Каролина

Жега. Влажност. Бира в пликче. Сълзи и усмивки. Дрийфтинг състезания, джетове, коли автоматик, снимки с тигърчета. По крайбрежието на Атлантика- Мъртъл бийч, Джорджтоун, Бруукгрийн гардънс, Конуей, Мърелс инлет, Хънтингтон парк, Сърфсайд бийч, Чарлстон, езеро Марион. Ах, сладка Каролина.

Южна Каролина, САЩ

Залез – Южна Каролина, САЩ

Из Южна Каролина, САЩ

Из Южна Каролина, САЩ

Южна Каролина има своя чар.

Южна Каролина, Съединени американски щати

Но ние трябваше да поемем повече от тази голяма държава. Първото ни излизане от щата беше с крайна цел

Кентъки

Единадесет часа каране през живописните Смоуки моунтайнс, много блудкаво кафе и не по- малко Deep purple. Кентъки – планини, зеленина и

най- голямата пещера на света – Мамонтовата пещера:

Пред Мамонтовата пещера, Кентъки

А след това пък Луйвил, малко KFC и концерт на Bon Jovi.

Луисвил, Кентъки

И после с умора, но и удовлетворение назад към Южна Каролина. Тя пак не ни беше достатъчна и другата ни цел бе съседката ни

Северна Каролина –  Фриймън парк,

идеалното място за къмпинг.

Фрийман парк, Северна Каролина

Следващ щат на нашето пътуване бе

Вирджиния

с нейната романтична атмосфера. Virginia is for lovers. И може би наистина е. Но и за пещери. Посетихме две каверни в близост до Лурей, близко до щата Мериленд, а след това на път за Южна Каролина и столицата Ричмонд, където се сдобих с татуировка.

Пещера във Вирджиния, САЩ

Последен ден в Южна Каролина. Сбогом, любов. Здравей, предизвикателство – сама из Щатите.

Първа стъпка след изпуснат полет-

Ню Йорк

Живот, смесица от хора, светлини, просяци, музика.

Статуя на свободата, Ню Йорк

Малко спане на Пен стейшън и

Бостон, Масачузетс, с Харвард и китовете

Кит край Бостон, Масачузетс

След това пък

Ниагара, липсват всякакви думи, с които човек би я описал.

Ниагара

Липващите думи са: „Ври, кипи, беснува се, гърми...“ :)

Посока Южна Каролина, доста път и ето ме във

Вашингтон, D. C.

Пред монумента във Вашингтон

Българска бригадирка :)

А след това Филаделфия, Пенсилвания – спомени за свобода, борба, минало.

Чао, Източно крайбрежие с твоята зеленина, реки, хора. На път към Запада без багаж- с изгубен куфар някъде из Севера- Минеаполис- и по-късно намерен.

Калифорния. Жълтеникави хълмове, полъх от Тихия океан, усмихнати и шарени лица.

Йосемит парк – място за почивка след дълъг път.

Национален парк Йосемити, САЩ

И с нови сили към пустинята

Невада и града на греха- Лас Вегас

В Лас Вегас, Невада

Умора в Лас Вегас

Неспечелила от казиното и със уморени клепачи на път към Аризона. Големия язовир Хувър отбелязва границата между двата щата. И ето Аризона, приютила едно неземно образувание- Гран канион. Само лекият полъх на вятъра, разкъсващ тишината ти напомня, че ти все още си на Земята и времето все още тече. А ти примигваш с очи.

Обратно към

Калифорния и Сан Франциско

с неговата смесица от хора, мирис на цигари, хомосексуалисти, Алкатраз и мъгла.

Сан Франциско, Калифорния

И там в един бар се пее – Моя сладка, Южна Каролина. Сълзи в очите.

А Европа те вика. Родината може би се нуждае от теб.

Америка и Европа. Нов и Стар свят. Наистина два различни свята. Култура, начин на живот, виждания. Две различни вселени. Коя да избереш?

И да не се разкъсваш от въпроси тръгваш из Азия, но това е друга история.

Автор: Елица Станева

Снимки: авторът

9 коментара

апр. 20 2010

Калифорния

Докато небето над Европа все още е затворено е крайно време да идем до Америка. Краси ще ни разведе из Калифорния. Приятно четене:

Калифорния

Мост Golden Gate

През лятото на 2008 година бях на гости на брат ми, който живее, учи и вече работи 10 години почти в Сан Франциско. Направихме и една обиколка с кола на Калифорния, посетихме Лас Вегас и Гран Каньон. Имахме си и малка авария в пустинята Невада със колата за по-интересно. Снимките ги бях качил отдавна, но сега намерих време та качих и клипчетата. Кофтито качество и резолюция са резултат от конвертирането им в по-малък размер.

Накратко моите впечатления:

Винаги съм се впечатлявал и вдъхновявал от историята и културното наследство на цивилизациите и народите на Европа и Средиземноморието.
Нямах някакви особени очаквания и мераци да ходя в САЩ, затова и постоянно отлагах това пътуване за по-късно, когато ми се намери време и мерак, а и излишни пари естествено. Най-сетне се наканих. Пък й брат ми, който не се беше прибирал 4-5 години станА много настоятелен, та нямаше начин. Обичам да пътувам. Затова въпреки и неголемите ми очаквания бях развълнуван и зареден с енергия, поради голямото пътешествие, което ми предстоеше. И в двете посоки прекачих полетите във Франкфурт. След това литнахме за Калифорния на север, по най-краткия въздушен маршрут над Гренландия и Северна Канада. Успях да направя няколко снимки от самолета на смразяващите гренландски ледени пустини и уникалната природа на най-северните части на Канада.

Гренландия

Канада

И така след 11 часов полет кацнахме в Сан Франциско.

Сан Франциско и мостът Голдън гейт

Брат ми ме посрещна, директно и типично по български се тъпосахме с багажа на едно бистро на главната улица на градчето /квартал Маунтин Вю – в сърцето на Силиконовата долина, която не е точно долина. Не бях пушил почти 24 часа. Купих си веднага любимите английски цигари „555“, които в България по неразбираеми причини още от времето на корекомите изчезнаха, та до ден днешен. /ако някой има идея как да се снабдим в Бг? :(( / Седнахме на кафето и залюшкахме бирите по обяд на сладки приказки, след час-два потеглихме към неговата къща…

Четете по-нататък>>>

6 коментара

Older Entries »

Switch to mobile version