Archive for the 'Сингапур' Category

Дек. 21 2009

Бали и Сингапур /част 3/: Чудото Сингапур

Продължаваме с пътеписа на Бай Кольо до Бали и Сингапур. За последно правихме обиколка на остров Бали, а днес ще разгледаме Сингапур. Приятно четене:

Бали и Сингапур

част трета

Чудото Сингапур – лъвът на морето или морски лъв.

Това място не е Азия, сякаш е Австрия с азиатско търпение и трудолюбие. Почти всичко там е обратно на очакваното. Като започнеш от движението, и стигнеш да хигиената. Нечовешка чистота и сигурност. Явно това е бил първоначалният бизнес план.

Морски лъв — символът на Сингапур

Сър Томас, провидял това преди 300 години

От виенското колело

Четете по–нататък>>>

12 коментара

Дек. 14 2009

Бали и Сингапур /част 1/ „отлитаме“

Пътеписът днес ще ни заведе към Сингапур и остров Бали. Наш водач ще бъде Бай Кольо, а нас ни остава само да четем и да се кефим. Приятно четене:

Бали и Сингапур

част първа

Отлитаме

Този свят и онзи. Дааа още откак се запознах с Бале, познавате го, в мен се загнезди желанието да видя Индокитай — Югоизточна Азия. На мен това ми звучеше като Лопе де Вега и по-скоро ми изглеждаше зверски скъпо и невъзможно. Но Бале го беше правил, а пък как го е описал… неистово. Та стоеше си в мен мечтата и мисълта някога ще ида там.
И ето какво се случва. Брат ми, човек вманиачен в техническите аудио визуални техники и строг привърженик на поне 6—7 звездния лукс ми казва: Ще ходя на Бали. Брех, викам си какво му стана? Той привърженика на Анталия и Шарм ел Шейх(Египет) готов да скача в дълбоката вода. Но, важно допълнение. Миналата година ходи на страхотно пътешествие в Африка и както сами знаете, колкото по-далеч си бил толкова по-далеч ти се иска да идеш. Заразата на пътешественика. Тая болест и криза не я лекува.

Та естествено подбрал фирма — Астрал и Сингапурските авиолинии, като най-лачени и ме изкушава: Хайде бе не искаш ли на Бали? Леле не искам. Как да не искам. Била много сгодна офертата 9 дни 7 на Бали и 2 в Сингапур. Изгодна? — дръжки. На тур компаниите пинизите: нощувки със закуски и полета без таксите. Та като теглиш чертата леко ти настръхва брадата. Ама пусти мерак не дава заден. Та включвам рязко напред. Семейството се стресира, леле там сега к’во, а леле, сигурно малария, цунами, човекоядци, ами отпуск, ами лекции, самолети, тежки полети, ами дрехи… Няма ами. Газ и толкова.

Така де. Ще ходим. Ние — типичните автотуристи — даже куфари нямаме. А и полета е 14 часа и то от Истанбул без прекъсването за зареждане. Автобус до там, щото Българското летище няма връзка с никого. Значи тръгваме в полунощ, на следващата сутрин от Истанбул за Сингапур с кацане в Дубай /къде другаде/ прекачване на Сингапурското летище за Бали и понеже летим на изток прибавяме едни 7 часа разлика престоите и прекачванията и се получава два дни път. Егати. Какво ли ще е с кола?

Багажът този път се слага на кантарче и аз съм доволно щастлив. 20 кг и това е. Аз, естествено, поемам подаръците и бутилките. 6 бутилки хубав мавруд за скрепвване на дружбата и 3 от каноничната гроздова за запазване на вярата. Туроператорът ми казва: може кило концентрат и кило вино на човече. Аз му вярвам. Поради строгото отношение към дрогата, особено в Сингапур, правим строга ревизия на торбичката с лекарствата. Моята любима с всяко пътуване е свикнала да добавя какво ли не, да не чуе дявол. Изобщо здраво подкрепя фармацевтичната промишленост. Да, ама там бесят. Чували сме за маларии, охлювчета, медузи и каква ли не отровна гад. Това митовете и легендите са неизтребимо зло. Как така с малка торбичка на това опасно място? След като веднъж си бил там знаеш, че най-опасното нещо е да приемеш първата предложена цена, ама като не сме били, а?

Подготовката се редува с паника, харесвам го този момент. Всичко, което съм прочел до сега за Бали започва така: пристигаш там напълно ошашавен. Брех, що така? Разбрах след две безсънни нощи, по автобуси, летища, часови пояси и пр. наистина не си в час.

Ама да започнем с пътуването. Тръгва се с автобус от София. Сутринта пристигаме на

Ататюрк — Цариградското летище.

Самолет

Внушителна работа: има — няма 140 ръкава. От наша страна се долавя цъкане. Кафе лате, WI-FI кеф. И разните му там сиропирани истории. Мятаме се на един Боинг 747 на Сингапурските авиолинии продължавайки цъкането. Мале какви стюардеси извадиха тия сингапурци, един косъм няма да се ветрее свободно, манекенки събрали цялата източна деликатност и финес. Изиграват ни една пиеска Have a pleasant fly! След което веднага използваме момента да поръчаме по едно малко та да спрем цъкането. Благородно завидях на братята турци за великолепното летище, но само докато кацнахме в Дубай.

Летище Дубай

Там нали горивото им извира на улицата дадоха ни един час да се прошетаме из летището. Леле тоя Аладин какви желания можел да изпълнява!

Аладин и вълшебната лампа

Търкали са лампата емирставата, та чак са се разсипали. Златни палми, да не увяхват, малки мерцедесчета за награда и навсякъде нинджи. Интересен арабски имидж, като го видиш с чаршафа си викаш бедният, сигурно цял ден тича подир камилите, а той вади инкрустиран лаптоп и почва да щрака.

Не вярвам да е месинг

Загледах се в нинджите — оказаха се жени, при това през процепа се виждат добре гримирани очи.

Дубай: колички, играчки и пр.

Дългото заглеждане обаче може да ти махне главата, затова се чудя как минават паспортния контрол. Другата загадка е че има столове, кресла, лежанки, да седнеш да се размечтаеш за 1001 нощи, толкова са удобни, а те — налягали по земята.

Четете по–нататък>>>

3 коментара

Ное. 11 2009

До Сингапур, Бали и Куала Лумпур(1): Сингапур през погледа на един зъбодоктор

Днес отново Валерия ще бъде наш водач — този път ще ни разведе из Югоизточна Азия. В началото е Сингапур, после ще отскочим до остров Бали и Куала Лумпур. Приятно четене:

До Сингапур, Бали и Куала Лумпур

част първа

След пътуването до Божи гроб, следващата ни цел беше Сингапур. Повод — международният конгрес на FDI — световната дентална асоциация. Подготовката започна още в началото на годината, маршрутът: Сингапур, остров Бали, Куала Лумпур.

Сингапур през погледа на един зъбодоктор

С осъществяването на желанията ни по програмата, съставена от нас, отново натоварихме г-жа Радост Кралева, управителка на Алфатур в Пловдив. Която за N — ти път се представи отлично, но за това — по — нататък.

Всички полети ни бяха със Сингапурските авиолинии, които наистина заслужават първо място по обслужване и глезене на пътниците си. и по чистота.

До Истанбул отидохме с автобус,

имахме една нощувка в хотел WOW, в района на летището, за да можем отпочинали да пътуваме на дългия полет до Сингапур. Хотелът е приятен, закуската — добра и разнообразна, нощувката преди полета се оказа много добро решение. Самият полет — дълъг, но приятен, никакви забележки към храната, напитките или обслужването. До сега на такива дълги полети съм летяла с Air France, Дубайските и Катарските авиолинии. Ако трябва да направя собствена класация, на първо място ще сложа Дубайските и Сингапурските, после — Катарските, а най накрая — Френските.

Летището на Сингапур

е просто една приказна гледка, такава чистота, такава подреденост, навсякъде — компютри за безплатен Интернет, навсякъде мокет, никъде дори една прашинка или хартийка, никъде не се пуши. Освен на определено място, всички спазват правилата. Едни цветя, едни красиви градини с палми и орхидеи, отвсякъде — усмихнати лица, струи едно спокойствие, просто невероятно. Няма я нормалната забързаност, припряност и глъчка по летищата.

Сингапур

Пристигането ни беше рано сутринта, решихме, вместо да чакаме да ни настанят в хотела, да направим обиколка на града, за да решим после кой какво ще предпочете да разгледа подробно. Сингапур ни посрещна с проливен тропически дъжд, който изобщо не попречи на интереса ни към всичко, що се виждаше на пръв поглед. А то е — чисто, подредено, навсякъде цветя, леещи се води и шадравани, прекрасни сгради, нови коли, нито една локва / независимо от дъжда, който се ля къде 3 часа/.
Четете по-нататък>>>

5 коментара

юли 16 2009

South East Asia или до там и обратно (3): Сингапур и Малайзия

Днес продължаваме с пътеписа на C200 за Югоизточна Азия. Бяхме с него в Хонконг, а за последно го оставихме в Банкок, Тайланд да чака рецепционистката да го събуди за днешния му полет към Сингапур (детската мечта на и редакцията — бел. Ст.). Дали ще го събуди — ще разберем след малко. Приятно четене:

South East Asia или до там и обратно

част трета

Сингапур и Малайзия

Към Сингапур

Посред нощите се раззвъняха ония ми ти телефони и наскачахме по тревога. Рецепционистката разбира се ни забрави. Събрахме малко партакеши в по една раница, натъпкахме се четиримата глупаци в едно такси и отпрашихме към летището. Поради непознаване на онлайн-системата за разплащане въобще и на нискобюджетните компании в частност през цялото време ни терзаеше едно усещане, че залудо обикаляме, зер нямахме хартиени билети. Само един email, разпечатан на хвърчащ лист с имената ни и някакви кодове. Само аз и К. вярвахме в модерната технология. На летището обаче всичко мина като по ноти. Връчихме на момичетата от Air Asia паспортите и хартията, разпечатаха ни билети на място и понеже бяхме последните за полета, дръпнаха мрежовия кабел на лаптопа, събраха си хартиите и освободиха офиса, т. е. гишето. После разбрах, че тези компании наемат гишета на час с цел икономия. И друго черно предчувствие не се сбъдна — ние си мислехме, че ще ни возят с нещо като АН-24 или биплана на Индиана Джоунс, а то се оказа Airbus 320, хем седалките бяха по-комфорни и широки от икономия-класата на Air Emirates. Манджи раздаваха срещу заплащане и другите пътници — индуси, китайци, тайландци и монаси с оранжеви одежди като в манастира Шао Лин, явно врели и кипели в евтинджос-сектора си наизвадиха отнапред приготвени кутийки и пръчици и захванаха да махат студен ориз. Ние като новобранци стояхме гладни. След 2 часа полет кацнахме на Changi Airport в Сингапур, обаче поради часовата разлика там вече беше 10—11 сутринта.

На митническите декларации, които попълнихме с главни червени букви пишеше DEATH PENALTY FOR DRUGS!, да не кажем после, че не са ни казали. Смъртното наказание не зависи от количеството наркотици, с които те хващат — и за 100 кила хероин и за 1 цигара марихуана е все тая. Чухме за сина на някакъв африкански вожд, студент-турист, който бил заловен с няколко цигари марихуана на летището. Че го осъдили на смърт — осъдили го. Половината африкански държави прекратили дипломатически и икономически отношения със Сингапур, обаче ония пак изпълнили присъдата. Не зная дали е вярно, обаче е показателно. Точно по това време бяха гепили някакъв бразилски състезател по безмоторно летене, който пренасял дрога в тръбите на делтапланера си, пишеше го из местната преса. Продължението е ясно — бърз процес и смъртна присъда.

Умувахме как да се придвижим и накрая наехме един ван с шофьор, той и екскурзовод, та оползотворихме пътя с кратка лекция по сингапурските забележителности.

За съжаление късно се усетих, че се намираме точно до известния от романа „Цар Плъх“ на Джеймс Клавел затвор Чанги. Там имало музей на военнопленническия лагер от Втората световна война. Както и да е, по-късно прочетох, че стария лагер е разрушен и сега има само снимки и артефакти от онова време.

След като се дивяхме на градинките с цветя по средата на магистралата в продължение на 20—30 минути, пристигнахме в центъра на града.

Сингапур е остров с близо 5 млн. жители

и в уикито пише, че е втората най-гъсто населена самостоятелна държава в света след Монако. Също пише че Хонконг и Макао като част от Китай не се броят в класацията, иначе биха били съответно втори и трети.

Четете по-нататък>>>

3 коментара

Older Entries »

Switch to mobile version