Archive for the 'C200' Category

юли 23 2009

Куала Лумпур и обратно в Банкок (4 част на South East Asia или до там и обратно)

Днес продължаваме с пътеписа на C200 за Югоизточна Азия. Бяхме с него в Хонконг, и Банкок, Тайланд да чака рецепционистката да го събуди , за последно минахме с него през Сингапур и Куала Лумпур. Днес ще продължим с обикалянето из Куала Лумпур и ще се върнем отново в Банкок, но не за да гледаме дворци, а – други работи;-). Приятно четене: South East […]

5 коментара

юли 16 2009

South East Asia или до там и обратно (3): Сингапур и Малайзия

Днес продължаваме с пътеписа на C200 за Югоизточна Азия. Бяхме с него в Хонконг, а за последно го оставихме в Банкок, Тайланд да чака рецепционистката да го събуди за днешния му полет към Сингапур (детската мечта на и редакцията — бел. Ст.). Дали ще го събуди — ще разберем след малко. Приятно четене:

South East Asia или до там и обратно

част трета

Сингапур и Малайзия

Към Сингапур

Посред нощите се раззвъняха ония ми ти телефони и наскачахме по тревога. Рецепционистката разбира се ни забрави. Събрахме малко партакеши в по една раница, натъпкахме се четиримата глупаци в едно такси и отпрашихме към летището. Поради непознаване на онлайн-системата за разплащане въобще и на нискобюджетните компании в частност през цялото време ни терзаеше едно усещане, че залудо обикаляме, зер нямахме хартиени билети. Само един email, разпечатан на хвърчащ лист с имената ни и някакви кодове. Само аз и К. вярвахме в модерната технология. На летището обаче всичко мина като по ноти. Връчихме на момичетата от Air Asia паспортите и хартията, разпечатаха ни билети на място и понеже бяхме последните за полета, дръпнаха мрежовия кабел на лаптопа, събраха си хартиите и освободиха офиса, т. е. гишето. После разбрах, че тези компании наемат гишета на час с цел икономия. И друго черно предчувствие не се сбъдна — ние си мислехме, че ще ни возят с нещо като АН-24 или биплана на Индиана Джоунс, а то се оказа Airbus 320, хем седалките бяха по-комфорни и широки от икономия-класата на Air Emirates. Манджи раздаваха срещу заплащане и другите пътници — индуси, китайци, тайландци и монаси с оранжеви одежди като в манастира Шао Лин, явно врели и кипели в евтинджос-сектора си наизвадиха отнапред приготвени кутийки и пръчици и захванаха да махат студен ориз. Ние като новобранци стояхме гладни. След 2 часа полет кацнахме на Changi Airport в Сингапур, обаче поради часовата разлика там вече беше 10—11 сутринта.

На митническите декларации, които попълнихме с главни червени букви пишеше DEATH PENALTY FOR DRUGS!, да не кажем после, че не са ни казали. Смъртното наказание не зависи от количеството наркотици, с които те хващат — и за 100 кила хероин и за 1 цигара марихуана е все тая. Чухме за сина на някакъв африкански вожд, студент-турист, който бил заловен с няколко цигари марихуана на летището. Че го осъдили на смърт — осъдили го. Половината африкански държави прекратили дипломатически и икономически отношения със Сингапур, обаче ония пак изпълнили присъдата. Не зная дали е вярно, обаче е показателно. Точно по това време бяха гепили някакъв бразилски състезател по безмоторно летене, който пренасял дрога в тръбите на делтапланера си, пишеше го из местната преса. Продължението е ясно — бърз процес и смъртна присъда.

Умувахме как да се придвижим и накрая наехме един ван с шофьор, той и екскурзовод, та оползотворихме пътя с кратка лекция по сингапурските забележителности.

За съжаление късно се усетих, че се намираме точно до известния от романа „Цар Плъх“ на Джеймс Клавел затвор Чанги. Там имало музей на военнопленническия лагер от Втората световна война. Както и да е, по-късно прочетох, че стария лагер е разрушен и сега има само снимки и артефакти от онова време.

След като се дивяхме на градинките с цветя по средата на магистралата в продължение на 20—30 минути, пристигнахме в центъра на града.

Сингапур е остров с близо 5 млн. жители

и в уикито пише, че е втората най-гъсто населена самостоятелна държава в света след Монако. Също пише че Хонконг и Макао като част от Китай не се броят в класацията, иначе биха били съответно втори и трети.

Четете по-нататък>>>

3 коментара

юли 09 2009

South East Asia или до там и обратно (2): Хонконг и Банкок

Днес продължаваме с пътеписа на C200 за Югоизточна Азия. Оставихме го в Хонконг, а сега след перлата на британската корона ще тръгнем и към Тайланд. Приятно четене:

South East Asia или до там и обратно

част втора:

Хонконг и Банкок

Следващия ден посветихме на Kowloon — това е на континента, на север вече е Mainland China. Впрочем през цялото време се нахождавахме в Специален Административен Регион Хонконг, за който получихме виза, а тя не важи за останалия Китай. Самите китайци също се нуждаят от виза ако искат да дойдат в цивилизацията. (бел.от Стойчо — за български граждани виза за Хонконг вече не е необходима: Визов режим за български граждани)


Видяхме култовия хотел Peninsula, ултра-лукс и т. н., големи работи, четете из нета за повече. На две крачки от там без малко да загубим жените по причина още по-култовия Jade Market. Няколко етажа пълни с нефрит, диаманти, сапфири и прочее скъпоценни камъни, колиета, огърлици, пръстенчета, гривни, обеци, висулки и още нефрит — слончета, глобуси, костенурки, Буда, царе, коне, камили и какво ли не още. Докато обиколим всичките етажи по 2 пъти с възгласи „Ела бързо, да видиш“ и „Тц, Тц, направил го китаеца“ мина бая време.


Най-много се шашардисахме от едни фини бутилчици изрисувани с миниатюрни сцени от живота на императорските династии, лов и т. н. Изрисувани до най-дребното копитце и разклонение на рогата на елена. Отвътре. С четка като косъм и нечовешко търпение. Едно такова чудо майсторът го рисувал до 7 години, като често това му струвало зрението. Видяхме такива красоти и в историческия музей, някои по-примитивни, но пък на 2-3-4 000 години. Чудна работа, защо им трябва да рисуват отвътре, като се вижда отвън.


Докато минаха тези 3 дни, един небостъргач порасна с 2—3 етажа пред очите ни. Първите 15—20 етажа бяха вече осветени и офисите работеха. Вторите 15—20 етажа бяха на ниво окачени тавани и инсталации. Нагоре стърчаха само железата и бамбукови скелета. Ако щете вярвайте, на 50-я етаж имаше бамбуково скеле, точно като в Rush Hour 2 с Джеки Чан.

Dragon ferry — Хонконг


Като казах

Джеки Чан, че да си дойдем на думата. Той е икона в Хонконг,

ликът му е нацвъкан по всички билбордове и много го тачат. По крайбрежната ивица на Каулуун има Алея на Славата по подобие на холивудската. Обиколихме я цялата и естествено намерихме звездите на Джеки Чан, Джет Ли, та и на Самия Него, The One and Only — Брус Ли. Докато се мотаме със звездите мръкна и навалицата стана невъобразима. Оказа се, за наш късмет, че тази вечер има светлинно шоу на отсрещния бряг (Hong Kong Island), сиреч лазери връз покривите, едновременно светване и изгасяне на няколко небостъргача в различни цветове и прочее илюминации. Всичко това придружено с класическа музика откъм нашия бряг. Не стига това, ами после имаше и светлинно-водно шоу пред старата часовникова кула на брега до хотел Peninsula. С една дума — зяпахме и се дивяхме на красотите. По пролива в туй време се движеха корабчета с пламтящи дракони връз тях, остроумно назовани Dragon Ferry.
Четете по-нататък>>>

8 коментара

юли 07 2009

South East Asia или до там и обратно (1): Към Хонконг

Published by under C200,Хонконг

Отдавна не бяхме ходили на Изток — днес с помощта на C200 ще започнем едно пътуване из Югоизточна Азия. Приятно четене и извинете редакцията, че вчера нямаше пътепис — в неделя бях член на секционна избирателна комисия, а който е бил знае, че на другия ден човек обикновено е неадекватен от умора. А сега — към Изтока!

Югоизточна Азия или до там и обратно

Истанбул-Дубай-Хонконг-Банкок-Сингапур-Куала Лумпур и обратно

част първа

Лето господне две хиляди и….. Наканихме се и ний да видим туризъм. Аз собствено дотогава бях ходил веднъж на пионерски лагер в ГДР, което изчерпваше задграничния ми опит. Дет’ се вика по-добре късно, отколкото никога.

Сбрахме се значи следната силна група — Мама Кенга, брат’чед ѝ, жена му, двете му щерки-тинейджърки, моя милост и един бизнесмен от Търговище. Пътуването — Истанбул-Дубай-Хонконг-Банкок-Сингапур-Куала Лумпур и обратно.

До Истанбул

бизнесменът от Търговище обеща да осигури бус, което се случи 1 ден преди да тръгнем, по причина че по организацията бяхме аз и братчеда на МК, хора очевидно ненадеждни и завеяни. Също бяхме обязани да осигурим хотелите в Хонконг и Банкок, което свършихме по интернет, през най-съмнителни сайтове без обратна връзка или такава в Австралия. Самолетни билети Банкок-Сингапур и Куала Лумпур-Банкок намерихме по 50 (петдесет) $ на калпак от AirAsia.com без да сме чували за low-cost компании и тям подобни.

Първа серия от пътешествието включваше трансфер на щерката (8 месечна тогава) с все колички, столчета, легълца, дюшечета, памперси и тям подобни бебешки посуди в града Добрич при любящата и баба. Всичките партакеши очевидно не се събираха в Жълтата подводница (ЛАДА 1300, 79-и набор) и се наложи да взема на заем Ауди В4 комби от един приятел. Прибрах го на платен паркинг, щото… София, знайш, кв. Надежда… апашори дал Бог. Легнахме си да спим, ама щерката още в 4 сутринта наду гайдата, което възприехме като знак за тръгване. Два-три часа приготвяхме багажа, което с половинка като моята значи — карахме се и се овиквахме посред нощите и магарето (детето) ревеше като заклещено.

Хеле към 8.30 сабале (час и половина след планирания момент) потеглихме с Бога напред. Още на Сточна гара възникнаха 2—3 въпроса от сорта на „Зехме ли втората кутия с мокри кърпички?“ и „Водичката в шишето дали е прясна?“, която поредица традиционно завърши с призив на Мама Кенга „Аз не искам да пътувам, обръщай и да си ходим в къщи!“ Отбих атаката също традиционно, като преброих до 100.

Пътувахме, каквото пътувахме, та взехме, че пристигнахме. Падна се пълнолуние обаче, поради което вечерта никак си не можах да спя. На сутринта разцелувахме бабата и внучката и запрашихме обратно към София, с цел да върна колата. Свършихме и тая работа докъм обед, после което се хопнахме на един автобус за града Търговище, откъдето щеше да ни поеме бизнесмена с нает бус.
Ний к’ва я мислехме, тя к’ва стана! Бусът се оказа една умряла маршрутка, дето вози куфарни търговци до Одрин и Истанбул, ама беше късно вече.

Метнахме се на буса барабар с багажите и хукнахме към Варна да приберем остатъка от групата. Много дупки, много нещо, ама се добрахме до Варна, където поядохме и попихме и къде среднощ

потеглихме към Стамбул.

Няма да ви разправям какъв рахат е да се пътува с маршрутка по нощите и да се дреме в изчекнато състояние, по-главния проблем беше, че добрите хора дето ни возеха се бяха посветили изцяло на хуманния бизнес пренос-превоз на куфарни търговци. Ще рече — днес тръгват за Истанбул или Охрид, на сутринта са там и вечерта тръгват обратно. Единия кара, другия спи в буса, ако може. И така седмици наред. Е, нашия драйвър нещо не му се е спяло предната вечер като му е бил реда, поради което се прозяваше със страшна сила, което пък държеше нас будни. Отвреме-навреме човекът си подаваше главата през прозореца с цел разсънване и караше тъй по 2—3 километра. Както и да е, сутринта рано цъфнахме на култовото ГКПП Капитан Андреево. Тука комедията придоби трагичен характер.

Четете по-нататък>>>

10 коментара

Switch to mobile version