Archive for the 'Георги Георгиев' Category

май 12 2010

Некои размисли за едно пътуване до Долни Милановац (Сърбия)

След като открихме пролетта и запалихме моторите е крайно време да обиколим съседите. Фори днес ще ни заведе до Долни Милановац в Сърбия. Ама какво толкова има в Долни Милановац??? Четете 🙂

Провокиран от думите на go6o по отношение на презентирането на пътуванията ми и с основната цел да внеса известна яснота около тях, ще понапиша някой друг ред за конкретното ни еднодневно трипче до Долни Милановац…

Трактат за пътуване до Долни Милановац

Част първа: Как се планира и подготвя подобно пътуване?

Идеята: То всъщност такава май нямаше. Гледах някъде някаква прогноза за времето, мярна ми се нещо като 12-15 градуса без валежи, видях, че тази неделя не ми се очертава да съм на работа и готово! Идеята я имаше!

Изборът на дестинация: Това всъщност е нещото, което ми отне маааалко повече време. Минута, за да реша, че ще е Сърбия (подмотваха ми се някакви сръбски пари вкъщи и това донякъде наклони везните към съседната ни страна), две, за да си открия картата на Сърбия и Черна гора и да и хвърля едно око по диагонал и 30 секунди, за да реша, че крайната цел ще бъде Нови пазар (ама не оня до Каспичан, а този в Сърбия). Чакайте сега, ще кажете, какъв Нови пазар, нали целта беше Долни Милановац? Амиии., няма такова нещо! Целта беше Нови пазар, ама защо в крайна сметка решихме да е Долни Милановац, не знам… Май идеята беше на Гошо. Или нещо такова… Пък и какво значение има дестинацията, както е казал фелдфебелът Биглер в една култова книга, важното е пътя да е хубав
И тук да внеса известна яснота по въпроса защо постоянно карам в Сърбия. Ами много просто-безумно близо ми е (София-Калотина е 55 км), пътищата са доста по-хубави, хората също.
Планировката: се състоеше в това да нахвърляме някакъв бегъл маршрут (отделен за софийската и за видинската група). Аз лично напрасках три-четири вариации за моята си част от маршрута, в зависимост от това колко рано ще успея да тръгна, дали ще возя някого, дали ще пътува още някой мотор с мен и т.н. Излишно е да казвам, че след толкова подробна планировка, не минах през нито един от така плануваните маршрутчета
Подготовката: моята се състоеше в това да помисля кога за последно бях проверявал нивото на маслото и налягането в гумите? Скоро беше. Такаааа, това го отмятаме. Друго? Че то друго има ли? Ъъъъъ…да си намеря паспорта и зелената карта и да сложа някакви отверки в куфара. Воала, готово! Бях надлежно подготвен за път. А, добре, че с крайчеца на окото си мернах, че гражданската ми е изтекла преди месец! Малей какъв резил щеше да е на митницата като се опитвам да пробутам изтеклата зелена карта…
В интерес на истината друг път ще се опитвам да си поглеждам и накладките (поне два пъти в годината), защото чак днес открих, че предните ми такива са били тотално свършили! А аз такова чудене се чудих защо не спира мамка и и пущина…
Подготовката на Гошо подозирам, че се състоеше в опит да сглоби от някакви съставни части някакъв син мотор и евентуално да разбере защо не пали и защо не качва бензин. Дреболии в общи линии! Бели кахъри, както казваше баба ми…
А…да допълня. И двамата пътуваме с 20+ годишни мотори и почти без пари, ако това има изобщо някакво значение и отношение към подготовката…
Изводите: Както всеки път и този път, генералният извод, който мога да направя е да си нося малко повече пари следващия път, че пак се прибрах с никому ненужните в Сърбия левове по джобовете и с бензин колкото да мога да пресека границата. Другият важен за мен извод е да си нося един мултифункционален и много специален инструмент наречен „френски ключ” (идеята е на 100% изплагиатствана от Гошо, аз не бих проявил чак такава прозорливост и практичност). Сега като си направих разбор на багажа, с който се бях подготвил за пътуването се оказа, че съм си носил: празна раница, велосипедна помпа, два мигача, парцал, отверка, ключета 8,10,12 и 14 и ключ за свещи, който обаче не става за свещите на Африката…
Нещата, при които се получи разминаване с планираното: са маршрута и деня на пътуването, иначе всичко останало си беше по план 😀

Част втора: Откъде да мина за Долни Милановац (практически наръчник под формата на пътепис)

Часовникът ми упорито звънеше. Поглеждам-часът е 4.15. Навън е тъмно и няма слънце, следователно е 4.15 през ноща. Ставам и се засилвам още спейки към кухнята да си правя кафе. Прескачам изуменият Бари (кучето), който премигва смутено, чудейки се вероятно какви ли са тези прояви на сомнамбулизъм у стопанина му…
Половин час по-късно хвърча с 30, слаломирайки между лунните кратери по софийското околовръстно (справки – северната дъга). Колата ми отчаяно скърца, пука и тропа, но се надявам да издържи поне още един ден преди да се разпадне! Моля те не се разпадай точно сега! Бързам и ми е важно да стигна! В 5.30 съм се екипирал, избутал съм мотора навън, затварям гаража…и се сещам за най-важното – акумулаторът не е зареждан цяла зима! Един Господ го знае дали има нещо в него! Пръца, пръца, пръца, ще запали, няма да запали…запали! Пфу, отдъхнах си. Пътуването можеше да започне…

Четете по–нататък>>>

3 коментара

февр. 24 2010

С мотор през Сърбия, Босна и Херцеговина и Черна гора

Кои са признаците на настъпващата пролет? Птичките, пчеличките, цветенцата, късите поли…

Ще ви кажа още един признак – по пътя се появяват мотористите :). Днес, като един предвестник на пролетта Георги ще ни разкаже за едно негово миналогодишно пътуване до комшиите ни по западните граници и ще видим какво правят хората, отишли на мото-събор в Сърбия (че даже – два!) Приятно четене:

Пътуване през Сърбия, Босна и Херцеговина и Черна гора

7 август.

Времето неумолимо напредваше, бях изпратил момчетата от мотоклуба още на обяд, а аз продължавах да се мотая по задачи. Все така ми се получаваха нещата – до последният момент нищо не беше сигурно. . . Планът беше да отида

до Зайчар, на местния мотосъбор,

да преспя там, а на другият ден сутринта да се отправиме с Гоши (щеше да дойде от Монтана) към Златибор, който се намира на другия край на Сърбия, и където имаше също мотосъбор. В крайна сметка към 17 ч още се размотавах около багажа, даже прибрах малкият звяр от детската градина, обяснявайки му че тръгвам на работа с мотора, да не се мръщи, и въпреки че ме гледаше подозрително, ме пусна без рев.

В 18 ч. бях на митницата, където ме осведомиха че съм закъснял, другите били минали преди мен – „Е , ще изпият бирата зер”.

Зайчар

е град на 10 km от границата, с около 50 000 жители, ходил съм доста често, този път мястото на събора беше леко изместено в парковата част, близо до много хубав комплекс със тенис кортове,

Кортовете в Зайчар, Сърбия

Кортовете в Зайчар

а не както преди на една поляна до стадиона. На входа ме посрещна облечен в кожи класически рокер, подавайки ми малка чаша ракия, каквато е традицията, глътнах я на екс, направо ми запали гърлото, а малко по късно ми завъртя и главата, не бях ял нищо още. Входа е около 5 евро равностойност. Побързах да намеря моята група, и да разпъна палатката, защото се беше смрачило, даже леко започна да капе. За моя изненада българското присъствие беше значително, да не кажа че нашите мотори бяха повече от сръбските за момента.

Мото-събор в Зайчар, Сърбия

На мото-събора в Зайчар

Тук да отбележа, за тези които не са присъствали на подобни мероприятия в съседната ни държава, някои характерни особености – гостите обикновенно идват, но не остават за през ноща, посещаемоста от местните е много голяма – целият град се исипва на събитието, музикалното оформление е на супер ниво, свирят много групи, на обяд се раздава „доручак” – безплатна храна , цените са сравними с нашите, не е проблем да се пазарува с евро – курса на обмяна е коректен, никога не съм имал проблеми. Сещам се как първият път като идвахме, ставайки от сън, направо зяпнах – бяха останли само 3-4 палатки на една поляна с размерите на стадион и сцената, от снощната лудница и многото мотори нямаше и следа. Прекъсвачите почти липсват, но това не попречи на някои от нашата група да покажат за какво става въпрос, докато председателя на сръбският мотоклуб не дойде при нас и най-учтиво ни помоли да се прекрати шума ( Когато посети нашият събор след това с дъщеря си, беше буквално стресиран от „дивият” купон, в пряк и преносен смисъл, и си тръгна очарован, дано да е бил искрен). Аз се поразходих по града малко, докато се стъмни, после се понаслаждавах на музиката, и приятни разговори в международна компания, след което си легнах.

Мото-събор в Зайчар, Сърбия

Ето какво се прави на мото-събор :-)

8август
Станах в 8 ч, събрах си нещата, в 9 ч бях на центъра – спрях до група таксита, взех си кафе и баклава от близкото барче, оставих си нещата и обиколих центъра с апарата, снимайки каквото си харесам.

Парк в центъра на Зайчар, Сърбия

В центъра на Зайчар

Гоши го бяха забавили на митницата, и малко преди 10 се появи с червеното Дукати. Решихме да не се бавим, затова направо тръгнахме, или по точно се опитахме.

Четете по–нататък>>>

3 коментара

юли 27 2009

През Черна гора към Дубровник, Хърватска (Пролетен мотоциклетен круиз из Западните Балкани – 2 част)

Днес ще продължим с мотоциклетното пътшествие на Георги из Западните Балкани. Оставихме го в подстъпите на Шкодер, Албания, а сега ще продължим към Черна гора и Хърватска. Приятно четене: Из Западните Балкани на мотор част втора Черна гора и Хърватска Писъкът на алармата ме изтръгна от непробудния сън в 6 часа, и първото ми желание […]

6 коментара

юли 17 2009

Пролетен мотоциклетен круиз из Западните Балкани (1): Албания

Отдавна не бяхме се качвали моторетките:-) Днес Георги ще ни вземе с него да се повозим из Албания, Черна гора и Хърватска. Приятно четене и ce дръжте здраво:

Из Западните Балкани на мотор

Телефонът ме събуди в 5 часа, няколко секунди по късно чух и от съседната стая алармата на Фори.

Датата беше 3 май 2009 г, намирахме се в дома му, село близо до столицата (може би и част от нея, не знам), и се канехме да тръгнем на (не особено) планирано пътешествие по Западните Балкани. За тази цел имахме задгранични паспорти, мотори, зелена карта, малко време, малко джобни пари и огромно желание. По принцип нашия вид пътуване си го определих в собствена категория — speed tourism — което ще рече, че се набляга на каране на големи дистанции, с малко спирания, и за разглеждане на всичко което си заслужава по пътя.

Облякох се и слязох долу, направих си закуска и кафе, и понеже нямаше признаци на движение, звъннах — не беше чул алармата. По принцип трябваше да пътуваме 4 ма, в крайна сметка останахме двама.

Толкова рано нямаше трафик и в 6 часа вече излизахме с моторите, екипирани и готови за път,от гаража, в центъра на София.

Пътят за граничния пункт при Стрезимировци минаваше през Божурище, после се отклоняваше през селата, посока Трън. Бегло мярнах табелка с ждрелто на река Ерма, помня го от учебниците, но не видях нищо, може би защото бях умрял от студ. Едно табло преди Трън сочеше че температурата че е 3 градуса, на там стана и по студено. Тъкмо предишния ден се чудех що за екстра са отопляемите ръкохватки на мотора на Фори, и за какво ли биха могли да служат реално — е, сега разбрах, пръстите ми буквално бяха посинели от студ, едва успях да заредя, когато спряхме.

На граничния пункт беше почти пусто, и от двете страни, предизвикахме вял интерес с появата си и добронамерени усмивки. Пътят оттатък границата е много живописен, и пуст, неусетно стигнахме до високопланинското езеро Власина, и спряхме малко да се пораздвижим и снимаме. Тук стартера ми залепна и се наложи да свалям клемата на минуса, хвърляйки ме в размисли за състоянието на мотора — бях го регистрирал 2 дена преди това, и единственото ми возене беше фактически това до Сф.

Тръгване рано от София — към 6 часа, адски студ, около Трън беше 2—3 градуса, граничния пункт пуст, спряхме на високопланинското езеро Власина:

Потеглихме отново, малко след това пътя почти изчезна, и се превърна в макадам, до включването му в пътя за Македония след Сурдулица. От тук вече се придвижвахме по бързо, доста усилено се строи магистрала, за свързване с македонската ѝ главният път за Атина, май участъка към Калотина не го броят за атрактивен, и може би са прави, то ще си е магистрала към нищото, като знам околовръстното от кога го разширяват, камо ли магистрала да направим.Четете по-нататък>>>

6 коментара

Older Entries »

Switch to mobile version