Категория: Ирландия

пивоварната Гинес, Дъблин, Ирландия 0

Дъблин, Ирландия

Днес Албена ще ни заведе до Дъблин, Ирландия. Приятно четене: Дъблин, Ирландия Потеглихме към Дъблин в края на декември. Предстоеше ни преживяване, което планувахме и чакахме от няколко месеца и много се вълнувахме. С...

Ирландия 2

Гинес и Джеймисън – светите ирландски братя (Ирландия)

Днес Стоян ще ни води до Ирландия – и двете 🙂 Приятно четене: Гинес и Джеймисън – светите ирландски братя Ирландия Познавайки някои глобални алкохолни марки с произход от Ирландия тази страна отдавна беше...

С Опел за кристал и порцелан (1): Фабриката за кристал в Уотъфорд в Ирландия 2

С Опел за кристал и порцелан (1): Фабриката за кристал в Уотъфорд в Ирландия

Днес с опела на Валентин ще стигнем до ирландския Уотърфорд, за да посетим местната фабрика за кристал. Приятно четене:   С Опел за кристал и порцелан част първа Фабриката за кристал в Уотъфорд –...

С Опел по атлантическото крайбрежие на Северна Ирландия 1

С Опел по атлантическото крайбрежие на Северна Ирландия

Днес ще посетим една от рядко посещаваните от нас страни – Северна Ирландия. Валентин ще ни покаже част от природните красоти на страната. Приятно четене:   С Опел по атлантическото крайбрежие на Северна Ирландия...

Северна Ирландия и Дъблин 0

Северна Ирландия и Дъблин

Дали ще открием днес нова страна може да бъде обект на тежък политико-терористичен спор, но… ИРА, днес откриваме вашата страна – Северна Ирландия 🙂 Наш водач из това мокро и зелено място ще бъде Миглена – да видим на какво прилича днес страната, която по време на късния социализъм беше едно от страшилищата, с които ни плашеха да не бягаме на Запад.

Приятно четене:

 

Северна Ирландия с Белфаст

и Дъблин за цвят

За да стигнем до мястото на нашата почивка сменихме два полета , първото ни кацане беше в Лондон, а след това продължихме за Дъблин.От там с кола към Северна Ирландия. Тези рокади направихме разбира се, за да ни устройва крайната цена на билетите ни. От България тръгваме двама ентусиасти, които не знаят какво точно ще правят  там, освен това да си почиват, но за сметка на това на място ни чакат трима приятели : единият местен българин ,  който ще ни развежда, един с фотоапарата, който ще документира и една госпожица, която беше подготвила 20 листа с туристическа информация за всичко което трябва да видим през едната седмица, която имахме там. Всичко беше подготвено, за да може без много да се лутаме, да видим красотите на острова.

Стартовата ни точка и крайната, в която изтощени заспивахме беше

селцето Killyleagh –

там живееше нашият домакин. Първият ден от престоя ни прекарахме в  разглеждане на забележителностите на това селце.  Първо отидохме до замъка, който носи името на града. Вътре не може да се влиза, защото е частен за това се разходихме  само в градината и около него.

Killyleagh, Северна Ирландия

Killyleagh

Замъкът в Killyleagh, Северна Ирландия

Замъкът в Killyleagh

Разходката ни продължи покрай кея, в който живееха два красиви лебеда. След това  бяхме в парка, който се намира над селцето, откриваше се прекрасна гледка към залива и обширните зелени поляни пълни с овце. Навсякъде имаше овце, странна работа , разхождат си се ей така свободно.

ирландските овце :)

ирландските овце :)

Killyleagh, Северна Ирландия

гледка от парка към селцето

Вторият ден предстоеше голямата обиколка на замъци и камъни. Трябваше да стигнем до най-северната точка на Севера Ирландия. За наша наслада пътят беше панорамен и през цялото време отдясно се любувахме на океана, а отляво естествено на зелените полянки и многобройните овце. От време на време преминавахме и през спретнати градчета.

Първата спирка е

Въженият мост Carrick-a-Rade,

изключителна природа , не знаеш на къде първо да погледнеш, искахме всичко да запаметим, уникална красота. След като се прибрах в България прочетох, че този обект е посещаван годишно от около 240 000 туристи, има защо. Мостът е един от десетте най-атрактивни моста в света. Дължината му е 20 м., а височината над водата 30 м. Групата се нагласи да мине по него, като го гледахме от страни не ни се струваше толкова страшно,но като стигнахме средата леле –мале, от силния вятър който духаше това чудо така се клатеше . Държиш се за въжетата и си викаш “ами на връщане ???“.  Изживяването беше великолепно, а и нямаше жертви .

Северна Ирландия

от това място се вижда Шотландия

Северна Ирландия

мостът Carrick-a-Rade, Северна Ирландия

мостът Carrick-a-Rade

мостът Carrick-a-Rade, Северна Ирландия

мостът Carrick-a-Rade, Северна Ирландия

доволни след като сме минали по моста :)

Колкото и да искаме да останем тук и просто да си стоим, девойката със списъка със забележителности ни показва следващата ни спирка –

Пътят на великаните  Giant’s Causeway

Тази уникална природна местност в район Антрим се е образувала от потекла към морето лава, която се втвърдява и се получават 6 стенни базалтови колони около 37 000 на брой, като най-високите са около 12 м.

Пътят на великаните, 44 Causeway Rd, Bushmills, Мойле BT57 8SU, Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия

 

Потегляме отново дружно по пътя на Великаните, като сме си оставили колата на около километър и половина от началото  му. Спокойно си се разхождаме и се наслаждаваме на океана, скалите и зеленината и изведнъж небето сякаш се отвори и изля толкова много дъжд. Ние едва бяхме стигнали до първата група от базалтови колони. За моите скромни тогава 23 години това беше най-силният дъжд и буря, които съм изпитвала върху гърба си. Имаше изключително силен вятър, не можехме да ходим и да дишаме от парите, които се появиха. Не можахме и до край да разгледаме пътеката, не можахме и да направим много снимки, успяхме само да се намокрим до мозъка на костите си. Бързахме да стигнем до колата , която за в този дъжд си беше доста на далеч. Качваме се, минават се 5 мин. и като изгря едно слънце, ама пече та се къса.

Пътят на великаните, Северна Ирландия

Пътят на великаните

Пътят на великаните, Северна Ирландия

началото на бурята

Пътят на великаните, Северна Ирландия

дъждът

Пътят на великаните, Северна Ирландия

 

Добре че следващата ни спирка беше

дестилационната на Bushmills,

малко да се сгреем с ирландско уиски, да не вземем да се разболеем. Не че много разбирам, но уискито там нямаше нищо общо на вкус с това, което се продава в България. Казахме си по едно наздраве и пак на път.

на чашка в Bushmills, Северна Ирландия

на чашка в Bushmills

 

Тръгнахме да търсим някакъв замък,

на който не му помня името. Трябваше да се намира на 1 час път от Bushmills, въведохме на навигацията мястото и карахмее по нея, уж стигнахме до целта, но замък не виждахме. Въртяхме се още около 15 мин. и поглеждаме към някакъв малък паркинг, ето я и табелата за замъка. Но къде е замъка? Не можахме да повярваме две срутени стени на хълма в далечината. Толкова много обикаляне за тази невероятна забележителност. Ето я и нея

 

Северна Ирландия

големият замък :)

Разочаровани и пребити тръгнахме да се прибираме. Но явно за да не завършваме нашата разходка с разочарование случайно на пътя пред нас се озова  отново замък, който се намира на ръба на скала, а пред него красива поляна. Не знам защо нямаше табела как се казва, но си заслужаваше да се види въпреки че не беше обитаем и като цяло беше останки от замък.

Замък, Северна Ирландия

Замък, Северна Ирландия

 

Следващите дни решихме да ги караме по-спокойно все пак колкото и да ни се искаше не можеше да разгледаме цяла Северна Ирландия. Но как да си почиваме като тези очи и души са жадни за опознаване на света. Ставаме пак рано сутринта и потегляме за

Белфаст

Първо спряхме до

парламента “Стормонт”,

който е построен през 1932 год.,  разходихме се из парка му и все едно за първи път виждах трева и дървета, толкова се възхищавах на поддръжката на този, а и на всички паркове.

 

Парламентът Стормонт – Белфаст, Северна Ирландия

Парламента Стормонт

Белфаст, Северна Ирландия

 Пообиколихме централните булеварди, отидохме до кметството , пред  което имаше издигнат паметник на кралица Виктория.

Повозихме се на виенското колело,

чудесна възможност да кажеш че си видял целият Белфаст.

Belfast City Hall – Белфаст, Северна Ирландия

Belfast City Hall

Интересен факт за мен беше, че

в Белфаст е построен корабът Титаник

И както си бяхме обещали да не се преуморяваме много , единодушно решихме да се прибираме и  да си направим барбекю.

След като уважихме столицата на Северна Ирландия, трябваше да посетим и

столицата на Ирландия – Дъблин

 

На няколко километра преди Дъблин  имахме задача да се отбием  до

двореца Malahide Castle

Информацията която имахме за него, е че е принадлежал на някакви ирландски графове, а днес е само музей.

Malahide Castle – Дъблин, Ирландия

Malahide Castle

Malahide Castle – Дъблин, Ирландия

Malahide Castle

 

Също разбрахме, че по модел на този дворец се прави и двореца на куклата Барби.

Явно в програмата ни имаше само дворци и паркове, а и завода за бира Гинес, за малко да го забравя. Разгледахме и най-големия

Дъблински дворец,

поваля ни пак дъжд, но ние вече сме му свикнали, то си вали на всеки два часа.

Дъблински дворец – Дъблин, Ирландия

Дъблински дворец

Дъблински дворец – Дъблин, Ирландия

 Към края на нашият престой посетихме

Белфасткият замък,

грандиозно разположен по склоновете на парк Кейвхил . От него се разкрива прекрасна гледка към Белфаст и Белфасткото езеро.  Днес замъкът се използва за сватбени тържества, конференции и заседания. В него има голяма изложба от антикварни предмети.

Замъка Белфаст в парк Cavehill

Замъка Белфаст в парк Cavehill

Замъка Белфаст в парк Cavehill

Замъка Белфаст в парк Cavehill

 

Последната  ни среща беше с маймунките и горилите в

Белфастката Зоологическа  градина

За първи път виждах как животните макар и затворени могат да изглеждат все едно са свободни (стана ми жал за животинките на Софийската зоологическа градина). Градината е огромна , за всяко животно е отделено просторно място и всички бяха по двойки, тройки и т.н. Нямаше животно което да беше само или поне аз не съм видяла. Половин ден ни беше необходим, за да може спокойно да видим всички животинки.

Жирафи и зебри – Зоопарк, Белфаст

Горила – Зоопарк, Белфаст

 

Толкова бързо мина тази седмица.  Северна Ирландия за мен остана един зелен оазис, с невероятни тесни пътчета между градчетата и селцата, заобиколени от жив плет подрязани храсти  и разбира се навсякъде тези сладки овчици.

 

 Автор: Миглена Ябанджиева

Снимки: авторът

 

Други разкази свързани с Великобритания – на картата:

КЛИКАЙТА НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ 🙂

От Лимерик до Барън (Ирландия) 2

От Лимерик до Барън (Ирландия)

Днес ще се разходим една симпатична страна — Ирландия, известна националния отбор на Ейре;-) Не, няма да става дума за фуtбол, а по-скоро за философия. Димка ще ни разкаже за посещението си в страната по повод един конгрес. За самия конгрес ще стане дума в края на пътеписа, а преди това ще обиколим с нея Лимерик, Шанън и Барън в Ейре. Приятно четене:

От Лимерик до Барън (Ирландия)

Преди да отида в Ейре, или в Република Ирландия през август 2003 г. винаги свързвах нейното име с името на Джон Скот Еригена. Когато чуят за Ейре, или Ирландия, сигурно мнозина се сещат за някой от нейните прочути писатели, поети или драматурзи. Но какво да се прави, професионална деформация. За мен тази страна, поне до лятото на 2003 г. беше преди всичко страната на един симпатичен средновековен философ и блестящ преводач от гръцки на латински — Иън Скот Ейрегена

От София до Лимерик

И така, на 23 август 2003 г. се отправих към страната на Иън Скот Ейрегена. Щях да участвам в юбилейния 25 конгрес на Европейската асоциация за институционално изследване, което всъщност е по-новото име на старото Европейско общество за висше образование. Това беше и едно от последните ми пътувания, свързани с големия международен проект за ролята на университетите за трансформирането на обществата, осъществяван от Институт Отворено общество в ЦЕУ — Будапеща, по който работех през 2002 и 2003 г.

Следобед взех самолета до Лондон и след три часа безметежен полет кацнахме там. Единственото нещо, което ме тревожеше, бе това, че както винаги, когато отивах в чужбина, макар и за броени дни, едното от децата ми се разболя с температура. Този път това беше Теди. И все пак, надявах се, че е само някаква настинка и заминах, макар и притеснена.

На Хийтроу първо се обадих на нашите, защото децата бяха останали при тях. Внезапно вдигнатата температура на Теди вече беше спаднала. Поуспокоих се и се пошлях малко. Това е любимото ми летище. Има много хубави магазини и огромни книжарници във всеки от четирите му дяла, така че човек може да прекара неусетно там няколко часа между отделните си полети. Този път там ме изненада новооткритият сувенирен магазин на British Museum. Почти всички най-интересни и най-прочути експонати на Британския музей вече са сложени на плакати, картички, календарчета, вратовръзки, моливи, писалки, подложки за «мишки», метални кутии за желирани бонбони, опаковки на шоколадови иделия и т. н.

След това се преместих в онази част на Хийтроу, от която излитат самолетите за Ейре и Северна Ирландия. След като минах през паспортната проверка, първото нещо, което направих, беше да си купя една голяма бира. Моята любима: «Гинес»! Дойде ми таман добре, защото Хийтроу, наред с всички удобства и развлечения, които предлага, е херметически опаковано така, че не може никъде да се види отворено прозорче. Може би заради климатичните инсталации, или заради това потенциални нелегални емигранти да не се промушват през тях? Знам ли. Във всеки случай този ден беше горещ, а климатиците работеха слабо, та с бирата се освежих. Докато зяпах огромните заглавия на всички британски вестници през този ден и още по-огромните им карикатури, разбрах, че в Лондон, макар и извън Хийтроу, има един човек, на когото със сигурност му е още по-горещо през тези дни. Разбира се, става дума за Тони Блеър, на когото му предстоеше през следващите няколко дни да се яви на изслушване при лорд Хътън във връзка с разследването на убийството на д-р Дейвид Кели.

Най-после стана време и за втория полет — от Лондон до Лимерик, и по-точно казано до летището Шанън. Този полет беше още по-кратък, продължи по-малко от час, но мисля, че това беше най-красивият полет, за който си спомням. Беше на залез. От дневната светлина, към онова, на което хората от британските острови казват twilight. Отначало полетът беше сравнително на ниско и от прозорчето ми видях прекрасно очертания югоизточен и югозападен бряг на Ирландия. После в един момент самолетът се изкачи по-нависоко и на залез слънце пътувахме сред едни чудни облаци, като сред декорите на филм-приказка. Обикновено полетите минават на височина, която оставя облаците далеч отдолу като пенлива равнина. Този път, този полет минаваше през самите облаци, които с причудливите си форми и с цветовете, които имаха на залез слънце, ме накараха да си помисля: «Сигурно това е любимото място за игра на Господ».

Четете по–нататък>>>

Дъблин или за вкусните рекорди на Гинес 1

Дъблин или за вкусните рекорди на Гинес

Ето как ще открием една нова за нашия сайт страна — чрез бирата ѝ. Особено, ако бирата се казва… Гинес. Та исках да кажа, че Сандо днес ще ни покаже столицата на Ирландия — Дъблин. Приятно четене:

Дъблин, Ирландия

или за вкусните рекорди на Гинес

Отново е ваканция!

При наличие на свободно време човек най-добре си почива не с безделие, ами с разнообразие, и затова при всеки удобен случай (а такива има доста, защото жена ми работи в туризма) заминаваме „семейно“ на пътешествие.

Какво по-хубаво и чисто усещане може да има от срещата с други култури и хора. Какво по-приятно от това да бъдеш приет с усмивка от непознати, да видиш техните къщи и начин на живот, да пробваш вкусни манджи и напитки… И след това да си тръгнеш с убеждението, че „целият свят е хубав и всички хора са добри“, че и ти си толкова част от тази човешка смес, колкото и всяко едно човешко създание.

Първата спирка от пътешествието ни е Дъблин

Пристигнахме в ирландската столица по обяд. Летището е голямо, а наоколо продължават да строят и уголемяват. Ориентирането става най-вече с питане — автобусът за центъра на града са уж на всеки десет минути, обаче злите английски езици твърдят, че тук автобусите тръгват или по-рано, или по-късно, но никога по разписание. Е, ние тръгнахме навреме де, а закъснението ни се дължеше на огромна манифестация срещу кризата и произтичащите от нея неудобства — манифестантите носеха старателно подготвени от синдикатите лозунги „Дайте ни пенсиите, платили сме си ги“, „Децата трябва да играят, а не да плащат“, „Спасете работните ни места“, „Налагайте с данъци дебелите котараци“ и т. н.

Четете по-нататък>>>