Archive for the 'Марио Иванов' Category

Ное. 13 2008

Македония – продължение

Днес ще продължим с разказа на Марио за Македония. Проследихме пътуването му през столицата на Македония – Скопие, а днес ще видим как е изкарал в Охрид и Свети Наум. Приятно четене:

Македония

част втора

Охрид

Оставихме си багажа и тръгнахме да разузнаем плажа и да видим Билянините извори. За изворите знаехме горе долу, че са в посока обратна на хълма. Тръгнахме на юг по брега.

Отваряме географска скоба: Охрид е в югозападния край на Македония, и в североизточния край на езерото. Затваряме скобата.

Ходихме може би около 20 минути, като тук там надничахме да огледаме плажа, през цялото време срещаме хора връщащи се от плаж и това ни говореше, че баш плажа “сигурно е малко по нататък”. Общо взето пясъчната ивица е няколко метра широка, пясъкът е твърд, набит и изобилства със всякакви боклуци.

Като стигнахме едно място, по-нататък от което сякаш не можеше (имаше някакъв хълм да се заобикаля), питах едни полицаи, къде все пак са изворите. Те ми посочиха назад и казаха, че ей там съвсем наблизо до едно дървено мостче, надясно. Колкото и да мислихме, никакво дървено мостче не бяхме минавали, само един бетонен мост. Но той беше почти в началото на пътя (на идване).

Някъде по средата на връщането имаше път надясно (езерото сега ни е отляво) и

след като повървяхме малко по него, пак имахме късмет да срещнем човек и да попитаме. Той отново ни показа посока към града, и потвърди, че трябва да завием надясно, ама имало много път дотам. Това ни хвърли в недоумение. Според полицая беше близо, а според тоя, след като изминахме половината – далече.

Както и да е – продължихме.

Най-накрая стигнахме бетонния мост. Преди него, вдясно имаше някаква казарма, и знак – забранено снимането. Казармата беше сякаш направена с показна цел, защото оградата и беше телена мрежа с височина един метър и вътре всичко се виждаше, като на изложба: спретнати полянки, бордюрчета, беседки с много столове за слушане на лекции, успоредки, лостове и др.

Мостът беше над някакъв канал, със стотици лодки закотвени в него. Единствения начин за отиване на дясно, беше след пресичане на моста да се тръгне успоредно на канала. Абсолютно никакви табели нямаше, нито за извори, нито за друго. Все пак тръгнахме.

One response so far

Ное. 04 2008

Македония

Отдавна не бяхме чели за Македония — днес ще попълним пропуска с погледа на един българин, живеещ в Америка (или поне така ми се струва). Гледната точка се различава малко от обичайната, но вие ще си направите изводите. Приятно четене:

Македония

Скопие

Решихме, че сме слушали за Македония и за Охридското езеро, а не сме ги виждали, макар да са толкова близо и решихме да си направим екскурзия натам. Албена се сети, че има приятелка в Скопие — Гордана Апостоловска, преподавател по астрономия в университета. Като стана дума — техните библиотека и университет са кръстени обратно на нашите — Климент Охридски и Кирил и Методий съответно. Решихме, че организираните екскурзии не са за нас, тъй като налагат твърде много ограничения — къде да се спре къде да спи, какво да се види и решихме да тръгнем „ей тъй“.

Взехме си билети за отиване до Скопие от българската фирма Матпу. Много интересно име, бедна ми е фантазията как са го измислили.

Първото спиране беше в Кюстендил,

където точно както Албена предсказа целия рейс се втурна да купува ядене и да нагъва, като че ли сме пътували гладни 2 дена.

На границата нямаше нищо особено

и противно на моите страхове, никой не ме пита какви пари нося (аз носех 20 евро и 50—60 лева), че да не ме пусне ако са малко. Единствената случка беше, когато македонските митничари ни накараха да се строим пред една дълга желязна маса с багажа си върху нея. Ние бяхме с по една супер малка раничка. Идва един чичо и ми вика:

— Комерсиален багаж? Аз викам:

— Това е всичко. Той ме гледа и се чуди и пак пита:

— Комерсиален? Аз викам — не е комерсиален. Той рече нещо от сорта:

— Ми що викаш „всичко“.

Аз му обясних:

— Ми щото това ми е целия багаж който не е комерсиален и помислих, че питаш дали няма друг, който да е.

Четете по-нататък>>>

9 коментара

апр. 09 2008

Хавайски прелести (3)

Последна част на разказа за Рая на Земята — Хаваите (предишната част: Хавайски прелести (2): Вулкани, острови и продавачки>>>, а началото — ето тук: Хавайски прелести (1): На път към Хаваите и първи впечатления>>>) Приятно четене: Хавайски прелести част трета В плановете ни за петък влизаше каране на каяк. Видяхме едно място близо до хотела където даваха каяци под наем. Скромно да вметна, че ние сме стари каякари, аз имам може би над […]

6 коментара

мар. 20 2008

Хавайски прелести (2): Вулкани, острови и продавачки

Част втора на пътеписа от Хавайските острови (първата част: Хавайски прелести (1): На път към Хаваите и първи впечатления). Приятно четене: Хавайски прелести част втора Вулкани, острови и продавачки На следващата сутрин — понеделник, решихме да посетим аквариума в Кахулуи, да видим екзотичните риби. Минахме по много живописен път покрай самия бряг на океана. Аквариумът не ни разочарова. След като огледахме рибите вътре, минахме през един […]

2 коментара

Older Entries »

Switch to mobile version