Archive for the 'Пипилота' Category

сеп. 04 2015

Скакавица – Рила, през лятото

Докато още е жега, Пипилотка ще ни води на преход из Рила – на хладно и чисто 🙂 Приятно четене: Рила, през лятото Скакавица Когато в петък вечер знаеш, че на следващата сутрин трябва да ставаш рано, за да катериш така мечтания чукар – Мусала, никак не е добре да пиеш и лафиш до късно […]

No responses yet

юли 29 2011

Пирин: фестивал Elevation край Разлог и под лунните писти над Банско

Днешният пътепис ще ни води едновременно до хубаво и много грозно място. Пипилотка ще ни води на фестивала Elevation край Разлог и после ще се разходи над Банско. Познайте къде ѝ хареса повече?

Приятно четене:

фестивал Elevation край Разлог под лунните пистите над Банско

 

 

От началото да си кажа – изкефих се!

Преди почти месец, в деня на концерта на Sting, се събудих със странното усещане, че всъщност никак не ми се ходи на концерта вечерта. Но билет имах отдавна и, вечерта се озовах на един от най-вълнуващите музикални концерти, на които съм била.

Точно същото усещане имах и в петък сутринта (24ти юни) – първият ден на Elevation феста, за който се бях сдобила с билет овреме. И, заради опита си от предния път, предоположих, че ме чака точно същата приятна изненада. Рано, рано се натоварихме в колата на едни приказни другари и под съпровода на дискографията на Jamiroquai поехме по „магистралата на ББ“. Планът беше да се настаним в Добринище, където да оставим Емил (който не обича концертите) и Дребосъчето там, а компанията образувана от още няколко веселяка да отидем на феста, главно заради дедо ни JK (дедо, нали, щото се разпада, но за това по-късно).

Настроението беше приповдигнато, гонехме се по пътя и точно на излизането ни от Предела я видяхме – сцената – огромна и внушителна, слънцето грееше и вече бях убедена, че довечера ни очаква страхотно изкарване. Малко неприятно се изненадахме от новината, че трябва да обиколим целия Разлог, защото прекия път беше отцепен, заради феста, но не беше чудо за умиране.

Фестивал Elevation – Разлог, 2011

Сцената

 

И към един, един и нещо вече бяхме в Банско и зачакахме да ни нахранят в Канчето. Нагрухали се доволно, отпрашихме към Добринище, където на една веранда, на кафе зачакахме да дойде време да ходим към фестивала. Както винаги се случва с големите компании, закъсняхме изчаквайки се, и така Stereo MC’s започнаха да пеят без нас. За сметка на това, в 5.30 ч. получихме позвъняване – наша позната, която също била на входа на фестивала, разбрала, че

Джамирокуай отпада

Първо падна смях, как ни бъзика, после почнахме да се съмняваме, подир това и ние не знаехме какво да вярваме и какво не, та за решихме да получим още две независими мнения. И, уви, интернета каза – JK се навехнал и увехнал и ни отебал.

Настана някаква такава тягостна атмосфера, една суха покруса, щото всички толкова не го вярвахме, че не можехме и да се разпсуваме от яд.

Ми да ходим ли, да не ходим ли? Пари сме давали, пък и други групи има…И докато се мотаме май щяхме съвсем да изпуснем Стереотата.

Метнахме се по колите и беж.

Вип за 5 лева

Другарчетата си бяха запазили места за паркинга на фестивала и с принтираните бележки за тях ни пуснаха на КППто без никакъв проблем. Не знам за премеждията на хората с коли и без паркомясто, но за 5 лв. в повече получихме приятна разходка по празен път, та наистина се почувствахме специални.

Имаше малко забавяне при влизането в паркинга и трябваше да има малко указателни табели от къде се влиза, но нейсе. На входа се наложи да ни дадат талонче, което стана много бързо и не разбрахме кои и на какъв принцип трябваше да чакат, за да влязат. Намерихме си добро място за паркиране и се отправихме към входа, където най-жестоко ни отнеха бутилките с вода.

Влизането в зоната на феста

Много хора мърморят колко много са чакали, колко бавно ставало. Еми почакахме, но не е било повече отколкото на някои други концерти. На концертите на Stereo MC’s съм чакала и доста повечко, та не намирам за нужно да недоволствам. Влязохме на финалните акорди на гореспоменатата група, уви, но като са дошли 3-4 пъти, ще го направят пак. На това отдавам и факта, че не бяха продадени много билети за фестивала – малко или много се разглезихме през годините – аз лично с лека ръка пропуснах Сетрео, много други групи идват и повтарят и потретват, та народа вече не ходи на концерти така както прави секс грозната жена – сякаш е за последно.

И докато чакахме да започнат Morcheeba тръгнахме за бира и научихме за

Елевовете

По принцип идеята звучи добре. Както казаха приятели – така и за организаторите ще е по-лесно да отчетат парите, отколкото във всяка шатра да има касов апарат и да цъкат бележки за всяка бира. Не съм ходила по чужбински фестивали, но се съмнявам, с тези елевове, организаторите да са открили топлата вода. Просто защо не го пуснаха това като информация в сайта?! И защо не бяха повече от една шатра?! Ей това са ми забележките за елевовете. Относно касовите бележки за тях – аз не ходих да купувам, натовариха се приятели от компанията – ходиха 3 пъти, 1 път са получили касова бележка за тях, но както и те споменаха – и нашата култура си е такава, че не си искаме никога касовите бележки…

morcheeba

И излязоха тези сладури и ме израдваха много, както с музиката си, така и с фестивалната си култура 🙂 Скай, освен че не изтърпя дълго да й е празно пред погледа и призова народа да нахлуе в празната ВИП зона, също толкова готино натири някаква руса мацка с червена тениска, за това че й показала среден пръст: „Покажете й средния пръст и на нея, да види как се чувства човек, като му го покажат“ (предполагам, че русото момиче е била някоя випаджийка, почувствала се прецакана, че някакви хора идват на аванта във випа й).

Фестивал Elevation – Разлог, 2011

 

 

След това дойдоха и

hurts

на които бях чувала само едно парче, но пък бяха симпатична група и направо ме болеше, че ще свършат бързо бързо и на сцената няма да излезе JK, който явно тези дни се разпрада по-бързо и от Майкъл Джексън навремето.

Фестивал Elevation – Разлог, 2011

 

В този ред на мисли: няма вече хипария и спонтанност в музикалния бизнес. Уж JK беше фен, Emergency on Planet Earth беше еко, био, туй онуй, но явно, човек като събере парици за първото ферари и не е склонен просто да излезе и да зарадва хората, пък макар и седейки на столче. А едва ли като обяви нова дата ще го направи за без пари за всички, които отидохме най-вече заради него на Elevation Fest.

Но на Hurts бяхме – много приятни, изненадаха ме, а Stay ми стана фаворитната им песен. Да правят още много албуми, пък ние ще ги слушаме 🙂

И дойде ред на неочаквания гвоздей в програмата:

parov stelar band

които накараха да се носи пара от загретите ми кецове и да остана по тениска по никое време. Напълниха ми душата с музиката си, макар никога преди да не ги бях чувала, а после заявих на Емил, че съм се почувствала пак на 23 🙂

Фестивал Elevation – Разлог, 2011

 

Изобщо този първиден на феста, останал и единствен беше страхотен поне в моите очи. Не съм била на Spirit ъф бЪргас, но се съмнявам, че по мащабност и организация е имало по-голям бг фест от разложкия.

Неприсъствието на Jamiroquai и вятъра във втория ден едва ли са били в обсега на влияние на организаторите, за това си мисля, че всичко друго беше на много добро ниво (с малки изключения) и, надявам се догодина да се повтори с по-голям успех. Меджу другото интересно е, че в един случай пада дъжд и настава мор и кал, а имаме легенда, в друг – духа вятър и имаме отлагане на половината фест и провал на организацията. Но първия и втория фест ги делят няколко десетки години, хиляди километри и още повече хиляди пари, а ентусиазмът е изместен от бизнеса (иначе представям си как всички групи се изместват на завет на площада в Банско и настава ебаси купона).

Аз билет за втория ден нямах, а и тези които имаха прекараха съботата високо в Пирин – кой на Вихрен, кой на Безбог или Семково… изобщо, освен ако не сме супер изискващи и киселяци – може да се каже, че получихме неочаквана планинска компенсация. А за касовите бележки – аз винаги си ги изисквам, та нямаше да му мисля, ако имах билет и за събота. Та, хора, научете се да си ги искате това е нормално, дори при купуването на чифт гащи, та камо ли при нещо, дето струва 100 лева…

Колекцията ми от фестивални песни и картинки ви чака в страницата на Патиланско царство във фейсбук

Банско, България

Луннният пейзаж над Банско

 

Някога, преди много години, когато бях 5-6 клас и даже вече не си спомням кога точно е било, от училище отидохме на екскурзия в Банско. То тогава беше едно село. Не си спомням много неща да сме видели – заведоха ни до църквата, музеите на Неофит Рилски и Вапцаров, заведоха ни да видим какво е тепавица, разгледахме архитектурата на централния площад и в общи линии това беше.

Настаниха ни в един от броящите се на пръстите на едната ръка хотели, който беше май и най-новия и гъзарски – Стражите. Беше направо прекрасен, спомням си, че бяхме три съученички в мезонет! Засилих се да се друсна на леглото и, както се метнах се чу храс! Оказа се, че няма пружина отдолу, а някаква дървена скара – новост, която още не знаех, че е измислена.

След като преспахме, а един съученик беше откаран в болницата в Разлог, заради алкохолно отравяне с вино и опит да се набута в раклата в стаята си, на следващия ден ни откараха с автобус извън града, някъде в подножието на планината, на една поляна с кръчма край реката. Беше приказно място, хапнахме, човек от БТС ни изнесе лекция за планината, разказа ни как нагоре след цял ден и повече се ходело до хижите Бъндерица, Академика, Вихрен и чак връх Тодорка. Но всичко било туристически пътеки, а ние дребосъците няма как до никъде да стигнем така.

Останахме си с мечтата за митично изкачване нагоре.

И да беше останало така! Но не би.

След хубавото изкарване на Elevation Fest, дойде събота, в която се наспахме хубаво докъм 10 ч. , лежерно пихме кафе в Добринище и се чудихме до къде да отидем. Имаше малка особеност в състава на компанията, която не позволяваше да правим истински планински преход, пък и за такъв се бяхме сериозно успали. В крайна сметка се натоварихме на колите и тръгнахме към х. Вихрен. Отдавна слушам и се възмущавам на мащабното строителство по планините ни и се изненадах от доста неща по пътя.

Като за начало, минахме през

Банско,

и пътьом, приятелите ни, ни показаха къде се намира хотел Стражите – някога на самия край на града, сега си беше направо погълнат от околните постройки. Предполагам и никога няма да разбера коя е била поляната с кръчмата край реката и най-вероятно също е потънала сред хотели и къщи. Продължихме нагоре в планината и все очаквах пътя поне от асвалтов да стане чакълест и еднолентов, но това така и не се случи. Наистина, предпочитам да нямам възможността да видя много места, отколкото да са толкова достъпни, колкото сега и то с кола.

Първо спряхме на

гордостта сред пистите – Томба.

Огромна и страшна писта, свършваща на Бъндеришка поляна Бъндеришки гьол за изкуствен сняг. Доколкото знам едно време е било наистина прекрасна поляна, но нали местните и те деца гледат, а поляната гърла не храни, поне според царящото разбиране за нещата от живота…

Ски-писта Томба над Банско

Ски-писта Томба над Банско

 

 

За мое огромно съжаление отново се натоварихме на колите и продължихме по асфалта още по-нагоре изведнъж се оказа, че

паркирахме пред Байкушевата мура.

Точно паркирахме. Значи и до нея се стигало с кола…

Байкушевата мура в Пирин

Байкушевата мура

 

Като я гледах такава огромна и величествена се сещах за Рим, Колизеума, за Св. София в Истанбул, все нейни връстници… Зачудих се и колко ли са полезни за нея спиращите в подножието й и подминаващи я коли, газовете, които те изпускат и увеличения човекопоток край корените й. Дали ще доживее да я видят пра-пра внуците ми или не?

А поникналите растенийца по клоните ѝ ми напомниха на комерсиалния Аватар и се зачудих, дали няма да дойде ден, когато ще е прчка за новата писта и ще се наложи да бъде „преместена“…

Байкушевата мура в Пирин

Алтернативен живот на планета "Байкушева Мура"

 

 

До Мурата е караван-плаца, където има хапване и може да се опънат палатки. Можете да починете и в х. Бъндерица. Ние избрахме второто, поради пренаселеността на първото място. Тамън кебапчетата си дояждаше Петър Стоянов, който ни отстъпи масата си. Досърбя ме да го питам туй-онуй, ама нейсе, нали в планината всички сме туристи.

След като починахме пак на колата се „метнахме“ до Шилигарника. Писти, писти… Имам още една представа за пистите от едно време – едно лято, нашите не се бяха доредили до карта за морето и отидохме на Пампорово. Една от най-прекрасните ми ваканции – тучно зелени писти, осеяни с прекрасни, червени, лъщящи на слънцето диви ягоди. Толкова диви ягоди накуп не съм яла повече в живота си.

Е, на

Шилигарника имаше…нямаше ягоди, нямаше и зеленина.

Не съм специалист, но не мисля, че една писта трябва да изглежда като лунен пейзаж през лятото.

Шилигарника край Банско

Шилигарника или Луната?

Пясък и камъни и тук–таме поникнл райграс, поливан с пръскачка пред чайните. Дали така трябва да изглежда планината?

Шилигарника край Банско

Райграс на мястото на веригите от камиони

 

Е, Нона днес предложила да се узаконят незаконните писти на Юлен над Банско…

Мда, после ще се чудят, защо на пролет реката залива с камъни хотелите им. Между другото Нона може да се похвали с нещо пред ЕС – може да няма канализация в цяла София, но горе на дъното на Шилигарника има! (сериозно, няма майтап! Шахтата можете да я видите и на по-горната снимка на пистата, в долния ляв ъгъл)

Шилигарника край Банско

Канализационна шахта на дъното на Шилигарника

 

Та така, щеше ми се да нямах възможността да видя тези неща, защото го направих нечестно спрямо Планината. Но ще се върна там. Ще се върна без кола. Искам да стигна до всички тези кътчета благодарение на двата си крака и дишайки смолата на боровете. Въпросът е

дали Шилигарника и Томба няма да пожелаят да слязат при Мохамед хората от Банско, Разлог и Добринище

(последните за сега, не са зле и им пожелавам никога да не направят писти в близост и да си останат спокойно място).

Магарешки бодил, Пирин

Гора, Пирин

Автор: Пипилота

Снимки: авторът

 

Други разкази свързани със Пирин – на картата:

Пирин

No responses yet

май 20 2011

Разходка из Лозенската планина, а не Лозенецката ;)

След цяла седмица тропически разкази от разни карибски морета е крайно време да се върнем у дома, за да видим какво да правим по празниците. Ето една прекрасна идея от Пипилота – тя ще ни води до изключително близката и тотално непозната за мнозинството жители на столицата Лозенска планина. А до там се стига с градския транспорт!

Приятно четене и се вземете в ръце за празниците – качете се на връх Половрак и спечелете 50 хиляди лева от Стани богат* 😉

Разходка из Лозенската планина,

а не Лозенецката 😉

Заглавието е такова, защото ми подчертава Лозен като грешно и иска да е Лозенец. (проверката за правопис в редакцията не прави подобна глупост. Пипилотке, вземи мерки за софтуера си! – бел.Ст.) Да, някога Лозенец беше приказен и спокоен квартал, в който човек можеше да се разхожда. Сега е пренаселен, презастроен, псевдо-луксозен квартал. За това, ако човек иска да се разходи, добре ще да е да излезе извън пределите на околовръстното и да се разходи по нещо с „лоз” в името, но да има в името си и планина – Лозенската планина.

Лозенската планина е в сянката на Витоша,

буквално и преносно. А не би трябвало да е така. Да, по-ниска е, но, ако не сте някой краен шоп, ще се съгласите, че Лозенската е по-спокойна от Витоша, по-симпатична и с доста по-красиви гледки. Богата е на различни растителни видове и си е направо опитно поле, по което да учите мало и голямо кое цвте какво е.

Сега ще ви разкажа за планината, която превзехме на два пъти (този петък и една събота преди няколко седмици), но ако сте баш планинари и един ден ще ви е достатъчен,

за да стигнете от село Лозен до Пасарел, изкачвайки по пътя връх Половрак.

Тъй като началната и крайната точка на маршрута са от двете страни на планината,

най-добре ще е да ползвате градския транспорт.

За целта трябва да стигнете рано сутринта на спирката на рейс 5 на Цариградско шосе при ХМС. Колите са на около 20 минути, и за това е добре да вземете него, а не 3, който тръгва към Пасарел – той е на 60-70 минути, така че е и малко вероятно да го срещнете.

Вземате рейса до последната му спирка, накрай село Лозен и оттам продължавате по ул. Половрак. Ориентир ви е тренировъчната база на Червения кръст, отминете ли я, значи почти сте стигнали екопътеката, белязана с дървена арка. Не се плашете от мяркащите се табели „Ловно поле 63″, увериха ни, че сега не е сезон за лов на каквото и да било.

По пътя има нови пейки, на които да отпочинете и да се насладите на гледката. Тъй като е пролет, сега е моментът, в който да се насладите на малката каскада на потока, в началото на маршрута. След 20-30 минути катерене, ще стигнете до поляна с чешма и върба, под която църкат-пъркат кюфтета, продават се бири и зелева салатка. Заредете си шишетата с вода и търбусите с кайма, защото след това, до Пасарел ще разчитате само на домашните си сандвичи.

От поляната пътят се разделя на две.

Левият минава покрай женския манастир „Св. Спас”, пещерата и връх Половрак, а десният заобикаля върха отдолу, пропускайки стръмнините и отпращайки ви направо към Пасарел.

Първият път направихме излет само до вр. Половрак, а вторият хванахме дясната пътека, за това, сега ще направя сглобка от двете разходки.

След поляната тръгвате по лявата пътека, която носи имената на четници на Бенковски. В зависимост от крачката ви, най-много за 40-50 минути ще стигнете до манастира. Разположен е на ръба на склона с чудесна гледка към софийското поле, добре поддържан, макар стенописите в църквата да са залепени с тиксо, за да не паднат от стените. Пред манастира има пейки, на които можете да отморите малко и да продължите нагоре.

Тук е момента

да отбележа колко богата на цветя и растения е гората.

Уцелихме поляни с жълти глухарчета, край пътя ни съпровождаха малки сини цветчета, на които казвам „див зюмбюл”, макар да не съм сигурна, че така се казва, едни много странни бели цветя, прилични на орхидеи, лечебни иглики, кукуряци и още много други.

Вървейки към върха, някъде отляво ще видите табела с надпис „Пещерата“. Ако искате да я видите трябва да направите малка отбивка. Нас, по пътя ни настигна един експедитивен дядо, който набързо ни нахока, че сме зле с графика, и за да стигнем до върха, няма нужда да ходим до пещерата, която още повече, не била това, което казвало името й, а само една проста дупка в скалата. Продължихме нагоре.

По пътя има една чудна поляна с беседка и към София гледка. Най-подир ще стигнете до под връх Половрак, където се намира гробът на незнайния четник на Бенковски. Можете да се поспрете и замислите по някои исторически въпроси, после да поседнете на панорамната пейка с изглед към Рила, преди да закрачите последните 50-ина метра към върха. Малко е странно, защото има една пирамида с тухли без надпис, която може да бележи върха, но има и една скала с побито на нея знаме, та не мога да ви кажа кое точно е

Връх Половрак,

за това се снимайте и на двете. От точката със знамето има идеална гледка към София, Витоша и Рила.

Лозенска планина

Оттук насетне ви чака слизане. Може би трябваше да кажа отначало, че гоните червено-бялата маркировка. И до върха всичко с нея е наред. На слизане от върха обаче, в ниското изведнъж тя зачезна. И тъй като ние така или иначе първия път се връщахме към Лозен, хванахме просто пътека надясно, без да се морим да търсим табели. За да стигнете до Пасарел, обаче, ще трябва да я потърсите, а тя на места е рисувана дори на камъни по земята, така че бъдете осторожни.

Ако пък сте взели прекия път от кюфтетата, пътьом ще минете покрай блатото (ще ви се пада отляво) и „Рейсовете“ – възвишение с фургони, които местните младежи наричат така (отдясно) и минута след това ще стигнете един кръстопът, на който ще видите познатата маркировка.

Както казах, вече няма катерене. Минава се през много красива горичка, като отляво ви е склон, а тези от вас които не носят очила, веднага между клоните ще съзрат снежните върхове на Рила. При първата ни разходка времето беше неприятно и нямах шанс да ги видя дори от Половрак, за това онзи ден креснах от радост и тръгнах с апарата да катеря склона и да се муша по клони, за да получа по-чист изглед.

Не го правете, защото колкото и хубави снимки да нащракатае измежду клонаците, след още половин час ще се озовете на страхотна голяма поляна. Първото което ще видите пред себе си ще е Витоша и метеорологичните станции на Черни връх.

Малко по-късно отляво ще блесне и Рила в цялата си прелест., а като гарнитура – Искъра и най-вероятно Щъркелово гнездо.

Доста път минава по това плато и естетическата наслада е голяма. Човек се чуди на коя планина да се наслаждава по-напред. Не трябва да забравяме и домакина, обръщайки се назад ще видите и Половрак, а гледайки към Витоша, в дясно има някакъв друг лозенски връх, който, понеже не знаехме как се казва, с Емил кръстихме Пълноврак. Ако сте поизморени, можете да починете малко на това плато. А може да наберете сили и да изтраете още малко, защото след известно време и едно малко спускане ще стигнете мястото за пикник – няколко хубави, масивни пейки с масички, огнище, нещо като маса за приготвяне на манджите и аптечка! И всичкото това под една цъфнала джанка (когато отидете вече може би ще е зелена).

Изобщо приказно е, казвам ви! Но, за съжаление, от тук започват да се виждат и части от човешки поселения. Не знам каква се пада земята тук, за мен си е гора и планина, в които не трябва да има нищо. Други явно не мислят така – тук там, по ръбовете на поляните, там където започва гората са изникнали фургони. И колкото повече приближавате Пасарел, толкова повече престават да приличат на прости фургони. Ще ви ги покажа, но потрайте малко. На мястото за пикник има кръстопът.

Лозенска планина

Можете да тръгнете към лобното място на Списаревски, към Матейната чешма или обратно към Половрак. Пътя към Списаревски може да го поемете през баира с пейката или под него (в ляво от чешмата за водопой ще видите и табелата). Ако поемете отгоре внимавайте за мотори и АТВ-та. За съжаление единственото, което нарушава спокойствието в планината, това са те, а младежите от Лозен и Пасарел се надпреварват кой е по-бръмчав и може да ви връхлетят от изневиделица.

Пътят все повече се спуска надолу и стигате до едно широко място с висока концентрация на постоянно пребиваващи фургони – къде сдобили се с покрив, къде с пристроени стая-две. На едно място рекичката е преградена с бент и в нея плуват гъски, а над тях се кипри чисто нова дървена къщичка и толкова дървен клозет. Повечето фургони си имат такива, а надолу по течението водата в рекичката е доста мътна. Пък може и да е законно, но доколко редно? Открийте фургона на снимката:

В този момент решихме да се разсеем с поредното странно цвете, а не с пасарелските гори. И докато гледахме цвекето над нас прехвърча орел. Пътят навлезе в ниското между два хълма, следвайки рекичката. На това място ще е добре да се огледате за тояжка, защото пътеката няколко пъти пресича реката и, ако си нямате опора или някои от речните камъни ви поведе, можете да се намокрите малко преди финала.

И така ще стигнете до паметната плоча, отбелязваща местността където е паднал самолета на Димитър Списаревски. Има пейки и масички за сядане, нещо като навес, но мястото е малко усойно и страховито.

Е, отминете ли това място значи сте стигнали до края на еко пътеката – отново белязан с арка. Тук пътя се дели на ляв и десен. Десния води към язовира и през въжен мост се стига до спирка на рейс 3. Ние видяхме марикировката да продължава по левия път, за това хванахме него. Той е по-дълъг и минава през вилната зона на Пасарел. Почвата е богата на слюда и, ако имате време може да се поровите, за да си намерите някое и друго по-тлъсто парче. Тук ще вметна, че още в началото на пътя, мернахме бляскаво камъче на пътя – погледнахме го, изчоплихме го и се оказа, че е парче метал. Не знаем дали е природно, но неравната му форма ни навежда на мисълта, че не е употребена човешка сила за създаването му. Малко след това пък намерихме друго камъче, което ни заприлича на парче стъкло, но тъй като и него не сме виждали в естествена форма, не искаме да гадаем. После си начупихме и един бял камък, който се пръсна на остриета и сега не ни трябва апликационно ножче вкъщи!

Изобщо, Лозенската планина е рай за всякакви цветари, каменари и буболечкари (атестация за последното видяхме в качилия се от спирката при въжения мост д-р Петър Берон 😉 .
Та така неусетно стигате до Пасарел, а маркировката в един момент прелива в червено-белите светлоотражателни лепенки на кофите за боклук. И ето ви на централния площад, където е първа и последна спирка на рейс 3, който идва и тръгва точно „в и двадесет“. Срещу билет от левче, след около 30-40 минути сте в София заедно с хубавите спомени от тази прекрасна планина на хвърлей разстояние от града.

А, ако ви се гледат още снимки, елате във FB страницата на Патиланско царство.

Автор: Пипилота

Снимки: авторът
*А според вас за колко лева е въпросът „Как се казва най-високият връх на Лозенската планина?“ 😉 – бел.Ст.

One response so far

апр. 27 2010

При комшиите на гости (Истанбул на Нова година) – продължение

Днес ще продължим с втората част от впечатленията на Пипилота от Истанбул по Нова година. В началото разгледахме някои забележителности на града, а сега продължаваме с разходката. Приятно четене:

При комшиите на гости (Истанбул на Нова година)

част втора

Общо взето оръшкахме най-важните забележителности на Истанбул и, преди да ви заведа до нашата част от града, ще ви споделя някои наблюдения за това, какво сме взели от турците през петте века робство и какво не сме.

Истанбул, Турция

Едно нещо със сигурност не сме взели и то е работливостта. Тия хора се скапват от работа. Вечер, когато свърши нормалното работно време уличките се препълват с хора на импровизирани сергийки и всеки продава…нещо, каквото и да е, само алъш вериш да има. Обувки ли ще са, цигари, плодове и зеленчуци, ядки, парфюми.

Истанбул, Турция

Пред джамиите забелязах едни мъже и жени да седят на столчета, а пред тях едни панички, наредени една върху друга – доста време ми трябваше докато вдена, че не продават някакви питки, а тепсийки с жито, което да купиш и да хвърляш на гълъбите. Продавачите на чай с придвижващите се чайни също са доста впечатляващи.

Четете по–нататък>>>

6 коментара

Older Entries »

Switch to mobile version