Archive for the 'Мартин Ангелов' Category

юни 12 2009

Триград по Нова година

Вчера жегата ме напече и т. к. и днес ще бъде същото рекордно чудо реших, че е време да прочетем нещо студено. Мартин ще ни разкаже за Триград и как е изкарал една Нова година там. Приятно студуване:

Ждрелски възбуди от Триград

Отпътуване: Декември 30, 2008 година
Действащи лица: Тихата, Жоро, Дани и Аз (+ малко по-късно включилите се Ивайло и Станислав, както и представителна извадка от „Unicoders“)
Основна дестинация: Триград, планина Родопите

Гледах преди малко през прозореца. Проследявайки цветовете, променящи формата си благодарение на облаците по небето, в мислите ми нахлуха спомени от последните два дни преди да изпратим миналата (2008-ма) година.
Спомени, които така и не бяха написани, нито разказани… още по-малко споделени с някой друг. Незабравими четири дни, които пренесоха пътуващите (нас) в новата 2009-та година и отбелязаха с широка усмивка пътешествуванието наречено „Ждрелски възбуди“…

Предлагам ви да се настаните удобно, пред вас е разрешено да имате варени яйци, мек и вкусен козунак, шарена сол ако ви е по-приятно, нещо топло за пиене (може и алкохолно, както прецените) и да се потопите в приказката, която ще ви разкажа…

– —

30 декември, 2008 година

Жоро, Дани и Тихата се бяха погрижили автомобилите да са пълни с провизии, гориво, вериги и топли одеяла за зиморничави стопаджии. Моя багаж бързо го спретнах, облякох се и зачаках повика на природата.
Когато телефона звънна, вече бях на вратата, пристягащ обувките си и готов да потегля. По най-бързия начин се пренесох до „Цариградско шосе“, където двете коли ме очакваха, разгънали карти и обсъждащи пътя до Триград.

С феноменалния полет на шкодата на Дани щяха да пътуват самата тя и Жорката. Аз и Тихата — в неговата кола, винено-червената магистрална стрела, марка „Хонда“. Обсъдихме първата междинна спирка, затегнахме коланите и потеглихме…

Наслаждавайки се на скоростното пътуване, без за миг да обърна поглед назад и да почувствам липсата на града, от който се отделям за няколко дни, въобще не усетих кога прелетяхме километрите до Пловдив.
Минахме транзит през града, тъй като по план щяхме да си починем малко в Асеновград. Така и направихме…

Първата спиркаАсеновград, ВИНЗАВОД!
Красива гледка, наистина… но ароматът беше много повече от впечатляващ. Изобщо нямах и на идея с какво пиене разполагаме, но спътниците ми като награбиха по една голяма туба (от магазинчето към завода) въобще не чакаха да ги питам, накъде така премляскващо са се устремили.

Направо от извора ни наточиха едно от най-прекрасните вина, които можем да опитаме на това място. Залитащи по стълбите и доволни от посещението, пъдейки винарките, кръжащи около главите ни, без да хълцаме отново се натоварихме по колите и продължихме към изхода на града.

Все по-навътре в Родопите, мисълта ни погали далечната гледка, приковаваща погледите ни със своята крепост. Тъй като нямахме време за туристическа обиколка на местността, ускорихме и отпрашихме…

По пътя към Пампорово, минахме през село Наречен. Никой по никакъв начин не успя да ни нарече, но… това нас съвсем не ни притесни. За бани време нямахме, само повишихме вниманието си за внезапни струпвания на ледове върху пътната настилка.

Покрай курорта и водевилните строежи на нови хотели също минахме транзит. Без да се хлъзгаме дори, без боксуване, за вериги и дума да не става. Наоколо беше пълно с туристи, все в скиорски премени, нарамили ски, сноуборди… абе изобщо — отдали се на почивка. Минаваше обяд, някои току що пробудили се, други прибиращи се на топло за по една (или повече) чаша топъл чай (с коняк или ром). Ние обаче трябваше да продължим, тъй като Триград нямаше да дойде при нас, ако ние се заплеснем по Пампоровец (за Боровец и Пампорово и тяхното производно Пампоровец не съм ли ви разказвал… е, друг път ще е). Продължихме пътя си…Четете по-нататък>>>

3 коментара

Switch to mobile version