Archive for the 'Мила Василева' Category

юни 11 2009

Приключения в Атина или виж AC/DC и умри!

Много се радвам, когато някой пътепис в нашия сайт предизвика читателите и те да пишат и пращат пътеписи. Днешният отново се отнася до концерт на AC/DC, но този път в Атина – но не очаквайте че е само за рок-концерта: е днешния пътепис има и доста други (приятни и недотам) приключения, случили се с авторката в Атина. Но както казва тя „Видяхме AC/DC и се върнахме от Ставромула Бета. С Божията помощ – живи.“

Хм, и вижте какво прави гръцката полиция, когато ви се случи случка в Гърция.

Приятно четене:

Приключения в Атина или виж AC/DC и умри!

В известната книга на Дъглас Адамс фразата гласеше “Виж Ставромула Бета и умри!”. Както знаеш, Ставромула Бета не е планета, а заведение, кръчмата на Ставро Мюлер, грък с баща немец и майка гъркиня.

Ходенето до Атина за концерта на AC/DC беше осъществяване на две мечти – да видим великата група и Акропола на живо. Видяхме ги и едва не умряхме.

На концерта и след концерта…абе я да разказвам както се полага…

Значи…

Купих билетите още в началото на април. Точно за

Атина,

към Белград нямам никакъв интерес, да ме прощават братята сърби. Купих и четири чисто нови гуми на фиатката, защото пукнах предна лява в една дупка по пътя край Челопеч и ми останаха три стари и една нова.

Преди да тръгнем на път, направих всевъзможни застраховки, зелени карти, резервации в хотели и каквото още се сетих. Четох по форуми, питах по форуми какво трябва и какво не трябва. Говорих и с приятели. Всички казваха “Няма страшно, Гърция е европейска държава, всичко ще е ОК, не се притеснявай”.

Трябва да ти кажа, че мразя да карам кола, точно толкова, колкото мразя да говоря по телефон. Освен това имам навика да се губя много ефективно, когато тръгна на път. Не е било да тръгнем някъде на екскурзия с колата и да не се загубя. Предвид почти двете хиляди километра до Атина и обратно, по разписание трябваше да се загубя най-малко десет пъти. Питаш защо тръгнах с кола ли?

Заради Вълко. Той не може да ходи, а исках да пътуваме независимо, да мога да натоваря инвалидната количка и предостатъчно багаж, да спираме където и когато ни хрумне и да си слушаме музика, каквато ни харесва в колата.

По програма трябваше да тръгнем сутринта на 27-ми май около осем, да минем първо през Солун (или Тесалоники, както го наричат гърците и както ще го наричам и аз по-нататък), да го поразгледаме за два-три часа и да продължим надолу към Катерини, където да останем за първа нощувка. Катерини е горе-долу на средата на пътя.

Поради причини и навици потеглихме не в осем, а в единадесет сутринта. Преди да запаля колата се прекръстих и се помолих Бог да ни пази.
Карах си нормално, без да бързам. На онова тъпо място след Драгичево успях да уцеля правилния път и не забих към Перник, както стана предния път, като ходихме до Мелник. Едно загубване минус дотук. Четете по-нататък>>>

12 коментара

Switch to mobile version