Категория: Ренета Костадинова

На Банско без ски 2

На Банско без ски

 Заваля сняг и май идва време за ски 😉 На Банско? Може, но малко по-късно, защото днешният пътепис ще ни покаже Банско, свободно от тълпи скиори 😉

 

Приятно четене:

 

На Банско без ски

До преди месец представата ми за Банско беше хотели, сняг, ски и пъплещи тълпи от туристи през зимата и мъртвило през останалите сезони. Иначе казано, нищо което да ме вълнува. За радост се оказа, че много съм грешала.

Банско

Банско

Банско е много красиво градче, старите му  къщи и кадаръм са покрити с обли камъни, Неофит Рилски, Паисий и Вапцаров са родени там, а храмът “Света Троица” е един от най-големите в България. Заради малкото време с което разполагахме трябваше да избирам какво искам да видя по-подробно. Избрах къщата-музей на Неофит Рилски.

Банско, къща - музей Неофит Рилски

Банско, къща - музей Неофит Рилски

Банско, къща - музей Неофит Рилски

Банско, къща - музей Неофит Рилски

Силно впечатление ми направи откъс, в който видните граждани на Банско, успели да съберат пари за да построят килийно училище нямат повече средства и искат да напишат писмо до сръбския княз, за помощ. Помощ не с пари, а с книги за училището. Те се опасяват, че не са достатъчно грамотни, за да пишат до такава висока инстанция и молят Неофит да напише писмото.

Банско, къща - музей Неофит Рилски

Банско, къща - музей Неофит Рилски

Банско, къща - музей Неофит Рилски

Банско, къща - музей Неофит Рилски

Банско, къща - музей Неофит Рилски

Банско, къща - музей Неофит Рилски

Банско, къща - музей Неофит Рилски

Банско, къща - музей Неофит Рилски

Банско, къща - музей Неофит Рилски

Банско, къща - музей Неофит Рилски

Банско, къща - музей Неофит Рилски

Част от писмо на видни банскалии, изпратено до Неофит Рилски

 

Освен красивите скринове в дома на Неофит Рилски може да се види типичната за този край наклонена тераса.  Правена е по този начин, защото над нея няма навес и така снега и дъжда се оттичат. Тази тераса свързва помещенията, в които е живеело семейството с плевнята, в която сега е експозицията със снимки и документи от живота на Неофит Рилски.

Банско, къща - музей Неофит Рилски

Типична наклонена тераса в къщата - музей Неофит Рилски в Банско.

Света Троица, Банско

От терасата се вижда камбанарията на храм "Света троица"

Уредничката на музея се оказа жена с широки познания за историята на района и България. В края на експозицията със снимки и документи видях снимка на църквата ” Свети Стефан” в Истанбул. Жената ми разказа, че Неофит Рилски е бил поканен да произнесе слово при освещаването на новопостроения железен храм.
Света Троица, Банско
В непосредствена близост до дома на Неофит Рилски, разделен от него само с една тясна уличка е храм ” Света Троица”
Света Троица, Банско
Света Троица, Банско
Целият храм е дървен. Дървени са колоните и таванът, по който в момента вървят реставрационни работи, за да бъде почистен от натрупаните сажди и цветовете му да грейнат с едно времешната си яркост. Каменна е само кулата на камбанарията.
Фестивал на изкуствата "Утринна звезда", Банско
Късметът и тук беше с нас и освен хубавото време, което ни съпътстваше в пътуването в Банско попаднахме на фестивал на талантите. В продължение на три дни във фестивала щяха да участват групи, от всички градове на страната, които се занимават с артистични изяви.
Фестивал на изкуствата "Утринна звезда", Банско
Фестивал на изкуствата "Утринна звезда", Банско
Банско, фестивал на талантите.
Край
Автор: Ренета Костадинова
Снимки: авторът

Други разкази свързани с Пирин – на картата:

3

Лещен и Ковачевица – на гости на тишината (2)

Продължаваме с разказа на Ренета за Родопите. Бяхме в Ковачевица вече, днес на ред е Лещен.

Приятно четене:

Лещен и Ковачевица – на гости на тишината

част втора

Лещен

 

 

Глинената къща се оказва пълно разочарование.

Лещен, глинената къща

Лещен, глинената къща

 

Представлява мешавица, между дома на Люк Скайуокър на Тауин, ирландска колиба със сламен покрив и о, проблясък, български стобор. Струва ми се безвкусна, да не кажа кичозна. Георги да я намира за …интересна, но единственият въпрос, който буди у мен е: „На кого му е скимнало, че може да изглежда подходящо в България въобще, а камо ли в село, като Лещен, с каменните му къщи на по два-три ката?!?!“

 

Лещен, глинената къща

Лешен, глинената къща

 

Лещен, глинената къща

Лешен, глинената къща

 

Лещен, глинената къща

Лещен

Добре, че е малка и е в края на селото.

Лещен, глинената къща

Лещен

 

Преди, да стигнем до нея дълго се разхождаме в търсенето и. Тръгваме по една или друга учличка с надежда да попитаме някого. Въпреки едичничните шумове и откъслечните човешки гласове, които чуваме, компания ни правят само две кучета. Трябва да им се признае, че са гостоприемни домакини и ни придружават почти през цялата ни разходка из Лещен.

Лещен, Гърмен, България

 

 

Попадаме на гледки къде по-красиви от “къщата на Ферд Флинстоун”.

 

Къща, Лещен
Лещен

 

Къща, Лещен
Лещен, на стената има малка пещ.

 

Докато обикаляме селото попадаме на къща с име „Галерия“. Тръгваме по стръмният калдаръм, който ни довежда до спретнато дворче.  Къщата е затворена, но портичката към двора е отворена гостоприемно. В единият му край има пейки наредени така, че да разкриват чудесна гледка към селото под нас.

 

 

Лещен

 

 

Изгорялата и порутена църква

направо ми бръква в душата. Личи си, че преди огъня мястото е било добре поддържано. На голямо дърво в градината са окачени най – идейните фенери, които съм виждала до сега. Електрически крушки вмъкнати в празни кратунки.  Колко ли вълшебно е изглеждало това дърво вечер.

 

Осветление, Лещен

Църквата в Лещен

rodopi_leshten__6442
Лещен
Къща, Лещен

Лещен

Къща, Лещен

Лещен

Къща, Лещен

Лещен
Лещен

Лещен

Лещен

Лещен

Лещен

Лещен

Осветление, Лещен

Лещен

Къща, Лещен

Лещен

Къщите са същите както в Ковачевица но селото ми се струва по-малко. Заглеждам се с голям интерес по просторните чардаци. Забелязвам множество снимки, наредени на една стена. Стари фамилни портрети, сложени вероятно от находчив настоящ собственик, но в моето въображение висят там от години. Стопанката на къщата ги забърсва от праха, а домакинът седи на турско кафе в някой прохладен след обед и разказва на гостите си историята на прадедите си.

Харесвам много Лещен, но сърцето ми вече е останало в Ковачевица.

Край

Автор: Ренета Костадинова

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Родопите – на картата:

7

Лещен и Ковачевица – на гости на тишината (1): Ковачевица

 Днешният пътепис ще ни води из Родопите. Ренета мисли д ани води до Ковачевица, а другия път – и до Лещен.

Приятно четене:

Лещен и Ковачевица – на гости на тишината

част първа

Ковачевица

Преди време пуснах тук кратък пътепис за Рибново. Посещението ни в това колоритно село, беше част от еднодневна обиколка в района. Освен в Рибново, се разходихме в Ковачевица, Лещен и даже си поговорихме с няколко жени в Горно Дряново.

Пътят преминава, през Лещен, но ние решиаваме, първо да отидем до Ковачевица и после да се спуснем обратно. Рибново оставямв за на края.

Ковачевица, Гърмен, България

 

Първи ни посрещат камбанарията и килийното училище.

България, Родопи, Ковачевица

Ковачевица

България, Родопи, Ковачевица

Ковачевица

България, Родопи, Ковачевица

Ковачевица

 

Има едно клише, което е много вярно за Ковачевица – няма друго такова място. Поне аз не съм видяла. И още едно клише –

там времето е спряло.

Спряло е в един прекрасен момент. Докато вървя по тесните калдаръмени улички, между високите каменни зидове се опитвам да чуя тишината, да докосна всеки камък с мисълта за ръцете, които са го поставили там.

България, Родопи, Ковачевица

Ковачевица

 

България, Родопи, Ковачевица

Ковачевица

 

България, Родопи, Ковачевица

Ковачевица

Местни жители били останали десеттина, ни казва една старица. С пришълците по празниците ставали към четиридесет човека в селото. А къщите си стоят, с високите си стрехи, на по два, три етажа. До сега не бях виждала стара българска къща на три етажа. Високи, стройни гиганти, надвесени над тесните улички. Допрели чела, сякаш си споделят тайни от минало време. Гледаш ги и почти чуваш колко много имат да разкажат. За хората живели тук, за летата и зимите, за събирания и раздели. На заключените с катинари дървени порти се ветреят некролози. И хем разбираш, че селото има нужда от хората, къщите от стопаните си, хем тайно егоистично си мислиш: ” Дано не се насели, дано остане така безлюдно! Добре, че е далече!”

 

България, Родопи, Ковачевица

Ковачевица

 

България, Родопи, Ковачевица

Ковачевица

 

България, Родопи, Ковачевица

Ковачевица

 

България, Родопи, Ковачевица

Ковачевица

 

България, Родопи, Ковачевица

Ковачевица

 

България, Родопи, Ковачевица

Ковачевица

 

България, Родопи, Ковачевица

Ковачевица

България, Родопи, Ковачевица

Ковачевица

 

България, Родопи, Ковачевица

Ковачевица

 

България, Родопи, Ковачевица

Ковачевица

 

Семейство турци, родители с няколко деца също се разхождат из селото, правят си снимки на фона на къщите. Мисля си, че може и да имат някой преселник, прадядо или баба от селото.

Заговарям възрастна жена. От Горно Дряново, била. Пеш идва в Ковачевица, пеш се и прибира.

 

България, Родопи, Ковачевица

Ковачевица

България, Родопи, Ковачевица

Ковачевица

 

България, Родопи, Ковачевица

България, Родопи, Ковачевица

Ковачевица

България, Родопи, Ковачевица

Ковачевица

В колата почти не разговаряме. Опитваме се да задържим усещането по-дълго.

Контраста между самотните къщи и тишината в Ковачевица и изпълненото с хора и живот

Горно Дряново

е огромен. Тук стари къщи няма, но из улиците щъкат деца и младежи, а по портите и пейките край оградите седят старци и жени в шалвари. Глъчка от всякъде. Слизаме от колата с намерението да си купим нещо от смесения магазин и с тайното желание да снимаме няколко жени, които са насядали отпред. Усмихнати и интересни с шарените си кърпи и едноцветни престилки.

България, Родопи, Горно Дряново

Горно Дряново

Докато успея да преодолея притеснението си и да ги попитам, може ли да ги снимаме, Георги вече се е справил със задачата. Да живеят оптичното увеличение и подвижния дисплей. Оказва се, че жените нямат нищо против да бъдат снимани и даже ми правят място да седна при тях. Запознават ни с преминаващите дечица, всяко от които, разбира се е нечие внуче.

Разхождаме се за кратко по тесните улички. Тротоари няма, на някои места няма даже асфалт. От пътя се влиза направо в къщите. Няма какво да се снима, а и се притесняваме, да не обидим хората наоколо. Няколко ромчета се опитват да ни искат дребни, но местна жена ги пропъжда. Бърза да обясни, че не са ” техни”, а пришълци от друго село. Възмущава се, че отказват хляб или ябълки, но искат пари. Качваме се на колата и тръгваме към Лещен. Нямам търпение да видя глинената къща.

 

Очаквайте продължението

Автор: Ренета Костадинова

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Родопите – на картата:

Рибново, Родопи, България. 3

Курбан Байрам в Рибново – Картини от едно пътуване

Днешният пътепис ще ни води не много далеч. Ще отбележим Курбан Байрам заедно с хората от Рибново. Откъде сте чували името ли? От новините, мили мои, от новините 🙂

Приятно четене и … весел празник! 🙂

На Курбан Байрам в Рибново

Картини от едно пътуване

Не помня, къде първо видях снимки от сватбите в Рибново. Помня, само как името се загнезди в ума ми и при всяко пътуване изскачаше с въпроса: “Ще можем ли да минем от там.” После попаднах на пост при Мария, който още повече изостри желанието ми да ида в селото.
Ясно е, всяко нещо става в подходящото време и с причина. Сватба в Рибново не видяхме, но го посетихме във втория ден на празника

Курбан Байрам

Цялото село беше навън, на “главната” улица. От едната страна жените в пъстрите си носии стояха на групички, разговаряха и закачаха децата. Мъжете, строги, въздържани и някак скучни е тъмните си дрехи наблюдаваха преминаващите от другата страна на пътя. Възрастни мъже седяха на дълга пейка, разговаряха и прехвърляха в ръка зърната на броениците. Децата се редяха за захарен памук. Младите момичета с пламнали от притеснение лица вървяха срамежливо, рамо до рамо с младежи, упорито гледайки пред себе си и не поглеждайки се един друг.

Рибново, Родопи, България.

Курбан байрам в Рибново

Курбан байрам в Рибново – Рибново, Родопи, България

Курбан байрам в Рибново

Ribnovo, Garmen, Bulgaria

Момичета – Рибново

Не зная кой беше по-притеснен. Девойчетата, като ми позираха или аз, като ги помолих да го направят.

Рибново, Родопи, България

Курбан байрам в Рибново

Рибново, Родопи, България

Курбан байрам в Рибново

Курбан байрам в Рибново – Рибново, Родопи, България

Притесненията ни, че рибновските жени може да не искат да ги снимаме се оказаха напразни.

Рибново, Родопи, България.

Детски колички в селото няма.

Рибново, Родопи, България

Курбан байрам в Рибново

В мрачния есенен ден шарените престилки, ярките шалвари, бродираните елеци и искрящо белите забрадки на жените изпъкваха още повече. Не можех да откъсна поглед от порцелановите кожи, светлите коси и сините очи на момичетата. Всички ми се сториха стройни и слаби, може би заради неочакваните обувки с високи токчета, които всички носеха. Не ни се тръгваше от Рибново. Този изпъстрен с електриково синьо и ярко оранжево празник беше, като подрък за любопитните ни очи.

Край

Автор: Ренета Костадинова

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Празници – на картата:

Пловдив – първото ни пътуване за годината 0

Пловдив – първото ни пътуване за годината

Днес няма да хойкаме надалеч – ще отскочим до Пловдив за един рокеркси събор. Пригответе се за много газ и пилене на гуми! 🙂 Приятно четене:

Пловдив – първото ни пътуване за годината

Да планираш пътуване с мотор в средата на март, пък дори и само до Пловдив е доста амбиционо начинание. Вероятността да се провали е поне 80 процента. Вероятността здраво да береш студ е 100. Седмица преди начинанието ежедневно се следи прогнозата за времето от поне три независими източника и резултатите се сверяват поне в три града. В случая Варна, Бургас и Пловдив. Ангажират се добри приятели, който да намерят хубав и не скъп хотел и ако всички тези фактори по някаква огромна случайност и заради небивал късмет се нагодят, се доизясняват само подробностите около дъждобрани и броя на катовете дрехи, които могат да се поберат под якето и панталона и първото каране за годината най-после се случва.
Нашият късмет в този случай не ни изневери и за час. Ако изключим отвратителният страничен вятър, между Айтос и Карнобат, който може буквално да те измести от пътя. След Карнобат ветрищата поутихнаха и пътуването в пролетния преди обед стана каквото трябва да е – много приятно.
Колкото и да му се иска на човек да пътува, трябва и някакъв повод. Тръгнахме за Пловдив, заради Феър Мото Шоу 19– 21 март 2010 г, организирано от фирми, които търгуват с мотори и екипировка в една от палатите на пловдивското панаирно градче. Такива фирми в България все още има малко, но организацията на изложението беше много добра, а най-интересни бяха съпътстващите събития и най-вече стънт демонстрациите на световно известния мото казскадьор Angyal Zoltan. За мен е световно неизвестен, но това е защото съм незаинтересована и непросветена возеща се.
Както казах, късметът беше неотлъчно с нас този уикенд и ние пристигнахме в Пловдив в очакваното време и в чудесно настроение.
Била съм в Пловдив много много отдавна. Помня, че дядо ми ме беше завел, на панаира, когато беше изложението на селскостопанска техника. Помня и, че ми беше интересено, но спомените ми стигат до там. Макар и празно и безлюдно панаирното градче ми хареса. Още повече ми хареса тази стопляща сърцето гледка.

Пловдив, Феър Мото Шоу 19– 21 март 2010 г, панаирното градче.

Пловдив, Феър Мото Шоу 19– 21 март 2010 г, панаирното градче.

Пловдив, Феър Мото Шоу 19– 21 март 2010 г, панаирното градче.

Пловдив, Феър Мото Шоу 19– 21 март 2010 г, панаирното градче.

Калоян вече беше пристигнал от Бургас и докато се намерим с нашия домакин Манол и останалата част от бургаската група, стана време и за Ангиол Золтан и чудесата, които той прави с и на мотора си. Всички присъстващи се стекоха към огражденията пред палата номер шест, а малкото не до там заинтересовани и предимно гладни посетители се възползвахме да заемем ограничените места до масите на двете капанчета. Освен, че бях гладна, като…овца / бяха пости/ другата причина да не се натъпча край огражденията беше, че високо над залата имаше огромен екран, на който се виждаше случващото се. Освен това имам и чудесен оператор, който отдавна е доказал способността си да прави хубави снимки, особенно, когато става дума за заснимане на мотори.

Пловдив, Angyal Zoltan, Феър Мото Шоу 19– 21 март 2010 г

Пловдив, Angyal Zoltan, Феър Мото Шоу 19– 21 март 2010 г

Пловдив, Angyal Zoltan, Феър Мото Шоу 19– 21 март 2010 г

Пловдив, Angyal Zoltan, Феър Мото Шоу 19– 21 март 2010 г

Пловдив, Angyal Zoltan, Феър Мото Шоу 19– 21 март 2010 г

Пловдив, Angyal Zoltan, Феър Мото Шоу 19– 21 март 2010 г

Пловдив, Angyal Zoltan, Феър Мото Шоу 19– 21 март 2010 г

Пловдив, Angyal Zoltan, Феър Мото Шоу 19– 21 март 2010 г

Пловдив, Angyal Zoltan, Феър Мото Шоу 19– 21 март 2010 г

Пловдив, Angyal Zoltan, Феър Мото Шоу 19– 21 март 2010 г

Пловдив, Angyal Zoltan, Феър Мото Шоу 19– 21 март 2010 г

Пловдив, Angyal Zoltan, Феър Мото Шоу 19– 21 март 2010 г

Пловдив, Angyal Zoltan, Феър Мото Шоу 19– 21 март 2010 г

Пловдив, Angyal Zoltan, Феър Мото Шоу 19– 21 март 2010 г

Пловдив, Angyal Zoltan, Феър Мото Шоу 19– 21 март 2010 г

Пловдив, Angyal Zoltan, Феър Мото Шоу 19– 21 март 2010 г

Пловдив, Angyal Zoltan, Феър Мото Шоу 19– 21 март 2010 г

Пловдив, Angyal Zoltan, Феър Мото Шоу 19– 21 март 2010 г

Пловдив, Angyal Zoltan, Феър Мото Шоу 19– 21 март 2010 г

Пловдив, Angyal Zoltan, Феър Мото Шоу 19– 21 март 2010 г

Пловдив, Angyal Zoltan, Феър Мото Шоу 19– 21 март 2010 г

Пловдив, Angyal Zoltan, Феър Мото Шоу 19– 21 март 2010 г

Пловдив, Angyal Zoltan, Феър Мото Шоу 19– 21 март 2010 г

Пловдив, Angyal Zoltan, Феър Мото Шоу 19– 21 март 2010 г

След представлението, което Золтан направи влязохме да разгледаме изложението и се отправихме към хотела. Манол се беше погрижил чудесно за намирането на места за спане. Хотелът се намираше много близо до гребния канал, в чудесна гориста местност. Наредихме моторите пред входа, бързичко разтоварихме багажа и най-после свалихме мотористката екипировка. Навлечена и в тия дрехи се чуствам гъвкава точно, колкото Шварценегер в ролята му на терминатор.
Манол, Еленка и двамата им сина дойдоха с нас до хотела и после всички в купом тръгнахме по гребния канал, към едно от заведенята, които се намират в околността. Гребният канал в Пловдив е чудесно място за спорт и разходки, нищо, че изречението звучи, като от стара рекламна социалнистическа брошура.

Пловдив, гребният канал.

Пловдив, гребният канал.

Настъпващата вечер беше топла за март и край нас пловдивчани и гостите им се разхождаха, караха ролери и колелета, а някои от тях даже гребяха в канала строго надзиравани от Румяна Нейкова.

Пловдив, гребният канал.

Пловдив, гребният канал

Пловдив, гребният канал

Пловдив, гребният канал

Още вечерта, докато вървяхме сред хората покрай канала ми направи впечатление, колко добре изглеждат пловдивчанки. Срам за варненки, но тук, масата от млади момичета по улиците е с вид на неуспяла чалга певица, докато младите жени в Пловдив ми се видяха облечени премерено и с вкус.
Към хотела се прибрахме по-късно по същия път. Разходката край гребния канал и през нощта е пак така приятна, както и денем.
На другия ден преди да потеглим за Варна бяхме запланували да видим стария град и тепетата, но първо направихме една приятна и продължителна закуска, а аз имах време да разгледам по-обстойно двора и басейна на хотела. У мен упорито остава усещането, че част от българските хотелиери явно се изживяват и като интериорни дизайнери. Имат високо мнение за собствения си вкус и преценка или им се свидят едни пари ли, не знам, обаче резултатът, ако не е дразнещ или направо плачевен е доста смешен.
В светещият надпис с името на хотела се загледах още вечерта, докато се прибирахме в тъмното и нямаше как да го пропусна. На български името на хотела е Джия Бийч, на латиница и неясно на кой език някой го беше изписал Djia. Даже моите ограничени познания по чужди езици някак ми подсказват, че не е точно това начина за изписване. И ако това може да мине в някаква особена графа ” въпрос на гледна точка”, за мен, открита проява на лош вкус е използването на английската дума в българското име на български хотел. И понеже е beach, не може без басеин, разбира се. На дъното на басеина, пък не може без мозайка. Не помня какво изобразяваше, но помня зациментираните в единя край на басеина делви, от които течеше вода в басеина. Тук се правели много сватби ни казаха Манол и Елена. И вярно, на поляната до басеина все още имаше арка с изкуствени цветя по нея. Фантазията не ми стига, до какви ли висоти се достига в такива моменти. По тревата около басеина са масите на лятната градина, а те пък са заобиколени от зид, с ниши в него. Ако някой се чуди, защо, ами за да могат да бъдат наредени в тях ” скулптури” от тия, дето се правят от намерени в гората клони и дървета. На местата за които дърветата от гората не са стигнали имаше дърворезби. На двете колони пред вратата на хотела имаше лъвове, за къде без тях и май някакъв светец в добавка. Въобще, всичко което в някой момент явно се е спряло пред погледа на собствениците в същия тоя момент е било наместено някъде по територията на хотела и резултатът е кич и безвкусица до най-горната керемида. Стаите бяха приятно изключение от това разточителство. Единствената проява на творчески полет в интериора им беше полуголата африканка, която ме гледаше от мозайката на стената в банята. Все пак, трябва да има последователност – мозайка в басеина, мозайка в баните.
На нашите хора, с моторите, явно декорацията на хотела не им се е видяла достатъчна и те бързо, бързо запълниха празнините.

Пловдив. Последен щрих към екстериора на хотела.

Пловдив. Последен щрих към екстериора на хотела.

И за да не остана само със забележки, цените в хотела бяха разумни, а сервитьорките и администраторките много мили и услужливи.

Посещението ни в Пловдив завърши с разходка в стария град. По пътя натам влязохме в шекер дюкяна на Джумая джамия и за минути се върнах година назад. Сякаш пак бях из истанбулските улички и надничах в преливащите от стока магазинчета.

Пловдив, Хюдавендигяр джамия, известна повече като Джумая джамия.

Пловдив, Хюдавендигяр джамия, известна повече като Джумая джамия.

От Хюдавендигяр , известна повече като Джумая джамия, поехме на посоки по калдаръма, лакътушейки между старите къщи. Вървях и не можех да сваля поглед от цветните възрожденски фасади и от украсите покрай прозорците и вратите. Това беше моята част от пътуването. Мога с дни да се изгубя из тесните стръмни улички в стария Пловдив. Да ровя с часове из антикварните магазинчета или просто да седя някъде и да гледам на града от високо.

Пловдив

Пловдив

Пловдив

Пловдив

Пловдив – Старият град

Пловдив – Старият град

Пловдив, старият град

Пловдив, старият град

Пловдив, старият град

Пловдив, старият град

Пловдив, старият град

Пловдив, старият град

Пловдив, старият град

Пловдив, старият град

Пловдив, старият град

Пловдив, старият град

Пловдив, старият град

Пловдив, старият град

Пловдив, антикварен магазин в стария град

Пловдив, антикварен магазин в стария град

Пловдив, антикварен магазин в стария град

Пловдив, антикварен магазин в стария град

И тук, отново ми направи впечатление, колко стилни и елегантни са пловдивчанки, направо радост за окото.За съжаление времето ни в Пловдив изтичаше и не ни оставаше нищо друго, освен да поемаме отново за Варна, радвайки се на чудесния подарък, който ни направи топлия мартенски уикенд.

Пловдив, старият град.

Пловдив, старият град.

Автор: Ренета Костадинова

Снимки: авторът

Още снимки от Пловдив:

Село Мийковци 5

Село Мийковци

Знате ли каква ми е една от файдите лично за мен от поддържането на нашия сайт? Това, че винаги ще се намери някой автор да разкаже за място, за което и идея съм нямал, че съществува. Днешният пътепис разказва за подобно място, но не кой знае колко далече – намира се под връх Чумерна в Стара планина. Приятно откривателство и на вас:

Село Мийковци

е кътче от рая в Еленския Балкан закътано между заобикалящите го върхове. Там времето тече по различен начин, въздуха ухае от нацъфтелите треви, а новините по телевизията oстават някак далечни и незначителни.

с. Мийковци, Еленски Балкан

Храмът в с. Мийковци, Еленски Балкан

с. Мийковци, Еленски Балкан

Храмът в с.Мийковци, Еленски Балкан

По обед в селцето не се вижда жива душа. Когато хората тук се разминават, познати и непознати се поздравяват. Къщите са потънали в зеленина и притихнали. Разглеждам ги и се опитвам да си представя, с какво ли е била изпълнена сто годишната им история. Какви хора са живели зад цветните фасади, сините черчевета и под потъмнелите от времето керемиди.

Четете по–нататък>>>

Една слънчева седмица по пътищата на Гърция (2): Метеора 5

Една слънчева седмица по пътищата на Гърция (2): Метеора

Продължаваме с разходката на Ренета из Северна Гърция. Бяхме в Кавала с нея, а сега потегляме към Метеора. Приятно четене:

Една слънчева седмица по пътищата на Гърция

част втора:

Метеора

След две нощи и един ден в Кавала поемаме към Метеора


Не се качваме на магистралата веднага, а караме покрай брега. Минаваме през няколко малки курортни селища и си харесваме заведение на самия бряг, където да си изпием кафето.

Кафе край морето, Nea Peramos, Гърция

Забавното е, че заведенията са от едната страна на пътя, а масите и столовете от другата. Запитваме се, по колко ли пъти на ден девойчето, което ни обслужва пресича улицата. Добре, че градчето е малко и улицата не е натоварена с трафик.
Пътят ни минава, край Солун. Виждам го от далече, като огромно количество бяло пране, растлано по земята да съхне на слънцето. Когато слизаме от магистралата навлизаме в планинска местност. Пътят е с хубав/какъв ли друг/ асфалт, а завоите се редят един след друг. С нетърпение надничам след всеки завой или височина, за да ги зърна колкото се може по-рано. Най-накрая

гигантските черни канари на Метеора

се показват зад поредния завой. Сега започвам да дебна за манасторите, но минава доста път, докато видя първия. Той се появява, малко преди да влезем в Каламбака. Преминаваме транзит през градчето и влизаме в Кастраки, където е къмпинга. Не мога да откъсна поглед от черните гиганти застрашително надвиснали над нас. В къмпинга има реална опастност да се пребия някъде, понеже не спирам да ги зяпам. Сред заобикалящите ги зелени хълмове и равнината под тях изправените гладки черни скали изглеждат вълшебно и съвсем не на мястото си. С Георги гадаем, какъв ли смисъл носи името Метеора. Дали означава нещо неземно, както неземен е и вида на скалите. Бързо разтоварваме багажа, разпъваме палатката и се връщаме към

Каламбака

Малкото градче, а то наистина е малко ври. По улиците, площадите, кафенетата и заведенията е пълно с хора. Млади, стари и още по стари са наизлезли от домовете си, като на манифестация. Освен местните из улиците на града е пълно с туристи.

Каламбака, Метеора, Гърция

И отново с мотори. Настаняваме се в кафене от което се разкрива чудесна гледка към единия манастир.

Метеора, Гърция

Пред нас младежи на възрастта на голямото ми дете се разправят, събират, разделят и прегрупират.

Каламбака, Метеора, Гърция

След късното вечерно кафе минаваме един “тегел” по главната улица и се връщаме в къмпинга за гръцка салата. Малкото кръчме в къмпинга е пълно с хора. Обслужва ги един човек. Феноменално или не, но никой не чака. Сядаме, а той ни пита: ” Дринк ор ит”. ” Дринк и ит”- отговаряме и той застила хартиена покривка върху мушамата с която е покрита масата. Носи ни домашен хляб с гръцките салати, а когато приключваме с тях ни черпят с компот. На съседните маси има голяма група катерачи. Познават се веднага по обрулените от слънце и вятър лица и възлести ръце и крака.

Четете по–нататък>>>