Archive for the 'Ренета Костадинова' Category

Дек. 09 2011

На Банско без ски

 Заваля сняг и май идва време за ски 😉 На Банско? Може, но малко по-късно, защото днешният пътепис ще ни покаже Банско, свободно от тълпи скиори 😉

 

Приятно четене:

 

На Банско без ски

До преди месец представата ми за Банско беше хотели, сняг, ски и пъплещи тълпи от туристи през зимата и мъртвило през останалите сезони. Иначе казано, нищо което да ме вълнува. За радост се оказа, че много съм грешала.

Банско

Банско

Банско е много красиво градче, старите му  къщи и кадаръм са покрити с обли камъни, Неофит Рилски, Паисий и Вапцаров са родени там, а храмът „Света Троица“ е един от най-големите в България. Заради малкото време с което разполагахме трябваше да избирам какво искам да видя по-подробно. Избрах къщата-музей на Неофит Рилски.

Банско, къща - музей Неофит Рилски

Банско, къща - музей Неофит Рилски

Банско, къща - музей Неофит Рилски

Банско, къща - музей Неофит Рилски

Силно впечатление ми направи откъс, в който видните граждани на Банско, успели да съберат пари за да построят килийно училище нямат повече средства и искат да напишат писмо до сръбския княз, за помощ. Помощ не с пари, а с книги за училището. Те се опасяват, че не са достатъчно грамотни, за да пишат до такава висока инстанция и молят Неофит да напише писмото.

Банско, къща - музей Неофит Рилски

Банско, къща - музей Неофит Рилски

Банско, къща - музей Неофит Рилски

Банско, къща - музей Неофит Рилски

Банско, къща - музей Неофит Рилски

Банско, къща - музей Неофит Рилски

Банско, къща - музей Неофит Рилски

Банско, къща - музей Неофит Рилски

Банско, къща - музей Неофит Рилски

Банско, къща - музей Неофит Рилски

Банско, къща - музей Неофит Рилски

Част от писмо на видни банскалии, изпратено до Неофит Рилски

 

Освен красивите скринове в дома на Неофит Рилски може да се види типичната за този край наклонена тераса.  Правена е по този начин, защото над нея няма навес и така снега и дъжда се оттичат. Тази тераса свързва помещенията, в които е живеело семейството с плевнята, в която сега е експозицията със снимки и документи от живота на Неофит Рилски.

Банско, къща - музей Неофит Рилски

Типична наклонена тераса в къщата - музей Неофит Рилски в Банско.

Света Троица, Банско

От терасата се вижда камбанарията на храм "Света троица"

Уредничката на музея се оказа жена с широки познания за историята на района и България. В края на експозицията със снимки и документи видях снимка на църквата “ Свети Стефан“ в Истанбул. Жената ми разказа, че Неофит Рилски е бил поканен да произнесе слово при освещаването на новопостроения железен храм.
Света Троица, Банско
В непосредствена близост до дома на Неофит Рилски, разделен от него само с една тясна уличка е храм “ Света Троица“
Света Троица, Банско
Света Троица, Банско
Целият храм е дървен. Дървени са колоните и таванът, по който в момента вървят реставрационни работи, за да бъде почистен от натрупаните сажди и цветовете му да грейнат с едно времешната си яркост. Каменна е само кулата на камбанарията.
Фестивал на изкуствата "Утринна звезда", Банско
Късметът и тук беше с нас и освен хубавото време, което ни съпътстваше в пътуването в Банско попаднахме на фестивал на талантите. В продължение на три дни във фестивала щяха да участват групи, от всички градове на страната, които се занимават с артистични изяви.
Фестивал на изкуствата "Утринна звезда", Банско
Фестивал на изкуствата "Утринна звезда", Банско
Банско, фестивал на талантите.
Край
Автор: Ренета Костадинова
Снимки: авторът

Други разкази свързани с Пирин – на картата:

2 коментара

Ное. 08 2011

Лещен и Ковачевица – на гости на тишината (2)

Продължаваме с разказа на Ренета за Родопите. Бяхме в Ковачевица вече, днес на ред е Лещен.

Приятно четене:

Лещен и Ковачевица – на гости на тишината

част втора

Лещен

 

 

Глинената къща се оказва пълно разочарование.

Лещен, глинената къща

Лещен, глинената къща

 

Представлява мешавица, между дома на Люк Скайуокър на Тауин, ирландска колиба със сламен покрив и о, проблясък, български стобор. Струва ми се безвкусна, да не кажа кичозна. Георги да я намира за …интересна, но единственият въпрос, който буди у мен е: „На кого му е скимнало, че може да изглежда подходящо в България въобще, а камо ли в село, като Лещен, с каменните му къщи на по два-три ката?!?!“

 

Лещен, глинената къща

Лешен, глинената къща

 

Лещен, глинената къща

Лешен, глинената къща

 

Лещен, глинената къща

Лещен

Добре, че е малка и е в края на селото.

Лещен, глинената къща

Лещен

 

Преди, да стигнем до нея дълго се разхождаме в търсенето и. Тръгваме по една или друга учличка с надежда да попитаме някого. Въпреки едичничните шумове и откъслечните човешки гласове, които чуваме, компания ни правят само две кучета. Трябва да им се признае, че са гостоприемни домакини и ни придружават почти през цялата ни разходка из Лещен.

Лещен, Гърмен, България

 

 

Попадаме на гледки къде по-красиви от „къщата на Ферд Флинстоун“.

 

Къща, Лещен
Лещен

 

Къща, Лещен
Лещен, на стената има малка пещ.

 

Докато обикаляме селото попадаме на къща с име „Галерия“. Тръгваме по стръмният калдаръм, който ни довежда до спретнато дворче.  Къщата е затворена, но портичката към двора е отворена гостоприемно. В единият му край има пейки наредени така, че да разкриват чудесна гледка към селото под нас.

 

 

Лещен

 

 

Изгорялата и порутена църква

направо ми бръква в душата. Личи си, че преди огъня мястото е било добре поддържано. На голямо дърво в градината са окачени най – идейните фенери, които съм виждала до сега. Електрически крушки вмъкнати в празни кратунки.  Колко ли вълшебно е изглеждало това дърво вечер.

 

Осветление, Лещен

Църквата в Лещен

rodopi_leshten__6442
Лещен
Къща, Лещен

Лещен

Къща, Лещен

Лещен

Къща, Лещен

Лещен
Лещен

Лещен

Лещен

Лещен

Лещен

Лещен

Осветление, Лещен

Лещен

Къща, Лещен

Лещен

Къщите са същите както в Ковачевица но селото ми се струва по-малко. Заглеждам се с голям интерес по просторните чардаци. Забелязвам множество снимки, наредени на една стена. Стари фамилни портрети, сложени вероятно от находчив настоящ собственик, но в моето въображение висят там от години. Стопанката на къщата ги забърсва от праха, а домакинът седи на турско кафе в някой прохладен след обед и разказва на гостите си историята на прадедите си.

Харесвам много Лещен, но сърцето ми вече е останало в Ковачевица.

Край

Автор: Ренета Костадинова

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Родопите – на картата:

3 коментара

окт. 26 2011

Лещен и Ковачевица – на гости на тишината (1): Ковачевица

 Днешният пътепис ще ни води из Родопите. Ренета мисли д ани води до Ковачевица, а другия път – и до Лещен.

Приятно четене:

Лещен и Ковачевица – на гости на тишината

част първа

Ковачевица

Преди време пуснах тук кратък пътепис за Рибново. Посещението ни в това колоритно село, беше част от еднодневна обиколка в района. Освен в Рибново, се разходихме в Ковачевица, Лещен и даже си поговорихме с няколко жени в Горно Дряново.

Пътят преминава, през Лещен, но ние решиаваме, първо да отидем до Ковачевица и после да се спуснем обратно. Рибново оставямв за на края.

Ковачевица, Гърмен, България

 

Първи ни посрещат камбанарията и килийното училище.

България, Родопи, Ковачевица

Ковачевица

България, Родопи, Ковачевица

Ковачевица

България, Родопи, Ковачевица

Ковачевица

 

Има едно клише, което е много вярно за Ковачевица – няма друго такова място. Поне аз не съм видяла. И още едно клише –

там времето е спряло.

Спряло е в един прекрасен момент. Докато вървя по тесните калдаръмени улички, между високите каменни зидове се опитвам да чуя тишината, да докосна всеки камък с мисълта за ръцете, които са го поставили там.

България, Родопи, Ковачевица

Ковачевица

 

България, Родопи, Ковачевица

Ковачевица

 

България, Родопи, Ковачевица

Ковачевица

Местни жители били останали десеттина, ни казва една старица. С пришълците по празниците ставали към четиридесет човека в селото. А къщите си стоят, с високите си стрехи, на по два, три етажа. До сега не бях виждала стара българска къща на три етажа. Високи, стройни гиганти, надвесени над тесните улички. Допрели чела, сякаш си споделят тайни от минало време. Гледаш ги и почти чуваш колко много имат да разкажат. За хората живели тук, за летата и зимите, за събирания и раздели. На заключените с катинари дървени порти се ветреят некролози. И хем разбираш, че селото има нужда от хората, къщите от стопаните си, хем тайно егоистично си мислиш: “ Дано не се насели, дано остане така безлюдно! Добре, че е далече!“

 

България, Родопи, Ковачевица

Ковачевица

 

България, Родопи, Ковачевица

Ковачевица

 

България, Родопи, Ковачевица

Ковачевица

 

България, Родопи, Ковачевица

Ковачевица

 

България, Родопи, Ковачевица

Ковачевица

 

България, Родопи, Ковачевица

Ковачевица

 

България, Родопи, Ковачевица

Ковачевица

България, Родопи, Ковачевица

Ковачевица

 

България, Родопи, Ковачевица

Ковачевица

 

България, Родопи, Ковачевица

Ковачевица

 

Семейство турци, родители с няколко деца също се разхождат из селото, правят си снимки на фона на къщите. Мисля си, че може и да имат някой преселник, прадядо или баба от селото.

Заговарям възрастна жена. От Горно Дряново, била. Пеш идва в Ковачевица, пеш се и прибира.

 

България, Родопи, Ковачевица

Ковачевица

България, Родопи, Ковачевица

Ковачевица

 

България, Родопи, Ковачевица

България, Родопи, Ковачевица

Ковачевица

България, Родопи, Ковачевица

Ковачевица

В колата почти не разговаряме. Опитваме се да задържим усещането по-дълго.

Контраста между самотните къщи и тишината в Ковачевица и изпълненото с хора и живот

Горно Дряново

е огромен. Тук стари къщи няма, но из улиците щъкат деца и младежи, а по портите и пейките край оградите седят старци и жени в шалвари. Глъчка от всякъде. Слизаме от колата с намерението да си купим нещо от смесения магазин и с тайното желание да снимаме няколко жени, които са насядали отпред. Усмихнати и интересни с шарените си кърпи и едноцветни престилки.

България, Родопи, Горно Дряново

Горно Дряново

Докато успея да преодолея притеснението си и да ги попитам, може ли да ги снимаме, Георги вече се е справил със задачата. Да живеят оптичното увеличение и подвижния дисплей. Оказва се, че жените нямат нищо против да бъдат снимани и даже ми правят място да седна при тях. Запознават ни с преминаващите дечица, всяко от които, разбира се е нечие внуче.

Разхождаме се за кратко по тесните улички. Тротоари няма, на някои места няма даже асфалт. От пътя се влиза направо в къщите. Няма какво да се снима, а и се притесняваме, да не обидим хората наоколо. Няколко ромчета се опитват да ни искат дребни, но местна жена ги пропъжда. Бърза да обясни, че не са “ техни“, а пришълци от друго село. Възмущава се, че отказват хляб или ябълки, но искат пари. Качваме се на колата и тръгваме към Лещен. Нямам търпение да видя глинената къща.

 

Очаквайте продължението

Автор: Ренета Костадинова

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Родопите – на картата:

7 коментара

юни 21 2011

Курбан Байрам в Рибново – Картини от едно пътуване

Днешният пътепис ще ни води не много далеч. Ще отбележим Курбан Байрам заедно с хората от Рибново. Откъде сте чували името ли? От новините, мили мои, от новините 🙂

Приятно четене и … весел празник! 🙂

На Курбан Байрам в Рибново

Картини от едно пътуване

Не помня, къде първо видях снимки от сватбите в Рибново. Помня, само как името се загнезди в ума ми и при всяко пътуване изскачаше с въпроса: „Ще можем ли да минем от там.“ После попаднах на пост при Мария, който още повече изостри желанието ми да ида в селото.
Ясно е, всяко нещо става в подходящото време и с причина. Сватба в Рибново не видяхме, но го посетихме във втория ден на празника

Курбан Байрам

Цялото село беше навън, на „главната“ улица. От едната страна жените в пъстрите си носии стояха на групички, разговаряха и закачаха децата. Мъжете, строги, въздържани и някак скучни е тъмните си дрехи наблюдаваха преминаващите от другата страна на пътя. Възрастни мъже седяха на дълга пейка, разговаряха и прехвърляха в ръка зърната на броениците. Децата се редяха за захарен памук. Младите момичета с пламнали от притеснение лица вървяха срамежливо, рамо до рамо с младежи, упорито гледайки пред себе си и не поглеждайки се един друг.

Рибново, Родопи, България.

Курбан байрам в Рибново

Курбан байрам в Рибново – Рибново, Родопи, България

Курбан байрам в Рибново

Ribnovo, Garmen, Bulgaria

Момичета – Рибново

Не зная кой беше по-притеснен. Девойчетата, като ми позираха или аз, като ги помолих да го направят.

Рибново, Родопи, България

Курбан байрам в Рибново

Рибново, Родопи, България

Курбан байрам в Рибново

Курбан байрам в Рибново – Рибново, Родопи, България

Притесненията ни, че рибновските жени може да не искат да ги снимаме се оказаха напразни.

Рибново, Родопи, България.

Детски колички в селото няма.

Рибново, Родопи, България

Курбан байрам в Рибново

В мрачния есенен ден шарените престилки, ярките шалвари, бродираните елеци и искрящо белите забрадки на жените изпъкваха още повече. Не можех да откъсна поглед от порцелановите кожи, светлите коси и сините очи на момичетата. Всички ми се сториха стройни и слаби, може би заради неочакваните обувки с високи токчета, които всички носеха. Не ни се тръгваше от Рибново. Този изпъстрен с електриково синьо и ярко оранжево празник беше, като подрък за любопитните ни очи.

Край

Автор: Ренета Костадинова

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Празници – на картата:

3 коментара

Older Entries »

Switch to mobile version