Категория: Георги Грънчаров

Света София и некрополът на Сердика 4

Света София и некрополът на Сердика

София не е точно световен град – не е град, който човек „трябва“ да посети в живота си, подобно на Виена, Париж или Ню Йорк. Но и София има своя чар и своите „магийки“. За една от тези магийки ще ни разкаже днес Жоро – това е съвсем скоро откритото за посещение подземие на черквата Света София в града. И тъй като и аз самия имах времето да го видя, мога да ви кажа с чиста съвест: това е великолепно място!

Приятно четене:

Света София

и некрополът на Сердика

Най-интересното от един град се крие под повърхността му

За София това важи с пълна сила и тези дни имах шанса да се убедя с очите си. Разбира се, всички знаем за хилядолетната история на нашата столица и останките на древна Сердика, които продължават да се появяват на различни места в самия център на града. Освен това много от нас ежедневно минават покрай един от най-отличителните символи на столицата – византийския храм “Св. София”. Много по-малък е процентът на онези, които знаят какво се крие точно под нивото на църквата.

Света София

 

Всъщност “крие се” не е най-точното определение. С изненада научих, че през май тази година е отворил

подземният музей на храма „Св.София“,

който показва в почти пълната си цялост едно скрито досега културно-историческо богатство на столицата – древния некропол на Сердика, където в продължение на над 2 века (от третата четвърт на II до третата четвърт на IV век са погребвани жителите на Константиновия град.

Храм „Света София“, улица „Париж 2, 1000 София, България

 

Каменни саркофази, различни по форма и мащаб в зависимост вероятно от обществения статут на покойника, са разположени на различни нива в истински лабиринт от стълби, коридори и прихлупени галерии, изкопани на ръка от археолозите.

Некропол на Сердика – Света София

 

Влизаме в музея по новички стълби, водещи към добре осветено предверие. Посреща ни младо момиче, което усмихнато обяснява от кога датира проучвателната работа по археологическия обект и внимателно ме поправя, когато се опитвам да налучкам в кои години тук се е трудил проф. Богдан Филов. На входа има картички и брошури, които за разлика от повечето родни музеи са произведени тази година, а не преди Десети.

Некропол на Сердика – Света София

 

Още с първите стъпки усещаш, че си попаднал в съвременен музей. В нишата отдясно се върти клипче от поредицата на Камен Воденичаров “Пет минути София”, което разказва за блясъка на древна Сердика. На метри от прожектора хипнотично е осветена огромен каменен саркофаг. Това е едва началото на изумителна разходка все по-дълбоко под земята и все по-назад в годините, когато на същото това място е било гробището на знатните византийци.

 

Некропол на Сердика – Света София

Разкритите гробници са десетки и всяка от тях е различна по форма – полусферични, цилиндрични, масивни и тежки правоъгълни саркофази; зидани гробници с малко прозорче, през което вероятно са вкарвали тялото на починалия…

Целият музей е организиран под формата на разходка нагоре-надолу покрай гробниците по остъклени пътеки и стъпала, с художествено осветление и множество информационни табели.

Не съм си представял, че в София може да има подобен музей!

А какво по-логично от това за град с толкова древна история?! Просто вече толкова сме свикнали да виждаме демонстрации на тотално безхаберие, що се отнася до поддържането на исторически ценности, че подобен вид на музей изглежда сюрреалистично.

Некропол на Сердика – Света София

Без съмнение едно от най-интересните неща в подземната галерия са запазените древни мозайки. Към момента обаче оригиналите са в Археологическия музей и са заменени от пана с репродукции. Четох някъде, че предстои връщането им долу, което със сигурност ще привлече още посетители.

Некропол на Сердика – Света София

 

 

Завършваме разходката си във византийския некропол с истинско удовлетворение от неочакваната находка. Посещението на музея се превърна в добрата новина на деня – значи все пак е възможно дори и у нас! Малко оптимизъм и дано повече хора видят чудесата, над които ходим, без да подозираме за съществуването им.

Автор: Георги Грънчаров

Снимки: авторът

 

Други разкази свързани със София – на картата:


За подробности кликайте на ЗАГЛАВИЕТО горе

Студентски град – едно кратко завръщане 3

Студентски град – едно кратко завръщане

 Това е разказът, който аз не мога да ви напиша – просто никога не съм живял в Студентски град и освен една-две забежки, нямам никакво чувство към това място. Жоро обаче има повече житейски опит там и след като го е напуснал преди години, днес ще ни разкаже за него с пресния поглед на възрастен с редовна работа 🙂

Приятно четене:

Студентски град

едно кратко завръщане

Две години след последното ми размотаване из Студентски град, реших да си направя една разходка, за да видя какво ново в квартала. Много отлагах този момент – дълго време не ми се стъпваше дори там, но накрая любопитството надделя… След като почти всички хора, които познавах, отлетяха безвъзвратно оттам, след като мина толкова време, можеше да се маскирам на турист и да разгледам “забележителностите”…

 

Студентски град, София

 

 

 

Разходката ми започва по ул. “Осми декември”

Новости много. Някогашният супермаркет беше сринат до основи и построен наново – още по-голям отпреди. Няма го боулингът, в който слушахме P.I.F. и “Остава” на живо в събота вечер. Навсякъде има нови заведения. Много от някогашните строежи вече са лъскави сгради от стъкло и метал. Ден преди 1 октомври – началото на учебната година в Софийския университет, по улиците щъкат младежи с големи чанти, паркират хаотично коли, претъпкани с багаж… На светофарите въртят гуми беемвета, в които високомерно гледат късо подстригани позьорчета. Младежи излизат от супермаркета с големи буркани лютеница.

 Студентски град, София

Свивам по “Франсоа Митеран” към блок 42,

който някога беше мой дом. Имам да видя стар познайник там. Той винаги си е вкъщи, вкъщи трябва да си е и днес. Портиерът ме пуска без дори да ме попита нещо.

Студентски град 42, София, България

Асансьорът, петият етаж… стая 517. Познайникът си е там, стаята е същата. Само дето изглежда като от епизод на “Life After People” – имам чувството, че последният път, когато е чистена, е преди две години. По стените висят някои от моите плакати, дори календар от 2010-а. Дошли са нови хора, някои дори са си тръгнали и са ги заменили други, но из стаята продължавам да виждам познати неща.

Явор е последният човек, който познавам в Студентски град. Онзи с пеперудите и хербариите. Същият. Сега си има и бръмбари, капсулирани в прозрачна смола. На леглото, което някога беше мое, е съквартирантът му. Учи богословие и е фен на ЦСКА. На стената е залепил червена лента на любимия отбор, а над нея икона на Св. Богородица. Преди 7 години на тази стена заварих надпис с химикалка. Гласеше “If you can dream it, you can do it”. После направиха ремонт на стаята и надписът замина, заедно с тапетите. В деня, когато си тръгнах, написах същите думи на същото място, където си бяха някога. И днес са си там. Само че до тях се мъдри разкривен надпис в прослава на големите цици. Богородица, ЦСКА, цици. В този ред. Отгоре надолу…

 Студентски град, София

 

 

Излизам от блока и се отправям към ул. Джон Ленън. В началото й започва знаменитата

Манджа Стрийт

с някога любимото ми място – македонската скара. Нарича се македонска, но я правят албанци. От Косово. Основните ѝ потребители пък са турски студенти. Взимам си моминска плескавица – напълно непроменен вкус две години по-късно. Пак ми става тежко от мазните картофи.

Разходката е към края си. Не почувствах кой знае каква носталгия, нито някаква тъга, както си представях. Мястото е същото, героите са други. Това е толкоз просто и логично.

 

На връщане в 280 – контрола…

 

Автор: Георги Грънчаров

Снимки: авторът

 

Други разкази свързани със София – на картата:


КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗАЗ ЗА ПОДРОБНОСТИ

7

Великден из бивша Югославия (Черна гора, Дубровник, Мостар, Сараево)

Когато Жоро ми предложи настоящия разказ приложи към него и албум със снимки. Мдаааа болеше ме сърцето, когато ми се налагаше да ги смалявам, за да успея да ги кача тук – страхотна красота,...

На концерта на Rammstein в Белград: Jedan je Ramštajn 3

На концерта на Rammstein в Белград: Jedan je Ramštajn

Днес, мили деца, ще продължим миналогодишната традиция да разказва за концертите, на които са били зрители и слушатели нашите автори. Днес Жоро ще ни заведе до Белград на концерта на Рамщайн, провел се миналата седмица в Белград Арена в столицата на Сърбия. Приятно четене:

На концерта на Rammstein в Белград: Jedan je Ramštajn

В Сърбия, след концерта на Рамщайн: Jedan je Ramštajn

„Чакането приключи. В ушите ви звучи една легенда”. Думите от песента “Rammlied”, откриваща последния албум на Рамщайн, прозвучават в препълнената “Арена Белград” точно в 9 ч. вечерта на 20-ти март. Само преди секунди момчетата от групата са пробили с чукове дупки в декора на сцената и са се подредили в мрачна редица под оглушителните аплодисменти на над 20 хил. фенове. Чакането наистина е свършило, колкото и нескромно да звучи тексът.

А Рамщайн са легенди и го доказаха категорично в Белград – часове след концерта в сръбския новинарски сайт “Блиц Онлайн” се появява материал, лаконично озаглавен “Йедан е Рамщайн!”.

Преди концерта на Рамщайн в Белград

Автобусът с 50 български фенове

тръгва от София в ранната сутрин по добре познатия на много от тях маршрут. Групата е разнородна – мъже с прошарени коси, младежи с еднакви тениски, изпъстрени с щампи от албумите на германската шесторка, жени в полувоенно облекло. Всеки показва билетите си, купени още преди официалното потвърждение, че Рамщайн ще свирят и у нас през юни в рамките на световния фестивал Sonisphere.

Нашата малка група бързо нараства с разни странни птици от съседните седалки. До мен е Мартина, която целият автобус любезно изчака на тръгване, Зори, която има рожден ден и е спала само 3 часа, а до нея пък е Ива, която си има шина на ръката, но не я е страх от сръбските фенове-хулигани. Пред нас е Явор, зад нас е Гаро – ветеранът от един куп концерти, наоколо спят или четат мъжки списания още фенове. На границата минаваме сравнително бързо, а аз съм щастлив, че огромното ми желание за 20 градуса жега се сбъдна на 100%.

Концерт на Рамщайн в Белград

По бензиностанциите в посока

Белград

са се скупчили коли и мотори с българска регистрация – подобно на концерта на AC/DC в сръбската столица през май миналата година, българското присъствие и този път ще е внушително. Това отговаря на въпроса на Мартина: “Дали има шанс да видим познати в Белград?”. Отговорът е: „Има”. Тя самата видя. В съботния следобед трафикът в Белград прилича на София в делничните пикови часове. Колоните от превозни средства са километрични и практически са блокирали централната градска част. Все още почти нищо не предвещава гръмотевичното шоу, което ще последва топлия пролетен ден, освен суетнята на работници и тежки подемни машини около

Арена Белград

Гледайки модерното спортно съоръжение на съседите, българските фенове въздишат: „Mетро си нямат, ама я гледай каква зала! В София скоро няма да доживеем подобно нещо“.

Четете по-нататък (има и много яки снимки:)>>>

До Белград с влак за плескавици и рок 1

До Белград с влак за плескавици и рок

Концертът на AC/DC в Белград минаката седмица напирави нещо наистина добро — отпуши зрителите на това представление да пишат пътеписи, което мен изключително много ме радва:-). Днешният е точно „пътеписната“ част на преживяното от Георги Грънчаров — за Белград „около“ концерта. Авторът е пътувал като акредитиран журналист на концерта и предоставеният пътепис е именно „нежурналистическата“ част от впечатленията му. Приятно четене и чакам следващите престрашили се да пишат рокаджии:

До Белград с влак за плескавици и рок

Концерт на AC/DC е добър повод да се разходиш до столицата на западната ни съседка в разгара на пролетта. Разбира се, ако го направиш в влак, било то „рокендрол влака“ на Цонко Цонев, рискуваш да пристигнеш в Белград в насипно състояние. В общи линии така изглеждахме всички ние, акредитираните журналисти от ВИП-вагона на специалния „Каварна рокендрол трейн“, организиран за концерта на австралийците, рано сутринта в деня на шоуто. Близо 11 часа път, през които постоянно си казвах „Сега ако скоча в движение, няма дори да се одраскам, егати!“. Било заради неелектрифицираната линия около Ниш, било заради лошия релсов път, желязната машина се движеше убийствено бавно и отчайващо към заветната спирка…

Времето е с нас, при това с един час аванта, сменяйки стрелките на часовника в Белград. От гарата автобус ни кара

до стадиона на „гробарите“ от „Партизан“.

Там директивата е „Волна програма!“. С фотографа на вестник „Дневник“ Асен Тонев се спускаме към все още строящата се църква „Свети Сава“ за кратко кръгче из центъра.

Пешеходната алея пресича целия град, не е като в София едва леко загатната на места. От рано сутринта напича страшно слънце, сръбкините са излезли по улиците като мажоретки от сценично изпълнение по Пинк ТВ, а денят тепърва започва. Навсякъде стените са изписани с графити, най-често повтарящият се рефрен е „Правда за Уроша“. След кратка справка в интернет се оказва, че това е някакъв сръбски младеж, не знам по какви причини осъден на 10 години затвор. Общественото мнение явно го има за невинен, както разбирам от специалната страница във Фейсбук със същото име.

Църквата „Св. Сава“

е мегаломански проект в стил — Сталин-Тито-Димитров-Дедо Боже. Опит да се надмине по величие нашия храм Св. Александър Невски, но се е получило по-скоро чудовищно мавзолейоподобно сдание, по което продължават да се трудят работници.

Четете по-нататък>>>