Archive for the 'Симеон Тодоров' Category

юли 10 2009

Нощувки в Словения – съвети за пътуване

Получих преди време един мейл, в който авторката търсеше помощ за намиране на разумни нощувки в Словения в района близо до границата с Хърватска. Моя милост точно в този район е минавал само транзит и не можех да ѝ дам смислен съвет, затова реших да препратя нейния мейл до всички автори, които са писали за дадения район и да ги помоля за помощ и съвет от нейно име. Получиха се много съвети, които днес публикувам с разрешението на Ралица, която успешно […]

3 коментара

май 21 2009

Една банална дестинация – Тасос ;-)

Не се стряскайте от заглавието — просто нашия Симеон както винаги е хлевоуст и както винаги ще ни разкаже цветно и широкоекранно как е изкарал първомайските гергьовдени на остров Тасос. Приятно четене и разкажете и вие:

Една банална дестинация — Тасос

Репортажът на Смехурко за групата мотористи, изръчкали Анадола ме запали да тръгна сам по маршрута им.

После се случи Кризата и ми намали бюджета. После един доктор ми рече да не отсъствам дълго от Бургас, освен ако не водя в Анадола със себе си опитен хирург. Скалпели, пинцети, дренажи и пр.

А като погледнах в бележника си — точно утре 16. май се навършва една година, от тръгването ми за Клагенфурт.

Фордовете и без това лесно ръждясват. Няма да допусна!

Трябва нещо за три-четири дни, че жена ми трудно взема отпуск. Ниш ни е любимо място, но не бива и да втръсва, нали.

И, дето ще се правим на оригинални, хайде до

една близка чужбина — остров Тасос.

Последната лашка ми даде един репортаж във в. „Стандарт“ за едно сливенско семейство, от десетина години държащо Кафе-бар „Морагио“ в центъра на Лименас, главният град на острова.

Правим така: мятам в багажниа стек „Загорка“ и вестници „Труд“ и „24 часа“ да борим носталгията на нашенци, и надежда да ни намерят хотелче, или квартира на добра цена и с хубав тиган, че съм взел такъмите и няма да ги изхвърлям попчетата, я?

От Нет-а си набелязвам интересните плажчета и кариерите за мрамор. Ферибота ще го взема

не от Кавала, както правят софиянци, а от Керамоти

— петдесетина километра по-близо до Бургас.

Опитвах се да правя сметки къде на газ, къде на бензин, но реших — както дойде. Че и без туй не ги спазвам.

Учил съм гимназия в Поморие, където по онова време гърците преобладаваха всред населението. Също и сред съучениците. От последните запомних неприлични изрази, а от много възрастната хазяйка Хрисула — възвишена поезиа: „Евга, евга, психитес психизмус…ке ирта а попсе его агапо…“ (Излез, излез, дуща на душата ми. Дойдох да ти кажа, че те обичам…) И стари народни песни, на които се кефят сегашните гърци, ако им изпееш два реда от трагудята. „Барба Тодори.“ „Самньотеса, самньотеса поти та паис ту Самос?“, „Маломатеня та купья Самньотеса саранда диьо каматия“. Знещите гръцки да ме простят — това е чуто и запомнено някак си преди 50 години.

Понеже гръцкият и латинският за Европа са основа на езиците, си припомням, или разните надписи ми припомнят полеезни думички:

1. Антропо — човек. Но като получих квитанциата за ферибота, чета: еня ауто кинети и дио атома. Ауто — ясно авто. Кинети е движение и ето ти автомобил. А атоми сме аз и жена ми — две лица.

2. Тоалетната за антропи е разделена на „панталони“ — андроиди и „фусти“ — гинека. От там — гинекологията.

3. Като търсите квартири и сте с малко пари, оглеждате по-скромните спити (къщи) да наемете нкякая доматия. Тя не се яде, защото е стая.

4. Полезно е да научите числата до сто. Във всички езици, почти, първите цифри си приличат: еня, дио, триа, тесера, пенде… дека. Следват додека — двайсет, обаче — трийсет е трианда, очевидно от триандафило — трийсетлистник — роза. А за четирийсет има много предположения. Числото е на гръцки саранда. Като малък на село чувах че някой я саръндисал булката. Значи — родилката до четирийсетия ден не бива да се тревожи. Послешното е саръндисване.

5. Без хляб — псоми, вода — неро и пневмо — въздух не се живее. Първите две си носите, или купувате тук на острова, а последния на Тасос е в изобилие. Чист и безплатен.

В 6,20 на 16 май потеглихме с жената от Бургас. През Средец, Тополовград (спирка за кафе), шестолъчката — едно объркващо кръстовище, на юг по съвсем новоасфалтирания път, с две отвратителни отсечки в ремонт сме на бензостанцията за зареждане с газ. До граничния пункт — 180 километра за три часа. Може и по-бързо, ако не ти е жал колата.

Четете по-нататък>>>

9 коментара

май 15 2009

Седмица в Момчиловци

Стига сме хойкали — и в България има хубави места и може да се прекара добре. Нашият доайен — Симеон разказва днес за момите и професорите геолози в Момчиловци и както винаги е точен и искрен. Приятно четене:

Момчиловци

Не помня през последните 20 години да съм пропускал да прекарам поне една седмица в село Момчиловци, Смолянско.
Там мой състудент има етаж от къща с всички удобства.

Тръгваме рано сутринта към 6.00 че да сме там по обяд. Жена ми, наслушала се на съобщения за тежки катастрофи, предложи мотото „Карай бавно, за да стигнеш жив!“. Само че:
-Тази таратайка защо не я изпревариш? Хората, виж как бързо я задминаха!… А вече след Бачково в нанагорнището ме съветва:
-Защо не изпреварваш на пета? Нали е по-бърза скорост?

Спираме само на Нареченски бани заради прочутите големи мекици, които, обаче, са току що привършили… От ресторантчето — как иначе? — ме посреща местен веселяк, с когото вече 15 години споделяме информация за местонахождението — къде да копаем — за ножа на Телемах! Голяма ценност бил. И е тук някъде наоколо.

За Момчиловци има след Роженските поляни два пътя:
-Спускане до Соколовци и после наляво три километра.
-Веднага наляво към обсерваторията и после надолу край чешмата със студената вода към селото.

До чешмата на Роженските поляни винаги спирам.

Жената да се поразкърши и се надиша на най-хубавия в България въздух, а аз да направя кратко проучване в гората как е положението с гъбите. Нарочно не вземам кошница, да не ги урочасам. Но пак няма. Сухо.

На Роженските поляни открай време се е провеждал прочутият събор с надпяване и надсвирване на каба-гайдите. Тодор Живков го беше забранил, че се провежда баш по жетва и робините не трябва да пеят, а да женат.
Друг един президент преди десетина години построи върху стотиците декари хорски ливади кичозни шатри и ресторанти та да се увековечи.
Балканджиите, обаче, не се впечатлиха от подрънкването с китара на „Пени лейн“, и си надуха гайдите.
После пет!! години не се намериха хора и фирми да съборят президентската бутафория, та да могат балканджиите да си косят сеноно, и вадят картофине…

Ако търсите евтина нощувка на две звезди — хотелът на горското е по 18 лева на стая.

4 коментара

февр. 27 2009

„Слава“ на семейство Пешут (2) – Република Сръбска, Босна и Херцеговина

Днес ще продължим с пътуването на Симеон до Република Сръбска в Босна и Херцеговина. Вече видяхме как той се запознава с Емир Кустурица в Дървен град, а сега ще продължим из Херцеговина. Приятно четене:

В Босна при Брко

част втора

14. Спускаме се от баири, обрасли с келява растителност – драки и габър, в една низина. И виждам познатия от Гугъл надпис WELCOME to Лjubine. Европейска работа.

Малката низина на Општината е почти изцяло засадена с плодни дръвчета на година-две. Ще се произвеждат замразени плодове за тортите в ЕС. Минахме покрай няколко птицеферми, завод за фуражни смески, птицекланица. Това е всичкият поминък на на местните „Голфаджии”. Поголовно се карат Фолксваген Голф. И сервизът е за такива.
В Центъра на градчето има доста голям православен храм. Чисто нов. Плувен басейн, спортска зала, културен дом, супермаркет, магазини за всичко.

15. Зоран ми бе казал, че е от село Градац.

Ориентир бе и това, че съм минавал на около трийсет километра от него миналата година.

Села, отговарящи на тези изисквания, намерих в Гугъл и сръбски карти три-четири. И все не това, което ми е трябвало. Истинския Градац открих в Пътна карта на Европа. На 4-5 километра от Льюбине е село Градац. Село с шест! Къщи. И единайсет Голфа. Натам се запътваме.

6 коментара

Older Entries »

Switch to mobile version