Категория: Симеон Тодоров

3

Нощувки в Словения – съвети за пътуване

Получих преди време един мейл, в който авторката търсеше помощ за намиране на разумни нощувки в Словения в района близо до границата с Хърватска. Моя милост точно в този район е минавал само транзит и не можех да ѝ дам смислен съвет, затова реших да препратя нейния...

Една банална дестинация – Тасос ;-) 9

Една банална дестинация – Тасос ;-)

Не се стряскайте от заглавието — просто нашия Симеон както винаги е хлевоуст и както винаги ще ни разкаже цветно и широкоекранно как е изкарал първомайските гергьовдени на остров Тасос. Приятно четене и разкажете и вие:

Една банална дестинация — Тасос

Репортажът на Смехурко за групата мотористи, изръчкали Анадола ме запали да тръгна сам по маршрута им.

После се случи Кризата и ми намали бюджета. После един доктор ми рече да не отсъствам дълго от Бургас, освен ако не водя в Анадола със себе си опитен хирург. Скалпели, пинцети, дренажи и пр.

А като погледнах в бележника си — точно утре 16. май се навършва една година, от тръгването ми за Клагенфурт.

Фордовете и без това лесно ръждясват. Няма да допусна!

Трябва нещо за три-четири дни, че жена ми трудно взема отпуск. Ниш ни е любимо място, но не бива и да втръсва, нали.

И, дето ще се правим на оригинални, хайде до

една близка чужбина — остров Тасос.

Последната лашка ми даде един репортаж във в. „Стандарт“ за едно сливенско семейство, от десетина години държащо Кафе-бар „Морагио“ в центъра на Лименас, главният град на острова.

Правим така: мятам в багажниа стек „Загорка“ и вестници „Труд“ и „24 часа“ да борим носталгията на нашенци, и надежда да ни намерят хотелче, или квартира на добра цена и с хубав тиган, че съм взел такъмите и няма да ги изхвърлям попчетата, я?

От Нет-а си набелязвам интересните плажчета и кариерите за мрамор. Ферибота ще го взема

не от Кавала, както правят софиянци, а от Керамоти

— петдесетина километра по-близо до Бургас.

Опитвах се да правя сметки къде на газ, къде на бензин, но реших — както дойде. Че и без туй не ги спазвам.

Учил съм гимназия в Поморие, където по онова време гърците преобладаваха всред населението. Също и сред съучениците. От последните запомних неприлични изрази, а от много възрастната хазяйка Хрисула — възвишена поезиа: „Евга, евга, психитес психизмус…ке ирта а попсе его агапо…“ (Излез, излез, дуща на душата ми. Дойдох да ти кажа, че те обичам…) И стари народни песни, на които се кефят сегашните гърци, ако им изпееш два реда от трагудята. „Барба Тодори.“ „Самньотеса, самньотеса поти та паис ту Самос?“, „Маломатеня та купья Самньотеса саранда диьо каматия“. Знещите гръцки да ме простят — това е чуто и запомнено някак си преди 50 години.

Понеже гръцкият и латинският за Европа са основа на езиците, си припомням, или разните надписи ми припомнят полеезни думички:

1. Антропо — човек. Но като получих квитанциата за ферибота, чета: еня ауто кинети и дио атома. Ауто — ясно авто. Кинети е движение и ето ти автомобил. А атоми сме аз и жена ми — две лица.

2. Тоалетната за антропи е разделена на „панталони“ — андроиди и „фусти“ — гинека. От там — гинекологията.

3. Като търсите квартири и сте с малко пари, оглеждате по-скромните спити (къщи) да наемете нкякая доматия. Тя не се яде, защото е стая.

4. Полезно е да научите числата до сто. Във всички езици, почти, първите цифри си приличат: еня, дио, триа, тесера, пенде… дека. Следват додека — двайсет, обаче — трийсет е трианда, очевидно от триандафило — трийсетлистник — роза. А за четирийсет има много предположения. Числото е на гръцки саранда. Като малък на село чувах че някой я саръндисал булката. Значи — родилката до четирийсетия ден не бива да се тревожи. Послешното е саръндисване.

5. Без хляб — псоми, вода — неро и пневмо — въздух не се живее. Първите две си носите, или купувате тук на острова, а последния на Тасос е в изобилие. Чист и безплатен.

В 6,20 на 16 май потеглихме с жената от Бургас. През Средец, Тополовград (спирка за кафе), шестолъчката — едно объркващо кръстовище, на юг по съвсем новоасфалтирания път, с две отвратителни отсечки в ремонт сме на бензостанцията за зареждане с газ. До граничния пункт — 180 километра за три часа. Може и по-бързо, ако не ти е жал колата.

Четете по-нататък>>>

Седмица в Момчиловци 4

Седмица в Момчиловци

Стига сме хойкали — и в България има хубави места и може да се прекара добре. Нашият доайен — Симеон разказва днес за момите и професорите геолози в Момчиловци и както винаги е точен и искрен. Приятно четене:

Момчиловци

Не помня през последните 20 години да съм пропускал да прекарам поне една седмица в село Момчиловци, Смолянско.
Там мой състудент има етаж от къща с всички удобства.

Тръгваме рано сутринта към 6.00 че да сме там по обяд. Жена ми, наслушала се на съобщения за тежки катастрофи, предложи мотото „Карай бавно, за да стигнеш жив!“. Само че:
-Тази таратайка защо не я изпревариш? Хората, виж как бързо я задминаха!… А вече след Бачково в нанагорнището ме съветва:
-Защо не изпреварваш на пета? Нали е по-бърза скорост?

Спираме само на Нареченски бани заради прочутите големи мекици, които, обаче, са току що привършили… От ресторантчето — как иначе? — ме посреща местен веселяк, с когото вече 15 години споделяме информация за местонахождението — къде да копаем — за ножа на Телемах! Голяма ценност бил. И е тук някъде наоколо.

За Момчиловци има след Роженските поляни два пътя:
-Спускане до Соколовци и после наляво три километра.
-Веднага наляво към обсерваторията и после надолу край чешмата със студената вода към селото.

До чешмата на Роженските поляни винаги спирам.

Жената да се поразкърши и се надиша на най-хубавия в България въздух, а аз да направя кратко проучване в гората как е положението с гъбите. Нарочно не вземам кошница, да не ги урочасам. Но пак няма. Сухо.

На Роженските поляни открай време се е провеждал прочутият събор с надпяване и надсвирване на каба-гайдите. Тодор Живков го беше забранил, че се провежда баш по жетва и робините не трябва да пеят, а да женат.
Друг един президент преди десетина години построи върху стотиците декари хорски ливади кичозни шатри и ресторанти та да се увековечи.
Балканджиите, обаче, не се впечатлиха от подрънкването с китара на „Пени лейн“, и си надуха гайдите.
После пет!! години не се намериха хора и фирми да съборят президентската бутафория, та да могат балканджиите да си косят сеноно, и вадят картофине…

Ако търсите евтина нощувка на две звезди — хотелът на горското е по 18 лева на стая.

„Слава“ на семейство Пешут (2) – Република Сръбска, Босна и Херцеговина 6

„Слава“ на семейство Пешут (2) – Република Сръбска, Босна и Херцеговина

Днес ще продължим с пътуването на Симеон до Република Сръбска в Босна и Херцеговина. Вече видяхме как той се запознава с Емир Кустурица в Дървен град, а сега ще продължим из Херцеговина. Приятно четене:

В Босна при Брко

част втора

14. Спускаме се от баири, обрасли с келява растителност – драки и габър, в една низина. И виждам познатия от Гугъл надпис WELCOME to Лjubine. Европейска работа.

Малката низина на Општината е почти изцяло засадена с плодни дръвчета на година-две. Ще се произвеждат замразени плодове за тортите в ЕС. Минахме покрай няколко птицеферми, завод за фуражни смески, птицекланица. Това е всичкият поминък на на местните „Голфаджии”. Поголовно се карат Фолксваген Голф. И сервизът е за такива.
В Центъра на градчето има доста голям православен храм. Чисто нов. Плувен басейн, спортска зала, културен дом, супермаркет, магазини за всичко.

15. Зоран ми бе казал, че е от село Градац.

Ориентир бе и това, че съм минавал на около трийсет километра от него миналата година.

Села, отговарящи на тези изисквания, намерих в Гугъл и сръбски карти три-четири. И все не това, което ми е трябвало. Истинския Градац открих в Пътна карта на Европа. На 4-5 километра от Льюбине е село Градац. Село с шест! Къщи. И единайсет Голфа. Натам се запътваме.

„Слава“ на семейство Пешут (1) – Република Сръбска, Босна и Херцеговина 6

„Слава“ на семейство Пешут (1) – Република Сръбска, Босна и Херцеговина

Днешният пътепис ще ни отведе в сръбската част на Босна и Хорцеговина. Доайенът на нашия сайт, Симеон, разказва за празнуването („слава“ на сръбски) на покрвовителя на семейството на негов приятел (който пък много добре знам, че един от феновете на нашия сайт:-). Симеон освен това се запознава и със самия Емир Кустируца наживо, за което ще прочетем в пътеписа! И така — да се разходим с кола до Република Сръбска в Босна и Хрецеговина — приятно четене:

„Слава“ на семейство Пешут

Република Сръбска, Босна и Херцеговина

В Сърбия не празнуват именни дни. Но всяко семейство от векове си има свой празник „Слава“. За семейство Пешут от градчето Льюбине, югоизточна Босна и Херцеговина това е 19 януари денят на Св. Йоан Кръстител.

Моят приятел, сърбинът Зоран Пешут, гражданин на света, сега — на София, открил ме във Форума, ме покани да идем при баща му на „Слава“. Тръгнахме на 18 януари рано от София. Снощи късно се върнахме.

Ще се опитам да разкажа.

В Босна при Брко.

Това кратко пътуване в Сърбия и Босна и Херцеговина не е атрактивно като пътеописание. С малки изключения тези 1600 километра отиване и връщане София до близо Дубровник пътят съм го минавал.
Сега седя отдясно от шофьора Зоран и насъбрах километри като „навигатор“ колкото за цял живот.
Вълнуващо беше пътуването ми с влак от Бургас до София — за пръв път от 18 години! Няма купета, нови седалки…билетът за пенсионер — колкото за кило свински врат.

Организирахме се добре. Зоран е предвидил всичко за сняг.(Като бяхме вече до асансьора, жена му ни донесе…веригите). В 6,00 в неделя 18 януари отлепихме от кв."Света Троица„. Граничари и митничари на Калотина се сменят в 8,00 и трябваше да стигнем по-рано.
Зоран завързва беседи с граничните, сякаш допреди малко са яли-пили и се познават силно.
-Добар дан.
-Свакой дан.

След два часа бяхме на първата „Viva“ след Ниш за по едно кафе и чаша спомени. OMV-етата в Сърбия са правени по-късно и са по-модерни. Купуват се Борба, Политика и Утрински вести. Всякакви кисели води и течни кефири.

Авторът задълбочено чете „Политика“

Гост съм и за све плати Зоран. Името му иде от Зора. Това е малко преди изгрев слънце и той си го превежда на английски Before the Morning, а в Босна мохамеданите му казват Сабахудин. От сабах — сутрин. Целите, нанизани по пътя ни са три:

-Посещение на една тетка в района на Крагуевац
-Преспиване в Дървен Град. Там сме ангажирали стаи.
-Градчето Льюбине, където живее баща му.

Минаваме железния мост на река Велика Морава в град Чуприя
Четете по-нататък за срещата с Емир Кустурица>>>

9

Пътуване до Москва – впечатления

Пътеписът днес ще ни разходи из столицата на Русия – Москва. Приятно четене:

Пътуване до Москва

Това пътуване го планирах отдавна и трябваше да се случи. Понеже някои предишни мои пътеописания бяха посрещнати с интерес, сигурно ще има разочарования.
Но такова s’est la vie.

Освен многобройните състуденти имам познат Володя от Ленинград-Москва, един от водещите проектанти на НХК Бургас, супервайзер и съветник на строежа. Та се знаем от 1970-та. Ходили сме си на гости, като аз бях в Москва за последно преди 10 години, той в България — преди три.

Освен да се видим, ми беше много любопитно да сравня онази Москва със сегашната. По телевизията и интернет виждаш много, но е като целувка през стъкло. Друго е да пипнеш.

Имаше и чисто носталгичен елемент:

–Да хапна любимите си от онова (преди 50 — не падайте — години) време салами: Краковская, докторская, студеньческая колбаси

-Кашкавалите Костромской, Рязанский, Ярославский — всичките от краве мляко, но нашите от краве са им много далечни роднини.

-Прясносолна херинга Селедка пряного посола в плоски кутии 10″ (сельодката се осолява не чистена! Со се джигери, черва, хайвери и дробчета. И да не попитате в магазина за херинга. Всичко, започващо на „х“: хер, херовина, хреновина и т. н. замества в във великия език на Пушкин една неприлична дума — може да ви отпратят…)
Четете по нататък>>>

Бургас – Клагенфурт – Бургас (7): Епилог 5

Бургас – Клагенфурт – Бургас (7): Епилог

Това, че още помотквам из чужди летища и не мога да се прибера в София изобщо не ме оправдава и да не пускам нови пътеписи. В днешния петък ви представям заключенията на Симеон Тодоров от пътуването му от Бургас през София, Сърбия, Сребреница, Мостар, Сараево, Хърватска, Словения, Австрия и обратно.

Искам да пожелая на автора да е жи, здрав, прав и корав и да ни радва с нови пътешествия и пътеписи!

Приятно четене:

p style=”margin-bottom: 0cm”>1.Пием кафе със сръбски студент в Ниш. Пълня му главата с „умни” приказки:

–Е, деда. Па ти си као неки Оксбридж..

-Ща е то?

-Тие, дека са свршили и Оксфорд и Камбридж…

Брех!

 

2.На сутрешното кафе у Даница Льепович соча иконата и казвам, че това според мен е Свети Сава.

-Че како нема да знаш? Он си jер ваш. Роджен je во Велико Трново.

Не знаех.

 

3.В сръбския вестник „Вечернье новости” 19 майй 2008 чета: „Македонци са отели нашег Jунака Марка Кральевича”.

Не им стигат на еднокръвните наши братя: Кирил и Методи, Сава, Наум, Самуил, Вапцаров, Григор Пърличев…сега грабят и от сърбите….

 

4. На мача в Москва, който гледам в ресторанта, обръщам внимание на някои произношения на сърбите.

-Челсеа

-Менчестер,

-Уейни е Вейни.

-Френк (Лампард)

 

5.Край колата ми в Кампа на палатка са нощували студенти. Сутринта се обръснаха, измиха с вода от туби. Наблюдавам ги тайно, чистейки продължително стъклата на колата. Единият си маже косата с гел.

-Деда, сакаш ли и ти да си убав?

-Не мерсим.

Като ученик в Поморие имахме една бедно момче с много хубава коса. Но бедно, бедно.

Надничал в сладкарницата, където богаташки младоци с намазани с брилянтин коси (гел, по сегашному) ядат пасти, пият лимонади..

-Моята ли коса ли не е за брилянтин!..Ама ляп няма.Ля-я-яп!

 

6.По крайбрежието на Хърватия карам през малък, но разтеглен град Омиш.

Първият квартал се казва Дуги рат. Вторият Мали рат.(Дълга война, Малка война). Играят си тука на войни.

Четете нататък>>>

Бургас – Клагенфурт(6): На кафе в Клагенфурт 5

Бургас – Клагенфурт(6): На кафе в Клагенфурт

Бургас — този път — Klagenfurt!!!

Взех си Довиждане с Драго, моя хазяин, и тръгвам. Мразя и не употребявам „Сбогом“. Това ще каже, че никога няма да дойда отново тук. Ами ако поискам?! Пак!?
-Довидженя, Драго. Много беше блага закуската ти-доручак! Дюшекът — екстра! Височината на мивката — Jер на място!
-Приятно!
1. Планинският път е гладък, красиво е наоколо —

Алпи,

все пак!
До „границата“ минаха десетина минути. А граница -отбих встрани да си приготвя документите: зелена карта, лична, паспорт, застраховки, талони…- граница НЯМА!
Имало е. Личи си. Но сега стъклата зацапани, на вратите паяжини. Не се ползва, вижда се. Профучавам и словенската и австрийската бараки. Само националните флагове се сменят.
(Знаете ли как е по югославски знаме? Застава! И Фичата е била знаме.)
Разказва журналист от „Литературная…“: Като мина известно време след Мюнхен, питам немския колега: -Кога ще бъдем в Австрия?-Че ти не видя ли?-Какво да видя? Нито полиция, нито митничари!?…-Ами, разделителната линия от бяла стана жълта…
Тук разделителната си беше все в същата боя, но дърветата, камъните, тревата — общоевропейски. Шенгенски. Като тези в Бачково — Рожен — Момчиловци.
Гладко, гладко. Но шосе с такъва стръмнина не бе видело(Израз на Хайтов). През зимата и нагоре и обратно без сериозни гуми, или вериги (тука май, са забранени!) си оставаш до някоя отбивка и чакаш…да цъфнат налъмите, или дойде „пътна“.
Австрийците, казвали са ми, са французите на германските племена. По-отворени. По-така — нашенци. Не съм бил в Oesterreich. Ще видим.
2. Не повече от 40 минути, а ми се стори цяла безкрайност, пътят до покрайнините на

Клагенфурт

Сега почва най-мъчното. Не знам къде искам да ходя. Да кажа Wo kann Маnn Kaffee komplee trinken? Все едно да питаш в Одрин къде продават локум.
Сигурно навсякъде.
Ама аз не съм бъхтал толкоз път за „навсякъде“!
Мен ми трябва най-хубавото място, с най-хубавото кафене, с най-хубавата Maedchen, носеща каффявата димяща течност!
Питам за Zentrum. Това поне не ще обяснения. Мъчно го намирам центъра. От вълненине ще да е. Правя непозволени маневри, но е неделя и бюргерите са in seinen Doerfen tzarevitsa und tomaten kopaen und Tscherecshen sammeln… С други думи — това, което правят кореняците-софиянци в събота и неделя на село.

3. С мръсна кола в Клагенфурт не влизам.

Разгеле, наблизо прелитам покрай айне Tankstelle — бензиностанция. Пак маневра и се нареждам пети-шести на опашката. А там!… А там нещо, което не си представях:
За четирите места за миене чакат по няколко коли. Миячки наоколо, момичета — Gar keiner! — никакви! Само бариера, при която на влизане получваш „копче“, някъде го пъхаш и — маркучът е твой! След 20 минути и по-дебелият на водната прахова смукачка (как мразя тази думмма!).
А-а, дойчовци, аз колата си от десет години не съм я мил с тези ръце. Аз с тях чертая и подписвам фактури, чекове, платежни… А тукашното население сякаш само чака този Sonntag (събота ли сме, или неделя? Много важно!), че да се отдаде на високоинтелектуалното занятие.

Бургас – Клагенфурт(5): Плитвицки езера и Карловац (Хърватска) 7

Бургас – Клагенфурт(5): Плитвицки езера и Карловац (Хърватска)

Днес продължаваме с пътуването на Симеон до Клагенфурт. Крайната цел (изпиването на едно кафе-компле) все още е далеч, докато авторът успее да се измъкне от Сърбия, Босна. Започнахме пътуването така: Бургас – Клагенфурт: през...

Бургас – Клагенфурт(4): Пале, Горажде и Сараево 2

Бургас – Клагенфурт(4): Пале, Горажде и Сараево

До границата с БеХа (Босна и Херцеговина)

са някакви 5-6 километра. Бързо я минавам и питам де мога да сменя еври на марки. Във Вишеград, казват. (Вишегради – в коя славянска държава няма поне един?)

Този в БеХа е разположен на Дрина и има два моста. Единият е 500-годишен. Построен от архитект Синан. Наш човек – българин-еничар, построил и моста в Одрин и Одринската джамия. В банката смених пари и питам де е мостът. Милица (все така им казвам на югославските моми) ми сочи местото. Аз паля Мондеото и докато правя маневра, чувам да се тропа по багажника.

-Чича, мост jе овде! Пеши е ближней! (само дето в кенефа не ходим вече с коли!..).Понеже вали дъжд и нося три техники, разпъвам жълтия марков чадър с надпис „BILLA”, слагам нещата в едноименна торба и събирам очите на таксиметровите шофьори…

Вземи им акъла.