Archive for the 'Мария Чешмеджиева' Category

окт. 21 2010

Когато мечтите се сбъдват (2): Тоскана

Продължаваме пътуването на Неделчо и Мария към Италия. Първата част През Загреб към Венеция беше разказана от таткото, а днес Мария ще продължи разказа си за градовете на Тоскана.

Приятно четене:

Когато мечтите се сбъдват

част втора

Из Тоскана

Хубаво нещо е сънят.. . Още по-хубаво е обаче да се събудиш с очакването на нещо , за коеето си мечтал и което се сбъдва. Ставам рано да се полюбувам на морето и плажа. Подредени като войници чадърите са прибрани, а млади момчета подобно на Пираня и компания от „Синьо лято” чистят плажа. Когато след малко видях и трактора да заравнява… ехх.

Къщата на Жулиета, Верона

Къщата на Жулиета във Верона

Закуска и е време да потегляме. За днес сме решили да посетим попътно

Верона

и после Монтекатини терме. Магистралата ни посреща натоварена яко. Километрите обаче не са много и около 11: „Здравей Жулиета!“. Паркираме на един от подземните паркинги в центъра и от там сме пред Арена ди Верона. Строен някъде през 5 век, днес той се използва за много оперни спектакли. Ако питате мен, няма смисъл да влизате, вътре не е нищо особено. Няколко снимки отвън мисля , че са напълно достатъчни. Пътят До къщата на Жулиета минава през много сувенирни магазинчета и джелатерии, от които си хапваме от най-вкусните сладоледи на света!!

При Жулиета, Верона

С Жулиета :)

А къщата и при нея няма промяна от последните 4 години.

Все същите тълпи от хора, все същите опашки пред статуята на Жулиета-японци, италианци, германци и ние българите… всеки чака да си направи снимка със статуята, като държи лявата гърда на Жулиета… от поверие, суеверие или не.. . но тълпите са факт. Стените отстрани са изпълнени с любовни послания и имена и продължават да се изпълват… може би всеки тайно се надява, че любовта ще се запази и в живота, не само на стената. Дай Боже!

След къщата минаваме към близкия площад, на който също се продават много сувенири и има оставени окови за снимка на мястото, където са се изпълнявали екзекуциите. Не се задържаме дълго, връщаме се към Арена ди Верона, където правим кратка почивка за кафе и пътят отново ни зове.

Километрите са около 250, но с хубавите магистрали и хубава книга не се усещат.. . поне не и за пътуващия.

В Монтекатини

пристигаме около пет вечерта. Хотелът, Grand Nitza and Suisse, се намира до киното в курорта, само на няколко минути път от главната улица. Първо забелязвам страхонтата книжарница, където има голямо разнообразие от италиански, английски, немски книги, карти, календари.. . изобщо.. всичко. В България чужда литература няма толкова… но там успях да намеря повече, отколкото очаквах. Самият балнеолечебен курорт Монтекатини Терме е изпълнен със 70+ туристи, но нищо, сега им е времето да живеят 🙂 Ресторанти има много, пици, пасти… като навсякъде в Италия…

Кулата в Пиза

Кулата в Пиза

Рано на другата сутрин отново се отправяме към магистралата с цел

Пиза

– възможно най-ранните билети за кулата. А като говорим за кулата… тя си е все още там, в двора на чудесата, и си е все така наклонена. Чудо или не.. . успяваме да си намерим билети за 40 минути по-късно и великото изкачване да започне. Имах си една мечта… и тя се сбъдна. Не се бях качвала до последния етаж на кулата, защото при предишното ни идване се качихме в 9 вечерта.. . но не и до последия етаж. Е, сега това се изпълни. Наклонът наистина се усеща, когато минаваш от лявата към дясната страна, където са стъблите и сякаш всеки миг ще се понесещ надолу към тълпата от хора, чакащи да се качат.

Кулата в Пиза

Кулата в Пиза

Гледката… красиво е. Да погледнеш това живописно кътче от Тосканския пейзаж от високо… прекрасно е. Да си направиш снимки… запомнящо се е. Не се задържаме дълго, а тръгваме надолу по стълбите, за да освободим кулата за другите нетърпеливи да я покорят.

Паметник на Пучини – Торе дел Лаго, Италия

Пред паметника на Пучини в Торе дел Лаго

Следваща спирка…

Торре дел Лаго

Още една мечта щеше да е осъществена, този път на майка ми. Да види къщата на Пучини, там, където ежегодно се провожда оперен фестивал само няколко дни след като ние щяхме да сме напуснали Италия.

Езерото, Торре дел Лаго – Италия

Езерото

Торре дел Лаго, Италия

Торре дел Лаго

Факт, който по-късно научихме бе, че местността е известна като гей курорт, но това не пречеше езерото да е красиво.

Съвсем наблизо е другият Италиански бряг, Тиренско море. Само на 12 километра се намира курорта

Виареджо („път на кралете”),

където след известни проблеми с намирането на място за паркиране, успяваме да стигнем до плажа. И тук пясъкът е като пудра захар, а водата топла, и тук времето е все още горещо, но някак не успява да ме грабне така, както Лидо ди Йезоло. Дали заради леко нелюбезните италианци, следящи ни къде ще седнем, или заради прекаленото емоции.. не знам. Знам само едно… въпреки това нашият плаж беше чудесен.

Морето край Виареджио, Италия

Морето край Виареджио

И като истински ден, посветен донякъде на Пучини, бяхме избрали да го завършим именно в родния му град –

Лука

Старият град се намира зад крепостни стени, а уличките са тихи, тесни и павирани-типично по италиански. Изкачването на кулички продължава и тук. Torre “Guinigi” беше този път жертвата или ние нейните. Стълбите никак не бяха малко и след всеки етаж се появяваше още един, докато накрая не стигнахме до върха. Беше тясно и всеки обикаляше, за да направи снимки от различните стени на града, но при вида на залязващото Слънце над Лука разбрах, че наистина си е струвало изкачването…

Лука, Италия

Лука, Италия

Разходихме се още известно време из градчето, но накрая, изморени, изгорели от Слънцето, поехме към Монтекатини… за да измине нощта и да дойде най-очакваният от мен момент, истинската Тосканска приказка.

Слънцето грееше, сякаш да напомни за невероятният ден, който беше пред нас. Ето за тези моменти си струва да живее и пожелавам на повече хора да посетят местата, които искат, да се докоснат до повече кътчета от света, защото това остава, спомените винаги са някъде в нас и при лоши моменти могат да ни накарат да се усмихнем.

Сиена, Волтера, Сан Джиминяно… Тоскана.. . Италия.

Сиена

е крепостен град, издигнат на 3 хълма, предвижването с коли поне за нас бе трудно.

Останахме очудени при вида на спрените по баири коли, но явно хората тук са свикнали с тези маневри.

Сиена, Италия

Сиена

Самата Сиена също е хубав град. Всяка година тук, на Piazza di Campo, се порвежда конно надбягване. Самият площад не ми се стори толкова огромен като за състезания, ноо беше изпълнен с кафенета иии, разбира се, куличка за изкачване-най-високата в Италия. Този път ние щяхме я пропуснем, но нашите приятели не отказаха възможността да се изкачат до върха. Ние се разходихме до близката катедрала, където направихме няколко снимки, а след това не пропуснахме отново да се насладим на италианското кафе.

Сиена, Италия

Сиена

Следавща спирка…

Волтера

Да, градът доста нашумя покрай вампирската сага”Здрач”, но не за това бе желанието ми да отидем до там, просто нещо ново, различно, интересно. Да си призная и аз покрай „Здрач”научих за Волтера. Пътят до там… . все едно изкачваш връх Шипка… . остри завои, но съпроводени от китни селца и живописни зелени поляни наоколо. И точно на един склон… точно там е Волтера.. . именно за това я наричат и ветровитият град.

Волтера, Италия

Волтера

Волтера, Италия

Волтера

За моя радост освен няколко табели за “Twilight” и колоритният черен сладолед с черешова глазура, наречен “New Moon”, друго необичайно нямаше. Нямаше и толкова туристи. Тихият площад, спокойнисте странични уличи, изпълнени с малки магазинчета и джелатерии, старият античен театър и разкопки… всичко тук носеше поне за мен някакво различно, ново, непознато усещане, непознато въздействие… но то бе приятно. Гледката от различните склонове, откриваща ни пейзажите на Тоскана… невероятна… точно като от снимките на календарите.

Впечатление ми направи, че повечето туристи, които се срещаха, бяха германци.

Волтера, Италия

Волтера

Тук също имаше кула… но не беше действаща за изкачване… така че поне за нас днес бе денят без кули, макар следващият град да бе наричан „Средновековният Манхатън” със 17те си кули…

Сан Джиминяно

бе пред нас.

Градчетата в Тоскана си приличат, всеко носи различен чар и опиянение поне за мен, но като цяло структурата им е подобна. Дали защото вече бяхме по-изморени, или заради повечето туристи, но Сан Джиминяно не успя да ме „грабне” така силно. Е да, оттук може да си купите вино, хубаво италинаско вино, много кожени неща имаше… да се насладите отово на тесните улички и на красивите площадчета.

Сан Джиминияно, Италия

Сан Джиминияно

Тосканската ни приказка бавно изминаваше.. . дните летяха… като всяко точноопределено нещо. Оставаше ни само Флоренция… за двата пъти които бях ходила коренно промених мнението си. На 11, ми изглеждаше плашеща и странна с всичките гробници и сенчести улици… на 13… обожавах това място… какво ли щеше да е сега, две години по-късно… само времето щеше да покаже… а то течеше неусетно…

Сан Джиминияно, Италия

Сан Джиминияно

Автор: Мария Чешмеджиева

Снимки: авторът

P. S. Без да се натрапвам, само искам да допълня за най-хубавото накрая на деня. Когато зададох на навигацията да ни заведе от Сан Джиминяно до Монтекатини, тя ни отведе по най-прекия път, но не през магистралата, а през истинските тоскански селца, такава красота съм виждал само по филмите-тесни пътчета, по една-две къщи, кацнала на върха, а надолу сякаш художник е рисувал полята и лозята. Чували ли сте за Кастел Фиорентино, Сан Минято, Фучечио и накрая Винчи?Е, по тези пътчета минахме. Може би най-красивите 65 километра! Неделчо

Още снимки от Италия:

2 коментара

юни 01 2010

Париж – една неочаквана екскурзия

Днес, мили мои, Мария ще ни покаже френската столица. И понеже някак тази история някак е свързана с исландския Ейяфиялайокул (редакцията даже може да го произнесе, не само да го напише ;-), то на вас пожелавам приятно четене, а на авторката – да има възмозността да събира още много материал за пътеписи 🙂 Една неочаквана […]

One response so far

май 12 2010

Look left, look right или за това как прекарах седем незабравими дни в Лондон (2 Част )

В днешния следобед отново ще поемем за Англия, за да напуснем Лондон и да пообиколим из „провинцията“. А иначе започнахме със самия Лондон.

Наш водач ще бъде Мария. Приятно четене:

Look left, look right или за това как прекарах седем незабравими дни в Лондон

част втора

Ден 4

Познатите стъпки-ранно ставане, закуска, качване на метро. Бързаме доста, за да можем да заемем хубави места за смяната на караула пред

Бъкингамския дворец

Обясняват ни как цялото движение ще бъде отцепено и всичко ще е пълно. Интересен факт беше също, че ако кралицата те покани в двореца си, ще започне да те проучва от два месеца по-рано и ще приготви всичко необходимо, за да се чувстваш като у дома си (Брейййй, много съм мислела за хората :D)

Лондон, Англия

Отиваме близо час по-рано, а пред двореца вече има значителна тълпа от хора. Няколко снимки и се качихме до един паметник, откъдето смятахме, че ще можем да виждаме по-добре.

Лондон, Англия

Чакаме прави близо час, а след това се разнася силна музика и парадното шествие започва. Правя видеоклипове, но когато караулът влиза вътре вече не мога да видя нищо. Няколко момчета от групата се качват едно върху друго, за да снимат с камера, а другите се натрупваме около тях и гледаме как продължава смяната на караула, само че в екрана на камерата. 😀

Четете по–нататък>>>

8 коментара

апр. 26 2010

Look left, look right или за това как прекарах седем незабравими дни в Лондон (1 Част )

Откак отвориха небето над Европа все ме тегли към затворените до скоро места. Днес това ще е Лондон, където наш водач ще бъде Мария Чешмеджиева. Приятно четене:

Look left, look right

или за това как прекарах седем незабравими дни в Лондон

първа част

След близо шест месеца очакване най-после дойде априлската ваканция и останаха броени дни до екскурзията ми до Лондон. За първи път щях да излизам сама в чужбина и определено изпитвах вълнение и радост от новото, различното и неочакаваното.

И ето че последните часове се изнизаха неусетно и в два прeз нощта тръгнахме от Пловдив към летище София. Нямаше как да имаме нощен трансфер и нашите ме закараха. Усещах притеснението на майка ми-веднага ми се скара че слушах музика, за да не ми се изтощи телефона, явно държеше връзката ни да е постоянна. Оставаше малко до София, когато ни спря пътна полиция и научавайки че и ние сме за екскурзията на Английската гимназия до Лондон, само ни казаха , че сме цяла колона и продължихме напред. 😀

От самолета на път за Лондон

Терминал 1 на летището постепенно се изпълни с ученици и времето до излитане мина неусетно. Не летях за първи път и не се притеснявах особено. Този път не бях до прозореца, но гледката, която виждах също беше невероятна. Отново се носех мужду меките къдрици на облаците, както бях споменала в един предишен пътепис. Минавахме над планини и океани, над градове и полета, докато накрая самолета започна да се снишава и кацна на летище Лутън.

Времето беше облачно, но поне не валеше. Малко свободно време и се качихме на автобус с багажа към любимата резиденция на Хенри VIII – Хемптън Корт Палас. В началото движението по пътя ми беше странно и не можех да свикна, но явно е имало и други като мен защото на пътя навсякъде имаше написано Look left (погледни наляво) и Look right (погледни надясно).

Хемптън Корт Палас

се оказа един наиситна огромен дворец и трудно щяхме да се ориентираме, ако не си бяхме поискали карти, които бяха безплатни и се оказа, че ги има по всички музеи и галерии. По принцип съм била в доста дворци и не очаквах този да ме впечатли особено, но стана точно обратното. Сякаш за първи път влизах в дворец, сякаш всичко бе различно от вижданото досега. Още на входа ни посрещна сцена с актьори, облечени като средновековни царе, царици и поданици. Спираме за момент за снимка и се заслушваме в диалога им. Стаите в двореца бяха наистина добре реставрирани, всичко ми се стори много красиво, но особено впечатлена бях от кухните, където всички храни миришеха и на място още актьори готвеха различни храни, огънят в камината също бе поддържан постоянно, което правеше атракцията още по-голяма.

Лондон, Великобритания

Лондон, Великобритания

Няма как да не спомена и огромните градини, където свободно се разхождаха патки и гъски, а лебедите изобщо не се страхуваха от хората. Свободното ни време беше четири часа и успяхме да се разходим три-четири пъти из градините и двореца като не оставихме нито едно невидяно място.

Четете по–нататък>>>

8 коментара

Older Entries »

Switch to mobile version