Archive for the 'Хамбург' Category

сеп. 13 2012

Една академична стипендия в Потсдам (3): Разходка до Хамбург

Продължаваме с месечния престой на Николай в Германия. Запознахме се с Берлин, а после и с живота в Потсдам, а днес ще тръгнем на разходка из Хамбург.

Приятно четене:

 

 

Една академична стипендия в Потсдам

 

част трета

Разходка до Хамбург

Ежедневният живот в Германия обаче си има своите трудности.

Бюрокрация! Повсеместна, объркваща, потресаваща бюрокрация!

И множество служители в администрацията и в банките, които не знаят английски!* Наложи ми се да платя данък Rundfunkgebuehr, който плаща всяко домакинство, което има ТВ или радио. Аз нямах ТВ, но пък имах лаптоп и жената, която звънна доста неочаквано на вратата ми, го видя. Успях да разбера, че трябва да платя 5.76 за това чудо, но не мога да платя на нея, а това трябва да стане през банката. В първата банка, през която минах, ме предупредиха, че ще ми вземат… 25 евро! Насочих се към друга банка, където ми искаха „само” 5 евро. И понеже не е възможно този данък да се плаща месечно, създадох някакъв казус: оказа се, че все пак мога да го платя за този месец. В края на месеца обаче трябваше да подам писмено заявление до Бон, че дерегистрирам своя приемник. Цялата тази история ми коства над 15 евро, и то при положение, че нямах интернет, т.е. не можех да гледам ТВ, нито да слушам радио… Защо нямах интернет ли? Просто трябваше да ходя до университета и пак да преминавам през някакви бюрократични процедури, поради което реших да ползвам мобилен интернет. Това беше голяма грешка, особено по време на Евро 2012, и при цени на безжичен интернет на обществени места по 5 евро на час.

Имах подобен проблем и със стипендията си:

понеже не беше възможно да си отворя банкова сметка само за един месец, от DAAD изпратиха стипендията ми директно до университета. Това беше доста дълъг процес, като успях да си получа парите чак на 18-ти. Получавайки я, исках да вкарам парите си в моята дебитна карта чрез международен трансфер, но се оказа, че не приемат пари в кеш. Насочиха ме към Western Union, но аз реших да съхранявам парите си при мен. Положението не беше чак толкова страшно. Тези процедури имат своето основание: виждаме, че Германия е най-дисциплинираната държава в ЕС. Не знам обаче дали немците разбират къде отиват парите им за данъци: те сякаш биха платили всякакъв тип данък, без да питат** Това е нещо, което учудва много чужденци, както разбрах от форумите.
Етажът, на който живеех, се оказа… детска градина! От двете ми страни имаше бавачки и беше много шумно през деня. Започваше се от 7 сутринта, и се свършваше в 17 ч.; но пък след 18 ч. в една зала, намираща се на 5 метра от стаята ми, започваха танци и спортни мероприятия, които продължаваха до 22 ч. Добавям и това, че още една съседка пускаше една и съща песен цял ден и цяла нощ, което ме караше да настръхна всеки път, когато чуя песента в някое кафе. И така, атмосферата беше дискомфортна с оглед на парите, които плащах. Не смятам за редно в студентско общежитие да има забавачници: щом искат да печелят пари, нека използват обикновени жилищни сгради. Но там никой няма да допусне подобен шум.
Бях си обещал веднага след получаването на стипендията да замина за

Хамбург

Имах такава идея и за Дрезден и Лайпциг, но се отказах от нея, защото нямах време да я осъществя. Бях чул от много мои приятели, че Хамбург е красив град и задължително трябва да отида там. И така потеглих в хубавата петъчна сутрин с влак, който струваше 136 евро в двете посоки. На отиване бях с „обикновен” влак, а на връщане- с високоскоростен. Странно е, но влакът имаше закъснение с 25 минути още при влизането в Берлин. Наложи се да го композират на друг коловоз, но информацията за това бе подадена бързо, на немски и английски. Пътуването мина бързо, за 90 минути стигнахме Hauptbahnhof във втория по големина град в Германия.

Централна гара, Хамбург

Централна гара

По пътя видях стотици вятърни турбини и дълга равнина. Пристигнахме на гарата, но не можахме да слезем: имаше някакъв проблем със системата за вратите и се наложи да чакаме десет минути, докато я оправят. Гарата е изумителна: огромно хале на две нива, през което влаковете преминават директно. Няма фоайе, няма и скамейки. Хората си седят на пода. Пристигат и отпътуват влакове към всички части на Германия и към Дания. Нямах търпение да се махна от тази лудница и да стъпя на „свободна” Хамбургска земя. Посрещна ме страхотен вятър отвън и не можах да използвам хартиената си карта на града, затова се наложи да ползвам Google maps. Ориентацията беше лесна, защото още от гарата се виждаше кулата на

кметството (Hamburger Rathaus)

Реших да се придвижа произволно, следвайки интуицията си… и знаците. Веднага забелязах широките бели тротоари, датските банки и типичната ханзейска архитектура. След петнадесет минути се озовах в самото сърце на Хамбург: площада пред кметството. Не беше толкова оживено, колкото очаквах: имаше не повече от петдесет туристи наоколо. Неоготическата сграда със зеленикав покрив се извисява гордо от 1897 г., демонстрирайки статута на Хамбург като Свободен ханзейски град.

Кметството на Хамбург

Кметството на Хамбург

Днес Хамбург и Берлин са двата германски града със статут на провинции. От площада започва езерото Алстер. Тук е разположен монумент в памет на 40 000 хамбургски военни, загинали през Първата световна война.

Каналите преминават през целия град.

Интересно е да наблюдаваш сградите, минавайки по поредния мост: това обаче със сигурност не е толкова романтично, колкото разходка с кораб. Пропуснах тази атракция и трябва да съжалявам. Хамбург не ме впечатли толкова много: явно имах прекалено високи очаквания. И той обаче си има своята красота и достойнства: мултикултурна общност (много виетнамци, португалци, англичани и скандинавци), много работни места, красиви катедрали. За пет часа няма как да видиш всичко в този град: аз обаче успях да посетя основните забележителности. И отново с уговорката, че екскурзия с корабче, която излиза около 15 евро, дава по-добра представа за града.
По някакъв странен начин, вървейки в западна посока, достигнах до катедралата, която тук наричат Мишел.

Катедрала Санкт Михаелис, Хамбург

Катедрала Санкт Михаелис (Michel), Хамбург

 

 

Тя има хубава наблюдателна кула, но не се осмелих да се кача на нея. Тръгнах в посока

Landungsbruecken,

обект, за който не знаех много. Повечето туристи отиваха директно към него. Много кораби потеглят оттам; има хубава крайбрежна алея, която е пълна с хора.

Landungsbrücken - Морска гара, Хамбург

Landungsbrücken - Морската гара на Хамбург

 

Малко на север се намира и Рибният пазар, като пристанището продължава още километри нагоре. Не видях нито Queen Mary, нито какъвто и да е голям круизен кораб, но пък се откри страхотна гледка към пристанището. Първоначално се настаних на някакъв хълм, откъдето можех да наблюдавам цялата панорама, точно до хотел „Хафен”. След това слязох долу и се разходих по кейовете. Всички знаят, че Хамбург е второто пристанище на Европа, но не мога да проумея защо са построили града точно тук, на 120 км от устието на Елба. Може би това е, защото така се снабдява по-лесно вътрешността на страната.

Landungsbrücken, 20459 Хамбург, Германия
След много сериозна дезориентация, някак си попаднах на

улица Reeperbahn,

най-известната улица в Германия, както се твърди. Тя се намира в квартала Санкт Паули и започва на стотина метра от стадиона на едноименния втородивизионен отбор. По нея има много кабарета, стриптийз-клубове и еротични магазини. Майки се разхождат спокойно с децата си по тротоарите, като пред погледа им се мяркат огромни билбордове с голи (не разголени) дами и надписи: „Live sex”. Мнозинството от клубовете обаче е в страничните улички. Някакъв тип ме издърпа и ми даде визитка на клуба си, заявявайки, че шоуто започва в 18 ч., входът е безплатен, а бирата е само 5 евро. Изглеждаше много вдъхновен и явно не можеше да разбере защо толкова много бързах да прекратя разговора ни. Даже искаше да ми покаже клуба отвътре.
Но Реепербан е известна и с друго:

тук някога са пeли „Бийтълс”, започвайки кариерата си

Има площад на тяхно име, както и музей. Много хора идват да се веселят в този квартал с приятели. Имаше много рокери с Harley Davidson, може би около петдесет, мисля, че се наричат Big red machines.
Насочих се вече към

Хафен сити

Видях оригиналната сграда на симфоничния оркестър, която ще бъде завършена през 2014 г. Сградата е много оригинална, от нея се открива страхотна панорама. В Хафен сити нямаше нищо чак толкова интересно- хотели, барове, голямо виенско колело, което се въртеше, без да има посетители в него, и някакъв view point, който беше толкова нисък, че не е ясно какво се вижда от него изобщо.

Хафен сити, Хамбург

Хафен сити

 

Отсреща се виждаше огромен кораб с много коли на борда, и това беше. Предполагам, че от отсрещния бряг гледката е по-интересна. Тръгнах към центъра, защото имах само един час, за да хвана влака за Берлин. По пътя, без да искам, минах през

Шпайхерщадт,

който е част от световното културно наследство на ЮНЕСКО.

Шпайхерщад, Хамбург

Шпайхерщад

 

Хубави сгради от червена тухла, наредени една до друга покрай каналите. Намират се на около 250 м от Ратхаус. Кварталът е хубав, но сякаш на снимка изглежда по-добре. Може би човек трябва да свикне с Хамбург, за да почувства красотата му.
Намерих лесно гарата. Трябваше обаче да почакам влака известно време, защото имаше 20 минути закъснение! Разбира се, преместиха го на друг коловоз. Истински късмет е, че успях да се кача, защото той имаше над 40 вагона, а моето място беше във вагон 22. Първата половина на влака пътуваше до Лайпциг, Нюрнберг и Мюнхен, а другата- до друг град в Източна Германия. Условията вътре са повече от комфортни- всяка седлака си има контакт за зарядно, както и букса за слушалки (във влака има някаолко музикални канала); климатикът е перфектен, а информацията е винаги навременна: осведомяват те преди всяка гара, както и за закъснението на влака. Оказа се, че между Хамбург и Берлин скоростният влак вдига само 185 км/час, което малко ме разочарова. Доколкото знам, «най-бързата» отсечка е между Франкфурт и Кьолн.

Влакът се движи плавно благодарение не релсите. Няма го типичното при нас тракане на колелетата и клатене на влака, от което може да получиш морска болест. Обаче и цената си я бива. Интересното е, че влакът влиза в Берлин със същата висока скорост и я намалява чак 2-3 км преди Централна гара. Останалото е лесно- слизам от влака и хващам S 7 към Потсдам, където стигам за 42 минути.

 

* Официалният език в Германия е немски. Редакцията искрено препоръчва да го учите от невръстна детска възраст! – бел.Ст.

**Разликате между германците и другите народи е, че германците питат по време на избори, т.е.преди взимането на решението. След като решението е взето  – не се пита – бел.Ст.

Очаквайте продължението

Автор: Николай Иванов

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Хамбург – на картата:

КЛИКАЙЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ 🙂

One response so far

май 28 2009

Хамбург (2)

Продължаваме с разказа на Стоян за Хамбург — началото е Хамбург (1), а ние продължаваме нататък.

Приятно четене:

Хамбург

част втора

По улиците е пълно с разни дрипави и брадати субекти, групирани на групички по двама трима по ъглите. Повечето са видимо пияни или дрогирани. Пред очите ни се разиграва и малка драма. Невъобразимо смърдящ наркоман колабира пред поредното секскино. Младежът забелва очи и почва да се гърчи на два метра от нас. Немците разбира се действат експедитивно и делово и за минута идва линейка и полиция.

Въобще не е особено приятно място за нощни разходки предполагам. Най-интересните заведения, тези с живите момичета по витрините, са разположени в малките пресечки на Реепербан. В началото на уличките има нещо като преграда, предполагам за да не се смущават жителите на квартала и случайно преминаващите посетители.

Четете по-нататък>>>

11 коментара

май 26 2009

Хамбург (1)

Имаше на времете един съветско-грузински виц, в който една баба отвлича самолет и казва на пилотите „Лети в Гамбург!“. След малко бабата се свлича, халосана по главата от грузинец с репликата: „Гамбург, Гамбург! какой Гамбург?! У мэня в Тбилиси помидорчики сохнут!“;-) Да оставим расистко-съветските вицове и да разгледаме Хамбург. Приятно четене:

Хамбург

част първа

Не съм ставал в 4 сутринта от казармата насам. Което уви остава все по-назад във времето. Навън беснеят ветрове, снегове, ледове и всякаква друга метеорологична гад. Събота е. А батко е тръгнал да пътува, на разходка при това. И то в северна Германия в най-студения период на годината — края на януари и началото на февруари. Хората за Бали и Сингапур летят, а аз за Хамбург… А най-лошото е, че не мога да мрънкам на Деси, защото аз съм избрал дестинацията, времето и всичко останало. Тя уви е фен на ранното ставане и е жизнена и свежа като репичка. Намира даже сили и желание да закуси в самолета, кафенце да изпие и да ми разясни подробно маршрута от летището до хотела, използвайки цяла купчина, принтирани от нета помощни материали. Кафето разбира се не и прощава и на летището в Мюнхен спринтираме към тоалетните и съответно за малко не изпускаме връзката си за Хамбург.

Въпреки подробния предварителен рисърч обаче, на

летището в Хамбург

доста се помотваме преди да намерим нужния ни транспорт. Навсякъде има табели упътващи към метрото, но не и към директния шатъл. Накрая с помощта на любезен полицай се оправяме, автобусът тръгва на всеки 10 мин и въобще всичко е фантастише. Летището в Хамбург се намира в самия град, почти като софийското;-). Така че има няма след 20 мин сме вече в центъра.

Четете по-нататък>>>

One response so far

Switch to mobile version