Archive for the 'Мария Василева' Category

февр. 11 2011

Импровизирано из Венеция и Верона

Днес, мили мои, Мария ще ни води да обиколим Верона и Венеция. Тя сама си признава накрая „В този (опит за) пътепис няма да откриете информация, която да ви помогне с ориентацията за Венеция и Верона… Останалото… ех, останалото са детайли.“ :), наблягайки на думата ЕХ 🙂 Завиждам – аз не го мога 🙂


Приятно четене:

Импровизирано из Венеция и Верона

По каналите на Венеция, Италия

В Бургас е зима. Но не бяла, пухкава и мека, а от онези зими, които те карат да си спомняш с носталгия за лятото, дори да не е твоят сезон. И понеже казват, че спомените стоплят, реших да се разходя из Италия. И вие с мен…

Винаги ми е била мечта. Но не Рим. Не Милано. В съзнанието ми е като пътешествие с кола под наем и карта, която не мога да разчитам, не заради италианския, но давам съвети по интуиция „сега направо, сега завий, сега спри“, музика, смях, малки градове и села, които никога преди това не съм чувала и няма и да чуя, гостоприемни непознати хора, открити пазари два пъти седмично, откъдето ще си купувам ягоди и топли франзели…

Спирам тук. Защото този пост не е за Италия. А за Верона и Венеция. Повече за Венеция. И нея съм я мечтала, и нея не по начина, по който я видях, но ми хареса. Въпреки, че всички казват, че Верона е по-хубава. Във Венеция има магия. Която осъзнаваш , докато пътуваш в претъпкано с туристи от къде ли не корабче и виждаш докъде стига водата на различни прекрасни къщи, едно време пълни с живот, сега с носталгия по дните, в които стълбите към входните врати не са били покрити с вода.

Но как ви почнах отдалече само…

Знаете ли кога започва едно пътешествие? Не е на датата, отбелязана като „departure”. Започва в мига, в който закупите билета и започнете мислено да вървите по улиците на (не)познат град. Да си представяте как ще го почувствате и какво ще остави у вас като вкус… И никога не знаете дали ще искате да се върните отново. Защото понякога като постигнеш една мечта разбираш, че някак не е това, което си си представял… Това правило важи с особено голяма сила за пътешествията.

Моето пътуване започна някъде през април. Чрез статус на приятел във фейсбук „happy birthday WiZzair & 10x for the 20% off” или нещо подобно. Харесах дати, харесах дестинация, реших да подаря едно пътуване на сестра ми, предложих на приятелка, която знаех, че ще каже „да“ и така. Всичко стана толкова бързо, че нямаше време за колебания. Признавам и друго- едно от новогодишните ми обещания е да посещавам по една нова дестинация всяка година. Тази избрах да е Италия.

Датите бяха 12- 13 14 август. На 15-ти имах имен ден, от който сега като се върна назад не ми е останал никакъв спомен. Освен, че беше в неделя. О, и , да, ходих на Спирита, но не беше като първата година. Както и да е.

Пристигнахме в Тревизо

късно в четвъртък. Такси и към хотела. Не помня име, затова и да ви разказвам за него няма смисъл. Рецепциониста не знаеше грам английски и настаняването беше на магия. Първото нещо, което попитахме, разбира се, бе къде е най-близкият ресторант. Така приключението открихме със спагети и бяло вино.

Тревизо, Италия

Тревизо, Италия

Петък. Автобус, влак и към Местре. Оставяме багажа и към гарата, от там отново на влака и към

Верона.

И точно тогава, защо не, решава да се изсипе порой. Пристигнахме към 1-2 часа следобед и от гарата поехме само направо… 🙂 Тук е мястото да спомена, че не си бяхме направили никакъв план за тези 72 часа, които имахме всичко на всичко. Предварително бяхме решили да го караме на интуиция. Нямахме карта, нямахме гид, не знаехме кое трябва да се види, кое може да се пропусне, всъщност… не знаехме нищо. Дори си спомням, че бях забравила за къщата на Жулиета във Верона. И преди съм го казвала- не обичам бягането от една точка до друга. Обичам да имам времето да усетя един град. Да се разхождам спокойно, без да мисля какво (евентуално) пропускам. Защото снимки на забележителности много. И…?

Верона, Италия

Верона, Италия

Разходката във Верона продължи около 3 часа (колкото, всъщност, имахме и във Венеция all in all) и ни отведе до въпросната къща, стената пред която е много по-интересна, и до Арена ди Верона. На стената не написах име. Написах пожелание. Молба, ако предпочитате. Към съдбата.

Обратно на влака и към Местре. Там ни чакаше отваряне на бутилка бяло вино с химикал, споделяне на впечатления, мечти за утрешния ден и… осъзнаването, че след като единият фотоапарат, с който бяхме , се счупи във Верона, другият е (почти) без батерия. Да…забавно. Повод да се върнем отново, казахме си по-късно.

Събота. Подобно на Париж,

Венеция се свързва с любов.

И както не веднъж съм казвала това за първия, тази първа асоциация ограбва от очарованието на тези места, когато си там сам. Но пък е толкова красиво (във Венеция) и пълно с народ, че поне аз… хм, май забравих за всякакви асоциации и прочие.

По каналите на Венеция, Италия

По каналите на Венеция, Италия

Венеция е къси тесни улички,

свързани с малки мостчета, преминаващи гондоли, магазинчета за маски и тълпи туристи.Поне тази Венеция, която успяхме да видим за около три-четири часа. И тук вървяхме единствено по интуиция (следването на табелите е по-объркващо) и имахме само две задължителни точки: площада Сан Марко и…а, да, това не е точно точка…да се качим на гондола. Останалото отново бе въпрос на импровизация.

С гондола по каналите на Венеция, Италия

Какво показват дамите: моста или младежа? ;-)

Гондолиер –  Венеция, Италия

Господи, какъв мъж! (бел.от редакцията ;-)

За късмет попаднахме на най-готиния гондолджия ever ever! От онези super-sexy-cool момчета :))

А самото преживяване…. самото преживяване беше приказка. Не може да се опише. Поне на мен не ми стигат думите. Спомена все още е супер жив и мога за секунди да затворя очи и да се пренеса в гондолата, носена по тесни тесни канали, измежду стари къщи, напомнящи за… романтика и един друг свят. Свят на кавалери и дами. Може и в обратен ред.

С гондола по каналите на Венеция, Италия

С гондола по каналите

С гондола по каналите на Венеция, Италия

Всъщност май гледа към гондолиера? ;)

А Сан Марко… Сан Марко беше като картина.

Не, по-хубаво, защото бе истина. Един от онези моменти , в които спираш, и времето с теб, и се ощипваш, за да провериш дали не сънуваш…Дишаш с пълни гърди и се усмихваш. Благодариш. Чувстваш се толкова, толкова щастлив…

Сан Марко – Венеция, Италия

На кафе във Венеция, Италия

Тук отварям скоба. При първото ми връщане от Варшава (XII. 2007) донесох плакат на някаква двойка, които се целуват на този площад в мрачен и дъждовен следобед. И го залепих на стената в стаята си. И си мислех… кога ли, ако, ще посетя Венеция… С всички приказки за гондоли и гълъби…? Ето, че можело. Затварям скобата.

Някъде преди или след Сан Марко минахме и покрай витрината на едно от онези магазинчета, в което мога да прекарам часове. Буквално.

Пътешествието приключи със сладко капучино на същия площад в някакво страхотно кафене, което по-късно прочетохме, било сред must-see. Имаше моменти, в които дори и не говорихме. Само гледахме към хората, площада, всичко… Гледахме и не вярвахме. Че сме там. Благодарение единствено на себе си. Защото, когато ти липсват вълшебства в живота, винаги можеш сам да станеш вълшебник и да си създаваш магия…

Магазин във Венеция

По каналите на Венеция, Италия

След три часа във Венеция бяхме напът към хотела, от там към летището. Като ударихне чертата се оказа, че от 72 часа, 6 сме обикаляли. По три във Венеция и три във Верона. Останалото сме прекарали по спирки, влакове, автобуси и т.н. И по-добре, защото се получи супер. От само себе си. Така стават най-хубавите неща, знаете.

Ресторант - Венеция, Италия

Венеция, Италия

***

В този (опит за) пътепис няма да откриете информация, която да ви помогне с ориентацията за Венеция и Верона. Единственото, което ви съветвам е да предпочетете да спите в Местре пред Венеция. Останалото… ех, останалото са детайли.

Венеция, Италия

Момичета – Венеция, Италия

Пътешественички

Автор: Мария Василева

Снимки: авторът

15 коментара

авг. 06 2010

Истанбул: разпилени парченца

Днешните разпилени парченца ще ни съберат в Истанбул, а ваятелят на мозайката е Мария. Приятно четене:

Истанбул: разпилени парченца

Истанбул, Турция

Вечният град. Така го наричат.

Градът на цветовете и музиката, на различията и пренасищането.

Градът, в който има от всичко по много.

Градът, в който не можеш да чуеш мислите си, броиш на пръсти езиците, на които говорят хората около теб, докато разбереш, че са повече от 10, градът, в който разминаването по улицата е в редичка и ти се налага да се буташ и провираш от тук, от там, като че ли си герой в компютърна игра… И неусетно все бързаш за някъде, дори когато няма за къде….

Градът на движението.

Но не и в 6 сутринта.

Този път, четвърти поред, успях да видя и другото, заспало и тихо лице на Истанбул. Лице, за което дори не подозирах…

Когато почти няма жив човек по улицата. Когато е тихо, толкова тихо, че чак ти се иска някой от някъде да се провикне нещо, каквото и да е.

Когато чуваш, виждаш, усещаш.

Истанбул, Турция

Истанбул

Истанбул, Турция

Истанбул, Турция

Истанбул, Турция

Босфорът

***

Два дни сама в Истанбул. По пътя към Бургас се шегувах, че съм герой- без да се загубя и без да ме излъжат.

А всъщност, Истанбул не е толкова страшен колкото всички си го представят.

Преди да замина се надпреварваха да ме предупреждават за какво ли не, дотам, че отклоних покана за pub crawl от страх, който дори не разбирам и не беше мой, а на приятели и родители тук, и сега съжалявам, но вече е късно.

Мислих си, че обичам Турция както се обича нещо, което едновременно харесваш и от което се страхуваш.

През 2001г. , когато за първи път посетих Истанбул и за първи път излязох извън България, се влюбих в този град.

В корабите, в малките улички, в алъш-вериша, в гостоприемството, в моловете…

Този път не видях нищо…

Улиците на Истанбул

Улиците на Истанбул

Улиците на Истанбул

Истанбул

Истанбул

Разхождах се безцелно из разни (главни) улици и си повтарях, че трябва да забранят самостоятелните командировки… Което, разбира се, не е истина.

Хубаво е човек да попътува сам. Но точно този път и в този град сякаш щеше да е хубаво да сме поне 1 + 1. За всеки случай.

В съботния следобед се срещнах с познат, с който участваме в EYMD`09, а в неделната вечер, абсолютно случайно се засякох на гарата със Све.

И си мислех как светът се смалява с всеки изминал ден и се питах дали и ние не се смаляваме с него.

P.S. Не бих живяла в Истанбул, но бих се връщала пак и пак…

Автор: Мария Василева

Снимки: авторът

Още снимки от Истанбул:

3 коментара

апр. 14 2010

Париж, обичам те!

Заглавието казва всичко. Приятно четене:

Париж, обичам те!

Париж, Франция

От мига, в който разбрах, че ще ходя в Париж, не можех да мисля за друго. Не за Айфеловата кула, обаче. Видях я при първото си пътуване до Франция, преди има няма пет години, но и именно с нея се изчерпваха спомените ми за Париж.

С нея и една разходка по Сена. Изоставахме с графика, затова нямаше време за нищо. Операта, триумфалната арка, Мулен руж, всичко разгледахме през прозореца на автобуса. Освен базиликата Сакре Кьор. Най-красивият ми спомен от Париж. На светлината на залеза. Истинска магия. Ако зависи от мен бих я поставила като задължителна дестинация номер едно в града на любовта.

Сега, обаче, си мечтаех за малки улички, пренебрегвани от туристи, мечтаех си за Монтмарт, но малко преди полунощ, за Нотр Дам

Всичко се оказа в пъти по-хубаво, отколкото си го предсавях.

Париж наистина е прекрасен.

Улиците на Париж

Четете по–нататък>>>

No responses yet

ян. 27 2010

Като в приказките: Гент в Белгия

Днес отново ще продължим с поредицата за градовете на Европа. На ред е белгийският Гент, където наш водач ще бъде Мария. Приятно четене:

Като в приказките: Гент в Белгия

Гент, Белгия

Реших да посетя Гент в самолета. След статия в списанието на Bulgaria Air- Манхатанът на Средновековието. Или нещо подобно.

За момент, пристигайки в Брюксел, се разколебах… От една страна се питах дали си струва да го посетя само за 2-3 часа и няма ли бързото обикаляне и невъзможността да се порадвам на спокойна разходка из улиците на града да ограбят от очарованието му.

От друга страна, толкова много красота трябва да се споделя. А аз щях (бях? )да съм сама.

Оставих багажа в хотела и тръгнах към гарата, без да знам дали ще се кача на влака.

Когато запитах на колко време има влакове от и до Гент (на всеки половин час), колко струва билетът (16 евро, двупосочен) и трябваше да отговоря да/не, набързо подадох парите и после с билета в ръка вече нямаше връщане назад.

Не знаех нищо повече за Гент от написаното в статията. Но пък снимките бяха достатъчни.

Канали и велосипеди – Гент, Белгия

Четете по–нататък>>>

6 коментара

Older Entries »

Switch to mobile version