Най-добрите пътеписи от света и страната – писани от всички вас
Продължаваме из Америка заедно с Валентин и сина му Александър. Пътешествието е с Тойота-ван под наем. Стартираме от Калифорния. Този щат ще обиколим на зиг-заг, почвайки от Сан Франциско и стигайки до Долината на смъртта. Приятно четене:
И така – тръгваме на околосветско пътешествие с Бале. За разлика от повечето околосветски на нашия сайт, това ще е в западна посока – започваме с Калифорния и остров Viti Levu, по-известен като Фиджи....
С Георги тръгваме на гости в Америка. Започваме с Калифорния 🙂 Приятно четене: Моето пътуване в Америка Едно неочаквано приключение част първа Санта Маргарита, Лос Анжелис и Сан Диего в Калифорния Не бих казал,...
Днес продължаваме с обиколката на Румяна из Калифорния. Започнахме със Сан Диего, а днес ще отидем към Долината на смъртта 🙂
Приятно четене:
Маршрутът
28 март 2012, сряда
Вземаме под наем един Нисан Сентра от Advantage и поемаме на север. Първо по Hwy #163 поизлизаме от Сан Диего, после по #15, през почти непрекъснато застроената, планинска област на Южна Калифорния, после пресичаме високите баири на север от Лос Анджелиз по Cajon Pass между планините Сан Габриел и Сан Бернардино. При градчето Hesperia хващаме Hwy #395 – El Camino Sierra, първо през пустинята Мохаве, покрай Edwards Air Force Base, пресичаме планинската област на El Paso Mountains. Пейзажът е съвсем пуст и пустинен, наоколо само Joshua Trees и далекопроводи.
Пустинята Мохаве
Hwy #395, Пустинята Мохаве
После в далечината се провиждат високи планини, Hwy #395 се слива с #14 и пред нас са високите заснежени върхове на Сиера Невада. Оттук Hwy #395 върви от източната страна на Сиера Невада и гледката съвсем се променя – високите сини баири следват един след друг, чудесни! Отдясно е
– покрито със сол и тиня. Интересно – езерото не е пресъхнало по естествени причини – причината е отклоняването на реката Owens, която го е пълнела, през Los Angeles Aqueduct към Лос Анджелиз, по време на т.н. California Water Wars, през първата половина на миналия век. Стигаме до градчето Lone Pine, откъдето утре ще се отклоним на изток към Death Valley, където е най-ниската точка в Северна Америка. Отклонението на запад пък води към Mount Whitney, най-високият връх в долните 48 щата – 4421 м. Съседството на двете точки – най-висока и най-ниска – не е случайно, а резултат на все същите тектонични процеси.
След Lone Pine пътят минава покрай Manzanar – един от лагерите, в които над сто хиляди американци от японски произход са били затворени по време на Втората световна война…
Hwy #395, Сиера Невада
Hwy #395, езерото Owens
Сиера Невада
Продължаваме на север. Гледката отляво е впечатляваща – висоооки планини с облачни шапки, с глетчери помежду тях! Стигаме до градчето Бишоп, откъдето пътят съвсем се закатерва нагоре-нагоре из високите планини, и ето го отколонението за Mammoth Lakes! Тук вече навлизаме в зоната на снега и край пътя се появяват преспи. Пристигаме в Mammoth Lakes, на 2400 м надморска височина.
през зимата – ски, праз лятото – планински разходки. Ние сме попаднали малко нещо в зимния сезон, щото наоколо всичко е покрито със сняг. Оказва се, че и пътят към езерата е затрупан, така че – ще ги видим next time. Разхождаме се из градчето и засядаме на пица. Мотелът е #6 🙂
29 март, четвъртък
Сутрешен обзор на снежните планини и – потегляме към Death Valley. Отначало се връщаме обратно по път #395 на юг до Lone Pine, с доста спирки за снимки – сега слънцето свети от изток и чудесно огрява високите снежни баири. Облаците над тях са като по поръчка!
Сиера Невада
Спираме в Lone Pine – оттук, при Whitney Portal, има много хубав изглед към
Сиера Невада, Маунт Уитни
Оттам по път #136, после #190, поемаме на изток. Заобикаляме Inyo Mountains от юг, пресичаме Panamint Mountains и навлизаме в Долината на Смъртта. Първа спирка – Father Crowley Point. Дълбок овраг, скалите са тъмно-червеникаво-кафяви.
Долина на смъртта, Death Valley, 92328, Съединени американски щати
От ръба на скалите се вижда
Долината на смъртта, Father Crowley Point
Продължаваме по път #190 и навлизаме в Долината. От снега и студа вече няма и помен, жега е. Следваща спирка –
По черен и много грапав път стигаме го разлом в скалите, с мраморни стени, идеално излъскани от водата, носила пясъци и камъни. Доломитените скали са в нежен бежово-розово-златист цвят, чудно красиво е!
Долината на смъртта, Mosaic Canyon
Продължаваме. Минаваме покрай безкрайно море от пясъчни дюни, пътят завива на юг-югоизток, към
Пейзажът е съвсем пустинен, с тръни и камънак наоколо и високи баири обагрени в странни цветове в далечината. Furnace Creek е на 58 м под моркото равнище. Отсреща на скалите е фамозният Furnace Creek Inn. Построен преди стотина години от минните компании в долината, той все още изглежда помпозен и впечатляващ.
Долината на смъртта, Mesquite Flat Sand Dunes
Долината на смъртта, Furnace Creek Inn
Отклоняваме се по еднопосочния
през баири оцветени във всички цветове на дъгата – червено-розово-златисти (получени от окисление на железните соли), невероятно отровно-зелени (от разпадни продукти на слюдата), до мораво-лилави (от манганови соли). Невероятна гледка!
Долината на смъртта, Artist Drive
Още малко на юг и стигаме до най-най-ниската точка в
Табелка високо на баира сочи позицията “sea level”. Височко е! Ако отнякъде се пробие дупка и долината вземе да се пълни до морското ниво, голям зор ще е да изплуваме 🙂 Badwater е малък извор със солена вода, проникваща през варовиковите скали чак от високите планини в Невада. На запад от езерцето му долината е покрита с кристализирала сол. Пейзажът е лунен и странен.
Долината на смъртта, Badwater
Продължаваме на юг, после на изток по Badwater Road, обикаляме по източната граница на парка, покрай Amargosa River, после завиваме по път #190 на запад и влизаме обратно в парка от изток, през планината Amargosa; отклоняваме към Dante’s View. Катерим се по тесен стръмен път и стигаме до тераса с изумителна гледка –
в меките цветове на залеза! Невероятно! Апропо, тук са снимани сцени от Star Wars Episode IV: A New Hope 🙂
Долината на смъртта, Dante's View
Втурваме се да не изпуснем залеза при небезизвестния
Мястото май дължи, поне частично, популярността си и на едноименния филм на Антониони, но и гледката определено си струва! Море от вълнообразни баири, раирани в златисто-кафяви цветове, с тъмнокафяви шапки от застинала лава!
Долината на смъртта, Zabriskie Point
Долината на смъртта, Zabriskie Point
Десетки фотографи са разпънали триножници по склона 🙂 Изчакваме залеза и в мрак се отправяме към градчето Beatty, където ще нощуваме (Exchange Club Motel). Пътьом пресичаме границата с щата Невада. Пробваме и тукашните пици.
30 Март, петък
Отправяме се по път #95 на юг-югоизток. Пейзажът пак е пустинен – Мохаве – с трънаци наоколо и високи раирани баири в далечината.
Невада, Hwy #95
Стигаме до Лас Вегас, правим завой на североизток по магистралата I-15 и скоро стигаме до
Невероятни, невероятни огнено-червени скали! Пясъчници в най-причудливи форми! Козлоподобен добитък с огромни рога пасе кротко край пътя и не се притеснява от туристите. Високо горе в скалите има антични петроглифи – кози, слънца, хора, с копия и без, човешки стъпала… Пясъчни дюни и още червени и раирани скали.
Долината на огъня
Петроглифи
Долината на огъня
Покрай езерото Мийд се оправяме на юг към
От върха на кулата изпращам залеза, запалват се светлините на града и го завладява вегаската магия-шарения 🙂 По тъмно правим вечерна разходка по Стрип-а, със задължителните фонтани при Bellagio, каналите на Venetian, Парижките улички. Вечерята е в Международния дом на палачинките IHOP 🙂
Езерото Мийд
Лас Вегас
31 март, събота
От Вегас се отправяме на юг – първо по магистралата I-15, но скоро се отклоняваме и навлизаме по пътчетата на
Пустиня и половина! Кактуси и бодляци от всякакъв вид и калибър. Joshua Tree (ама от по-различен вид от тия, дето ще ги видим по-късно днес в едноименния парк), юки, кактуси Cholla, жълти пустинни цветенца. Изоставени ghost-towns – Cima, Kelso – напомнят за времето, когато тук се е добивала руда, извозвала се е с изоставената сега железница, живеели са и са работели хора. Сега всичко това е минало, музей. Сградата на гарата в Kelso е възстановена и превърната на туристически център.
Mojave preserve
Продължаваме на юг през пустинята, покрай пясъчни дюни и още бодляци. Излизаме от резервата, пресичаме магистралата I-40, продължаваме на юг през пустинята. Пейзажът тук вече е подтискащо пустинен. Минаваме през
в далечината е кратерът Amboy, пресичаме железопътната линия на Union Pacific – безкраен товарен влак се точи, от другата посока се задава друг такъв, разминават се, докато чакаме на прелеза… Още на юг пейзажът става съвсем марсиански – навлизаме в солните полета на National Chloride Company. Дълги канали за добиване на сол, покрай тях вълнообразни насипи с различна дължина на вълната… пустош… съвсем извънземна гледка.
Kратерът Amboy
Amboy, Солните полета на National Chloride Company
Стигаме до
Твърди се, че когато златотърсачите налазили околността към края на 19-ти век, в близкия оазис (Oasis of Mara) имало точно 29 палми 🙂 Тук е северният вход на
Спираме в туристическия център за напътствия. До нас е спряла колоездачка с колело, ужасно натоварено с всякакви туристически принадлежности – спален чувал, големи дисаги, малка палатка, туба с вода и пр. и пр. Явно голямо пътешествие е заформила!
Навлизаме в царството на юките. Въпреки че прилича на кактус,
Името му е дадено от ранните мормонски заселници, на които растението напомняло за библейския Исус Навиев (Joshua (Джошуа) на английски, Исус Навиев е наследник на Моисей от Стария завет (Тора). В руските текстове се среща като Исус Навин – бел Ст.), вдигнал ръце нагоре към Бог за молитва. Та наоколо – изобилие от юки и джошуи, както и огромни слоноподобни камъни!
Skull Rock наистина прилича на огромен череп. Джошуите са цъфнали с големи бели цветове!
Качваме се на висока тераса на Bernardino Mountains – Keys View – откъдето се откива чудесна гледка към Coachella Valley и безкрайно море от планини. При вглеждане се вижда разломът San Andreas Fault, дълъг над 800 мили – от калифорнийския залив до Мендосино, на север от Сан Франциско – границата между Тихоокеанската и Североамериканската тектонични плочи. Имали сме вече срещи с този разлом при Point Reyes, където той се вижда ясно.
Националният парк Joshua Tree - "Черепът"
Националният парк Joshua Tree, Keys View
Националният парк Joshua Tree
Националният парк Joshua Tree
Продължаваме из парка. Правим завой на север към Barker Dam – малък водоем, където на времето са поили добитъка. Наблизо има скали с петроглифи. Тръгваме обратно, в посока към южния изход на парка.
– чудесна градина в безброй цъфнали в жълто кактуси Cholla. Още по-нататък е Ocotillo Patch, с много екземпляри от пустинното кактусоподобно, дървоподобно растение Ocotillo, цъфнали с прекрасни ярко червени цветове. Спираме за последно при изхода на парка, при
Долината наоколо е покрита с пустинни цветя – в ярки жълти, розови, лилави, червени цветове! Красиво е!
Националният парк Joshua Tree, Cholla Cactus Garden
Националният парк Joshua Tree, Ocotillo
Националният парк Joshua Tree, пустинни цветя
Излизаме от парка и поемаме на запад по магистрала I-10. По пътя ни застига пясъчна буря – почти нищо не се вижда по пътя. Криво-ляво се добираме до
където ще нощуваме – в мотел 6. Градът, или поне тая му част, където е хотелът, е на една ръка разстояние от San Jacinto Mountains – склоновете са стръмни и имаш усещане, че планината буквално е надвиснала над града. Обикаляме с колата из града, по ‘главната улица’ – изглежда лъскаво и малко претенциозно… Вечерята е в ‘Jack in the Box’.
1 април, неделя
Рано сутринта правя обиколка из града – лъскаво е… По тротоара на главната улица има звезди като тия по Алеята на славата в Холувуд – повечето са посветени на разни местни звезди, но има и не съвсем местни, които са живели тук – Джинджър Роджърс, Боб Хоуп, Мери Пикфорд, Марлене Дитрих, Мерили Монро, Франк Синатра, Деби Рейнолд, Катрин Деньов. Много, много цветя навсякъде! Кактуси от различен калибър, вкл. огрооомни, поне пет метра високи, близо до хотела.
Palm Springs
Поемаме на път. Минаваме през
Тръгваме да се катерим по планината по път #74 – Pines to Palms Hwy. Пътят се вие като щура змия, със завои над 180 градуса, нагоре, нагоре, по стръъъмен баир. Катерим планината San Jacinto. На висока тераса има място за наблюдение – lookout – спираме да си поемем дъх след катеренето. Гледката си заслужава! Интересно – на всяко от околните баирчета е кацнала по една “къщичка”, с частен път до нея!
Hwy #74 - Pines-to-Palms Hwy
Hwy #74 - Pines-to-Palms Hwy
Продължаваме с катеренето. Някъде около билото се намира Cahuilla Tewanet Vista Point – спираме да поемем още порция кактуси. Тук са обитавали индианци от племето Cahuilla.
Продължаваме по живописния Pines to Palms Hwy, после по #371, после #79, после #78.
спираме да хапнем ябълков пай в Julian Pie Company – ммм, много вкусен!
Santa Ysabel
Продължаваме по #78, после #67 и така – до Ранчо Бернардо, пак на гости на Ани и Велин. После –
странната пуста, но луксозна plaza Cielo, през Rancho Santa Fe, до плажа на Del Mar и обратно до Ранчо Бернардо, на бира с пържени картофки.
Del Mar
2 април, понеделник
Ставаме рано, добираме се по натоварените пътища в час пик до центъра на града, връщаме колата на Advantage с навъртени общо 1564 мили. Совалката ни откарва до летището. Този път полетът не е от бряг до бряг – сменяме самолета във Финикс, Аризона. Пристигаме в Кълъмбъс късно вечерта, в 11. Fluidic Sculpture-ът ни чака на паркинга на летището и ни откарва вкъщи.
Повече снимки – тук:
https://picasaweb.google.com/105432200498077822229/DeathValleyValleyOfFireJoshuaTree
Автор: Румяна Койнова
Снимки: авторът
Други разкази свързани с Калифорния – на картата:
КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРБНОСТИ
🙂
Пътеписът днес ще ни заведе в по-южните западни части на Щатите, а именно – Калифорния. Румяна ще започне със Сан Диего.
Приятно четене:
Част I
24 март 2012, събота
Тръгваме от Кълъмбъс, щата Охайо, рано сутринта. Оставяме колата на летището да ни чака. Полетът е през Балтимор, т.е. първо летим до Балтимор (за малко повече от час) и после – през целия континет, до Сан Диего. Вторият полет е колкото презокеански – осем часа и половина. През повечето време летим над облаците. Пристигаме в Сан Диего по обед. Наши приятели ни чакат на летището и тръгваме на разходка на север по брега на океана. Слънчево и приятно е, но тъй като на тръгване времето в Кълъмбъс беше необичайно топло за сезона, се шегуваме, че тоя път май при нас е по-топло.
Сан Диего
Стигаме
качваме се високо горе – гледката към залива с безбройните лодки е чудесна! Продължаваме на север, към небезизвестното Ориндж Каунти. Цветя са нацъфтели навсякъде, небето е “калифорнийско синьо” :).
Дана Пойнт
Ориндж Каунти
25 март, неделя
След дълго и протяжно кафепитие в Ранчо Бернардо, където живеят приятелите ни, се отправяме към Сан Диего. Днес времето е намусено – нетипично калифорнийско.
След настаняването в хотела, се отправям към
Много е духовито, но Village-ът все пак е пълен с народ! Има всякакви музиканти, танцьори, фокусници и пр. Я, тук мирише приятно на прясно изпечени бисквити – cookies, buy 2 get 1 free – излапвам три, въпреки че ми идват множко – нали е на далавера 🙂 Дълго обикалям из навалицата. Съвсем продухана, се отправям към Gaslamp Quarter в Сан Диего, по Пето авеню. Междувременно завалява…
Сан Диего, Seaport Village
26 март, понеделник
Днес ще обикалям из небезизвестния
Паркът е на пешеходно разстояние от хотела, особено за такива ентусиазирани пешеходци като нен 🙂 Тръгвам рано сутринта. Дъждът е спрял и небето пак е калифорнийско синьо 🙂
Сан Диего, Балбоа Парк
Най-напред минавам през градината с безбройните чудесни кактуси, после стигам до зоопрака, за който съм чувала, че е a must. Наистина е чудесен!
Balboa Park, 1549 El Prado, Сан Диего, Калифорния 92101, Съединени американски щати
Растения и животни са добре съчетани, животните са много, с голяма площ. Пандата стои надупена и не ще да си покаже муцуната. Белите мечки са големи симпатяги. Камилите гледат глуповато, жирафите тоже. Всякакви видове прасета. Розови фламинги. Голяяяяма волиера с много птици! Обикалям дълго, накрая правя прощална обиколка на зоопарка с двуетажен автобус.
Диви пражета
Бяла мечка
Камила
Жираф
Следваща спирка –
Чуден! Малки магазинчета за всякакви чудесни арт неща – картини, скулптури, всякакви бижута, стекляшки, грънци, фотографии и каквото ти дойде на ум. Дворът е покрит с калдаръм от чудесни шарени каменни плочи. Музикант свири на китара… арт отвсякъде!
Spanish Village Art Center
Продължавам към зоната с музеите в Balboa Park. Сбор от различни музеи – картинна галерия, природонаучен, фотографски и още десетина други – са разположени в чудно красиви сгради, наследство от две международни изложения:
Разкошна архитектура!
Балбоа Парк
Излизам от парка и се отправям на вечерна пазходка по сан-диегските улички.
Сан Диего
27 март, вторник
Днес разходката е до Ла Хойа и Стария град, което включва и добиване на впечатления от
Купувам си карта за цялата градска мрежа за деня и с автобус #30 се отправям към лъскавия квартал Ла Хойа, на брега на океана. Пътуването е над час, ама си е кеф. Подминавам малко спирката на
и слизам при UC San Diego. Надолу по баира, покрай Scripps Institution of Oceanography, между пърхащи колибри, се връщам до брега. Заливчето гъмжи от сърфисти. По-нататък са скалите с тюленчетата, още по-нататък – скалите с птиците – корморани, пеликани, разни видове и разцветки чайки, каменари и пр. Чудно!
Ла Хойа
Всред чудесни цветя в центъра на Ла Хойа поемам обратно с автобуса към Сан Диего. Следваща спирка –
Мнооого е шарен и чудесен! Магазинчета, рестотантчета, кръчмички, текила, маргаритас, мариачи, разкош! Дълго обикалям, излапвам пътьом две тортийас, после се качвам на червеното трамвайче към центъра на града.
Сан Диего, Старият град
Вечерята днес включва суши и японски пържен сладолед. Много е вкусно 🙂
Следва…
Автор: Румяна Койнова
Снимки: авторът
Други разкази свързани с Калифорния – на картата:
КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ 🙂
Христос воскресе, мили наши читатели 🙂 Пожелавам ви да сте живи, здрави и щастливи и падне ли път, да не му се плашите! 🙂
Днес Вили е събрала снимки и материал, за да ни води до едно красиво езеро – езерото Моно в Калифорния.
Приятно четене:
В източната част на Калифорния, на около 20 км източно от Национален парк Йосемити, се намира едно от най-необичайните и по своему красиви езера на Северна Америка – езерото Моно.
Името му идва от наименованието “Monachi” на местни племена, които някога живеели в Сиера Невада.
Мястото е с удивителни контрасти – пустинята тук се среща със заснежените планински върхове.
Езеро Моно
което го прави едно от най-старите езера на Земята. Намира се на 1944 м надморска височина. Дължината му е 21 км, а в най-широката си част е 15 км, максимална му дълбочина е 48 м, а средната – 17 м. Поради променливото ниво на водата му, площта му е около 182 кв. км. Тъй като водата в него не се оттича, концентрацията на сол е висока, почти три пъти по-солена от морската и е високо алкална (pH=10)
Mono Lake, Mono South, Калифорния, Съединени американски щати
Езеро Моно
и се намира почти в средата му. Появил се е вследствие изригване на вулканична магма. Вторият по големина e Негит, който е на възраст 2 хиляди години и също е дело на вулканични процеси. В резултат на изпаряването, езерото ставало все по-плитко, и в средата на 20 век Нагит се превърнал в полуостров.
Езеро Моно
Но най-интригуващи са може би варовиковите натрупвания над водата, известни като “туфи”. Те постепенно са се натрупвали от богатата на калций прясна вода от извор на дъното на езерото, която се смесвала с езерната вода, съдържаща калиев и натриев карбонат. Колоните престанали да растат, когато водата спаднала и върховете им излезли над повърхността.
Езеро Моно
Съвсем близо до брега извират и горещи извори, а в южната част на езерото тъмните породи скали потвърждават вулканичния произход на местността. Заради тези тъмни скали, понякога наричат Моно и “Черното езеро”.
Езерото се захранва от пресноводни източници и топящия се планински сняг. Солеността му се дължи на солите и минералните вещества, разтваряли се във водата в продължение на много хиляди години.
Езеро Моно
През 1941 г. водата в езерото спаднала с почти 12 метра. Това се случило, защото четири от седемте планински реки захранващи езерото, били отклонени за водоснабдяването на Лос Анжелес, който се намира на 450 км на юг (по права линия). Така езерото Моно било лишено от повече от половината си водни ресурси. Нивото на водата в езерото спаднало и то станало още по-солено.
Заради високата му соленост, в него не живеят риби, а опитите за развъждането им били неуспешни. В същото време водите му са много успешна среда за скаридите Артемия, които могат да съществуват във води със соленост до девет пъти над океанската. Тези скариди са важен елемент в изхранването на птиците, обитаващи около езерото.
Цялата хранителна верига на дивата природа при езерото Моно се основава на едноклетъчните водорасли, които фотосинтезират в по-плитките и по-топли води – с тях се хранят скаридите, със скаридите – птиците и т.н.
Сред тях са американските саблеклюни и ибисите. Освен това, черношийният гмурец, американският бекас и някои други птици използват езерото за почивка при ежегодните си миграции за зимуване в тропическите региони.
Езеро Моно
През 2009 г. учени от НАСА открили в езерото Моно микроорганизъм, който може да съществува в токсична среда. Моно било избрано за изследвания, благодарение на необичайния химически състав на водата – в него високото ниво на сол, алкали и арсен се дължи на факта, че то е лишено от приток на прясна вода в продължение на 50 години.
И в момента езерото Моно е геологически активна зона в северния край на веригата кратери Моно-Иньо и е близо до Лонг Вали Калдера. В близост до езерото вулканичната дейност продължава – последното изригване е било преди 350 години, в резултат на което се е образувал остров Паоха.
През септември 1994 г. Калифорнийският държавен съвет за контрол е издал заповед за защита на езерото Моно и неговите притоци, и от този момент досега нивото на езерото непрекъснато се покачва и възстановява.
Още снимки:
Езеро Моно
Езеро Моно
Езеро Моно
Езеро Моно
Езеро Моно
Езеро Моно
Езеро Моно
Езеро Моно
Езеро Моно
Езеро Моно
Езеро Моно
Езеро Моно
Езеро Моно
Езеро Моно - снимка от сателит
Автор: Вили
По идея и снимки от loveopium.ru
Други разкази свързани с Калифорния – на картата:
КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА!
Продължаваме с обиколката на Съединените щати заедно с Румяна. След каньоните на Юта и Лас Вегас, нагазихме в Калифорния, а за последно обиколихме Сан Франциско.
Днес ще минем през Нациналния парк Йосемити и се видим езерото Тахо
Приятно четене:
част пета:
18 септември. Последна разходка с колата по Ембаркадеро и хващаме пътя на изток към парка Йосемити. Малко след излизането ни от Сан Франциско времето се оправя, грее слънце и напомня за приказката, че няма по-студена зима от лятото в Сан Франциско. Може и да има нещо вярно – била съм там през февруари и времето определено беше по-хубаво…
Навлизаме в
отбиваме се да видим известния
но той е съвсем изнемощял по това време на годината… краят на септември е. Скалите и боровете наоколо напомнят пейзажите из българските планини. Красиво е.
Катерим се по
достигаме над 3000 м. надморска височина.
Mono Lake, Mono South, Калифорния, Съединени американски щати
От другата страна е
Почти 3 пъти по-солено от океана, и 80 пъти по-алкално, и много красиво, с вулкан по средата! От южната му страна се намират множество туфи – скални образувания, формирани при изпарението на супер-солената вода. Странна гледка, малко нещо извънземна! Нощуваме в
в странна дървена къщичка със старомодна вана, старомодно легло и без телевизор! Много гот!
19 септември. Посрещаме изгрева край езерото, правим бърза обиколка на
насред високи баири, и поемаме на север по път #395. Отбиваме се за малко пак при туфите на езерото Моно. Кръгъл облак, досущ като летяща чиния, ни следва в небето. Знаех си, че са тук (каза Наската 🙂 )!
Те са някъде там...
Продължаваме на север през високи планини, покрити с борове и много цветя, и пред нас се ширва
Правим пълна обиколка на езерото – а то е доста голямо – обиколката е над 100 км. Спираме на особено красивия
с малко островче по средата, че даже и със замък на него.
Пътни знаци предупреждават – внимание, мечки пресичат пътя. Не видяхме ни една мечка обаче, ни даже малко мече 🙁 Езерото е точно на границата между Калифорния и Невада, та на два пъти пресичаме щатски граници – веднъж ‘Добре дошли в Невада’ и хоп! веднага казино!, а малко по-нататък – ‘Добре дошли в Калифорния’. Доста от лодките са вече зазимени – летният сезон си отива… но пък ще почне зимният – Тахо е може би даже по-посещавано през зимата, със ски пистите по високите баири наоколо. Изпращаме залеза от кея в езерото.
20 септември. Пътуването ни из тази част на страната наближава към края си – остава да се придвижим обратно до Солт Лейк Сити. Пътят дотам е дълъг – към 560 мили (над 900 км), но пък през пустинята :). Тръгваме рано сутринта, минаваме през
– и хващаме по магистрала I-80, която ще ни отведе до Солт Лейк. Минаваме през градче със странното име Winnemucca, после през Елко, и стигаме до границата с щата Юта. Пейзажът рязко се променя – досега беше просто пустиня, а сега става солена пустиня – огромни площи около пътя са бели от изсъхнала сол. Пътят е абсолютно прав, като по конец. Табели край пътя предупреждават да спреш веднага, щом дори малко ти се доспи – по този път сигурно никак не е трудно да заспиш на волана. Както и да е, добираме се живи и здрави до
отсядаме в същия хотел.
21 септември. Събираме си багажа и се отправяме към летището, връщаме бялата KIA с навъртени почти 4000 мили (голям шофьор е Дорката!) и яхваме самолета към Кълъмбъс. По-точно към Синсинати, където правим смяна и едно миниатюрно самолетче ни докарва до Кълъмбъс, щата Охайо.
22 септември. Обиколка из Кълъмбъс, тур за овации, пазаруваме и се прибираме в имението Кентърбъри да си правим японска рибена чорба (nabeyaki udon) – ама съм ѝ голям майстор!
Очаквайте продължението
Автор: Румяна Койнова
Снимки: авторът
Други разкази свързани със Щатите – на картата:
Продължаваме с обиколката на Съединените щати заедно с Румяна. След каньоните на Юта и Лас Вегас, а последния път нагазихме в Калифорния.
Днес продължаваме с бившия щат на батко Арни, като ще стигнем и до Сан Франциско
Приятно четене:
част четвърта:
16 септември. По изгрев слънце над океана се стели мъгла на едри кълбета. Имаш усещане, че си на края на света. Магията е още по-плътна, можеш да я пипнеш. Покрай хотела има чудна кедрова гора и мнооого цветя. Колибри, като дебели пеперуди, пърхат в цветята. Долу някъде в ниското се провижда брегът и се разбиват вълните. Хоризонтът и мъглата розовеят от изгрева.
Потегляме. Пътят се вие по стръмния склон, мъглата го прави да изглежда малко нещо нереален. Навлизаме в местността Big Sur. Чували сме за едно омагьосано място тук:
Не без усилия успяваме да улучим стръмното тясно пътче, което води към него. Наистина вълшебно място! Малко плажче, оградено от скали, във водата също скали, в които се разбиват вълните, а нагоре – стръмен висок склон с кедри. Найс!
Продължаваме нагоре по
Постепенно слизаме долу до брега. Отбиваме се в
Все така мъгливо е. На скалите долу се търкалят мустакати тюлени, по скалите – кедри. Красиво е.
Минаваме през
– изглежда много шарено и с атмосфера. За съжаление, времето пак не стига – денят започва да преваля, а сме още до никъде…
Безброй щури земни катерици търчат из краката ни. Една се е излегнала замечтано на скалата и съзерцава вълните, друга си бърше муцуната с лапи, после с опашка. Други просят храна от минувачите. Тази пък копае дупка за тоалетни нужди… Онази се е изправила на задни крака и обглежда района… Шантави катерици 🙂 , нащракваме ги изобилно.
Следваща спирка –
Минаваме по улица ‘Консервна’, покрай лабораторията на Док, паметника на Стайнбек. Хубаво градче.
Пропускаме Санта Круз и продължаваме директно към
Грешка – улучваме точно пиковия час и пътищата са задръстени. Бааавно се изтътрузваме до мотела си (пак Super 8) близо до Марината, пак стигаме по тъмно. Времето е мъгливо и намусено, препръсква дъждец. Все пак правим вечерна разходка из улиците на Сан Франциско, хапваме пица (отдавна май не бяхме яли…).
17 септември. На сутринта времето е все така мръчкаво, но ние хващаме пътя – обикаляме из улиците, по улица Ломбард стигаме до онзи много крив и виещ се неин участък, катерим се по стръмните баири, минаваме през туристическия Fisherman’s Wharf, по крайбрежния булевард Ембаркадеро, през известния кей 39 с тюлените (повечето вече ги няма, останали са само на 2-3 платформи, другите са празни…).
Качваме се на кабелно трамвайче по стръмните улици, после минаваме по търговската Market street. Времето продължава да е мъгливо и току препръсква.
Голдън Гейт Бридж, Сан Франциско, Калифорния, Съединени американски щати
Връщаме се до хотела и вземаме колата,
ама той не ще да ни види.
Отиваме съвсем до него, но успяваме да видим само мааалка част от единия му крак – толкова е мъгливо. Продължаваме през парка Голдън гейт и попадаме в квартала Haight-Ashbury. През шейсетте години тук е бил центърът на хипи-културата, рок-енд-рола, децата-цветя, лятото на любовта и цялата оная магия на дивните 60-години. От другата страна на залива се вижда слънце, но тук е все така мрачно. Отиваме отново до моста Голдън Гейт и той срамежливо ни показва малко повече от снагата си, но и доста остава все още скрита. Е, все е нещо.
Голдън гейт в мъгла
Обикаляме дълго по улиците , минаваме още веднъж по кривата улица Ломбард, търсим място за паркиране из центъра и не намираме… прибираме се в хотела. Отново вечерна разходка и хапване – тоя път в ‘Международния дом на палачинките’ (IHOP – ‘International House of Pancakes’).
Очаквайте продължението
Автор: Румяна Койнова
Снимки: авторът
Други разкази свързани със САЩ – на картата:
Продължаваме с обиколката на Съединените щати заедно с Румяна. След каньоните на Юта и Лас Вегас, днес на ред е Калифорния. Приятно четене:
част трета:
13 септември. Време е за море! Поемаме по магистрала #I-15 на юг-югозапад. Посока – Тихия Океан, по-точно Сан Диего. Пътуваме през
Гледката е съвсем пустинна – горещо е, вятърът гони тръни по пътя. Огромни кактуси – като дървета – стърчат наоколо. Те така май се и казват този тип кактуси – Joshua Tree. Кратка спирка-почивка в градчето Барстоу, после продължаваме. Надвечер пристигаме в Ранчо Бернардо, където неотдавна са си купили къща мои приятели-колеги от България и ще им гостуваме. Ранчото е квартал на Сан Диего, но е всъщност доста далеч. Менюто включва български гювеч-зарзават. Ммм, вкусно!
Сан Диего
14 септември. На сутринта домакинята ни ни гощава с банички и тръгваме да ни развежда из
– на плажа по-рано имаше едно място, където се припичаха на слънце стадо тюленчета… ама вече ги няма – виждат се само да плуват навътре из морето… Пасифик бийч, с чудесните плажове… Парадайс пойнт… и ето ти го старият град – с безброй шарени магазинчета и кръчмички. O’Hungry, дето ‘На това място през 1897 нищо не се е случило’. Похапваме фахитас и други мексикански вкусотии в шарено ресторантче. Ето го и най-хубавото място – Коронадо! Чудесни ‘къщурки’, чудесен плаж, старият дървен хотел… място с атмосфера! Има и чудесна гледка през залива към центъра на Сан Диего. После по дългия крив мост се връщаме в града, качваме се на един от високите хотели и долу градът и пристанището с безброй яхти са като на длан. Приключваме разходката със Seaport Village, големия самолетоносач Мидуей и новия паметник на моряка и медицинската сестра, дето се целуват на Таймс скуеър по случай края на войната (по известната снимка на Алфред Айзенщад)… малко нещо кич, ама карай… Отправяме се на север по брега по магистрала #5, нощуваме в мотелче (Super 8) в Ориндж Каунти (Коста Меса), точно преди
15 септември. Всички, с които сме говорили, са единодушни със съвета си: не се бутайте в ЕлЕй, гледайте да го заобиколите по-отдалеч… ама все пак решаваме да видим що е туй Холивуд. След мъчително шпорене по безкрайни задръстени магистрали (добре, че сме две в колата, та можем да ползуваме т.н. карпул – най-лявата лента, разрешена само за коли с поне двама пасажери), стигаме до Сънсет булевард, минаваме през Бевърли хилз и ето ти го
Холивуд, Калифорния, Съединени американски щати
с Кодак театър, където раздават Оскарите и надписа Hollywood високо горе на баира, с Булеварда на Славата, със звездите на звездите 😀 – ето я на Мерилин Монро, на Харисън Форд, а, ето и на жабока Кърмит 🙂 Ето го и самият Шрек в цял ръст :D. Време е да продължаваме!
Караме на север покрай брега на океана, по небезизвестния път #1 (Highway 1). Минаваме покрай плажовете на Малибу и се отбиваме в
В малка лагуна близо до брега са се събрали птици от най-различен вид и калибър – особено странно изглеждат едни дългоклюни екземпляри с червено-черни клюнове, които са преобладаващо мнозинство, строени и гледащи всички в една посока. Има и разни видове чайки и гларуси, пеликани, чапли и всякакъв пернат добитък. Нащракваме ги изобилно. След разходка по кея, продължаваме на север.
Следваща спирка –
Мераклии в неопренови костюми клечат във водата с дъските и ‘чакат вълна’ :D. Самотен пеликан дреме на кея и не възразява да бъде сниман отблизо.
Продължаваме. Сещаме се, че в желанието си да видим всичко, пак сме пропуснали яденето. Спираме в един ‘Jack in the Box’ в градчето Сан Луис Обиспо. Ммм, скусни сандвичи! Искахме да спрем и в Каюкос, ама вече съвсем се е смрачило, а имаме още път…
Пътят започва да се катери нагоре-нагоре, подминавам
– хотел близо до брега, високо горе на скалите. Луната вече е изгряла, звездите са едри и много, има магия във въздуха.
Очаквайте продължението
Автор: Румяна Койнова
Снимки: авторът
Други разкази свързани със Съецинените щати – на картата:
Днешният пътепис ще ни води до място топло и слънчево. И понеже за тези тежки метеорологични условия (аз по душа съм ескимос 😉 трябва да сме подготвени – то нека видим какво можем да похапнем в Калифорния.
Приятно четене:
Още в началото трябва да направя уговорката, че очаквах да имам много повече снимки на храна, но впоследствие установих, че на картата основно има небостъргачи, небостъргачи и пак небостъргачи. Показателно – това, което може да те отнесе е архитектурата на Ню Йорк и океана и нощното небе на Калифорния.
И най-важното: липсва каквото и да е била снимка на бургер, въпреки че за две седмици успях да изям солидно количество такива, с най-разнообразен вкус и гарнитури. Склонна съм да се съглася, че това е националното ястие на САЩ, а вариациите от най-класически такъв до кюфтенца (sliders) от кобе телешко са в състояние да заглушат сигнали като “ама пак ли кюфтета…”.
Лонг Бийч, Калифорния, Съединени американски щати
Калифорния за мен е преди всичко океан, слънце, палми и огромни плажове. И място, където можеш да се сблъскаш с Джейн Фонда и Сали Фийлдс и да се правиш, че си минал покрай съседката от долния етаж. За няколко дни видях част от
но явно звездите са на всеки сантиметър (поне така ми се иска да вярвам), а океанът е всеприсъстващ и прекрасен.
Закуската е яйчен бейгъл с крема сирене, авокадо, червен лук и зелена салата, а
(ако не броим прясно откъснатите праскови). Грейпфрути, няколко вида пъпеш, диня и най-сочния и ароматен ананас – всеки, който знае трудностите ми с плодовете, би се изненадал от количествата, които изядох, а пиенето на прясно изцеден сок се превърна от неприятно задължение в огромно удоволствие. Явно с брането на зелено тук няма да имаме шанса да ядем такива плодове извън сезонните родни такива, но пък най-сетне разбрах какво им намират хората на ананасите.
Закуска
Кафенца, които предлагат еспресо, американо, чай, закуски, бейгъли, всякакви супер-био-органик храни, японски бенто и готвена корейска храна.
но след няколко погледа върху етикети на разни супер-не знам си какви шейкове, сокове и подобни бърканици прецених, че най-здравословно е да не знаеш изобщо какво съдържат, за да не вдигаш кръвно.
Кафене - бистро
Точно в такова кафене – бистро човек може да намери и
само дето вкусът повече напомняше тиквеник, но пък е перфектния завършек на една закуска на слънце.
Рогалах с праскови
е явление, което май у нас се случва от време на време във вегетарианските ресторанти, но като цяло е чудесна алтернатива, ако не знаеш какво ти се яде и ако искаш да се натъпчеш до припадък за десетина долара.
Бюфет
Храната в този беше смес от текс, мекс, китайска и южняшка, тежка, пържена и сладнееща – вкусно, но аз лично едвам успях да изям една неголяма чиния.
е нещо, което и на двата пъти, в които я пробвах, така и не успях да допия. Синтетична, кисела и с вид на зелева чорба, но в крайна сметка всичко е въпрос на вкус.
Червената лимонада и на цвят и на вкус го докарва на зелева чорба
Срам, не срам, обаче някой неща даже не разбрах от какво са приготвени, камо ли какво представляват – в чинията се разпознават свинско на скара, пържено пиле, салца, мак’н’чийз, останалото остана предмет на догадки въпреки помощта от един приятел от Кънектикът, според който едното може би е сладък картоф, а другото – нещо със спанак.
Свинско на скара, пържено пиле, салца, мак’н’чийз и още нещо...
Ресторант в стила на старите пристанищни постройки около марината в Лонг Бийч.
Ресторант на плажа
Орчата, плодови смутита, funnel cakes и чуро (churro), които приготвят само за теб.
Чурото се прави с машина по подобие на толумбичка и се пържи в силно нагорещена мазнина.
Ресторант. Може ли авторката да ни запознае с готвачката? ;)
Вряло, сладко, мазно и с много канела,
Признавам си, че в САЩ хич не обърнах внимание на сладките неща, но това определено ме грабна и не бих имала против наблизо да има будка за чуроси и орчата.
Вряло, сладко, мазно и с много канела, чурото е най-вкусното сладко нещо, което съм яла от много време насам.
Ресторант в псевдо-мексикански стил с азиатска кухня, нищо изненадващо.
Всичко местно и домашно приготвено е последен писък на модата, но пък бурканчетата с туршийки наистина са красиви и оставаш с усещането, че си малко по-близо до познанието какво точно ядеш.
Туршия в Лонг Бийч. Само не мога да разбера как може да съществува подобен израз?!?
В Калифорния за да си купиш бира, трябва да минеш километри и километри, докато нацелиш някой liquor shop (такива са законите!).
Другият вариант да изпиеш една следобедна бира е да се завреш в някой толкова захлупен и смутен бар, че започваш да се чувстваш като някой от най-пропадналите герои от класическо road movie.
Освен законите и в Калифорния, и в Ню Йорк удивлението ми предизвикаха и невероятните разфасовки: кварта и пинта.
Квартата:
И пинтата. Иначе мексиканската бира си е все така чудесна, дори без лайм и без да даваш 5 лева за нея.
Най-сетне видях тези
Местните обичат да ги наричат ресторанти, а и всичките имат спретнат и излъскан вид, но до едно принадлежат към големи вериги за бързо хранене.
Китайски ресторант за бързо хранене, със статуя на кон отпред. Прави впечатление колко е чисто и никъде няма хартишки, опаковки и полуизядени бургери.
хранителни стоки, да откриеш бира или да намериш фаст фууд скупчването, защото нещата отстоят на километри едно от друго.
Мечта – да изпиеш една наливна бира до марината.
Ако не искаш бургери и китайско – пица. При това много, много вкусна, нищо че Калифорния не е мястото с най-голям процент италиански емигранти на глава от населението.
Салатата има свеж и приятен вид, нищо кой знае колко различно, но това, което ме впечатли е вкуса на авокадото (споменах горе за брането и износа на зелени плодове) и царевицата, включена в понятието “печени зеленчуци”.
Наливната бира в САЩ е една дълга история, която е на път да се превърне в страстна, любовна и до живот. За мой късмет навсякъде предлагаха oktoberfest brew – червен, ароматен ейл.
Красива, чудесна пица с истински пеперони и моцарела.
В близък план и с фотографски ефекти.
и домашно приготвени сандвичи.
На места в Лонг Бийч могат да се открият прекрасни ресторантчета с масички на улицата в стари сгради.
За съжаление, поради естеството на посещението ми в Калифорния нямах много време да изследвам храната, но общото ми впечатление е: невероятни плодове, страхотно телешко и омайна бира.
Автор: Магдалина Генова
Снимки: авторът
Последни коментари