Archive for the 'Калифорния' Category

юли 16 2017

Моето пътуване в Америка (1): Санта Маргарита, Лос Анжелис и Сан Диего в Калифорния

С Георги тръгваме на гости в Америка. Започваме с Калифорния 🙂 Приятно четене: Моето пътуване в Америка Едно неочаквано приключение част първа Санта Маргарита, Лос Анжелис и Сан Диего в Калифорния Не бих казал, че това е било някаква моя детска мечта или младежки блян Всичко се случи неочаквано бързо, та даже изненадващо Мои много […]

No responses yet

авг. 27 2012

Сан Диего, Националните паркове Death Valley и Joshua Tree, и наоколо (2): Долината на смъртта и национален парк Joshua tree

Днес продължаваме с обиколката на Румяна из Калифорния. Започнахме със Сан Диего, а днес ще отидем към Долината на смъртта 🙂

Приятно четене:

 

 

Сан Диего, Националните паркове Death Valley и Joshua Tree, и наоколо

Част II

Долината на смъртта, национален парк Joshua tree и наоколо

 

Маршрутът

Маршрутът

28 март 2012, сряда

Вземаме под наем един Нисан Сентра от Advantage и поемаме на север.  Първо по Hwy #163 поизлизаме от Сан Диего, после по #15, през почти непрекъснато застроената, планинска област на Южна Калифорния, после пресичаме високите баири на север от Лос Анджелиз по Cajon Pass между планините Сан Габриел и Сан Бернардино.   При градчето Hesperia хващаме  Hwy #395 – El Camino Sierra, първо през пустинята Мохаве, покрай Edwards Air Force Base, пресичаме планинската област на El Paso Mountains.   Пейзажът е съвсем пуст и пустинен, наоколо само Joshua Trees и далекопроводи.

Hwy #395, Пустинята Мохаве

Пустинята Мохаве

Hwy #395, Пустинята Мохаве

Hwy #395, Пустинята Мохаве

После в далечината се провиждат високи планини, Hwy #395 се слива с #14 и пред нас са високите заснежени върхове на Сиера Невада.   Оттук Hwy #395 върви от източната страна на Сиера Невада и гледката съвсем се променя – високите сини баири следват един след друг, чудесни!  Отдясно е

пресъхналото езеро Owens

– покрито със сол и тиня.   Интересно – езерото не е пресъхнало по естествени причини – причината е отклоняването на реката Owens, която го е пълнела,  през Los Angeles Aqueduct към Лос Анджелиз, по време на т.н. California Water Wars, през първата половина на миналия век.   Стигаме до градчето Lone Pine, откъдето утре ще се отклоним на изток към Death Valley, където е най-ниската точка в Северна Америка.  Отклонението на запад пък води към Mount Whitney, най-високият връх в долните 48 щата – 4421 м.  Съседството на двете точки – най-висока и най-ниска – не е случайно, а резултат на все същите тектонични процеси.

След Lone Pine пътят минава покрай Manzanar – един от лагерите, в които над сто хиляди американци от японски произход са били затворени по време на Втората световна война…

Hwy #395, Сиера Невада

Hwy #395, Сиера Невада

Hwy #395, езерото Owens

Hwy #395, езерото Owens

Сиера Невада

Сиера Невада

Продължаваме на север.  Гледката отляво е впечатляваща – висоооки планини с облачни шапки, с глетчери помежду тях!  Стигаме до градчето Бишоп, откъдето пътят съвсем се закатерва нагоре-нагоре из високите планини, и ето го отколонението за Mammoth Lakes!  Тук вече навлизаме в зоната на снега и край пътя се появяват преспи.  Пристигаме в Mammoth Lakes, на 2400 м надморска височина.

Mammoth Lakes е планински курорт:

през зимата – ски, праз лятото – планински разходки.  Ние сме попаднали малко нещо в зимния сезон, щото наоколо всичко е покрито със сняг.  Оказва се, че и пътят към езерата е затрупан, така че – ще ги видим next time.  Разхождаме се из градчето и засядаме на пица.  Мотелът е #6 🙂

 

29 март, четвъртък

Сутрешен обзор на снежните планини и – потегляме към Death Valley.  Отначало се връщаме обратно по път #395 на юг до Lone Pine, с доста спирки за снимки – сега слънцето свети от изток и чудесно огрява високите снежни баири.  Облаците над тях са като по поръчка!

 Сиера Невада

Сиера Невада

Сиера Невада

Сиера Невада

Спираме в Lone Pine – оттук, при Whitney Portal, има много хубав изглед към

Mount Whitney и околните върхове

 

Сиера Невада, Маунт Уитни

Сиера Невада, Маунт Уитни

Оттам по път #136, после #190, поемаме на изток.  Заобикаляме Inyo Mountains от юг, пресичаме Panamint Mountains и навлизаме в Долината на Смъртта.  Първа спирка – Father Crowley Point.  Дълбок овраг, скалите са тъмно-червеникаво-кафяви.

Долина на смъртта, Death Valley, 92328, Съединени американски щати

 

 

От ръба на скалите се вижда

Долината на смъртта

Death Valley, Father Crowley Point

Death Valley, Father Crowley Point

Долината на смъртта, Father Crowley Point

Продължаваме по път #190 и навлизаме в Долината.  От снега и студа вече няма и помен, жега е.  Следваща спирка –

Mosaic Canyon

По черен и много грапав път стигаме го разлом в скалите, с мраморни стени, идеално излъскани от водата, носила пясъци и камъни.  Доломитените скали са в нежен бежово-розово-златист цвят, чудно красиво е!

Death Valley, Mosaic Canyon

Death Valley, Mosaic Canyon

Долината на смъртта, Mosaic Canyon

Продължаваме.  Минаваме покрай безкрайно море от пясъчни дюни, пътят завива на юг-югоизток, към

Furnace Creek

Пейзажът е съвсем пустинен, с тръни и камънак наоколо и високи баири обагрени в странни цветове в далечината.  Furnace Creek е на 58 м под моркото равнище.  Отсреща на скалите е фамозният Furnace Creek Inn.  Построен преди стотина години от минните компании в долината, той все още изглежда помпозен и впечатляващ.

Death Valley, Mesquite Flat Sand Dunes

Долината на смъртта, Mesquite Flat Sand Dunes

Death Valley, Furnace Creek Inn

Долината на смъртта, Furnace Creek Inn

Отклоняваме се по еднопосочния

Artist Drive,

през баири оцветени във всички цветове на дъгата – червено-розово-златисти (получени от окисление на железните соли), невероятно отровно-зелени (от разпадни продукти на слюдата), до мораво-лилави (от манганови соли).   Невероятна гледка!

Death Valley, Artist Drive

Death Valley, Artist Drive

Долината на смъртта, Artist Drive

Още малко на юг и стигаме до най-най-ниската точка в

Badwater – цели 86 м под моркото равнище

Табелка високо на баира сочи позицията „sea level“.  Височко е!  Ако отнякъде се пробие дупка и долината вземе да се пълни до морското ниво, голям зор ще е да изплуваме 🙂  Badwater е малък извор със солена вода, проникваща през варовиковите скали чак от високите планини в Невада.  На запад от езерцето му долината е покрита с кристализирала сол.   Пейзажът е лунен и странен.

Death Valley, Badwater

Death Valley, Badwater

Долината на смъртта, Badwater

Продължаваме на юг, после на изток по Badwater Road, обикаляме по източната граница на парка, покрай Amargosa River, после завиваме по път #190 на запад и влизаме обратно в парка от изток, през планината Amargosa;  отклоняваме към Dante’s View.  Катерим се по тесен стръмен път и стигаме до тераса с изумителна гледка –

цялата Death Valley е като на длан долу под нас,

в меките цветове на залеза!  Невероятно!  Апропо, тук са снимани сцени от Star Wars Episode IV: A New Hope 🙂

Death Valley, Dante's View

Death Valley, Dante's View

Долината на смъртта, Dante's View

Втурваме се да не изпуснем залеза при небезизвестния

Zabriskie Point

Мястото май дължи, поне частично,  популярността си и на едноименния филм на Антониони, но и гледката определено си струва!  Море от вълнообразни баири, раирани в златисто-кафяви цветове, с тъмнокафяви шапки от застинала лава!

Death Valley, Zabriskie Point

Death Valley, Zabriskie Point

Долината на смъртта, Zabriskie Point

Death Valley, Zabriskie Point

Долината на смъртта, Zabriskie Point

Десетки фотографи са разпънали триножници по склона 🙂  Изчакваме залеза и в мрак се отправяме към градчето Beatty, където ще нощуваме (Exchange Club Motel).  Пътьом пресичаме границата с щата Невада.  Пробваме и тукашните пици.

 

30 Март, петък

Отправяме се по път #95 на юг-югоизток.  Пейзажът пак е пустинен – Мохаве – с трънаци наоколо и високи раирани баири в далечината.

Невада, Hwy #95

Невада, Hwy #95

Стигаме до Лас Вегас, правим завой на североизток по магистралата I-15 и скоро стигаме до

парка Valley of Fire

Невероятни, невероятни огнено-червени скали!  Пясъчници в най-причудливи форми!  Козлоподобен добитък с огромни рога пасе кротко край пътя и не се притеснява от туристите.  Високо горе в скалите има антични петроглифи – кози, слънца, хора, с копия и без, човешки стъпала… Пясъчни дюни и още червени и раирани скали.

Valley of Fire

Valley of Fire

Долината на огъня

Valley of Fire

Valley of Fire

Петроглифи

Valley of Fire

Valley of Fire

Долината на огъня

Покрай езерото Мийд се оправяме на юг към

Лас Вегас.  Нощувката е в Стратосферата!

От върха на кулата изпращам залеза, запалват се светлините на града и го завладява вегаската магия-шарения 🙂  По тъмно правим вечерна разходка по Стрип-а, със задължителните фонтани при Bellagio, каналите на Venetian, Парижките улички.  Вечерята е в Международния дом на палачинките IHOP 🙂

Езерото Мийд

Езерото Мийд

Лас Вегас

Лас Вегас

 

31 март, събота

От Вегас се отправяме на юг – първо по магистралата I-15, но скоро се отклоняваме и навлизаме по пътчетата на

Mojave National Preserve

Пустиня и половина!  Кактуси и бодляци от всякакъв вид и калибър.  Joshua Tree (ама от по-различен вид от тия, дето ще ги видим по-късно днес в едноименния парк), юки, кактуси Cholla, жълти пустинни цветенца.  Изоставени ghost-towns – Cima, Kelso – напомнят за времето, когато тук се е добивала руда, извозвала се е с изоставената сега железница, живеели са и са работели хора.  Сега всичко това е минало, музей.  Сградата на гарата в Kelso е възстановена и превърната на туристически център.

Mojave preserve

Mojave preserve

Продължаваме на юг през пустинята, покрай пясъчни дюни и още бодляци.  Излизаме от резервата,  пресичаме магистралата I-40, продължаваме на юг през пустинята.   Пейзажът тук вече е подтискащо пустинен.  Минаваме през

градчето Amboy,

в далечината е кратерът Amboy, пресичаме железопътната линия на Union Pacific – безкраен товарен влак се точи, от другата посока се задава друг такъв, разминават се, докато чакаме на прелеза… Още на юг пейзажът става съвсем марсиански – навлизаме в солните полета на National Chloride Company.  Дълги канали за добиване на сол, покрай тях вълнообразни насипи с различна дължина на вълната… пустош… съвсем извънземна гледка.

Kратерът Amboy

Kратерът Amboy

Amboy, Солните полета на National Chloride Company

Amboy, Солните полета на National Chloride Company

Стигаме до

градчето наречено „29 палми“ (Twentynine Palms).

Твърди се, че когато златотърсачите налазили околността към края на 19-ти век, в близкия оазис (Oasis of Mara) имало точно 29 палми 🙂  Тук е северният вход на

Националния парк Joshua Tree

Спираме в туристическия център за напътствия.  До нас е спряла колоездачка с колело, ужасно натоварено с всякакви туристически принадлежности – спален чувал, големи дисаги, малка палатка, туба с вода и пр. и пр.  Явно голямо пътешествие е заформила!

Националният парк Joshua Tree

Навлизаме в царството на юките.  Въпреки че прилича на кактус,

Joshua Tree е всъщност вид юка – Yucca brevifolia

 Името му е дадено от ранните мормонски заселници, на които растението напомняло за библейския Исус Навиев (Joshua (Джошуа) на английски, Исус Навиев е наследник на Моисей от Стария завет (Тора). В руските текстове се среща като Исус Навин – бел Ст.), вдигнал ръце нагоре към Бог за молитва.  Та наоколо – изобилие от юки и джошуи, както и огромни слоноподобни камъни!

Skull Rock наистина прилича на огромен череп.  Джошуите са цъфнали с големи бели цветове!

Странен и чудесен пейзаж!

  Качваме се на висока тераса на Bernardino Mountains – Keys View – откъдето се откива чудесна гледка към Coachella Valley и безкрайно море от планини.  При вглеждане се вижда разломът San Andreas Fault, дълъг над 800 мили – от калифорнийския залив до Мендосино, на север от Сан Франциско – границата между Тихоокеанската и Североамериканската тектонични плочи.  Имали сме вече срещи с този разлом при Point Reyes, където той се вижда ясно.

Националният парк Joshua Tree

Националният парк Joshua Tree

Националният парк Joshua Tree - "Черепът"

Националният парк Joshua Tree - "Черепът"

Националният парк Joshua Tree, Keys View

Националният парк Joshua Tree, Keys View

Националният парк Joshua Tree

Националният парк Joshua Tree

Националният парк Joshua Tree

Националният парк Joshua Tree

Националният парк Joshua Tree

Продължаваме из парка.  Правим завой на север към Barker Dam – малък водоем, където на времето са поили добитъка.  Наблизо има скали с петроглифи.  Тръгваме обратно, в посока към южния изход на парка.

Минаваме покрай Cholla Cactus Garden

– чудесна градина в безброй цъфнали в жълто кактуси Cholla.  Още по-нататък е Ocotillo Patch, с много екземпляри от пустинното кактусоподобно, дървоподобно растение Ocotillo, цъфнали с прекрасни ярко червени цветове.  Спираме за последно при изхода на парка, при

Cottonwood Spring

Долината наоколо е покрита с пустинни цветя – в ярки жълти, розови, лилави, червени цветове!  Красиво е!

Националният парк Joshua Tree, Cholla Cactus Garden

Националният парк Joshua Tree, Cholla Cactus Garden

Националният парк Joshua Tree, Cholla Cactus Garden

Националният парк Joshua Tree, Ocotillo

Националният парк Joshua Tree, Ocotillo

Националният парк Joshua Tree, пустинни цветя

Националният парк Joshua Tree, пустинни цветя

Излизаме от парка и поемаме на запад по магистрала I-10.  По пътя ни застига пясъчна буря – почти нищо не се вижда по пътя.  Криво-ляво се добираме до

Palm Springs,

където ще нощуваме – в мотел 6.  Градът, или поне тая му част, където е хотелът, е на една ръка разстояние от San Jacinto Mountains – склоновете са стръмни и имаш усещане, че планината буквално е надвиснала над града.  Обикаляме с колата из града, по ‘главната улица’ – изглежда лъскаво и малко претенциозно… Вечерята е в ‘Jack in the Box’.

 

1 април, неделя

Рано сутринта правя обиколка из града – лъскаво е… По тротоара на главната улица има звезди като тия по Алеята на славата в Холувуд – повечето са посветени на разни местни звезди, но има и не съвсем местни, които са живели тук – Джинджър Роджърс, Боб Хоуп, Мери Пикфорд, Марлене Дитрих, Мерили Монро, Франк Синатра, Деби Рейнолд, Катрин Деньов.  Много, много цветя навсякъде!  Кактуси от различен калибър, вкл. огрооомни, поне пет метра високи, близо до хотела.

Palm Springs

Palm Springs

Palm Springs

Поемаме на път.  Минаваме през

редица от лъскави скъпарски градчета – Cathedral City, Rancho Mirage, Palm Desert

Тръгваме да се катерим по планината по път #74 – Pines to Palms Hwy.  Пътят се вие като щура змия, със завои над 180 градуса, нагоре, нагоре, по стръъъмен баир.  Катерим планината San Jacinto.  На висока тераса има място за наблюдение – lookout – спираме да си поемем дъх след катеренето.  Гледката си заслужава!  Интересно – на всяко от околните баирчета е кацнала по една „къщичка“, с частен път до нея!

Hwy #74 - Pines-to-Palms Hwy

Hwy #74 - Pines-to-Palms Hwy

Hwy #74 - Pines-to-Palms Hwy

Hwy #74 - Pines-to-Palms Hwy

Продължаваме с катеренето.  Някъде около билото се намира Cahuilla Tewanet Vista Point – спираме да поемем още порция кактуси.  Тук са обитавали индианци от племето Cahuilla.

Продължаваме по живописния Pines to Palms Hwy, после по #371, после #79, после #78.

В градчето Santa Ysabel

спираме да хапнем ябълков пай в Julian Pie Company – ммм, много вкусен!

Santa Ysabel

Santa Ysabel

Продължаваме по #78, после #67 и така – до Ранчо Бернардо, пак на гости на Ани и Велин.   После –

разходка до Lake Hodges,

странната пуста, но луксозна plaza Cielo, през Rancho Santa Fe, до плажа на Del Mar и обратно до Ранчо Бернардо, на бира с пържени картофки.

Del Mar

Del Mar

 

2 април, понеделник

Ставаме рано, добираме се по натоварените пътища в час пик до центъра на града, връщаме колата на Advantage с навъртени общо 1564 мили.  Совалката ни откарва до летището.  Този път полетът не е от бряг до бряг – сменяме самолета във Финикс, Аризона.  Пристигаме в Кълъмбъс късно вечерта, в 11.  Fluidic Sculpture-ът ни чака на паркинга на летището и ни откарва вкъщи.

 

Повече снимки – тук:

https://picasaweb.google.com/105432200498077822229/DeathValleyValleyOfFireJoshuaTree

Автор: Румяна Койнова

 

Снимки: авторът

 

Други разкази свързани с Калифорния – на картата:

 

КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРБНОСТИ

 

🙂

 

 

 

 

No responses yet

авг. 22 2012

Сан Диего, Националните паркове Death Valley и Joshua Tree, и наоколо (1): Сан Диего

Пътеписът днес ще ни заведе в по-южните западни части на Щатите, а именно – Калифорния. Румяна ще започне със Сан Диего.

Приятно четене:

 

 

Сан Диего, Националните паркове Death Valley и Joshua Tree, и наоколо

Част I

Сан Диего

 

24 март 2012, събота

Тръгваме от Кълъмбъс, щата Охайо, рано сутринта.  Оставяме колата на летището да ни чака.  Полетът е през Балтимор, т.е. първо летим до Балтимор (за малко повече от час) и после – през целия континет, до Сан Диего.  Вторият полет е колкото презокеански – осем часа и половина.  През повечето време летим над облаците.  Пристигаме в Сан Диего по обед.  Наши приятели ни чакат на летището и тръгваме на разходка на север по брега на океана.  Слънчево и приятно е, но тъй като на тръгване времето в Кълъмбъс беше необичайно топло за сезона, се шегуваме, че тоя път май при нас е по-топло.

Сан Диего

Сан Диего

Стигаме

Дана Пойнт,

качваме се високо горе – гледката към залива с безбройните лодки е чудесна!  Продължаваме на север, към небезизвестното Ориндж Каунти.  Цветя са нацъфтели навсякъде, небето е „калифорнийско синьо“  :).

Дана Пойнт

Дана Пойнт

Ориндж Каунти

Ориндж Каунти

Ориндж Каунти

Ориндж Каунти

25 март, неделя

След дълго и протяжно кафепитие в Ранчо Бернардо,  където живеят приятелите ни, се отправяме към Сан Диего.  Днес времето е намусено – нетипично калифорнийско.

След настаняването в хотела, се отправям към

Seaport Village на брега на океана

Много е духовито, но Village-ът все пак е пълен с народ!  Има всякакви музиканти, танцьори, фокусници и пр.  Я, тук мирише приятно на прясно изпечени бисквити – cookies, buy 2 get 1 free – излапвам три,  въпреки че ми идват множко – нали е на далавера 🙂   Дълго обикалям из навалицата.  Съвсем продухана, се отправям към Gaslamp Quarter в Сан Диего,  по Пето авеню.  Междувременно завалява…

Сан Диего, Seaport Village

Сан Диего, Seaport Village

Сан Диего, Seaport Village

Сан Диего, Seaport Village

Сан Диего, Seaport Village

26 март, понеделник

Днес ще обикалям из небезизвестния

Balboa Park в Сан Диего

Паркът е на пешеходно разстояние от хотела, особено за такива ентусиазирани пешеходци като нен 🙂  Тръгвам рано сутринта.  Дъждът е спрял и небето пак е калифорнийско синьо 🙂

Balboa Park, Сан Диего

Сан Диего, Балбоа Парк

Сан Диего, Балбоа Парк

Сан Диего, Балбоа Парк

Сан Диего, Балбоа Парк

Най-напред минавам през градината с безбройните чудесни кактуси, после стигам до зоопрака, за който съм чувала, че е a must.  Наистина е чудесен!

Balboa Park, 1549 El Prado, Сан Диего, Калифорния 92101, Съединени американски щати

 

 

Растения и животни са добре съчетани, животните са много, с голяма площ.  Пандата стои надупена и не ще да си покаже муцуната.  Белите мечки са големи симпатяги.  Камилите гледат глуповато, жирафите тоже.  Всякакви видове прасета.  Розови фламинги.  Голяяяяма волиера с много птици!   Обикалям дълго, накрая правя прощална обиколка на зоопарка с двуетажен автобус.

Сан Диего, Балбоа Парк, Зоопаркът

Диви пражета

Сан Диего, Балбоа Парк, Зоопаркът

Бяла мечка

Сан Диего, Балбоа Парк, Зоопаркът

Камила

Сан Диего, Балбоа Парк, Зоопаркът

Жираф

Следваща спирка –

Spanish Village Art Center

Чуден!  Малки магазинчета за всякакви чудесни арт неща – картини, скулптури, всякакви бижута, стекляшки, грънци, фотографии и каквото ти дойде на ум.  Дворът е покрит с калдаръм от чудесни шарени каменни плочи.   Музикант свири на китара… арт отвсякъде!

Сан Диего, Балбоа Парк, Spanish Village Art Center

Сан Диего, Балбоа Парк, Spanish Village Art Center

Сан Диего, Балбоа Парк, Spanish Village Art Center

Сан Диего, Балбоа Парк, Spanish Village Art Center

Spanish Village Art Center

Продължавам към зоната с музеите в Balboa Park.  Сбор от различни музеи – картинна галерия, природонаучен, фотографски и още десетина други – са разположени в чудно красиви сгради, наследство от две международни изложения:

Panama–California Exposition през 1915  и California Pacific International Exposition през 1935

Разкошна архитектура!

Сан Диего, Балбоа Парк

Сан Диего, Балбоа Парк

Сан Диего, Балбоа Парк

Сан Диего, Балбоа Парк

Сан Диего, Балбоа Парк

Балбоа Парк

Излизам от парка и се отправям на вечерна пазходка по сан-диегските улички.

Сан Диего

Сан Диего

Сан Диего

Сан Диего

Сан Диего

Сан Диего

 

27 март, вторник

Днес разходката е до Ла Хойа и Стария град, което включва и добиване на впечатления от

градския транспорт на Сан Диего

Купувам си карта за цялата градска мрежа за деня и с автобус #30 се отправям към лъскавия квартал Ла Хойа, на брега на океана.  Пътуването е над час, ама си е кеф.  Подминавам малко спирката на

Ла Хойа

и слизам при UC San Diego.  Надолу по баира, покрай Scripps Institution of Oceanography, между пърхащи колибри, се връщам до брега.  Заливчето гъмжи от сърфисти.  По-нататък са скалите с тюленчетата, още по-нататък – скалите с птиците – корморани, пеликани, разни видове и разцветки чайки, каменари и пр.  Чудно!

Сан Диего, Ла Хойа

Сан Диего, Ла Хойа

Сан Диего, Ла Хойа

Сан Диего, Ла Хойа

Сан Диего, Ла Хойа

Сан Диего, Ла Хойа

Сан Диего, Ла Хойа

Ла Хойа

Всред чудесни цветя в центъра на Ла Хойа поемам обратно с автобуса към Сан Диего.  Следваща спирка –

Старият град

Мнооого е шарен и чудесен!  Магазинчета, рестотантчета, кръчмички, текила, маргаритас, мариачи, разкош!  Дълго обикалям, излапвам пътьом две тортийас, после се качвам на червеното трамвайче към центъра на града.

Сан Диего, Старият град

Сан Диего, Старият град

Сан Диего, Старият град

Сан Диего, Старият град

Сан Диего, Старият град

Сан Диего, Старият град

Вечерята днес включва суши и японски пържен сладолед.  Много е вкусно 🙂

 

Повече снимки – тук:
https://picasaweb.google.com/105432200498077822229/SanDiego

Следва…

 

Автор: Румяна Койнова

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Калифорния – на картата:

КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ 🙂

2 коментара

апр. 16 2012

Едно приказно езеро в Калифорния – езеро Моно

Published by under Вили,Калифорния

Христос воскресе, мили наши читатели 🙂 Пожелавам ви да сте живи, здрави и щастливи и падне ли път, да не му се плашите! 🙂

Днес Вили е събрала снимки и материал, за да ни води до едно красиво езеро – езерото Моно в Калифорния.

Приятно четене:

 

 

Едно приказно езеро в Калифорния – езеро Моно

В източната част на Калифорния, на около 20 км източно от Национален парк Йосемити, се намира едно от най-необичайните и по своему красиви езера на Северна Америка – езерото Моно.
Името му идва от наименованието „Monachi“ на местни племена, които някога живеели в Сиера Невада.
Мястото е с удивителни контрасти – пустинята тук се среща със заснежените планински върхове.

Езеро Моно, Калифорния

Езеро Моно

 

Езерото Моно е на възраст приблизително 760 хиляди години,

което го прави едно от най-старите езера на Земята. Намира се на 1944 м надморска височина. Дължината му е 21 км, а в най-широката си част е 15 км, максимална му дълбочина е 48 м, а средната – 17 м. Поради променливото ниво на водата му, площта му е  около 182 кв. км. Тъй като водата в него не се оттича, концентрацията на сол е висока, почти три пъти по-солена от морската и е високо алкална (pH=10)

Mono Lake, Mono South, Калифорния, Съединени американски щати

 

 

 

Езеро Моно, Калифорния

Езеро Моно

 

Най-големият остров в езерото се нарича Паоха

и се намира почти в средата му. Появил се е вследствие изригване на вулканична магма. Вторият по големина e Негит, който е на възраст 2 хиляди години и също е дело на вулканични процеси. В резултат на изпаряването, езерото ставало все по-плитко, и в средата на 20 век Нагит се превърнал в полуостров.

Езеро Моно, Калифорния

Езеро Моно

Но най-интригуващи са може би варовиковите натрупвания над водата, известни като „туфи“. Те постепенно са се натрупвали от богатата на калций прясна вода от извор на дъното на езерото, която се смесвала с езерната вода, съдържаща калиев и натриев карбонат. Колоните престанали да растат, когато водата спаднала и върховете им излезли над повърхността.

Езеро Моно, Калифорния

Езеро Моно

Съвсем близо до брега извират и горещи извори, а в южната част на езерото тъмните породи скали потвърждават вулканичния произход на местността. Заради тези тъмни скали, понякога наричат Моно и „Черното езеро“.
Езерото се захранва от пресноводни източници и топящия се планински сняг. Солеността му се дължи на солите и минералните вещества, разтваряли се във водата в продължение на много хиляди години.

Езеро Моно, Калифорния

Езеро Моно

През 1941 г. водата в езерото спаднала с почти 12 метра. Това се случило, защото четири от седемте планински реки захранващи езерото, били отклонени за водоснабдяването на Лос Анжелес, който се намира на 450 км на юг (по права линия). Така езерото Моно било лишено от повече от половината си водни ресурси. Нивото на водата в езерото спаднало и то станало още по-солено.
Заради високата му соленост, в него не живеят риби, а опитите за развъждането им били неуспешни. В същото време водите му са много успешна среда за скаридите Артемия, които могат да съществуват във води със соленост до девет пъти над океанската. Тези скариди са важен елемент в изхранването на птиците, обитаващи около езерото.
Цялата хранителна верига на дивата природа при езерото Моно се основава на едноклетъчните водорасли, които фотосинтезират в по-плитките и по-топли води  – с тях се хранят скаридите, със скаридите – птиците и т.н.

По бреговете на Моно гнездят до два милиона от не по-малко от 35 вида птици.

Сред тях са американските саблеклюни и ибисите. Освен това, черношийният гмурец, американският бекас и някои други птици използват езерото за почивка при ежегодните си миграции за зимуване в тропическите региони.

Езеро Моно, Калифорния

Езеро Моно

През 2009 г. учени от НАСА открили в езерото Моно микроорганизъм, който може да съществува в токсична среда. Моно било избрано за изследвания, благодарение на необичайния химически състав на водата – в него високото ниво на сол, алкали и арсен се дължи на факта, че то е лишено от приток на прясна вода в продължение на 50 години.
И в момента езерото Моно е геологически активна зона в северния край на веригата кратери Моно-Иньо и е близо до Лонг Вали Калдера. В близост до езерото вулканичната дейност продължава – последното изригване е било преди 350 години, в резултат на което се е образувал остров Паоха.
През септември 1994 г. Калифорнийският държавен съвет за контрол е издал заповед за защита на езерото Моно и неговите притоци, и от този момент досега нивото на езерото непрекъснато се покачва и възстановява.

Още снимки:

Езеро Моно, Калифорния

Езеро Моно

Езеро Моно, Калифорния

Езеро Моно

Езеро Моно, Калифорния

Езеро Моно

Езеро Моно, Калифорния

Езеро Моно

Езеро Моно, Калифорния

Езеро Моно

Езеро Моно, Калифорния

Езеро Моно

Езеро Моно, Калифорния

Езеро Моно

Езеро Моно, Калифорния

Езеро Моно

Езеро Моно, Калифорния

Езеро Моно

Езеро Моно, Калифорния

Езеро Моно

Езеро Моно, Калифорния

Езеро Моно

Езеро Моно, Калифорния

Езеро Моно

Езеро Моно, Калифорния

Езеро Моно

Езеро Моно, Калифорния

Езеро Моно - снимка от сателит

 

Автор: Вили

По идея и снимки от  loveopium.ru

 

 

 

 

Други разкази свързани с Калифорния – на картата:
КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

One response so far

Older Entries »

Switch to mobile version