Archive for the 'Боримир' Category

ян. 11 2008

До Килиманджаро и назад или Akuna Matata(3)

Трета част (предишната част е тук: До Килиманджаро и назад или Akuna Matata(2)>>>, а началото — ето тук: До Килиманджаро и назад или Akuna Matata(1)>>>) До Килиманджаро и назад или Akuna Matata част трета Бакшишите Вечерта започна с напрежение. Годи повика „американката“ за да си говори с нея по един „таен въпрос“ — за бакшишите. С нея, защото водачът ни винаги изглеждал сърдит. Предварително ни бяха казали от фирмата, че негрите (носачи, готвачи, водачи) очакват над 100 долара […]

One response so far

ян. 09 2008

До Килиманджаро и назад или Akuna Matata(2)

Част втора (началото е тук: До Килиманджаро и назад или Akuna Matata(1)>>>) До Килиманджаро и назад или Akuna Matata част втора Мандара Хът Ето, че тръгнахме из джунглата. Страни дървета с криви преплетени клони, висящи лиани, невиждани цветове (Росене, чакаме снимки с имена на цветята ), висящи зелени неща от клоните на дърветата (не може да се види истинския цвят на клоните) и много неприятно за снимане: много тъмни клони а зад тях много […]

One response so far

ян. 07 2008

До Килиманджаро и назад или Akuna Matata(1)

Ухуро (Кибо)

Подготовката

Когато миналата година се заговори за изкачване на Килиманджаро, аз не вярвах, че наистина ще тръгнем натам. Всичко беше в сферата на „може би”, „ако”, но и също така „при Евгений нещата стават само първия път – следващата година или не стават, или са много по-скъпи, така че сега е времето”… Тази година на шега започнахме разговори за цени, евентуални отстъпки, срокове и изведнъж дойде време да се внесе половината от сумата, после и остатъка, да се ваксинираме срещу жълта треска и ето, че тръгваме за Танзания. Е, имаше проблеми със смяна на полетите и други организационни напрежения, отпуски, заеми и прочие, но все пак тръгваме!

Въпреки, че си имам готов списък за багажа, винаги има суматоха – батериите не са заредени, нещо липсва, или просто се притеснявам, че нещо не е наред. В последния момент си направих снимки за визата, която се получава на границата (летището). Хаосът беше в рамките на нормалното – роднини, които искат да те видят в последния момент преди да тръгнеш, детето, което трябва да спи следобеден сън в стаята, в която си приготвяш багажа… всичко е под контрол. Манията да си купиш чохъл за раницата (1. за да не ти окрадат багажа в някое летище и 2. За да го носи шерпът без да го окраде и без да ти вмирише раницата) пропадна в последния момент – нямаше по магазините за екипировка. Всичко е натъпкано – 23кг багаж за самолет + 8кг ръчен багаж. Напоследък имам и друга мания – покрай разни изчезнали или забавени багажи, гледам да сложа всичко най-необходимо за изкачването в ръчния багаж. Така дори и да не пристигне основния багаж, пак мога да продължа.

Пътуването

Събрахме се на централна гара в София в неделя, към 16:30. Има доста познати лица, както и някои непознати за мен (на мен ми викат „физиономиста” – мога да се запозная по пет пъти с един и същ човек). Пътят е дълъг. Тръгваме с влак до Атина, после полет до Кайро, от там полет до Найроби, и накрая полет до летище Килиманджаро в Танзания. Почнахме да си ги мерим – багажите и броя бири взети за из път. Никой не липсва, никой не закъснява прекалено много.

No responses yet

Switch to mobile version