Archive for the 'Верона' Category

мар. 15 2017

От Монблан до Ихтиман (2): От Венеция до Сливница с велосипед

След като изкачихме Монблан, днес с колело ще тръгнем от Алпите към България. Приятно четене: От Венеция до Сливница с велосипед част втора на От Монблан до Ихтиман Полетът на Симеон беше в 14:00 часа, така че не бързахме много сутринта. Станахме, събрахме всичкия багаж, закуска на летището и хванахме един от многобройните рейсове към […]

2 коментара

февр. 11 2011

Импровизирано из Венеция и Верона

Днес, мили мои, Мария ще ни води да обиколим Верона и Венеция. Тя сама си признава накрая „В този (опит за) пътепис няма да откриете информация, която да ви помогне с ориентацията за Венеция и Верона… Останалото… ех, останалото са детайли.“ :), наблягайки на думата ЕХ 🙂 Завиждам – аз не го мога 🙂


Приятно четене:

Импровизирано из Венеция и Верона

По каналите на Венеция, Италия

В Бургас е зима. Но не бяла, пухкава и мека, а от онези зими, които те карат да си спомняш с носталгия за лятото, дори да не е твоят сезон. И понеже казват, че спомените стоплят, реших да се разходя из Италия. И вие с мен…

Винаги ми е била мечта. Но не Рим. Не Милано. В съзнанието ми е като пътешествие с кола под наем и карта, която не мога да разчитам, не заради италианския, но давам съвети по интуиция „сега направо, сега завий, сега спри“, музика, смях, малки градове и села, които никога преди това не съм чувала и няма и да чуя, гостоприемни непознати хора, открити пазари два пъти седмично, откъдето ще си купувам ягоди и топли франзели…

Спирам тук. Защото този пост не е за Италия. А за Верона и Венеция. Повече за Венеция. И нея съм я мечтала, и нея не по начина, по който я видях, но ми хареса. Въпреки, че всички казват, че Верона е по-хубава. Във Венеция има магия. Която осъзнаваш , докато пътуваш в претъпкано с туристи от къде ли не корабче и виждаш докъде стига водата на различни прекрасни къщи, едно време пълни с живот, сега с носталгия по дните, в които стълбите към входните врати не са били покрити с вода.

Но как ви почнах отдалече само…

Знаете ли кога започва едно пътешествие? Не е на датата, отбелязана като „departure”. Започва в мига, в който закупите билета и започнете мислено да вървите по улиците на (не)познат град. Да си представяте как ще го почувствате и какво ще остави у вас като вкус… И никога не знаете дали ще искате да се върните отново. Защото понякога като постигнеш една мечта разбираш, че някак не е това, което си си представял… Това правило важи с особено голяма сила за пътешествията.

Моето пътуване започна някъде през април. Чрез статус на приятел във фейсбук „happy birthday WiZzair & 10x for the 20% off” или нещо подобно. Харесах дати, харесах дестинация, реших да подаря едно пътуване на сестра ми, предложих на приятелка, която знаех, че ще каже „да“ и така. Всичко стана толкова бързо, че нямаше време за колебания. Признавам и друго- едно от новогодишните ми обещания е да посещавам по една нова дестинация всяка година. Тази избрах да е Италия.

Датите бяха 12- 13 14 август. На 15-ти имах имен ден, от който сега като се върна назад не ми е останал никакъв спомен. Освен, че беше в неделя. О, и , да, ходих на Спирита, но не беше като първата година. Както и да е.

Пристигнахме в Тревизо

късно в четвъртък. Такси и към хотела. Не помня име, затова и да ви разказвам за него няма смисъл. Рецепциониста не знаеше грам английски и настаняването беше на магия. Първото нещо, което попитахме, разбира се, бе къде е най-близкият ресторант. Така приключението открихме със спагети и бяло вино.

Тревизо, Италия

Тревизо, Италия

Петък. Автобус, влак и към Местре. Оставяме багажа и към гарата, от там отново на влака и към

Верона.

И точно тогава, защо не, решава да се изсипе порой. Пристигнахме към 1-2 часа следобед и от гарата поехме само направо… 🙂 Тук е мястото да спомена, че не си бяхме направили никакъв план за тези 72 часа, които имахме всичко на всичко. Предварително бяхме решили да го караме на интуиция. Нямахме карта, нямахме гид, не знаехме кое трябва да се види, кое може да се пропусне, всъщност… не знаехме нищо. Дори си спомням, че бях забравила за къщата на Жулиета във Верона. И преди съм го казвала- не обичам бягането от една точка до друга. Обичам да имам времето да усетя един град. Да се разхождам спокойно, без да мисля какво (евентуално) пропускам. Защото снимки на забележителности много. И…?

Верона, Италия

Верона, Италия

Разходката във Верона продължи около 3 часа (колкото, всъщност, имахме и във Венеция all in all) и ни отведе до въпросната къща, стената пред която е много по-интересна, и до Арена ди Верона. На стената не написах име. Написах пожелание. Молба, ако предпочитате. Към съдбата.

Обратно на влака и към Местре. Там ни чакаше отваряне на бутилка бяло вино с химикал, споделяне на впечатления, мечти за утрешния ден и… осъзнаването, че след като единият фотоапарат, с който бяхме , се счупи във Верона, другият е (почти) без батерия. Да…забавно. Повод да се върнем отново, казахме си по-късно.

Събота. Подобно на Париж,

Венеция се свързва с любов.

И както не веднъж съм казвала това за първия, тази първа асоциация ограбва от очарованието на тези места, когато си там сам. Но пък е толкова красиво (във Венеция) и пълно с народ, че поне аз… хм, май забравих за всякакви асоциации и прочие.

По каналите на Венеция, Италия

По каналите на Венеция, Италия

Венеция е къси тесни улички,

свързани с малки мостчета, преминаващи гондоли, магазинчета за маски и тълпи туристи.Поне тази Венеция, която успяхме да видим за около три-четири часа. И тук вървяхме единствено по интуиция (следването на табелите е по-объркващо) и имахме само две задължителни точки: площада Сан Марко и…а, да, това не е точно точка…да се качим на гондола. Останалото отново бе въпрос на импровизация.

С гондола по каналите на Венеция, Италия

Какво показват дамите: моста или младежа? ;-)

Гондолиер –  Венеция, Италия

Господи, какъв мъж! (бел.от редакцията ;-)

За късмет попаднахме на най-готиния гондолджия ever ever! От онези super-sexy-cool момчета :))

А самото преживяване…. самото преживяване беше приказка. Не може да се опише. Поне на мен не ми стигат думите. Спомена все още е супер жив и мога за секунди да затворя очи и да се пренеса в гондолата, носена по тесни тесни канали, измежду стари къщи, напомнящи за… романтика и един друг свят. Свят на кавалери и дами. Може и в обратен ред.

С гондола по каналите на Венеция, Италия

С гондола по каналите

С гондола по каналите на Венеция, Италия

Всъщност май гледа към гондолиера? ;)

А Сан Марко… Сан Марко беше като картина.

Не, по-хубаво, защото бе истина. Един от онези моменти , в които спираш, и времето с теб, и се ощипваш, за да провериш дали не сънуваш…Дишаш с пълни гърди и се усмихваш. Благодариш. Чувстваш се толкова, толкова щастлив…

Сан Марко – Венеция, Италия

На кафе във Венеция, Италия

Тук отварям скоба. При първото ми връщане от Варшава (XII. 2007) донесох плакат на някаква двойка, които се целуват на този площад в мрачен и дъждовен следобед. И го залепих на стената в стаята си. И си мислех… кога ли, ако, ще посетя Венеция… С всички приказки за гондоли и гълъби…? Ето, че можело. Затварям скобата.

Някъде преди или след Сан Марко минахме и покрай витрината на едно от онези магазинчета, в което мога да прекарам часове. Буквално.

Пътешествието приключи със сладко капучино на същия площад в някакво страхотно кафене, което по-късно прочетохме, било сред must-see. Имаше моменти, в които дори и не говорихме. Само гледахме към хората, площада, всичко… Гледахме и не вярвахме. Че сме там. Благодарение единствено на себе си. Защото, когато ти липсват вълшебства в живота, винаги можеш сам да станеш вълшебник и да си създаваш магия…

Магазин във Венеция

По каналите на Венеция, Италия

След три часа във Венеция бяхме напът към хотела, от там към летището. Като ударихне чертата се оказа, че от 72 часа, 6 сме обикаляли. По три във Венеция и три във Верона. Останалото сме прекарали по спирки, влакове, автобуси и т.н. И по-добре, защото се получи супер. От само себе си. Така стават най-хубавите неща, знаете.

Ресторант - Венеция, Италия

Венеция, Италия

***

В този (опит за) пътепис няма да откриете информация, която да ви помогне с ориентацията за Венеция и Верона. Единственото, което ви съветвам е да предпочетете да спите в Местре пред Венеция. Останалото… ех, останалото са детайли.

Венеция, Италия

Момичета – Венеция, Италия

Пътешественички

Автор: Мария Василева

Снимки: авторът

15 коментара

окт. 21 2010

Когато мечтите се сбъдват (2): Тоскана

Продължаваме пътуването на Неделчо и Мария към Италия. Първата част През Загреб към Венеция беше разказана от таткото, а днес Мария ще продължи разказа си за градовете на Тоскана.

Приятно четене:

Когато мечтите се сбъдват

част втора

Из Тоскана

Хубаво нещо е сънят.. . Още по-хубаво е обаче да се събудиш с очакването на нещо , за коеето си мечтал и което се сбъдва. Ставам рано да се полюбувам на морето и плажа. Подредени като войници чадърите са прибрани, а млади момчета подобно на Пираня и компания от „Синьо лято” чистят плажа. Когато след малко видях и трактора да заравнява… ехх.

Къщата на Жулиета, Верона

Къщата на Жулиета във Верона

Закуска и е време да потегляме. За днес сме решили да посетим попътно

Верона

и после Монтекатини терме. Магистралата ни посреща натоварена яко. Километрите обаче не са много и около 11: „Здравей Жулиета!“. Паркираме на един от подземните паркинги в центъра и от там сме пред Арена ди Верона. Строен някъде през 5 век, днес той се използва за много оперни спектакли. Ако питате мен, няма смисъл да влизате, вътре не е нищо особено. Няколко снимки отвън мисля , че са напълно достатъчни. Пътят До къщата на Жулиета минава през много сувенирни магазинчета и джелатерии, от които си хапваме от най-вкусните сладоледи на света!!

При Жулиета, Верона

С Жулиета :)

А къщата и при нея няма промяна от последните 4 години.

Все същите тълпи от хора, все същите опашки пред статуята на Жулиета-японци, италианци, германци и ние българите… всеки чака да си направи снимка със статуята, като държи лявата гърда на Жулиета… от поверие, суеверие или не.. . но тълпите са факт. Стените отстрани са изпълнени с любовни послания и имена и продължават да се изпълват… може би всеки тайно се надява, че любовта ще се запази и в живота, не само на стената. Дай Боже!

След къщата минаваме към близкия площад, на който също се продават много сувенири и има оставени окови за снимка на мястото, където са се изпълнявали екзекуциите. Не се задържаме дълго, връщаме се към Арена ди Верона, където правим кратка почивка за кафе и пътят отново ни зове.

Километрите са около 250, но с хубавите магистрали и хубава книга не се усещат.. . поне не и за пътуващия.

В Монтекатини

пристигаме около пет вечерта. Хотелът, Grand Nitza and Suisse, се намира до киното в курорта, само на няколко минути път от главната улица. Първо забелязвам страхонтата книжарница, където има голямо разнообразие от италиански, английски, немски книги, карти, календари.. . изобщо.. всичко. В България чужда литература няма толкова… но там успях да намеря повече, отколкото очаквах. Самият балнеолечебен курорт Монтекатини Терме е изпълнен със 70+ туристи, но нищо, сега им е времето да живеят 🙂 Ресторанти има много, пици, пасти… като навсякъде в Италия…

Кулата в Пиза

Кулата в Пиза

Рано на другата сутрин отново се отправяме към магистралата с цел

Пиза

– възможно най-ранните билети за кулата. А като говорим за кулата… тя си е все още там, в двора на чудесата, и си е все така наклонена. Чудо или не.. . успяваме да си намерим билети за 40 минути по-късно и великото изкачване да започне. Имах си една мечта… и тя се сбъдна. Не се бях качвала до последния етаж на кулата, защото при предишното ни идване се качихме в 9 вечерта.. . но не и до последия етаж. Е, сега това се изпълни. Наклонът наистина се усеща, когато минаваш от лявата към дясната страна, където са стъблите и сякаш всеки миг ще се понесещ надолу към тълпата от хора, чакащи да се качат.

Кулата в Пиза

Кулата в Пиза

Гледката… красиво е. Да погледнеш това живописно кътче от Тосканския пейзаж от високо… прекрасно е. Да си направиш снимки… запомнящо се е. Не се задържаме дълго, а тръгваме надолу по стълбите, за да освободим кулата за другите нетърпеливи да я покорят.

Паметник на Пучини – Торе дел Лаго, Италия

Пред паметника на Пучини в Торе дел Лаго

Следваща спирка…

Торре дел Лаго

Още една мечта щеше да е осъществена, този път на майка ми. Да види къщата на Пучини, там, където ежегодно се провожда оперен фестивал само няколко дни след като ние щяхме да сме напуснали Италия.

Езерото, Торре дел Лаго – Италия

Езерото

Торре дел Лаго, Италия

Торре дел Лаго

Факт, който по-късно научихме бе, че местността е известна като гей курорт, но това не пречеше езерото да е красиво.

Съвсем наблизо е другият Италиански бряг, Тиренско море. Само на 12 километра се намира курорта

Виареджо („път на кралете”),

където след известни проблеми с намирането на място за паркиране, успяваме да стигнем до плажа. И тук пясъкът е като пудра захар, а водата топла, и тук времето е все още горещо, но някак не успява да ме грабне така, както Лидо ди Йезоло. Дали заради леко нелюбезните италианци, следящи ни къде ще седнем, или заради прекаленото емоции.. не знам. Знам само едно… въпреки това нашият плаж беше чудесен.

Морето край Виареджио, Италия

Морето край Виареджио

И като истински ден, посветен донякъде на Пучини, бяхме избрали да го завършим именно в родния му град –

Лука

Старият град се намира зад крепостни стени, а уличките са тихи, тесни и павирани-типично по италиански. Изкачването на кулички продължава и тук. Torre “Guinigi” беше този път жертвата или ние нейните. Стълбите никак не бяха малко и след всеки етаж се появяваше още един, докато накрая не стигнахме до върха. Беше тясно и всеки обикаляше, за да направи снимки от различните стени на града, но при вида на залязващото Слънце над Лука разбрах, че наистина си е струвало изкачването…

Лука, Италия

Лука, Италия

Разходихме се още известно време из градчето, но накрая, изморени, изгорели от Слънцето, поехме към Монтекатини… за да измине нощта и да дойде най-очакваният от мен момент, истинската Тосканска приказка.

Слънцето грееше, сякаш да напомни за невероятният ден, който беше пред нас. Ето за тези моменти си струва да живее и пожелавам на повече хора да посетят местата, които искат, да се докоснат до повече кътчета от света, защото това остава, спомените винаги са някъде в нас и при лоши моменти могат да ни накарат да се усмихнем.

Сиена, Волтера, Сан Джиминяно… Тоскана.. . Италия.

Сиена

е крепостен град, издигнат на 3 хълма, предвижването с коли поне за нас бе трудно.

Останахме очудени при вида на спрените по баири коли, но явно хората тук са свикнали с тези маневри.

Сиена, Италия

Сиена

Самата Сиена също е хубав град. Всяка година тук, на Piazza di Campo, се порвежда конно надбягване. Самият площад не ми се стори толкова огромен като за състезания, ноо беше изпълнен с кафенета иии, разбира се, куличка за изкачване-най-високата в Италия. Този път ние щяхме я пропуснем, но нашите приятели не отказаха възможността да се изкачат до върха. Ние се разходихме до близката катедрала, където направихме няколко снимки, а след това не пропуснахме отново да се насладим на италианското кафе.

Сиена, Италия

Сиена

Следавща спирка…

Волтера

Да, градът доста нашумя покрай вампирската сага”Здрач”, но не за това бе желанието ми да отидем до там, просто нещо ново, различно, интересно. Да си призная и аз покрай „Здрач”научих за Волтера. Пътят до там… . все едно изкачваш връх Шипка… . остри завои, но съпроводени от китни селца и живописни зелени поляни наоколо. И точно на един склон… точно там е Волтера.. . именно за това я наричат и ветровитият град.

Волтера, Италия

Волтера

Волтера, Италия

Волтера

За моя радост освен няколко табели за “Twilight” и колоритният черен сладолед с черешова глазура, наречен “New Moon”, друго необичайно нямаше. Нямаше и толкова туристи. Тихият площад, спокойнисте странични уличи, изпълнени с малки магазинчета и джелатерии, старият античен театър и разкопки… всичко тук носеше поне за мен някакво различно, ново, непознато усещане, непознато въздействие… но то бе приятно. Гледката от различните склонове, откриваща ни пейзажите на Тоскана… невероятна… точно като от снимките на календарите.

Впечатление ми направи, че повечето туристи, които се срещаха, бяха германци.

Волтера, Италия

Волтера

Тук също имаше кула… но не беше действаща за изкачване… така че поне за нас днес бе денят без кули, макар следващият град да бе наричан „Средновековният Манхатън” със 17те си кули…

Сан Джиминяно

бе пред нас.

Градчетата в Тоскана си приличат, всеко носи различен чар и опиянение поне за мен, но като цяло структурата им е подобна. Дали защото вече бяхме по-изморени, или заради повечето туристи, но Сан Джиминяно не успя да ме „грабне” така силно. Е да, оттук може да си купите вино, хубаво италинаско вино, много кожени неща имаше… да се насладите отово на тесните улички и на красивите площадчета.

Сан Джиминияно, Италия

Сан Джиминияно

Тосканската ни приказка бавно изминаваше.. . дните летяха… като всяко точноопределено нещо. Оставаше ни само Флоренция… за двата пъти които бях ходила коренно промених мнението си. На 11, ми изглеждаше плашеща и странна с всичките гробници и сенчести улици… на 13… обожавах това място… какво ли щеше да е сега, две години по-късно… само времето щеше да покаже… а то течеше неусетно…

Сан Джиминияно, Италия

Сан Джиминияно

Автор: Мария Чешмеджиева

Снимки: авторът

P. S. Без да се натрапвам, само искам да допълня за най-хубавото накрая на деня. Когато зададох на навигацията да ни заведе от Сан Джиминяно до Монтекатини, тя ни отведе по най-прекия път, но не през магистралата, а през истинските тоскански селца, такава красота съм виждал само по филмите-тесни пътчета, по една-две къщи, кацнала на върха, а надолу сякаш художник е рисувал полята и лозята. Чували ли сте за Кастел Фиорентино, Сан Минято, Фучечио и накрая Винчи?Е, по тези пътчета минахме. Може би най-красивите 65 километра! Неделчо

Още снимки от Италия:

2 коментара

окт. 18 2010

Истинският град на една измислена любов: Верона

Published by under Верона,Вили

Както каза Вили, докато обсъждахме днешния пътепис: Да боднем още едно маркчерче на картата! За мен също беше изненада, че досега нямаме отделене разказ за Верона, но се оказа, че е така. Така днес Вили ще има честта да бодне ново място на нашата карта – Верона.

Приятно четене:

Истинският град на една измислена любов: Верона

Buongiorno! 🙂

Когато за пръв път отидох във Верона, бях „организирана“, т.е. с група от българска туристическа фирма. Но това, което успях да видя от града, си беше разочарование за мен. Защо ли?
Защото, общо взето, схемата за организираните ни туристи е следната: автобусите се паркират на големия паркинг зад кметството или там някъде; групите се изсипват на Piazza Bra, спират за малко в близост до фонтана и статуята на Виторио Емануеле II; всички послушно настройват уши към екскурзовода си, но почти веднага го изключват и започват да снимат; после се юрват вкупом по Via Mazzini, въртят глави към бутиците наляво-надясно, и току подбягват, за да не се изгубят от екскурзовода, защото никой не им казва, че в историческия център на Верона не е пък чак толкова лесно да се изгубиш; излизат на Piazza delle Erbe; отново 5 мин. край екскурзовода и още толкова за снимки. Слeдва Piazza dei Signori, който е буквално зад гърба на една от сградите – нов престой десетина минутки; 20 крачки обратно до предишния площад; оттам 100 м надолу по Via Cappello и следват 10-15 минути бутаница в двора на къщата на Жулиета. После отново по Via Mazzini или по Via Stella се връщат към Piazza Bra, в единия край на който е Arena di Verona. Tук, евентуално, им отпускат 20-30 мин. свободно време, след което – „на тъгъдъг“ към автобуса, и: Чао, Верона! Ама „bella“ ли си, не си ли – от препускане много не разбрах… Но, после ще гледам къде съм била, три пъти „ура“ за дигиталните фотоапарати!
Значи, кой каквото видял – видял. Кой каквото успял да щракне – щракнал. A eкскурзията продължава. Пък на който му е било малко, като на моя милост, да си се организира друг път сам.
Т.е., ако сте с група, най-често престоят ви във Верона ще е около час и половина, до два часа 🙁

А този стар и приветлив град може да ви покаже повече. Мноого повече!

Затова дори и вече да сте го видели по описания начин, не се колебайте да се самоорганизирате и да го посетите отново.
И тогава ще разберете, че старата част на Верона е много компактна и по която и уличка да тръгнеш, накрая стигаш до брега на реката.

Верона - панорама от Castelo San Pietro

Верона - панорама от Castelo San Pietro

С размери около 2,5 на 1,5 км, включително Castelo San Pietro на хълма оттатък реката, практически за около 4 часа, без търчане, може да се види почти всичко по-важно. Ама казах „да се види“, а за да разгледате забележителностите спокойно и да усетите атмосферата на Верона, по-добре си дайте ден, че и два. Ако пък имате още повече време, струва си после да мръднете само на двайсетина километра на северозапад – толкова близко е най-голямото италианско езеро Гарда, което е и едно от най-красивите италиански езера. И, ако се решите на няколко часа разходка с корабче по езерото или с ферибота /той е по-евтин/ – о, после няма да съжалявате за парите си! Красотата на пейзажите неусетно ще изтрие всичко негативно, гаднярски скатало се из най-гънките на душата ви. Гарда ще ви подейства като балсам 🙂 … Или емоционална дрога 😉 … Абе, накратко: радостта, че живееш, просто „размазва“ 😉

Езерото Гарда - изглед откъм Рива дел Гарда

Езерото Гарда - изглед откъм Рива дел Гарда

Езерото Гарда - насреща вдясно е градчето Торболе, вляво е Наго-Торболе

Езерото Гарда - насреща вдясно е градчето Торболе, вляво е Наго-Торболе

Но думата ми беше за Верона 😉

Ако можем да оприличим Рим с красива и лъскава, но попрецъфтяла пърхаща жена, с пищни форми и клонящо към предизвикателно поведение; Флоренция – с интелигентна, елегантна и изискана дама на средна възраст; а Венеция – с непоправима романтичка, имаща по нещичко и от двете, но много непукис и неглиже; то Верона оставя усещането за одухотворена, вечно влюбена жена. И не е само заради факта, че къщата на прочутата Шекспирова Жулиета е точно в този град, на Via Cappello №23, само на две пресечки от реката.

Верона, Италия

А реката се казва Адидже и точно във Верона прави едни от най-живописните си завои.

Верона - река Адидже и белият Ponte Risorgimento

Верона - река Адидже и белият Ponte Risorgimento

Самият град Верона се намира почти по средата на пътя между Венеция и Милано.
Момент, само 10 секунди за история:
Верона /първоначално Верония/ е възникнала като селище през 4 в. пр.н.е. През 89 г. пр.н.е. става римска колония, а 10 г. по-късно получава статут на самостоятелна община. После по някое време, около 12-13 в. се обособява като отделен град-държава, а през 15 век преминава към Венеция… Но Верона е разположена на едно такова място, че е била и е важна пресечна точка на много пътища, затова често е била обект на конфликтни интереси… ее-мии, понякога решавани и с тупаник 🙂
Особено апетитна била за готите, за византийците дори, за германци, французи. Разбира се, че и Наполеон не я пропуска. А с окупацията на Верона слага край на Венецианската република.
Днес е град с около 265 хил. жители, а заради добре запазените сгради с голямо историческо значение, от 2000-та година е в списъка на световното наслество на ЮНЕСКО.

Какво да видим във Верона

** Най-големият площад в града, Piazza Bra, който няма как да подминете, защото е нещо като отправна точка към всичко останало. На площада има малка градинка с нежен фонтан и пейки, където човек може да поседне и отмаряйки леко, да се наслади на онова, което го заобикаля: тежката неокласическа сграда на Кметството, опасана с колони; подобното мастодонтско здание на Palazzo Barbieri; огромната Arena di Verona в единия край на площада; конната статуя на Виторио Емануеле II; Porta Nuova; и жизнерадостната редица от типични, елегантни сгради с кафенета и ресторантчета под зелените тенти. Ама, ако сте нискобюджетни, не сядайте точно там на кафенце или биричка; по-добре по из уличките, където, впрочем, също е Верона 😉

Верона - Piazza Bra, арката насреща е Porta Nuova

Верона - Piazza Bra, арката насреща е Porta Nuova

** Arena di Verona е огромен, много добре запазен, но и добре поддържан амфитеатър от времето на Римската империя, изграден през 1-ви век от н.е., който се използва и днес. Той е третият по големина амфитеатър, оцелял до наши дни от древността. Ако отидете във Верона по време на оперния сезон, можете да включите и някое представление на Arena di Verona в програмата си. Случват се, казват, и по-евтинки билети, зависи най-вече от това кой ще пее.

Верона - Arena di Verona отвътре

Верона - Arena di Verona отвътре

** Castel Vecchio се намира на брега на река Адидже и първоначално е изпълнявал роля на фортификационно съоръжение. Днес там е разположен Градският художествен музей с богати колекции от средновековни скулптури и ренесансови картини. Към Castel vecchio принадлежи и Ponte Scaligero, който… хмм, не е ли малко странен? /Забележка: Ponte означава „мост“ на италиански./

Верона -  Castel Vecchio е червеникавото строение с кулата

Верона - Castel Vecchio е червеникавото строение с кулата

Верона - странният Ponte Scaligero

Верона - странният Ponte Scaligero

** Castel San Pietro се намира на другия бряг на реката. Разположен е над един римски амфитеатър от 1-ви век пр.н.е. До него /кастела, де/ се стига по една тиха, вита, стъпаловидна уличка между къщите. Всъщност Castel San Pietro са бивши казарми от времето на австрийската окупация /мисля от около 1850 и някоя година/. След като са спрели да ги използват по предназначение, мястото е било отворено за всеки, който иска и не го мързи да се полюбува на панорамата на града. Има и ресторант, и кафе – никого няма да оставят гладен, жаден, уморен… и с пари 😉

Верона - Castel San Pietro е на хълма сред кипарисите

Верона - Castel San Pietro е на хълма сред кипарисите

Верона - тази живописна уличка на стъпала води към Castel San Pietro

Верона - тази живописна уличка на стъпала води към Castel San Pietro

** На същия бряг на реката се намира едно много приятно, релаксиращо местенце, което си струва да се посети: Giardino Giusti /с Palazzo Giusti/. Тази ренесансова градина /или неголям парк/ се намира на десетина минутки пеш от Castel San Pietro, а от Arena di Verona e на 15 минутки пеш, като се минава по Ponte Nuovo. Градината е създадена още през 1570 г. от Агостино Джусти. Очевидно веронци си я поддържат добре – то са подкастрени чимшири и плетове, кипариси, скулптури, фонтанчета, лабиринти… Giardino Giusti е просто един великолепен „остров“ от ярка, свежа зеленина, която ох, толкова хубаво освежава в лятната жега… отмаря уморените крака и гърбове, насища със спокойствие и положителна енергия.

Верона - кътче от Giardino Giusti

Верона - кътче от Giardino Giusti

** Доминиканската църква Santа Anastasia се намира в най-древното кътче на града, в близост до Ponte Pietra. Започната била по идея на доминиканските монаси Фра Бенвенуто да Имола и Фра Никола да Имола в 1280 г., но завършена едва в 1400 г., а осветена пък чак в 1471 г. До 1808 г. е използвана от Доминиканския орден. Впечатляващи, прекрасни са златните мозайки вътре, но снимката, която показвам, е от Уикипедията, понеже вътре „No, no camera, signora, no camera!“ /Много язък! 🙁 /

Верона - църквата Santа Anastasia

Верона - църквата Santа Anastasia

Верона - Santа Anastasia отвътре

Верона - Santа Anastasia отвътре

** Piazza delle Erbe се намира точно в централната част на историческия „полуостров“ и датира още от римско време. Казвам „полуостров“, защото точно тук река Адидже прави един доста остър завой и, гледан отвисоко, старият град на Верона има вид на полуостров. През вековете Piazza delle Erbe е изпълнявал важна роля. Освен, че там е била сградата на градската администрация, той е бил и мястото за срещи на населението, тъй като още от древността та до ден днешен, тук има пазар. Да бе, най-обикновен пазар за плодове и зеленчуци. Е, не липсват и сергии с китайски „парцали“, чанти, футболни фланелки и, разбира се, сувенири. А най-интересният „елемент“ от време оно, който и веднага привлича погледа, е 83-метровата кула Lamberti. Започнали да я строят през 1172 г. и я строили, на ден по камък сигурно, таман три века 🙂 Турили „черешката на тортата“, т.е. камбаните Marangona чак през 1464 г. и прерязали лентата – обектът окончателно влязал в експлоатация 🙂 На Piazza delle Erbe се намира и Търговската камара – една сграда от 1301 г.

Верона - Piazza delle Erbe, но кулата Lamberi е вдясно и не се вижда.

Верона - Piazza delle Erbe, но кулата Lamberi е вдясно и не се вижда.

** Palazzo Mafei датира от 1600 и някоя година. Интересно изглеждат накацалите по покрива на този палацо статуи на Юпитер, Меркурий, Аполон, Херкулес, Венера и Минерва – все богове от римската митология. А споменавам Palazzo Mafei, защото това е една от само няколкото сгради в бароков стил във Верона. Днес в нея се помещава туристически офис. Колко прозаично 🙁

Верона - няколко от статуите по покрива Palazzo Mafei

Верона - няколко от статуите по покрива Palazzo Mafei

** Разбира се, че има още интересни местенца за разглеждане във Верона, няма да споменавам всичките, нека всеки си има шанса на откривател 🙂 Но пък няма как да пропусна онази забележителност, с която Верона е станала най-известна. Просто ви я оставих за десерт 😉
Навярно всеки е чувал за прочутата любовна история на Ромео и Жулиета. Нали? Но защо ли многоуважаемият сър Шекспир си е избрал именно Верона за сцена на събитията, които описал в безподобния си бестселър?
Може би някога е посетил града и, също като на мен, му се е сторило, че той не е така удивителен като Венеция, нито толкова съблазнителен като Рим или чаровно респектиращ като Флоренция, но в него има нещо, витае нещо едва доловимо и трудно описуемо, което през цялото време е с теб. А когато си тръгнеш, в душата ти се разстила една смесица от приятно спокойствие, сладка радост и доволство /от видяното/. Хубаво ти е. Щастлив си. А забелязали ли сте, че така излъчва влюбената жена?… Знам ли, я? – Може на мен така да ми се струва 😉
И така, къщата на Жулиета с прочутия балкон е истинска и историческа.
Била е построена през 12 век и дълго време е била собственост на фамилия Капелло /Capello/, чийто герб е изсечен на арката на вътрешния двор. Е, Шекспир отъждествил името Капелло с Капулети /това е единия от двата враждуващи рода в трагедията му/. А Жулиета е просто измислена. Но родът Монтеки, от който е Ромео, фактически е съществувал. Неговата къща се намира близо, през една пряка. Само че няма доказателство дали Ромео е бил реална личност.

Верона - Наистина, къде ли е Ромео?  :)

Верона - Наистина, къде ли е Ромео? :)

Знаете, в трагедията най-лиричната сцена се разиграва под балкона на Жулиета и, както изглежда, е оказвала винаги сърцераздирателно впечатление върху всички поколения от всички епохи от излизането на книгата на бял свят, та до днес.

Верона - ето го и прочутия балкон в къщата на Жулиета

Верона - ето го и прочутия балкон в къщата на Жулиета

Няма спор, Шекспир е литературен гений. Затова и къщата на Капулети /по-точно на Капелло/ днес е забележителност №1 във Верона. Почти никой турист не си тръгва от Верона, преди да е погалил бронзовата статуя на Жулиета в двора на къщата. /На снимката под дървото вляво/ Поверието гласи: за късмет в любовта. Нещо повече – във всяка възможна цепнатинка по стените на прохода под арката, всеки /или почти всеки/ се опитва да натика листче с написаното си желание за любов… Хубаво де, ама пиесата завършва с думите „И до днес светът не знае любов по-чиста и съдба по-клета от тази на Ромео и Жулиета“… Е? И след такъв финал как ли не да оставя бележка с любовно желание или да пипна „Жулиета“! Не ща! Тц! 😉
Настоящият вид на къщата, обаче, е резултат на усилени реставрационни работи по нея около 40-те години на миналия век, по време на които сегашните прозорци, входната врата и легендарния балкон са просто прибавени към фасадата на сградата. Отвътре мебелировка е от 16-17 век, с фрески, картини и местен ренесансов порцелан, които са в съответствие с модата от времето на историята на Ромео и Жулиета. В единия край на двора има магазинче за сувенири /на сериозни цени/.
Това е. Градът е истински, героите са измислени, а любовта е вечна! 🙂

Как се стига до Верона

По въздух, по земя, или по и двете 😉
По-евтинко е да използвате Wizz Air до Венеция или Милано /хем и там бихте могли да се разходите/, 🙂 а оттам с влак или автобус.
За влака:
от Венеция/Мастре до Верона се пътува 2ч.25 мин., билета е 6,15 евро. Ако изберете интерсити влак се пътува 1ч.10 мин., а цената 18,50 евро. Влаковете са през около един час, като по-бързия обикновено тръгва 10-15 мин. след другия.
От Милано до Верона цените са съответно 9 и 17,50 евро. Честотата на влаковете е подобна. Говорим за 2-ра класа.

Нощувките стават лесни с предварителна резервация на http://www.booking.com/ или http://www.hostelbookers.com/hostels/italy/verona/

За разлика от Венеция, цените в заведенията са малко по-ниски и, както навсякъде в Италия, колкото си по-далеч от центъра и в по-скромно заведение, толкова по-евтино ще минеш. А специално за Верона ви препоръчвам задължително да опитате сладоледа точно там. Италианците са спецове по сладоледа, но ми се струва, че във Верона той е по-по-най. Опасна вкуснотия на приемливи цени! 😉 А „джелатерии“ във Верона – дал Господ.

Е, стига толкова. От мен: приятно пътуване, хубави емоции и после да разкажете! 😉 🙂
Сiao, ragazzi!
Текст и снимки: Вили

Oще няколко гледки от Верона 🙂

Верона - паметника на Виторио Емануеле II на Piazza Bra

Верона - паметника на Виторио Емануеле II на Piazza Bra

Верона - Ponte Pietro и Santuario Madonna Di Lourdes на хълма

Верона - Ponte Pietro и Santuario Madonna Di Lourdes на хълма

Верона - фонтана на Piazza Bra

Верона - фонтана на Piazza Bra

Верона - така се виждат покривите от последния ред на Arena di Verona

Верона - така се виждат покривите от последния ред на Arena di Verona

Верона - сграда на хълма

Верона - сграда на хълма

Верона - наляво е Via Mazzini, надясно e Via Marchetti. Хм, накъде ли да тръгна?

Верона - наляво е Via Mazzini, надясно e Via Marchetti. Хм, накъде ли да тръгна?

Верона - лелее... представяте ли си и днес да се обличахме така?  ;)

Верона - лелее... представяте ли си и днес да се обличахме така? ;)

Верона - красива и през нощта, нали?  :)

Верона - красива и през нощта, нали? :)

Автор: Вили

Снимки: авторът

Още снимки от Италия:

7 коментара

Switch to mobile version