Най-добрите пътеписи от света и страната – писани от всички вас
DenСлед обиколката на Париж е време да тръгнем към дома. Започнахме с Виена, после пристигнахме във френската столица. , после тръгнахме из Париж, след което ходихме на представление в Мулен Руж и обиколихме замъците...
Продължаваме с обиколката на Влади из Австрия и Бавария, която започнахме със Залцбург и Химзеер после разгледахме замъците Нойшванщайн и Хоеншвангау, а днес вече сме на Октоберфеста в Мюнхен! Приятно четене: Баварските замъци и Октоберфест част втора...
Продължаваме пътуване на Елена с кола из Европа – започнахме го със съветите и плановете, минахме през Загреб и Любляна, а така също и през Залцбург. Днес вече сме в Мюнхен и Вюрцбург. Приятно...
Днес Цветан ще ни води до Мюнхен, но не чак толкова с днешния му светъл дех, колкото с товара, който носи този град. Историята е за това, да бъде прочетена. Приятно четене: Mюнхенска бирена...
Пътеписът ни днес ще представи градът на тазгодишния шампион на Европа – Мюнхен (вече бяхме в града на съперника от Дортмунд)
Гладната Акула ще ни води на централния пазар в града на Байерн 🙂
Приятно четене:
В сърцето на стария град в Мюнхен се намира
Името му идва от латинското victualia (хранителни стоки, подходящи за хора), а историята му датира от XIX-ти век, когато Максимилиан I мести на това място земеделския пазар от близкия Мариенплац.
Започнал като истински фермерски пазар, на който производители от целия регион са продавали зърно, месо, риба, зеленчуци, плодове и млечни продукти, постепенно от началото на XX-ти век Виктуалиенмаркт се сдобива с пекарни, закусвални, щандове с южни плодове и магазини за вино.
По време на войната пазарът е пострадал жестоко, като всички по-големи градове в Германия, което може все още да се види в големите църкви в стария град, въпреки изключителните реставрационни усилия и умения.
Viktualienmarkt, Мюнхен, Германия
След края на войната е имало предложение пазарът изцяло да се премахне, а на неговото място да се построят модерни високи сгради, но слава Богу, градските власти и гражданите са успели да се преборят, в резултат на което в момента Мюнхен се гордее с място, заради което според Ню Йорк Таймс си заслужава да прелетиш Атлантика.
През последните десетилетия, в които на домакините не им се налага да ходят сутрин на пазара, за да напазаруват хранителни продукти за цяла седмица (включващи и жива кокошка или гъска), защото има Лидл, Кауфланд или нещо друго гигантско,
А също напоследък и за фудитата*
Разбира се, цените са по-високи, отколкото в супермаркета или в кварталния магазин, но пък към свежите малини получаваш и удоволствието да пазаруваш от някой мил човек, след което да изпиеш чаша бира с 2 вурстчета, или пък чаша ризлинг с малко свръх-пресни стриди.
Макар рибният пазар да е преместен на Вестенрийдщрасе още пред 1855 година, на Виктуалиенмаркт има магазинчета за риба и морски деликатеси, в които приготвят и сандвичи с херинга за пазаруващите и пиещите по чаша на крак.
Лангусти, стриди, скариди и миди.
Чудесен тон за стек и розова ципура.
Хванахме и
който е буквално навсякъде – на пазара, на сергии из целия град и в менютата на абсолютно всеки ресторант, бирария или кръчма, на супа, задушен или на грил. Към шпаргел-менюто се предлага и специална винена листа, на която уважихме вината от Мозел и Райнгау, но без аспержи.
което е напълно разбираемо предвид близостта на Алпите и безбройните алпийски крави, но освен местните сортове могат да се намерят и голям брой френски и италански като камамбер, пекорино, пармезан и горгонзола, разбира се.
В тази част на пазара мирише особено покърително, но пък можеш да намериш всичко, което ти трябва.
Къде без прясната биволска моцарела от Кампаня?
Солети със сирене преди следващите щандове с напитките.
Виното също е в изобилие и най-вече от Франция и Италия, като Сансерите и Бордото са на много приятни цени.
Качетата с туршии и подправени маслини миришат особено упоително след частта със сирената.
Гледката на изобилните маслини от Гърция, Мароко, Испания и къде ли не, с риган, лимони, сардели и люти чушки са в състояние да ме извадят извън равновесие, което спешно трябваше да бъде възстановено с чаша бира.
Кисели краставици, но деликатесни. Деликатесни, но кисели краставици.
Тези със синапа ми изглеждаха особено интересни, но нямаше как да повлека и кесийка краставички в куфара оквен виното, бирите, сирената и ракията от круши с мед. А да, и няколко горчивки.
Разнообразието от пресни зеленчуци също е голямо, като имаше дори връзки с любимите ми корени за супа.
И пресни артишоци.
На пазара, естествено, има много и различна наливна бира, включително био, която не е по-скъпа от другата.
има ги в изобилие, включително в специализирани супермаркети, като разнообразието е огромно – от пресни плодове и зеленчуци до десетки видове вино и бира, като се мине през сирене, колбаси, зърнени и бобови храни и какво ли още не, като цените не надвишават тези на не-био продуктите, а най-често същите продукти у нас, не-био са по-скъпи, например диетичния пълнозърнест хляб.
Може да е био, но трябва да е пшенична, понеже сме в Мюнхен.
Всъщност Виктуалиенмаркт е колкото пазар, толкова и
за сладкиш, на крак или в класическата бирена градина с маси и пейки.
Пазари като Виктуалиенмаркт – отворени целогодишно, всеки ден не се срещат често дори в Европа, но пък като че ли всеки град или село има нужда от подобно място и фактът, че пазарите са били средища на човешкото общуване, търговията и дори политиката десетки векове са само още една причина да ги търсим и искаме.
Автор: Магдалина Генова
Снимки: авторът
*фуди, ~та (мн.ч) – гурман (гастроном) с айфон и брада – бел.авторката и Ст.
Други разкази свързани с Мюнхен – на картата:
Мюнхен
Продължаваме на европейската обиколка заедно с Неделчо. Започнахме с Блед и Залцбург, днес тръгваме към Мюнхен и Нойшванщайн. Приятно четене: Добре е, че мечтите ни не свършват… 2 част или защо вече искам да...
Продължаваме с железопътните приключения на Крум из Европа. Минахме опрез Белград и Виена, а сега ще продължим пътуването си към Германия. Приятно четене:
част втора:
Станах сутрина, оправих си багажа, сбогувахме се с Мери и се отправих към гарата. В трамвая към гарата се качи и контрола(от 2-3 дни бях в тая Европа и веднага се появиха тия гадове), добре че бях редовен.
Качих се на влака за
където имах много удобна връзка за Щутгарт 11 минути след пристигането, но уви за 1ви път трябваше да се сблъскам с германската действителност, а именно че много често тези връзки се изпускат поради закъснения на влаковете. Преминавайки границата мина някаква полиция във влака която явно сметна че съм най-съмнителен във вагона и провери точно моите документи, слава Богу, не ми намериха скритите пистолети и 2 кг хероин.
Та закъснях стабилно с 25 минутки и трябваше да чакам следващия влак. На гарата малко трудно се оправих, защото още не бях свикнал с различните гари (но за сметка на това по нататък се превърнах във факир по ориентиране из гарите).
На гарата в Мюнхен поне ми остана време да хапна, макар след това пак да гоних влака, за да го хвана в последния момент, ама кво да се прави – успях, все пак.
Абе, то се оказа, че навсякъде из германските гари има едни табла с няк’ви плакати, ама тогава де да знам че това били разписания, а не някакви немски заповеди против лошите хора. Е да все пак следващите дни знаех как да се ориентирам, а и си бяха много удобни тези табла.
някак си стигнах на време, по пътя видях някаква катедрала огромна в Улм, която по късно разбрах, че не била катедрала, а църква и също така била най-високата религиозна сграда в света. Е, в Щутгарт вече се оиентирах по-лесно имах и време да хапна (пак-хихихи). След това си взех влака до Тюбинген, крайната ми цел за деня, където трябваше да се срещнем с Мони. Там някак си питах, търсих и намерих една много хубава сграда с площад, пред нея, където помислих че е подходящо да го изчакам да му свърши лекцията. По-късно разбрах че това е кметството, а сградата-ухаа-шарена, готина, стара и хващаща око от далеч.
Е, намерихме се и с Мони, отидохме до местния студентски град, оставих багажа и пак слязохме към града, за да опитам най-накрая германска бира в германска кръчма. Е, да, не беше зле, хареса ми, оказа се че наистина била вкусна. След това се прибрахме и този път легнах да се наспя след дългия път през деня.
От днес започваме да следим още едно околосветско пътешествие — това на Иван, тръгнал да обикаля цвета наляво, като единственото му средство за транспорт ще бъде автостопа. Той поддържа сайт за това околосветско пътешествие, а ние ще следим избрани части от неговото пътуване. Приятно четене:
част първа
През всичките месеци на плануване и мечтаене много пъти си мислех за някакъв вид официално изпращане. Мислех си, че аз ще го обявя, че ще се обадя на някакви журналисти, въобще — представях си, че цялата организация ще бъде от мен. Това, което наистина стана обаче изобщо не си го представях.
Всичко тръгна от една статия в един регионален вестник около 2—3 седмици преди началото. По това време вече някакси почти се бях отказал от идеята да се обаждам на медиите, но приятел ме свърза с негова приятелка журналистка и тя написа въпросната статия. След това нещата се развиха лавинообразно. Тази статия събуди интереса на други вестници и телевизии и започнаха да валят обаждания. Може би повечето хора биха се зарадвали на подобен интерес, но аз бях доста напрегнат и всичката тази дандания допълнително влошаваше нещата. Освен това всичко изглеждаше много странно — журналистите пишеха статии, а хората се кефеха и възхищаваха от нещо, което не само че не съм направил още, а дори което още не съм започнал да правя. И това не ми се струваше само странно, а и притесняващо.
Няколко дена преди датата на заминаване, която си бях определил си събрах багажа и се прибрах на село. Без интернет и без всичкия шум наоколо нещата станаха по-спокойни и дори се чувствах така, сякаш имам предостатъчно време за всичко. В деня преди заминаването установих, че кметът на селото ще ми организира почетно изпращане. Ужас!!! Наистина изглеждаше, че няма да се мине без журналисти и ще трябва да изтърпя цялото това внимание и шум. Черешката на тортата обаче беше това, че тръгването ми ще бъде осветено и благословено от попа! Оле мале, какво чудо доживях. Да четат молитви и да освещават вода специално за мен! На центъра на селото! Пред камери на телевизията! УЖАС!!!
Времето сякаш се опитваше да ми пречи — на предния ден температурите се сринаха с над 10 градуса и заваля поройно, но това нямаше начин да ме спре. Денят X обаче започна със слънчеви лъчи. Е, не бяха много топли, ама все пак бяха лъчи. Около 9 излязох на площада, където вече се бяха събрали двайсетина — трийсет човека плюс една кола на БНТ. До паметника се мъдреше маса, върху която кротуваше пита, а до нея имаше шарена сол и мед, котле с вода, окичено със здравец и китка чемшир. Въобще, сериозна работа както и да я погледнеш.
Интервюто с момичето от БНТ протече неочаквано гладко и спокойно, след което се строих с раницата на гръб пред попа и започна една „кратка“ по неговите думи молитва, която беше толкова „кратка“, че ми се схванаха раменете от 24-те килограма на гърба ми. Но нямаше как, церемонията си е церемония, а и камерата на БНТ снимаше.
След попа, дойде ред и на словото на кмета. То беше кратко и смислено, а като подарък получих две икони — на св. Георги и св. Никола. След като свършиха всичките ритуали и официалности (колкото въобще може нещо да е официално в село със 180 души население), повечето хора, които бяха дошли ме изпратиха и дори бай Пенчо ми дари 3 ябълки „за витамини“.
Екипът на БНТ не искаше да снима докато махам на стоп край селото,защото искаха да пуснат материала в новините на обяд. И така поех с баща ми към изхода на селото, за да чакам на шосето, което свързва Елена и Търново. И точно преди края на селото пристигна колата на bTV. Аз изобщо не знаех че ще идват — кметът ги е повикал, но се е получило малко разминаване във времето, той ги е викнал за 10. Въпреки това и тук се наложи да давам интервю, а след това операторът, който се оказа родом от Миндя засне първият ми стоп.
И така….
Първата кола беше някакъв стар фолксфаген с две момчета от Елена, които се чудеха защо ме снима камера. След като им обясних каква е работата, те се изкефиха и ме хвърлиха на изхода на Търново. Тук още преди да започна да махам сериозно ми спря едно момче от Троян и точно като затварях вратата, до нас спряха две коли — журналисти от Борба и Янтра Днес — регионалните всекидневници. Успяха да си изпросят 5 минути, през които момчето в колата ме чакаше и слушаше за какво иде реч. Най-накрая тръгнахме. Момчето се оказа, че е физиотерапист и хареса много идеята ми. Разговорът ни се въртеше основно около философският въпрос за смисъла на живота докато предницата на колата не започна да вибрира малко след
Трябваше спешно да се провери какво става и отбихме на първото разширение. Точно като спирахме нещо изрохоля, скоростната кутия блокира на 5-та скорост и след кратко поглеждане под колата, се оказа, че едната полуоска се е откачила, а по асфалта вече се е разляла локва масло. Оставих момчето да чака приятелите си, на които звънна, за да го изтеглят до Троян, а аз се заех да стопирам.
Продължение на пътуването ми из Европа. Ето така стигнахме от София до Мюнхен, а сега продължаваме с Мюнхен, Нойшванщайн и Виена. Приятно четене: Пътуване из Гергьовденска Европа или как след 3100 км знам какво...
Днес, един ден след европейските избори е време да публикувам и собствения си отчет за една „малка“ обиколка из Европа. Пътят ни беше София-Загреб-Залцбург-Мюнхен-Нойшванщайн-Виена-София. Е, старах се много като писах, в крайна сметка излязоха...
