Archive for the 'Любен Иванов' Category

авг. 18 2009

При най-усмихнатите хора – Иран (2)

Днес ще продължим с невероятното пътуване на Любо Африката. Оставихме го в някъде из Иран  — сега ще продължим към Индийския океан и ще тръгнем назад. Приятно четене:

При най-усмихнатите хора — Иран

втора част

На следващия ден достигнах до

Bandar Abbas на Индийския океан

Това беше най-южната точка в моя план. Достигнах я! Оттук нататък започваше завръщането. Още със спирането на крайбрежния булевард, до мен спира една кола и отвътре на чист български се чува „Ей, ти българин ли си?“ Няколко секунди не мога да разбера какво са ме попитали. Двама братя, иранци, учили в България, във Варна!? Пак покана за гостуване, пак приказки до среднощ. Всъщност това гостуване беше върхът на цялото ми пътуване в Иран. От тези хора научих всичко, което вече знам за тази страна.

На другия ден те си тръгнаха по техни си задачи, а аз да разглеждам най-горещия град в Иран.

През деня температурата се покачва до невероятните 50—55 градуса! Направих снимка, на която се вижда, как в 9.30 сутринта вече е 49 градуса.

Четете по-нататък>>>

18 коментара

авг. 12 2009

При най-усмихнатите хора – Иран (1)

Има една страна — наследник на древна империя и населена с красиви хора, тънеща в изкуствена изолация и искаща свобода.

Днес ще си говорим за Иран.

Пътеписът е писан преди събитията покрай последните им президентски избори, но даже и този чисто неполитически пътепис ни разкрива красотата и бездната на днешна Персия. Приятно четене:

При най-усмихнатите хора — Иран

Тази година духът ми на приключенец ме отведе в

Ислямска Република Иран

Преди да започна да се интересувам от тази страна, признавам си имах доста малко познания за хората там. А те се оказаха най-добрите, които съм срещал по тази земя.

Получаването на визата се осъществи с помощта на Симеон Флоров, колега мото пътешественик, за което искрено благодаря.
Ще прескоча пътуването през Турция, вече много е изписано за тази страна.
Напускам южната ни съседка при Догубаязит, отсреща е

иранският град Базарган

Двете държави са приятелски настроени една към друга, но живеят в различни системи. Още с отварянето на тежката метална врата към Иран, попадам в друг свят.

Всичко е изписано на арабски, никой не говори английски, доста е объркано на границата.

Трябва да се посетят около7—8 гишета за разни печати и подписи. Един служител буквално ме хваща за ръката и ме повежда от гише на гише. Тук самостоятелните туристи са като бяла лястовичка, толкова рядко минават, че са на някакъв вид почит.

Четете по-нататък>>>

18 коментара

апр. 13 2009

До другия край на Турция – с Африка Twin

Малко пояснения: знаете ли какво е Африка Twin? Дали не е нещо като Туин пийкс — поне мойта скромна милост беше склонна някога да допусне подобно нещо, поне докато не се запозна с Любо Африката. И така: Любо Африката е известен мото-пътешественик, познат на нашия сайт като автор на разказа Оцеляване: Кавказ, а Африка Twin е мотора му (а може и модела така да се казва — какво разбирам аз, четириколесния пътешественик). Та моторджиите съвсем наскоро отркиха сезона си, а ние ще подпалим с тях моторетките, за да идем с Любо до другия край на Турция. До другия край означава – Иран. Да видим дали ще успее да влезе там.

И още нещо: Любо е спътник на Владо от разказа С мотоциклет в Турция — Любо също е писал пътепис тогава, но него съм ви го приготвил за по-нататък — тръпнете в очакване!

А знаете ли коя страна е Турция? Турция е страната, в която полицаите край пътя ти подаряват две кила праскови, когато те спрат! Не вярвате ли? Приятно четене:

До оня край на Турция — с Африка Twin

Съседна Турция! Една толкова близка и всъщото време далечна страна. Мисля, че всеки уважаващ себе си пътешественик трябва да я посети поне веднъж. Това пътуване ми е 6-то подред, и се улавям че не само не ми е омръзнала, а напротив, очарован съм.
И така започва моя разказ…

Имам традиция рождения си ден да го отбелязвам с пътуване в чужбина. Последните години това е

Турция

Ден първи
Багажа е стегнат и прегледан, мотора (Africa Twin), е ревизиран до най-малката подробност, а самия аз съм настроен възможно най-позитивно.

От Варна тръгнах в 00.30 часа,в Турция влязох точно в 4.00. Успех!!!

До Истанбул карах по скучни магистрали,нищо интересно. Забелязъл съм че колкото повече се кара по магистрала сумата, която се заплаща,намалява. Така се стимулират хората да използват тези пътища.

Много пъти съм се заричал да не минавам през този град. Който е ходил с превозно средство знае за какво говоря: 120 км. дължина,16 милиона население и около 8 милиона превозни средства. Невъобразима лудница!

След 4 часа бясно каране се измъквам. Първата нощ спах до Гереде в едно поле с 4 чешми с различни по вкус води. От Варна до тук са точно 900 км.
Ден втори
Вечерта беше много студено: 7 градуса. Сутринта с най-голямата скорост, която имам, прибирам багажа и тръгвам. Минавам покрай Туз Гюлу (Соленото езеро). Това чудо на природата е приблизително 30 на 10 км. Твърда,леко розовееща сол. И някъде в средата има извори от които бликат отровно солени води. Местните хора се снабдяват от тук със сол и саламура.

7 коментара

Дек. 17 2007

Оцеляване: Кавказ

Да се качим на моторите и през Турция да стигнем до Кавказ! Приятно четене: Oт Варна до Кавказ с Africa Twin през Турция до Грузия и Армения Защо до Кавказ? Обяснението е много прозаично — никога не бях стъпвал по тези места. За тази планина само бях чувал какво ли не — и добро и лошо. И така, потеглям на път с Арменска виза в паспорта, с ентусиазъм в излишък и леееко притеснение от буйния нрав на кавказците /в последствие то се оказа напълно неоснователно/. Някъде в Турция […]

5 коментара

Switch to mobile version