Archive for the 'Любен Иванов' Category

авг. 18 2009

При най-усмихнатите хора – Иран (2)

Днес ще продължим с невероятното пътуване на Любо Африката. Оставихме го в някъде из Иран  — сега ще продължим към Индийския океан и ще тръгнем назад. Приятно четене:

При най-усмихнатите хора — Иран

втора част

На следващия ден достигнах до

Bandar Abbas на Индийския океан

Това беше най-южната точка в моя план. Достигнах я! Оттук нататък започваше завръщането. Още със спирането на крайбрежния булевард, до мен спира една кола и отвътре на чист български се чува „Ей, ти българин ли си?“ Няколко секунди не мога да разбера какво са ме попитали. Двама братя, иранци, учили в България, във Варна!? Пак покана за гостуване, пак приказки до среднощ. Всъщност това гостуване беше върхът на цялото ми пътуване в Иран. От тези хора научих всичко, което вече знам за тази страна.

На другия ден те си тръгнаха по техни си задачи, а аз да разглеждам най-горещия град в Иран.

През деня температурата се покачва до невероятните 50—55 градуса! Направих снимка, на която се вижда, как в 9.30 сутринта вече е 49 градуса.

Четете по-нататък>>>

18 коментара

авг. 12 2009

При най-усмихнатите хора – Иран (1)

Има една страна — наследник на древна империя и населена с красиви хора, тънеща в изкуствена изолация и искаща свобода.

Днес ще си говорим за Иран.

Пътеписът е писан преди събитията покрай последните им президентски избори, но даже и този чисто неполитически пътепис ни разкрива красотата и бездната на днешна Персия. Приятно четене:

При най-усмихнатите хора — Иран

Тази година духът ми на приключенец ме отведе в

Ислямска Република Иран

Преди да започна да се интересувам от тази страна, признавам си имах доста малко познания за хората там. А те се оказаха най-добрите, които съм срещал по тази земя.

Получаването на визата се осъществи с помощта на Симеон Флоров, колега мото пътешественик, за което искрено благодаря.
Ще прескоча пътуването през Турция, вече много е изписано за тази страна.
Напускам южната ни съседка при Догубаязит, отсреща е

иранският град Базарган

Двете държави са приятелски настроени една към друга, но живеят в различни системи. Още с отварянето на тежката метална врата към Иран, попадам в друг свят.

Всичко е изписано на арабски, никой не говори английски, доста е объркано на границата.

Трябва да се посетят около7—8 гишета за разни печати и подписи. Един служител буквално ме хваща за ръката и ме повежда от гише на гише. Тук самостоятелните туристи са като бяла лястовичка, толкова рядко минават, че са на някакъв вид почит.

Четете по-нататък>>>

18 коментара

Older Entries »