Archive for the 'Александър Александров' Category

апр. 04 2016

От Егейско море към Дарданелите и Босфора (От Лефкада до Варна – Пътешествие с яхта през няколко морета (2))

Завършваме плаването с яхта от Йонийско през Егейско до Черно море. Миналия път минахме Коринтския проток, а днес през о.Лемнос ще стигнем до Дарданелите и Босфора. Приятно четене: От Егейско море към Дарданелите и Босфора част втора на От Лефкада до Варна – Пътешествие с яхта през няколко морета 18.08.2015 (вторник) Станахме в  ч., оправихме […]

2 коментара

мар. 23 2016

От Лефкада до Варна – Пътешествие с яхта през няколко морета (1): От Йонийско в Егейско море

Започваме едно плаване с яхта – от Йонийско до Черно море. Приятно четене: От Йонийско в Егейско море част първа на От Лефкада до Варна – Пътешествие с яхта през няколко морета  Във Фейсбук се намерихме с един приятел, с когото не се бяхме виждали от около 15 години. Оказа се, че той е правоспособен […]

One response so far

Дек. 22 2010

Щрихи от Франция: Панаир на независимите винари в Париж

Продължаваме тазседмичната ни френската поредица Щрихи от Франция.   Вили ни води до Бретан, Росица започна една разходка из селата на Париж, а днес Сандо ще ни води на Панаира на независимите винари в Париж. Този му разказ се публикува едновременно в нашия сайт и във Виноблога на моя политически противник Илия 🙂 Приятно четене: Щрихи […]

One response so far

Дек. 03 2009

Балканският лъв vs. Галския петел – опит за сравнение

„Булгаар, булгаар“ крещи Бай Ганьо. Има ли той основание да се гордее и имаме ли ние основание да се срамуваме. Нека прочетем едно сравнение между българите и французите, написано от Сандо. Приятно четене:

Балканският лъв vs. Галския петел

опит за сравнение

Пантеонът… „На великите хора от благодарната родина“

Наскоро ми зададоха интересен въпрос за общото и различията между двата народа, които познавам най-добре — българския и френския. Въпреки постоянния допир с двете култури никога не ми се беше случвало да ги съпоставям или противопоставям. И дори напротив, в желанието си да се интегрирам възможно най-добре, винаги съм се стремял да ги слагам под общия знаменател на европейската история и съм ги намирал еднакво близки, симпатични, дразнещи, интересни или скучни.

Само че в действителност не е така…
Загледах се първоначално съвсем непринудено, а след това и доста втренчено, при което се оказа, че всъщност става дума за два коренно различни биологически вида — балкански лев и галски петел!

За да се направи обаче сравнение (или поне така ме учеха в лекциите по сравнителна литература), трябва да се намери обща основа, върху която двата обекта да бъдат поставени на равна нога. В случая общата платформа е европейският континент и затова първото нагледно сравнение е от чисто географски характер — двете страни са диаметрално противопоставени на европейската карта. Франция е разположена на атлантическото крайбрежие, Ла Манша и Средиземноморието, докато България е на източната граница на континента. Освен това териториалното съотношение е 5:1 в полза на французите, а демографското — 8,42:1 (на 1 януари 2009 Франция наброява 64,3 милиона жители, а през 2007 в България живеят 7,64 милиона). Французите живеят също така с десетина-петнадесет години повече от българите, което пък е показателно за качеството на живота им. Огромна е разликата и по отношени на раждаемостта — Франция се приближава до положителния естествен прираст на населението, защото на жена се падат средно по 2,02 деца, а в България средно жените раждат едва 1,48 деца и съответно прирастът е отрицателен.

Тук ще престана да ви затрупвам със скучни статистики и ще премина към интересните подробности, набили ми се волю-неволю на очи в моя петнадесет годишен емигрантски стаж.

….

Всички французи трудно биха могли да влязат в една категория — било то по характер, физика, кулинарни предпочитания или хумор. Така например един парижанин би си допаднал много повече с един белгиец, отколкото с един марсилец… А във Франция можете да срещнете и елзасци, щи (северняци), нормандци, бретонци, корсиканци, баски, каталонци, савоаяри, провансалци…. И ако не беше френската революция, сега всяка една от тези общности щеше да говори собствен език и може би да претендира за независимост. Северняците са руси и високи, докато марсилците са дребни и мургави, нормадците пият кафе с ябълкова ракия на закуска, а елзасците похапват свинско с кисело зеле, савоаярите са весели и спокойни, а парижаните са нервни и заядливи…

Четете по-нататък>>>

One response so far

Older Entries »

Switch to mobile version