Категория: Пламен Йорданов

Винтербах (Winterbach) – Германия 0

Щутгарт и Саарбрюкен (3 част Из Германия)

Продължаваме с обиколката на Пламен из градовете на Германия. Минахме през Кьолн, Вупертал и шлос Бург, както и през Дюселдорф и Бон, а сега продължаваме към Щутгарт и Саарбрюкен. Приятно четене:

Из Германия

част трета

Щутгарт и Саарбрюкен

По план за Щутгарт трябваше да пътуваме в понеделник. Билетите за влак щяха да ни струват по 70 евро на човек (или повече), а възможността да пътуваме с митфар* пропадна – никъде нямаше места за трима души. Е, Саша се сети че с групов дневен билет за трите провинции, през които минавахме, може да ни излезе по-евтино. Така си и беше 90 евро за трима срещу 200 си си е доста по-добре. Лошата новина – пътуването щеше да трае към 7 часа.

Най-интересната част беше първият един час от Кобленц към Карлсруе – линията следва средното течение на Рейн, по брега се редят малки селца, затиснати от сртръмни хълмове, покрити с лозя и често увенчавани със средновековни замъци. Струва ми се, че за подобен пейзаж е измислено определението живописен.

Винтербах (Winterbach) – Германия[/caption]

Дъжд. От пристигането ни в понеделник вечерта и през целия вторник в Щутгарт валя, а температурите се движеха около 10 градуса. Щутгарт прилича на повечето немски градове: пешеходна улица с магазини за дрехи стартираща от гарата и най-често завършваща при кметството, странични улички с кръчми, река малко по-надолу. Градът е нисък, липсват високи сгради, ако не броим телевизионната кула.

Спахме в квартирата на Ваня във Винтербах, селце на 30 километра от Щутгарт.

Новият дворец

Новият дворец в Щутгарт, Германия

Фонтан в новия дворец – Щутгарт, Германия

Четете по–нататък>>>

Германия(2): Из градовете Дюселдорф и Бон 1

Германия(2): Из градовете Дюселдорф и Бон

Днес продължаваме заедно с Пламен обиколката из градовете на Германия. Предишният път минахме през Кьолн, Вупертал и шлос Бург, а сега ще се отправим към Бон и Дюселдроф. Приятно четене:

Из Германия

част втора

Дюселдорф и Бон

Площад

Дюселдорф, Германия

Дюселдорф е най-оживения и проспериращ град в региона.

В събота и неделя там се провеждаше Джаз рали — няколко открити сцени, на които цял следобед и вечер свириха бендове, концерти в клубове и зали цяла нощ.

Четете по–нататък>>>

Германия(1): Из градовете Кьолн, Вупертал и шлос Бург (замък Замък) 0

Германия(1): Из градовете Кьолн, Вупертал и шлос Бург (замък Замък)

Малко да се върнем в Европа. От днес започваме с кратките впечатления на Пламен от няколко града в Германия. Започваме с райна на Рур, където ще поразгледаме Кьолн, Вупертал и Шлосбург. Приятно четене:

Из Германия

част първа

Кьолн, Вупертал и Шлосбург

Пътуването беше ОК, от стария терминал излитат само лоу кост компании и има само един отворен магазин. В полетите на Джърман Уингс няма места — кой където си намери, а може би заради по-малкия самолет друсаше доста повече от обикновено.

В Кьолн

имахме около 3 часа в четвъртък, достатъчни за разходка из централната част на града.

Кьолнер Дом (Кьолнската катедрала),

една от най-големите и значими готически катедрали, се издига точно до гарата и е що-годе единствената забележителност в града, който е бил почти напълно разрушен по времето на Втората световна.

Четете по–нататък>>>

0

Из Будапеща набързо

Днешният пътепис ще ни върне малко по-близо в Европа. Пламен ще ни разкаже за Будапеща. Приятно четене: Из Будапеща набързо На пръв поглед — по начина, по който изглеждат хората, градската среда, архитектурата, усещането, Унгария е някъде по средата между България и Австрия (което отвсякъде си е така географски). Пеща...

Море на Халкидики: През Солун към Неа Мудания, Афитос и Неа Потидеа 3

Море на Халкидики: През Солун към Неа Мудания, Афитос и Неа Потидеа

„Пазете родината, почивайте в чужбина!“ *– е единственият ми коментар към днешния разказ за няколко курортни села на Халкидики, Гърция. Приятно четене:

През Солун към Неа Мудания, Афитос и Неа Потидеа

Солун

е шумен лабиринт от еднакво изглеждащи блокчета с безкрайни тераси, задръстени улици и тротоари, по които бръмчат скутери.

Площад Аристотел разбива еднообразието с абсолютната си форма. От лявата страна на по-отдалечения от брега негов край е солунския пазар с врещящи повече за радост на туристите продавачи на риба, от другия е идентично изглеждащо кварталче с “традиционни” таверни.


Четете по-нататък за гръцкото море и курорти на Халкидики>>>

Индия не е за новаци 1

Индия не е за новаци

„Индия не е за новаци“ казва авторът на днешните впечатления от Индия. Но пък и ние не сме новаци 🙂 Бележките на Пламен са своебрзно продължение на един негов по-стар разказ за Хайдерабад. Приятно четене, а като стигенете до края ще разберете, че и в Индия има бира 🙂

Индия не е за новаци.

При първото ти посещение, независисмо колко дълго, си новак, заек. Плаши те трафика, не смееш да се возиш на рикша, не знаеш къде се продава бира, хигиената ти е странна (макар, че всичко си е ОК).

Предполагам, че така се случва с всички европейци при първото им посещение в Африка, Южна Америка… Сигурно вторият път е по-спокойно и познато.

Бележки от Индия

“Do not spit” Няма, бе. Спокойно.


_
Всички питат от къде сме. Мисля, някои дори се сещат, че България е в Европа.
_
Индийският вариант на “Стани богат” е “Crorepati” – да не се изпитваме – крори e 10 милиона.
_
Излишно е да казвам, че индийският чай е добър. Английското влияние обаче си личи от това, че се пие с мляко. Чашка тип напръстник чай от лавката пред офиса е 5 рупии.
_

Индийците имат интересен начин да кажат “да” с глава – полюшкват я по такъв начин, че когато брадичката е на ляво, горната част е надясно (и обратно съответно)
_
Сетих се за любопитния начин на индийците да пият вода от бутилка – изливат доста точно струята в устата си без да докосват с устни бутилката. Предполагам, че причината е в това, че Индия е доста гореща, храната – люта, а чешмяната вода – не особено качествена, следователно бутилираната вода е популярна, както и споделянето й. Аз бих се удавил.

Четете по-нататък>>>

Хайдерабад, Индия 6

Хайдерабад, Индия

Днешният пътепис ще ни отведе мъъъничко на Изток към страната, в която има10-милионни градове и за които в България не се е чувало никога нищо. Хайдерабад (за където се отнася днешния пътепис) все пак е известен като име, а днес ще го разгледаме по-подробно.

„Индия не е за новаци“ казва авторът на този пътепис. Че ние „новаци“ ли сме?:-)

Затова, приятно четене:

Хайдерабад, Индия


Индия не е за новаци.

При първото ти посещение, независисмо колко дълго, си новак, заек. Плаши те трафика, не смееш да се возиш на рикша, не знаеш къде се продава бира, хигиената ти е странна (макар, че всичко си е ОК).

Предполагам, че така се случва с всички европейци при първото им посещение в Африка, Южна Америка… Сигурно вторият път е по-спокойно и познато.

Полетът

Повече от 8 часа си е натоварващо, но минава сравнително добре. (Марина не мисли така, защото е седяла до непрекъснато повръщаща възрастна индиийка). За пръв път летя с толкова голям Еърбъс… разликата е, че просто побира повече хора, а бизнес класата е по-луксозна. Луфтханза има 22 радиостанции (!) — 2 за класическа музика, 2 за световна музика, 2 само за японска, за рок, за техно, за какво ли не… Пускат ни 2 филма, първият от които — My Bollywood Bride e не само доста забавен, но подготвя за изненадките на Индия. Вторият е някаква мелодрама на хинди, на която почти целия самолет реши да подремне.

Летището е доста занемарено. Всъщност късното пристигане (след полунощ местно време) ни спестява малко от културния шок. Някои от куфарите, вкл. моя, се маркират с тебешир преди да се пуснат на пътечката за багажа — оказва се, че така отбелязват тези, в които има неща, потенциално интересни за митницата. В моя случай това е камера.

Посрещат ни двама души — един от хотела и един от такси компанията на Айвикомптек. Пътуваме с първия, а втория се опитва да изкрънка някакви пари за паркинга. Сори, нямаме рупии. Както Юнуз отбелязва, употребата на клаксона е не по-малко важна част от управлението на автомобил в Индия от натискането на педалите или въртенето на волана.

Клишетата:

Индия е шумна, мръсна, шарена, пренаселена.

Трафикът в Хайдерабад е кошмарен

— автомобили, моторикши, мотопеди, мотори, пешеходци в невъобразим хаос; и никой от тях не спазва правилата, убеден съм. Ако някой се интересува дали има крави по шосетата — да, има.

В Хайдерабад има много мюсюлмани, освен индуистите разбира се. Говори се местния език телугу, същo хинди и урду, при това всеки от тях на уникален местен диалект. Той е втория по големина IT център на Индия след Бангалор, тук и съперникът на Боливуд — Толивуд.

Населението на Хайдерабад и Секундерабад

(на практика слети градове, хотелът ни например е в Секундерабад) е някъде м/у 6 и 7 милиона. Има хора с точки и без точки, традиционно облечени или костюмирани, от бледи до почти черни. Повечето са учтиви. За сметка на това английският им звучи като… ми като индийски;-)

Четете по-нататък>>>

Талянски му работи (Италия) 9

Талянски му работи (Италия)

Днес публикуваме кратките бележки и впечатления на Пламен от Италия със съвети за пътуване до Рим. Приятно четене:

Талянски му работи

Рим, Италия

В прилична тратория (по-непретенциозно семейно заведение)

двама души могат да хапнат и пийнат както за 20, така и за 40 евро. Особена разлика в храната, която е неизменно вкусна, и обслужването при двата варианта няма. Менютата с цените са изнесени отпред и човек може да се ориентира. Някои ресторанти обаче може да добавят коперта (фиксирана такса за това, че си седнал на маса) и процент за обслужване, така че е добре да се внимава за тях. 0.4 литра наливна бира върви за 5 евро средно, което си е пладнешки обир, а и виното излиза по-евтино.
Навсякъде ясно и категорично е обозначено какви услуги, информация и продукти не се предлагат. За останалото не можеш да си сигурен. Уиз промени часа на обратния полет, така че се наложи да бъдем на Фиумичино в ранни зори и вариантът с редовния влак отпадна. Лелката в туристическата информация на гара Термини ни посъветва да ползваме специалния нощен автобус. Въоръжени с разписанието и добре натоварени цъфнахме на указаната спирка по тъмно. 40 минути след часа, в който трябваше да се появи автобуса, от него нямаше и следа. Според друга информация от лелката такситата трябваше да имат фиксирана тарифа от 40 евро до летището. Е, бакшишът ни взе точно 55 за удоволствието.
_
Момчета и момичета, лилавото е на мода тази есен, ако още има неразбрали.
Повечето пешеходни светофари имат и жълта фаза, която светва само при прехода от зелено към червено. Този, близо до Бока дела Верита, обаче залага на текст по американски образец.