От Малага към о-в Ибиса и Сардиния

И така потеглихме към н-тата част на това приключение. Нов екипаж, ново море, нови предизвикателства. Заредихме се с провизии каквито намерихме(най-вече пресни плодове, зеленчуци, месо, бира – вече нямаме преходи по-дълги от 4-5 дена без суша).
Тръгнахме късния следобед, някъде към 7-8 местно време(то си е направо вечер де).

Все още беше светло, купихме лед от рибарското пристанище и заплавахме. Вятърът беше общо взето слаб, но все пак постоянен. Имаше доста голяма вълна от вятъра предишните дни, но с течение на времето намаляваше.

Първата нощ новите членове на екипажа бяха малко като в небрано лозе, защото не се бяха сблъсквали с тази конкретна лодка, докато привикнат към местата на нещата и нощта мина. На следващия ден сутринта вятърът поумря и се наложи да двигателя да поработи известно време. Тук установихме и леко неприятното нещо, което по-късно ни забави при тръгването от Ибиса, а именно лек теч от един от болтовете на дизеловата помпа. Подухна ветрец от към гърба и естествено побързахме да вдигнем любимото за такъв вятър платно – спинакера. Покарахме така 4-5 часа, когато дойде вечерта сменихме отново на стандартното стъкмяване – грот и малка геноа. През нощта трафика около нас беше доста засилен, защото явно пресичахме някакъв коридор, но всичките приказки, който сме чували до момента за невнимателни и негледащи през какво минават кораби се оказаха неверни – няколко пъти корабите намаляваха хода си и ни заобикаляха по безопасен маршрут.