Категория: Другата Гърция

Карнавал в Ксанти, Гърция 4

Ксанти: Карнавалът за Сирни заговезни

С Анжело днес отиваме на карнавал – в Ксанти, за Сирни заговезни, всяка година има карнавал 🙂 Приятно четене: Ксанти: Карнавалът за Сирни заговезни Карнавалите са ритуални шествия с обърнати роли – тук кралят...

Лъвската порта – Микена, Гърция 3

Извън сезона из Гърция (2): Микена, Нафплио, Метеора и Катерини

Продължаваме с извънсезонна Гърция – започнахме с Атина и Епидавър, а днес продължаваме към Микена, Нафплио, Метеора и Катерини. Приятно четене: Гърция извън сезона част втора Микена, Нафплио, Метеора и Катерини Поради странното работно...

Коринтски канал, Гърция 9

Извън сезона из Гърция (1): Атина и Епидавър

Гърция е интересно място не само през лятото – днес Анжело ще и разведе на една подробна екскурзия из древностите на южната ни съседка. Започваме с Атина – приятно четене: Гърция извън сезона част...

107

Защо България е толкова по-смотана от Гърция?

Къде ми е глобалното затопляне? – се пита цялата страна през последните седмици. Споко, идва скоро – след има-няма 3 месеца започва да мирише на море, октоподи, тиквитски 😉 и узо. Днес Петър ще...

От Балканите до Пиренеите с автобус – дневникът на една пътешественичка (4)

От Балканите до Пиренеите с автобус – дневникът на една пътешественичка (4)

Пътеписът ни днес ще бъде фналът на личния пътешественически дневник на Мария. Вече бяхме в България, Италия и МонакоФранция, Виена и Хърватия, както и в Испания, Гърция, Албания и Македония.

А днес ще завършим с България и Егейска Македония

Приятно четене:

 

От Балканите до Пиренеите с автобус

 последна част

/Записки/

 

 

9 – 10 август 2009г.

гр. Велико Търново:

Църквата “Св. 40 мъченици”.

Помня я като руина. Видях откриването й по телевизията на 14 септември 2006 г. Не бях очарована нито от обновения й външен вид (тухлите итонг рязко контрастират със стария градеж),  нито от вътрешната й украса. Въпреки това платих 4 лв. входна такса и я посетих. Посрещнаха ме 4 чисто бели стени (свалените стенописи се пазели в Историческия музей в София). А какво е православна църква без стенописи? Протестански храм или музей – светъл и просторен? А, да! На олтарната стена се мъдрят няколко прясно изрисувани икони! На пода – надгробни плочи на символично погребани владетели на Първата българска държава. В комбинация с колоните на кан ювиги Омуртаг, кан Крум и цар Иван – Асен II – създават впечатление за Пантеон на българските владетели, но не и за православна църква! Стоя, гледам и се чудя! Не изпитвам никакво чувство – нито на  смирение като в православен храм, нито на гордост от славното ни минало! Само недоумение и яд! Единственото автентично място –  заслужаващо поклон  е гроба на цар Калоян (макар, че е изместен извън църквата). Три милиона лв. струва реставрацията на тази църква, а  църквата  всъщност я няма! Защо не са върнати стенописите?

 

Църквата “Св. Петър и Павел”.

Намира се в подножието на хълма “Царевец” (Асеневия квартал на Велико Търново) и е обявена за паметник на културата. Строена е през 13 век. Ниска посройка – византийски тип. В тази църква цар Калоян е посрещал папските пратеници. Виждат се три слоя стенописи: от 13, 15 и 16 век. Където стенописите  не са запазени  са оставени празни места, но те не дразнят – напротив създават впечатление за автентичност. В църквата е светло, спокойно и уютно. Заслужава си да бъде посетена!

 

Преображенски манастир.

Намира се на 7 километра от гр. Велико Търново – на брега на р. Янтра. Построен е през 14 век – според някои сведения по инициатива на втората жена на цар Иван – Александър – Сара, но запазени постройки от тогава няма. Църквата датира от 19 век. Започната е от майстор Димитър Софиялията, а след неговата смърт е завършена от Кольо Фичето. Стенописите са дело на Захари Зограф (олтара на църквата) и “Колелото на живота” на външната стена на църквата. Редом с образите на Св. св. Кирил и Методий, Захари Зограф е изписал в църквата  и своя автопортрет, което според екскурзовода е нарушение на църковния канон, а  според мене е добре, че е оставил образа си за поколенията. Стенописите са свежи,  като че са правени вчера! Живопистта  наистина е  впечатляваща! Иконостасът е позлатен. Ще бъде много жалко, ако Господ не запази църквата от непрекъснато срутващите се скални маси, които вече са разрушили няколко постройки от манастира. Иначе  загубата би била непоправима! Не знам какво мислят по този въпрос в Министерството на културата!

 

23 – 24 август 2009г.

Шуменска крепост, Историко – археологически комплекси Плиска и Преслав.

Шуменската  крепост

  се намира  на Шуменското плато на 2 километра от гр. Шумен. Първите заселници на платото са били траките. Намерени са следи от тракийско светилище. Запазени са римска и византийска крепостни стени. През 9 век българите са направили промени – построили са  цитаделата и са променили  крепостните кули. Крепостта е играла важна  роля по време на Първата българска държава, поради близостта й до Плиска и Преслав. Краят на крепостта е настъпил през 1444 г., когато  полският  крал Владислав Варненчик  я превзел, разрушил и опожарил.

При археологически разкопки в крепостта е намерена (букел) керамика, която доказва, че крепостта е връстник на Приамова Троя. Заслужава си да се види, тъй като основите на всички постройки са добре запазени. Има и малък Архелогически музей.

 

Историко – археологически комплекс Плиска.

За първи път го посещавам. Видях три укрепления: външен земен ров с  вал обхващащ правоъгълник (с площ от 23 кв. километра), в който са живели жителите на града, главно във землянки.  Вътрешен град, ограден със стени високи 12 метра (възстановени са на височна около 3 – 4 метра) и широки около 2.5 – 3 метра, в който се е помещавал Големия дворец (Тронната зала) – построен от кан Омуртаг и цитадела (с площ около 568 кв. метра),  оградена със стена от тухли, в която се е помещавал Малкият дворец  (построен от кан Крум). Дворците са били благоустроени с подподова отоплителна система, канализационна мрежа от глинени и оловни тръби за чиста и мръсна вода, прозорци  със  стъкла. Основният строителен материал, с който са били изградени е бил бял мрамор. По време на турското робство до Плиска е била изградена варница, където белият мрамор на града се е превръщал в превъзходна бяла вар – най – добрата в цялата Империя. Казват, че  варта се е използвала за направата на сладко.

 

Голямата базилика в Плиска

 е религиозно-дворцов комплекс включващ катедрала, архиепископски дворец и манастир и се намира във външния град на 1.5 километра от вътрешния. Археологическите разкопки са показали, че Голямата базилика е разположена върху т.н. кръстовиден мавзолей. Върху него е изграден  олтара на Голямата базилика. Според някои хипотези това са останки от български езически храм. Според други преди изграждането на базиликата на това място е съществувал ранно християнски комплекс мартириум (гробница на светец загинал като мъченик за християнската вяра) на Боян Енревота, екзекутиран от брат си кан Маламир около 832 г. за изповядване на християнската вяра. Базиликата е построена   от княз Борис в знак на тържеството на християнската религия в България. Тя е с дължина   100 метра и ширина 30 метра и  е  била  най – голямата църква в Югоизточна Европа.

Понастоящем църквата и архиепископският дворец са  реконструирани отчасти. От базиликата са възстановени две стени: олтарната и една странична. Реконструирани са и части от архиепископския дворец. Стените са високи около 3 – 4 метра и стоят доста чудновато сред пустото поле. Би било по – добре ако беше  възстановен  целия  комплекс или поне цялата църква!

 

Историко – археологически комплекс Велики Преслав

 Цар Симеон  преместил столицата на Първата българска държава от Плиска във Велики Пр

2

Пещерата „Маара“ (изворите на Ангитис край Драма, Гърция)

Знаете, че петъчните ни пътеписи са или околосветски пътешествия (отдавна май нямаме нови) или пък съвсем близки и лесно изпълними пътеувания. Днес Петър § дами ще ни водят съвсем близо оттатък границата с Гърция – до пещерата Маара, известна още като Изворите на река Ангитис (край Просочани, Драмско).

Приятно четене:

Пещерата „Маара“

изворите на Ангитис край Драма, Гърция

Вече тийзнахме* (ах, този прекрасен старобългарски глагол), че ще пишем за разходката ни из Гърция. За друго я остане, я не остане време, но за пещерата Ангити не можем да не разкажем...

Отбивката за пещерата Маара (Ангитис) – Драма, Гърция

Отбивката


Днешният ни пост вероятно ще е много полезен за тези от вас, коитo са планирали да отидат на море в Гърция и са решили да минат по маршрута

Гоце Делчев-ГКПП „Илинден – Екзохи“-Като Неврокопи-Драма

 

Prosotsani, Dramas, 662 00, GR

 

 

Само на 30-тина километра от граничния пункт и едва на 7 км встрани от главния път към Драма се намира една от най-красивите пещери, които сме виждали –

Пещерата „Маара“ или Пещерата „Изворите на река Ангити“

До нея води криволичест път, почервенял от цвета на почвата наоколо.

Пътят към пещерата Маара (Изворите на Ангитис) – Гърция

Пътят към пещерата

 

 

Когато пристигнете, ще се озовете в горски пояс, обграждащ реката. Много е вероятно да усетите и аромат на скара от

ресторанта,

чийто маси и столове са наредени буквално в реката.

Ресторант в реката – Агитис – Гърция

... там, край реката... ;)

 

За качеството на храната не можем да говорим, защото така и не я опитахме. Седнахме и чакахме в продължение на половин час – оказа се, че няма менюта, няма и обявени цени,

сервитьорите бяха меко казано нелюбезни (по-твърдо казано – тотално неебателни) и си тръгнахме…

Държа да отбележа, че Биляна знае отлично гръцки език и е работила като екскурзовод именно в Гърция… Но ако ще и на хинди да им говорихме, пак щяха да ни отсвирят – дори сладолед не успяхме да си вземем! Нахранихме се обаче с красивата гледка на реката.

Река Ангити, Ангиста, Агити, Агитис, Ангитис, Драматица, Драманица край Драма, Гърция

Река Ангити, Ангиста, Агити, Агитис, Ангитис, Драматица, Драманица...

 

 

Самата река минава през центъра на град Драма, има богата история и много имена – Ангити, Ангиста, Агити, Агитис, Ангитис, Драматица, Драманица… Находки от пещерата и района около нея съдържат останки на възраст повече от 30000 г., предимно от прародителите на днешните зайци, елени, мечки, вълци, коне и дори носорози и слонове (т.е. мамути)! Намерени са и инструменти, сечива и оръжия, създадени от първобитни хора преди повече от 5000 г. Находките се пазят в археологическия музей в Драма.
За реката и района около нея е говорено много – от Херодот (V в. пр. н.е.), през първото документирано посещение на френския консул през 1831 г., та чак до Иван Вазов (и след това)…

Да, Вазов:

Във успехите на века
силата най-много важи:
ней се кланя человека,
кланя й се съдбата даже!

 

В старини и днес е млада
тая истина лучиста –
от троянската обсада
до урата при Ангиста.

 

Ние вярваме в доброто,
в правото върховно тука,
вярваме и в тържеството
на куража и юмрука.

из „Ангиста“, Иван Вазов, 1918 г.

 

Именно по времето на Вазов реката оформя

естествената граница между гърци и българи – на север от реката са били българите, а на юг – гърците.

Но да се върнем на пещерата – тя е единствената благоустроена речна пещера в Гърция, а мястото, където река Ангитис излиза на повърхността изглежда така:

Река Ангитис излиза на повърхността

Водопадът, през който река Ангитис излиза на повърхността

Всъщност реката си тече през пещерата, а своеобразният водопад се дължи на водно колело, построено в началото на XX век. До 1930 г. то е било дървено, но след това е заменено с метално, което си стои и до ден днешен (както ще видите на една от снимките по-долу).
Непосредствено до водопада е построен

параклисът „Св.Константин и Елена“,

който можете да посетите, докато изчаквате да се събере група (на всеки 30-60 минути според настроението на екскурзоводите).

параклис „Св.Константин и Елена“ - край пещера Маара, Изворите на Ангитис

параклис „Св.Константин и Елена“

 

Време е да ви кажем и малко подробности за работно време и входни такси:

Работно време:

  • понеделник-събота: 10:30-17:00 през зимата, 10:30-19:00 през лятото
  • неделя и официални празници: 10:00-17:30 през зимата, 10:00-19:30 през лятото

Цени на билети (към юли 2011 г.):

  • Редовен билет – 7 EUR
  • Деца, инвалиди, ученици и пенсионери (на възраст над 65 г.) – 4 ЕUR
  • Организирани групи (над 25 души) – 2.50 EUR (2 EUR за деца)

Говорейки за инвалиди, добро впечатление ни направи, че пещерата и околността й са абсолютно достъпни за инвалиди, при това без всичко задължително да е в бетон и стомана:

Съоръжения за инвалиди край за пещера Маара (Ангитис) – Драма, Гърция

Съоръжения за инвалиди

 

В пещерата е забранено пушенето, влизането с домашни любимци, видеозаснемането и фотографията. Във връзка с последното, няма как да ви покажем много снимков материал. Ето все пак нещо, с което да добиете представа за

красотата ѝ:

 

Пещерата Маара (Изворите на Ангитис) отвътре – Гърция

Пещерата Маара

Снимка: http://iyouweblog.blogspot.com/

 

Както може би забелязвате, пещерата е

пълна със сталагмити и почти няма сталактити

Това е напълно логично – по дъното на пещерата тече река, така че няма как да се образуват. Някои от скалните образувания са наистина огромни – над 15 метра!

Всъщност проучвателните дейности в пещерата започват едва през 1978 г. от френски и гръцки спелеолози, които изследват първите 500 метра от пещерата. Точно те са благоустроени и отворени за масовия посетител от 2000 г. Иначе пещерата „Маара“ е втората по дължина в Гърция (след Дирос) с уникалната дължина от проучени 10020 метра. Предполага се, че реалната й дължина е около 12 километра. А „Маара“ на арабски означава „малка пещера“… но същата дума пък на иврит значи „вода от планината“.

Съвет: ако идвате в разгара на лятото, вземете си връхни дрехи. Температурата на въздуха в пещерата е винаги 17 градуса, а на водата – 13 градуса, но ако навън е 40, ще ви се стори буквално хладилник… Влажността на въздуха е между 90-95%, в случай, че ви интересува.

След като разгледате пещерата и ви разкажат (най-вероятно на развален английски, в случай, че Биляна не е с вас), че в нея живеят 37 животински вида, 6 от които стават познати на учените за първи път именно тук, можете да се поогледате за някой от петте вида прилепи, или пък да вперите поглед в кристално чистата вода и да мернете я рибка, я ракообразно, я видра или малко бобърче.

За финал ще отидете в залата с колелото, пред което вече имаме снимка:

С водното колело в пещерата Маара (Изворите на Ангитис) – Гърция

Сюжет за водно колело, пещера и принцеса **

 

Точно тук са направени разкопки и са открити древни жилища от периода на неолита (3000 г. пр. н. е.) и гореспоменатите праисторически оръжия и инструменти. Залата е достатъчно голяма за изнасяне на концерти!

Пещера Маара (Ангитис) – Драма, Гърция

Изходът

В нея е изграден и иконостас, пред който си запалихме свещички за здраве и си тръгнахме доволни, убеждавайки се за пореден път, че най-впечатляващите неща се случват, когато се отклониш от главния път…

Пещера Маара (Ангитис) – Драма, Гърция

Иконостасът

Край

 

 

*тийзър (от англ. tease – дразня, закачам се, шегувам се): 1. предварителна реклама, без да се обявява името на продукта, за да предизвика любопитството на хората; 2. реклама, която привлича клиентите си, предизвиквайки с нещо; 3. (жарг.) привличане на вниманието преди старта на шоу, рекламна кампания или представяне на нов продукт; типичен пример за тийзър е слоганът „Това е твоят глас“, който дълго време учудваше българите, след което се появи като девиз на Мтел – доказано е, че тийзърите правят марките много по-запомнящи се.

**Кой ти гледа мама и тате? 😉 – бел.ред.

 


Автори: Петър и Биляна Събеви

Снимки: авторите

Други разкази свързани с Драма и околностите – на картата:

0

Олимп и връх Митикас

Днес Любо продължава с обиколките си по най-високите върхове на балканските страни. Днес на ред е планината Олимп и най-високият ѝ връх Митикас. Приятно четене: Разходка в планината на боговете – Олимп и изкачване...

През новата граница Златоград – Термес (Ксанти) 32

През новата граница Златоград – Термес (Ксанти)

Днес ще минем през толкова ново място, че все още не е отразено на Google-maps – Новият граничен пункт Златоград-Термес (Ксанти). Наш водач из тези дебри на картографията ще бъде Петър Събев, който използва първата възможност да мине през новия граничен пункт между България и Гърция. Както каза Иван Бедров „Още един начин да избягаме от мутризацията на българските курорти“. Приятно четене:

През новата граница Златоград – Термес (Ксанти)

Министър-председателите на България и Гърция Бойко Борисов и Георгиос Папандреу откриха днес новия ГКПП Златоград-Ксанти на българо-гръцката граница. Това е първият пункт, който свързва област Смолян с гръцката част на Родопите. Новият пункт се открива само седмица след подписването на двустранно споразумение между България и Гърция. Очакванията от двете страни на границата са, че отварянето на пътя Златоград-Ксанти ще даде нов тласък за развитие на икономиката и туризма.

Източник: Deutsche Welle

С Биляна, тъста, тъщата и още две коли народ решихме да изпробваме новия ГКПП Златоград-Ксанти (ГКПП = Граничен контролно-пропусквателен пункт). От Пловдив до Златоград се стига за 3 часа спокойно каране, даже с една-две почивки. Освен ако не сте от Смолянска област, препоръчвам ви да минете през Кърджали и Джебел вместо през Чепеларе. Макар с 20 км по-дълъг, пътят е по-хубав и с много по-малко завои…

Четете по–нататък>>>