Категория: Плаване – Средиземно море

Коринтски канал – Плаване с яхта из Бяло море – Егейско море, Гърция 1

От Лефкада до Варна – Пътешествие с яхта през няколко морета (1): От Йонийско в Егейско море

Започваме едно плаване с яхта – от Йонийско до Черно море. Приятно четене: От Йонийско в Егейско море част първа на От Лефкада до Варна – Пътешествие с яхта през няколко морета  Във Фейсбук...

Круиз из Средиземно море 4

Круиз из Средиземно море

В днешния работно-почивен ден искам да поздравя всички работещи с един круиз из Средиземно море. Ясно е, че ще чукате цял ден клинци, докато стане 6 часа и да си тръгнете, но поне да прекарате приятно днешната работна събота. Наш водач из Средиземно море ще бъде Сандо. Иначе днес...

Пътешественици – из Италия и Източно Средиземно море 1

Пътешественици – из Италия и Източно Средиземно море

Днешният пътепис минава през… няколко хиляди километра, а и да си кажем честно — и морски мили. Авторът ще ни разведе кулинарно из Италия и ще ни ни разкаже и за пътуването си с кораб от Италия до Израел, Турция, Гърция и Хърватска. Има и още нещо — не четете този пътепис на гладен стомах, защото има доста описания на средиземноморската кухня. Приятно четене и щастливо плаване!

Пътешественици — из Италия и Източно Средизмено море

Здравейте пътешественици,

Ще започна с полета. Всичко с wizzair беше перфектно — наблюдавахме отгоре с удоволствие Адриатика и Алпите в далечината.

Кацнахме навреме в 13:25 в Бергамо и в 14:15 тръгнахме с ORIO  — шатъла за Милано срещу 8 евро. Можете да си купите билети по интернет, от гарата или в автобуса — все си е 8 евро. Има и други автобуси, но те са по 14—18 евро.

В 15:10 сме на Stazione centrale в Милано. От тук има влакове за където ти душа иска -бързи, бавни, експресни — всякакви.

Ние обаче бяхме решили да останем 1 нощ и си бяхме резервирали и платили хотел от веригата Doni чрез Петя от UNITOURS-ВАРНА. Хотелите на веригата са 3-Madison и Astoria с 4 звезди и Lido с 3. Ние бяхме в Madison на 285 метра, според GPS-а, от гарата: 88 евро на ден за двойна стая със закуска. Хотелът е перфектен, много чист, стаята 3,5×5 метра, двойно перфектно легло, ТВ, зареден хладилник, термокана с чай и кафе, всякакви хавлии и кърпи. Банята е почти колкото стаята — с оборудване от Идеал Стандарт. Знае ли човек,може и българско да е.

Поосвежихме се малко и тръгнахме към Дуомо — 4 спирки с метрото, по 1 евро на човек. За архитектурните и културни забележителности не смятам да въздишам в нета, защото доста хора преди мене са го правили, а и за какво е National Geographic.

Пробвахме сладолед-2 евро топката — за сега нищо по-добро от нашенските РАФИ и другите, от по-скъпите.

Та така, стъмни се и се заоглеждахме за вечеря. Бяхме си харесали в нета една тратория на улицата на хотела, около 500 метра от него на via Gustavo Fara 9 -Trattoria Toscana Da Giovanni, но тя не работеше в събота и влязохме в друга: "il PAIOLO trattoria toskana„на 30м. от нея. Да де, ама няма места — пълно с италианци. Разместиха 2 маси и ни сместиха. Изборът се оказа идеален, явно любимата квартална кръчма. Идеално обслужване, всички се познаваха — вкусна топла храна на сносни цени. Може да пробвате шницел по милански — много тънко парче телешко, приготвено като шницел по виенски.

По пътя обратно видяхме още 2 ресторанта, пълни с италианци — 1 мексикански и 1 китайски. Забелязахме,че, за да е вкусна храната и на сносни цени в заведението трябва да има посетители от местните жители — същото и за магазините. По пътя към гарата виждаме два сносни на вид хотела EDOLO и MONOPOLE съответно с 2 и 3 звезди.

По обяд на другия ден хващаме Евростар-а с маршрут:

Милано — Верона — Флоренция — Рим — Неапол.

2

Морски вълк ли съм или не съм?

Днес ще прочетем едни кратки бележки за едно пътуване по шосетата и моретата на Европата (от Белгия до Палма де Майорка). Т. к.авторът не ми е пратил снимки, ще съм много благодарен, ако някой...

До Чикаго и назад – Краят на пътя: Сицилия, Гърция и София 0

До Чикаго и назад – Краят на пътя: Сицилия, Гърция и София

Това е заключителната част на плаването на нашите смели мореплаватели от Чикаго (началото) през Атлантика и Средиземно море обратно. За последно ги оставихме край Ибиса, Етна и Сардиния, а днес ще прочетем заключителната част от пътуването:

До Чикаго и назад – Краят на пътя: Сицилия, Гърция и София

И така бяхме стигнали до вулкана етна и минаването през пролива между Сицилия и континентална Италия. Някъде към 2 през ноща си легнах и оставих Кърни да наглежда обстановката, сиреч на вахта. Обстановката беше значително по-спокойна вече, защото корабите са по-малко толкова късно, пък и бяхме излезли от най-тясната част на пролива.

Карта на плаването по Средиземно море

Неприятното беше, че леката мараня, която се появи започна да става не чак толкова лека. Още по-лошото беше, че напред ставаше още по-гъста, даже си клонеше към мъгла. Но пък след цял ден обикаляне на града и ремонтиране на помпа бях толкова гроги, че просто се тръшнах до бучащия мотор(просто “леглата”(койките) на тази лодка са разположени от двете страни на мотора, не че изпитвам някаква привързаност към него) и откъртих. Незнам точно какво е ставало, но явно нищо съществено, защото се събудих към 8-9 сутринта, все още вървяхме на мотор и Италия беше започнала да изчезва в далечината. Баща ми беше на вахта и спокойно си четеше книжка и си пийваше кафето.
Появи се някакъв вятър и всички(будни) с голяма радост се заехме с вдигането на платната. Първо голямата геноа за да имаме все пак някакъв ход и да можем да спрем мотора, после грот и така лодката потегли към отсрещния бряг(който е на 2 дена път всъщност) значително по-тихо от предипните 10-на часа пърпорене.

Четете нататък>>>

4

До Чикаго и назад – с яхта (7): От Малага към о-в Ибиса и Сардиния

От Малага към о-в Ибиса и Сардиния

И така потеглихме към н-тата част на това приключение. Нов екипаж, ново море, нови предизвикателства. Заредихме се с провизии каквито намерихме(най-вече пресни плодове, зеленчуци, месо, бира – вече нямаме преходи по-дълги от 4-5 дена без суша).
Тръгнахме късния следобед, някъде към 7-8 местно време(то си е направо вечер де).

Малага, Испания

Все още беше светло, купихме лед от рибарското пристанище и заплавахме. Вятърът беше общо взето слаб, но все пак постоянен. Имаше доста голяма вълна от вятъра предишните дни, но с течение на времето намаляваше.

Първата нощ новите членове на екипажа бяха малко като в небрано лозе, защото не се бяха сблъсквали с тази конкретна лодка, докато привикнат към местата на нещата и нощта мина. На следващия ден сутринта вятърът поумря и се наложи да двигателя да поработи известно време. Тук установихме и леко неприятното нещо, което по-късно ни забави при тръгването от Ибиса, а именно лек теч от един от болтовете на дизеловата помпа. Подухна ветрец от към гърба и естествено побързахме да вдигнем любимото за такъв вятър платно – спинакера. Покарахме така 4-5 часа, когато дойде вечерта сменихме отново на стандартното стъкмяване – грот и малка геноа. През нощта трафика около нас беше доста засилен, защото явно пресичахме някакъв коридор, но всичките приказки, който сме чували до момента за невнимателни и негледащи през какво минават кораби се оказаха неверни – няколко пъти корабите намаляваха хода си и ни заобикаляха по безопасен маршрут.

До Чикаго и назад – през Атлантическия океан (6): Към Гибралтар и Европа 1

До Чикаго и назад – през Атлантическия океан (6): Към Гибралтар и Европа

Гибралтар и Европа

Последните дни от прекосяването на Атлантика минаха общо взето доста спокойно, като изключим 1-2 по-интересни момента.

Първият беше, когато на един свеж попътен вятър решихме, че ще вдигаме спинакер.

По план трябва да имаме тъй наречения щормови спинакер, т.е.умален и заздравен вариант на горе споменатото платно(за тези, които още не са разбрали какво е това уточнявам : това е шареното, куполообразни ветрило, което е символ на ветроходството – всички са ги виждали по картинки и снимки). Та спретнахме ние всичко и започнахме процедурата. Оказа се първо, че сме го усукали…с известни мъки успяхме да го свалим и се подготвихме за втори опит. Започнахме отново процедурата по изстрелване малко бавно и всичко беше наред, докато не го вдигнахме и установихме, че това изобщо не е малкото и здраво ветрило, което сме си мислели, ами е точно неговият антипод – леко и голямо. Точно тогава автопилотът реши, че повече не му се занимава с нас и каза мик-мик-мик…което на неговия език значи: „стига толкова, отивам на обяд”.