Категория: Плаване – Атлантически океан

2

До края на света и обратно, през Магелановия проток

Днес Руми ще ни води на круиз през Магелановия проток – приятно четене: През Магелановия проток – до края на света и обратно круиз 27 януари – 14 февруари 2016, с кораба „Norwegian Sun“ 27-30...

До Чикаго и назад – Краят на пътя: Сицилия, Гърция и София 0

До Чикаго и назад – Краят на пътя: Сицилия, Гърция и София

Това е заключителната част на плаването на нашите смели мореплаватели от Чикаго (началото) през Атлантика и Средиземно море обратно. За последно ги оставихме край Ибиса, Етна и Сардиния, а днес ще прочетем заключителната част от пътуването:

До Чикаго и назад – Краят на пътя: Сицилия, Гърция и София

И така бяхме стигнали до вулкана етна и минаването през пролива между Сицилия и континентална Италия. Някъде към 2 през ноща си легнах и оставих Кърни да наглежда обстановката, сиреч на вахта. Обстановката беше значително по-спокойна вече, защото корабите са по-малко толкова късно, пък и бяхме излезли от най-тясната част на пролива.

Карта на плаването по Средиземно море

Неприятното беше, че леката мараня, която се появи започна да става не чак толкова лека. Още по-лошото беше, че напред ставаше още по-гъста, даже си клонеше към мъгла. Но пък след цял ден обикаляне на града и ремонтиране на помпа бях толкова гроги, че просто се тръшнах до бучащия мотор(просто “леглата”(койките) на тази лодка са разположени от двете страни на мотора, не че изпитвам някаква привързаност към него) и откъртих. Незнам точно какво е ставало, но явно нищо съществено, защото се събудих към 8-9 сутринта, все още вървяхме на мотор и Италия беше започнала да изчезва в далечината. Баща ми беше на вахта и спокойно си четеше книжка и си пийваше кафето.
Появи се някакъв вятър и всички(будни) с голяма радост се заехме с вдигането на платната. Първо голямата геноа за да имаме все пак някакъв ход и да можем да спрем мотора, после грот и така лодката потегли към отсрещния бряг(който е на 2 дена път всъщност) значително по-тихо от предипните 10-на часа пърпорене.

Четете нататък>>>

4

До Чикаго и назад – с яхта (7): От Малага към о-в Ибиса и Сардиния

От Малага към о-в Ибиса и Сардиния

И така потеглихме към н-тата част на това приключение. Нов екипаж, ново море, нови предизвикателства. Заредихме се с провизии каквито намерихме(най-вече пресни плодове, зеленчуци, месо, бира – вече нямаме преходи по-дълги от 4-5 дена без суша).
Тръгнахме късния следобед, някъде към 7-8 местно време(то си е направо вечер де).

Малага, Испания

Все още беше светло, купихме лед от рибарското пристанище и заплавахме. Вятърът беше общо взето слаб, но все пак постоянен. Имаше доста голяма вълна от вятъра предишните дни, но с течение на времето намаляваше.

Първата нощ новите членове на екипажа бяха малко като в небрано лозе, защото не се бяха сблъсквали с тази конкретна лодка, докато привикнат към местата на нещата и нощта мина. На следващия ден сутринта вятърът поумря и се наложи да двигателя да поработи известно време. Тук установихме и леко неприятното нещо, което по-късно ни забави при тръгването от Ибиса, а именно лек теч от един от болтовете на дизеловата помпа. Подухна ветрец от към гърба и естествено побързахме да вдигнем любимото за такъв вятър платно – спинакера. Покарахме така 4-5 часа, когато дойде вечерта сменихме отново на стандартното стъкмяване – грот и малка геноа. През нощта трафика около нас беше доста засилен, защото явно пресичахме някакъв коридор, но всичките приказки, който сме чували до момента за невнимателни и негледащи през какво минават кораби се оказаха неверни – няколко пъти корабите намаляваха хода си и ни заобикаляха по безопасен маршрут.

До Чикаго и назад – през Атлантическия океан (6): Към Гибралтар и Европа 1

До Чикаго и назад – през Атлантическия океан (6): Към Гибралтар и Европа

Гибралтар и Европа

Последните дни от прекосяването на Атлантика минаха общо взето доста спокойно, като изключим 1-2 по-интересни момента.

Първият беше, когато на един свеж попътен вятър решихме, че ще вдигаме спинакер.

По план трябва да имаме тъй наречения щормови спинакер, т.е.умален и заздравен вариант на горе споменатото платно(за тези, които още не са разбрали какво е това уточнявам : това е шареното, куполообразни ветрило, което е символ на ветроходството – всички са ги виждали по картинки и снимки). Та спретнахме ние всичко и започнахме процедурата. Оказа се първо, че сме го усукали…с известни мъки успяхме да го свалим и се подготвихме за втори опит. Започнахме отново процедурата по изстрелване малко бавно и всичко беше наред, докато не го вдигнахме и установихме, че това изобщо не е малкото и здраво ветрило, което сме си мислели, ами е точно неговият антипод – леко и голямо. Точно тогава автопилотът реши, че повече не му се занимава с нас и каза мик-мик-мик…което на неговия език значи: „стига толкова, отивам на обяд”.

До Чикаго и назад – през Атлантическия океан (5): Азорски острови 2

До Чикаго и назад – през Атлантическия океан (5): Азорски острови

Азорски острови (Португалия в Атлантическия океан): Вчера вечерта се вързахме в най-известното пристанище по пътя ни към Европата —
Хорта. Това е голямо пристанище

(сравнение с БГ пристанища) и малко пристанище(сравнение с US ристанища). Както се казва размера няма значение, на нас си ни харесва. Така като гледам и на доста други хора…но без отклонения. Пристигнахме по нощите естествено(че как иначе). Обадихме се по радио станцията, казаха ни гледайте за фенерчето…видяхме го, човека ни приветства, обясни ни къде са тоалетна, баня, пералня и т. н. и ни пожела лека нощ. Оказа се, че тук всичко е малко “маняна„…в други пристанища нормално първо се минава през митница, полиция и т. н. преди да те пуснат да слезеш на сушата. Тука ни показаха къде има кръчма и ни казаха елате утре, през работно време:) Това беше прекрасно, защото не ми се занимаваше с бюрокрация точно тогава.

До Чикаго и назад – през Атлантическия океан (4): На път за Азорските острови 3

До Чикаго и назад – през Атлантическия океан (4): На път за Азорските острови

Нашите смели пътешественици вече плават в Атлантическия океан. Днес започваме с преживяванията им в безкрайното море на път от Америка към Азорските острови.
първи дни в морето

Четири дни плаваме вече. За съжаление ветровете не са такива, каквито очаквахме, но се надяваме скоро да се оправят.

Последните 2 денонощия бяха труднички за всички – големи вълни, насрещен вятър. Постоянно клатушкане с амплитуди от по 20-30 градуса ляво-дясно, напред-назад. От лодката сме доволни, с нищо не ни е изненадала, няма никакви проблеми, макар, че имаше и доста тежки моменти за нея.

До Чикаго и назад – през Атлантическия океан (3): Яхтата и нейната подготовка 3

До Чикаго и назад – през Атлантическия океан (3): Яхтата и нейната подготовка

Продължаваме с подготовката на яхтата за пътуване. Предишната част: До Чикаго и назад – през Атлантическия океан (2): Ниагара и Ню Йорк>>> а началото: До Чикаго и назад – през Атлантическия океан (1): Яхта...

До Чикаго и назад – през Атлантическия океан (2): Ниагара и Ню Йорк 4

До Чикаго и назад – през Атлантическия океан (2): Ниагара и Ню Йорк

Решихме, че едно от важните места, които трябва да посетим следвайки стъпките на Алеко е Ниагара. Преди два дни минахме от там, гледката наистина е зашеметяваща. На една от табелките пишеше, че се изсипват повече от 2 милиона литра/секунда! Това по всички стандарти си е много. Ние бяхме извън туристическия сезон(както ще стане видно от снимките), нямаше много хора. В тази част на щатите температурата беше около нулата по това време и макар, че грееше слънце си беше доста студено. По реката и езерата близо до водопада имаше ледени блокове наподобяващи айсберги

7

Яхта от Чикаго (През Атлантическия океан – До Чикаго и назад (1))

От днес започваме едно пътешествие с неизвестен край… Известен е само планът за пътуването — ние ще следим изпълнението му на живо или с минимално закъснение. А планът е следният: една група яхтсмени отиват...