Archive for the 'Бостън' Category

Дек. 14 2010

Из Новия свят – една бригадирка в Щатите :)

Единственият ми коментар за днешния пътепис е: „Ех, какви бригади имаше на времето!“ 😉

Приятно четене, аз – завиждам: 🙂

Из Новия свят – бригадирска обиколка на Щатите

Южна и Северна Каролина, Кентъки, Вирджиния, Ню Йорк, Ниагара, Вашингтон, Йосемити, Сан Франциско

Ето че все пак мечтите се сбъдват.

След пътуването с влак из Европа дойде ред и на Щатите.

Четири месеца бригада в

Южна Каролина

Жега. Влажност. Бира в пликче. Сълзи и усмивки. Дрийфтинг състезания, джетове, коли автоматик, снимки с тигърчета. По крайбрежието на Атлантика- Мъртъл бийч, Джорджтоун, Бруукгрийн гардънс, Конуей, Мърелс инлет, Хънтингтон парк, Сърфсайд бийч, Чарлстон, езеро Марион. Ах, сладка Каролина.

Южна Каролина, САЩ

Залез – Южна Каролина, САЩ

Из Южна Каролина, САЩ

Из Южна Каролина, САЩ

Южна Каролина има своя чар.

Южна Каролина, Съединени американски щати

Но ние трябваше да поемем повече от тази голяма държава. Първото ни излизане от щата беше с крайна цел

Кентъки

Единадесет часа каране през живописните Смоуки моунтайнс, много блудкаво кафе и не по- малко Deep purple. Кентъки – планини, зеленина и

най- голямата пещера на света – Мамонтовата пещера:

Пред Мамонтовата пещера, Кентъки

А след това пък Луйвил, малко KFC и концерт на Bon Jovi.

Луисвил, Кентъки

И после с умора, но и удовлетворение назад към Южна Каролина. Тя пак не ни беше достатъчна и другата ни цел бе съседката ни

Северна Каролина –  Фриймън парк,

идеалното място за къмпинг.

Фрийман парк, Северна Каролина

Следващ щат на нашето пътуване бе

Вирджиния

с нейната романтична атмосфера. Virginia is for lovers. И може би наистина е. Но и за пещери. Посетихме две каверни в близост до Лурей, близко до щата Мериленд, а след това на път за Южна Каролина и столицата Ричмонд, където се сдобих с татуировка.

Пещера във Вирджиния, САЩ

Последен ден в Южна Каролина. Сбогом, любов. Здравей, предизвикателство – сама из Щатите.

Първа стъпка след изпуснат полет-

Ню Йорк

Живот, смесица от хора, светлини, просяци, музика.

Статуя на свободата, Ню Йорк

Малко спане на Пен стейшън и

Бостон, Масачузетс, с Харвард и китовете

Кит край Бостон, Масачузетс

След това пък

Ниагара, липсват всякакви думи, с които човек би я описал.

Ниагара

Липващите думи са: „Ври, кипи, беснува се, гърми...“ :)

Посока Южна Каролина, доста път и ето ме във

Вашингтон, D. C.

Пред монумента във Вашингтон

Българска бригадирка :)

А след това Филаделфия, Пенсилвания – спомени за свобода, борба, минало.

Чао, Източно крайбрежие с твоята зеленина, реки, хора. На път към Запада без багаж- с изгубен куфар някъде из Севера- Минеаполис- и по-късно намерен.

Калифорния. Жълтеникави хълмове, полъх от Тихия океан, усмихнати и шарени лица.

Йосемит парк – място за почивка след дълъг път.

Национален парк Йосемити, САЩ

И с нови сили към пустинята

Невада и града на греха- Лас Вегас

В Лас Вегас, Невада

Умора в Лас Вегас

Неспечелила от казиното и със уморени клепачи на път към Аризона. Големия язовир Хувър отбелязва границата между двата щата. И ето Аризона, приютила едно неземно образувание- Гран канион. Само лекият полъх на вятъра, разкъсващ тишината ти напомня, че ти все още си на Земята и времето все още тече. А ти примигваш с очи.

Обратно към

Калифорния и Сан Франциско

с неговата смесица от хора, мирис на цигари, хомосексуалисти, Алкатраз и мъгла.

Сан Франциско, Калифорния

И там в един бар се пее – Моя сладка, Южна Каролина. Сълзи в очите.

А Европа те вика. Родината може би се нуждае от теб.

Америка и Европа. Нов и Стар свят. Наистина два различни свята. Култура, начин на живот, виждания. Две различни вселени. Коя да избереш?

И да не се разкъсваш от въпроси тръгваш из Азия, но това е друга история.

Автор: Елица Станева

Снимки: авторът

9 коментара

февр. 10 2010

Бар „Наздраве“ в града на хълма (Бостън)

Днес, мили мои, ви предлагам нещо, което досега рядко съм ви предлагал като четиво. Благодарение на групата на нашия сайт във Фейсбук (веднага всички да се запишете!😉 с мен се свърза Константин от Битоля и предложи да публикувам някои негови очерци и пътеписи на нашия сайт. Той доста е попътувал и е писал кратки пътеписи – очерци, които събрал и издал в книгата „На пат одам, за пат прашам“. Книгата може да се свали безплатно като пдф, а ние ще публикуваме някои от очерците на нашия сайт. Бугаризацията на текста е моя, редакцията – на Комитата.

Приятно четене:

Бар „Наздраве“ в града на хълма

Бар „Наздраве“ („Cheers“) наистина съществува! По-старите читатели сигурно се сещат за сериала, в който бившата бейзбол звезда на Red Sox – Сам, държи бар в Бостън и като барман трябва да слуша оплакванията на гостите. А от време на време се мъчи да се сваля с келнерката Даян.

Най–запомнящият се за мен образ е дебелакът Норм, пълен с вицове и добра воля. Въпреки че ту работи, ту не работи, Норм е винаги край бара и има пари за бира.
Някой през осемдесетте години на миналия век се сетил, че може да снима ТВ–сериал, който може да се развива в някой бар в Бостън. Първият сезон на сериала не минал добре, и барът, на който по нашенски се вика „Наздраве“ е за малко свален от ТВ- екраните. По-късно пак се излъчва в ефир, изкарва двеста и кусур епизода за десетина години и събира един куп награди „ЕМИ“.

Четете по–нататък>>>

3 коментара

апр. 16 2009

Разходка в Бостън

Днес ще отскочим до Америка, за да разгледаме града на известното чаепитие, Али Макбийл бар „Наздраве“, а един от най-великите университети (Харвард) и със сигурност най-великото МЕИ в света. Александътр ще бъде наш водач. Приятно четене:

Разходка в Бостън

Пристигнахме в Америка няколко часа по-рано от предвиденото. Всъщност минахме границата в… Ирландия — на летището в Шанън. Оказа се, че американските имиграционни служби проверяват пътуващите още преди да са стигнали до САЩ. И затова самолетът от Дъблин се приземи пак на ирландска земя преди да поеме отново — и този път за щастие без спирка — през океана и чак до страната на чичо Сам.

Това беше и първата ми среща с мерките за сигурност, приети след атенатите от 11 септември 2001. Беше ми се вече случвало да търпя критика заради забравена в ръчния багаж бутилчица вода или нокторезачка, а сега комай щеше да е по-сериозно.

Провериха ни един по един, разпитаха ни кой какъв е, какво работим, защо отиваме в Щатите и т. н. Признавам, че в началото гледах с недоумение и леко подигравателно на подобен тип разпити, очаквайки да ме зарадват с наивни въпроси от рода на „познавате ли лицето Осама Бин Ладен“, „участвал ли сте в атентати и други пъклени мероприятия“, „одобрявате ли масовото изтребление на мирни граждани“ и прочие, но в крайна сметка самият аз се почувствах глупак, когато госпожата насреща откри в базата данни бащиното ми име — при положение, че по разбираеми причини не пътувам с български паспорт, ами с чужд, в който няма и помен от бащино име. Но нали съм бил пионерче и съм играл на карти с Big Brother, та затова не се уплаших особено, ами си спомних за Алеко Константинов и за неговия разговор с представител на американските власти.
Единственото ми притеснение беше свързано с наличието на кутия кюфтета в ръчния багаж, а на някаква табелка изрично беше написано, че храните и напитките са забранени…
След това ни качиха пак на същия самолет и пътуването продължи.
По времето на Щастливеца имиграционните агенти са били доста по-зле осведомени и направо не са знаели за съществуването на българската държавица. Освен това тогава хората са пътували през океана с параходи, което им е коствало цяла седмица клатушкане и морска болест сред водната пустош. В наши дни пътешествието е лишено от всякаква романтика и човек не може да почувства някогашната саможертва на поклонението пред срещата с Новия свят и Американската мечта. За седем часа пасажерът няма време да се занимава с кой знае какво, но не може и да се отегчи дотолкова, че да побеснее и да го удари на поезия или нумизматика. Така че след едно хапване, лека дрямка, две-три серии от англо-саксонски комедии и няколко напитки самолетът вече ви е завел от другата страна на планетата.

5 коментара

авг. 10 2007

До Бостън и назад(5): Промени в плановете и снеговалеж

Продължаваме с Пета част от пътеписа на Антония из Щатите. Предишната четвърта част тук:До Бостън и назад(4): Денят на св. Патрик, а началото — ето тук:До Бостън и назад(1): Тръгнахме! (през Лондон от София) Приятно четене: До Бостън и назад част пета Промени в плановете и снеговалеж Промяна в плана Днес вали. По телевизията предупредиха, че до вечерта пътищата ще се заледят. Имаше някакви съобщения за наводнения, хванах чак края им та не разбрах добре за кои части на страната става дума, ама […]

No responses yet

Older Entries »

Switch to mobile version