Категория: Ан Фам

Полет за Лилонгве, Малави 7

Wizz Air. Съвети за пътуване с low cost.

Днешното съботно четиво ще бъде посветено на пътуването с low cost. Ан Фам ще ни каже няколко врътки, така че максимално да се възползваме. 
Приятно четене:

 

Wizz Air. Съвети за пътуване с low cost.

Wizz Air. Съвети за пътуване с low cost.

Почти всичко, което ще напиша, можете да откриете на сайта на Wizz Air. Почти. И понеже през последните 5 години съм летяла близо 50 пъти с тях и един вид съм станала профи, реших да ви споделя

малко врътки и особености,

и евентуално да ви спестя някое и друго лутане из сайта им.

Някои хора се плашат, когато чуят “нискотарифни полети”. Истината е обаче, че Wizz Air не са от най-мизерните low-cost авиокомпании, даже напротив. Самолетите им са нови, поддържани и сравнително големи. Като друг лош пример – летях до Дюселдорф с Lufthansa в ужасно раздрънкан и мръсен самолет, голям колкото междуградски автобус, а те уж се водят “стандартна” авиокомпания. И цената не беше никак low…

За над 50 пътувания досега ми се е случвало само 3 пъти да ми закъснее полетът. Вярно, двата пъти бяха с по 5 часа, но чисто статистически това е пренебрежимо – всякакви други “стандартни” авиокомпании са ми закъснявали с доста повече. Помня, веднъж чаках 8 часа допълнително над 11-те часа за прекачване на летището в Москва на път към Виетнам. Оттогава не ги долюбвам Аерофлот 🙂

Терминал 1, Летище София (SOF), София, България

Да се похваля: вчера си купих двупосочен билет на Wizz Air за Тревизо (Венеция) за 18 лв на човек. Да, правилно сте прочели – осемнайсет лева за двете посоки на човек! Скандално, нали? 🙂 Толкова би струвал двупосочен автобус София-Пловдив. (допълнено: явно изобщо не съм в час с цените – 25 лв е до Пловдив и обратно! :))

Други примери от сорта:

  • София-Дортмунд-София: 38 лв/човек в началото на март. Оттам има много удобен влак до Дюселдорф, а това, по мое мнение, е един от най-хубавите градове в Германия. Заслужава си посещението. В същия период София-Франкфурт-Хан-София струва 78 лв/човек, а София-Айндховен-София: 58 лв/човек.
  • София-Брюксел-София: 77 лв/човек в началото на март или 97 лв/човек в началото на юни. Белгийските железници са страхотни, а лично бих ви препоръчала да си направите дълъг уикенд обиколка на Гент, Брюж и Антверпен. Приказно е там!
  • Най-евтините дестинации са в Италия: Форли (Болоня), Бергамо (Милано) и Тревизо (Венеция) – можете да си намерите от 18 лв до 80 лв на човек в двете посоки. Всичките места и околностите им си заслужават.
  • Най-скъпите дестинации пък са Фуимичино (Рим), Лутън (Лондон), Бове (Париж), Мадрид, Валенсия и Барселона. Под “скъпи” разбирайте над 100 лв, но пак можете да си намерите за под 160 лв двупосочния билет.

NB!: Цитираните цени са от проверка на 16 януари 2013 г. За по-нататъшни промени не мога да нося отговорност. Търсенето на най-евтини билети зависи от периода, сезона, момента, в който ги търсите, и късмета, който имате. Настоящата статия цели да ви информира как да намерите по-евтини билети от Wizz Air и да ви помогне да се ориентирате по-добре с тяхната политика, но не може да ви гарантира същите цени, които аз лично съм намерила в конкретния момент за конкретната дестинация.

Как се намират такива цени? Първо трябва да се съобразите с особеностите на нискотарифните авиокомпании и да се лишите от някои удобства:

  • пътуване само с ръчен багаж (води се малък салонен багаж с размери до 42 x 32 x 25 см) и спазване на изискванията за до 10 х 100 мл течности в ръчния багаж – аз лично нямам проблем да побера вещите си за 3-4 дни екскурзия в една раница;
  • липса на запазена конкретна седалка в самолета – предвид късите полети, които траят 2-3 часа, не мисля, че е някаква драма;
  • липса на кетъринг на борда – виж горното;
  • кацане на летища от селски тип, които са малко или много отдалечени от големите градове (между 30 и 125 км), но пък може да се изненадате приятно от някои градчетата, в които ще кацнете; примери: Бергамо и Тревизо – прекрасни местенца със собствен чар; единствено в Барселона, Валенсия и Мадрид ще кацнете директно на основното летище на града.

Предвид ниските цени, нормално е Wizz Air да се опитат да ви пробутат допълнителните си платени услуги (запазване на място на борда, допълнителен багаж, кетъринг и други глупости), но пък никой не ви задължава да ги купувате.

След като сте се примирили с горните особености, трябва да направите следното преди закупуване на билети от Wizz Air:

  1. Да си ги купите от по-рано (поне 6 месеца) или да рискувате и да изчакате докъм месец-месец и половина преди пътуване – тогава са най-изгодни. Аз лично обичам да си браузвам от време на време из всички дестинации и да си планирам пътуванията според цената (или дори да закупя билетите, без да съм сигурна дали ще успея да пътувам), но пък така попадам на подобни цени като 18 лв/двупосочен билет… Е, случва се и да намалят цената, когато им скимне, така че ви съветвам, след като си ги закупите, повече да не проверявате, за да не се ядосвате излишно. 🙂
  2. Да се регистрирате в системата и да си купите членство в Wizz Discount Club (Wizz Xclusive Club). Като член на клуба имате гарантирана отстъпка от 20 лв/човек/полет, което прави -40 лв на пътуване. За една календарна година членството струва 59 лв, които директно си избивате още с първото пътуване, ако сте двама – отстъпките се отнасят и за спътниците ви (до 8 души) при условие, че и вие пътувате. Иначе пак можете да купите билети за трети лица, но няма да важат отстъпките.
  3. Да си заредите Wizz сметка и да платите с нея пътуванията си (до изчерпване на сумата, за неограничен период от време). Сумата обаче е малко гадна – минимум 600 лв на зареждане. Защо тогава да им давате парите си напред? Защото Wizz Air начисляват различни такси за обслужване според начина на плащане – най-ниската е чрез банков превод (8 лв/човек/полет, демек 16 лв на пътуване), а най-скъпата е с кредитна карта (16 лв/човек/полет, тоест още 32 лв на пътуване). С Wizz сметка таксата е безплатна. Заслужава си, ако така и така сте решили да пътувате често с авиокомпанията или най-вече ако сте повече хора. При четирима си спестявате между 64 и 128 лв, които можете да превърнете в бири и да се почерпите дружно. 🙂

NB!: В сайта им пише, че за да си заредите сметката, трябва да звъннете на телефона за обслужване, който ви таксува по 0,96 лв/мин, и някой любезен оператор ще ви поиска данните от кредитната ви карта. Вярно, по този начин ще можете да се възползвате веднага от сметката си, но аз лично не бих се доверила на някакъв си оператор, при това за 0,96 лв/мин. 🙂 Така че е по-добре да преведете сумата по банков път и да изчакате от 3 до 5 работни дни, докато сумата се появи в профила ви. Важно е в основанието на платежното да напишете САМО номера на членството си (ще го намерите в профила си най-отгоре), а в допълнителните пояснения можете да си напишете имената на латиница за всеки случай.

Тази информация няма да я намерите на сайта им. Аз лично се добрах до нея по нервния начин – чакайки на линията, разправяйки се с някакъв оператор и прибавяйки поне 20 лв към сметката си за телефон.

  • 4. Да си отбележите при закупуването на билета вид чек-ин: уеб, защото е безплатно, и да не забравите 7 дни преди полета да направите онлайн чекирането.

И така, след като станете член на клуба и заредите Wizz сметка, при търсенето на полети трябва да сте влезли в системата и задължително вдясно да отбележите плащане с Wizz сметка – цените автоматично ще се преизчислят и сведат до най-ниските (подобни на тези, които ви цитирах). Иначе ще видите стандартните цени, които са с минимум +56 лв/човек.

Дотук всичко това може да ви се струва хамалогия, но бързо се свиква. 🙂 И си заслужава. Достъпността на low-cost авиолиниите ви позволява да обикаляте повече места и да прибавяте нови богатства към личната съкровищница със спомени. Пожелавам ви много приключения през тази година! 🙂

И накрая, едно малко тийзърче*: :))

Wizz Air. Съвети за пътуване с low cost.

 

 

Автор: Ан Фам, през сайта http://theopinionist.net/

Снимка: optimiced

 *За консерви като мене: тийзърче =”дразнител” – бел.Ст.

 

Още Съвети за пътуване – на картата:

ЗА ПОДРОБНОСТИ КЛИКАЙТЕ НА ЗАГЛАВИЕТО 🙂

Една виетнамска сватба (2): Женитбата 2

Една виетнамска сватба (2): Женитбата

Продължаваме с виетнамската сватба, която Ан ни описва. Вече ги запознахме и сгодихме младите, сега остава и да ги оженим 😉

 

Приятно четене:

 

Една виетнамска сватба

част втора:

Женитбата

 

 

 

Та така… Запознахме двете страни на момчето и момичето, съгласихме се те да си дружат официално, сгодихме ги… Сега остава да ги оженим.

Излишно е да споменавам, че отново се търси подходящия според звездите ден и час, нали?

Стряскащо, но факт –

този етап от виетнамската сватба се състои от 7 (седем!) подетапа

Няма да ви ги разказвам всичките, ще ги посъкратя и слея до 2, защото едва ли вече се спазват от-до, но 7 си е внушителна и съвсем не случайна цифра, която заслужава да бъде спомената. Предвид дотук изминалите процедури.

Преди важната дата двете страни правят бесни или поне освежителни ремонти на къщите си и ги украсяват в червено – символа на щастието.

Ханой, Виетнам

 

 

Най-първо от страната на момчето изпращат вестоносец

с малки дарове да съобщи за пристигането на голямата делегация. Забавна част от тази церемония е как гостите се посрещат най-първо от няколко малчуганчета, които опъват голямо въже пред къщата на момичето и не пускат никого, докато не получат достатъчно бонбони. 🙂

Участниците и даровете с малки изключения се повтарят с предишната сватбена церемония. Да си припомним – цялата рода на момчето плюс цялата рода на момичето плюс момчетата-носачи и момичетата-посрещачи на дарове… и тук, освен всичко, се добавят и гости на двете страни.

 

Делегацията на момчето се предвожда от най-възрастния във фамилията, който държи сноп ароматни пръчици, след него са носачите на дарове. Домакините най-първо канят него да влезе и да запали пръчиците на олтара, приемат даровете, след което заедно посрещат цялата рода на момчето.

Следва младоженците да се поклонят на предците

пред олтара и заедно да раздадат даровете на всички гости. Родителите на момичето поднасят подарък на дъщеря си, после всички близки и роднини на двете страни заедно слагат трапезата. Приканват се гостите им да се присъединят към тържествения обяд.

След гощавката

всички – отново да припомним: младоженците, техните семейства, гостите, носачите и посрещачите, вземат булката и се замъкват към къщата на момчето. Единствена остава майката на момичето. Още преди края на обяда майката се скрива някъде из къщата, докато цялата делегация напусне къщата. Обичаят гласи, че тя не трябва да изпраща дъщеря си, защото на младата булка може да й стане мъчно за дома и да вземе да размисли.

Същият обичай гласи, че майката на момчето, демек злата свекърва, не трябва да посреща булката – вероятно поради същите причини. 🙂 Чак когато булката престъпи прага, свекървата се появява. „Късно, чадо, излъга се…!“ 🙂

Тук на гостите се поднасят чай и сладки, вероятно за да им слегне храната от обяда. 🙂

След като се разотидат всички,

освен най-близките и преките роднини по първа линия на двете страни, младоженците отново палят пръчици, този път почитайки предците на мъжката страна. После свекървата или друга почитана възрастна жена с много деца и внуци (демек, доказала се) се заема с постилането и украсяването на бъдещото семейно ложе.

Само да вмъкна, че няма такъв филм двамата да се изнесат отделно – традицията повелява булката да се пренесе в къщата на родителите на мъжа си и да се грижи за тях като предана снаха. Обикновено всяко виетнамско семейство живее в еднофамилна къща, в която винаги се предвижда за всеки син отделен етаж, на който той да доведе бъдещата си булка.

Горе споменах, че правят ремонт на къщата и най-вече на етажа на младоженците, като сменят изцяло мебелите в спалнята.

Та така,

след като спалнята е вече приготвена и украсена,

един по един всеки гост (добре, че голямата част си е отишла, че какъв калабалък иначе, не е истина) минава да ѝ хвърли по едно око и добра дума – например цъкайки на какво хубаво място си дават момичето или пускайки по някое пожелание за вечно щастие, мир и разбирателство.

Пред леглото на бъдещото семейство се поставя шишенце оризова ракия и специален сладкиш и възрастният господин-предводител на мъжката страна сипва на двамата млади по една чаша за наздравица. И с това се приключва тази част от церемонията.

 

Последната част на виетнамската сватба. Тюх, най-после!

Дотук всичко изброено изтощава дори само докато го изчетеш, камо ли да го изживееш. То излезе бетер циганска сватба, дето три дена яли, пили и се веселили. Сигурна съм, че дори кралските особи не се морят толкова с церемонии.

Ще кажете, че най-сетне стигнахме до купона, но както споменах преди,

тази част е всъщност най-скучната.

Защото цялата дандания се развива за около 2-3 часа и най за жалене са младоженците – уж трябва да е техният най-важен празник, а през цялото това време се занимават с посрещане на гостите, ръкуване със стотици ръце, обикаляне по масите и усмивки през зъби, и не могат ни да хапнат нещо, ни да седнат. И не, не ми казвайте, че тук е същото. Сега ще видите за какво ви говоря.

Споменах също, че средната виетнамска сватба има 300-400 гости. Ако семействата са по-заможни или с по-високо социално положение, цифрата може да достигне и 700-800.

Как става това? Ами всъщност обичаят е родителите на двете страни да уреждат (и плащат) сватбата и съответно те канят своите гости. Подчертавам – своите гости. Младоженците общо взето са само участници в този филм и техните лични гости са не повече от 20-30 от цялата бройка.

Колкото по-високи позиции заемат родителите, толкова повече гости канят. Роднини, колеги, бизнес партньори, състуденти, приятели и съседи, ако щете.

Ама като казвам роднини, имам предвид ВСИЧКИ. И вторите, и третите братовчеди, и стринката от село, и цялото им гордо поколение. Няма значение, че последно сте се виждали преди 10 години. Ако не ги поканиш, ще те прокълнат до девето коляно.

А и другите гости не е задължително да са близки. Сватбата на детето ти е възможността ти в живота да събереш всичките си познати. За тях пък е възможност да ти върнат услугата, или по-точно сумата, която си дал, когато си отишъл на сватбата на тяхното дете…

Така, обяснявам:

Във Виетнам по сватбите е прието да се дават пликове с пари, а не подаръци.

Тези пликове задължително се надписват от кого са. Още при посрещането на гостите от двете страни на входа има два големи сандъка с тънки процепи и катинарче – за страната на момичето и страната за момчето. Всеки гост любезно е запитан от чия страна е и подканен да пусне пликчето си в точния сандък.

Понеже и двете семейства участват в разходите по равно, равна е и бройката гостите, които канят. Събраните пари всяка страна сама решава какво да ги прави и в повечето случаи ги дава на младоженците като помощ за изграждането на новия им съвместен семеен живот.

След цялата церемония се сяда и описва старателно в списък кой колко е дал. Този списък задължително се пази, за да може когато някой от гостите те покани на сватбата на тяхната щерка, ти да знаеш колко да дадеш – да не е по-малко от тяхната сума. Или пък повече – да не си помислят, че нещо се перчиш или ги критикуваш, че са дали малко.

Въобще виетнамците плащат сериозен данък обществено мнение и това най-добре се наблюдава по сватбите.

 

Гостите се посрещат от младоженците и родителите им на входа. Докато успеят да посрещнат, да се ръкуват и да разменят любезности с последния гост, първият вече е на основното.

Досещате се, че сватба с толкова много гости не минава без помощници. Обикновено това са сестрите, братята, братовчедите и братовчедките на младоженците. Едните посрещат гостите и ги упътват кое е правилното сандъче, други ги настаняват, трети раздават подаръци. Най-отговорна е задачата на пазителите на сандъците.

На съвременното сватбено тържество вече се допускат малко волности

извън типичните виетнамски традиции като разни баналности от световната практика – младоженците с техните родители влизат тържествено под мелодията на Менделсон, предводени от малки сладки шаферчета, хвърлящи розови листенца. Булката е в бяла рокля. Има диджей, развлекателна програма, певци и танцови ансамбли, разрязване на торти и разливане на шампанско в пирамида от чаши.

Дотук с модерните отклонения.

Младоженците заедно с техните родители се качват на една сцена, украсена с цветя, червени тежки завеси и бели надписи от стиропор с имената на младите, датата на събитието и двойка целуващи се гълъби. Родителите хващат микрофона и благодарят на гостите за присъствието. Свекървата подарява златна огърлица на снахата в знак на майчина любов и загриженост. Огърлицата не е собственост на новото семейство, а личен капитал на младата жена, с който тя може да разполага, както реши за добре.

После всички слизат от сцената и тръгват по масите, за да поздравят гостите един по един. Пак така – докато стигнат до последните гости, първите вече са си тръгнали.

Толкова. От два до три часа. В 10 младоженците вече са се прибрали в къщата на момчето и едва тогава те и техните родители смогват да сложат залък в устата.

Няма ядене на корем, няма пиене и повръщане до 6 сутринта. Няма танци. Това е делова вечеря, ако обичате!

Край

Автор: Ан Фам

Снимки: авторът

Задачка за наблюдателни: авторката пише за 7 подетапа, аз успях да открия и маркирам 6 – кой е липсващият етап, който не мога да открия? (бел.Ст.)
Сватби при други народи – на картата:

Една виетнамска сватба (1): Подготовка и годеж 28

Една виетнамска сватба (1): Подготовка и годеж

Наскоро разказахме за китайските втори съпруги, а днес Ан Фам ще ни разкаже как преминава една виетнамска сватба.

 

Приятно четене:

 

Една виетнамска сватба

част първа:

Подготовка и годеж

Така и не успях да проследя една автентична виетнамска сватба от самото й начало до истинския й край, поради натовареността в работата ми точно в най-благоприятния откъм климат (и съответно най-желания за сватби) период във Виетнам.

Успях да хвана последния етап от сватбата на брат ми –

сватбеното тържество, а то, да ви кажа честната, е най-безинтересният от всички ритуали.

Не искам да се покажа неблагодарна, защото специално го отложиха заради мен, но предхождащите го процедури са в пъти по-забавни.

Все пак надеждата ми да видя цялостна виетнамска сватба е у малкия братчед, който възнамерява да се жени тъкмо тази година. Ще почакаме и ще видим.

Но пък мога да ви разкажа цялата процедура по „бракуване по виетнамски“, без да съм присъствала лично, само от разказите за предишните сватби на по-големите братовчеди. Фамилията ни е била ту от страната на младоженеца, ту – на булката, и то няколко пъти, така че едва ли ще пропусна нещо значимо. Освен емоцията.

Преди да започна, трябва дебело да подчертая, че

културните разлики са огромни

Основно не толкова в ритуалите, защото стига да прочетете малко разкази на Ивайло Петров и ще намерите съвпадения. По-скоро разликата е в това, че тези ритуали все още се спазват строго във Виетнам.

Ханой, Виетнам

 

 

Освен това

Семейството все още е висша инстанция.

По-скоро имам предвид Фамилията и така лелеяното одобрение на по-старшите – бабите, дядовците, родителите, лелите и чичовците, вуйчовците и вуйните. „Уредените“ бракове отдавна са в миналото, в поколението на нашите дядовци и баби, но мнението на по-възрастните все още накланя везните на избора не само по отношение на това с кого да прекараш живота си, но и какво да учиш, какво да работиш или пък, не дай боже, дали да се разведеш.

Няма как да не направя

аналогия с италианските мафиотски семейства,

където Кръстникът диктува кога да дишаш и кога да спреш. Но това е защото съм израстнала от 5-годишна в България, в друга културна среда, оформила съм различно, по-самостоятелно мислене и се бунтувам срещу всякакви подобни вмешателства в личната свобода.

И все пак. Случи се една семейна трагедия, която ме замисли над силата на това обединение, на тази задружност. Всеки от семейството се опита да помогне с каквото може, без да се замисли и да поставя условия. Без да чувства досада и задължение. Естествено, като условен рефлекс. И това няма как да не те кара да се чувстваш сигурен, стабилен, и някак те утешава, че има много хора около теб, които да се погрижат да не се разпаднеш и не си сам-самичък на тази земя в своята мъка…

Но… За това – по-късно.

Следват четирите основни ритуала на виетнамската сватба…

Lễ Chạm ngõ (Първа среща на родителите)

Ще удължа малко предисловието с уточнението, че описвам типичната северно-виетнамска сватба, защото все пак родата ми произлиза от тази част на страната. По другите краища традициите се различават, но е съвсем разбираемо – една такава мъничка България има такова голямо разнообразие от народни обичаи, какво да кажем за страна, 4 пъти по-голяма и 11 пъти по-населена?

Отварям още една скоба, че хората във Виетнам са много суеверни и за всички важни събития в живота си (включително и за смъртта си, ако могат да избират) се съобразяват с доброто разположение на звездите спрямо тях конкретно. Така че не се учудвайте, че повтарям как внимателно избират деня и часа на провеждане на всеки етап от своята сватба.

Та… да започнем с първия сватбен ритуал:

Lễ Chạm ngõ 

Буквално се превежда „церемония по допиране на улиците“. Официалната първа среща на родителите на двете страни. Има за цел взаимно проучване на произхода, имотното състояние, образователното и професионалното ниво на двете роди, както и дали двамата млади си подхождат според звездите и личните им качества. Един вид „опипване на почвата“. И ако резултатът от срещата е задоволително положителен, родителите на момчето искат разрешение от страната на момичето „младите официално да си общуват и да се опознаят“. Нищо, че вече ходят от 6 години. 🙂

Тук е мястото да вмъкна, че

младите във Виетнам все още се женят девствени

Поне тези от „добрите семейства“. Дълго време си мислех, че е алабала и че все пак живеем в XXI век, пък и тях ги друсат същите хормони като младите хора навсякъде по света. Но не – всички мои братовчедки стоически се пазят до първата брачна нощ, а братовчедите вярват, че трябва да са първият мъж на своята жена, иначе ако тя така лесно се дава преди сватбата, то каква ли ще е след нея.  Та дори „лесно“ да значи след 6 години връзка. 🙂

И не, не се женят на 13-15 години. Дори изчакват поне да завършат висшето си образование, да започнат работа и тогава да създадат семейство.

Обичайно двете семейства избират заедно датата и часа, в който бъдещият жених с родителите си или с баща си и един висшестоящ член на рода отиват на гости на семейството на момичето. Носят дарове:

  • един странен плод trầu cau, който бабите използват вместо дъвка и който оцветява зъбите и устните им в алено червено; броят на плодовете трябва да е четен
  • две бутилки оризова ракия
  • два или четно количество пакети зелен чай на листа

плод trầu cau, който бабите използват вместо дъвка – Виетнамска сватба

снимка: thuongminh.net

Посреща ги ЦЯЛАТА рода на момичето плюс най-близките й приятелки. Момчето е в официални дрехи или в днешно време – в костюм сако, панталон, риза и вратовръзка. Момичето е в традиционна виетнамска рокля. Гостите се посрещат без официалности, скромно, със зелен чай, плодове, динени семки и сушени захаросани кокосови лентички. С това се показва, че са добре дошли, но не и непременно, че им се приема целта на посещението.

Когато страната на момичето приеме даровете от гостите, ги поднасят на олтара на прадедите и с това дават съгласието си младите да общуват „сериозно“. Тогава извикват момичето, което сервира чай на гостите и цялото си семейство, като приканва родителите си да отпият от чая, с което изразява пък своето съгласие по темата, но няма право да приканва гостите. Това право имат само родителите й. Това е и моментът, в който родителите на момчето преценяват бъдещата си снаха. Момчето присъства, но няма право да седи заедно с родителите си. Абе един вид

преговорите се водят между родителите на двамата, а самите те висят като прани гащи отстрани 🙂

 

След цялата тази процедура от страната на момичето вече могат да поканят гостите да останат на тържествен(-а) обяд (вечеря), за да покажат по-близките си отношения. Приема се, че две семейства щом се сродят, те наистина стават роднини, а не чужди хора, и откази от всякакво естество не се приемат. Нещо като членовете на Масонските ложи по света. 🙂

След тази среща кандидат-булката се възприема като момиче с потекло, произлизащо от добро семейство, а не без корен и семейство.

Този ритуал, макар и скромен по отношение на дарове и гощавка, все пак е много важна част от една сватба. С него се дава официалният старт на едни роднински отношения, които, макар и некръвни, остават за цял живот. Но тази среща не е обещание, а само първа стъпка към това двете семейства да станат роднини. Мостът към годежа и сватбата.

Пристъпва се към избирането на деня и часа за следващия ритуал – искането на ръката на булката (годеж).

 

Lễ ăn hỏi (Годеж)

Церемонията по искане на ръката на булката. Сиреч годеж. Много важна част от виетнамската сватба, богата на ритуали, дарове, трапеза и брой участници. От двете страни присъства ЦЯЛАТА РОДА – от дядото и бабата до най-малките наследници.

Освен това делегацията на момчето трябва да бъде предводена от няколко млади, симпатични и енергични ергени, близки приятели или роднини на момчето или пък… взети под наем. С изненада открих сайт, който отдава под наем „възпитани, учтиви, високи над 1,70 м (!!!) студенти, с опит в обслужването на такива събития, облечени в бели ризи, червени вратовръзки, черни панталони и черни обувки, с цена 80 000 донги (8 лв) на момче“. Могат да бъдат облечени и в национални мъжки носии. Не се учудвайте, че и те са рокли. Навремето нашите баби и дядовци цяла революция са сътворили, когато започнали да носят само панталони без рокли отгоре…

Та тези момчета поднасят в големи табли даровете за родата на момичето. Те пък трябва да бъдат посрещнати от моми, които да приемат даровете. Обикновено това са най-близките неомъжени приятелки или братовчедки на булката. Девойките са облечени в червени традиционни рокли.

Годеж във Виетнам

снимки от годежа на брат ми

Годеж във Виетнам

 

 

Броят на момците и момите трябва да е равен и нечетен – по 3, 5, а при по-заможните семейства – по 7, 9 или 11.

Даровете в общи линии се повтарят като при предишния ритуал Lễ Chạm ngõ (Първата среща на родителите – виж горе), но към тях се добавя и печено млечно прасенце (потекоха ми лигите!) и плик с пари за искането на булката.

Количеството и съдържанието на даровете варират според финансовото състояние на семействата. Разправят, че в Южен Виетнам освен споменатите по-горе дарове, родата на момчето поднася годежен пръстен, огърлица или обеци.

При все това разнообразие на традиции по различните краища на страната, навсякъде се спазва правилото броят на даровете да е четен, като символ на равенството между двамата бъдещи съпрузи. В същото време даровете трябва да се разпределят на нечетния брой момци, които ги поднасят. Това пък символизирало развитието. И аз нещо не успях да го схвана.

Даровете са израз на уважение и благодарност към семейството на момичето, за това, че са го създали, отгледали и възпитали. Защото родата на момчето ще се увеличи с още един човек, а обратно – от страната на момичето ще се лишат с един. Споменавала съм ви и преди – приема се, че само синовете остават твои, дъщерите отиват при чужди. И наистина сякаш е по-обичайно при нужда снахите да се втурнат да помагат наравно със синовете и дъщерите, но не и зетьовете. Не че седят отстрани безучастно, но не се очаква от тях да бъдат солидарни. Защото те пък носят голямата отговорност и дълг към собственото си семейство. Как да е, отплеснах се…

Та даровете, най-вече парите, освен споменатото по-горе, символизират и доброто желание от страната на момчето да подпомогнат за разходите на бъдещата сватба, да облекчат усилията и т.н. Твърди се, че напоследък тази символика все повече избледнява, за да не излиза, че семейството на момичето си дават детето за пари.

Всички дарове трябва да бъдат поднесени в златни кутии или медни табли, лъснати до блясък. Червеният цвят е символът на радостта, затова всички дарове се опаковат в червени кутии или пакети, покрити с червени покривала.

 

 

Цялата рода на на момчето с момците-носачи, независимо от начина на придвижване – с коли, таксита, рикши или пеша, трябва да спрат на стотина метра от къщата на момичето, за да се приготвят и приведат в приличен вид и тогава да заповядат в къщата на момичето.

За разлика от предишния ритуал на „опознаване“, когато от страната на момичето трябва да се правят на дружелюбни, но леко недостъпни, при този ритуал те трябва да се подготвят много старателно, защото на гости идват не само родителите на момчето, а и цялата му рода. По майчина и бащина линия!

Въпреки това целта на това шумно и многолюдно гостуване е

да се уговорят всичките етапи по подготовката на сватбата,

по стари традиции от страната на момичето не приготвят „солена“ гощавка, а само „чаена“. В наши дни обаче всички семейства на булките посрещат гостите с пищна трапеза, за да изразят своето гостоприемство, а и вероятно да покажат, че и те не отстъпват по нищо.

Момата за женене пък, облечена в бяла или червена традиционна виетнамска рокля, трябва да се скрие в стаята си, докато момъкът не дойде да я вземе или родителите ѝ не я извикат. Откривате ли прилики с българската сватба? 🙂 След което двамата палят по една пръчица на олтара, за да почетат предците, и тогава булката излиза пред родата на момчето, за да им поднесе зелен чай.

Семейството на момичето приема даровете, част от които поставя на олтара. След като изтлеят пръчиците, те връщат една част на родата на момчето, а останалата разделят от всичко по малко, но в четен брой от 4 нагоре, на пакетчета и раздават на своите роднини, приятели и съседи. В наши дни тези малки дарове се придружават от картички, с които се съобщава, че щерката вече е дадена и няма връщане назад. 🙂 Съобщителната картичка има и извинителна функция, ако нямаш възможност да поканиш някого (примерно съседа) на самата сватба, но все пак трябва да го уважиш и отчетеш. Ако пък искаш да го поканиш и сватбеното тържество е на по-близка дата, към картичката има и покана, в която се указват точната дата, час и място на сватбата.

По времето на дядо ми и баба ми периодът между годежа и сватбата можел да трае и 2-3 години, примерно защото момичето е било твърде младо и и родителите й са я жалели да ходи още малка у чужда къща. През това време на младите не им се е разрешавало да си общуват отблизо, нищо че са сгодени.

В настоящи дни двете събития ги делят само няколко дни, а заедно с годежа и последвалото го „вземане/посрещане на булката“, момчето може да си я прибере веднага, дори преди официалното сватбено тържество.

За което обещавам да ви разкажа скоро. 🙂

Очаквайте продължението

Автор: Ан Фам

Снимки: авторът


Сватби при други народи – на картата:

Нова година във Виетнам 9

Нова година във Виетнам

Наближава нашата и общоприета в света Нова година. Днес, обаче ще присъстваме, заедно с Ан Фам, на виетнамската Нова година. Ето малка част: „Новата година е символ на ново начало, на нов шанс. На прошки, равносметки и обещания. Във Виет Нам има традиция да си върнеш всички дългове от годината до полунощ на новогодишната вечер, та дори да е на съседката купичката захар, която не ти е достигнала миналата седмица.“

Приятно четене:

Нова година във Виетнам

Кацнах в предпоследния ден на старата година. Според Лунния календар, тази Нова година се падна в средата на февруари.

По традиция (поне в нашата фамилия) в деня преди Новогодишната вечер (все едно 30 декември) цялата рода се събира в къщата на Първия син да хапнат, пийнат и се веселят. Предвид все още големите фамилии (за пример в нашата се достига до 40 души на всяко събиране, с все синовете, дъщерите, снахите, зетьовете, внуците, а вече и правнуците), които се събират сравнително често по различни поводи – Нова година, сватби, раждания, погребения, помени, по удивителен и доста изобретателен начин се е развил бизнесът с кетъринга по домовете и отдаването под наем на прибори и съдове за хранене.

Освен яденето и пиенето (върху което не се набляга толкова),

по някое време се дава думата на всеки поотделно – да изпее песничка, да изрецитира стихче, да докладва какви ги е вършил през годината, получил ли е грамота или са го повишили в работата или е предложил брак на дългогодишната си приятелка. Всеки е длъжен да вземе микрофона. И аз, като дългоотсъстваща и някак чужда, трябваше да обясня не само за изминалата година, но и четирите години назад, в които не бях с тях. Всички очи се бяха забили в мен, а аз успях само да изломотя, че много съжалявам, че не съм се обаждала и не съм писала, помолих баба и дядо за прошка и обещах да се обаждам по-често.

Откакто се върнах, вече 5 месеца, не съм се обадила нито веднъж.

После се разиграва томбола – на всички деца, та дори и 30-годишни

или иначе казано на всички внуци на дядо ми и баба ми, големите раздават по една банкнота и ако сборът на всички числа от серийния номер (на принципа на нумерологията) прави 9, дават по още една банкнота на същата стойност. Всички се напънахме, заскърцахме и зажужахме в тежки мисловни процеси, накрая извадихме телефоните да смятаме, а дядо ни се скара как всеки от нас е с поне едно висше образование, а сме толкова затъпели. И беше абсолютно прав. По негово време образованието е било привилегия за малцина.

Новата година е символ на ново начало, на нов шанс.

На прошки, равносметки и обещания. Във Виет Нам има традиция да си върнеш всички дългове от годината до полунощ на новогодишната вечер, та дори да е на съседката купичката захар, която не ти е достигнала миналата седмица. Също и да си изчистиш къщата и да изхвърлиш всички боклуци и излишни неща. Аз следвам принципа периодично да разкарвам всички вещи, които не съм погледнала една година – доста е стряскащо, но и полезно. Научаваш се на дисциплина и оценяваш всяка придобита вещ.

Новата година във Виетнам

и вероятно по тези ширини поради климата, е и началото на пролетта. Всяка къща се снабдява с мандаринено или цъфнало в красиви розови цветчета прасковено дръвче, или поне клонка, ако няма възможност да си купи цяло дръвче. Нещо като Коледните елхи тук, само дето не се украсяват, защото така или иначе са толкова красиви.

За разлика от традициите в България и по света (който познавам),

във Виетнам самата новогодишна вечер се празнува в тесен семеен кръг

Както Бъдни вечер или Великден в християнските страни. Ма съвсем тесен, че дори огромна фамилия като нашата се разцепва на отделни семейства, които посрещат Новата година по домовете си. За отделно семейство се считате вие със съпруга или съпругата, и децата, ако има такива и те не са си направили семейства – без родители, баби и други роднини. За пример брат ми и неговата от скоро съпруга тази година за първи път посрещнаха заедно и сами Нова година. Аз, като изключение гостенка, се присъединих към тях. Баба ми и дядо ми също я посрещнаха сами.

Както повелява традицията и религията, всяко семейство приготвя ястия за два олтара.

Единият стои високо, близо до тавана – той е за почитане на предците, на истински хора, които са живяли преди теб и са починали, но благодарение на които съществуваш. Ако имаш голяма къща и можеш да си позволиш, отделяш цяло помещение на последния етаж за храм. Другият олтар се слага ниско на земята, срещу входната врата. Някои семейства поддържат още един олтар на земята, по възможност на открито, но двата последни олтара могат да се съчетаят.  Не си спомням подробностите, но единият беше за почитане на Буда и други божества, а другият – за предишните обитатели на къщата или земята, на която живееш. Прието е, че си за малко на тази земя и дори да имаш нотариален акт за собственост, не си собственик, а временен ползвател. От морална гледна точка.

На всички олтари се поставят свежи цветя, плодове, прясна вода, сварено цяло пиле, един десерт от соева паста и ориз, оцветен в естествено оранжево от костилката на едно растение, друго ястие, специфично за Нова година, наречено banh chung, което представлява ориз с плънка от свинско месо, сланина, соева паста, всичко това увито, завързано и сварено в бананови листа – звучи странно, но всъщност е вкусно. Слагат се и прибори, чаши, купички, понякога бира и цигари. Останалите неща са според желанието и възможностите.

Друга интересна традиция е горенето на фалшиви банкноти.

Според разбиранията, това е виетнамският Western Union за изпращане на пари на мъртъвците. 🙂 Слушала съм истории как също горят разни предмети от хартия, специално направени за тази цел – джапанки, дрехи, телевизори, DVD плейъри, цели мотоциклети, коли и други неща, които мъртвият е обичал и от които евентуално би имал нужда на онзи свят. Няма как отново да не се възхитя на предприемчивостта на тамошните машини за бизнес!

Сещам се за един забавен случай, при който мой познат, работещ за някакви сложни служби, ми се обажда с молба спешно да се видим, за да ми покаже нещо. Идва той, очевидно объркан, и вади една такава фалшива 100-доларова банкнота. А тя е очевадно фалшива, защото е от много тънка, лесна за горене хартия, при това е напечатана само от едната страна. Настояваше да му кажа според мен какво е това. Разказах му за традицията при погребение, помен или Нова година да се изгарят такива банкноти, а също и други имитации на стари парични знаци във Виет Нам и чак тогава той ми обясни каква била историята – някакъв виетнамец, който пристигнал на аерогарата с 10 дебели пачки от такива банкноти, хвърлил митничарите в потрес. Те не могли да разберат защо ги носи, а той една думичка българска не знаел, но обяснявал ли, обяснявал. И до ден днешен се смея на тази история.

… След като всички богове и предци са се нахранили с предоставеното им на олтарите (приема се, че са успели да го сторят, докато запалените ароматни клечици изтлеят съвсем), идва ред на простосмъртните да хапнат и пийнат.

После младите излизат и се събират в центъра на града, на езеро Ho Hoan Kiem

или още познато като Ho Guom, за да посрещнат Новата година.

Hoan Kiem Lake, Đinh Tiên Hoàng, Ханой, Hanoi, Виетнам

Е, няма Дунавско хоро, но все пак обещаха заря, така че нямаше как да не се бутна и аз в калабалъка. Само дето тази година от мъглата и ситния дъжд зарята само се чуваше и съвсем загатващо проблясваше в небето. Затова пък за уличните търговци беше жив берекет – веднага наизвадиха дъждобрани, предлагаха нарязани пресни плодове в пластмасови чашки или пък изпечен сушен калмар и бира, като тази мома от снимката долу вдясно.

Леко разочарована от вялата заря, тълпата се разотиде по домовете за следващия важен ритуал – поверието гласи, че какъвто човек пръв за Новата година стъпи в твоя дом, такава ще е и цялата година. Гледаше се, освен нрава му, и неговата зодия. Хората, които са се интересували повечко от Китайската астрология, знаят, че фаталната четворка е Тигър-Маймуна-Змия-Глиган. Аз съм зодия Глиган, брат ми – Маймуна, а годината е на Тигъра – нямаше как един от нас да влезе пръв. За щастие братовчедът беше с нас заедно с приятелката си, която е зодия Тигър, та я натирихме да отговаря за всичко предстоящо през тази година.

Интересно е колко са суеверни хората там.

На първия ден от годината цялата фамилия (поне нашата фамилия) заминава за родното място на дядо ми и баба ми. Селцето La Khe се намира на 15-ина км от Ха Ной и е известно с рисуваните си копринени изделия.

Целта на посещението на цялата тази делегация е всеки да запали по една ароматна пръчица (която тук неправилно се нарича тамян), да почете паметта на предците в храма на фамилията и да обиколи всички близки и далечни роднини.

Храм „Д-р Нго Зуи Виен
(1744 – 1813)“
исторически и културен паметник,
категоризиран (това последното не знам какво значи)

Следва за децата най-хубавата част от веселието – всяко дете получава от всички възрастни (разбирайте всеки работещ и докарващ някакви доходи) дребни пари. При това без да им се налага да суровакат и да пеят песнички. При толкова народ, всяко дете си тръгва с доволна сума личен капитал за годината. 🙂

Интересен за посещение е и фамилният музей, в който на каменни плочи са гравирани имената на загиналите във войните, на онези, които, финансово или с други средства, са спомогнали за изграждането на фамилните храм, гробище и музей, а също и на получилите заслуги, награди и докторски или по-високи степени на образование.

Надух се, като видях името на майка си в списъка с доктори.

Та в общи линии така се празнува Новата година във Виет Нам. С по-малко (да не кажа никакво) преяждане и препиване и повече семейни и религиозни традиции. Хората – дали заради същите тези традиции или заради пролетта, напъпила по клоните на дръвчетата, сякаш повече вярват в новото начало и започват годината с по-искрена надежда.

И, вероятно защото имах нужда, всичко това ми дойде тамън.

Автор: Ан Фам

Снимки: авторът

Нова година, разказана от наши читатели (автори 🙂 – на Картата: КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА!