Ех, този Дунав, този Дунав – от единия до другия си край предизвиква и въздишки и възхищение. Днес Вили ще ни заведе до средното течение до красивия град Мелк, на стотина километра по-нагоре от Виена. Приятно четене и слушане:

На хубавия син Дунав

Мелк

Много хора си мечтаят да отидат до Виена, защото са чули или чели, че е аристократичен, изключително красив и романтичен град. Освен това го свързват с балове и валсовете на Щраус, и въобще с класическата музика и Виенската опера, където на всеки 1-ви януари по обяд има голям Новогодишен концерт /който се излъчва и по Канал 1/
А много хора въздишат по Виена, защото вече са я видели и са били очаровани от чудесното съчетание на старинни, добре поддържани сгради и дворци, малки улични Kaffeehaus /кафененца/, където пиенето на кафе /ммм… с разкошни тортички / е едва ли не ритуално, с великолепни паркове, удивителни катедрали и богати музеи, с прилични галерии и ултра изчекнатости; с настойчивия, осезаем дъх на класика и ретро, и освежаващата остра нотка на модернизма.
И като споменавам Виена, ето един поздрав за всичките й настоящи и бъдещи ценители

Само че, за да поразгледа и усети Виена, човек би трябвало да разполага поне с една седмица. Обаче, ако предварително си направи труда да разучи кое къде е и реши какво точно иска да види, ако късно ляга – рано става, ако ходи много и гледа бързо, то тогава спокойно ще види и чуе даже повече от предвиденото, а за награда ще може да си направи и някоя допълнителна разходка до не много надалеч от Виена. А, повярвайте ми, има какво да се види и там!

И сега ще ви покажа едно местенце само на 100 км от Виена, нагоре по течението на „хубавия син Дунав“

Недалеч от магистралата за Линц и Залцбург, по края на прочутата долина Вахау и на самия бряг на Дунав се е разположил

Мелк – едно малко градче с 5-6 хил. жители.

Не сте и чували за Вахау?… Е, значи не си падате по виното

Две думи: В провинция Долна Австрия се намира долината Вахау, прочута, благодарение на река Дунав, с мекия си климат, овощните си градини и… обградена е от полегати хълмове с подходяща именно за лозя почва, по които от край време се отглеждат разни сортове грозде, от което правят изключителни, предимно бели вина, ценени от познавачите по цял свят.
А 33-те километра между Мелк и Кремс са пълни със замъци, загадъчни руини, накипрени селца и… куп традиционни ресторантчета, където човек може да хапне вкусно и да пийне чаша тънко, ароматно вино на съвсем разумна цена. И /о, sorry за зет ми, англичанина / тук се намира и едно много историческо място – Дюрнщайн, където крал Ричард Лъвското сърце бил пленен от херцог Леополд V.
Заради всичко това, долината Вахау си е заслужила местенце в списъка на ЮНЕСКО.

А Мелк е малко градче, но датира от много отдавна и има богата история.

Районът около Мелк още през 831 г. е споменат като славянско дарение на Лудвиг Немски; 150 години по-късно играе роля на „буфер“ между маджарите и Бавария; през 996 г. за пръв път е споменат с името Ostarichi, от което по-късно произлиза името на днешна Австрия /Йостерайх на немски/.
През 1227 г. като селище на голямата река, получава митнически и пазарни права, а през 19-ти век вече става самостоятелна община.
Едва ли съществува стар град на Земята, в който да не е пламвал голям пожар поне веднъж през съществуването му. Така е и с Мелк. През 1847г. голям пожар унищожил част от него. Но за малката си площ градчето има голямо архитектурно разнообразие, носещо чертите на изминалите столетия.

Четете по–нататък>>>

Tags: абатство Мелк, Австрия, Бенедиктински орден, валс, Дунав, Мелк

Днес ще отскочим до далечния край на Балканите и даже ще стигнем до Алпите. Ико ще ни разкаже за ски и сноуборд почивката си в Словения и Австрия. Още една идея за следващата зима. Приятно четене и не забравяйте да участвате в писането на 1000-ия пътепис на нашия сайт.

Приятно четене:

На сноуборд в Словения и Австрия

В петък (26-ти февруари) веднага след работа започнах дългоочакваното ми ходене на сноуборд в Словения. Отидох до София, където да взема и останалите хора от групата. Първо отидох у Цецо. Там дори имах малко време и успяхме да хапнем и да направим сандвичи за из път. След това кръстосахме София за да вземем другите ни две спътнички – Ина и Мира, с които всъщност се запознах тогава. Излязохме от София в 23:30 с пълна кола с екипировки и идея да направим нощен преход.

Сърбия ни посрещна с проливен дъжд. Ама наистина от най-силните. Тези които почти нищо не виждаш и те карат да караш със 60 на магистралата, защото цялата е в локви. Белград ми се стори невероятно далече. Спряхме да почина за по-малко от час някъде към 4 и тъкмо дъжда малко намаля. Въобще беше си гадно пътуване, но ние се надъхвахме – щом тук вали дъжд, значи в Марибор вали сняг и като отидем, ще има пресен сняг. Въпреки прогнозите за топло време. Мира ме смени някъде по хърватските магистрали, когато вече беше светло, за около час и успях да дремна. Бяхме решили, че ще си плащаме магистралите, защото искахме да стигнем бързо и да имаме максимално време в Словения. В Сърбия платихме на двете отсечки 730 и 340 динара (съответно 8€ и 4€), а в Хърватия 105 и 42 куни (14,6€ и 5,9€). Навсякъде приемат кредитни карти и нямахме проблеми. (още подробна информация за пътни такси и винетки по пътищата на Европа – бел.Стойчо) Само в Хърватия на магистралите явно има някакъв монопол на бензиностанции Ina и се излъгахме да заредим там. Не приемат кредитни карти и доста ме прецакаха с курса на еврото – за 39 литра бензин ми взеха 52€. Така че ако пътувате натам изчакайте до Загреб, където има “нормални” бензиностанции, или просто заредете колкото да стигнете до там. Стигнахме Словения, където трябваше да си вземем винетка – за 7 дни е 15€, което е може би една от най-скъпите в Европа.

Някъде към обяд на 27-ми стигнахме

Марибор (Maribor)

Целият облян в слънце. Наоколо в планините имаше сняг само на пистите. В града беше сигурно към 15 градуса. Това на нас, като хора отишли на снежна ваканция, въобще не ни хареса.

Разгледахме града и дори седнахме на едно приятно кафене на открито. След кратка разходка из града отидохме в

Словенска Бистрица (Slovenska Bistrica),

който е на 20 километра от Марибор, където живееше нашата домакиня от couchsurfing – Nina. Цецо я познаваше от предишното му ходене в Марибор, затова този път нямахме никакви проблеми с намирането на host, дори имахме няколко предложения. Дори се оказа, че тя живее в едно селце точно до Словенска Бистрица – Горна Бистрица (Zgornja Bistrica). Беше много красиво място с големи къщи, като явно в Словения това е обичаен начин на живот. Имахме и огромна стая за нас четиримата.

Вечерта, след като предишния ден бяхме на работа, цяла нощ пътувахме, а пред деня се разхождахме из Марибор, решихме да отидем на нощно каране Просто не се стърпяхме, а и искахме да видим как са условията.

Както и предполагахме имаше само изкуствен сняг и въобще не ни хареса. На мен ми изглеждаше все едно карам на кристали сол. Евала им на усилията да поддържат пистата, но на 15 градуса да има сняг не е нормално. Така и така си бяхме платили, така че карахме и тотално се изморихме (особено аз). Все пак решихме, че няма да си взимаме на другия ден тридневна карта. Пътуването ни отиваше на етап да се провали. Прибрахме се при Нина, която ни даде сумати брошури за цяла Словения (много добра идея, която аз трябва да направя за моите гости от couchsurfing). Решихме че на другия ден ще се разходим из Словения. Така и така бяхме там и така и така сме си платили винетката.

Четете по–нататък>>>

Tags: Австрия, Алпи, Грац, Думовец, Загреб, Лахтал, Любляна, Марибор, Птуй, ски, ски в Австрия, Словения, Словенска Бистрица, сноуборд

Днес продължаваме с втората част на пътеписа на Николай за Австрийските Алпи. В началото минахме през Мюнхен и Бад Гащайн, а сега ще продължим с обиколката ни из Алпите. Приятно четене:

Когато бяхме в Австрия

част втора

Ден 4

Taxenbach, Sandersee (Großglockner) — Водопади и Глетчeри

Следващият ден посетихме водопадите образувани от планинска рекичка близо до Taxenbach. Входът е символичен и се заплаща само ако тръгнеш от долу на горе. Като добри туристи го заплатихме и започнахме изкачването. За хората, които искат да посетят това място ще препоръчам следното: започнете от горе на долу. Слизането е доста по-лесно, не се заплаща и след като стигнете последната точка няма да се налага да се връщате по същият път. За целта има автобуси, които ще Ви закарат до горната точка. И така, започнахме изкачването покрай водопадите.

Атракцията е както във формите образувани от бързея, така също в огромните съоръжения от дърво и стомана използвани, за да направят това място достъпно за туристите. Безбройните стълби се вият по отвесните стени и когато ги изкачваш не ти идва наум, че после трябва да слизаш. Изумително е как австрийците от нищо и никаква река са направили такава атракция! За преминаване на целия участък е необходим 1 час.

Следобед на същия ден посетихме една от най-големите атракция на Австрийските Алпи. Откриването й стана случайно, разглеждайки картата. Става дума за може би най-големия глетчер в Австрия, който се намира в месността Großglockner. Реклама за него не открихме никъде, което ни наведе на мисълта, че е толкова известен и не се нуждае от специална реклама.

Тръгвайки по пътя за Großglockner Hochalpenstraße се преминава през входен пост, където се заплаща скромната сума от 23 евро. Казвам скромна, защото това е таксата за автомобила. Колко пътника има вътре е без значение. Входът е валиден 24 часа. Когато започнахме изкачването видяхме, че горивото може да не ни стигне и връщането до най-близката бензиностанция (10 km) се оказа едиственото възможно решение, за да продължим напред. Изкачването изисква само Iª и IIª предавка, за което напълнете добре резервоара.

Пътят е в добро състояние, но с много завои. Затова е толкова атрактивен за мотористите, които на големи групи, правят изкачването доста впечатляващо. На върха има малка зала, в която се събират при лошо време.

Стените й са украсени с плакати на мотористи от откриването на глетчера. По пътя има много отбивки, където може да се спре за снимки или кратка почивка. Поставени са показалци, сочещи към най-високите върхове. Пейзажа е доста разнообразен и след изкачване на най-високата точка се открива гледка към низината, където всичко е толкова малко, и за да разгледаш детайлите е необходимо да ползваш поставените за целта далекогледи. Цената е 1 евро.

След като се насладихме на прекрасната гледка и направихме голяма поредица от снимки продължихме пътя си към глетчера. След кратко слизане преминахме от другата страна на хребета през малък тунел. Глетчера се намира на по-ниска надморска височина и за целта започнахме да слизаме в продължение на около 10 км. Реката, която излиза от глетчера е преградена в два язовира, в единия, от които има поставена геоложка сонда.

Четете по-нататък>>>

Tags: Abersee, Großglockner, Kitzsteinhorn, Sandersee, Taxenbach, Zeller See, водопади, глетчeри, мармот