Archive for the 'Далечен Изток' Category

апр 07 2014

Азиатските дракони (1): Хонконг

Днес ви представям първата част от кратката поредица на Иван за „азиатските дракони“  – започваме с Хонконг. Приятно четене:   Хонконг част първа от поредицата Азиатските дракони Нямахме търпение да се приземим в Хонконг. Първо, поради факта, че там вече ни чакаха много добри приятели – първите, които щяхме да прегърнем от месеци наред. И […]

One response so far

юни 20 2012

Харбин: борш, лед и лигър

Отдавна не бяхме ходили в Китай. Домосед днес ще ни води до Харбин, а на мен все ми се струва, че забравяме цивилизационната си мисия в днешния свят…

Приятно четене:

Харбин: борш, лед и лигър

Харбин, Китай

 

Латвийската нишка, подхваната в Бужумбура, ме отведе чак в Харбин. Където на международния конкурс за ледени скулптури двете латвийски от пръв поглед ми станаха фаворити.

 

Ледени фигури – Харбин, Китай

 

Всъщност

в Манджурия се озовах от вълчи глад за студ и мраз

Имах нужда от презареждане. В разгара на дългото африканско лято бях почнал да се чувствам като халюциниращ от жегата боец от корпуса на маршал Ромел, в чиито влажни сънища се явява баба Хола и ръси бял сняг*. Прилагайки логика от първи род, бях извел предположението, че щом афишите обещават леденият фестивал на открито да трае цял сезон, от декември до март, то най-вероятно температурите се задържат под нулата по Целзий. Проверката на място потвърди предположението. В началото на февруари Харбин ме посрещна със слънчево време и сух студ. Точно, каквото търсех! Нещо като научен експеримент как би реагирал човешкият организъм ако бъде подложен на шокова терапия от 7 часа разлика във времето и 50 градуса – в температурата. Реагира с изблици на хейтърство. Първо, вързах тенекия на момче и момиче, студенти от Шанхай, които си предложиха услугите да ми превеждат и разведат из парка със снежните фигури. И аз се съгласих. А единственото нещо, което имах нужда да ми бъде преведено, беше в колко часа тръгва рейсът обратно. Та не една от пързалките им се извиних, че отивам да пия кафе, без да доуточня, че нямам намерение непременно да се връщам, ами продължих да се мотая и снимам с премръзнали пръсти между павилиони.

Ледени фигури – Харбин, Китай

 

Подозирам, че са ме чакали (но не повече от час и половина!) на площадката между ледената бутилка Кока-Кола и ледения Буда, унасяйки се повтарящата се до умопомрачние като от развален грамофон мантра „Ом мани падме хум“. После се скарах на келнерката в представящия се за руски ресторант, че ми носи второто (нещо, представящо се за киевски котлет), преди първото (нещо, представящо се московски борш). Това – при положение, че никакъв диалог изобщо не беше могъл да се проведе през езиковата бариера. И с пълното съзнание, че да повишиш тон на азиатец на публично място е все едно европеец да го заплюеш в лицето. Но пък програмата в стил стари градски (шанхайски!) мелодии и шансони в четири последователни изпълнения (вокал-саксофонист-пианистка-цигуларка) имаше достатъчно добър ефект върху опънатите от кулинарната неразбория нерви, та простих на готвача за заливането на представящите се за италиански патладжани с кетчуп. После открих Starbucks на две преки от хотела и слънцето изгря на моята улица. За кафе и закуска. На другия ден си намерих заведения за превъзходно китайско и тайландско, та от хейтър набързо станах на лъвър**

Дракони – Харбин, Китай

 

 

В Харбин

има две категории атракции за обективно харесване (едната – сезонна), и трета, при която харесването е строго субективна величина. Сезонната е снежно-леденият фестивал, привличащ смелчаци да се подложат на сибирска студотерапия от по-топлите географски зони на Китай и региона (тук брат ми се присмива, че не съм можел да различа китайски от корейски турист).

[geo_mashup_map]

[geo_mashup_location_info]

За тълпи, каквито би събрал Шанхай на експо през лятото, и дума не може да стане. Смелостта си има и съвсем конкретни измерения.

Фестивалният парк

представлява един сложна мозайка от заледени участъци, покрити с излъскани от обувки изкуствен сняг, нарочни пързалки за радост на децата, и тук-там някои псевдообезопасени срещу подхлъзване алеи с проснати раздрипавени (от токчетата на шанхайлийките) килими. Не мога да си представя такъв фестивал в Америка. Та те ще фалират моментално от застрахователните искове на потърпевшите. Всъщност фестивалът се оказва, че имал две проявления. В различен мащаб. Едното е паркът остров с огромните ледени здания, тази година – плод на руско-китайската дружба. А другото е по-малкият парк в града, без изкуствен сняг и поледица, където латвийците водят в конкурсите за художествени ледени скулптури.

Ледени фигури – Харбин, Китай

 

 

Входът е с билети, при това съвсем не евтини и на двете места, но пък ледени занимавки на народни цени предлага крайречният парк Съ Да Лин („Имени Сталина“, рус.)

 Ледена пързалка в парка – Харбин, Китай

 

А танците на открито са съвсем безплатни.

Танци – Харбин, Китай

 

 

Втората атракция, за мене по-интригуваща от мимолетния лед, е

любопитната историята на града и съхранилото се архитектурно наследство

Харбин е основан от руснаците,

когато руската империя е получила концесия да си прокара железница по-пряко към Владивосток. Още с основаването си привлича като магнит много хора, по една или друга причина недоволни от живота си в „стара“ Европейска Русия. По същия начин, както Америка е привличала западноевропейците, руснаците и руските евреи са търсили своя Нов свят отвъд Сибир. За евреите това е един от първите опити да си намерят обетована земя, далеч от погроми, преследвания и предразсъдъци. След болшевишката революция и овладяването от червените на цялата територия на Русия, Харбин става предпочитано място за „бяла“ градска емиграция и особено за либералната интелигенция. Китайци започват да се просмукват в града чак по-късно със замогването му покрай железницата и търговията. Но администрацията, управлението и доминиращата култура са били подчертано европейски.

Руска църква – Харбин, Китай

 

Краткият златен век на либералната мултикултурна и толерантна (измежду европейците) утопия Харбин, дал простор на въображението на архитекти и художници, се пада някъде през 20-те и първата половина на 30-те години на XX век. Но бързо е залязъл заради злощастното му географско и геополитическо положение на града. Първо идват японците и набързо слагат юзди на упадъчния европейски либерализъм. Любопитно е, че Съветската държава, не е имала възможност и/или желание да наложи съветска власт над емигрантите си, но е държала собствеността върху железницата и я е про(!)дала на Япония ***

Малкият пропуск в областта на човешкия фактор е коригиран с другарски жест от Председателя Мао, който в края на Втората световна оставя Червената армия точно толкова време в града, колкото да може да си прибере всички заблудени сънародници обратно в кошарата. С конски вагони. Евреите се изнасят в Щатите и Палестина, градът опустява, а десетките църкви и синагоги губят смисъла си.

Синагога – Харбин, Китай

 

70 години по-късно 30-хилядният европейски град …

 

Европейски Харбин

 

…се е превърнал в 10-милионен китайски.

 

Китайски Харбин

 

Благодарение обаче на неравномерното икономическо развитие на комунистически Китай, бумът е дошъл, чак след като китайците са се усетили, че съществува понятието културно наследство, което не е нищо лошо, а и не се отнася само за традиционно китайското. Успели са да спрат разрухата и не са допуснали обезличаването на града.

Обърнали са всичко оцеляло по центъра в архитектурен резерват на открито

 

На всяка обявена за паметник на културата сграда, са поставили подробни описания на китайки и на английски кога е строена, в какъв стил, кой и е бил собственик, откъде е дошъл, каква вяра е изповядвал, с каква търговия се е занимавал. Православната катедрала Св.София и най-голямата синагога са уредени като музеи на бита на съответните общности.

Музей – Харбин, Китай

Музей на евреите – Харбин, Китай

 

 

 

Най-голямата дървена руска църква Св.Николай

не е оцеляла. Но в наше време са и направили макет в умален мащаб, в единия край на огромния площад, който е заемала. В централна симетрия спрямо руски паметник от съвсем друг характер.

Макет на руската църква Св.Николай – Харбин, Китай

 Паметник на съветската армия – Харбин, Китай

 

 

По-улиците са се постарали даже да сложат „ретро“ табелки на кирилица. С осезаем грузински акцент. „Ретро“ е в кавички, защото, естествено, че по руско време чаршията от речната към железопътната гара не се е казвала „Чжунъяндацзе“. Казвала се е „Китайская“.

Улица Китайска – Харбин, Китай

 

 

 

Днес магазините по нея са залети от матрьошки Made in China от най-долно качество за задоволяване на растящите нужди на вътрешно-китайския туристически сувенирен пазар.

Улица Китайска – Харбин, Китай

 

Всичко това добре. Но иронията е във вкусовете на времето. Когато нещо е строено през XX век в отдавана отминал европейски стил от рода на ренесанс или барок, му се лепва една трибуквена представка „нео“ и остава паметник на културата. А ако през XXI век, някой се опита да се изкаже със заемки от същите стилове, трибуквената дума е „кич“. Жив!

Харбин, Китай

 

А за различните епохи на соц-изкусвто и архитектура и (поп)култура, още на никого не му е хрумнало, че имат качества на паметници. Например мирно съвместно съжителстващите си в и една съща градинка скулптори на пионерчета и покемони. Или каквото там е това.

Съвременно градско изкуство – Харбин, Китай

 

Впрочем това също не знам дали е покемон и мана-мана:

Странно бяло животно

 

 

С което стигаме и до третата, „субективната“ атракция.

Градският концлагер за тигри

Май им е най-големият в държавата. По брой на населението, което е знайно, че е най-значещата статистическа величина в Китай.

 

Развъдник за тигри – Харбин, Китай

 

Със сигурност не е за всеки вкус преживяване. Тигърски мравуняк, ограден със затворнически решетки с шипове и множество отделения свързани с двойни железни плъзгащи врати. Постетители са добре дошли.

 

Развъдник за тигри – Харбин, Китай

 

Качват ги на едно микробусче, шофирано от жена с военна униформа и каменна физиономия, която прави кръгче в няколко от отделенията. И да не си помисли някой, че намалява като наближи животно – примерно за не го обезпокои или да даде възможност за снимка. Нищо подобно. Задачата и е да обиколи възможно най-бързо и качи следващите.

Културен шок е за идващите от Африка,

където хищните котки разполагат с резервати с размера на Белгия, в които да ловуват сами, а не да разчитат на посетители, навлечени с пухенки в ярки цветове и зобещи пуканки, да купят заколено пиле от нарочна сергия и да им го подхвърлят. А посетителите вместо заколени пилета си носят фотоапарати и колкото повече търпение имат да седят на едно място около животното, толкова по-добри снимки има шанс да излязат.

 

Развъдник за тигри – Харбин, Китай

 

А още по-силен е културният (и температурният) шок за пристигналите на обменни начала от Африка котки – лъвове, леопарди и гепарди – които сигурно са си представяли да правят кариера на +30 градуса в Намибия, нежели на -30 в Манджурия. Черешката на тортата е

животното лигър

- неспособно за възпроизводство муле между лъв и тигър. Етическите начала на съществуването му на запад биха били много спорни. Което сигурно обяснява защо екземплярите в световен мащаб се броели на пръсти. Което пък според харбинци е повод за гордост, че притежават една от тези рядкости.

 

Лигър: кръстоска между лъв и тигър – Харбин, Китай

 

Тема за размисъл

Историята познава случаи, когато носители на надделяващата икономическата мощ са били „варварите“, и други – когато мощта е била на страната на „цивилизацията“. Срещата на едното с другото води до рушене на някои постижения на „цивилизацията“, но също и до постепенно цивилизоване на „варварите“. В областта на защитата на животните, азиатците определно са варварите, макар и варварин да е възможно най-голямата обида за потомците на културна цивилизация, по-древна от европейската. В някакъв момент и те, а и въобще азиатците, може и да възприемат западните разбирания за опазване на околната среда, и съхраняване на биоразнообразието. Но дали няма да е късно. От друга страна, дали при тая скорост на растеж на населението и материалното му благополучие тоя род концлагери не са най-доброто, на което могат да разчитат дивите животни за в бъдеще. Включително африканските. Имат ли шансове за оцеляване резревати кат Сернегети, Крюгер и Етоша? Особено като се има предвид просмукването (то си е живо нашествие) на китайци и в Африка. Само новата линия на South African Airways има капацитет да доставя по 1000 китайци на седмица с перспектива да го увеличи на 2400 до края на годината. В Замбия избори се решават на между китайофили и китайофоби. В Намибия китайски строителни фирми поддържат строг робовладелчески режим на работа с право на разстрел за недисциплинираност, без последствия. В Руанда ефектът е видим – трайно качествени асфалтови шосета кръстосват 1000-те хълма, по които преди по-малко от 20 години едното племе се е опитало да изтреби другото с мачете без китайска помощ. Но май се отплеснах по темата на следващата сводка …

Д.12

Илюстрации:

China 2012: Harbin

*Баба Хола (Frau Holle) в немския фолклор си тупа възглавниците в небето, поради което на земята вали сняг – бел.Ст.

**Чак до средата на обратня полет. Когато ритнах яко в гъза чичка китаец, който се опита по тъмна доба да навлезе в заявенета от мене територия от четири съседни седалки за спане. Как изобщо си е представял, че ще се стесня на на три седалки за полет от 15 и половина часа. Което ми е рекорд по дълъг полет за всички времена. – бел.авт.

*** За подробности, търсете историяна на „КВЖД“ – бел.Ст.

 

Разказът и снимките са със запазени права

Автор: Димитър Тодоров (Домосед)

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Китай – на картата:

КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРБНПОСТИ

 

7 responses so far

апр 20 2012

Да се родиш в Китай

Преди време авторът на днешния пътепис – Наталия – ни разказа за отношението на китайците към жените. Днес ще видим как се отнасят към децата. Дано има разлика, защото ми се струва, че след няколко години Китай ще бъде първата страна в света, в която жените изневеряват повче от мъжете (съгласно една нематематическа заблуда ;)

Приятно четене:

Децата на Китай

 

нравопис

 

 

Пътувах натам, откъдето през цялото време получавах във Варна нетърпеливи имейли: “Хайде, кога ще се върнеш? Липсваш ми” и “Откакто замина, в живота ми има празнота”… Как няма да бързаш към такива приятели?…

Срещнахме се в Пънлай.

То беше радост! Да споделиш своите очи с чуждите. В приятелските очи – няма я прословутата азиатска непроницаемост… Те светят, греят със споделеното щастие и тези мигове не се забравят… Сун безгрижно ме попита: “Като заминеш налято за България, кога ще си дойдеш пак?”

“Заминавам завинаги , Сун…”  Тя нищо не каза, само няколко сълзи се отрониха от очите й. После бързо се съвзе и опита да придаде бодрост на гласа си:  “Но до лятото имаме време…”

[caption id="" align="aligncenter" width="597" caption="Заледено езерце в парка"]Заледено езерце в парка – Пънлай, Китай[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="590" caption="Само след два месеца езерцето ще изглежда така"]Лилии в парка – Пънлай, Китай[/caption]

 

Трета пролет посрещам вече тук. Суха, мразовита, слънчева – китайска морска пролет. По нещо прилича на варненската, въпреки че според местните  е настъпила още на 23 януари, заедно с Новата година, драконската… Леденият вятър развява вече над парка пъстри хвърчила, наизлязоха по алеите мъже с бичове, а плющенето им отеква като пушечен изстрел из целия квартал… Любими занимания. Мъжете гордо позират за снимки, размахвайки саморъчното оръжие. Понякога ми дават да опитам и аз – не пробвайте това без учител – движението е усукващо и отривисто, ръцете се сменят светкавично, ако не знаете как, може да се ударите лошо. Още не са изнесли пумпалите, нунчите и музиката за танците из парка, нека се постопли малко…

[caption id="" align="aligncenter" width="590" caption="Мъж с бич в парка"]Мъж с бич в парка на Пънлай, Китай[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="590" caption="Ето за това движение ви говорех"]Мъж с бич в парка на Пънлай, Китай[/caption]

 

Раздадох мартеници на приятели с подробни указания кога и как да се закичат и с обещание да бъдат здрави и щастливи. Щастлива бях и аз, когато на Баба Марта освен нас – петимата българи, и няколко пънлайчани разнасяха из града националното ни пожелание за здраве.

[geo_mashup_map]

[geo_mashup_location_info]

 

Докато ме нямаше  за три месеца, тук са се случили важни събития –  три нови китайчета поздравиха света. Деца на приятели – Лианг и Маа имат синове, а Чу – дъщеричка. Очакваме още двама сина – на Джанк и на Нини… Толкова желани и чакани – единствени деца в семейството. Родителите им са  от поколението на 80-те – млади и щастливи, първите, които са по едно дете. Задоволени хора, много от тях са завършили колеж, знаят какво искат от живота. Разбира се, след 20 –годишната си възраст те се сблъскват и с някои проблеми, породени от китайските традиции, но – за това друг път … Темата сега е бъдещето на Китай – тези важни, сериозни и прекрасни, както се вижда от снимките, младенци.

Първа проплака в края на октомври госпожица Чу Янг – дъщеричката на Чу, колега на съпруга ми. Собственото й име Янг означава “слънчева светлина”, или перифразирано – Светлозара, Лъчезара или просто Светла. В древен Китай новородената Янг би била оставена в ъгъла на стаята на кучешка постеля, забавлявайки се с парчета от глинени съдове. Традиционно тук никога не е имало равноправие между половете. Семейният клан е бил загрижен за раждането на синове, които да продължат рода. Новороденото момче се е поставяло на празнична подложка и близките са го успокоявали като му давали скъпи играчки. За да родят син на всяка цена, китайките са прибягвали към всевъзможни заклинания и гадания.

“Малка радост” – така наричат китайците бебето момиченце.

Днес на сто момичета се раждат 130 момчета. Според последни изследвания увеличаващото се междуполово неравновесие се дължи на абортите на момиченца – най-вече в селските райони, а ултразвуковите прегледи, въведени в края на 80-те, са засилили тази практика. Тя е причина за голяма тревога в Китай – повече от 24 милиона млади мъже ще се окажат без съпруги към 2020 г. според Китайската Академия за социални науки. Това ще доведе до бракове между хора от различни поколения, ще се засили и трафикът на хора в много части на страната. Мъжете от по-бедните райони ще останат ергени през целия си живот.

Най-сериозният демографски проблем за най-големия народ в света се изостря и от нежеланието сред младите китайци в градовете да имат въобще деца. Хората много са се променили през последните двадесет години. Младите двойки предпочитат да живеят живота “двойни доходи без деца” (има вече и такъв термин).

[caption id="" align="aligncenter" width="597" caption="Общината в Пънлай - тук се регистрират новите граждани на Китай"]Общината на Пънлай, Китай[/caption]

И сега законът разрешава по селата второ дете, ако първото е момиче. В градовете обаче – не, дори някои семейства не регистрират новородените си дъщери,  за да могат да имат второ дете. Затова и преброяванията на населението никога не могат да бъдат точни – при толкова укрити деца… Нерегистрирано дете означава, че то живее нелегално в страната, без гражданство – не може да ходи на училище, да постъпи в болница  или да започне работа… Дори не може да си купи билет за влак – и там искат лична карта.

Но да се върнем при нашата чаровница Слънчева светлина. Нея не я грози такава опасност – като единствено дете тя е дълго чакана и обичана от родителите си.

Годината на Дракона е смятана за много благоприятна за раждане.

Младите майки таят надеждата, че техните малки “дракончета” ще станат велики хора. Затова и тази година се очакват много бебета. Създаването на дете се счита за едно от най-важните задължения в живота на  човека. Според древните китайци бездетното семейство е застигнато от голямо проклятие. Ето защо има много традиции, свързани с бременността и раждането. Бременната жена тук винаги се е радвала на голяма почит и уважение. Близките й се стараят по всякакъв начин да направят живота й през деветте месеца колкото може по-приятен. Бъдещата майка се храни със специално приготвени за състоянието й ястия и пие отвари от различни китайски билки, които подпомагат развитието на плода.

[caption id="" align="aligncenter" width="590" caption="Случайна среща в магазина"]Момиче – Пънлай, Китай[/caption]

Когато Маа разбра благата вест, че ще става майка, веднага спря работа, но идваше известно време в школата. Сядаше важно в едно кресло, облечена в красива широка рокля, макар още да не й личеше и се оставяше на радостта на момичетата. Те пристигаха за репетиция една по една, първо отиваха при нея и нежно я милваха по коремчето. Носехме й разни лакомства, Маа не отказваше никое и си ги хапваше с достойнство…

[caption id="" align="aligncenter" width="597" caption="Щастливата Маа със сина си"]Майка с бебе – Пънлай, Китай[/caption]

 

Сега вече е майка на син! За синове се вдига голям шум – чак и знаме се побива на прозореца. Видяхме го с Уан Уей, когато отидохме на 13 ден на бебе – червено знаме със златен надпис – благопожелания за новородения син – всички да знаят! Понякога се окачват две знамена – второто е от бабата и дядото. Тук не се чака дълго за посещение – след десетия ден приятелките на майката идват да я видят. Голяма чест за един чужденец е да бъде поканен в дома на китаец, те канят гостите си обикновено на заведение. Но ние с Маа не сме чужденки една за друга…

[caption id="" align="aligncenter" width="597" caption="Знамето на прозореца на Маа за новородения син"]Знаме за новородено бебе – Пънлай, Китай[/caption]

 

[caption id="" align="aligncenter" width="597" caption="и тук бабите се грижат за внучетата си"]Баба и внуче – Пънлай, Китай[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="597" caption="Хай Джян на 13 дни"]Бебе на 13 дни – Пънлай, Китай[/caption]

 

Посрещна ни гордият татко на малкия Сун Джин Хао. В превод името му означава “блестящо бъдеще”, но млечното му име е Хай Джян – “безопасно море” – в чест на дядо му и прадядо му, които са рибари. За имената е интересно. Те са пожелателни – вярва се, че името води до по-добро бъдеще за детето. Мъжките имена са свързани със здраве, сила, твърдост и успех, а женските – с красота и цветя. Има и изключения – например името на приятелката ми Сун Фу Рен означава  “богата жена”.

Днес има над 700 различни китайски фамилни имена. Разнообразието зависи в по-голяма степен от собствените имена, а не от фамилните. На първо място се пишат фамилиите, а при обръщение те не се разделят от собствените имена: Ян Шао, Джан Бин, Уан Уей…

Хората от провинцията често носят имена, отразяващи живота в селските райони, например “Голям вол”. Понякога момиченце получава име като “Надежда за по-малък брат” или “Ще получи по-малък брат”. Освен официалното, има и други видове имена: млечно (в ранното детство), училищно име, “карикатурни” имена, западно (след икономическите реформи на Дън Сяо Пин – за улеснение на западните бизнес партньори. Изненадващо се възприемат и като патриотични поради тяхната връзка с икономическия прогрес). А има и посмъртно (храмово) – само за императори…

Едно име може да има няколко значения, някои много поетични. Аи означава любов, привързаност, приятелство, Баи – бял, чист, Бао – съкровище, похвала, Чао – да надмине, Чун – извор, изток, Хуанг – ярък, мъдър, Хаи – море, щастлив, радостен, Линг – дух, душа, камбана…

Та влизаме ние при Хай Джян, даваме подаръците на майка му, защото той не се впечатлява особено, радваме му се, правим малко снимки и слушаме разказа на Маа за някои обичаи. След голямото събитие семейството три дни вари яйца, боядисва ги в червено и ги раздава на роднини, съседи и приятели. Ако имат момче, яйцата са 99, а ако е момиче – сто. Родилката един месец не излиза от къщи, а след това отива у родителите си и гостува 10  – 15 дни с бебето.

Навършването на сто дни е празник.

Идват роднини да благословят бебето, носят му дрехи, бижута, сребърна огърлица за дълъг живот. Майката отива пред олтара на богинята на милосърдието Гуанин, за да й благодари за детето. Бащата му дава име и извършва обреда на подстригването.

[caption id="" align="aligncenter" width="597" caption="Чу Янг на сто дни"]Бебе на 100 дни – Пънлай, Китай[/caption]

На една година се прави прощъпулник, подобно на нашия. Пред бебето се нареждат няколко предмета – пари, книга, писалка и други – и то трябва да си избере един. По избора се гадае за бъдещето му.

Маа има помощница, която се грижи за бебето, тъй като бабите работят и не могат да помагат. Не стоим много и на тръгваме благославяме мъника да е здрав и щастлив и да радва родителите си.

Тези дни предстои да посетим и третия ни нов приятел – Лианг Младши. Когато той се роди, получих светкавично имейл от баща му с единствените две думи, така жадувани от всеки китаец – “Моят син!” – и множество снимки на бебока. Вълнението и гордостта са неописуеми. Щастието е огромно.

[caption id="" align="aligncenter" width="622" caption="Мей Лиу с Лианг Джин Тай"]Майка с бебе – Пънлай, Китай[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="622" caption="Лианг Джин Тай"]Китайче – Пънлай, Китай[/caption]

 

 

“Избрах името му насън – разказва Лианг.  – Собственото му име е Джин Тай, където двете думи имат по няколко значения. Джин – ярък, умен, сияен, весел и блестящ, а Тай – достоен, горд, важен, здрав и читав”.  Като гледам, в тези две имена се съдържат всички хубави пожелания за един бъдещ мъж. Желаем му ги и ние.

 

По старо местно поверие ако бебето плаче много, родителите  написват името му на много листчета, застават на кръстопът и ги раздават на случайни минувачи. Вярва се, че колкото пъти  се произнася името на човек, толкова повече той се изпълва със сили. Надявам се, че като споменаваме с обич имената, ще вдъхнем по – голяма  сила на трите невръстни деца на Китай.

Да сте живи и здрави, Чу Янг, Хай Джян и Лианг Джин Тай!

 

 

 

 

 

Автор : Наталия Бояджиева

Снимки: авторът

Още разкази за Китай по света от нашите автори – на картата:

КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА!

4 responses so far

апр 07 2012

Сезонът на сакура (Япония)

Published by under Вили,Япония

На Лазаровден и в навечерието на Цветница Вили ще ни води до нещо цветно в другия край на света – Япония по време на цъфтенето на вишните сакура.

Приятно четене:

 

Сезонът на сакура (Япония)

 

 

Вятърът мълчи.
Нима няма да докосне
листенцата на вишните?
(хайку)

Дърветата цъфнаха и пролетта в България е факт!
Ама не само в България ;)
А в страната на изгряващото слънце, където технологиите са практически във всички жизнени сфери, през пролетта има един момент, когато работливите японци спират забързания си ритъм, за да се насладят на едно невероятно красиво зрелище – цъфтенето на декоративната японска вишна, която те наричат „сакура„. Това събитие дотолкова е навлязло в традициите на Япония, че се ознаменува като празник, известен под името „Ханами„. И от този прекрасен пролетен празник, декоративната японска вишна се е превърнала в един от символите на Япония.
Сакура се среща навсякъде – по бреговете на реките, в планинските райони, в храмовите градини, в парковете, по улиците…

[caption id="" align="aligncenter" width="600" caption="Цъфнала сакура - снимка Tomo Satoshy"]Цъфнала сакура - снимка Tomo Satoshy[/caption]

В наши дни съществуват близо 400 вида сакура. В зависимост от района и климата му, те цъфтят от края на март до към 10-15 май. Всяка година периода на цъфтежа им се определя с много голяма точност от японската метеорологична служба. Например, според календара за тази пролет, в районите на Кумамото и Нагасаги сакура се очаква да цъфтят от 1 до 8 април, в Токио от 6 до 15 април, а в Сапоро от 8 до 15 май.

Сакура цъфтят от бяло до ярко розово

и в апогея на цъфтежа си представляват една зашеметяваща гледка, създавайки силно впечатляваща атмосфера на красота и тържественост. Разцъфтяването на сакура символизира идването на пролетта в Япония и се е превърнало в любим народен празник, съпроводен от ритуал с наблюдаване и любуване на  разцъфтелите дървета, който се нарича „Ханами“. Думата означава буквално „любуване на цветовете“, защото на японски „хана“ е „цвете“, а „ми“ е „гледам“.

[caption id="" align="aligncenter" width="600" caption="снимка Tomo Satoshy"]Цъфнала сакура - снимка Tomo Satoshy[/caption]

Според историците,

традицията Ханами се е зародила в императорския двор в Киото

в периода Хейан (794-1185г.) по време на династия Танг. До преди това японците предпочитали да се радват повече на разцъфтелите сливи, които наричат „уме“. Но понеже те били донесени в Япония от Китай, по времето на въпросната династия преценили, че сливата не е японска, а чуждестранна култура, и решили, че е по-правилно да се любуват на вишната :) Нещо повече, любуването на сакурата било включено в официалните празници и традиции на страната.

По време на управлението на шогуна Токугава (1603-1867г.)

били донесени множество сакури от планината Йосино, с които разкрасили тогавашната столица Едо. Същият този шогун създал обществена система, според която всеки феодал трябвало да живее поне една година в Едо. Благодарение на това, впоследствие из всички части на страната феодалите си отнасяли фиданки от сакура и така постепенно тя била разпространена из цяла Япония.

[caption id="" align="aligncenter" width="600" caption="Дворецът в парка Хиросаки - снимка kokupsy_un"]Дворецът в парка Хиросаки - снимка kokupsy_un[/caption]

 

И

в наши дни Ханами

се съпровожда с излизане на цялото семейство или компании от роднини или приятели на пикник край реки и езера, древни манастири и дворци, паркове и градини. Хората се разполагат под нацъфтелите дървета върху килимчета или рогозки, хапват и пийват саке, говорят си, веселят се, правят си снимки, наслаждават се на концерти на открито,  разхождат се сред цветята и изобщо си прекарват най-приятно времето сред природата и под нацъфтелите вишни.

[geo_mashup_map]

[geo_mashup_location_info]

 

А според поверието, ако в сакето ти падне листенце от цъфнала вишна, това ще ти донесе много здраве и сила… Ееми, наздраве! ;)

[caption id="" align="aligncenter" width="600" caption="Ханами в Уено парк, Токио - снимка неизвестен автор в Интернет"]Ханами в Уено парк, Токио - снимка Google[/caption]

Ханами се смята за напълно уважителен и приемлив повод човек да си тръгне по-рано от работа, за да се събере с приятели или роднини, с които да се полюбува на цъфналите вишни, и да си хапне и пийне с удоволствие. Даже, често някои тарикати използват Ханами по-скоро като предлог, отколкото като причина за празнуване. В Япония си имат и една шеговита поговорка по този повод: „Хана йори данго“, дословно се превежда като „Я, хапването преди цветята“.
И все пак, Ханами се счита за нещо като един вид паломничество, по време на което хората ходят на места, известни със своите прекрасни сакури. Според статистиката, по време на тези съзерцания японците употребяват изрядни количества саке и дори точно по това време японските мачовци си имат и свой „мъжки“ ритуал „икки“, който всъщност е нещо като състезание по надпиване със саке – кой ще изпие най-много и ще успее да се задържи на краката си колкото може по-дълго време, преди да се „откине“ тотално  :D

[caption id="" align="aligncenter" width="600" caption="По време на ханами - снимка Tomo Satoshy"]По време на ханами - снимка Tomo Satoshy[/caption]

Докато трае Ханами, по кафенета и магазини се появяват и специфични продукти и напитки. Например „сакура тя“ е чай от листенца от нацъфтели вишни, а „сакура мочи“ са сладкишчета от лепкав ориз със сладък пълнеж от пюре от червен боб, увити в подсолени вишневи листа. Във всеки магазин може да се купи и „ханами бенто“, което е кутия за пикник, пълна с различни закусчици и сладкишчета.

[caption id="" align="aligncenter" width="450" caption=""Сакура тя" - неизвестен за момента автор в интернет"]"Сакура тя" - неизвестен за момента автор в интернет[/caption]

 

[caption id="" align="aligncenter" width="600" caption=""Сакура мочи" - неизвестен за момента автор в интернет"]"Сакура мочи" - неизвестен за момента автор в интернет[/caption]

 

По времето на Ханами не само японците, а и всеки посетител на страната се възторгва  при вида на цъфтящите дървета и традиционните за този момент разноцветни фенери от оризова хартия, веещи се навсякъде. И изобщо човек изпада в едно забележително приповдигнато и възторжено състояние при великолепните гледки на феерично нацъфтелите вишни, разнасящи уханието на пролетта.
Едно от най-известните места за Ханами е в Токио в парка Шиндзюку, в който растат 1500 сакури от 75 вида. Официалното откриване на сезона на сакура става именно в този парк в присъствието на императорската двойка. Следващият по известност парк е Уено, в който има 1100 сакури. От края на март до 7-8 април там се провежда и градският фестивал, посветен на цъфтенето на сакура.

[caption id="" align="aligncenter" width="600" caption="Парк Шиндзюку - снимка kokupsy_un"]Парк Шиндзюку - снимка kokupsy_un[/caption]

 

Японците вярват, че преходността на вишневия цвят, който трае само няколко дни, е като метафора на живота, т.е. красотата и младостта са кратки, всичко е преходно, непостоянно, бързотечно и ефимерно.
И за финал отново хайку:
Дълго гледах!
Душата ми се лепна незабелязано
към листенцата на вишната.

А те отлетяха.
Остана само печал
от неизбежната раздяла.

Еее, ама това малко тъжно ми идва на мен… Ей това е по-добре май  ;)

Вятър разпиля
цветовете на сакура.
До нова пролет в душата.

Още малко снимки:

[caption id="" align="aligncenter" width="600" caption="снимка kokupsy_un"]Сакура - снимка kokupsy_un[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="600" caption="снимка kokupsy_un"]Сакура - снимка kokupsy_un[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="600" caption="снимка kokupsy_un"]Сакура - снимка kokupsy_un[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="600" caption="снимка azuk"]Сакура - снимка azuk[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="600" caption="Сакура и фенери от оризова хартия - снимка satsukiyamakoen"]Сакура и фенери от оризова хартия - снимка satsukiyamakoen[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="600" caption="Над реката в парк Татебаяши фенери-рибки от оризова хартия - снимка tomorem"]Над реката в парк Татебаяши фенери-рибки от оризова хартия - снимка tomorem[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="600" caption="Сакура - снимка Tomo Satoshy"]Сакура - снимка Tomo Satoshy[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="600" caption="снимка kokupsy_un"]Сакура - снимка kokupsy_un[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="600" caption="снимка kokupsy_un"]Сакура - снимка kokupsy_un[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="600" caption="снимка Tomo Satoshy"]Сакура - снимка Tomo Satoshy[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="600" caption="снимка tomorem"]Сакура - снимка tomorem[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="600" caption="снимка Tomo Satoshy"]Сакура - снимка Tomo Satoshy[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="600" caption="снимка KouT"]Сакура - снимка KouT[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="600" caption="снимка kokupsy_un"]Сакура - снимка kokupsy_un[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="600" caption="Татебаяши. Към храма Моринджи - снимка jim-harris"]Татебаяши. Към храма Моринджи - снимка jim-harris[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="600" caption="Татебаяши. Ханами в двора на храма Моринджи? ;)  - снимка jim-harris"]Татебаяши. Ханами в двора на храма Моринджи? ;)  - снимка jim-harris[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="600" caption="Сакура - снимка от неизвестен към момента автор в интернет"]Сакура - снимка от неизвестен към момента автор в интернет[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="600" caption="Сакура - снимка от неизвестен към момента автор в интернет"]Сакура - снимка от неизвестен към момента автор в интернет[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="600" caption="Съвсем по японски - храм и сакура :)  - снимка от неизвестен към момента автор в интернет"]Съвсем по японски - храм и сакура :)  - снимка от неизвестен към момента автор в интернет[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="600" caption="снимка kokupsy_un"]Сакура - снимка kokupsy_un[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="600" caption="Парк Кумамото - снимка S"]Парк Кумамото[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="600" caption="Кумамото - снимка S"]Кумамото - снимка S[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="600" caption="Я, да вземем да се почерпим накрая с един японски сладкиш, типичен за ханами-то  ;) - снимка от неизвестен засега автор от интернет"]Я, да вземем да се почерпим накрая с един японски сладкиш, типичен за ханами-то  ;)[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="600" caption="А това е торта "Сакура", за който предпочита желираните торти  :) - снимка неизвестен засега автор от интернет"]А това е торта "Сакура", за който предпочита желираните торти  :) - снимка неизвестен засега автор от интернет[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="600" caption=""Плачеща" сакура - сигурно понеже е последната ни снимка ;) - снимка Tomo Satoshy"]"Плачеща" сакура - сигурно понеже е последната ни снимка ;) - снимка Tomo Satoshy[/caption]

 

И едно клипче от  парка Хиросаки – за разкош, а и по случай нашенската Цветница – подарък за всички именници и за тези, които ги обичат  ;)

http://www.youtube.com/watch?v=vwwv83gPjb4&feature=related
Автор: Вили

Снимки: приятели и съмишленици от panoramio.com и Google.com

 

 

 

Още разкази от Япония – на картата: КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА!

 

 

 

 

12 responses so far

Older Entries »

Switch to mobile version