Продължаваме с железопътните приключения на Крум из Европа. Пътувахме с него до Белград и Виена, бяхме в Мюнхен и Тюбинген, а също и в Брюксел. За последно го оставихме в Антверепен и Брюге и Лондон, а сега ще посрещнем Коледа в Англия.

Приятно четене:

Към Европа с влака

част шеста

Коледа в Англия

25.12.2009 г. Коледа! Този ден почти нищо не работеше, затова нямаше много какво да се прави навън. Все пак се поразходихме из местния парк, където двете кучета се понатичаха и понаиграха на воля. Иначе парковете в Лондон се оказаха огромни зелени площи, перфектно поддържани, с безплатни кортове и игрища за посетителите.

[caption id="" align="aligncenter" width="553" caption="Лондон, Великобритания"][/caption]

26.12.2009 г. Това е датата, която почти всеки англичанин чака цяла година, за да пазарува. На този ден из цяла Англия се правят огромни намаления на всякакви стоки и продукти. Ние отидохме до

едно селце близо до Оксфорд,

където имаше една улица цялата с различни аутлети. Аз нищо не си харесах, тъй като повечето магазини бяха за по официални дрехи.

27.12.2009 г. На сутринта трябваше да си събера багажа, тъй като Инна и Джейсън очакваха гости и

последния ден в Лондон

трябваше да спя някъде другаде. След като се сбогувах, тръгнах към центъра където се срещнахме с Ева. Тя беше за празниците при приятеля си и най-накрая се разбрахме да се видим и с нея. След като се намерихме на една уговорена метростанция, отидохме да намерим някакъв интернет клуб, откъдето да мога да си резервирам някакъв хостел. Открих един с по приемлива цена за единична стая, направих резервация и след като взехме адреса се отправихме към него, за да си оставя багажа. Намиранети беше малко сложно, тъй като до него трябваше да се прекачвам и на автобус, а последните дни бях свикнал да пътувам само с метро. Е все пак се оправих оставих си багажа и се отправихме с Ева към центъра. Първото, което направихме, беше да отидем в някой спортен магазин и попаднахме на най-подходящото място. Магазин в центъра на 7 етажа, на първите 2 имаше само мъжки обувки всякакви, после женски и най-различни стоки. Аз си накупих доста неща, за мен и сестра ми и след това се отправихме на обиколка из града и някои от основните му забележителности.

[caption id="" align="aligncenter" width="460" caption="Адмирал Нелсън на площад Трафалгар"][/caption]

От магазина се отправихме към Трафалгар. След като поснимахме се отправихме към следващата ни спирка- Биг бен. От Биг бен излязохме на един мост на Темза откъдето се виждаше перфектно един от символите на столицата- виенското колело-„London eye”. После се отправихме към Тауър бридж, по който пресякохме Темза и покрай сградата на кметството( която тук беше с някаква модерна архитектура, отвсякъде стъкла и такива работи) стигнахме до Лондон бридж. Взехме си метрото и се отправихме към някакъв квартал, където Ева знаеше хубав пъб. Отидохме там насладих се на атмосферата вътре, изпихме няколко бири и всеки с метрото се отправи към „временнот си убежище”. Аз макар и малко трудно успях да стигна до Хостела, където се настаних и поспах 4-5 часа преди дългия път на следващия ден.
28.12.2009 г. Е този ден беше съсипващ откъм пътуване. Станах в 5.30, стигнах по някакъв начин до гарата в 6 и нещо и се качих успешно на

„влака“ за Харвик

(странни англичани, въпреки че бях на жп гарата, нямаше влак а автобус). На ферибота се качих на време и последва познатото многочасово киснене по седалките с целия багаж, докато пристигна в Хук ван Холанд. Този път поспах през повечето време, предвид ранното ми ставане сутринта и краткия сън.

[caption id="" align="aligncenter" width="553" caption="Мостът Тауър (Tower bridge)"][/caption]

Пристигнах по разписание на пристанището в

Холандия

и последваха многократни прекачвания за да стигна до Ниймеген, където трябваше да ме чака един мой приятел- Шийр (името му мисля че подсказва достатъчно, че е местен). Благополучно след много прехвърляния из различни влакове, не и без помоща на изключително любезните местни кондуктори, успях около 20.00 ч. да съм на гарата в Ниймеген. Трябва да отбележа, че наистина кондукторите са много любезни и на всичките ми въпроси за маршрута вадеха някакви разписания, gps-и и сякакви устройства, с които да могат да ми намерят най-краткия възможен път. И така вечерта бях при крайната ми точка за деня. Запознах се с една част от многолюдното семейство на Шийр и ми предстояха няколко изключително приятни дни в Холандия, през които лягането преди 2 ч. през ноща беше немислимо и така и не се случи.
29.12.2009 г. След като предната вечер си поотпочинах, този ден спах до късно. Е колко пък да е късно 14.00 ч., ама както и да е. И така със Шийр се поразходихме малко из града, хапнахме у тях, запознах се с цялата му рода(почти)- сестра му, малкия му брат, баща му и приятелката му, майка му, която е в друга къща на около 6-7 минутки от тази на баща му. Ние бяхме спали в къщата на майка му, но иначе бяхме по дълго време в другата. Като цяло дните, в които бях в Ниймеген, доста път изминахме между тези две къщи. Иначе всички в Холандия говорят перфектен английски и някак си се разбирахме напълно, въпреки моите не толкова добри познания. Та след като се поразходихме през деня, вечерта отидохме в някакъв клуб, където имаше музика на живо. Очаквах да е някакъв клуб като дискотека, но беше всъщност една сцена със седящи места и доста възрастни хора, освен младите. Реших, че това място, въпреки културния си вид не е за нас и отидохме на едно друго. Там наистина си беше клуб с ъндърграунд музика, имаше две групи, като първо свириха едните после другите. Освен това наливната бира беше сравнително евтина и се лееше като вода. Запознах се и с някои приятели на Шийр, а именно с холандската действителност. Чуствах се като някакъв лилипут, попаднал на парти на баскетболен отбор. Даже и половината момичета бяха високи колкото мен и на горе. Горкият Шийр, който е по-нисък от мен какво ли му е на него да живее сред такива „великани“. Иначе приятелите му се оказаха много готини, като разбраха, че нямам планове за нова година ме поканиха на парти което организират и ние разбира се приехме

Очаквайте продължението

Автор: Крум Божиков

Снимки: авторът

Още снимки от Лондон: [nggallery id=34]

Tags: Великобритания, влак, Коледа, Лондон, Ниймеген, Трафалгар, Холандия

Днешният разказ… Какво да ви говоря за днешния разказ, освен, че съм го получил от Бале, а го е писал неговия приятел Тлнет? Приятно четене

Из Европата

В началото на април потеглих

на автостоп за Румъния.

Взе ме някъв чичка на име Емил с Опел кадет. След като навлязохме в северната ни съседка, Емо ме помоли да го хвана за хуя. Аз твърдо отказах с думите, че това е доста гейско изпълнение от негова страна. Той остана доста разочарован и си пусна “Nights in white satin”. След като слязох в Букуреш се обадих на моят приятел Раду Хаскулеско, който ми предложи да остана за вечерта в тях. Той беше местния дилър на хашиш и се изживяваше като гангстер. Беше около метър и шейсе висок, с раста прическа и изтъркана тениска на Боб Марли. Казах му, че изглежда доста нелепо, на което той отговори, че нищо не съм разбирал от Gangsta shit. Аз се захилих и му казах,че според EU Румъния е доста по-напред в икономическето си развитие от България. Той замълча и си поръча проститутка по телефона.
Вечерта излязох да се разходя малко из града. Беше доста хладно за началото на пролета и наум се проклинах, че не си бях взел по-дебела връхна дреха. В крайна сметка пребих някъв местен юноша и му взех якето. Той се разплака и почна да ми говори нещо на румънски. На мен ми стана тъжно и му дадох визитната картичка на O`Шипка в София, с мисълта ,че ако някога дойде тук ще хапне вкусна пица. Разгледах магазинте по главната, беше нещо като “Витошка” с изключние на факта ,че все още минаваха коли.Все от реномираната марка “Дачия”. Когато се прибрах в апартамента на моят приятел thug, установих че беше умрял. Мисля, че в неравна престрелка. Твърде много ми спеше и си легнах с мисълта,че сутринта ще обмисля по-подробно ситуацията.
Като се събудих слънцето тъкмо изгряваше, направих няколко снимки на изгрева с готиният ми фотоапарат и си записах в персоналният ми бележник, че като се върна в България, трябва да постна снимките в блога.Обядвах в някакво долнопробно кафене и хванах самолета за Амстердам. Пътуването беше доста интересно предвид факта, че пътувах с детският национален отбор на Румъния по кърлинг. Казах им,че в София имаме зимна пързалка и две от децата се просълзиха от умиление.

Когато слязох в Холандия

ме посрещна топло време, не обърнах голямо внимание на това и се насочих директно към центъра. Хванах метрото и изглежда съм пропуснал спирката си и изведнъж се озовах в квартала с червените фенери. За нула време бях ограбен от двама дребни азиатци и си казах, че е време да се махам от тук. Качих се

на влака за Рим.

Пътуването не беше нищо особено, като изключим факта че пътувах без билет и двама карабинери ми се обясняваха нещо. Не помня какво точно стана, но някак си успях да сляза в Рим. Веднага изпълних детската си мечта и се изпиках на колизеума.

След това се насочих право

към Ватикана

с идеята да убия папата. Бях направил перфектен план включваш стрелби, преследвания и много екшън. Тъкмо пристъпих към изпълнението на пъкленият си план, когато бях заобиколен от голяма група весели японски туристи. Те снимаха всичко живо и непрекъснато се смееха на нещо тяхно си. Много се ядосах, че ми попречиха да убия папата и им казах : “Абе що не си ебете майката”. Те помислиха,че нещо им се радвам и вкупом ми се поклониха. Даже поискаха да се снимам с тях. Стана ми жално,че така се отнесох с тях и приех предложението им. Направихме няколко снимки като междувременно успях да открадна фотоапарт последен модел Sony от едно малко японче. Разделихме се с усмивка и продължих по пътя си. За съжаление не успях да включа фотоапарата, защото беше много сложно, затова го продадох на един от смешните охранители на Ватикана. Взех му 190 евро. Веднага се насочих към магазина на Версаче,за да си купя нови чорапи. По пътя влязох в един мол и там видях, че този модел фотоапарат струва над 1000 Евро и бързо се върнах при охранителя да му поискам още пари. За съжаление той ги беше похарчил вече за пица,лазаня и билет за мача Лацио-Рома. Въздъхнах и дадох парите за благотворителност. Вече ми беше доста скучно в Рим и реших да отскоча до

Гърция.

Кацнах в Атина

с 4 часа закъснение, поради мъгла. Казват,че това била първата мъгла в Гърция от времето на Аристотел насам. Малко се зачудих на това твърдение, но реших че щом казват е така. Ходеше ми се на плаж, затова се качих на автобуса за морето. По пътя имаше много магарета. Преброих около двеста. Казах си ,че това е доста странно и реших като имам достъп до компютър да проверя в уикипедиата защо има толкова много магарета в Гърция. Пристигнах на плажа на свечеряване. Беше доста студено. И времето и морето,затова реших да половя малко риба с голи ръце. Помагаше ми малко циганче от арменски произход, което след като хаванахме около 3 килограма риба ми поиска 300 драхми за услугата.Аз му казах, че нямам драхми, а само евро. То изпадна в отчаяние тъй като парите му трябвали да нахрани болното си магаре. Аз го потупах по рамото и двамата гледахме прекрасният залез.

Преспах на плажа, заринат до врата с пясък. За малко да се удавя от прилива. Спаси ме голяма група гръцки нудисти. Всичките с доста малки пишки. Аз им казах “You have very small dicks”. Естествено те ме подгониха и аз бях принуден да избягам. Незнайно как се озовах в малко гръцко селце, където за нула време си намерих работа като овчар. Работих около седмица и като събрах достатъчно пари реших, че вече е време да се махна от тук. Много ми се ходеше в Англия и успях чрез игра на покер да спечеля билет за

кораба за Лондон.

Още с качването ми на борда разбрах, че ме очакват неприятности. Оказа се, че корабът превозва нелегално узо за Саутхамптън. Това научих под секрет от младият юнга-гей, който много ме хареса. За съжаление капитана, носещ гръмкото име Караманлис разбра, че аз знам за контрабандната му дейност и ме затвори моменталически в трюма. Три дни и три нощи аз се страйхувах за живота си и ядейки плъхове. На четвъртият ден ме изкараха на паулбата да ме бесят. За щастие трите години прекарани в манастриа Шао Лин си казаха думата и чрез малко карате успях да се измъкна от хватката на гръцкиуте разбойници. Набързо си сковах един сал от бъчви с ром и скочих през борда.

Ламанша беше по-бурен от всякога.

Бях свидетел как две индонезииски джонки се сблъскаха и потънаха пред мен. Беше страшна гледка. Виковете на давещите се моряци и до днес кънтят в сънищата ми. След два дни прекарани в открито море най-накрая акостирах в

Глочестър. Старо английско пристанище,

в което според легендата е основано от незаконните близнаци на страшният капитан Дрейк.

Реших да се поразходя малко из градчето. Беше доста скучно, докато не срещнах старият рибар Роберт. Разказа ми как още на три години се беше научил да лови калкан с голи ръце. За нещастие при инцидент през 60те години беше загубил единият си крак при неравна битка с разярен пасаж от сафрид.Това не го притесняваше особено, защото беше голям непукист. Даже в израз на непукизъм ми плесна приятелски шамар зад врата. Аз му се разсърдих и избягах. Върях през няколко тучни поляни и се озовах в графство Йоркшир. Едноименните териери веднага ме обградиха и аз ги нахраних с малко наденица приготвена от дядо ми в Разград. Следващите няколко дни прекарах в лов на мечки заедни с няколко английски аристократи. Не успяхме да хванем нито една мечка, но за сметка на това една мечка хвана младият Джордж и му отхапа ташаците. Аз му се присмях и му казах, че вече никога няма да бодва младите бледокожи англичанки. Той се оплака на баща си и бях помолен най-учтиво да напусна гранците на графството. Истински джентълмени.

Когато пристигнах в Лондон няколко дни по-късно, вече бях изхарчил повечето си пари залагайки на гонки с кучета, така че трябваше да намеря бързо начин да се снабдя с кеш. Веднага ми хрумна идеята,че мога да внасям кисело мляко от България. Още на следващият ден първият контейнер със закваска беше разтоварен в складовете ми. Търговията вървеше повече от добре, още на втората седмица обората ми беше повече от един милион лири стерлинги. За съжаление досаден журналист от Times, снимка как един от работниците ми маструбира в млякото и бях прунден да изхарча всичките си пари за адвокати. Оттърваха ме с довода “Това е долна инсинуация”. За щастие с парите успях да си купя чисто нова кола – Вауксхол, с която правейки се на швейцарски турист

преминах нелегално в Шотландия.

Пресякох границата при Чевиот Хилс. С изненада видях как един бобър ровеше земята там като къртица. В последствие се оказа, че това е обичайна гледка за Шотландия.Продадох колата на една млада двойка, която малко след като потегли беше блъсната от ТИР. За щастие тираджията се отърва невредим. Продължих пеша към Глазгоу, където мислех да гледам на живо вечното шотландско дерби – Селтик срещу Рейнджърс.

Навлязох в Ирландия

припявайки си “Bitches aint shit” на dr.Dre. Страната веднага ме очарова с невероятната си флора и фауна. Беше пълно с някви червенокоси неща, които впоследствие разбрах,че са местното население. Изглеждаха дружелюбни, но ми беше много трудно да установя контакт с тях. Прекарвах времето си в местните бирарии биеки се с ирландските бабаити. В общи линии Ирландия се оказаше доста по-скучна отколкото очаквах. Една топла пролетна вечер докато обикалях центъра на Дъблин, чух глас идващ от една схлупена къщурка на ъгъла.”Come here man”. Веднага отидох да видя кво става. Оказа се, че това бил някъв активист на ИРА, които събирал съмишленици.

Нямаше какво друго да правя и реших да помогна при планирането на следващият атентат. Предложих да действаме нестандартно. Предложих да поставим бомба в тоалетната на кралицата . Ирландските терористи веднага се съгласиха със възгласи “Yo,Yo nigga this shit is the best”. Аз отвърнах скромно, че съм адски гениално копеле и друго не може да се очаква от мен.

Плана се състоеше в това аз да вляза преоблечен като прислуга в лятната вила на кралцита в Единбург , за да поставя адското устройство. Бяхме подкупили иконома на имението и по план той трябваше да сипе разхлабително в следобедният чай на Елизабет.
Естествено плана се обърка в последният момент, след като икономът беше изяден от баскервилското куче, след като отиде с любовницата си и двете си кучета на екскурзия в Баскервил. Трябваше да измисля нещо много бързо, но неуспях щото даваха някъв адски интересен сериал по телевизията. Хората от ИРА малко ми се разсърдиха и на мен нещо ми се сговни настроението и ги предадох на полицията. Осъдиха ги на доживотен затвор.

Превърнах се в национален герой на страната и набързо ми издигнаха паметници във всички населени места в Ирландия. Нямах какво повече да правя там и

потеглих към Уелс.

Няколко минути след като навлязох в територията на тази страна осъзнах колко е тъпо е там. Запях си “Ветрове” на гранд дамата на Българската естрада и

потеглих към Германия.

Навлязох в страната на Гьоте в добро състояние на духа. Бях си пуснал мустачки като на Хитлер, за да се не се отличавам от тълпата. Татуировката ми – пречупен кръст на дясната ми буза, направена в момент на лудост в детската градина ми придаваше още по германски вид. Нададох весел вик “Ойларипииииииии” и влязох в

Нюрнберг.

Града беше сравнително чист, като изключим петната от кръв и мозък по улиците. Стар немски дядо ми сподели, че това са остатъците от негри и евреи навлезли в територията на града. Дойде ми музата и набързо написах стихотворние на немски :

“Geshpachen sie bitte eine drogen
gestappo und hitlerugend gemachen
buchstabieren anrufen ja reich”

Нямах пари, затова набързо победих някъв странен тип играещ гол монополи под един мост.Взем му лаптота и гъзарският телефон модел “Sony”. Надух си Марлене Дитрих на mp3-ката и продължих да разглеждам града. Бях доста огладнял, затова реших да намеря някоя готина немска пицариика и да вечерям. Учтив младеж на име Юрген ми препоръча някво файнско заведение в края на града.Заведението се казваше “Заведение на края на града” или на немски “Kuponen am dech stadt endung”. Обстановката вътре беше типично немска. Тапетите бяха от кожа на жертви на концлагерите, приятно боядисана в бяло. Няколко дебели немски симпатяги играеха на дартс върху задните части на току що хванат ром.(сами се сещайте къде трябваше да уцелят за най-много точки). Заявих на всеослушание,че расизмът е отживелица(макар че трябва да призная, сапунът не миеше лошо), но единствената реакция, която предизвиках беше един тупаник в бъбреците.

Започваше да вали, така че трябваше много бързо да намеря къде да спя. Реших да прекарам нощта в президентският апартамент на “Шератон”. След като се настаних, първата ми работа беше да открадна стандартните неща, ако случайно забравя на сутринта. След като две кърпи,едно шампоанче и един сушоар бяха на сигруно място в найлоновата ми торбичка “Billa”, реших че е време да видя как е казиното на хотела. Шампанско,сълзи,богати европейски аристократи, красиви жени и много пари. Това беше гледката, която се разкри пред мен след като прекрачих прага на казиното.

Автор: Тлнет

Благодарение на Бале

Tags: Ватикана, Германия, Европа, Ирландия, Рим, Румъния, Шотландия

Днес ви представям един любим мой вид пътеписи – пътепис, вдъхновен от вече разказани пътешествия от наш автор. Жорж ще ни разходи из Европа с кола, а той смаия вече ще ви каже на чий разкази и съвети ще балгодари за това му пътуване. Приятно четене:

Едно пътуване до Швейцария, Италия и Хърватска

Отдавна планирахме пътуване до Швейцария с кола. Използвахме случая че дъщеря ни завърши първата си година във Виена и го съчетахме в началото на юли. Определихме си маршрут:

София, Виена, Мюнхен, Люцерн, Цюрих, Женева, Лозана, Монтрьо, проход Готард, Лугано, Милано, Опатия, Дубровник, Мостар, Сараево и София

Общо предстоеше да изминем над 5200км.

Първи ден.
Отпътувахме от София след работа към 18,30 часа, като бързахме до Калотина да преминем преди смяната на митницата. Успяхме до 19,45 да заредим с дизел и да преминем. Последва нощно каране до Виена, като давам и актуални цени за винетки и тол такси-Сърбия тол за 12,50 евроот Ниш до Суботица, Унгария винетка за 4 дни 7,80 евро и Австрия за седмица 8 евро.

Втори ден

Във Виена

пристигнахме към 07,00 часа, щерката вече ни чакаше, но докато оправим багажа й мина един час. Заредих дизел за 1,12 евро и газ към Мюнхен. Предложих на дъщерята да кара ако иска, но тя отказа с причината че й се спи и така беше цели три дни тя да спи, докато пътуваме.
През цялото време и пътуване беше много топло и горещо. Така на около двеста километра след Мюнхен много ми се приспа и спрях на паркинг около Бодензее и заспал около час и половина. Но направих непростимата грешка да оставя навигацията на стъклото, тя се беше опекла когато се събудих и така се оказах в началото на пътуването си само с една стара карта от 2007г. и познанията си по география и езиковите умения на навигаторките си.
В Брегенц си купихме швейцарската винетка за 30 евро и продължихме за

Люцерн

Хотела ни беше на 7 км извън града на магистралата за Базел и решихме първо да разгледаме града и тогава да се настаняваме. След като се запознахме със системата им паркиране разгледахме центъра със символа му – покритият мост с кулата в река – най-продаваният фотос в Швейцария и символ на визитката й. Между другото изобщо не е нещо впечатляващо, но това е друга тема. Разгледахме и стария град-старинни сгради с тесни улички и пак нищо впечатляващо поне за нас. Настанихме се в хотела след 21,00 часа и останахме много изненадани от пълния паркинг с най-различни регистрации от все далечни дестинации.

Четете по–нататък>>>

Tags: Виена, Дубровник, Женева, Лозана, Лугано, Люцерн, Милано, Монтрьо, Мостар, Мюнхен, Опатия, проход Готард, Сараево, София, Цюрих