Категория: САЩ – Общо

9

С Тойота през Съединените американски щати, 2018 (2): Резюме (продължение)

Продължаваме из Америка! Заедно с Валентин и сина му Александър. Пътешествието е с Тойота-ван под наем. Стартира от Сан Франциско на Тихия океан и завършва в Ню Йорк на атлантическото крайбрежие. В първата част...

15

С Тойота през Съединените американски щати, 2018 (1): Резюме (начало)

Тръгваме за Америка! Отново заедно с Валентин. Този път, обаче, той не е сам, а със сина си Александър. И не е със своя Форд, който остана в Перник. Пътешествието е с Тойота-ван под...

USA 2014 (2): Левънуърт и Лас Вегас 1

USA 2014 (2): Левънуърт и Лас Вегас

Завъшваме американската 2014-а на Домосед – започнахме със Сьомговата река, днес сме към Левънуърт и Лас Вегас. Приятно четене: USA 2014 част втора Левънуърт и Лас Вегас Левънуърт С Бърнаблийски нарочно бяхме избрали да...

USA 2014 (1): Сьомговата река и Сиатъл 1

USA 2014 (1): Сьомговата река и Сиатъл

 Днешният пътепис ще ни води до Америка – и без друго всички мрънкате, че празнувате американски празници днес 😉 Домоседа ще ни покаже тазгодишната Америка, Като за начало тръгваме по Сьомговата река, за да...

На мотор из Щатите (до Блек хилс и обратно) (2 ден) 0

На мотор из Щатите (до Блек хилс и обратно) (2 ден)

След известно техническо прекъсване (но и страхотни преживелици из родината!) вече сме на линия – искрено се надявам скоро да успеем да наваксаме с пътеписите. Днес, за да не претовараваме много оборудването ще продължим...

На мотор из Щатите (до Блек хилс и обратно) (1): Към Айова 3

На мотор из Щатите (до Блек хилс и обратно) (1): Към Айова

Идва лятото – по моторите! Днес започваме едно мотоцикленто пътешествие и Съединените щати. Димитър ще ни води до Блек хилс, Южна Дакота. Е, днес ще стигнем само до Айова, може би за да разберем,...

Коледа в Америка (Американските зимни празници) 6

Коледа в Америка (Американските зимни празници)

Днес, скъпи читатели, ще закрием изминалата 2013 г в нашия сайт. Люси ще ни разкаже за поредицата зимни празници в Щатите, започвайки с Деня на блгаодарността, през Коледа до Нова година, а всички ние...

Националните паркове в щата Вашингтон, остров Ванкувър и накрая – влакът The Empire Builder 9

Националните паркове в щата Вашингтон, остров Ванкувър и накрая – влакът The Empire Builder

Днес Румяна ще ни води на една дълга обиколка из североизточната част на Щатите и Ванкъвър в канада. А даже ще ни повози и на американски влак в края.

Приятно четене:

 

Националните паркове в щата Вашингтон,

остров Ванкувър и накрая – влакът The Empire Builder

 

 

 

19 май 2012, събота

Тръгването от Кълъмбъс, щата Охайо, е рано сутринта.  Посрещам изгрева вече в самолета.  Когато прелитаме над центъра на Кълъмбъс малко по-късно, той е целият в розово… както пееше Михаил Белчев:  “На разсъмване всичко е розово, за петнайсет минути макар” 🙂   Полетът ми до Сиатъл е със смяна в Кливланд.  Отсечката Кълъмбъс-Кливланд е късичка и след по-малко от час сме там.  Кливланд е целият в утринна мъгла и изглежда призрачен отгоре.  Втората отсечка от полета – до Сиатъл – е вече дълга – 5 часа.  Прелитаме над Сандъски и увеселитения парк Сидър Пойнт на брега на езерото Ери, после стигаме до езерото Мичигън, прелитаме над Чикаго.  После дълго летим над облаците, докато накрая не се провиждат снежните върхове на North Cascades.  Между тях в облаците стърчи високо Маунт Рение.  Вече летим над Сиатъл.  Пухкави облачета, заливи, протоци и провлаци, пристанища, кораби… Сиатъл!  Понеже летим на запад, пристигаме все още преди обед местно време.   Времето е слънчево, въздухът е свеж – нека пътешествието започне!

Маршрут до Сиатъл, Вашингтон

Маршрутът

В рент-а-кар-а (Fox) ми връчват ключовете на един Шевролет Круизър.  Намигаме си с Шеви-то и поемаме към първата точка по маршрута – градчето Порт Анджелиз.  Разстоянието по права линия не е дълго, но силно нарязаният бряг го удължава.  Заобикалям  пролива Puget от юг, пресичам още няколко залива и провлаци, и поемам по път #101 – същия оня път #101, дето тръгва от Сан Диего и върви покрай брега на океана.

В ранния следобед пристигам в

Порт Анджелиз

Отбивам се до хотелчето –  Super 8 – само за регистрация и продължавам на запад покрай пролива Juan de Fuca, по път #112 (Strait of Juan de Fuca Highway), по 80-те мили до нос Flattery.  Пътят е живописен, ту върви досами морето, ту се качва нагоре из гората, минава през малки рибарски селища – Sekiu, Neah Bay, покрай пристани с безброй лодки.  Продължавам към

Cape Flattery,

който се води за най-северозападната точка за долните 48 щата.  Мястото е приказно красиво.  От паркинга се върви миля-две през гора от висоооки дървета, докато пред теб не се ширне океанът, златен от късното следобедно слънце.  Висок скалист бряг, с малки и по-големи скали разхвърляни наоколо в океана, някои от тях обрасли с дървета, някои – обиталище на много птици.  Остров Tatoosh с фара в далечината.  Скали като гигантски обувки настъпващи към океана.  Вълни, разбиващи се в скалите.  Красиво е и не ми се тръгва…

Cape Flattery, Вашингтон

Cape Flattery, Вашингтон

Cape Flattery, Вашингтон

Cape Flattery

Пресичам обратно гората до паркинга и поемам по обратния път до Порт Анджелиз.  Този път спирам по-често покрай пътя, по пристаните и заливчетата.  Прибирам се по тъмно в хотела.

 

20 май 2012, неделя

Днес е ред на

националния парк Олимпик (Olympic National Park)

Както пише по  разните пътеводители, паркът всъщност съвместява сякаш три различни парка – високите върхове на планината Олимпик, тайнствената, обрасла в мъхове гора на Hoh Rain Forest и дивите скалисти плажове на океана.  Започвам от планината – рано сутринта се отправям към Hurricane Ridge.  Избирам ранния утринен час не само защото съм си ранобудна :), а и поради фобията ми от движение с кола по път, на който отстрани има пропаст, която ми е проблем (шок и ужас!).  Затова и гледам да минавам по такива участъци, когато няма голямо движение.  Чувала съм, че такива фобии се лекуват като си налагаш да правиш това, от което те е шубе – ако не получиш инфаркт, постепенно се оправяш 🙂

 

 

За разлика от вчера, днес времето е начумерено, сиви облаци висят над хоризонта.  Катеря се нагоре към

Hurricane Ridge,

спирам отвреме-навреме да проверя как е гледката.  А тя става все по-хубава.  Вижда се проливът, Канадският бряг отсреща по-скоро се  долавя.  От едно ниво нагоре склоновете са покрити със сняг, сняг има и при туристическия център горе.  Проходимо е дотам – нататък пътят не е разчистен от снега и е затворен.  Нищо – и без това щеше да ме е шубе да продължавам още нагоре, не бива да се прекалява с терапията.

Hurricane Ridge, Северна Америка

Hurricane Ridge

При Visitor Center-а горе е кучешки студ, духа леден вятър, облаците стават все по-наситено сиви.  Група фотографи-ентусиасти са разпънали триножници и щракат ли щракат.  Още сутринта ги забелязах – бяха в същия хотел.  И аз щракам, ама без триножник.  Гледката е впечатляваща – море от снежни върхове, с надвиснали тежки облаци.  Високи борове, елхи.  Струва си катеренето.  Спускам се по обратния път, движението почва да се пооживява.  Стадо сърни пресичат пътя и се спускат по стръмния склон.  Visitor Center-ът при входа на парка вече се е събудил… ама не съвсем.  Опитвам се да изкопча някаква информация от момчето, което се мотае сънено там, ама без успех – промърморва само това, което и без туй си го пише в листовките.  Отвън група туристи се стягат явно за сериозен преход – голеееми раници, спални чували, блясък в очите…

Излизам обратно на път #101, който обикаля парка.  Отправям се на запад и скоро стигам до езерото Crescent.  Над езерото се стеле мъгла, започва да ръми.  Баирите, обрасли с борове, се оглеждат в езерото.  Красиво е.  Патки оправят сутрешния си тоалет, оставяйки дири във водата.  Спирам многократно за снимки, бърша дъждовните капки по обектива.

Подминавам Lake Crescent, продължавам на запад, после пътят завива на юг.  Вали.  Стигам до

градчето Forks

Спирка-почивка в супермаркета край пътя.  Купувам си голям пакет с ябълкови бисквити с джинджифил, които дъвча дълги дни след това.  Още малко на юг е отклонението за

Hoh Rain Forest

Брезите от двете страни на пътя са силно наклонени и оформят зелен тунел.  Пътят върви край Hoh River.  По-късно, в туристическия център, една баба-рейнджърка ми разказва, че в реката можели да се видят млади сьомги, излюпени от хайвера, хвърлен високо в планината, мигриращи към океана.  Постепенно навлизам във все по-гъста гора – смесица от борове, брези и други широколистни – обрасла с мъхове, провиснали по клоните.  Оставям колата и тръгвам да обикалям по пътеките наоколо.  Научавам, че високите иглолистни дървета са от вида Sitka spruce – от вида на смърчовете, при това най-едрите от тях!   Духове и призраци надничат иззад дърветата, скрити в мъховете и папратите.  Блатата и локвите край пътя също крият мрачни тайни.  Страховито-красиво е!  Продължава да ръми.  Питам бабата във Visitor Center-а знае ли прогнозата за времето – докога ли ще вали, тя се възмущава: “What do you expect, this is a Rain Forest!  Moreover, it is not a rain, just a shower!”  🙂

Hoh Rain Forest

Hoh Rain Forest

Излизам от дъждовната гора, продължавам на югозапад по път #101.  Оглеждам реката, но така и не виждам младите сьомги, поели дългия си път…  Не след дълго стигам до брега на океана.  Ехааа, прелест!

Ruby Beach:

скали, разхвърляни във водата, в които се разбиват вълните, кедри и смърчове по склоновете, каменист висок бряг, обит в мъгла, великолепие!  Продължавам още на юг по брега, до Кalaloch.  Все така прекрасно е.

Ruby Beach

Ruby Beach

В туристическия център разпитвам поредната баба-рейнджърка какво още не трябва да се пропуска в Olympic.  Оказва се, че съм пропуснала

водопада Sol Duc

Нищо, и без туй ще се връщам по същия път.  Продължава да ръми – not a rain, just a shower 😉   Тръгвам обратно – покрай дъждовната гора и градчето Форкс, отклонявам се по пътя към водопада, който преди съм подминала.   От паркинга до водопада се върви 1-2 мили по пътека през гората.  Лошото време е пропъдило туристите, вървя сама през гората.  Пресичам потоци и малки рекички.  Отвреме навреме се чудя дали не съм объркала пътя – чак пък толкоз жива душа да няма наоколо… Накрая срещам баща с малко момче – да, това е пътят.  Ето го и водопадът!  Рекичката Sol Duc прави завой 90° и се хвърля с главата надолу от стръмните скали!  Красиво е!  Шумна група китайски туристи нарушават горската самота.

водопад Sol Duc

Sol Duc Fall

Продължавам по пътя – #101, и отново съм покрай чудното

Lake Crescent

Мъглите все така се стелят ниско над водата и се оглеждат в нея.  Снимам, но тая прелест едва ли може да се улови на снимка…  Следващото малко езерце е Sutherland, с изумруден цвят на водата.  Толкова е красиво, че изглежда нереално… съвсем изумрудено!

Lake Crescent

Lake Crescent

Lake Crescent

Sutherland Lake

Sutherland Lake

Стигам обратно в Порт Анджелиз.  Тръгвам на кратка обиколка из градчето и около пристанището, откъдето утре сутринта предстои да хвана ферибота за Виктория.  Дъждът е спрял и късното слънце се оглежда в океана.  На юг се виждат снежните върхове на планината Olympic, под тях се стелят върволици от облаци.  Купувам си торба кайсии и праскови от супермаркета и се прибирам в хотела да си ги ям.

 

21 май 2012, понеделник

Рано сутринта напускам хотела и се подреждам на опашката за ферибота.  Той тръгва в 8:20, снощи съм си направила резервация, но се нареждам рано… за всеки случай!  Така сме ние, дето ни стяга шапката 🙂  Пък и без туй съм се събудила рано, изпила съм си кафето – какво друго да правя.  Дали ще си чета Киндъла в хотела или в колата – все тая.  Втора съм на опашката.  Идва време за ферибота, натоварваме се и се качвам на палубата.  Мрачно е, но не вали (засега).  Отплаваме.  Върховете, покрити със сняг, се показват над облаците в далечината зад нас.  Прекосяваме пролива Juan de Fuca и Salish Sea за час и половина и пристигаме във

Виктория, на остров Ванкувър в Канада

Формалностите на границата са почти никакви – Welcome to Victoria!

Port Angeles – Ванкувър, Канада

Port Angeles

Виктория, Канада

Фериботът към Виктория

От прогнозата за времето знам, че вероятността за дъжд е маааалко по-малка преди обед, затова от пристанището директно се отправям към

Butchart Gardens

– градът мога и в дъжд да го разглеждам, нали… Излизайки от пристанището, правя погрешен завой… още като го правя, осъзнавам грешката, ама вече е късно… мотам се известно време по уличките с надежда да се оправя, накрая решавам да питам двама пешеходци.  Butchart Gardens?  Ааа, ама то е далече оттук!  Знам, че е далече, бе –  кажете как да хвана посоката натам… Мъжът вади айфон, тропа по него и ми дава кратки и ясни напътствия.  ОК, ясно.  След малко съм на магистралата, разстоянието е към 20-25 км (тук разстоянието го мерят в километри).  Докато пътувам, пускат shower-а.

Въпреки кофти времето, паркингът на градината съвсем не е пуст.  Екипирам се с дъждобран (не толкова за мен, колкото за фотоапарата).  Докато си търся чадъра из багажа, през вратата на колата една ръка ми подава прозрачен найлонов чадър – “Това ли търсите?” – Хе, бравос, тъкмо това!  Момчетата на паркинга раздават чадъри на всички!  Освен че е удобно, изглежда и много красиво, като всички вътре в парка са с еднакви прозрачни чадърчета.

Butchart Gardens – Виктория, Канада

Butchart Gardens – Виктория, Канада

Butchart Gardens – Виктория, Канада

Butchart Gardens

Тръгвам из градината и още с първите метри оставам без дъх – толкова е красиво!  Цветя, цветя, цветя – азалии, лалета, анемонии, нарциси, незабравки, камелии  и такива, дето не им знам имената, пиршество от багри и аромати!  Нямам думи!  Дъждовното време не пречи – градината излъчва собствена светлина и изглежда даже още по-прекрасна, окъпана от дъжда!  Най-много са азалиите – сега им е сезонът – във всички прекрасни цветове!  Самата подредба на градините, съчетаването на цветовете – невероятно!  Май това е най-красивото място, на което съм била!  Наоколо се провиждат склонове на баири, по които пълзят мъгли.  В единия край на централната “долна” градина (sunken garden) е Ross Fountain – призрачен фонтан, който променя формата си в мъглата.   Японска градина, италианска градина… Фонтани, езера, мостчета, алеи, тотемни стълбове, още алеи с цветя… невероятно!  Обикалям отново и отново, докато не каталясвам съвсем, опитвайки се да балансирам с дъждобрана, чадъра и фотоапарата.  Тръгвам си, но сърцето ми остава в Butchart Gardens.

Връщам се във Виктория, отивам да се регистрирам в хотела (James Bay Inn) и да си поема дъх за 15 минути.  Междувременно shower-ът си е преминал в дъжд.  Хотелът ми е близо до центъра на града, екипирам се пак като космонавт – с дъждобран, шушлекови гащи и шапка, чадър, и тръгвам на обиколка.

Виктория е столица на канадската провинция Британска Колумбия.

Неголям град е – заедно с предградията е към четвърт милион.  Има съвсем европейски вид.  Центърът на града е около вътрешното пристанище (Inner Harbour) и се оформя от две емблематични сгради – Парламентът и хотел Empress, и двете прекрасни!  Дълго обикалям по улиците и около вътрешното пристанище в дъжда.  Тъкмо се прибирам в хотела, съвсем прогизнала – дъждът спира и даже грейва слънце!  Е, ще трябва пак да се излиза, няма начин!  Сменям чорапи и обувки и продължавам обиколката, към Beacon Hill Park, който е съвсем на брега на океана.  В небето светва дъга!  Отново обикалям около вътрешното пристанище, куполите на Парламента светят от слънцето!  Хората са изскочили, покрай брега вече свирят улични музикани, по улиците се разхождат конски каляски!  Веселба!

Виктория, Канада

Виктория, Канада

Виктория

 

22 май 2012, вторник

Тази сутрин мога и да се поизлежавам, че вчера падна голямо обикаляне…  Потеглям на северозапад по път #1, покрай бреговете на острова.  Пътят е хубав, не особено натоварен.  Отначало се катери по разни баири, после е покрай брега.  Островчета, заливи и проливи се преплитат.   В късния предиобед стигам до Нанаимо, където ще нощувам.  Градчето изглежда приятно, с атмосфера.  Пътьом минавам покрай мотелчето, за което имам резервация (Colonial Motel).  Офисът е затворен  и не се виждат признаци на живот…хмм, дали функционира това нещо… ама пък имам потвърждение на резервацията…  Нищо, ще видим по-късно.

Продължавам на северозапад, покрай брега.  Живописни градчета, кейове, плажове, чудно!  Апропо, днес не вали.  То така си беше и по прогноза, де – сериозно дъждовният ден беше вчера, следващите дни – 50:50, т.е. както се случи.  Днес си е направо чудесно.  Отбивам по някакво странично пътче – към Englishman River Falls – не знам какво е това, но тъкмо случай да проверя.  Пътчето се катери по баири, после – паркинг и пътека през гората, я – истински сериозен водопад, не било шега!  Много е хубав!

Qualicum Beach, Канада

Qualicum Beach

Връщам се и продължавам покрй брега.  Следващото градче е

Qualicum Beach

Слизам до плажа.  Пухкави бели облаци се кълбят над баирите отвъд пролива, на континента (или може би на друг остров?).  Ееех, че е хубаво!  Забелязвам малък инфо-център до брега, влизам.  Момичето тук е от онзи тип мераклии, които с ентусиазъм ти разказват всякакви неща, дето даже не си и предполагал, че ги има – едва съм успяла да попитам какво интересно има наоколо и тя вади разни карти и ми обяснява къде най-много си струва да отида, за кой парк се плаща вход и за кой – не, къде е веселбата в градчето и всякакви такива неща.  По нейно напътствие попадам в една вълшебна гора – сериозно! – посред градчето, спираш, влизаш и попадаш сякаш вдън горите тилилейски – гора с огромни дървета, обрасли с мъх и папрат, сякаш човешки крак не е стъпвал – чудо!  После спирам в центъра на градчето – чудесни къщички, площадчета, магазинчета – чак да ти се прииска да се заселиш в Qualicum Beach.

Връщам се обратно към

Нанаимо,

този път офисът на мотелчето е отворен.  Хотелиерката е една доста словоохотлива китайка, която ми дава подробни указания – къде в градчето е най-хубаво да отида, къде мога да си паркирам колата, за да се разхождам, как да стигна на другата сутрин до пристанището, откъдето предстои да взема ферибота – културно обслужване 🙂  Следвайки указанията, паркирам до парка, съвсем до брега, и тръгвам на разузнаване.  Градчето Нанаимо няма грешка!  Лодки, яхти, самолетчета, облаци, чайки – всичко си му е на мястото.   Странни фигурки от камъни край брега – оказва се няканъв ентусиаст, който балансира камъни – реди тези чудновати фигурки без лепило или няканъв друг адхезив – хмм!  Качвам се по баира покрай красива църква, после обратно до брега, по уличките на градчето.  Прибирам се в мотелчето по тъмно.  Китайката ми маха за лека нощ.

Нанаимо, Канада

Нанаимо

 

23 май, сряда

Днес е време да повторя упражнението с ферибота – този път от Нанаимо (Departure Bay) до Horseshoe Bay, близо до Ванкувър.  Вчера си мислех да хвана този в 8:30 сутринта, но тъй като така и така съм се събудила посреднощ, решавам да се метна на ранния – в 6:20.  Отивам да се наредя на опашката – пак съм втора.  Челникът ми заедно с Киндъла влизат в употреба.  Пътуваме през пролива между остров Ванкувър и континента – Strait of Georgia.  Пресичаме го за около час и половина.  Покрай нас се нижат сини планини, полускрити в мъгли и облаци, зад които се провиждат по-светло сини планини, и още по-светло сини планини, също полускрити в облаци, между тях проливи, свършващи в нищото – магическа синя гледка!  В далечината се вижда градът Ванкувър, контражур в изгряващото слънце!  Пристигаме в Horseshoе Bay.  Пътят към Ванкувър е задръстен, щото часът е тъкмо пиков, но успявам да се измъкна полека-лека.  Пресичам през Lion’s Gate Bridge и попадам в чудесния

Stanley Park

Обикалям по западния му край, спирам за малко – колкото за щрак, продължавам, след което – без да искам – правя погрешен завой и излизам от парка.  Улиците са сериозно задръстени, така че се отказвам да маневрирам, за да се върна обратно в парка, още повече че вече сме били там преди – колко? – 5-6 години.  Бавно и безславно се тътрузя през града

в посока Peace Arch – границата с Щатите

Някъде към 10 ч. пресичам границата и се отправям на юг, по магистрала #5.

Проливът Джорджия

Проливът Джорджия

Ванкувър, Канада

Ванкувър

В някакъв момент усещам стържене в стомаха и се сещам, че май съм гладна.  Някъде около грачето Бърлингтън слизам от магистралата с намерение да потърся нещо за хапване.  А, “Jack in the Box” – тук правят хубави сандвичи, от онези – тънките – дето няма нужда да си крокодил, за да можеш да ги захапеш.  Влизам и тъкмо си хапвам сандвича

– Ей, онази кола там вашата ли е?”.

Стряскам се

– Коя кола?

– Ей там, сивата?  Щото бабата току-що я удари!

Господи!  Зарязвам сандича и изскачам навън.  Някаква кола е спряла в задната врата на мойта.  Бабка на библейска възраст гледа уплашено и обясява, че се объркала и вместо спирачката, натиснала газта.  Още една кола е претърпяла поражение – бабката е успяла да забърше и нея, преди да се спре в мойта…  Полиция, протокол, телефон на рент-а-кар агенцията… Чудя се дали да ида до Сиатъл да ми сменят колата с нова, после се отказвам – всъщност, задната врата е поомачкана, но всичко друго изглежда наред и колата май върви нормално.

Продължавам към градчето Маунт Върнън, където имам резервация за нощувка (Days Inn) и което се оказва съвсем наблизо.  Пътьом се уверявам, че колата май си върви нормално и продължавам към следващата точка от маршрута –

националния парк North Cascades

Каскадите (Cascades) е планинска верига в западната част на Северна Америка – от южната част на Британска Колумбия в Канада, през щатите Вашингтон и Орегон, до Северна Калифорния.

Нюхалем, ВЕЦ Скагит

Newhalem, Skagit River Hydroelectric Powerhouse

Езеро Рос, Вашингтон

езеро Рос

От Маунт Върнън карам на изток по път #20.  Минавам през малки градчета, все покрай

Skagit River

Отпред се провиждат заснежени върхове, забулени в мъгли.  В градчето Newhalem спирам да си взема карта от туристическия център.   Нагоре по реката Skagit има няколко язовира с водноелектрически централи, построени през първата половина на миналия век и даващи понастоящем над  ¼ от електрическата енергия на Сиатъл.  Първи и най-стар е Gorge Dam.  Спирам при електроцентралата, по висящ мост пресичам реката, през гората стигам до неголям водопад.  Продължавам по пътя, отдясно изпод мъглата, сякаш от нищото, изплува водопад с няколко каскади, пресичащ целия баир.  Следващият язовир е Diablo Dam, още по-нататък – Ross Dam.  Когато се изкачвам над Ross Lake, слънцето вече преваля и езерото изглежда златно!  Красиво е.  Време е да се връщам, до Маунт Върнън са стотина мили, а слънцето е вече доста ниско.   На връщане спирам отново в Newhalem, пресичам реката по висящ въжен мост – отсреща има чудна гора с мъхове и папрати – Trail of the Cedars!  До хотела стигам съвсем по тъмно.

 

24 май, четвъртък

Следваща точка по маршрута –

националният парк Маунт Рение

Тръгвам сутринта по магистрала #5, после се отклонявам по обиколната #405, и… попадам в адско задръстване!   Ами… час пик, Сиатъл – трябваше да се сетя…  Около час почти не се движим, после изведнъж се отпушва.  Карам по път #167, после #161, минавам през градчето Eatonville, където съм планувала да нощувам, но не спирам, а продължавам напред – пътят е вече съвсем планински.  В градчето Elbe спирам да заредя бензин.  Пропуснах момента и тук той вече е на доста висока цена.  То изобщо в щата Вашингтон цените на бензина са Калифорнийски – 4.20-4.40 за галон, но тук, в планината, е даже 4.80.  В Elbe, до шосето, е Hobo Inn – истински железопътни вагони, превърнати в хотел – ех, да знаех!

Планината Rainier в облаци

Планината Rainier в облаци

От Elbe отбивам на изток по път #706, който води към парка.  Катерене нагоре-нагоре и отново – снежни върхове, мъгли… Времето се променя много бързо – в един миг свети слънце, в следващия се спуска почти непрогледна мъгла, завалява, после пак пеква.  Колкото по-нагоре се изкачвам, толкова по-снежно става – преспите покрай пътя са впечатляващи.

Пътят е разчистен до  Paradise Visitor Center,

там вече преспите са към метър, вали сняг, после грейва слънце, после се спуска мъгла и така…  Отвреме-навреме върхът се провижда в облаците – съвсем близо изглежда – рукой подать :). Обикалям наоколо в снежната красота – Paradise Inn изглежда чудесен, полу-заровен в преспите.

Paradise Inn

Paradise Inn

Мъглата пак съвсем припада и решавам да тръгвам обратно.  Отпред на пътя има спряла кола, спирам и аз – малка лисичка стои отстрани до пътя и гледа хитро.  По-надолу – още една, тази е съвсем беличка!  В долния туристически център – в Longmire – спирам и тръгвам на обиколка по

Trail of the Shadows

Чудесна гора!  Последен поглед към Маунт Рение, който се е подал иззад облаците, и продължавам към Eatonville.  Още е светло и решавам да пообиколя из градчето, а то едно такова весело и шарено, къщите изглеждат като кукленски!  Точно срещу мотела (Mill Village Motel) има един зъболекарски кабинет, с голям храст азалии отвън – просто да ти се прииска да ти пломбират зъб!   И мотелчето е много приятно!

Лисица

 

25 май, петък

Решавам да затворя кръга към

Сиатъл,

минавайки още веднъж покрай океана – по-точно

Cape Disappointment,

най-югозападната точка на щата Вашингтон.  Счита се, че разочарованието в името на носа е дошло от английския пътешественик и търговец на кожи капитан Джон Майърс, който за едната бройка пропуснал устието на река Колумбия.   Или може би пък от членовете на експедицията на Луис и Кларк, които успели да достигнат до Пасифика, но не видели никакви кораби там?  Кой знае… със сигурност обаче гледката от носа е великолепна!

Cape Disappointment, Lewis and Clark National Historical Park, Вашингтон 98624, Съединени американски щати

 

Има два фара – North Head Lighthouse и Cape Disappointment Lighthouse,

на юг се вижда устието на Columbia River, дълги вълни се разбиват в брега, перести облаци плуват в небето, ееех!  Имах намерение да отида и на север, по полуостровчето, започващо от носа, но се оказа, че него ден има някакъв всеобщ, всенароден garage sale и по улиците и пътищата беше панаир – реших да си го спестя.   Така че – на север по любимия път #101, после на изток по #12, по #8 и – хоп, в задръстването на магистрала #5!  Този път не беше толкоз драматично – най-много половин час да съм висяла.  Почти по светло успявам да стигна до мотела на летището (Rodeway Inn), където утре преди обед трябва да върна колата.  Допълвам резервоара до горе и съм готова!  Сметката показва, че съм навъртяла 1605 мили (като я връщам ще са вече 1608).  За една седмица точно – падат се по 230 мили на ден – е, не е кой знае какво.  Шеви се е представил добре, макар и ранен – 32 мили/галон.

Нос на отчаянието – фарът

Cape Disappointment, North Head Lighthouse

Нос на отчаянието – фарът

Cape Disappointment Lighthouse

26 май, събота

Около 10:30 сутринта връщам колата на летището.  Заради смачканата врата попълвам разни бумаги, давам им протокола на полицая, междувременно са се обадили от State Farm – застрахователната компания на бабата – и са ми дали claim number.  Надявам се да нямам разправии – все пак очевадно нямам никаква вина за инцидента!  Вземам такси до

гарата в Сиатъл (King Street Station)

Сградата на гарата изглежда добре отдалеч, но се оказва в ремонт и всички услуги са изнесени в разни бараки отстрани.  Тъй като до влака има още много време (тръгва в 4:40 следобед), опитвам да пообиколя наоколо, което се оказва нелесно, търкаляйки куфарче, по доста разбитите тротоари.  Изобщо районът покрай гарата не вдъхновява за разходки, затова се заемам с Киндъла.  Преди моя влак тръгва някакъв друг – май до Портланд, щата Орегон.  Наблюдавам хората, които се качват – ами всичките са някак симпатични :).  Може би само симпатични хора се возят на влакове?!

Идва време и за

моя влак – The Empire Builder!

Първо качват тези за спалните вагони, после за coach class.  Ехаа, вагоните са на два етажа, седалките са основно на втория етаж (на първия етаж има малко места за инвалиди, които не могат да се качват по стълбите;  там има и помещения за багаж, тоалетни и пр.).

Настаняваме се, седалките са супер удобни, могат да се накланят доста назад, предната част се вдига, за да можеш да си вдигнеш краката, отпред има масичка – както в самолетите, отгоре – индивидуална лампичка, отстрани има контакти – можеш да си включиш лаптоп, да си заредиш телефона, та даже и да си направиш кафе, ако си имаш бързоварче :).   Раздават и възглавнички.  Оказва се, че май броят на билетите го смятат така, че да се пада по една двойна седалка на човек – отначало някои седят по двама, но когато идва време за спане, виждам, че всеки е сам на двойна седалка.  Отделно има Sightseeing lounge, с големи прозорци и седалки, които се въртят във всички посоки.  Има вагон-ресторант (Dining car) и бюфет (Lounge/Café car), който е на долния етаж на Sightseeing lounge-а.  Там продават кафе, чай, сокове, вафлички и пр., вкл.  instant noodles – особено ценна находка!   Поехали!

Влак Амтрак, Америка

Влак Амтрак, Америка

Влак Амтрак, Америка

The Empire Builder –Амтрак влак

The Empire Builder

Отначало влакът се движи на север, покрай брега на океана – покрай плажове и пристани.  Свети слънце и плажовете са пълни с хора (събота е, освен това е дълъг уикенд – в понеделник е Memorial Day).  После влакът завива на изток и се гмурваме във високите планини – пак снежни върхове, обрасли с борове и смърчове, обвити с мъгли.   Слънцето бавно се скрива зад баирите.

Амтрак

 

27-28 май, неделя-понеделник

През нощта в просъница чувам как към нас закачат другата част на влака – която е тръгнала от Портланд, щата Орегон.  Развиделява се някъде около Libby, щата Монтана.  По-нататък са Whitefish и West Glacier – входът към националния парк Glacier (оттам влязохме миналата година).   Покрай прозореца отново прелитат баири, реки, потоци, водопади, пълзят мъгли.  Завалява – първо дъжд, после сняг, ама як сняг!  На гара Shelby дечурлигата от влака слизат да се бият със снежни топки!  После снегът спира, покрай прозореца почват да се нижат ферми, навлизаме в прерията.  Малко момче е застанало до линията, свалило си е гащите и си показва дупето на влака :).  Сещам се за Алф, който искаше да се дупи на полицая.   Виждат се сърни, зайци, един фазан, чапли…

Бърза сметка показва, че влакът се движи с нещо като 50 мили/час.

От Сиатъл до Чикаго са 2206 мили

(по ж.п. линията) и ги взема за 46 часа. Като включим спирките – излиза около 50 мили/час.  Не е много, което, разбира се, е чудесно – този влак е за кеф и зяпане.  Който бърза – самолет.

С влак от Сиатъл до Чикаго

С влак от Сиатъл до Чикаго

Голяма част от деня седя в Sightseeing lounge-а и щракам с фотоапарата.  Наоколо се оформят групички, водят се разговори.  Някакъв сладкодумец разказва как е минал по El Camino de Santiago – пътя на поклонниците в Северна Испания.  После някаква жена разказва как била родена в община на амиши, но ги напуснала.  Водят се разни спорове, вкл. религиозни.

Навлизаме в

The Great Plains

– поля, ферми, силози, купи сено, безкрайна равнина, огромно небе!  Не усещам как минава денят.  Някъде из Северна Дакота сме, когато се мръква.  Съмва се в Минесота.  Тръгваме покрай Мисисипи и доста дълго вървим покрай нея.

Големите равнини на Северна Америка

Големите равнини на Северна Америка

 

В Sightseeing lounge-а се качват двама представители на National Parks Services и разказват интересни факти за Мисисипи, организират викторина (кои са 6-те притока на Мисисипи, носещи имена на щати? :).  Минаваме покрай Минеаполис / Сейнт Пол – градовете-близнаци са полускрити в облаците.   При Ла Крос навлизаме в щата Уисконсин и се отделяме от голямата река – тя завива на юг, ние продължаваме на изток-югоизток.  Вече сме в Милуоки, после влизаме в Илиноис – минаваме Glenview, Morton Grove, движим се покрай Lehigh Ave. – все познати места.

И накрая – Union Station!

Чудесно пътуване с влак беше!  Още отсега си мисля – дали да не го повторя, този път от Сан Франциско, с California Zephyr?!

Чикаго

Влак

Чикаго, гара Юниън

Чикаго, гара Юниън

Чикаго

Чикаго

Отсечката до Кълъмбъс ще мина с автобус – имам билет за Greyhound,

но той е чак в 11 ч.  довечера, т.е. имам към 7 часа до тогава.   В Чикаго термометрите показват 35°С.  Въпреки жегата, не мога да не направя

една разходка из любимия Чикаго!

Оставям куфара в локър на гарата и се отправям на изток по Jackson Blvd.   Пресичам Chicago River, минавам покрай бившия Sears Tower, дето сега е Willis Tower, стигам до State St., там двама бутат едно закъсало такси, продължавам на изток – Michigan Ave., The Art Institute, Millennium Park, The Bean, езерото… всичко си е на мястото.  Мога спокойно да се връщам.  Засядам в чакалнята на Greyhound с Киндъл в ръка.

Чикаго

Нататък е ясно – автобус, дрямане, амиши, Кълъмбъс, час пик, за

Из националните паркове на Щатите (2): Glacier National Park и Скалистите планини 2

Из националните паркове на Щатите (2): Glacier National Park и Скалистите планини

Продължаваме обиколка из някои от националаните паркове на Съединените щати. Започнахме с Grand Teton и Йелоустоун. Днес ще продължим с  Glacier National Park и Скалистите планини

Приятно четене:

 

Из националните паркове на Щатите

част втора

Glacier National Park и Скалистите планини

7 септември.  Рано сутринта сме вече на път.  Съвсем наблизо е

Националният Парк Глетчер (Glacier National Park)

Тръгваме да го пресичаме от запад на изток, по 50-те мили на небезизвестния “Going-to-the-Sun Road” (Пътят, отиващ към слънцето).

 Национален Парк Глетчер – Glacier National Park, САЩ

 Езеро Макдоналд, Национален Парк Глетчер – Glacier National Park, САЩ

 Езеро Макдоналд, Национален Парк Глетчер – Glacier National Park, САЩ

Езеро Макдоналд, Национален Парк Глетчер – Glacier National Park, САЩ

 

 

Glacier National Park, 295 Mather Dr, West Glacier, Монтана 59936, Съединени американски щати

 

Отначало се движим покрай

езерото McDonald,

с прозрачни сини води, после започваме да се изкачваме нагоре, нагоре, нагоре… върховете наоколо вече са със снежни шапки.  Задминаваме група колоездачи – евалла им, по тоз баир…

 Национален Парк Глетчер – Glacier National Park, САЩ

Национален Парк Глетчер – Glacier National Park, САЩ

 Национален Парк Глетчер – Glacier National Park, САЩ

 Национален Парк Глетчер – Glacier National Park, САЩ

 Национален Парк Глетчер – Glacier National Park, САЩ

 

Стигаме до най-високата точка –

Logan Pass  – над 2000 м надморска височина

Гледката е омайна – отвсякъде високи сини планини, склонове обрасли с цветя, снежни глетчери.  Участъци от Going-to-the-Sun Road са в ремонт и ни отбиват ту в едното платно, ту в другото… пътят се задръства и чакаме в дълги колони… нищо – тъкмо има да се насладиш на гледката 🙂

 Ретро автомобил на Logan Pass в Национален Парк Глетчер – Glacier National Park, САЩ

  Logan Pass, Национален Парк Глетчер – Glacier National Park, САЩ

  Logan Pass, Национален Парк Глетчер – Glacier National Park, САЩ

От другата страна на склона пътят върви покрай

езерото Saint Mary,

също чудесно, кристално-синьо.

 

 езеро Сейнт Мери (Saint Mary lake) – Национален Парк Глетчер – Glacier National Park, САЩ

 езеро Сейнт Мери (Saint Mary lake) – Национален Парк Глетчер – Glacier National Park, САЩ

езеро Сейнт Мери (Saint Mary lake) – Национален Парк Глетчер – Glacier National Park, САЩ

Продължаваме на север и навлизаме в

местността  Many Glacier, покрай езерото Sherburne

Встрани от пътя са спрели няколко коли.  Спираме и ние, по системата “What’s up there?”.  Рейнджърка от парка сочи нагоре по склона на планината –

МЕЧКА!  Истинска, жива, черна!

Далече е, вижда се малко като буболечка, ама си е мечка, няма шега!  Бяхме чували за мечките из тези паркове, неотдавна по вестниците писаха за турист, станал жертва на мечешко нападение, даже си купихме свирки, за да плашим мечките при нужда 🙂  Малко по-нататък друг рейнджър показва през бинокъл даже няколко мечки гризли по склона.  Е, видяхме, значи, и мечки, можем спокойно да си ходим…

 Черна мечка – Национален Парк Глетчер – Glacier National Park, САЩ

 езеро Sherburne – Национален Парк Глетчер – Glacier National Park, САЩ

Паркът продължава на север,

отвъд границата с Канада,

която е съвсем близо.  Там вече се казва

Waterton Park

Тръгваме към него.  Пътят върви през съвсем пуста планинска местност.  Пресичаме границата през малък граничен пункт.  На задната седалка в колата съм прибрала една тояга, на която се подпирам отвреме-навреме.  Човекът на граничния пункт ме кара да я изхвърля, преди да минем границата – изискването е с цел ограничаване на разпространението на някаква болест по дърветата.  Наистина, на доста места из парковете се виждат изсъхнали борове…

Не след дълго влизаме и в парка Waterton.  Веднага си личи, че сме попаднали в друга държава (освен дето пътят се мери в километри, а не в мили) – в селището на парка по улиците се разхождат хора 🙂  Много е приятно, чудесно е.  Разхождаме се и ние, радваме се на късното следобедно слънце.  Селището е до езерото Waterton, горе на склона се вижда впечатляващият Prince of Wales Hotel, емблематичен за този парк.

 Prince of Wales Hotel – Waterton Park, Канада

Bear Mountain Motel – Waterton Park, Канада

 

 

Настаняваме се в малко мотелче с нарисувани мечки на стената – Bear Mountain Motel – и тръгваме да разглеждаме околността.

 

По Akamina Parkway стигаме до

Cameron Lake

Райско място!  Шегата настрана, направо се оглеждам дали ангели не пърхат наоколо 🙂  Обградено отвсякъде с високи снежни планини обрасли с борове, огряни от късното слънце на залеза, с прозрачни води, езерото ми взима дъха.  Клише отвсякъде, ама на… красиво!  Връщаме се и продължаваме разходката из селището в парка.  Пълен кеф!

 Езеро Камерън – Waterton Park, Канада

 Птица край езеро Камерън – Waterton Park, Канада

езеро Камерън – Waterton Park, Канада

 

8 септември.  На сутринта посрещаме изгрева над езерото и продължаваме обиколката из парка. Вземаме си сбогом с мечките в мотелчето и поемаме по Red Rock Parkway.

 езеро Камерън – Waterton Park, Канада

 езеро Камерън – Waterton Park, Канада

Минаваме покрай върхове с причудлива форма и стигаме до

Red Rock Canyon

– малко поточе е издълбало внушително дълбок каньон в червените скали.  Красиво е!  Край пътя стои сърничка.  Не мърда.  Мисля си дали пък не е статуя?!  Накрая мръдва с ухо – жива е, и хич не ѝ пука, че сме на 5 м от нея.

 Red Rock Canyon – Waterton Park, Канада

 Сърна – Waterton Park, Канада

 Waterton Park, Канада

 Waterton Park, Канада

Поемаме обратно и

пресичаме обратно границата

Отбиваме се до една от местностите в югоизточната част на парка Glacier, която вчера пропуснахме –

Two Medicine

Преди да прокарат  Going-to-the-Sun Road, тук е била най-посещаваната част на парка.  Отново езеро с кристални води, отново снежни върхове наоколо, отново чудно красиво, ох, как да не се повтаря човек!

 

 Национален Парк Глетчер – Glacier National Park, САЩ

 

Национален Парк Глетчер – Glacier National Park, САЩНационален Парк Глетчер – Glacier National Park, САЩ

 

 

Поемаме на югоизток през щата Монтана.  Следващата ни цел е

паркът Rocky Mountain,

който е далеч, на почти 1000 мили, така че – газ!  Винаги съм си мислила, че щатът Монтана е планински – може би заради името… Ми не е!  Планинска е само най-западната му част, където е паркът Glacier.  Оттам нататък е прерия, хълмиста равнина.  Big Sky Country.  Напълно пуст!  Огромна територия – третият най-голям щат след Тексас и Калифорния (Аляска не я броя), но съвсем пуст.  Караш, караш с часове и не виждаш жива душа – ни град, ни село, ни дявол… тук-там има заграждения, в които пасат крави – не знам кой се грижи за тях, като наоколо няма никакви селища… е, те сами се грижат за себе си де, ама все пак… А, и ветрогенератори тук-там по баирите показват, че все пак и оттук е минала цивилизацията.

 път в Монтана

 Ветрогенератори, Монтана

Спираме да преспим в

градчето Billings, което май се явява най-големият град в Монтана

 

9 септември.  Продължаваме на юг-югоизток.  Не след дълго напускаме щата Монтана и

влизаме в Уайоминг

Все същия пейзаж – безкрайна прерия, безкрайно синьо небе и само пътят показва, че мястото е обитаемо.  Известно време караме зад кола с регистрационен номер от щата Аляска.  Ей, че ми се ходи в Аляска!  Пресичаме целия Уайоминг и навлизаме в

Колорадо

– Colorful Colorado!  Пейзажът се променя – на запад вече се виждат високи планини, движението става по-оживено, около Fort Collins почти попадаме в задръстване – брей, бяхме забравили, че има и такива неща 🙂   Напускаме магистралата I-25 и се отправяме към планините на запад по път #34.  Започваме да се катерим нагоре, нагоре, между скалисти високи баири, и ето ни в Estes Park – планинско курортно градче, на входа на

парка Rocky Mountain

Настаняваме се вчудесно мотелче и се втурваме към парка, преди да е успяло да се мръкне.  Решаваме днес да покрием отсечката на юг, до Bear Lake, а за утре да оставим пътя на запад – Trail Ridge Road.   Върховете наоколо са си нахлупили облачни шапки и са много шик!  Сърни и елени с голеееми рога се разхождат наоколо.  В Мечешкото езеро се оглеждат високи борове, сини върхове и бели облаци.  Също и в съседното Sprague Lake. Луната вече се е показала над върховете, връщаме се в

градчето Estes Park

– много весело и шарено.

Rocky Mountain, Колорадо Rocky Mountain, Колорадо

 Елен – Rocky Mountain, Колорадо

 Елен – Rocky Mountain, Колорадо

10 септември.  Облаци и сняг се белеят по върховете на сутрешното слънце.  Тръгваме да ги катерим на запад, по Trail Ridge Road.

Впрочем, по доста от гористите склонове се виждат участъци от напълно изсъхнали борове.  Става ясно, че виновник е една дребна гад – mountain pine beetle – дребен бръмбър, който се завирал и си снасял яйцата под корите на боровете;  щом се излюпят, лакомите ларви постепенно унищожавали дървото, излапвайки вътрешността на кората му.   За разрастване на белята особено спомагало глобалното затопляне – по-рано, през студените зими много от бръмбарските яйца не успявали да преживеят, но сега вече, с по-меките зими, бръмбарите-злодеи се чувствали все по-комфортно и с добър апетит… лоша работа!

 Rocky Mountain, Колорадо

 Rocky Mountain, Колорадо

Пътят се катери стръмно нагоре.  Долината, от която тръгнахме, е вече далече долу.  Продължаваме да катерим… облаците вече са съвсем близо 🙂  По скалите наоколо търчат дребни чипмънкове.  Вече сме между снежните преспи на глетчерите!  В най-високата точка на прохода GPS-ът на телефона ми показва 3712 м!  На високо ниво протича рожденният ми ден 🙂  Никога не съм се качвала толкоз нависоко!  Спираме прi

Fall River Pass

редом с преспите на ланшния сняг.  Докъдето стига погледът – море от планински вериги, скалисти върхове, забили глави в облаците.

Вододелът на Северна Америка – Rocky Mountain, Колорадо

Вододелът на Северна Америка

Езеро Irene – Rocky Mountain, Колорадо

 

Малко по-нататък,

при Milner Pass, минава континенталният водораздел

– потоците на изток от него постепенно се събират в Мисури, оттам в Мисисипи, и оттам – в Мексиканския залив, т.е. в Атлантическия океан; потоците на запад пък се събират в река Колорадо и оттам – в Калифорнийския залив, в Тихия океан.  Вече слизаме по обратния склон.  Спираме при чудно красивото езеро Irene.  Малко по-сетне стигаме и до реката Колорадо, все още във вид на поточе – да не повярва човек какви подвизи я чакат по-нататък – цял Голям Каньон ще прокопае!

Край пътя са наспряли коли – значи пак има нещо интересно за гледане!  Спираме и ние.  Голям лос и малко лосче пият вода в един голям гьол долу в ниското.  Много са симпатични!

 Лос – Rocky Mountain, Колорадо

 Лос – Rocky Mountain, Колорадо

Вече сме слезли доста надолу, пътят минава покрай няколко големи езера –

Lake Granby е най-голямото,

пълно с яхти и прочее платноходки.  Небето се е покрило с перести бели облаци, които се отразяват в езерата.  Излизаме от парка, караме на запад по път #40, покрай река Колорадо, която постепенно набира сила.

 

Lake Granby, Колорадо

 

 

Облаците на хоризонта започват да се сгъстяват и небето става все по-драматично.  Вижда се как ту тук, ту там в далечината се изсипва порой.  Ние обаче минаваме между капките.  Скалите наоколо стават все по-червени – личи си, че наближаваме

щата Юта 🙂

Доста съм обикаляла вече из Щатите и за мен най-причудливо красивият щат, с извънземни и невероятни гледки, е Юта – с всичките тези червени скали и безкрайното небе (е, Големият Каньон е в Аризона, но е съвсем близо до границата в Юта 🙂 ).  Ето я и табелата – Welcome to Utah –  Life Elevated!

 

Край пътя стърчи табела “Dinosaur National Monument – 22 mi”.  Е, няма начин да не го видим.  Оказва се, че тук са открити множество вкаменелости на динозаври.  За съжаление, не успяваме да ги видим – вече е привечер и музеят в парка е затворен.  Но пък гледките наоколо са невероятни!   Комбинация от причудливи скали и драматично небе – чудо!  Слава богу, че решихме да се отбием!  Спираме за нощувка в градчето

Vernal

 

 Из щата Юта

 Из щата Юта

 Из щата Юта

 

 Из щата Юта

Из щата Юта

11 септември.  Пътешествието ни е към края си.  Остава да се доберем до

Солт Лейк Сити

Пътуваме по високо плато, всред червени скали.  Спираме за малко до Strawberry Reservoir, после почваме да катерим баирите, обграждащи Солт Лейк Сити от изток, минаваме покрай Park City, и ето ни в града на мормоните.  Имаме време за една бърза разходка из града – спираме до внушителния мормонски замък, после се отправяме към летището.  От прозорците на самолета посрещаме изгрева на пълната луна.

 Солт Лейк Сити

Солт Лейк Сити

 

 

Автор: Румяна Койнова

Снимки: авторът

Други разкази свързани със Съединените щати – на картата:

КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА!

Из националните паркове на Щатите (1): Grand Teton и Йелоустоун 7

Из националните паркове на Щатите (1): Grand Teton и Йелоустоун

Днес Румяна ще ни води на обиколка из някои от националаните паркове на Съединените щати. Започваме със Скалистите планини, Grand Teton и Йелоустоун.

Приятно четене:

 

Из националните паркове на Щатите

Grand Teton и Йелоустоун

В началото на септември 2011 направихме обиколка из няколко от планинските национални паркове в Щатите:  Grand Teton, Yellowstone, Glacier и Канадското му продължение Waterton, Rocky Mountain, Dinosaur – за която искам да ви разкажа.

3 септември.  Стартираме от Солт Лейк Сити, щата Юта, където сме пристигнали със самолет предишната вечер и сме взели кола под наем.  Солт Лейк Сити е всред

Скалистите планини,

отвсякъде е обграден с внушителни високи баири.  Цялото ни пътешествие през следващите 9 дни ще е все из Скалистите планини, впрочем.  (Едно време, като ходех на училище – а това беше доста отдавна – тези планини ги учехме като Кордилерите;  не знам откъде е дошло това – може би от някой Кубински учебник по линия на соц-обмена?!;  във всеки случай тук, в Щатите, никой не е чувал за Кордилерите – казват си се Rocky Mountains * 🙂 (всъщност Скалистите планини са част от Кордилерите. Още малко по темата – бел.Ст.)

 Из националните паркове на Америка

 езеро Bear Lake, Айдахо

Първо караме на север по магистрала I-15, после се отклоняваме на североизток по шосе #89, пресичаме югоизточното ъгълче на щата Айдахо – колкото да снимаме табелата “Welcome to Idaho” – покрай красивото синьо езеро Bear Lake, и навлизаме в Уайоминг – “Welcome to Wyoming – Forever West”.

 Афтън – Уайоминг, САЩ

Пейзажът е планински, със заоблени гористи баири, зад които постепенно почват да надничат остри скалисти върхове със снежни шапки.  Навлизаме в

парка Grand Teton

Гледката е впечатляваща!  Цял ред от висо-о-оки снежни върхове, сред които стърчи най-високият – Grand Teton, почти 4200 метра.  Около него са Mount Owen, Middle Teton, South Teton – все високи, скалисти и остри – като забучени в небето.

 

 Grand Tenton – Уайоминг, САЩ

Grand Tenton и Snake river – Уайоминг, САЩ

Grand Tenton и Snake river – Уайоминг, САЩ

 

Между тях и пътя тече Snake River.  При Moran Junction обръщаме, пресичаме реката и пред нас е

 Jackson Lake – синьо-синичко!

Още по на юг е Jenny Lake, с обрасли с борове брегове. Продължаваме към Jackson Hole, където имаме резервация за нощувка.

Jackson Hole е доста лъскав планински курорт,

с луксозни хотели, но има и един – The Hostel – който си е… еми хостел 🙂 екстра си е! 🙂   Няколко различни по калибър лифтове водят нагоре по баирите.  Единият качва направо цели “автобусчета” нагоре по въжетата.  Зад баирите забелязваме да се вият кълбета пушек – изглежда съвсем като пожар!  Оказва се, че наистина е пожар – контролиран горски пожар – и такива имало.  След кратка разходка и порция пица се приютяваме в хостела.

 Jackson Hole – Уайоминг, САЩ

Jackson Hole – Уайоминг, САЩ

 

4 септември.  Слънцето изгрява иззад боровете.  Време е да хващаме пътя.  Има и по-ранобудни от нас – два големи шарени балона с кошове бавно се издигат в небето.  Тръгваме по обратния път на север, покрай острите скалисти върхове с блестящи на сутрешното слънце глетчери.  Още по-красиви изглеждат на сутрешна светлина!  Спираме отново покрай Jackson Lake, спускам се с фотоапарата по стръмния бряг, за да хвана в преден план една туфа жълти цветя и… за малко не се претрепвам.  Е, не точно, но се сурвам надолу и в стремежа си да опазя апарата от потрошаване, си поизкълчвам крака – не е лек животът на фотографа… Оттук нататък малко нещо куцукам, ама – това не плаши душите наши :).

 

 Скалистите планини – Уайоминг, САЩ

 Скалистите планини – Уайоминг, САЩ

Jackson Lake – Уайоминг, САЩ

Продължаваме на север покрай Snake River, по Rockefeller Memorial Parkway, и – йей! – влизаме в

парка Yellowstone!

 

Yellowstone, Съединени щати

 

Първият национален парк (създаден 1872 г.), на площ почти 1/10 от територията на България (приблизително квадрат 100 х 100 км), разположен върху активен супервулкан, с около 300 гейзера и още толкова водопада, множество горещи извори, калдери, вкаменени дървета, реки, езера, каньони, бизони и всякакви чудесии.

 Йелоустоун – Уайоминг, САЩ

Не, Йелоустоун не е еднозначно красив – на места е подтискащ и мрачно-пустинен, направо зловещ със сухите дървета и миризма на сяра, разнасяща се от бълбукащата кал.  На други места е прекрасен, с гейзери, езера в невероятни цветове, буйни реки с каньони и водопади.  Общо казано, Йелоустоун е невероятен, неповторим и вълнуващ – нещо, което няма къде другаде да видиш.

 Йелоустоун – Уайоминг, САЩ

Национален парк Йелоустоун, САЩ

 

Движим се на север покрай Lewis River, покрай Lewis Lake, в далечината се вижда Shoshone Lake.  После покрай West Thumb – западния залив на езерото Йелоустоун – завиваме на запад, към една от най-големите атракции на парка Йелоустоун –

гейзера Old Faithfull (Стария Верен)

В Йелоустоун има към 300 гейзера, някои от тях са по-големи и изригват доста по-високо от Old Faithfull, но техните изригвания са доста по-непредсказуеми и въпрос на лично настроение 🙂 , докато Старият Верен си изнася представлението най-редовно и прилежно на всеки 90 минути, без капризи и глезотии.  Оказва се, че сме пристигнали тъкмо навреме – следващото изригване се очаква след около 10-15 мин.  Точно по обед е.  Настаняваме се на пейките около гейзера, заедно с няколко стотин други зяпачи, приготвяме фотоапаратите и затаяваме дъх.  Бълбукането отначало е слабо, после все повече пръски се разхвърчават наоколо, докато накрая гейзерът се развихря в пълната си прелест и мощ. Вода и дим хвърчат на около 50 м височина!  Спектакълът продължава 7 минути (отчетено по тайминга на първата и последната ми снимка), след което само белият дим над дупката показва къде се е скрил Верният.  По-късно надвечер се опитахме отново да го видим, но не можахме да го улучим така добре, като първия път – оказа се, че шоуто току-що е приключило и не ни се чакаше час и половина до следващото…

Апропо, повече от половината гейзери в света се намират в парка Йелоустоун!  Има малко в Русия (Камчатка), малко в Чили, в Нова Зеландия и Исландия, но тук са най-много.  Така че, ако на някого му се гледат гейзери – Йелоустоун е мястото :).

 гейзер Old Faithfull (Стария Верен) – Йелоустоун, САЩ

Продължаваме на север покрай още няколко гейзерски сборища – Upper Geyser Basin, Midway Geyser Basin, Lower Geyser Basin – повечето в момента са само бълбукащи езерца, някои се поуригват малко на сяра.  Завиваме на изток към другото най-известно място на парка – Големият Каньон на Йелоустоун (The Grand Canyon of the Yellowstone).  На това място реката Йелоустоун е прокопала доста дълбок каньон – дълбок 300-400 м и широк към километър, с

два водопада – горен и долен (Upper Falls, Lower Falls)

и мяско за вдъхновение (Inspiration Point) 🙂  Много е красиво!  Между боровите гори по платото се врязват червеникави стръмни скали, долу тече реката – буйна и зелена, скачаща с главата надолу отвреме навреме за разнообразие.

 Водопади – Йелоустоун, САЩ

 Национален парк Йелоустоун, САЩ

 Национален парк Йелоустоун, САЩ

Продължаваме на юг.  Пътят през парка описва една голяма осмица – днес обикаляме долния кръг на осмицата, горният сме го оставили за утре.  Минаваме покрай серния калдрон (Sulphur Caldron) и калния вулкан (Mud Volcano) и стигаме до голямото

Йелоустоунско езеро (Yellowstone Lake).

Намиращо се на около 2400 м надморска височина (по-високо от Черни връх!),  през зимата езерото се покрива с 1 м дебел слой лед.  Изобщо, целият парк Йелоустоун се простира почти изцяло на над 2400 м височина и през зимата е покрит със сняг и недостъпен – пътищата там се затварят в края на есента и се отварят късно на пролет.

Серен калдрон (Sulphur Caldron) – Национален парк Йелоустоун, САЩ

 Серен калдрон (Sulphur Caldron) – Национален парк Йелоустоун, САЩ

 

 Серен калдрон (Sulphur Caldron) – Национален парк Йелоустоун, САЩ

Серен калдрон (Sulphur Caldron) – Национален парк Йелоустоун, САЩ

Серен калдрон (Sulphur Caldron) – Национален парк Йелоустоун, САЩ

 

 

 

Преди  мръкване обикаляме още малко гейзери и горещи извори – в Black Sand Basin, Biscuit Basin – навсякъде има направени удобни дървени пътеки до бълбукащите езерца, с предупреждения да не се доближаваш, освен ако не искаш да бъдеш сварЕн.  А те, езерцата, бълбукат и хвърлят вода, напомняйки, че отдолу къркори жив вулкан – не какъв да е, а супервулкан, на който по график май му било време пак да изригва – в следващите плюс-минус десетина хиляди години 🙂   Твърди се, че тъй като той – вулканът, по-точно горещата му точка – си стои на място там долу, а североамериканският континент се движи бавничко на запад-югозапад, така се е образувала долината на Snake River.

 Snake river – Национален парк Йелоустоун, САЩ

Но стига толкоз за днес.  Подминавайки няколко кротко пасящи бизона, се отправяме към градчето West Yellowstone, на западния вход на парка, където ще нощуваме.  Градчето е типично туристическо, с много хотелчета и ресторантчета.  Привечер по улиците е пълно с туристи.  Нощуваме в Evergreen Motel.

5 септември.  Рано сутринта отново сме в Йелоустоун.  Близо до входа пасе стадо лосове (от по-дребните, дето тук има казват elk, а не онези големите добичета – moose-овете), спираме да ги видим.  Когато край пътя има нещо интересно, това лесно се разбира по спрелите коли.  Не дай си боже да спреш, за да облекчиш някаква нужда – веднага поне още няколко коли ще спрат, ще подадат глави от прозорците и ще питат “What’s down there?” – това от личен опит (е, не бяхме спрели да се облекчаваме, а само да се поогледаме, но две каки веднага спряха зад нас и проточиха глави като костенурки J).  Днес ще обикаляме горния кръг на осмицата, така че се отправяме на север.  През Artist Paintpots (бълбукащи езерца във всякакви причудливи цветове) и Roaring Mountain (пушеци и мирис на сяра), стигаме до

Mammoth Hot Spring

Много причудливо място, невероятно красиво и странно.

 

 Изворът на мамута (Mammoth Hot Spring) – Национален парк Йелоустоун, САЩ

 Изворът на мамута (Mammoth Hot Spring) – Национален парк Йелоустоун, САЩ

 Изворът на мамута (Mammoth Hot Spring) – Национален парк Йелоустоун, САЩ

Вкаменени дървета – Национален парк Йелоустоун, САЩ

Множество тераси са като замръзнали, обагрени във всички отенъци на жълто, оранжево, червеникаво, керемидено.  Невероятна работа, много красиво, а и малко зловещо със стрърчащите изсъхнали дървета…

Продължаваме на изток и юг, отбиваме се да видим вкаменените дървета, отново спираме до големия Йелоустоунски каньон, водопадите на Йелоустоунската река, вдъхновяваме се на мястото за вдъхновение :).  Гейзерите в Norris Basin са едни от най-впечатляващите – прекрасни, във всички цветове, и страховити, с пушеци и кал.  Отново спираме и се дивим на терасите при Mammoth Hot Spring.  Нима наистина не са конструирани от архитект с развинтено въображение?!  Късно следобед тръгваме на север, към северния изход на парка.  Табела край пътя обозначава пресичането на

45-тия паралел – средата на пътя между екватора и северния полюс

 45 паралел – Национален парк Йелоустоун, САЩ

 Йелоустоунска река – Национален парк Йелоустоун, САЩ

 Национален парк Йелоустоун, САЩ

 

 

 

Покрай Yellowstone River, излизаме от парка през Roosevelt Arch.  Нощуваме в градчето Gardiner.  В пристъп на хипогликемия, спирам в магазинче да си купя бонбони.  Продавачката – младо момиче – се заглежда в името ми на кредитната ми карта и ме пита дали съм рускиня.  Не съм рускиня, българка съм.  Момичето ококорва очи като палачинки – оказва се, че също е българка, а такива не минавали тук всеки ден – окончателно ми повярва едва като заговорих на български.  Нощуваме в един от любимите ни Super 8 мотели.  На сутринта същото българско момиче, плюс още няколко такива, оправят стаите в мотела.  По линия на студентските бригади били.

6 септември.  Отправяме се на север по път #89.  Пътуваме през щата Монтана.  Следващата ни цел е паркът Glacier.  Днешният ден е главно за пътуване – почти 700 км са пред нас.   От път #89 завиваме на запад по магистрала I-90, после на север по път #83.  Пътуваме основно през хълмисти плата.  В последната част на пътя минаваме през иглолистни гори, край няколко красиви езера – Salmon Lake, Seeley Lake, Lake Inez, накрая чудесното Swan Lake.  Наблизо има и

друго голямо езеро – Flathead Lake.

Правим опит да го видим и него, но след няколко неуспешни опита да намерим подход и място за паркиране, се отказваме – отвсякъде попадаме в частни имения.  Продължаваме към градчето Columbia Falls, където ще нощуваме.  На картата се вижда друго езеро наблизо – Hungry Horse Reservoir.  Решаваме да използуваме времето до мръкване, за да го видим.  Тръгваме по някакво странично пътче, което се вие по баирите нагоре, между гори от високи борове. Минаваме покрай малко, но

много красиво езеро – Lion Lake

 

 Lion Lake, Америка

Боровете се отразяват във водното огледало и е чудно хубаво в залезната светлина.  Докато стигнем до Hungry Horse е почти мръкнало, но все пак успяваме да видим впечатляващо високата му язовирна стена.  Наоколо няма жива душа, високо в планината сме, обградени от високи борове и тишина.

Очаквайте продължението

Автор: Румяна Койнова

Снимки: авторът

Други разкази свързани със Съединените щати – на картата: КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА!