Archive for the 'Румяна Христова' Category

февр. 05 2009

За моето корфуанско приключение, Павката и други животни (2)

Днес ще продължим с приключението на Руми на остров Корфу. Вече прочетохме забележителното й пътуване с автобуса до Керкира, днес ще разгледаме самия остров. Приятно четене:

За моето корфуанско приключение, Павката и други животни

част втора

Ден 4

Палиокастрица

Нищо не мога да кажа по въпроса, защото просто не отиваме. Много ни идват емоциите от първите дни и решаваме да почиваме.

Днес ще ни изхвърлят от четиризвездния хотел и ще ни настанят във вече оправените ни стаи. Затова сутринта метваме багажа в автобуса, който отпрашва за Палиокастрица, а ние само с най-необходимото — бански и хавлии — тръгваме на плаж.

Предната вечер решаваме да намерим капитан Костас и в сряда, 20 юни да направим с него една екскурзия по южния бряг, без да се съобразяваме с групата. Речено-сторено. Не се налага много да търсим Костас, той просто си е там. Питам го какво влиза в цената, той вика: keine Probleme, all inclusive. Тъкмо да бием ръцете и той вика: Малка предплата, bitte! Малка, малка — 10 евро. Останалите 30 — в сряда.

Добираме се криво-ляво до хотел Месонги.

За хотела: Месонги

е голям хотел на фона на другите хотели наоколо. Около него има още не знам колко хотелчета, бунгала, басейни и ресторанти. Едно ще ви кажа: Ако търсите спокойствието, както аз и Павката, никога, никога, ама никога! не ходете в хотел Месонги. Групи пристигат, групи си отиват, а вечерите, о вечерите са върхът! Аниматори от разни страни развличат немските бабички по различни начини. Не че имам нещо против немските баби, но когато отидат на почивка се държат като ужилени от конска муха магарици — вирват опашки и тежко и горко на околните. То са музики, то са танци, то песни — все нови и нови Аktivitaeten (така му се вика на немски = дейности). Мило и друго бих дала всъщност да видя и българските баби, облекли бели костюми и накривили капели да хукват по света, ама да не зачеквам болни теми — не му е мястото тук.

Та отиваме на рецепцията и аз мило обяснявам, че сме от BG-групата, която в събота имала проблеми с настаняването, били сме в хотел Делфиниа и сега идваме да се настаним в оправените ни вече стаи. Насреща ми мигат невинни холандски очета (повечето работещи в хотела са момчета и момичета — стажанти, назначени на половин заплата. Ще се бръкне гръкът да даде цяла заплата на квалифициран персонал, знаете ли кога?) Девойката нищо не знае за нашия случай. Изпраща ни на другата рецепция. Там, слава богу, ни дават ключа и се понасяме към заветната стая 636.

6 коментара

ян. 29 2009

За моето корфуанско приключение, Павката и други животни (1)

Днес отново ще се разходим до топлите места — до неповторимия остров Корфу. Освен всичко друго ще разберем защо кучетата на Корфу не лаят:-)Приятно четене:

За моето корфуанско приключение*, Павката** и други животни***

(да ме прощава Джералд Даръл)

* — по името на о. Корфу; оттук нататък корфуанци ще наричам местните жители — няма нищо общо с марсианци, поне в повечето случаи

** — съпругът ми; от няколко дена с изтекла гаранция

*** — става въпрос предимно за комари, кучета и кудкудякащи кокошки

част първа

Остров Корфу, покрай книгите на Джералд Даръл, беше моя детска мечта.

Не мислех, че ще я осъществя, а то се оказа от просто, по-просто — решаваш и тръгваш. Разрових се в Internet, избрах си туроператор, дните за пътуване и готово.

Десет дни преди отпътуването ми съобщиха, че сменят хотела ни с по-добър. Рекох си: „Божичко, какви късметлии сме!“. Обадиха се отново два дена преди датата на тръгване, за да ме информират, че ще пътуваме с чисто нов автобус VOLVO, рег. № М…. АМ и че променят часът на тръгване от 21.00 на 19.00, за да хванем по-ранен ферибот от Игуменица. Като водач ще ни придружава Весето — колега от ИЧС.

Ден 1: Отпътуването

В 18.30 с Павката чинно се строяваме на уреченото място пред „Св. Александър Невски“. Тук вече чакат няколко човека. Ето я след малко и Весето — изглежда малко напрегната. Как не, група непознати хора, път, отговорност си е. Мобилният ѝ телефон звъни. Гледам как лицето й се променя. „Какво става?“ „Ами, в последния момемт са сменили шофьорите с двама, които не познавам“. Неприятно е, особено когато не знаеш дали познават пътя.

Ето го и автобусът и съответно първата изненада: От всичко, казано за автобуса, вярна се оказа само регистрацията му. Нито е VOLVO, още по-малко е нов. От него се измъкват двама господа (шофьорите), говорещи диалект, който не мога да определя от коя част на BG е. Нейсе! С нас ще пътува и още един по-малък автобус.

Натоварваме се криво-ляво и потегляме. Вторият автобус закъснява — както после се оказва, никой не си е дал труда да информира две дами от групата, че часът на тръгване е изместен. Весето ни пожелава една незабравима ваканция. Не знам дали подозира, колко права ще се окаже впоследствие.

Отправяме се към западния изход от София — през Владая. Петък е, 19.00, сещате се, нали? Пъплим едва-едва и 20-те километра до Перник ни отнемат 1 час и 40 минути. Оттам нататък нещата потръгват. Само дето климатикът в задната част на автобуса не работи, докато ние отпред (пак късметлии!) умираме от студ и става все по-ясно, че нещо със седалките не е в ред – Имат странна форма, която никак не отговаря на моята анатомия (доста пищна!) и коленете ми опират в предната седалка. Май че не е въпрос на анатомия, защото и Павката се върти насам-натам и не може да си намери място.

Спираме за почивка в Кресна — за по една чорба, защото утрото е далеч. Границата минаваме бързо — никой не ни и поглежда. Почти целият автобус вече спи. Аз се опитвам да държа под око шофьора, обаче накрая се предавам и задремвам. В просъница виждам светлините на Солун и след това заизкачваме

планината Пиндос

Проходът се нарича Катара — от гръцката дума за проклятие. Най-високият връх тук е около 2630 метра. Завои, завои, слава богу никой не повръща. Спираме за почивка край Мецово — нещо като нашите стари етнографски селища. Не го виждаме, само набързо кафенце и нещо за хапване.

Кучи студ! Аз съм по блузка без ръкави. Егати топлата Гърция! Ще умра от студ, преди да съм видяла Корфу. Скачаме в автобуса.

Йоанина — град край езеро,

основан от император Юстиниан. През 1878 год. Али паша го завзема и го прави главен град на своята област, като по този начин се отделя от султана. В града живяла една кирия Ефросина. Хубава била жената, млада, мъжът й — търговец — не се прибирал по шест месеца в годината. За разлика от другите жени, тя излизала, видял я синът на пашата и се влюбил в нея. Жена му помолила Али паша да направи нещо и той заповядал да я удавят в езорото. После съжалил и заповядал да хвърлят в езорото много захар, но кирията вече я нямало. Йоанина изглежда добре, ама в момента хич не ми е до възторгване от красоти.

Четете по-нататък>>>

11 коментара

Switch to mobile version