Archive for the 'Жаклин' Category

мар. 31 2009

Мароко през зимата (3): Легзира и Сауера

Днес ще прочетем трета и последна част от пътуването на Жаклин до Мароко. Започнахме с Казабланка и Маракеш, а за последно я оставихме в Пустинята и океана. Сега ще продължим с Легзира и Сауера. Приятно четене:

Мароко през зимата — Легзира и Сауера

част трета

Неземната Легзира

Както споменах в предишната част, крайната цел на цялото пътуване на юг по крайбрежието на Атлантическия океан, беше местността Легзира. Мястото се състоеше от три скални арки, оформени от най-големия творец — природата, а между тях сгушени малки райски кътчета. На най-широкото място имаше 3—4 хотелчета, но понеже беше зима (26—28 градуса!), само 2 от тях работеха.

Първоначалната ни идея беше да наемем стая в едно от тях, но първо, че имаше голяма група тинейджъри на сърф училище, второ през деня нямаше ток, а вечер пускаха някакви генератори, та да виждаш къде стъпваш и къде и с кого си лягаш! Ние, разбира се, прекарвахме колкото се може повече време на плажа, обядвахме на терасата на едното хотелче, пиехме чай на терасата на другото, а през останалото време се любовахме на арките, мързеливо излегнати на плажа…. Ми, тежка работа, ама се справихме! Пламен изкара почти 1 „работен“ ден в катерене по скалите, така че да имаме снимки на този природен феномен от всички страни, а аз — сам юнак на плажа! Легзира не е за разказване, тя е за гледане, съзерцаване — пълна наслада за сетивата! Този път с по-малко текст и повече снимки, които дано да успеят да ви заредят с екзотичната красота на това далечно и гостоприемно място! Както се казва: „Enjoy!“

Пътят стръмно завива надолу и все още нямаш ясна представа какво да очакваш от мястото!

Две от хотелчетата на плажа с големи тераси и невероятна гледка към океана

На терасата! Това е един от стопаните на хотела, който май се явява и местния спасител!

Разходка по плажа

И изведнъж виждаш арките!!!

И минаваш под тях и не можеш да повярваш, че дори и за малко си част от това райско място!

Четете по-нататък (има доста снимки)>>>

2 коментара

февр. 03 2009

Мароко през зимата (2): Пустинята и океана

Днес ще продължим с пътешествието из Мароко. Вече разгледахме Казабланка и Маракеш, а днес ще се разходим из пустинята и ще видим океана. Приятно четене:

Мароко през зимата: Пустинята и океана

част втора

Към пустинята и долината на 1000 казби

След три приказни дни в Маракеш, точно когато беше спряла водата заради голяма ВиК авария, и с твърдата убеденост, че отново някой ден ще посетим града на зимуващите щъркели, потеглихме през планината Атлас към Уарзазат, градът, който ни послужи за „база” в следващите три дни. Пътят беше невероятно живописен, заради многото завои, които като змия се виеха по снагата на планината, та до най-високата й точка – 2,600 м. Една дума само – величествено!!

По пътя се разминахме с над хиляда такива френски ретро коли!!

4 коментара

ян. 27 2009

Мароко през зимата (1): Казабланка и Маракеш

Започваме един хубав пътепис от Мароко. Пътуването е след напълно импровизирана и самостоятелна подготовка по интернет. Знам, че сте фенове – и ще се радвам да ви хареса. Започваме с Казабланка и Маракеш – където щъркелите зимуват. Приятно четене:

Мароко през зимата

част първа

Казабланка

Това е разказ за едно 18-дневно пътешествие до Мароко, организирано и реализирано от двама души (аз и приятелят ми Пламен) – без туристически групи и задължителна програма. С помощта на карта и няколкодневно ровене в интернет купихме билети и резервирахме хотели в Казабланка, Маракеш и Уарзазат за първите 9 дни, а останалата част от периода се разви според настроението ни и моментните ни хрумвания.

В Казабланка взехме кола под наем и на третият ден след пристигането си се впуснахме да кръстосваме и и изследваме Мароко, с идеята да видим и посетим колкото е възможно повече места. От окена към планината Атлас, до пустинята и пак през планината и долината на 1000-те казби и на юг – крайбрежието на Атлантическия океан и обратно в Казабланка, където завърши това африканско приключение. Толкова много емоции и гледки, попити с очите и сърцето, че ми отне месеци, за да систематизирам спомените, които улягаха, наместваха се, но не избледняха… В няколко поредни постинга ще се опитам да предам с малко думи и повече снимки есенцията на едно незабравимо пътуване, започнало в един минусов февруарски ден в София и завършило навръх националния ни празник – 3 март.

Всичко започна от влажна и дъждовна Казабланка, с широки улици, колониални сгради, нови лъскави хотели, палмови паркове, кална медина. И все пак в Казабланка пихме първия си невероятен ментов чай, сервиран в малки чайничета и стъклени чашки, както и портокаловия фреш, на който няма насищане!

Изглед към пристанището на Казабланка

„Женският пазар“ в медината на Казабланка

Пирамиди от подправки

Сутрешен преглед на печата (горе)

4 коментара

Switch to mobile version