Archive for the 'Гонзо' Category

юни 03 2009

Белград: AC/DC – концертът

Да не стане грешка: не харесвам метъла, хард рока и „песните на нашата младост“ — в частност не харесвам А-це-де-це, Ивана, Металика, Мадона, Азис, Майкъл Джексън и Мерилиън. Това е положението — слушам друга музика. Обаче се радвам на факта, че в последните години световни изпълниетели идват в България — това е едно от хубавите неща, които ни се случват в последните 20 години и всячески го приветствам. И сега съм много доволен, че AC/DC направиха великолепен концерт в съседен Белград и искрено се надявам, че ще ги чуем и в София (аз няма да ходя да ги гледам, но ще се радвам да дойдат и тогава със сигурност ще ги чуя, както слушах Металика от Попа;-)). Та докато ги чакаме да дойдат нека прочетем първия разказ за концерта им в Белград преди седмица. Очаквам още един, но още не е написан — така че — търпение.

Настоящият разказ няма снимки, т. к.авторът е бил очевидно замаян — ако някой има снимки, които можем да качим тук, да праща.

Всъщност — приятно четене:

На концерт на AC/DC

Белград

Вторник, работен ден, преди осем сутринта. Обикновенно по това време още съм в леглото, но днес вече съм станал, направил съм две големи чаши кафе — едното със захар за мен, другото без, щото Джини така го пие — и съм пред входа. Проверката на маслото и водата на колата показа, че един литър мазно няма да навреди на успешното завръщане. Към осем и малко пристигна Сашо, паркира си колата и отиде за закуска, а от свирката на моята вече подгряваме квартала. Оказа се, че Толи и Джини закъсняват, така че тръгваме да ги вземем от Баба Яга и поемаме на запад.

ЗУУУУМММ…

Шест часа по-късно вече сме в Белград,

паркираме близо до стадиона и се отправяме на лов за бира.

Първо налазихме малко магазинче, където стъкло не продават, та се наложи да се задоволим с кутийки (кенчета за по-модерните). След кратка разходка прекосихме магистралата и медицинския университет и в близост до една голяма църква (няма време за забележителности, културната програма започва след малко) намерихме къде да седнем. Поръчваме домашна ракия и пиво, но се оказва, че храна сервират само вътре, а времето и сръбкините са толкова хубави отвън… Нищо, от съседната сергия си купуваме по една плескавица, Джини да му мисли, щото без месо не може! Хапваме, пийваме, няколко приказки с компанията унгарци от съседната маса, и вече затварят (всяка сряда ли ще работиме?). Отправяме се към стадиона, като пътьом пак пием по бира от магазинчето на една полянка — детска площадка (такива у нас нема, и ми е трудно да обясня).

ЗУУУУМММ…

Проверки на билетите, на съдържанието на джобовете (дайте си ми динарите, беее!!! взеха ми ситните монети динари и ги хвърлиха сред купчината бутилки и кутийки от бира), и вече сме на стадиона.
Четете по-нататък>>>

6 коментара

ян. 23 2009

Един ден в Бергамо

Пак ме тегли към топлите страни. Днешният пътепис ще ни отведе в италианския град Бергамо, като авторът не е забравил и полезни съвети за пътуване и престой там. Приятно четене:

Един ден в Бергамо

Ако сте се интересували от ниско бюджетните полети до Милано, няма как да не ви звучи познато името на град Бергамо. Така е, защото там се намира едно от летищата, на които кацат полетите за Милано, и по-специално евтините полети на WizzAir. В самолетите на Wizz можете да намерите всякакви хора, от гурбетчии през студенти и туристи до фьешъни и мутреси, тръгнали на пазар по Виа Наполеоне. Повечето от тях се отправят директно към Милано — столицата на текстилната индустрия и на модата, забързан град, в който няма какво да се случи (освен да се влюбиш). Ние вече сме били там, видяли сме, така че се отправихме към самото Бергамо.

Градът Бергамо

Бергамо е малък град с доста дълга история, намиращ се в подножието на Алпите и на 40 километра от Милано.

Бергамо

Разделен е на две —

горният град (Citta Alta)

се намира на върха на хълм със стръмни склонове и е опасан от висока крепостна стена. Има много архитектурни паметници от средновековието, а тесните улички са запазили атмосферата на отминалите времена. Една от основните забележителности е катедралата Санта Мария Маджоре, а на близкия площад Вечия (Piazza Vecchia) има прекрасни кафенета и ресторантчета.

Долният град

е мястото, където хората живеят и работят — широки булеварди, изпълнени със скутери и велосипеди, хора, забързани за работа, автобуси и автомобили. Не че няма какво да видите — и Citta Bassa не е останала недокосната от таланта на италиански и австрийски архитекти. Ако пък сте любител на изобразителното изкуство, в Accademia Carrara ще намерите над 2000 творби на италиански и европейски майстори, а в близаст до нея е и галерията за модерно изкуство.

Но стига сме преписвали от пътеводителите, ние отидохме там, за да усетим атмосферата на града, да опитаме италианските вина, да хапнем паста и прочутите сирена от Ломбардия. Но първата работа беше да се настаним в хостела, който си бяхме харесали.

4 коментара

Switch to mobile version