Отдавна не бяхме ходили до Малта. Днес Лора ще ни разведе из мястото, в което се срещат Арабия, Британия и Италия, Европа и Африка и мястото, където келнерите връщат повече, когато нямат дребни да ви върнат точно.

Приятно четене:

Меден месец или меденa лазаня?

Малта

Избрахме Малта без дори да подозираме, че ще попаднем на райско място сгушено на границата на Европа с Африка. Изборът ни се базираше основно на желанието ни хем да бъдем на остров, хем да е непознат за нас хем да не е много далече от БГ. Малта, за тези които не са съвсем „на ти“ с географията, е разположена точно „под“ остров Сицилия, т. е. са ви нужни не повече от 2 часа с директен полет от София и сте там.

Много се колебаехме между Канарските острови и Малта, но

любопитството ни поведе към Малта

— как така, аджеба, на миниатюрен архипелаг от 7 острова, само 3 от които населени, с население 410 000 души, има цели 2 официални езика — английски и малтийски (смесица между италиански и арабски)?

Приготовленията бяха доста набързо, защото не очаквахме, че наистина ще успеем да се организираме. Но стана.

Номинираната авиокомпания (и единствената директна до Малта) беше Air Malta — дааааа, малкото архипелагче и авиокомпания си имаше с цели 36 дестинации из Европа и Африка. Билетите излезнаха скъпички за ЕС дестинация — по около 260 евро на човек при положение, че пътувахме извън сезона — началото на март.

Но Air Malta си заслужи всеки евроцент. Обслужването просто беше на ниво Lufthansa. Самолетът беше чисто нов, Airbus, и странно, но беше почти пълен. Е, да, идваше от Истанбул (полетьт София-Малта започваше в Истанбул — един вид комбинираха 2 в 1 и попълваха всички места).

Гледката при пристигане е неописуема — минута преди да кацне самолетът успяхме най-сетне да зърнем Малта — зелена, подредена, спокойна, красива. До последния момент смятахме с мьжа ми, че тоя малтийски пилот,първоначално наречен от нас „идиот“, въобще не знае къде лети и сигурно ще иска да ни приводни… За момент наистина се притеснихме — по високоговорителя ни казаха да се приготвим за кацане, а земя — yok. Разгеле появи се за секунди тая ми ти красота и тъкмо щракнах 2 снимки и ето ни приземени. Егати бързото стана. По-неочаквано и бързо кацане не съм имала.

Летището отвън носеше духа на арабска държава.

Дори ни пуснаха да си изтичаме от самолета до паспортния контрол. Но вече като влезнахме в самото летище външния арабски облик избледня и отстъпи място на 100% европейски интериор — с много реклами, с ескалатори, с хубави тоалетни и доста чисто. Сигурно звуча инфантилно, но преди да посетя Малта през ум не ми е минавало, че такава държава-джудже може да е толкова по-по-най-…от нас! Както и да е.

Възхищението ми от Малта малко се попари, когато се наложи да ползваме местните таксита — повечето (но не всички!) са много стари Мерцедеси, от 80-те години. Прибавете към това и че се кара с десен волан „в насрещното“ и ще получите като резултат основателния ми страх за живота ми докато бесния черничък шофьор караше.

Четете по-нататък>>>

Tags: Dwejra bay, hotel Castille, Lower Barrakka Gardens, Mosta dome, Palace of the Grand Masters, Sliema, Upper Barrakka Gardens, Азурния прозорец, Гозо, Катакомбите на Св. Пол и Св. Агата, Ла Валета, Малта, малтийска кухня, Малтийски рицари, меден месец, плажа Golden Bay, сладка лазаня, Слиема

Днес ще проследим втората част на пътуването на Лора до Италия. Вече разгледахме Милано, а днес е ред на езерото Лаго ди Комо. Приятно четене:

Милано и Lago di Como за седмица

част втора

Lago di Como или къде отдъхва Джордж Клуни

Тази еднодневна екскурзия беше предвидливо подготвяна и обсъждана и може би дори по-чакана от самата среща с Милано (където беше основната ни база). Идеята ни не беше да препускаме из абсолютно всички градчета разположени около езерото (те бяха най-малко 30!), а да видим по-големите от тях и може би тези, за които четохме по-специални отзиви.

Преди да започна същинския пътепис искам само да добавя, че на по-романтично и завладяващо място не бях попадала преди. Природата беше в синхрон с душевното ми настроение.

Колкото и прозаично да звучи всичко започна супер забързано в един много дъждовен и сив ден. Брат ми мънкаше предната вечер, че видиш ли, заради едно обикновено езеро (със скромната площ от 146 кв.км и дори с малък остров в самото езеро — Комачина, на който се вихреха няколко пияни чичковци) няма да се буди в никой случай в 7.30 сутринта. Но със самопровъзгласилата се за гид сестра той нямаше голям избор.

Tags: Bellagio, Tremezzo, Varenna, езеро, Италия, Лаго ди Комо, ферибот

При минус десет градуса навън ми се иска да четем за топлите страни – в случая това ще е Италия. Авторът ще ни разходи до Милано и Лаго ди Комо. Приятно четене:

Милано и Lago di Como за седмица

част първа

Откровено казано след като посетихме Рим със съпруга ми година по-рано бяхме категорични, че Италия не е за нас. Но има една много хубава поговорка – голям залък лапни, голяма дума не казвай. След кратко размишление (точно 1 ден!) решихме да си купим билети (безумно евтини – wizzair тъкмо беше пуснал дестинация „Милано“ – за по 40лв на човек отиване и връщане) и да си резервираме хотел. Номинираният хотел беше „Hotel Arno“ или „Hotel Eva“ – намират се на един и същи етаж и са собственост на един и същи човек. Хубавото в случая с хотела е, че не ни изискаха кредитна карта за резервацията – просто беше необходимо да си дадем имената и номер на полета, както и ориентировачен час за настаняване и имахме думата на собственика, който е и винаги на рецепсия, че стаите ще ни чакат в уречения ден и час. Така и стана.

Милано

Wizz пристигна на време в Бергамо и от там с shuttle бусчето пристигнахме в центъра на Милано точно пред Централната гара (незнайно защо бъркана от т.нар. туристи с автобусната гара) – на нея пристигат всички директни автобуси от Бергамо, както и от основното летище на Милано – Malpensa; в същото време гарата си действа и като ж.п. трасе. Тук е мястото да дам полезен съвет на всеки запътил се към Милано по подобен на нашия замисъл – да се снабди задължително с карта на Милано (може и ксерокопие) иначе ще бъде подобаващо „одран“ от някое павилионче разположено на територията на Централа гара. Мисля, че платих около 4евро за подобна (и то доста невзрачна), т.к. този път принтера ни отказа и нямаше време за разпечатване на маршрута. Хотелът се оказа доста чист и добре изглеждащ за 63евро за двойна стая с баня (имаше и без баня, но алтернативата с мъжа ми да притичваме до общата баня и през нощта не ни съблазни) . Закуската не беше включена, но пък имаше 2 бонуса – безплатен интернет – wi-fi , както и 2 pc-та на разположение на гостите на хотела; другата екстра бяха безплатните карти на града, които ни бяха доста по-полезни от 4 евровата!

Бях със строго установена листа със задължителните места за посещение, придвидливо подготвени от вкъщи. Тук е мястото да вметна, че използвам активно английската версия на wikitravel и съм супер доволна от съветите и предложенията на сайта. Това, в случай, че на patepis.com няма все още нищо споделено за предстоящото пътуване. (благодаря за доверието! 🙂 – бел.Ст.)

Четете по-нататък>>>

Tags: Lago di Como, Pirelli tower, забележителности Милано, Италия, катедрала Дуомо, Лаго ди Комо, Милано

Днес почти ще открием ново напрваление в сайта – почти, защото вече сме чели за Великобритания, но пък точно Шотландия ще открием днес. Прочетете впечатленията и съветите за пътуване до Единбург:

Зеленият аристократичен Единбург

Мисля, че изчетохе доста за Лондон. Но аз не съм била в Лондон. За мое щастие посетих най-красивия град (може би само Виена и Прага могат да му съперничат) в Европа.

Убийствено зелената Princess Street garden

Още с кацането на самолета окото ти не вижда нищо друго освен зеленина… убийствено зелено… Поддържано, ценено… съхранено. Колко му трябва на човек за да се почувства добре? Спокойна остановка, мили хора (а шотландците определено бяха едни от най-любезните хора, до които съм имала досег), адекватна цена на храна (Tesco — най-голямата верига хипермаркети във Великобритания) и ЧИСТ градски въздух. Не се почувствах като в едномилионен град, а по-скоро като в планина (е, планини нямаше, но пък парковете и зелените площи компенсираха).

Ще започна с това, че

Единбург

определено е място, на което трябва да отделите поне седмица. Аз бях точно за толкова там и не ми стигна.

Един Edinburgh pass ще ви свърши идеална работа за разглеждане на местните заблежителности като повечето от тях ще са на принципа „вход свободен“. Въпросния Pass може да се закупи от всяко туристическо бюро в града. Като за първи ден може да обиколите Princess street и Princess street garden, както и се постарайте да сте във форма за да изкачите (абсолютно пеша и не е препоръчитлно за хора, които страдат от клаустрофобия или имат двигателни проблеми) паметника на Sir Walter Scott, който е разположен в единия край на Princess street garden и прилича повече на някаква малка катедрала, отколкото на кула, на която може да се тренира алпинизъм:)

Tags: Edinburgh, Edinburgh Pass, Loch Ness experience, Princess street garden, Единбург, уиски, Шотландия