Отдавна не бяхме ходили до Малта. Днес Лора ще ни разведе из мястото, в което се срещат Арабия, Британия и Италия, Европа и Африка и мястото, където келнерите връщат повече, когато нямат дребни да ви върнат точно.

Приятно четене:

Меден месец или меденa лазаня?

Малта

Избрахме Малта без дори да подозираме, че ще попаднем на райско място сгушено на границата на Европа с Африка. Изборът ни се базираше основно на желанието ни хем да бъдем на остров, хем да е непознат за нас хем да не е много далече от БГ. Малта, за тези които не са съвсем „на ти“ с географията, е разположена точно „под“ остров Сицилия, т. е. са ви нужни не повече от 2 часа с директен полет от София и сте там.

Много се колебаехме между Канарските острови и Малта, но

любопитството ни поведе към Малта

— как така, аджеба, на миниатюрен архипелаг от 7 острова, само 3 от които населени, с население 410 000 души, има цели 2 официални езика — английски и малтийски (смесица между италиански и арабски)?

Приготовленията бяха доста набързо, защото не очаквахме, че наистина ще успеем да се организираме. Но стана.

Номинираната авиокомпания (и единствената директна до Малта) беше Air Malta — дааааа, малкото архипелагче и авиокомпания си имаше с цели 36 дестинации из Европа и Африка. Билетите излезнаха скъпички за ЕС дестинация — по около 260 евро на човек при положение, че пътувахме извън сезона — началото на март.

Но Air Malta си заслужи всеки евроцент. Обслужването просто беше на ниво Lufthansa. Самолетът беше чисто нов, Airbus, и странно, но беше почти пълен. Е, да, идваше от Истанбул (полетьт София-Малта започваше в Истанбул — един вид комбинираха 2 в 1 и попълваха всички места).

Гледката при пристигане е неописуема — минута преди да кацне самолетът успяхме най-сетне да зърнем Малта — зелена, подредена, спокойна, красива. До последния момент смятахме с мьжа ми, че тоя малтийски пилот,първоначално наречен от нас „идиот“, въобще не знае къде лети и сигурно ще иска да ни приводни… За момент наистина се притеснихме — по високоговорителя ни казаха да се приготвим за кацане, а земя — yok. Разгеле появи се за секунди тая ми ти красота и тъкмо щракнах 2 снимки и ето ни приземени. Егати бързото стана. По-неочаквано и бързо кацане не съм имала.

Летището отвън носеше духа на арабска държава.

Дори ни пуснаха да си изтичаме от самолета до паспортния контрол. Но вече като влезнахме в самото летище външния арабски облик избледня и отстъпи място на 100% европейски интериор — с много реклами, с ескалатори, с хубави тоалетни и доста чисто. Сигурно звуча инфантилно, но преди да посетя Малта през ум не ми е минавало, че такава държава-джудже може да е толкова по-по-най-…от нас! Както и да е.

Възхищението ми от Малта малко се попари, когато се наложи да ползваме местните таксита — повечето (но не всички!) са много стари Мерцедеси, от 80-те години. Прибавете към това и че се кара с десен волан „в насрещното“ и ще получите като резултат основателния ми страх за живота ми докато бесния черничък шофьор караше.

Четете по-нататък>>>

Tags: Dwejra bay, hotel Castille, Lower Barrakka Gardens, Mosta dome, Palace of the Grand Masters, Sliema, Upper Barrakka Gardens, Азурния прозорец, Гозо, Катакомбите на Св. Пол и Св. Агата, Ла Валета, Малта, малтийска кухня, Малтийски рицари, меден месец, плажа Golden Bay, сладка лазаня, Слиема

Днес ще проследим втората част на пътуването на Лора до Италия. Вече разгледахме Милано, а днес е ред на езерото Лаго ди Комо. Приятно четене:

Милано и Lago di Como за седмица

част втора

Lago di Como или къде отдъхва Джордж Клуни

Тази еднодневна екскурзия беше предвидливо подготвяна и обсъждана и може би дори по-чакана от самата среща с Милано (където беше основната ни база). Идеята ни не беше да препускаме из абсолютно всички градчета разположени около езерото (те бяха най-малко 30!), а да видим по-големите от тях и може би тези, за които четохме по-специални отзиви.

Преди да започна същинския пътепис искам само да добавя, че на по-романтично и завладяващо място не бях попадала преди. Природата беше в синхрон с душевното ми настроение.

Колкото и прозаично да звучи всичко започна супер забързано в един много дъждовен и сив ден. Брат ми мънкаше предната вечер, че видиш ли, заради едно обикновено езеро (със скромната площ от 146 кв.км и дори с малък остров в самото езеро — Комачина, на който се вихреха няколко пияни чичковци) няма да се буди в никой случай в 7.30 сутринта. Но със самопровъзгласилата се за гид сестра той нямаше голям избор.

Tags: Bellagio, Tremezzo, Varenna, езеро, Италия, Лаго ди Комо, ферибот