Категория: Владимир Чорбаджийски

Пред Хопа. Планините, които се виждат пред моторът ми в далечината вече са в Грузия – Хипа, Турция на мотор 4

Грузия: човек с мотоциклет (1): През Турция след преврата

Започваме още едно пътуване към Грузия – този път с мотора на Владимир Чорбаджийски. Първият етап, както винаги е преходът през Турция. А авторът минава оттам броени дни след неуспешния опит за преврат миналата...

1

Остров Лесбос

Днес ще идем за малко на топло, за да видим съветите и идеите на Владича за пътуване до остров Лесбос. Приятно четене:

Остров Лесбос

От 18 до 22 септември аз и трима мои приятели направихме една екскурзия до остров Лесбос в Гърция. Бяхме общо четирима с четири мотора.

Части от Айвалък, острови и заливи

Понеже остров Лесбос се намира, на около 50 км срещу турското крайбрежие минахме през Турция и от град Айвалък хванахме ферибот за Лесбос. Това е по-краткият и бърз път за този остров, от колкото да се минава през Гърция. Посоката от Капитан Андреево е Одрин, Хавса, Узункюпрю, Кешан и при Ецеаба и Чанаккале през Мраморно море се влиза в Азия. Ферибота там е 8 лири за човек с мотор. След това по крайбрежието се кара в посока Измир през Едремит до Айвалък. Това са, около 600 км от Капитан Андреево.

Четете по-нататък>>>

1

Из Кападокия (Из Турция на мотор,2009г – 5 част)

Днес ще завършим обиколката на Владича из Турция с мотор. В първата част го оставихме в подстъпите на Синоп, бяхме с него в Агри, както и минахме през Догубаязит, Диарбекир и Сиверет. За последно...

7

Планината Немрут (Из Турция на мотор, 2009г – 4)

Продължаваме с обиколката на Владича из Турция с мотор. В първата част го оставихме в подстъпите на Синоп. бяхме с него в Агри, а за последно минахме през Догубаязит, Диарбекир и Сиверет. Днес продължаваме...

1

От Агри до Сиверек (Из Турция на мотор, 2009г – 3 част)

Продължаваме с обиколката на Владича из Турция с мотор. В първата част го оставихме в подстъпите на Синоп. а за последно бяхме с него в Агри. Днес продължаваме към Догубаязит, Диарбекир и Сиверет. Приятно...

2

От Синоп до Агри (Из Турция на мотор, 2009г – 2 част)

Продължаваме с обиколката на Владича из Турция с мотор. Оставихме го в подстъпите на Синоп. Днес ще преминем от Синоп през Трабзон и Арзурум, за да стигнем до Агри. Приятно четене: Из Турция на мотор — 2009г част втора От Синоп до Агри 16 юни 2009 вторник (изминати 358 км) Тръгнахме към 9 часа. Преминахме меките пясъци...

7

Из Турция на мотор, 2009г (1): Към Синоп

Днес ще започнем още едно мотоциклетно пътешествие — този път ще придружим Владимир Чорбаджийски, който познаваме от разказа Изкачване на Мера пик. Приятно четене: Из Турция с мотор част първа От Пазарджик до Синоп 12 юни 2009 петък (изминати 170 км) Пътешествието започна. Все още...

С мотоциклет в Турция (2) 8

С мотоциклет в Турция (2)

Продължаваме с обиколката на Валдимир Чорбаджийски из Турция. Оставихме го заедно с Любо Африката в Ерзинчан (Анадола, на север от Диарбекир), а днес ще проследим пътя му до Ерзурум и ще се опитаме да се приберем в България. Приятно четене:

С мотоциклет в Турция

част втора

3 юни 2008 петък

Днес направих Ерзинчан — Ерзурум. Снимах се пред табелата на Ерзурум и се върнах обратно в Ерзинчан, за да пробвам и съседното платно на пътя… Направих само 350 км днес.

Проходи преди град Ерзурум

Всъщност не се върнах от табелата на Ерзурум (402 000 жители, и около 1800 м надм. височина), а от някаква бензиностанция в града.

След табелата му има 4 поделения. Две военни и две на жандармерията. Навсякъде е бъкано с войска и жандармерия.

а на въпросната бензиностанция

в Ерзурум пристигнах, в 12 часа, в петък 13-ти юни, на 5-ият ден от тръгването ми от България. До тук минах 2100 км!

Точно тук се разделихме с Любака. Той тръгна към Артави и Хопа, където е границата с Грузия. От Ерзурум на юг до границата с Иран са 150 км, а до Хопа на север, са около 200 км тесни планински пътища с лоша настилка. Аз понеже съм си шосеен плъх се отказах от тази екстремия, лошите планински пътища и реших да тръгна обратно. Аз между другото не съм имал намерение да влизам в Грузия, но ако имаше свестен път до там, сигурно щях да ида до границата, поне да видя какво представлява.

На 13-ти петък в 12 часа стигнах на една бензиностанция в Ерзурум. На 5 дни и 2100 км от България съм.

С мотоциклет в Турция (1) 9

С мотоциклет в Турция (1)

Днес се качваме на моторите и тръгваме с Владимир Чорбаджийски за Турция. Приятно четене:

С мотоциклет в Турция

част първа

Мотори карам от 1973 година. Започнах от Балканче, после минах през разни соц марки, после Хонда, Ямаха ТДМ. Преди четири години реших, че вече съм стар за мотори, продадох последният, който имах, продадох екипировки, куфари всичко… Но старата любов ръжда не хваща! Около Коледа на 2007 год. пак пощурях и купих една Хонда Африка Туйн 750 куб см. Последен модел, почти нова на 50 000 км., оборудвана с куфари, ролбари, стегната, гледана като кукла и готова за пътешествия. Винаги много ме е кефело карането. Не сбирките, мохабетите, яденето и пиенето по съборите, а точно карането. Колкото повече, толкова по-добре. Правил съм разни пътешествия, но повече от 1000—1500 км. за седмица не съм минавал.

С Любо Иванов — Африката от Варна се познаваме отдавна. (Любо Африката е автор на разказа Оцеляване: Кавказ, 2007 — бел. Стойчо)

Карали сме заедно на времето, но само из България. Той после обиколи доста места и страни, сам и с други спътници. Когато разбрах за поредното му пътешествие, реших да карам с него известно време. Неговите планове са доста глобални, така че не можех да съм с него през цялото пътешествие. Той смята да мине Кавказ, Урал, част от Сибир над Монголия и да стигне Новосибирск до езерото Байкал. Това за повече от месец каране. Аз не бях сигурен, че мога да издържа толкова каране. Отдавна не съм в първа младост. Четири години, изобщо не съм докосвал мотор. Не съм карал до сега Африка Туйн. От Нова година до сега успях да и направя, само около 1200 км., което общо взето е нищо за половин година време. Уговорихме се с Любака, че евентуално ще го придружа из Турция. Трябваше да тръгнем на 9-ти юни.

Мотоциклетът ми в гаража вечерта преди тръгването.

9 юни 2008 понеделник

Тръгнах в 5.00 часа сутринта от Пазарджик.

Пътешествие в Непал: Изкачване на Мера пик – 6476 м. – част четвърта 1

Пътешествие в Непал: Изкачване на Мера пик – 6476 м. – част четвърта

Днес ще проследим края на изкачването на Хималаите на Владимир. Вече проследихме пристигането в Непал, изкачването на Мера пик и се върнахме с него до Ташинго. Приятно четене:

Пътешествие в Непал: Изкачване на Мера пик — 6476 м.

— част четвърта

Завръщането

15.10. сряда 20-ти ден.

Днес беше разкошен ден. Тръгнахме към 8 часа. Веднага започнахме с изкачване. Това, което трябваше да направим вчера, но се отказахме. Този път нямах проблеми. Качихме се на върхът на баира. Там имаше няколко лоджета и започна да се отваря панорама.

Еверест, Лоце и Ама Даблам

Тръгнахме към Намче,

почти по хоризонтал с леки изкачвания и спускания. Зад нас в дъното на долината се изправи южната стена на Лоце. Зад него надничаше Еверест. В дясно е Ама Даблам, а отсреща – Тамсерку 6808 м. Направих много снимки.

Връх Тамсерку 6808 м

По едно време за шоу подкарах 5—6 яка с товар към Намче. Свирках и виках точно, както шерпите ги подкарват, повече от половин час. Много ми беше забавно да гледам шашнатите физиономии на белите хора, с които се разминавахме. Голям купон беше.

След два часа

пристигнахме в Намче Базар на 3450 м нмв.

Много живописно градче, сгушено в една гънка на Хималаите. Имат ток от ВЕЦ, с водата също нямат проблеми. Нямат леки коли, камиони, асфалт и тротоари. За сметка на това, навсякъде има якове и пешеходци. Къщите са каменни и ярко боядисани. Разположени са амфитеатрално една над друга и по между тях има стръмни улици. Много приятно място. Столицата на шерпите. Все още сме на високо, но не е 5000 м. Чувствам се прекрасно.

Столицата на шерпите Намче Базар на 3450 м

Днес е 20-тия ден, от както трамбоваме Хималаите. И утре ще му ударим един як табан към Лукла и ще приключваме. Здраво ходене се оказа.

Улица в Намче рано сутрин

16.10. четвъртък 21-ви ден.

Тръгнахме рано от Намче към 7,30 часа. Градът вече се беше събудил и всички магазини и сергии работеха. Спуснахме се надолу през центъра и излязохме в долната част. Свихме наляво и пак надолу, там някъде, където се чуваше шумът от реката.

След близо час доста стръмно слизане стигнахме първият мост над Дуд коси, или Бялата река. Тази река извира от ледника Кхумбу под Еверест. Мостът е въжен, висящ и обвързан целият с молитвени знаменца по обтегачите и парапетите. По него минават и хора, и якове. Днес трябваше да минем през още 5 такива моста.

Якове преминават по моста над Дуд коси (Бялата река)

Доста път ни чакаше и нямаше да минем само със спускане. Естествено веднага след спускането и минаването на моста започна изкачване. Класическа схема за Хималаите: Спускаш, минаваш реката и после изкачваш баира.

Единственото, което ме дразнеше бяха големите тълпи от туристи. По 20—30 човека на групи. Егати и калабалъка! Отвратително! Ходил съм и в други части на Хималаите, където също има много добре развит туризъм, от който там се издържат, но такова стълпотворение за първи път виждам.