Продължаваме заедно с Маргарита и Георги в пътуването им през Азия – започнахме с прекосяване на Турция, минахме през Иран, навлязохме в Пакистан, провинция Бeлуджистан , минахме през град Мултан, провинция Пенджаб, спряхме в...

Днешният пътепис ще ни отведе в Пакистан — нова земя за нашия сайт. Приятно четене:

В сърцето на Каракорум

Пакистан

Неочаквана щастлива случайност ме срещна с тях. На път за Пакистан, по време на престоя в Истанбул, в транзитната зала на огромното летище „Ататюрк“ забелязах атрактивна групичка от българи, натоварени със сакове и огромни денкове. Бяха няколко мъже на различна възраст и само една очарователна млада жена. Компанията беше шумна и забавна. Обикновено не се впускам лесно в контакти, но този път изпитах странното желание да се присъединя към тях, да ги заговоря. Това станавъзможно, когато ни строиха заедно пред офиса, обслужващ пътниците, чийто полети са на другия ден (като нас) и осигуряващ хотел за нощувката. Престраших се да запитам седналия до мен мъж, дали не пътуват за Пакистан. Въпросът ми бе зададен така уверено, защото през юли и с такава екипировка почти всяка година дотук пътуват алпинисти или любители на живописните планински трекове, които щедро предлага Хималайската планинска верига.

Тези хора се оказаха много забележителни, събрали се заедно само за пътешествието, иначе с различни професии и местоживеене, дори и от различни краища на света. Пропътували бяха много километри, видяли доста свят, носители на едно необятно и безгранично богатство, каквото е познанието за света, в който живеем. Не бяха просто авантюристи, а смели и жадни изследователи, откриватели и покорители, изпълнени с непоклатим устрем към целта. Изпълнени и водени от обич, обичта към живота и света, който ни заобикаля!
По друг начин не бих определила желанието и стремежът им да се докоснат до всяко кътче на планетата, до най-древната и млада история на човечеството, да прекосят пустини през миража, за да се слеят поне за миг с вечността.

Останах трогната и очарована от жеста, който получихме впоследствие от тях: Подариха ни „ Историята на тяхното пътешествие“, написна и преразказана лично от Кристиан Димитров, един от участниците в експедицията, както и много уникални снимки, заснети в подножието на едни от най-величествените върхове на земята.

Прилагам тази история така, както ми бе изпратена от Кристиан и с негово съгласие я публикувам тук, за да се насладите на пътешествието, наречено:

В сърцето на Каракорум

(Асколе — Балторо — Конкордия — Гондогоро Ла — Хуше)

„Посвещаваме на служителите на българското посолство в Исламабад, които бяха изключително любезни и внимателни към нас. Благодарим ви за гостоприемността и отзивчивостта, които проявихте, въпреки че на моменти сигурно поставяхме на изпитание вашето търпение. Направихте го не по задължение, а от сърце.“

Това ни прави горди с родината си.

Сърдечно благодаря!

Една стара мечта се сбъдна. Мечтата да отидем на мястото, където ледниците от К2, Броуд пик и Гашербрум се събират и продължават надолу покрай вр. Паю, подобно на магистрала. Място, където погледът обхваща едновременно невероятната пирамида на втория по височина връх в света К2 (8611m), масивния Броуд пик (8047m), няколко седемхилядници — ледения Музтаг Тауър, чудно красивия Гашербрум IV и надничащия зад него Гашербрум III, Машербрум и Чоголиса. Точно над главите ни се извисява скалната игла на Митре пик, а поглеждайки надолу, към долината откъдето дойдохме, надничат шеметните остриета на кулите Катедрал, Транго и Ули Биахо, извисяващи се на 3 km над ледника Балторо. Съвсем наблизо, скрити зад Гашербрум IV, се намират и останалите два осемхилядника на Каракорум — Хидън пик и Гашербрум II. Никъде в света няма четири осемхилядници на такова малко отстояние един от друг. Това място е Конкордия, в сърцето на Каракорум, Пакистан, и до него се стига след 5—6 дни ходене по долините на бурни реки и насечени ледници, докато отстрани се издигат монументални скални кули и колосални върхове, завършвайки с К2. Това е зоната на суперлативите — най-красивата, най-високата, пълна с предизвикателства, която не трябва да се пропуска.