Archive for the 'Петър Рашев' Category

ян. 16 2010

Кремиковски манастир – следновогодишна разходка

Днес няма да хойкаме надалеч (или поне, гледано от София не е далеч, най-малкото защото е квартал на града;-) — Петър ще ни разкаже за една красотите на Софийското поле — Кремиковския манастир. Не знаехте, че толкова наблизо има красиви неща, нали? Приятно четене: Следновогодишна разходка до Кремиковския манастир Почивните дни след посрещането на Новата […]

4 коментара

Ное. 20 2009

Моето сватбено пътешествие (1)

Явно ще откривам нова рубрика в сайта, а именно — „Сватбени пътешествия“:-) Което е добре, защото тези пътешествия винаги се правят с положителна нагласа, а нас ни остава удоволствието от четенето. Днес младоженецът ще бъде Петър. Приятно четене:

Моето сватбено пътешествие

част първа

Сватбеното ни пътешествие започна с 2 спуснати гуми на автомобила. „Добронамерен съсед“ ме поздрави за добре дошъл в квартала, като се е опитал да подчертае, че мястото където съм паркирал през нощта е негово?! Няма да си хабя нервите да се ядосвам, но очаквайте продължение на историята…

След прекарани 2 часа на смяна на гуми и разходка с такси до вулканизтор, най-накрая тръгнахме! Избрахме маршрутът ни да мине през Гоце Делчев — Илинден — Драма, защото не познавах тази част от Балканите. Иначе пътят минава през Разлог и Банско, но няма какво да спомена относно тези „китни бетонени селца“. Карал съм няколко пъти сноуборд на Пирин в подножието на в. Тодорка и планината е истинската причина да дойда — не безбройните хотели нагъкани без инфраструктура и идея.

Пътят

през местността Предела

криволичи из красиви планински хълми, които през есента са в различни цветни багри. Слънчевите лъчи докосваха листата на дърветата, които по това време на годината бяха в прекрасни цветове.

В Гоце Делчев

се отбихме на гости на приятелско семейство. Лидия и Бойко, заедно с децата им Мария и бебето Божидар ни посрещнаха с широки усмивки и отворени сърца. Вярата в Господа е скрепила това семейство и им дава надежда за живота напред. Тяхното гостоприемство, сърдечност и лъчезарност бяха прекрасен следсватбен подарък за нас. Винаги е добре да имаш приятели при които да се отбиеш. Още по-добре е да спечелиш приятели на готово, само заради факта, че си се оженил за прекрасна невеста!

Избрахме с. Огняново

за първа спирка за нощувка. Следвам принципа да питам местни хора за най-подходящо място нощувка. След като отминах няколко минувачи, се спрях пред човек с побеляла коса, до когото явно си играеше внучето му.

„Добър ден. Да препоръчате някой приятен хотел в селото, подходящ за младоженци като нас?“- запитах аз.

„Разбира се, ще ви покажа най-доброто място. Даже аз съм се запътил натам — работя като охрана в хотел ДЕЛТА.

За миг извика жена си да прибере внучето, непознатият се качи в колата ни и за няколко минути се превърна в ценен познат. Разказа ни за ситуацията в селото, показа някои от хотелите и ни заведе до просторния двор на хотела. Четири постройки със стаи, закрит басеин, сауна, джакузита, детска площадка и дори изкуствено езерце за ловене на риба съставляват хотелският комплекс.

Оказа се, че заради текущ ремонт на едната от сградите, получаваме възможност да ползваме лукс апартамент, на цената на двойна стая.

„Случайната среща“ с охраната на хотела ни позволи да открием едно прекрасно кътче от България, в което се влюбихме и с удоволствие ще посетим отново. Най- малкото заради пропуска ми да се цопна в басеина с минерална вода.

Пътят до ГКПП Илинден

ми напомни за миналите дни в българската история. По тези земи многократно са крачели български войници, които са се борили за доброто на нашата държава. През времето на комунизма, хълмите около границата са служели за прикритие на биещите до пръсване сърца на български бегълци през границата. Сега само изоставена табела „Граничен район“ напомня за миналото. Илияна ми разказа за детските и спомени от живота в пограничен район край Петрич. Как детското й съзнание е запечатало сирените на пограничната линия, издаващи липсата на някой местен.

В светлината на тези разкази, минахме за около 2 минути и през българския и през гръцкия граничен пункт. Нямаше нито един автомобил преди или след нас — може би заради делничния ден, или заради обедния час?!

Като споменах обеден час, явно наистина гърците не работят по това време. Поне няколко градчета в Северна Гърция през които минахме бяха напълно без признаци на живот. Като се замисля, през което и да е българско село да мина по обяд, предполагам гледката би била същата…

Четете по-нататък>>>

No responses yet

сеп. 04 2009

Из Стара планина

Да се качим на Балкана, какво ще кажете? Наш водач ще бъде Петър — приятно четене:

Из Стара планина

Този, който обича природата, обича и Господ. Сред природата, между големите хълмове, върхове и скали, човек разбира колко е мъничък и колко е голяма Божията милост и добрата му десница върху нас. И така в хижите, където спахме (на места без топла вода и т. н.) разбираме, че сме свикнали да приемаме нещата за даденост, а всъщност трябва да сме благодарни на Господ за всичко.

ДЕН 1 и 2

Написахме това въведение за Господ, поради водителството му през целия ни път. Още от най-ранни зори на първия ни ден приключението започна. Качихме се първи на влака в първия вагон, но както пише в Библията „първите ще станат последни“, т. е. ние се озовахме в последния вагон, защото влака тръгна в обратна посока — гара София Север.

Четете по-нататък>>>

No responses yet

ян. 02 2009

На концерт в Букурещ

Честита Нова година! Екипът на сайта Ви желае здраве и щастие през Новата година и … лек път, накъдето и да тръгнете!

Новата година ще я открием с едно музикално посещение при съседите от Румъния. Приятно четене:

На концерт в Букурещ

b

Bucuresti? Ja, Ja…

След предварителна подготовка и планиране организирах група ентусиасти за екскурзия до Букурещ, Румъния. Конкретна цел на нашето посещение бе концерт на британската група Delirious. Но за тях и концерта, можете да прочетете в друга публикация… тук.

Пътят до Русе беше спокоен и приятен. Нямаше много хора, които да пътуват една седмица преди рождествените празници. Само лекият дъждец и хладният въздух напомняха за зимния сезон.

Стигнахме до Русе след няколкочасово пътуване — с намерението да обядваме.

Аз съм си приключенски настроен и последовател на поговорката: „Когато си в Рим, прави като римляните“. Затова попитах първия срещнат къде можем да хапнем вкусно и евтино. Насочиха ни към Кооперативния пазар — заведението „Стъпката“. Готвени ястия на прилични цени, за работещите около пазара.

„Като си в Русе, прави като русенци!“pict7714

Границата на Дунав мост минахме бързо.

Въпреки, че и на отиване и на връщане се опитах да мина на по-бързата лента. Оказва се, тя е само за румънски граждани.

Любопитството ми ме накара да прочета няколко блог статии на българи пътували в Румъния. Затова не бях изненадан от кръговите движения, добрата маркировка и изпреварванията от ляво и дясно на румънските шофьори.

Започна се спор с мой приятел за сравнение на качеството между българската и румънската пътна настилка. От малкото си опит на шофиране извън родината знам, че всички погранични зони получават субсидии от ЕС за инфраструктура.

Тоест пътят е безупречен в първите 10-ина километра около границата.

След това, обаче коловозите и бабуните се появиха. Но големи и фрапиращи кратери нямаше.

Следим картата неотлъчно и след 40 минути влизаме във видимо голям град.

Започват и задръствания и всички в колата сме учудени. Кой е този град? Няма голямо населено място преди

Букурещ

b-street-churchСвалям стъклото и питам един румънец:

Buchuresti?

Ja, Ja…. — отговаря бодро местния и сочи отревисто с ръка напред.

След още един километър задръстване настигаме бус с русенска регистрация. Нашенецът разсея съмненията ни, като потвърди че сме в Букурещ. Дотук добре…

3 коментара

Switch to mobile version