Archive for the 'Венелин Милев' Category

Ное. 25 2009

Умбрия – италианска приказка

Днешният пътепис е посветен на една (сравнително) по-рядко посещаване област на Италия — а именно: Умбрия. Венелин ще ни разходи из градчетата на тази част на страната. Приятно четене:

Умбрия — италианска приказка

Пролетното (почти лятно) време в Милано не можеше да ме задържи в големия град и един хубав четвъртък реших да си взема двудневна почивка от лекции в университета и да се разходя из 

една от малко познатите за чужденци провинции на Италия: Умбрия.

Допреди няколко години и аз не знаех почти нищо за този район на страната — малък, сгушен сред хълмове и част от веригата на Апенините и известен с един от най-красивите градове на хълм в Италия, Перуджа, както и с Асизи, града на Свети Франциск, основател на Францисканския орден на бедните монаси. Хем се намира близо до Рим, близо до Флоренция, Сиена и Пиза, близо до Адриатика, но малко от тълпите туристи по тези места дръзват да се напъхат в Умбрия, без да разчитат на собствен транспорт на четири колела. Признавам, общественият транспорт не може да се сравнява с този в по-гъстонаселените части на страната, но след многочасово гласене на графика и подредбата на градовете в двата дни, предвидени за екскурзията, всичко се подреди оптимално. Преди да започнете да четете пътеписа и да се чудите дали денонощието случайно не е започнало да има по 30—40 часа, нека обясня: млад съм все още, здрав и свикнал на студентско и туристическо будуване. Затова и за мен един майски туристически ден започва обикновено към 6 сутринта и привършва след свечеряване. И така… на път към Умбрия.

Нощен влак от Милано към Южна Италия:

празно купе, няколкочасово пътуване — прекрасна възможност да дремна и да се заредя за дългия ден, който ми предстои. Кратък нощен престой в Болоня, където успях да попадна на една от най-потискащите нощни гари, които съм виждал. Вмирисани странични помещения, необичайно много спящи скитници и дежурната доза навлеци от всякакъв тип — нищо непознато засега. Успях да направя паралел между градския транспорт на Болоня и Милано и за съжаление градът, в който живея, изгуби по показателя нощен транспорт. Докато се мотах из гарата, пред нея минаха няколко нощни автобуса. Е, италианската модна столица не може да се похвали с нощен транспорт (ако не броим две линии в празничните дни). Причината? Не зная, но с останалите си действия миланският таксиметров съюз ме кара да го подозирам в лобиране пред общината да няма нощен градски транспорт. Все пак в Милано хората са богати, седем евро начална цена за такси не е никак много, нали? А после в България сме имали таксиджийска мафия… Но стига съм се отплесвал, пътеписът не е нито за Милано, нито за Болоня.

Отново успях да спя няколко часа в следващия влак и ето ме на сутринта в 

Перуджа, столицата на региона Умбрия

Старият град е разположен на висок хълм, до който води градски транспорт, миниметро (името си го казва, много мини е метрото, с тесни релси и малки вагони) и типично италианските градски ескалатори. Аз пък избрах стълбище, което на карта изглеждаше любопитно но се оказа… просто стълбище без свястна гледка нито нагоре, нито надолу. Старият град ме посрещна с прекрасни криви улички и каменни къщи. Въпреки че сравняват понякога Умбрия с Тоскана (Флоренция, Пиза и т. н.) аз не усетих елегантността на ренесансовите тоскански къщи. Напротив, обиновените сгради са с доста по-груба архитектура и очевидно отразяват бедността на Умбрия, която винаги е била земеделското сърце на Италия. Ренесансът се ограничава само до главните обществени сгради и църкви, каквито в Перужда има много.

Градът тъкмо се беше събудил около 9 часа, хората щъкаха насам-натам, кой по работа, кой без работа, по италиански🙂 Катедралата на Перуджа беше в лек ремонт отвън, но площадът пред нея си оставаше все така хубав. Тъй като градът винаги е оставал в религиозната сянка на Асизи (отдалечен на само трийсет километра), катедралата е просто строга и сравнително тъмна отвътре, определено не се нарежда сред най-запомнящите се италиански катедрали, които съм виждал. Но пък уличките… всеки завой ме изправяше пред нови и нови интересни сгради. Да не говорим за гледките, които се откриваха по склона на хълма към полето и съседните хълмове на града. Бих казал, че Перуджа определено е град без особени забележителности, който обаче има невероятна атмосфера. След няколкочасова разходка из улички, квартални църкви и скрити стълбища, които спестяват обикалянето по баирестите квартали, се насочих на автогарата.


Оттам хванах автобус за 

прекрасното градче Губио, наистина загубено сред хълмовете на Апенините.

Клатушкането по завоите ме унесе и от дрямката се събудих лице в лице с едно от най-живописно разположените градчета, които съм виждал.

Всички сгради са построени от сивобял камък на фона на зелените хълмове. Губио се подготвяше за годишния си празник на следващия ден: всичко беше живо, но не и препълнено, което правеше атмосферата прекрасна.

Четете по-нататък>>>

8 коментара

юли 17 2007

Серес – Солун – Тасос – Кавала – Драма

Серес, Солун, Тасос, Кавала, Драма, Гърция Здравейте!Тук получих много интересна и полезна информация за пътуванията из балканските страни и реших и аз да разкажа за нашата екскурзия до Солун, Кавала и о-в Тасос. Надявам се това, което пиша, да бъде интересно и полезно за всички, които ще решат да се възползват от отворените граници на […]

3 коментара

Switch to mobile version