Категория: Канада

Към Аляска с мотор (седми ден): Доусън (Досън) 1

Към Аляска с мотор (седми ден): Доусън (Досън)

Продължението от мотоциклетното пътешествие на Александър от щата Монтана към Аляска. Бяхме първо в Британска Колумбия, дълго продължихме през нея, а за последно навлязохме в Юкон – мястото на златната треска от края на XIX век.

Днес ще бъдем в столицата на златотърсачите  – Доусън (Досън)*

Приятно четене:

Към Аляска с мотор

седми ден

Доусън (Досън)

Ден 7 – Май 20


На другата сутрин станахме с намерение да разгледаме

Даусън (Досън)

Нали вече казах че сутрин не мога без кафе? Представете си абсолютно бруталният вятър, и моята нужда някак си да направя сутрешно кафе. Единствения начин беше на джобната печка която работи със сух спирт:

Моля ви се не опитвайте да правите кафе по тоя начин – голяма глупост е от моя страна, ако нещо хване пламък в палатката, всичко ще бъде като факла за миг… След като задоволих сутрешната пристрастеност, потеглихме към

Midnight Dome – местност на върха на планината,

от където се вижда Dawson City и реката Юкон (http://www.yukoneh.com/dawsoncity/parks/dome.htm). Поознайте кой настоя да посетим тази местност… точно така, сервитьорката от предната вечер!!! Наистина си струваше, сега като пиша мислено се връщам там… Някои снимки от там:

Река Юкон и град Доусън, КанадаКрай река Юкон, Канада

 

 

 

 

Пробвах макрото на фотоапарата:

Диво цвете край река Юкон, Канада

край река Юкон, Канада

 

 

Местна история, бих могъл да го преведа ако има интерес:

Midnight Dome край река Юкон, Канада

 

 

На връщане едва не се размазах по стръмното, а и завоите бяха доста остри… Преди да тръгнем, сложихме Heidenau К60, тъй като се славят като издръжливи гуми… Абсолютен боклук, след 2000 мили бяха почти изтрити, и тук вече нямахме грайфер. Извинения, ако тук има почитатели на тези гуми, но аз друг път няма да ги избера.

Отново в

Доусън (Досън),

разгледахме из „града“:

град Доусън (Досън), Канада

 

 

След това посетихме

изложение за миньорско оборудване

Там видяхме двойката която ни задминаваше няколко пъти с тяхната кола през предишния ден… Жената ни каза че сме били абсолютно ненормални да караме мотори до Доусън, тя дори в кола се опасявала… Ние се спогледахме с колегата, мислейки „Беше си нормален асфалтов път, дори и малко разнебитен“.

изложение за миньорско оборудване – Доусън, Канадаизложение за миньорско оборудване – Доусън, Канада

 

 

 

След това спряхме покрай реката, за да се насладим на

Кено, другият параход по Юкон

в старите времена:

Параход Кено на река Юкон – Доусън, Канада

град Доусън, Канада

 

 

Разгледахме и

градския музей:

 

Градски музей – Доусън, Канада

Градски музей – Доусън, Канада

 

 

Тук за първи път чух за писателя Робърт Сървис, английски писател (http://en.wikipedia.org/wiki/Robert_W._Service). След музея отидохме да посетим колибата, където е живял:

Къщата на писателя Робърт Сървис – Доусън, Канада

 

Както се вижда, обектът е в ремонт 😀 Срещнахме майстора, Дейвид, който реставрираше това жилище от черно-бели снимки. Дейвид категорично отрече да се снима, но съм доволен, че посетих това място само заради срещата с него. Ако можете да си представите здравеняк над 2 метра, с тъмна коса и очи, с повечето индианска кръв, това беше той.

Продължихме да разглеждаме:

Къщата на писателя Робърт Сървис – Доусън, Канада

писателят Робърт Сървис – Доусън, Канада

писателят Робърт Сървис – Доусън, Канада

Къщата на писателя Робърт Сървис – Доусън, Канада

 

 

 

Следва посещението до

музея на Джек Лондон,

най-после!!! Макар че той е живял извън града, някъде из планината, колибата където той е живал под наем е открита. Разделена е на 2, едната половина е пренесена в Сан Франциско, втората половина остава в Канада. Сега има 2 реплики, едната е в Досън, където се намира и музея.

Музей на Джек Лондон – Доусън, КанадаМузей на Джек Лондон – Доусън, Канада

 

 

 

Хладилник марка Юкон, тук е съхранявал припаси, високо от земята заради мечките:

"Хладилник" за съхранение на храна – Музей на Джек Лондон – Доусън, Канада

 

 

Това са условията за златното литературно творчество, при това на –50 градусови температури:

Музей на Джек Лондон – Доусън, Канада

Музей на Джек Лондон – Доусън, Канада

Музей на Джек Лондон – Доусън, КанадаМузей на Джек Лондон – Доусън, Канада

 

 

 

Dawson, Юкон, Канада

 

„Центърът“ в Даусън,

не трябваше да се съобразяваме с тълпи:

Доусън, Канада

 

 

Вече тръгнахме да търсим нещо за ядене.

Доусън, Канада

 

 

Спряхме в хотела Downtown,

седнахме на бара

Беше ленив следобед, едва ли можеше да се каже че имаше някакви хора. Заговорихме се с бармана, Саймън, много свестен човек:

Бар в Доусън, Канада

 

 

Храната също беше вкусна, нищо особено, просто обикновените неща за обяд тук – хамбургер и т.н. Аз поръчах и бира. Нещата вървяха мудно и мързеливо.

Но не за дълго… В един момент влиза един пич с приятелката си. Не знам защо от целия бар който беше празен, те седнаха точно до нас.

Пичът се провикна: „Къде ми е безплатната бира? Днес имам рожден ден!!!“ Ние с колегата се обърнахме и учтиво пожелахме „Честит рожден ден“.

Рожденика ни запита какво правим тук в Доусън, ние казахме че пътувахме на мотори. Оказа се че той е от Калифорния по начало, но когато е бил 19-годишен, е дошъл в Доусън. Попитах го каква беше причината, след което той ме погледна сериозно в очите и каза: „Jack London, man!!“ От този момент той и аз станахме най-добри приятели. Да ви запозная с Рик, и неговата приятелка, Вероника:

Бар в Доусън, Канада

 

 

Той най-сърдечно ни покани на рождения си ден у тях. Упътването беше нещо като: „Карате по този път еди колко си км… След това завивате наляво, ако стигнете до изоставена мина значи сте го подминали. По пътя ще видите една изоставена сива Тойота, значи сте на правилния път. След това карате нагоре в планината еди колко си км, и от еди къде си продължавате пеш, защото е много стръмно“ 😀

Еи това вече е приключение!!!

Върнахме се в къмпинга, аз дремнах, след което отидохме да купим бира за партито. Полицаите ме спряха, за да проверят за алкохол. Едва минах между капките, извадих късмет. В никакъв случй не карайте под влиянието на алкохол в Канада, наказанията са сурови, от типа на глоби, съд, конфискуване на мотора, и т.н. Лелката в къмпинга ме предупреди на няколко пъти, но явно главата ми е корава…

На път за Рик естествено се загубихме, минахме през мината. Колегата беше тръгнал с кутиите отстрани, и аз нали нямах товар, минавах и завивах къде ли не. Той се изтърси зад мен и си удари доста здраво лакътя… Вдигнахме мотора, намерихме пътя, добрахме се до дома на Рик след доста лутане:

В горите край Доусън, Канада

 

 

Ако забелязвате, това е кабел по който се тегли вагонче с провизии. Горе до хълма превозно средство не стига, особено през зимата.

Ето и новите ни приятели, от ляво на дясно: Сара от Отава, Лулу от Онтарио, Вероника и Рик

Парти за рожден ден – край Доусън, Канада

 

 

Освен това Уили и Нора, брат и сестра ескимоси, които днес се срещат за 1-ви път от 13 години:

Ескимоси – край Доусън, Канада

 

 

Уили е цигулар, а сестра му живее на остров в Северния океан. Почти винаги е замръзнало, и когато леда се стопи те чакат водата да донесе дърва за да накладат огън.

Ето и почти цялата компания:

Парти за рожден ден – край Доусън, Канада

 

 

Рик ни обясни техния начин на живот: той е златотърсач, платил е $60 за 10 години право да търси злато на този участък. Вместо да го копае, той си е построил колибата тук. След 10 години плаща още $60 и продължава да си живее тук. Изцяло извън от системата, разчита изцяло на себе си и приятели.

Златотърсачи – край Доусън, Канада

 

 

Рик строи шведска баня:

 Шведска баня – край Доусън, Канада

 

 

Ние не трябваше да чакаме да се стопи леда, за да накладем огън, и Лулу започна да приготвя вечерята – пържоли от лос. Рик го е застрелял

Пържоли от лос – край Доусън, Канада

Пържоли от лос – край Доусън, Канада

 Парти за рожден ден – край Доусън, Канада

 

 

 

Кучетата бяха невероятни пазачи

При най-малък шум тичаха да проверят ситуацията. Знаеха кога има диви животни наблизо и не пропускаха да ни предупредят. Винаги наблюдават за мечки.

Куче – край Доусън, Канада

 

 

И той искаше лос 🙂
Табелата пред кабината направо ме уби 😀

 

Паркинг за кучешки впрягове – край Доусън, Канада

Паркинг за кучешки впрягове

 

Сара работи на бара в Midnight Sun. Тя ни покани там на другия ден, за да ни почерпи с бира.

 

Куче – край Доусън, Канада

 

Кучетата получиха плюшени играчки. Те ги третираха като дивеч, и първо най-експертно изгризаха очите на играчката.

Куче – край Доусън, Канада

 

 

Рик отваря подаръци:

Парти за рожден ден – край Доусън, Канада

 

 

 

Таннис, къдравата хубавица от типа на Рубенс, много искаше да си отиде в къщи с колегата 🙂  На края на вечерта тя го държеше с 2 ръце през кръста 😀
Искаше да я „закара в къщи“. Когато той и каза че е на мотор, тя увисна…

Парти за рожден ден – край Доусън, Канада

 

 

За десерт имахме домашни еклери, направени от Рик. Той дори е направил филм в стил Чаплин, където показва как се правят еклери. Филмът е носител на няколко първи награди от конкурси за къси филми.

Еклери за рожден ден – край Доусън, Канада

 

 

 

Всяко хубаво нещо трябва да свърши… На края на вечерта гледахме залеза преди да си тръгнем. Това беше в 1 сутринта:

Бели нощи – край Доусън, Канада

 

 

 

 

На слизане видахме тази статуя,направена от каквото има наоколо. Оказа се, че Вероника е артист:

Скулптура на кон – край Доусън, Канада

 

 

 

Колегата се провикна от долу: „Ей, Рик!!“

Отгоре: „Да!!“
Колегата: „Абе к’ъв е тоя кон?“
Женски глас: „Внимавай!!!“
Вероника: „Аз го направих“

😀
За малко да се издъним…

Палим моторите. По точно аз паля мотора. Колегата е забравил светлините включени, и батерията се е източила. Е нищо, нали сме само надолу, той се качи и го запали по инерция.

След като се прибрах в палатката, още дълго не можах да заспя, преживявайки приключенията от този ден.

 

Очаквайте продължението

Автор: Александър Петков

Снимки: авторът

*Давам и двете транскрипиции, т.к. в книгите на Джек Лондон град Dawson се нарича Досън в българските преводи – бел.Ст.

Други разкази, свързани сКанада – на картата:

КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ 🙂

Към Аляска с мотор (пети и шести ден): През Клондайк и Юкон 8

Към Аляска с мотор (пети и шести ден): През Клондайк и Юкон

Последният път, когато ми се е случвало да прочета думите Юкон, Клондайк, Доусън, беше преди … много… ама много години и на корицата пишеше Джек Лондон 🙂 Днес се връщаме (някои от нас, де 😉 в едно от местата на младежките ни мечти – край река Юкон, където ще ни води Александър. Това е продължението от мотоциклетното му пътешествие от щата Монтана към Аляска. Бяхме първо в Британска Колумбия, дълго продължихме през нея, а днес ще навлезем в Юкон – мястото на златната треска от края на XIX век.

Приятно четене:

Към Аляска с мотор

пети и шести ден

През Клондайк и Юкон

Ден 5 – Май 18

ики реши да тръгне рано, за да стигне навреме в Whitehorsе, докато сервизът на Harley е отворен. Той искаше да смени масло, провери гуми, и тн за 1 път откакто е тръгнал от Алабама.Аз и колегата помързелувахме още, макар че и ние искахме да стигнем до Whitehorse, приготвихме се бавно и дори се топнахме в горещите извори още един път.

На излизане от Liard, заредихме с най-скъпия бензин от пътешествието ако помня правилно. Беше около $7/галон, доста се облещих… Продължихме и ние към Whitehorse, макар и доста по-късно от Дики, ние се надявахме да го срещнем там:

Юкон, Канада

 

 

Минахме през индианско селище, Teslin, което имаше мост през реката Юкон. Разбира се, тук сме отново в провинцията Юкон:

Индианско селище Теслин – Юкон, Канада

 

 

Ето го и моста – някъде бях чел че отначало на 2011 до тази дата 5 моториста са имали фатална злополука на този мост:

 

Мост – Юкон, Канада

 

Нещо тук е стояло доста дълго:

Череп – Юкон, Канада

 

Значи, стигаме някъде пред Whitehorse – забравих да кажа че минахме и през Watson Lake, където е кичозната гора с табелите. Снимка оттам нямам, защото днес успях да забравя диска с фотографиите на работа… Ако нещо съм пропуснал, ще го добавя утре 🙂 Та да си дойда на думата – любезната лелка ми обясни че обезателно трябва да спра до едно езеро където мигриращите лебеди са с милиони. Аз говори за това с колегата, ама той явно е забравил. Като стигнахме там, мъчих се да дам сигнал че искам да спрем там, а той си продължава. Аз спрях до отбивката за това езеро, и реших да го чакам да забележи в огледалото че ме няма и да се върне… Чакам, чакам, няма го никъв….

Е, аз реших да отида, и да го стигна по пътя за Whitehorse. Ако помните, той караше бавно че икономията му с горивото беше наникъде…
Ей това гледах:

Юкон, Канада

 

Нямаше и един лебед, дори и рисунка на лебед… Язък за барута, я да намерим колегата… Газ, ама него го няма. Аз карах с около 85 мили в час, и така стигнах до

Whitehorse

Няма колега. Ми сега? Карам наоколо, дори се върнах на магистралата назад, тц… В града виждам свестен хотел, завивам в паркинга, и кого виждам? Дики!!! 🙂
Той плямпаше по телефона, после като му обясних какво е станало, решихме заедно да търсим колегата. Излизаме на пътя, не минахме и половин пресечка, и загубения колега се задава в посока към нас 🙂

Разказахме си какво е станало, той се е върнал да ме търси доста по-назад от празното от лебеди езеро, и затова сме се разминали. После си е спомнил че говорих за езерото, и той е отишъл, и той не намери нищо….

И така, вече тримата с Дики тръгнахме да търсим манджа. Намерихме ресторант, който беше една от 2-те оригинални сгради в града, Klondike Rib and Salmon Barbeque:

Ресторант в Клондайк – Юкон, Канада

 

 

 

Сервитьорката ни беше Amber, абсолютна сладурана, и се залепи за нас и особено за Дики:

Ресторант в Клондайк – Юкон, Канада

 

Щастливата компания:

Ресторант в Клондайк – Юкон, Канада

 

 

 

Аз поръчах еленово месо, Raindeer stew на английски:

Еленско в Клондайк – Юкон, Канада

 

 

Сметката накрая: Дики беше “сърце”, аз бях “устни”, колегата беше двойно сърце…

Сметка в Клондайк – Юкон, Канада

 

Накрая попитах къде може да отидем на бар, за да продължим на уиски. Тя ентусиазирано каза: “Е, трябва да посетите Златната треска (The Gold rush)”. Аз попитах дали тя ще бъде там също по някое време, тя ме отряза…

Както и да е, накрая решихме да разделим стаята в хотела на Дики, аз се намърдах в спалния си чувал, и докато Дики уж говореше нещо, аз заспах…

Изминатото за деня:

GPS показания за 5 ден в Юкон, Канада

 

Ден 6 – Май 19

Събудих се в ранни зори , защото телефона на Дики започна да звъни. Някой от неговия край го търсеше, без да има хабер че той (и ние барабар с него) сме в доста по-задна часова зона. Както и да е, така и така сме се разсънили по принуда, заехме се да се подговяме за днешното пътуване. Планът ни беше да стигнем до Доусън, Юкон, а Дики продължаваше до Аляска, тъй като имаше среща с приятели в Anchorage.

За моят мотор беше време за ново масло и аз се заех да търся масло и место където мога да направа смяната. Момчетата които работиха в Auto Parts ме осигуриха със всичко, дори с инструменти и пластмасов леген където можех да източа маслото:

На мотор към Аляска

 

 

Благодарих им накрая сърдечно, оказа се че момчето също е моторист, кара пистарки. Последва разглеждане на Whitehorse, столицата на Юкон. Слязохме до реката, ето това е могыщата

река Юкон

Река Юкон, Канада

 

 

Може да ви направи впечатление че е полузамръзнала, а из града гледах момичета дето се разхождаха по джапанки 😎 Освен това там за постоянно е закотвен

корабът Klondike,

който навремето е превозвал толкова много хора и толкова много мечти:

Корабът Клондайк – Юкон, Канада

Корабът Клондайк – Юкон, Канада

 Корабът Клондайк – Юкон, Канада

 

 

 

 

След това разгледахме и туристическия център, където също така

получихме информация за границата с Аляска

Оказа се че пункта е все още затворен, но се очаква да се отвори след 3-4 дни, зависи от времето. Ние се чесахме, умувахме дали да ходим при това положение, но нали това беше главната ми цел – ще трябва да посетимДоусън!! Дори и ако трябва да чакаме границата да отвори….

Някои снимки от туристическия център:

Туристически център – Юкон, Канада

Пред туристическия център – Юкон, Канада

 

 

 

Аз се подписах като българин 🙂

Един българин в Юкон, Канада

 

 

След това се върнахме в хотела да си приберем партакешите, това направо ме уплаши:

На мотор към Аляска

 

 

 

 

 

 

Някъде

по обяд се понесохме към Доусън…

Карането и се струваше монотонно, и започнах да заспивам. В един момент се събудих и бях точно в посока “канавката”… Започнах да правя номера на колегата, само и само да остана буден:

Към Аляска с мотор

 

 

В един момент нещо ми хвана окото, след няколко мили спряхме и решихме да се върнем за да проверим:

Мечка – Юкон, Канада

Мечка – Юкон, Канада

 

 

 

Това ни беше първото гризли по време на пътешествието. Беше се изправил на задни крака, но аз не успях да го снимам навреме. Той ни огледа, реши че не сме интересни и си замина. Останахме със снимка, но не беше умно решение, ако беше се запътил към нас нямаше оттърване…

Стигнахме до 5-те пръста, група малки острови в реката. Тук доста от корабите са имали проблеми опитвайки се да преминат:

Река Юкон, Канада

Река Юкон, Канада

Край река Юкон, Канада

 

 

 

 

Забелязахме че си имахме компания по пътя – една двойка с кола ту ни разминаваха, ту ние тях.. Когато се засякохме по време на почивка учтиво си кимнахме “здравей”.

Личи си че наближаваме Доусън:

По пътя към Доусън, Канада

 

 

Всичките тези камъни са остатък от изкопаната почва, която е била промивана за злато. Ето най-накрая сме пред

Доусън

Доусън – Юкон, Канада

 

 

 

Вече в града, разгледахме малко докато търсихме нещо за ядене:

Доусън – Юкон, Канада

 

 

 

Това е може би най-известния хотел там, тук се сервира знаменития “Sourtoe Coctail” 😀

Хотел в Доусън – Юкон, Канада

 

 Ресторант в Доусън – Юкон, Канада

 

 

Спряхме до Sourdoe Joe’s, да опитаме знаменитите Fish ‘n Chips, тези бяха от халибът (БГ?) (Палтус, вид голяма плоска риба – бел.Ст.)

 

Пържен палтус – Ресторант в Доусън – Юкон, Канада

 

 

Сервитьорката ми се скара, че се занимавам с телефона… Аз исках да проверя поща по wifi, все пак не навсякъде се намира…

Ресторант в Доусън – Юкон, Канада

 

 

Намерихме

къмпинг “Bonanza Gold”,

и решихме да останем там. След малко срещнахме сервитьорката от ресторанта отново. Оказа се че тя е наша съседка, тук стои през лятото в палатка докато работи.

Вятъра беше просто безмилостен.

Това фото беше щракнато някъде около полунощ

Ние трябваше да работим като екип, за да можем да вържем палатките с палети:

 

Полунощен къмпинг край в Доусън – Юкон, Канада

 

 

Ето така привърши 6-тият ни ден – мотори, гризли, фиш & чипс, бира Юкон голд… Някои данни от този ден:

GPS показания за 6 ден в Доусън – Юкон, Канада

Очаквайте продължението

Автор: Александър Петков

Снимки: авторът

Други разкази, свързани сКанада – на картата:

КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ

 

Към Аляска с мотор (трети и четвърти ден): Отново Канада 6

Към Аляска с мотор (трети и четвърти ден): Отново Канада

Продължаваме с мотоциклетноъо пътуване на Александър от Монтана към Аляска. Вече влязохме в Британска Колумбия, а днес ще продължим през тази канадска провинция.

Приятно четене:

 

 

 

Към Аляска с мотор

трети и четвъри ден

Отново Канада

 

 

На другата сутрин станахме, набързо проверих дали мечката не е отмыкнала нещо от мен. Мечката не се интересуваше, но комарите не пропуснаха.

За този ден плана беше да стигнем до знаменития

Alaska Highway

– започва в Dawson Creek, British Columbia, и продължава чак до брега на Тихия Океан.

По пътя минахме през Grand Prairie, където живееха Kathy и Mitch. Като че ли нямаше време да им се обадим, макар че много ми се искаше. Накратко, заредихме, и гледахме да се измъкнем. Града се оказа голям, с много движение, а и беше адски горещо, поне около 90-100F (32º C – 37º C). A по същото време обратно в Монтана вали сняг!!! 😎

Както и да е, успяхме да се измъкнем, макар че отне завинаги… Когато стигнахме до Dawson Creek, спряхме за снимки пред

знаменитата миля Нула:

Нулева милян на Аляска highway - Британска Колумбия, Канада

Нулева милян на Аляска highway - Британска Колумбия, Канада

 

 

По това време един човек с мини ван (БГ???) (и на български е миниван – бел.Ст.) спира до нас, умирайки от желание да си поговорим. Ей к’во съвпадение – и той е моторист!!! 🙂
Запознахме се, той се чуди как сме се наели да пътуваме от толкова далеч, и ни даде някои напътствия, едното от кои да се отбием и да видим историческия Alaska Highway, където е най-дългият изкривен дървен мост в света. Еми ще го видим, шом е препоръка на местен, пък и е по пътя…

Аляска highway - Британска Колумбия, Канада

 

Почнахме да се вдетинясваме:

Към Аляска с мотор. Канада.

 

 

И аз имам такава снимка, ама не съм я качил… Почнахме да се оглеждаме за ядене, че не бяхме спрели цял ден. Така и

спряхме във Fort St.John

по пътя след Dawson Creek. Аз разбира се като българин, се заех да се погрижа за наличието на най-важното – алкохола. $7 за кутийка бира, ебаси!! Питах любезната гозпожа зад тезгяха къде би препоръчала за двама гладни, мръсни и жадни мотористи място за вечеря. Tony Roma’s – намърдахме се с нормалните хора дето излизат за вечеря по специален случай. Абе карай, а и сервитьорката беше като кукла и само въртеше очи… Нейна снимка нямам, но още я помня…

Вечеря – Към Аляска с мотор

 

 

После тръгнахме да търсим място за нощуване, и така

стигнахме до Wonowon

след доста лутане – дори се обърнахме назад. Беше някакъв крайпътен лагер за камионджии – фургони, които минаваха за хотел. Мръсни и изморени, на нас ни се стори като рай. Един пич излиза и заявява – момчета (???), вие сте на мотори, за вас половин цена, храна 24 часа, колкото можете да ядете и носите, щото утре затваряме и всичко ще се хвърля… Освен това баня и WiFi. Кво повече да иска човек. Всичко за $40 на парче:

Wonowon – Към Аляска с мотор

Бира – Към Аляска с мотор

Бира – Към Аляска с мотор

 

 

 

 

Ето и някои данни от този ден:

GPS показания, трети ден – Към Аляска с мотор

 

 

Wonowon – Liard Hot Springs

ден 4

Денят започна бавно и с бутане от моя страна както винаги, но завърши като празник…

Първо по време на закуска аз срещнах Дъг и Джули (приятелката му). Дъг беше невероятен разказвач. Както обикновено, стана на въпрос как така сме се решили на такова пътешествие, какво ни води в Канада. Като споменах Джек Лондон, той каза че навемето е търсил злато в Доусън, и започна да разправя истории. Има още 500 унции злато в къщи оттогава. Разправяше как са стреляли гризлита когато имали неочаквани срещи в лагера и т.н. и т.н…

Към Аляска с мотор

 

 

На тръгване ни поканиха да вземаме каквото можем за ядене и пиене…Ъъъъ, ще взема сандвич? Че ние сме на мотори 🙂 Тръгнахме, леко преваляваше. След 70 мили спряхме за гориво, в някакъв пущинак. Така и се запознахме с Джо, който дърпаше лодка с камиона си. На това място се заговорих с човека който работеше на бензиностанцията – пита ни дали ни е студено и т.н. Аз му казах, че в Монтана караме дори когато е 20 градуса. Той ме погледна странно и нищо не каза. По-късно по пътя се досетих че той е мисли в Целзий 😀

Както и да е, продължихме в мокрото, и по едно време спряхме да щракнем снимки на мама и бебе лос. Колега на Harley с номер от Алабама спира до нас и ни пита дали сме ОК. Моят приятел посочи лосовете, aлабамецyt се засмя и каза, че вижда лос за първи път. Ето го и Дики, прякор Captain Coonass, че и лосовете от другата страна на пътя:

Harley Davidson – Към Аляска с мотор

Лос – Към Аляска с мотор

 

 

 

Скоро дъжда спря. Докато

стигнахме до Форт Нелсън,

беше вече слънчево. Там докато зареждахме, срещнахме Джо отново (човека с лодката). После Дики дойде, заговорихме се и с него. После местен човек спира с камиона си, и той имал такъв мотор, само че го продал вчера сутринта… Общо взето, не можахме да се измъкнем, лафихме си с хора около 2-3 часа:

Към Аляска с мотор

 

 

 

Джо изхвърча напред – каза че и той искал да спре на къмпинга на Liard Hot Springs, и ще ни чака там. Той замина, ние лафихме още…

Цяло чудо е, че

продължихме към Toad River:

 Канада – Към Аляска с мотор

Канада – Към Аляска с мотор

Канада – Към Аляска с мотор

 

 

По едно време спряхме отново да снимаме Dall sheep (тънкорог овен – бел.Ст.) (http://en.wikipedia.org/wiki/Dall_sheep), а те почнаха да излизат на пътя, дори по едно време си помислих че ще тръгнат да ме газят:

 Тънкорог овен – Към Аляска с мотор, Канада

 Тънкорог овен – Към Аляска с мотор, Канада

 

 

 

 

Стоманени мостове, доста са опасни, особено когато вали. Оставих мотора сам да си намери пътя:

Мост – Към Аляска с мотор, Канада

 

 

 

Стигнахме до

Toad River,

отново спряхме да заредим, вдетинясвахме се около изрязаните шпертплати:

Toad river – Към Аляска с мотор, Канада

 

 

Не мина много а вече дойде и Дики:

Toad river – Към Аляска с мотор, Канада

 

 

Зарадвахме му се, решихме караме заедно и пак продължихме…

Мечка – Към Аляска с мотор, Канада

 

Muncho Lake беше невероятно,

 

Muncho Lake, Британска Колумбия V0C, Канада

 

 

макар и да беше замръзнало:

Muncho lake – Към Аляска с мотор, Канада

езерото Мунчо ;)

 

Ако някой тук си е загубил ключовете – аз ги намерих и мога да кажа къде съм ги оставил:

Ключове на Muncho lake – Към Аляска с мотор, Канада

 

 

Ден 4: Wonowon – Liard Hot Springs

Bighorn Sheep, (снежен или дебелорог овен – бел.Ст.) имаме ги и в Монтана, те слизат до пътя за да ближат солта:

Снежен (дебелорог) овен  – Към Аляска с мотор, Канада

 

 

Това направо си пасе, к’во ти близане:

Бизон – Към Аляска с мотор, Канада

 

 

Накратко казано гледките и природата навсякъде бяха невероятни а и се порадвахме на завоите по пътя.

Стигнахме до горещите извори.

Още при спирането касиерката (германка) ни пита:

– Вие знаете ли един човек с лодка?

– Ми да, Джо.
Тя каза:

– Той ви чака, всичко ви е платено…

 

Ей, какъв човек!!! Отиваме да го търсим, а нас ни чака Джо с бири:

Къмпинг – Към Аляска с мотор, Канада

 

 

Та при горещите извори… вече се настаних:

Къмпинг – Към Аляска с мотор, Канада

 

 

Дики носеше голям нож – как не са го спипали на границата,не знам… Знам за случаи, когато са връщали хора и за намерена ножка:

Къмпинг – Към Аляска с мотор, Канада

 

 

Дики имаше и shotgun (BG???) (пушка – бел.Ст.), и патрони за слон, правени по поръчка… Тия южняци наистина си мислят че на север е краят на света 😀

Тръгнахме да се поокъпем в горещите извори, това беше гледката по пътеката:

Залез – Към Аляска с мотор, Канада

 

Кеф… С момиченца в басейна е още по-кеф:

Горещи извори – Към Аляска с мотор, Канада

„С дивойки в жакузиту“ * ;)

 

 

Те бяха англичанки, близначки.

Горещи извори – Към Аляска с мотор, Канада

Горещи извори – Към Аляска с мотор, Канада

 

 

Дики остана при палатките, той тъкмеше огъня. Джо му показа как се прави огън като се върнахме:

Лагерен огън – Към Аляска с мотор, Канада

 

 

Товара на Джо:

Лодка – Към Аляска с мотор, Канада

 

 

Оказа се че той освен пилот е и гид по риболов в Аляска. Очите ми светнаха и почнах да го питам. За съжаление той само караше лодката до Аляска и се връщаше обратно в Калифорния, но ни даде информацията на негов приятел в Солдотна. Той и Дики си поговориха на дълго и на широко, Дики също е пилот.

След каране, къпане и бири, заспахме бързо. Така приключи 4-тия ден 🙂

 

* по думите на известния Митю Пищова – бел.Ст.

 

Очаквайте продължението

Автор: Александър Петков

Снимки: авторът

Други разкази, свързани сКанада – на картата:

КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА!

Към Аляска с мотор (първи и втори ден): През Канада 14

Към Аляска с мотор (първи и втори ден): През Канада

Днес тръгваме на едно пътешествие, което (поне аз) сме виждали само по телевизията – хващаме моторите и тръгваме към крайния Север на Америка – там, където тираджиите карат по ледени реки. Започваме, разбира се, с по-южната и топла част на Канада 😉 Александър ще бъде наш водач.

Приятно четене:

 

 

 

Към Аляска с мотор

първи и втори ден

През Канада

И така, след цяла зима в очакване и неизвестност дали нашето пътешествие ще се случи, аз и колегата потеглихме към Канадската граница. Плана беше да пресечем границата през Юрика, и да спрем за най-добрия хамбургер в САЩ, the bubba burger:

the-cutting-board_large - през Канада към Аляска

 

 

 

До Юрика имаше около 3-4 часа път, през които минахме покрай Flathead Lake:

Flathead Lake, Монтана, САЩ

 

 

Често ми се удава да посещавам това езеро, тъй като е най-голямото естествено сладководно езеро в западната част на континенталните САЩ, и е доста популярна дестинация за отдих. А през този ден имаше и повече “природа” от обикновено, съвсем леко покрита с бански 😀

Повече за това езеро тук:
http://en.wikipedia.org/wiki/Flathead_Lake

Продължихме към Eureka, а вятъра едва не ме смъкна. Това често се случва тук, вятърът в прерията не е шега работа… А и като че ли имаме всички елени, които са обучени камикадзе. Видят ли те и се понасят като стрела към теб. Направи ми впечатление че навсякъде другаде елените бягат в обратната посока 😀

Стигнахме до Eureka,

а там ни очакваше първото разочарование–ресторантът вече не съществуваше… Едно време този ресторант предлагаше хамбургер №1 в САЩ:

 

Ресторант за хамбургери – през Канада към Аляска

 

Заредихме, така или иначе сме спрели, пък и няма да видим наши цени за гориво в лизкото бъдеще, яхнахме возилата и се запутихме към границата:

Напускаме щата Монтана

 

Вече минаваме през граничния пункт: имате ли оръжие, имате ли алкохол, били ли се подсъден някога и тн… Имах алкохол и спрей за мечки ама казах не.

Границата между САЩ и Канада

 

 

Веднага ни стана ясно че сме в Канада, където и да се обърна, гледката беше като от пощенска картичка:

Към Аляска през Канада с мотор

Към Аляска и Канада с мотор

 

Привечер пристигнахме до

Fairmont Hot Springs – курортно градче с горещи извори:

 

http://en.wikipedia.org/wiki/Fairmon…itish_Columbia

Аз веднага реших да търся нещо за ядене по-достъпно и автентично, така намерихме гръка Тони. Поговорихме си за стария свят, аз си хапнах здраво, дори се върнах за 2-ри дюнер 😛

Дюнери по пътя – Към Аляска и Канада с мотор

 

 

След това намерихме,

къмпинг

офисът беше затворен, но решихме да се оправяме със заплащането на сутринта:

Към Аляска и Канада с мотор

 

 

Оглеждайки се наоколо (снимката е от сутринта, но карай…)

Към Аляска и Канада с мотор

 

Някои статистики от първия ден:

GPS показания, ден първи – Към Аляска и Канада с мотор

 

 

Накрая се поздравихме по случай успешно приключен първи ден от пътешествието:

Биричка – Към Аляска и Канада с мотор

 

 

 

Ден втори. 15 Май

На другия ден станахме, аз си правих кафе (трябва да го имам), събрахме палатките, и айде към офиса да си платим. Накратко казано, излезе ни доста солено, не съм вярвал че някой може да иска такива пари за пръст. Кактои да е, потеглихме, минахме през Radium Hot Springs, жалко че не спряхме да се цопнем в горещите извори:

http://en.wikipedia.org/wiki/Radium_…itish_Columbia

ГПС-а ни поведе през

Kootenai National Park,

неочаквано и невероятно. Ето това беше трафикът по пътя там:

Мечка – Kootenai National Park, Канада

Планинска коза – Kootenai National Park, Канада

 

 

Отново гледки, които спираха дъха:

Към Аляска и Канада с мотор

 

 

Тук бяхме спрели някъде в парка за почивка:

Към Аляска и Канада с мотор  – Kootenai National Park, Канада

 

 

 

Доверявайки се на ГПС-а, изпунахме съвсем Banff National Park, а наистина ми се искаше да го видя. Продължихме на север, към

Jasper National Park,

една от главните атракции в Алберта, и ако сте там не го пропускайте в никакъв случай. Минахме да видим

езерото Louise,

което аз не харесах. Беше още замръзнало, а и претенциозния хотел построен точно там хич не помогна:

Езеро Луис – Jasper National Park, Канада

Хотел край езеро Луис – Jasper National Park, Канада

 

 

 

Тук няма диво, айде да си тръгваме… По-нататък преминахме през пропуска на знаменития

Ice Fields Parkway,

 

платихме си $9 на парче и започнахме да се оглеждаме. А наистина си имаше за какво…

Ice Fields Parkway в Канада – Към Аляска и Канада с мотор

 Ice Fields Parkway в Канада – Към Аляска и Канада с мотор

 

 

 

Умрях от студ…. Забравих да спомена че подминахме бензиностанция станция, а следващата беше на около 150-200 мили разстояние. Аз я видях, но нищо не казах, и това не беше добро решение. Аз щях да изкарам, но колегата минаваше само 35 мили на галон (авторът използва необичайните за Канада неметрични единици. По принцип в Канада е валидна метричната система: метри, километри, килограми, литри – бел.Ст.)

Icefields Pkwy, Jasper, Албърта T0E 1E0, Канада

 

Ето тук на върха на прохода си осъзнахме грешката:

 

 

Ice Fields Parkway в Канада – Към Аляска и Канада с мотор

 

 

 

Малко по-нататук колегата спря да премести гориво от едната страна на резервоара в другата, където всъщност се издърпва. Тук вече сме в Jasper, жалко защото заради тревогите с горивото не спряхме да направим снимки които иначе не бихме пропуснали:

Jasper National Park – Към Аляска и Канада с мотор

Jasper National Park – Към Аляска и Канада с мотор

 

 

 

Май нищо не стана, но продължихме, очаквайки всеки момент да свърши горивото. Аз предложих да изкараме бензин от моя резервоар, но той не ще.

За пръв път през това пътешествие видях лосове, ако го казвам правилно на български:

Лос – Jasper National Park, Канада

 

 

 

 

Аз спирах за снимки, на колегата не му беше до това и той търсеше станция с гориво. Стигнахме до

градчето Jasper

Намерихме (бензино)станцията най после и се спасихме от бутане.

По едно време тази двойка спира да ни заприказва, запознахме се с тях, човекът ни каза, че и те пътуват с мотор за отдих, и си поговорихме доста време. Дадоха ни препоръки къде да спрем, а и къде да хапнем, така и така сме спрели. Не пропуснаха да ни питат–с какво можем да помогнем, трябва ли ви нещо? Това са Kathy i Mitch:

В Jasper – Към Аляска и Канада с мотор

 

 

 

Ресторантът, който препоръчаха, беше точно до бензиностанцията и аз се нахвърлих върху калмарите:

 

Калмари в Jasper – Към Аляска и Канада с мотор

 

Имаше и друга местна природа, дето ни хвана окото, че и моторите май хванаха нейното:

В Jasper – Към Аляска и Канада с мотор

 

 

 

 

 

Kathy and Mitch се върнаха, 2 часа по късно, да проверят дали не се нуждаем от нещо!!

След като най-накрая успяхме да привършим на станцията, денят беше решил да приключи с нас. Опитахме се да намерим място да опънем палатки, но уви, наоколо къмпинг нямаше. Аз няколко пъти споделих просто да спрем някъде по пътя на подходящо местенце и да прекратим –колегата не ще да прави каквото и да е, което може да се интерпретира като нарушение, така че продължихме…

Добре, ама и на мотел не щеше. След като стигнахме до такъв, а и

в национален парк цените са съответно грандиозни

Човекът на рецепцията ни посъветва, така и така отивайте малко по-нагоре по пътя, къмпингът е затворен, но минете около бариерата.

Стигнахме дотам-той пак не ще, кво ако някой се покаже. Офф, както и да е, пръдлжавамепо пътя, но комарите започнаха да стават страшни –през Май и на север!!! Пак пуснах идеята да спим някъде из гората, а той – „абе ти само искаш да се хвалиш по форумите…“ Аз по същото време искам само да опъна палатка, докато е още светло, а и вече изминахме 100-тина мили само докато търсим къмпинг. Поне гледката продължаваше да бъде великолепна:

Към Аляска и Канада с мотор

 

 

Накрая наистина взе да става тъмно, и

все пак спряхме в гората за да опънем палатки

Забележете мрежата против комари, и аз нахлузих моята че тия кръвопийци бяха безпощадни:

Палатки в гората – Към Аляска и Канада с мотор

 

 

Колегата отиде да се поогледа докато аз вадих бири. Върна се и каза:

„Да знаеш, че имаме комшии“

Мечка – Към Аляска и Канада с мотор

 

 

Аз реших да вържа всички припаси на разстояние от нас, високо в дърво, и да не се тревожа. Така и приключи вторият ни ден, ето и някои статистики:

GPS показания, ден втори – Към Аляска и Канада с мотор

Очаквайте продължението

Автор: Александър Петков

Снимки: авторът

Други разкази, свързани сКанада – на картата:
КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ

Виктория – едно бленуваното място за живот (2): Из центъра и парковете на Виктория 4

Виктория – едно бленуваното място за живот (2): Из центъра и парковете на Виктория

Продължавамес великденската поредица на Наталия за Канада и Британска Колумбия. Предишния път пристиганхем в столицата на Британска Колумбия – град Виктория. Днес ще продължим с централната част на града.

Приятно четене:

 

Приятно четене:

Виктория – едно бленуваното място за живот

част втора

Из центъра и парковете на Виктория

Royal Museum.

Кралският музей – Виктория, Канада

Изненадата обаче ни посрещна още в предверието. Запътили се да научим повече за бита и изкуството на индианците, както и за първите европейци и китайци пристигнали по тези земи, най-неочаквано в предверието на музея попаднахме на Жълтата подводница! Колекционерската жълта лимузина на Джон Ленън…

Жълтата подводница на Джон Ленън – Кралски музей – Виктория, Канада

Жълтата подводница на Джон Ленън – Кралски музей – Виктория, Канада

Лимузината на Джон Ленън

 

 

 

Колекционерската антика беше подарена на музея от милионера Jimmy Pattison,

който е шеф на верига супер-маркети “Save on Foods”. Междупрочем макар, че името на веригата говори за спестяване, това е една скъпа верига за храна и е в противоречие с името си.. А може би бизнесменът е понадувал цените на храната в магазините си, за да спести и да купи ето тази скъпа играчка изложена тук 🙂 🙂 Малка закачка 🙂 🙂

Royal British Columbia Museum, 675 Belleville St, Виктория, Британска Колумбия V8W 2B4, Канада
На излизане от музея се позабавихме за поредната порция снимки и видео. Навсякде градинки, навсякде фонтанчета. Няма спор, че обстановката те кара да пожелаеш да живееш тук!

Виктория, Канада

 


И точно в 12:00h като се започна една мелодия и звън на камбани от ето тази Кулата до нас.

Кулата – Виктория, Канада

Кулата – Виктория, Канада

 

 

Държах да запиша всичко за видео-колекцията ни, невероятна красота облечена в звук!
Продължихме разходката си в центъра на града, вървейки. Не случайно казвам “вървейки”, защото в тази страна това е позабравено преживяване.

В Северна Америка градовете нямат централен площад, нямат център

това, под което се разбира като “център” от европейците. В централната част на градодвете тук, така нареченият “даунтаун” са съсредоточени административните сгради, небостъргачите…и пак коли, само коли.
Но стига за това, връщам се пак в

централната пешеходна зона на очарователната ни Виктория

Преминаваме бавно покрай базара, отбивайки се на всяка една тараба. Много индиански-художници и самодейци опитващи се да продадат изработеното от тях.

Виктория, Канада

 

 

Сдобих се с ето тази костенурка, изработена от индиански художник.

Индианско бижу - костенурка – Виктория, Канада

 

 

 

Имахме трудност да комуникараме с него на английски. Някои индианци живеят в резервати и общуват само c тяхната си общност и племе. Случвало ни се е и друг път да попаднем на почти неговорещи английски индианци. Културата и религиозните практики на индинаците винаги обожествяват и са неразривно свързани с животните на около.
Продължаваме разходката си из централната част. Трябваше да изчакам пред ето този Инфо-център, Деивид и сина ни влязоха да вземат брошури…

Виктория, Канада

 

 

Стоях права до цветна леха и пейки.

Виктория, Канада

 

 

Три възрастни дами на достолепна възраст почти до мен на пейкатa, бяха улисани в сериозен разговор. Изведнъж осъзнах, че разговора се води на руски. Трите дами бяха заети да обсъждат някаква жена дошла от Русия в Canada, която сменила 3-ма съпрузи и сега се готвела да хване в капана съпруг N 4. Неволно се усмихнах. За момент жените се сепнаха и подозрително ме погледнаха. Продължих да си гледам безучастно. Явно прецениха, че няма начин да разбирам разговора им и продължиха да нищят жената с 4 съпруга! Мислено пикантната ситуация ме върна в България, изплуваха в съзнанието ми блоковете, входовете, пейките и бабичките вечно удумващи някого 🙂 🙂

Вече с колата, тръгнахме за един парк, който имаше много атракции и ресторантчета. Шофирайки по улиците можахме да видим повече от архитектурата на града.

Добре, че

Виктория никога не залитна към високото строителство

По-високи сгради от тези на снимката нямаше. Съвсем поносимо високи!!!

Виктория, Канада

 

 

 

Ясно e. че “човек” е на почит тук а не е безвъзвратно изгубен, както в повечето нечовешки градове, непригодени за нормален живот за които стана на въпрос по-горе…
Намаляваме скороста,

навлизаме в парка

Да си призная друг такъв парк не бях виждала в Северна Америка. Обикновено огромните паркове тук представляват огромни зелени площи, където хората лягат директно по тревата, хапват или играят нещо с топка.
Паркyът не беше съставен от геометрично подредени цветни градини, които сме свикнали да виждаме в парковете. Пространствата бяха оформени във възможно най-близък до автентичния си вид природна среда. Чувстваше се усилие “пипането” и подредбата от човека да остават колкото си може по-незабележими.
Пауни се разхождаха за да предават екзотика на обстановката. Вечер ги прибираха разбира се:) Няма как на място като това да не се запиташ: “А дали така не е изглеждал библейският Едем?”

 Паун в парка – Виктория, Канада

 Паун в парка – Виктория, Канада

 Паун в парка – Виктория, Канада

В парка – Виктория, Канада

В парка – Виктория, Канада

След посещението в парка, решихме да покараме

из околностите на града

и да открием невероятни пейзажи за невероятните си снимки без които никое пътуване не минаваше.

Околностите на Виктория, Канада

От бреговете на Викторя на 30 км навътре в океана се виждат планините, които са US територия, има едно градче там Port Angeles, Washington. Дейвид е бил преди много години там.

Тихият океан при Виктория, Канада

Изглед от хълма и сградата на Метеорологичната станция.

При метерологичната станция – Виктория, Канада

При метерологичната станция – Виктория, Канада

… и все по-нагоре.

При метерологичната станция – Виктория, Канада

При метерологичната станция – Виктория, Канада

Вулканични скали навсякъде наоколо напомнят за активна вулканична дейност в миналото.

Вулканични скали край Виктория, Канада

Виктория като на длан! Очарователна гледка се разкриваше от върха.
С нискотo строителство и старинни къщи, градът притежава специфична атмосфера иневероятен провинциален чар макар да e столица. Еххх обичаме си столицата си!

Capital of British Columbia! Най-хубавото място за живот в Canada (според мен).

Виктория, Канада

Виктория, Канада

 

 

Продължението:

По Великден във Виктория (Канада)

Автор: Наталия Х.

Снимки: авторът

 

 

Още разкази от Канада  – на картата:
КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА!

Виктория – бленуваното място за живот (остров Ванкувър, Британска Колумбия) 4

Виктория – бленуваното място за живот (остров Ванкувър, Британска Колумбия)

Продължаваме с великденската поредица на Наталия за Ванкувър и околностите. Днес тя ще ни представи столицата на Британска Колумбия – град Виктория. А ако случайно ви се струва, че сте чели нежщо по въпрода на нашия сайт – вярно е, защото погрешка пуснах първо последната част, а днес публикувам началото (пепел по главата имам вече 😉

Приятно четене:

Виктория – едно бленуваното място за живот

остров Ванкувър, Британска Колумбия

 

На сутринтта шофирайки към Tsawassen – Swartz Bay терминал ни беше трудно да спазим разрешената скорост. Всяка минута беше ценна и от значение. Ще успеем ли да се вредим за следващия ферибот или ще трябва да чакаме с часове за по-следващия. Наближавайки, чувахме съобщения по високоговорителя, че от тук нататък свободните места са под въпрос.
Минахме. Пропуснаха ни. Нашата кола беше последната пропусната… Май след минути вдиганаха пак бариерата и пропуснаха още десетина коли след нас, но това беше… Другите за следващия ферибот!
Предстоеше ни час и 40 минути път с ферибота до Виктория. Цена в една посока за 3-ма пасажери + автомобил $ 90.
Притесненията, бързането, всичко остана зад гърба ни.

Най-после бяхме на ферибота!

 

Ферибот– Виктория, Канада
Чувала бях много за Виктория, всички казваха колко очарователно място е това. И почти винаги когато някой ми разказваше, долавях нотка на нескрито съжеление, че поради една или друга причина въпросният човек не живее там. А причината не рядко се оказваше – много скъп град, много скъпи имоти. Град намиращ се на остров а не всеки е съгласен да живее на остров с всичките негативи следвщаи от това. Скъпи връзки, скъп транспорт, винаги си зависим от ферибот за да достигнеш континента. Още повече, че Виктория е и столица на нашата провинция Британска Колумбия като government city (столица) винаги самолетните билети са скъпи и стандарта като на всеки столичен град – висок.

Виктория, Британска Колумбия, Канада
Климатът на остров Ванкувър е West Coast Marine (морски-тихоокенски) и именно по-топлото време и меката зима, правеха Виктория място бленувано за живот от мнозина, въпреки изброените негативи по-горе.
Скоро щях да се убедя лично, до колко всичко чуто до момента, отговарясше на истината. Тук е прекарал няколко месеца и Дeйвид, но е било в ранните му младежки години. Предпочел е обаче да се върне и завърши университета в един от прерийните градове в сърцето на Канада и….така животът му е тръгнал в съвсем различна посока от Виктория.

Беше все още рано сутринтта и много студено, но предпочетохме да излезем и да се насладим на синята гледка вместо да седим в уютния салон за пътници.

Ферибот– Виктория, Канада

С напредване на времето, слънцето най-накрая започна не само да свети а и да топли:):) и на палубата наизлезе голяма и шумна тумба от азиатци. Много пасажери се забавляваха като подаваха храна и гларусите я вземаха директно от ръцете им.

Ферибот– Виктория, Канада

Ферибот– Виктория, Канада

 

Местата на снимката, където водата не е гладка са точно водовъртежите на теченията. Доста коварни и за това по тези места се преминава с много бавна скорост.

Ферибот– Виктория, Канада

 

 

Ферибота, връщащ се обратно към континента до град Ванкувър.

Ферибот– Виктория, Канада

Плаването между хълмовете е вълнуващо преживяване, снимките не пресъздават в пълнота очарованието наоколо.

Ванкувър, Канада

 

 

 

 

ВИКТОРИЯ. Столицата на провинция Британска Колумбия.

През пролетта на 1778 капитaн Джеймс Кук е първият европеец, който стъпва на тази земя – наречена по-късно Британска Колумбия.
Виктория се намира на остров Ванкувар и е официално провъзгласена за град на 2 Август 1862.
Животът в малкото градче наброяващо не повече от 450 човека, коренно се променя през 1858 когато е открито злато в континенталната част от Британска Колумбия, по-точно областа Cariboo (Карибу). Стотици авантюристи от Калифорния, Австралия и от много други части на света са доплували до Виктория, където е бил единственият порт и възможност за достигане до земите на континентална Британска Колумбия. От този момент нататък малкото спящо градче се превръща в оживен център.
Днес населението на Виктория е около 78 057 души, но с предградията достига над 330 000. Напълно поносимо стълпотворение от хора, бих казала това е моето разбиране за голям, но не пренаселен град. Иделно!

За този град се казва, че е повече Англия от самата Англия 🙂 🙂 Тук живеят много британски пенсионери, поради мекия климат и типично британската атмосфера на града.

Сградата на Парламента с кралица Виктория на преден план.

 Парламентът – Виктория, Канада

 Парламентът – Виктория, Канада

 

Климатът в този град е изключение за Канада.

Градът е разположен в южния край на остров Ванкувър, но макар че Викторя е с най-топлият климат и най-меката зима за Канада в България е пак по-топло! Пролетта и лятото са много по-топли в България! Само какво приемущество с климат си имаме в БГ 🙂 🙂 🙂

Виктория се оказа едно бижу!

Да, наистина едно истинско бижу. Ако мога да се изразя образно почти навсякде в North America градовете са от типа Франкенщайн, т.е градове без човешко лице. Защо?? Начина на живот в тях е на 200% с кола…Градодвете в Северна Америка НЕ са създадени за хора, а за автомобили! Имаше един научно фантастичен разказ публикуван на времето в книга на библиотека “Галактика” и там се разказваше за хора облечени в коли, жените в коли-рокли, мъжете в коли незнам си какво…костюми предполагам…А Викторя!!!…Ахххх че разкошно място за живот!!!
Викторя е много на юг. Oтстои на 1000 км на юг от града в които живеем в Канада и все пак е с 5 градуса по-на север да кажем от един много северен град в България като Русе (родният ми град).
Изнанадах се, че открих едно място на този континент, в което наистина се влюбих от пръв поглед… Но всъщност като се замисля то пак “това любимо място” не е на този континент 🙂 🙂 … This is not on the mainland! This is a island.
Градовете разположени на вода – река, езеро, море или окен винаги притежават очарование и притегателна сила за живот.

Виктория, Канада

Виктория, Канада

 

 

 

Еmpress Hotel

В този хотел са отcядали много царски величия. Вътре всичко е във викториански стил. Оставихме за после да влезем в хотела.

Еmpress Hotel – Виктория, Канада

Еmpress Hotel – Виктория, Канада

 

 

Това е точно мястото (пристанището) от където са отплували златотърсачите-авантюристи за да достигнат континенталната част на Британска Колумбия по време на златната треска.

 

Виктория, Канада

 

 

 

 

И на всякъде мноооого

индианско изкуство

Индианците живеещи по тези земи са нямали проблем с намирането на храна като прерийните индианци например, които са гладували постоянно. Навсякде наоколо по западното крайбрежие има риба в изобилие, мек климат с не толкова сурова зима. За това тукашните индианци са имали повече време да творят.

Тотеми – Виктория, Канада

Тотеми – Виктория, Канада

 

 

 

И изкуство, много изкуство почти на всякъде където се обърнеш. Само каква удохотвореност придаваха на града, не като да гледаш небостъргачи лишени от душа, типични за повечето централни североамерикански градове.

Най-високият Тотем в света.

Тотеми – Виктория, Канада

 

 

 

 

Цъфтящи дарвета!! Файтоните до късно очакват туристите. Климата тук…аххх климата – колко важно нещо, но го разбрах чак след като заживях в Сибир, … опс, исках да кажа в Канада 🙂

  Виктория, Канада

 
Макар. че топлият климат привлича и друг вид заселици. Много бездомници живеят във Виктория.

Файтон – Виктория, Канада

 

Виктория, Канада

 
И на всякде, вода, много вода. 25% от питейната вода на планетата земя е в Канада.

Виктория, Канада

Още една червена точка за Виктория,

градът е с много добре развит градски транспорт

Ето ги и типичните английски автобуси, напомнящи, че градът е повече Англия от всеки друг град в Канада.

Автобус – Виктория, Канада

Имаше още много какво да се види тук, но ни оставше само ден. Трябваше да оползотворим времето си максимално!
Отписахме от списъка си: А”must see” Бутчарт Гарденс, градините с които се слави Виктория. Беше края на Април а е най-добре те да се видят през Юли и Август, когато всичко там цъфти.Може би щяхме да се върнем тук пак някой ден и ако е лято непременно ще се отбием да ги видим.

Очаквайте продължението

Автор: Наталия Х.

Снимки: авторът

 

 

Още разкази от Канада  – на картата: КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА!

По Великден във Виктория (Канада) 0

По Великден във Виктория (Канада)

Продължаваме с Великденската поредица за Западна Канада. Наталия днес ще ни представи градчето Виктория в провицния Британска Колумбия.

Приятно четене:

По Великден във Виктория (Канада)

Късно вечерта на Велика събота.

Виктория, Канада

 

 

 

Градът не се готвеше изобщо скоро да спи. Туристи и местни бяха окупирали

центъра на Викторя

Явно живота в този град беше подчинен на един различен ритъм.
Хора, много хора по улицте макар, че нищо не напомняше на ноща преди Велик ден а всичко изглеждаше като обичайна суетня в обичайна вечер. Хората останали по това време навън не държаха свещи и не бързаха (както е на стария континент) да си вземат огън от службата в полунощ. Странна Великденска нощ за мен в далечния, лежащ в “смъртна”сянка запад 😉
Същият парламент, който заснехме през деня сега изглеждаше неузнаваемо.

Виктория, Канада

Капитан Кук.

Капитан Кук – Виктория, Канада

 
Най-после дойде ред за Емпрес hotel.

Емпрес хотел – Виктория, Канада

 

 

Влязохме вътре.

Емпрес хотел – Виктория, Канада

 
И нали си е British Columbia и то на най-западното парче земя наречено, Остров Ванкувър – нямаше как да ce мине без

индианско изкуство

в оформянето на пространствата в хотела. Постигната беше великолепна хармония на два взаимно изключващи се стила, този на викторианска Англия и индиански west coast.

Емпрес хотел – Виктория, Канада

 Емпрес хотел – Виктория, Канада

Емпрес хотел – Виктория, Канада

Емпрес хотел – Виктория, Канада

 

 

 

Натъкнахме се на много салони, ресторанти и магазини за сувенери и бижута. Също кафенета или по-скоро чайни за следобедният чай на госпожите и господата, които макар и дошли да живеят на край света са верни на чаената си английска традиция. Интересно ни беше да направим тур из целия хотел, поне до където беше позволено и да се спрем почти пред всяка снимка окачена на стените. Снимките бяха запечатали исторически моменти и известни хора (най-често от английското кралско семейство), дошли пo тези земи и отcеднали в същия този хотел.

Градът Виктория

е на малко повече от 150 години, но от гледна точка на “новият” свят е стар град с много история и характер. Може би и заради това, че е възникнал и оформен много преди автомобилите да се намесят в живота на североамериканските жители…Може би заради това, градът е с оформен ценатър, не е разпокъсан и е възможно да се движиш пеша почти на всякъде.

Виктория, Британска Колумбия, Канада

Като си тръгвахме от Емпрес хотел погледнахме небето навън. Не се виждаха звезди. Значи до тук с хубавото време! 🙁 🙁
Беше доста късно, но никак не ни се прибираше а и наличието на всички тези небързащи за вкъщи хора, наклониха везните за още среднощни разходки. Нямам такъв опит в Северна Америка! Тук дори в 5 след обед улиците опустяват, хората обичат да си седят в къщи, да хапват чипс и да си гледат телевизия…А ако е вечер от почивните дни най-много да си направят барбекю и ранна вечеря с приятели в двора. А за ранните вечери в Северна Америка е една друга тема, за която сега няма да отварям дума, само ще спомена, че тук е норамлно да се вечеря в 17:00!

Виктория, Канада

 
Така че разбираемо защо като видях, че сърцето на този град тупти и не спира дори и посред нощ, решихме да се възползваме и да си откраднем мъъъничка порция нощен живот:):)

Диви гъски.

Диви гъски – Виктория, Канада

 

 

И те явно бяха настроени купонджийски, като всички жители и туристи в града:)
Разбира се по-топлият климат на Victoria беше също фактор за цялия този по-различен стил на живот и се улавяше чувството на радост от живота на място като това. Специално за страна като Canada през април всичко е на точката на замръзването. Дори температурите са доста под нулата, непрестанни снежни бури непрекъснато ни “изненадват”. Но внезапен сняг е характерен за Canada да ни спохожда поне два, три пъти и през Май…така че място за изненада – няма!! Забелязала съм, че канадците винаги, обичат да реагират с “изненада” :S … и критикуват ли критикуват “необичайно” студеното време и се чуват приказки от сорта: колко студена е поредната зима или пролет… А всъщност това си е типичното време, да не забравяме, че

Канада е една от най-студените страни в света!

И няма никаква изненада, но…такъв си им е стила на говорене:):) Предполагам най-трудно е да признаеш истина пред самия себе си. 😉  Май навлизам в сферата на психологията:):)

На сутринта ръмеше.

На сутринтта ръмеше – Виктория, Канада

 

 

Плътни облаци се бяха разстлали и нямаше помен от вчерашното слънце. Седнахме в Макдоналдс за бърза закуска. В иначе уютния ни хотел Рамада, разположен в тих централен квартал с типичният за града провинциален чар – безплатна закуска не се полагаше!

хотел Рамада – Виктория, Канада

 

Рамада, Виктория: http://www.ramada.com/hotels/british-columbia/victoria/ramada-victoria/hotel-overview

Както в един друг мой разказ за Ванкувър споменах, че все по-рядко в North America хотелите предлагат безплатна закуска на гостите си. На излизане от Макдоналдс подхвърлихме картофки с кетчуп на гларуса. Явно много хареса комбинацията:):) Вижда се кетчуп на човката му…

Гларус – Виктория, Канада

 

 

 

Последни часове из града преди да се качим обратно на ферибота, решихме да разгледаме

къщите-лодки

на пристана.

Къщи - лодки – Виктория, Канада

 

 

 

 

Една от къщите-лодки e For Sale

Къщи - лодки – Виктория, Канада

 

 

Запитахме се един друг с Дейвид дали бихме живяли в къща-лодка?! И двамата бяхме на мнение, че ако е само под наем бихме опитали подобна авантюра. Иначе да си купим една такава къща върху вода – неееее, това не е за нас! Too much! 😉

Къщи - лодки – Виктория, Канада

 Яхти – Виктория, Канада

Две мили създания ни наблюдаваха от водата.

Тюлен – Виктория, Канада

Тюлен – Виктория, Канада

 

 

Една жена, стояща до нас и явно честа посетителка на това място, разпозна единия от тюлените. Каза, че е сляп с едното око. Жената не скри радостта си като видя полу-сляпата животинка, според думите ѝ тюленът е герой, че оцелява дори и само с едно око. И наистина като се вгледахме, видяхме липсващото му око.

Пак поредна разходка из централната част на града, шмугнахме се на вътре из жилищните райони разположени в

тузарския център на Виктория

Сладки блокчета изскочиха на среща ни.

В центъра – Виктория, Канада

В центъра – Виктория, Канада

 

 

 

 

Яаaaa – обява за подобно апартаменче for sale – $ 236 000. Тъкмо възкликнах, че не е много за прелестно място като Виктория и…дочетох пояснението, че притежаваш апартамента само 4 месеца през годината. Това е така нареченият тайм шер. Аааа ясно :(:(

И обратно на ферибота, поемаме към

континентална British Columbia

Мрачно. Навъсено небе и ръмящ ту започващ ту затихващ дъждец.

 Виктория, Канада

Виктория, Канада

Виктория, Канада

Виктория, Канада

Дейвид стоически изтърпя на студа за да заснеме кит от палубата. В действителност кита така и не се пока3а на повърхноста. Перка на косатка.

Косатка край Виктория, Канада

Виктория, Канада

 

 

 

 

След видяното във Виктория, изпитвах все по-студени чувства към Ванкувър.

Много прехвален, интересно на какво основане го смятаха за един от най-добрите градове за живот. Кое му е човешкото на подобно място? Е да, Стенли парк и някои и други хубави гледки, но можеш ли все да стоиш в парка я?

Няма спор Ванкувър е идеалният град, който да бъде посетен, но да живееш постоянно в такъв тип град…:(:( Сега може би ще разсърдя някои хора, които са чували някакви истории от някакви техни приятели и приятелите на приятелите им….И живеят със смътни идеи, взаимствани от неправдоподобни kласации и статистики, нямащи нищо общо с реалният живот. А и да не говорим за мизерният климат във Ванкувър, понякога там има дъжд дори 35 дни в месеца!!! Аз обичам дъжда, но чак пък толкоз…:( И въпреки, че температурите не падат драстично през зимата заради океана, както в континентална Canada, но пак целогодишно е смръзващо студено. Когато бяхме там в края на Април, нямаше как да не бъдем екипирани с якета, ръкавици, качулки…Дори си беше въпрос на оцеляване, макар че се виждаха цъфтящи дървета, не пречеше студа да е кучешки. Е да, да по-далече от бреговете на океана сме виждали къде по-кучешки студове, но сега говорим за Ванкувър и определено града не е чак толкова добро място за живеене! А лятото – и тогава не можеш да се разхвърляш и да се възползваш от плажа. Т.е плаж във Ванкувър има, но не можеш да се печеш! Самият остров Ванкувър, където е разположена Викторя хвърля сянка, според обеснението на синоптиците върху град Ванкувър и точно острова е виновен за дъждовете атакуващи града и студеният целогодишно климат. Това пояснение го вмъквам в разказа си, защото мааалко по-нагоре от град Ванкувър е област с няколко градчета и тази област е наречена Sunshine coast, т.е Слънчевият бряг. http://maps.google.ca/maps?oe=utf-8&rls=org.mozilla:en-GB:official&client=firefox-a&q=sunshine+coast,+bc&um=1&ie=UTF-8&hq=&hnear=0x547d2cb3a11bc881:0x564ce1f0e87c6ba7,Sunshine+Coast+Regional+District,+BC&gl=ca&ei=IctbT_PUNuHXiAKAxZzJCw&sa=X&oi=geocode_result&ct=title&resnum=3&ved=0CIgBEPIBMAI И наистина по-горе се радват на много слънце и повече топлина. А сянката падаща от острова закрива град Ванкувър и го обрича на климата, които вече описах по-горе.

А за азиатската инвазия във Ванкувър, изобщо не искам да говоря. Азиатци прииждат на тълпи, особено града е популярен сред китайците от Хонг Конг. Те продават маломерните си апартаменти а знаем какви са цените в Хонг Конг поради липса на достатъчно земя и така идваики във Ванкувър, отварят фирми, купуват къщи…Това е един от факторите, цените на имотите в града особено в престижната западна част постоянно да летят на горе. А съответно няма такова нещо при доходите. Местното правителство услужливо си затваря очите, за всичките тези процеси. Естественно внасят се свежи пари “от вън” в хазната на космополитния град, но всяко нещо си има цена и негативните последствия са на лице.
Но разказа беше не за Ванкувър а за Виктория. Все се отплесвам…:) Разбира се, Виктория е също скъпа, но ако трябва да избирам между високият стандарт между двата града, естественно не бих избрала този с трафика, задръстванията с часове, висенето в задръстване на most от където няма мърдане. Скъп и пре-скъп бензин заради поддръжката на многото мостове и сложна инфраструктура на Ванкувър. Продължавам с негативите: небостъргачи в даунтаун и социален живот съсредоточен само на една, две улици..Сгъчкани блокчета и сгъчкани къщи в уж централни, но доста грозновати квартали. Обаче нека да спрем и говорим за по-добрият град:):), Victoria, BC.
С този пътепис най-вече си поставих за цел да кажа добри думи за град Виктория, не само защото напълно го заслужава, но и защото поради някакви причини не е известен сред българите. Малко се знае, дори НИЩО не се знае за Виктория! И ако имате път на сам, непременно го препоръчвам за отбивка!
За нас – жалко, че бяхме с ограничено време, имахме на разположение само няколкото дни великденска ваканция на сина ни. Освен градините, които умишлено пропуснахме, не можахме да посетим астрономическата обсерватория, някои други забележителности, също не остана време за околностите на града…

Чух Дейвид да казва, че при следващата спирка във Виктория ще наваксаме пропуснатото.

Обратно във Ванкувър,

тъкмо прекосявахме един от мостовете.

Мост във Ванкувър, Канада

 

 

Посрещна ни с дъжд, което си е най-обичайното! Аз макар и духом бях все още в бленувания град, мислех върху казаното току що от Дейвид: “Ами, каква ти спирка! Никаква спирка!! Най-добре е да рентваме нещо за месец и да поостанем във Викторя!” Градът е точно ориентиран към такъв род живеене. Туристи решили да поостанат, англичани решили да поживеят в най-западните предели на империята си, други чужденци и всякакви местни дошли от други краища на необятната Canada, рентват стаи във старите къщи на Викторя. Типичните тук стая със закуска. Както споменах по-заможните и по-уверените, че ще се задържат по-задълго тук, идвайки всяка година купуват таим шер, жилище което е тяхно само за няколко месеца през годината. Живеят тук през тези няколко месеца, заминават си и така пак до следващата година и т.н и т.н…Градат е ориентиран точно към такъв вид рентиерство. Tази идея заседна силно в мен. Hе известно за сега кога, но непременно ще я осъществим някой ден! И ще се спрем и поостанем за по-дълго в града. Не споделих този мой ред на мисли с Дейвид. Всяко нещо с времето си!;) winking

Обратно във Ванкувър. И обратно 10 часа път към къщи.

 

Автор: Наталия Х.

Снимки: авторът

 

 

Още разкази от Канада  – на картата: КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА!

Ванкувър за Великден 23

Ванкувър за Великден

Днес отново ще поемем към западна (подчертавам: ЗАПАДНА! 😉 ) Канада. Наталия ще ни покажеВанкувър, този път в навечерието на Великден.

Приятно четене:

 

 

 Ванкувър за Великден

Споменах в предишния си разказ, че природата на British Columbia е невероятно красива и разнообразна. Дори само в “малката” осечка от града ни до Ванкувар – нищожните 730 км., пейзажа се сменя драматично. Редуват се иглолистни гори, хълмисти поляни с множество пасища и ферми. После ландшафа преминава в пустиня, следват скалисти каньони и накрая долина.
Ще се опитам да опиша тази част на западна Канада, така както ние я видяхме при едно пътуване в края на април.
Тогава тръгнахме с цел да се разходим и да разгледаме всичко на около. Отделихме много време за отбивки по пътя си за да се посветим на любимите снимки и видео. Все неща към които сме така силно пристрастени и съставляващи важна част от “нашият скучен канадски живот” – както обичам да се шегувам, говорейки с българските си приятели:):) Защото живота в БГ е къде, къде по-динамичен. Пътувайки по Магистрала 97, подминаваме известното с дължината си

езеро Lac la Hache,

което в по-голямата си част, дори в края на април е все още заледено.

Ванкувър - Британска Колумбия, Канада

 

 

 

Кратка отбивка от магистралата, спираме в

Казам

Това е дълбока пропаст, много атрактивна за снимки през лятото, но за мен този път се оказа разочарование. Зимата още не беше си отишла, кал и сняг на всякъде. Сиво, пусто…и много студено! …Както вече казах – през лятото това място изглежда величествено. Казам е безводна пропаст, иначе не би било пресилено да се сравни с Ниагара.

Пропаст Казам - Британска Колумбия, Канада

 

 

Подминаваме типично северо американско градче от онези затънтените…с един магазин, една бензиностанция и седем къщи 🙂 🙂
Пътят ни е все на юг, магистралата минава през интересен ландшафт. Появяват се скали с интересни форми и цвят. Отбихме и доста се позабавихме на това място за да направим ето тези снимки.

Скали – Британска Колумбия, Канада

Скали – Британска Колумбия, Канада

 

После следва пустиня, която е от типа полупустиня

Полупустиня – Британска Колумбия, Канада

Преминаваме през

индиански резерват с малка индианска католическа църква

Индиански резерват – Британска Колумбия, Канада

Индианците, които живеят в резервати ползват карта гарантираща им редица привилегии и отстъпки, също когато пазаруват не им се калкулират такси в цената. Освен по-евтини стоки, индинците имат право и на по-евтин бензин, т.е без прибавените данъци. Също им се предоставят държавни жилища (къщи). Но за да ползват всички тези привилегии, индианците трябва да живеят в резервати, които са обикновенно много далеч от цивилизацията. Правата на индианците са гарантирани от подписния през 1876 The Indian Act.

Снимка направена в движение

Индиански резерват – Британска Колумбия, Канада

 

 

Вече разминаваме виещата се железопътна линия. Много погребани тела има по тези каньони, хълмове и скали. Когато са започнали да строят железниците винаги са пращали китайците в най-опасните участаци. Китайците са били и допълнително дискриминирани с данък, останал в историята като Head Tax. През 2006 Отава официално се извини на Китай.
Към днешна дата почти няма пътнически влакове в Канада, превозват се само товари (с много малки изключения). Съществува малка възможност да се придвижиш с влак между някои от градовете тук. И да има някакъв влак, часа за тръгване е само един в определен ден и връщането обратно е да кажем след седмица. Няма нищо общо с добре развития транспорт като Европа например, тук не може да се разчита на обществен транспорт 🙁 Пътува се или със самолет или с личен автомобил. А железницата в миналото е станала точно причината Британска Columbia да се присъедини към Canada.
През 1867 първите провинции сформирали държавата Канада са Онтарио, Квебек, Ню Браунзик и Нова Скотия. През 1870 се присъединява прерийната провинция Манитоба а през следващата 1871 и нашата British Columbia именно поради обещанието че железницата ще дойде и до тук.

Навлизаме в края на долината на реката Фрейзър. Ще пропусна подробности и снимки за тази отсечка от маршрута ни, защото в предишния разказ “Мокра Коледа във Ванкувър” се спрях по-подробно на това място, характерно с мъгли и много дъжд.

НАЙ-ПОСЛЕ ВАНКУВЪР!!!

Ванкувър - Британска Колумбия, Канада

Винаги когато пътуваме отcядаме по възможност в хотелите от веригата Holiday Inn Express. Препоръчвам ги на всички,запътили се да пътуват насам. Има ги почти на всякде в западната част на Канада. Рядко има град без поне един хотел от тази верига. Чисти и обширни стаи – поживееш ли на този континент постепенно възприемаш идеята навсякъде да ти е широко 🙂 🙂 Започваш да харесваш просторното и да си го изискваш, когато ползваш услугите на хотел, но разбира се, когато както дойде 🙂 🙂

 

 
Все пак ще кажа още малко

добри думи за хотелската верига Holiday Inn Express,

защото те го заслужават. В хотелите им, наистина получаваш срещу каквото плащаш! Перосналът е на 99% от азиатци (филипинци, китайци, индийци, тайландци), предополагам, че франчайзингът на тази верига хотели е закупена от някои от въпросните държави…
Освен всичко казано до тук, ще добавя: приятна обстановка, модерни стаи /бани, обслужването, чистотата, приличнитe цени а има още един голям плюс – богата безплатна закуска! Топла и разнообразна храна, плодове, плодови кисели млека и напитки в изобилие. С една толкова богата закуска прескачаш обяда (или хапваш нещо съвсем леко в следобедните часове) и остава да се погрижиш единствено за вечеря..Това уточнение го правя, защото за жалост все по-рядко в North America към хотелската стая влиза безплатна закуска:(

Рано на другата сутрин след закуска излизаме, отправяме се към японското рибарско селище СТИФСАН, точно преди да завием към селището забелязваме румънска пекарна за хляб, всъщност руманският флаг развяващ се на високо грабна вниманието ми..

 

 

Следва СТИФСАН.

Ванкувър - Британска Колумбия, Канада

 

 

 

 

…Канадса и Япония имат сложни исторически отношения, но лошото е заровено в миналото. Само ще спомена, че на множество японци след 2-рата световна война са им отнети имотите във Ванкувър под предлога, че може би са шпиони. На въпроса: “Защо?” – ще припомня пакта Рим – Берлин – Токио!
Там (в селището) има площадки с възможност за наблюдение на китовете и делфините, много ресторантчета, павилиончета, пейки, парк…Някъде от тук купих картичките, които изпратих на приятели. Едно е да получиш Е-мейл и съвсем друга е тръпката да получиш картичка по пощата или истинско писмо. Също в селището се намира много популярният сред жителите на Ванкувър – рибен пазар. За съжaление в Канада не можеш на много места да си купиш прясна риба. Тук почти няма пазари на открито (заради климата), няма ги и малките магазинчета (като в Европа). Цялата страна е ориентирана към огромни супер-маркети със замразени храни, меса и риба…Няма нищо прясно, но в замяна на това цените са главозамайващи!
Така, че един такъв пазар на открито като този тук си е направо ИЗКЛЮЧЕНИЕ!…И цените на рибата и морските дарове бяха съвсем поносими.
Трагваме си от японското рибарско селище.

Следва Японската градина,

която ми напомня доста на нашата “Морска градина” във Варна. Дърветата тук вече цъфтяха.

Японската градина – Ванкувър - Британска Колумбия, Канада

 

 

 

Отрупани с нежен цвят, създаваха настроение. Само ден по-рано, мааалко по-на север от Ванкувър на много места снежните преспи все още не се бяха разтопили. Полузаледените езера в края на април налагаха съвсем друго усещане, различно от пролетната атмосфера тук. Доста време поизгубихме на това място, доста снимки изщракахме:)

Stanley Park, 610 Pipeline Rd, Ванкувър, Британска Колумбия V6G 1Z4, Канада

 

По-късно посетихме

Стенли Парк

Паркирането може да ти скъса нервите а и е скъпо, но след като приключиш с това и тръгнеш из парка се приготви само за положиелни емоции..

 

Стенли парк – Ванкувър - Британска Колумбия, Канада

От бележките, които съм си водила към снимките ни виждам, че този ден е бил Разпети петък.
Един сух дънер с израстваща от него зелена клонка-начатък на нов живот ми напомниха едно място от Библията от книгата на пророк Исай [11:1] “И ще покара младочка от Иесеевия пън, и клон ще израсне от неговия корен“. Според тези думи християните вярват, че им е дадено обещание за раждането на Cпасител, който ще произлезе от “cухия пън”. Аз също се причислявам към приелите обещанието. Денят беше специален. Разпети петък и всичко наоколо като, че ли беше някак по-особено. Ако се гледа с очите на сърцето разбира се!

Стенли парк – Ванкувър - Британска Колумбия, Канада

Тук се запознах със семейство руснаци…Ами чух руска реч и не се сдържах и ги заговорих…Оказаха се от Хабаровск – ама това е “само” отсреща на Пасифика 🙂 :)…Така де…”само” от другата страна на “Голямата” вода:)

Тихи океан – Ванкувър - Британска Колумбия, Канада

Решаваме да вземем колата за да стигнем дo противоположния край на Стенли парк. Релефът е стръмен, типичен за бреговете на Тихия океан, докато бреговете по Атлантика са ниски и равни.
Тук подминаваме “нашата” си русалка, доплувала по нашите брегове…Всички сме чували историите как русалките оставят морето и желаят да останат в света на хората. Ама че лошо изкушение!!! Непонятно… 🙁 🙁 🙁

 Ванкувър - Британска Колумбия, Канада

Една от забележителностите, които решихме да пропуснем в Стенли парк беше известният Аквариум. Причината – нашият син, който е тинейджър и е със странни идеи, взаимствани от тук от там…От телевизионни предавания, от Интернет от къде ли не…Обеснението му: “Китовете и рибите в акварyма са отделени на сила от естествената си среда – океана. За рибите това е мъчително! Не искам да гледам нещастни риби!” Ееее ми…не отидохме. (Същото е и за зоологическите градини, никога не ги посещаваме!)

НА СЛЕДВАЩИЯ ДЕН.
Пак мост. Няма как – така е във Ванкувър!! Много често пътни произшествия затварят за много часове мостовете.

Ванкувър - Британска Колумбия, Канада

 

Много хора не могат да отидат на работа на време, блокирани в трафика често заради подобен род инциденти. Също друга нелицеприятна истина – самоубийци избират тези мостове за да сложат край на живота си.
Тук е язовира от които града пие водата си. В далечината върховете на планината се наричат

Двата лъва

Наистина не е нужно много въображение за да видиш две царствени лъвски осанки.

 

Ванкувър - Британска Колумбия, Канада

 

 

 

Мястото е в полите на планината Граус.

На лифта не се качихме, беше пълно с хора – макар и края на Април все още ски сезона не беше свършил. Едно заради краткото време с което разполагахме а и навалицата заради неприключилия ски сезон ни отказаха от лифта. Но ще се върнем пак някой ден и ако е слънчев ден непременно ще се качим на този лифт 🙂 Когато времето е ясно – Ванкувър се вижда като на длан! Това трябва да се види!!!

В тази местност е като в парк. Къщите в този район на Ванкувър дори и не толкова големи и престижни стуват милиони. Наистина, че планината тук беше някак опитомена и къщите се вписваха с ландшафта великолепно. Хареса ми 🙂 🙂

Ванкувър - Британска Колумбия, Канада

 

 

Привечер е. Време е да помислим за вечеря.

Ванкувър - Британска Колумбия, Канада

 
Следващият ден ни предстоеше път. Искаме да хванем ферибота и да отплаваме за остров Ванкувър. Да посетим столицата ни – Виктория, която се явяваше крайна точка от пътешествието ни.
Нощ преди много ранно ставане. Това никак не е по вкуса ми:( За капак като гледахме новините в хотелската стая, съобщиха че трафика за ферибота заради Великденските празниците е супер натоварен. Не бяхме сигурни дали ще успеем да се вредим с места.
Изтеглихме ставането си вместо в 6:00, което си беше лошо за 5:30, което стана още по-лошо 🙁 🙁 За мен това ранно ставане е равносилно на ужас:)…, но със сигурност предстоеше интересен ден!

 

Автор: Наталия Х.

Снимки: авторът

 

 

Още разкази от канада  – на картата:

Мокра Коледа във Ванкувър 9

Мокра Коледа във Ванкувър

Днешният пътепис е началото на изтриването на белите петна от нашата карта в района на Канада и по-точно западнта ѝ част. Наталия, днес ще ни разходи до Ванкувър – един от най-добрите за живеене градове в света.

Приятно четене:

Мокра Коледа във Ванкувър

Непредвидено се наложи да заминем за Ванкувър. Дните бяха предпразнични, времето по изключение необичайно топло и без сняг, което никак не е характерно за Британска Columbia по Коледа.
Организирахме се само за ден, направихме нужните резервации и рано на следващата сутрин – потеглихме.
Предстоят ни 10 часа път с кола, от нашия град до Ванкувър.
Около 10 сутринтта слънцето най-после се показа и се разведели напълно.

 

 

Коледа във Ванкувър, Канада

Въпреки мрачното време, настроението ни не беше никак мрачно 🙂 Пътищата – сухи, сняг – никакъв , необичайно топло за сезона време. Дори синът ни – тинейджър не намираше причини да недоволства за нещо а както знаем тинейджърите са изобретателни в намирането на причини за недоволство 🙂 🙂

Британска Columbia е място с изключително красива и разнообразна природа. От нашият град до крайната точка на пътешествието ни са около 730 км., като Магистрала 97 (Sauth) преминава през различен ландшафт. По пътя ни се изреждат: Иглолистна гора стъпила върху плато, после хълмове с внушителни с гъстотата си иглолистни гори, толкова гъсти, че из между дърветата цари полумрак дори и в най-ясният ден. (Да му мислят мечките, които живеят по тези земи и трябва да бродят из г ъ c т ите тъмни гори на British Columbia:) 🙂
Следват ливадите с тук – там събрани на групи дървета, дърветата пак иглолистни разбира се. Местноста е идеална за пасища, наричат я Кравешка държава (Cattle country:) В тази отсечка са фермите, каубоите и един малко по-различен (кънтри) стил на живот…. По-нататък е сухата земя – semidesert (полу- пустиня). Съвсем на края се прекосява каньон, долина и…Ванкувър!

Всъщност истинската причина за внезапното ни тръгване налагаше да отидем до Хоуп, това е градче не далече от Ванкувър. Тъкмо заради това: “налага се да отидем по работа до Хоуп” – видяхме случе й да продължим до големия град и да си подарим една по-ралична Коледа.
Дните по това време на годината са кратки а още повече по тези географски ширини. Нямаше време за обичайните отбивки за снимки и видео. И все пак “откраднахме” по някоя снимка от колата в движение.
Без обичайния сняг през зимата, природата като че ли беше лишена от цветове, но въпреки това не по-малко величествена.

Коледа във Ванкувър, КанадаКоледа във Ванкувър, Канада

Коледа във Ванкувър, Канада

Кратка отбивка след много часове път. Поточе с кристално чиста вода стичаща се от планините, богата на много минерали. Идеална за чай!!! Жалко, че не разполагахме с време за подобно крайпътно приключение. Искахме да стигнем до Хоуп а после и до Ванкувър по светло.

 

Коледа във Ванкувър, Канада

Продължаваме. Вече сме съвсем близо до Хоуп. Градчето е разположено в края на долината Фрейзър – място мъгливо и дъждовно. Живеещите тук хора са принудени много по-често да подменят покривите на къщите си заради почти всеки ден леещият се безжалостно дъжд.

 

Коледа във Ванкувър, Канада

Коледа във Ванкувър, Канада

 

Хоуп е вече зад гърба ни, работата която ни доведе тук – свършена! Сега е време за празник, време е за

Ванкувър!!!

Градът е рядко красиво съчетание между планина и океан. Както си му е рада посрещна ни с дъжд. Ко й то ту спираше ту започваше пак да р ъ ми а после внезапно се усилваше…
Ванкувър, разположен върху вода + множеството му мостове = Скъп бензин.

Ванкувър, Британска Колумбия, Канада
Управата на града начислява допълнителни данъци върху цената на бензина заради поддръжката на множеството мостове и налаг ащата се в района сложна инфраструктура. Може би единствено по-скъп бензин имат във френска Canada, но там е така заради социалната политика, която се опитват да водят и заради помощите с които се опитват да привличат повече емигранти. Но всичко това си има цена и заради това бензина в Квебек е скъп! Съ щ о една друга подробност за френска Canada – след определения минимум, всеки доход след тази граница нагоре се облага с 50% данък!!! (Това за Квебек беше малко отклонение).
Денят е към края си, време е да се приберем в хотела. Толкова за днес – 23 Декември 2011.

24 Декември.

 

Коледа във Ванкувър, Канада

Коледа във Ванкувър, Канада

 

Странно чувство. Коледа без сняг с постоянен дъжд. За момент изпитах съжеление за хората живеещите в градове разположени на океан, лишени да почувстват магията на една „Бяла Коледа“ 🙂 🙂
Разбира се, че

не пропуснахме и шопинга

в един от моловете 🙂
Всъщност глътна ни почти цял ден…

Коледа във Ванкувър, Канада

 

 

Видяхме обявените разпродажби, насрочени за Boxing Day, който е на 26 Декември. Този ден е несъмнено известен като денят на откаченото пазаруване в Canada. На този ден (денят след Коледа), можеш да си купиш стоки с невероятно намаление.
По залез се отбихме в

Стенли парк,

където сме били толкова много пъти, но можеш ли да отидеш до Ванкувър и да не се отбиеш до култовият Стенли парк?!..

 

Коледа във Ванкувър, КанадаКоледа във Ванкувър, Канада

Спирахме на бързо за снимки, защото не искахме да плащаме за паркинг. И без това скоро щеше да се стъмни. Стенли парк е огромен, има много какво да се види. Спираме пак и пак и все на бързо, защо скоро ще е сумрак. Дори не изключихме двигателя на автомобила си, а само аз прибягах да щракна снимка от моста. Обаче дълго не можах да се съсредоточа за снимка. Причината – ниско над мен в небето се рееха 3 огромни орела, които упорито исках да снимам, но те упорито все някак си ми се изплъзваха от кадър. Явно НЕ искаха да бъдат снимани:( 🙁 Отказах се и си снимах моста с планината насреща.

Коледа във Ванкувър, Канада

Коледа във Ванкувър, Канада

Коледа във Ванкувър, Канада

Коледа във Ванкувър, Канада

Отбихме се, разбира се и до Тотемите.

Коледа във Ванкувър, Канада

Продължаваме за още няколко снимки и… последният слънчев лъч на 24 Декември. Навечерието на Рождество Христово. Стенли парк.

 

Коледа във Ванкувър, Канада

Свършихме.:)
На единия изход след парка е

Силвия Хотел

Дейвид (съпругът ми) на бяг изскочи от автомобила за да направи ето тази снимка. Казвам “на бяг” защото паркинга на всякъде беше платен и там в далечината имаше един мъж, който раздаваше билети, но определено ние не искахме да ни даде билет:):):):) А и какво толкова интересно на този хотел имаше да се снима – не доумявах аз. Интересното според Дейвид бил факта, като самият той връщайки се в колата ми обясни, че: “The Sylvia Hotel is an old, Vancouver landmark situated across the street from English Bay. It is most renowned for the fact that a very famous Hollywood actor – Errol Flynn – died here of heart failure in October, 1959.

Коледа във Ванкувър, Канада

 
“Интересно, интересно…” – промърморих под носа си аз, но в действителност си мислех:”Добре, че се разминахме с глобата!!”

Нощен Ванкувър.

На път за Чайна таун.

 

Коледа във Ванкувър, Канада

 

Като стигнахме в Китайският квартал обаче се оказа разочарование и НЕ направихме нито една снимка там. Нямаше ги традиционните светлини и китайски украси характерни с ориенталската си пищност, които сме виждали преди. Дали ефект от кризата или просто бяха изключени за да не споделят празника на християните тази нощ в навечерието на Рождество …???
Сменихме посоката – привлечени от красивата палитра разноцветни светлини на града посред тъмнината на ноща. (СНИМКА 21)

Коледа във Ванкувър, Канада

А ето я и сградата на Телус, мобилният оператор монополист в тази част на Canada, които здраво ни дере кожите, но….:(:( тук сега говорим само за приятни неща:):) Сградата -кълбo съставена от хиляди светлини, които ритмично светваха (СНИМКА 22)

Коледа във Ванкувър, Канада

 

и изгасваха.

Утре е Коледа.

Ще оставя празничният ден несподелен. Нека си остане семеен празник. Ами това беше.
Ето, че и светлините на Телус изгаснаха. Помпозното кълбо от светлина притъмня.

Коледа във Ванкувър, Канада

 
Вселената притихна в очакване на Христовото рождение.

 

Автор: Наталия Х.

Снимки: авторът

 

 

Още разкази от Канада  – на картата:

Британска Колумбия, Канада: Лагyната Уискарс пойнт 11

Британска Колумбия, Канада: Лагyната Уискарс пойнт

Днешният пътепис ще постави нова точка в белите петна на нашата (на сайта) карта. Наталия ще ни покаже красотата на Канада и нейната провинция Британска Колумбия.

Приятно четене:

Лагyната Уискарс пойнт

с неочаквана красота  в пустошта на British Columbia

Действието в разказа се развива в централната част на провинция Британска Колумбия,  Канада.
Ние – средно статистическо интернационално семейство, аз българка – той канадец, живеещи (за сега в Канада).  Пояснението в скобите е защото човек никога не знае,  никога не съм планирала Канада, а ето, че се озовах тук! Със съпругът ми сме отвоврени към всякакъв род изненади и предизвикателства, къде евентуално би ни запратил живота по-нататък.
Детето – тинейджър. Изпратихме го в средата на лятото на лагер с библейска насоченост, но и с работа (без заплащане). За да се учи на труд, да се опита да бъде полезен с каквото и както може и да направи първите преходни стъпки към реалния свят на пълнолетните.
Провинция British Columbia е съставена от няколко отделни области.  Нашият град се намира точно в средата на провинцията в областа наречена Карабу. Отделно област Карабу се дели на северна и южна част. Е –  ние сме в

северно Карабу на British Columbia

Огромнни и необятни територии на всякъде около нас, особено за непривикналия европейски човек е главозамайващо!
Стилът на живот в Канада е доста затворен, монотонен, а и студеният климат безусловно оказва въздействието си всеки да се затваря в черупката си.   Тук срещаш приятелите си два пъти годишно, през другото време е само работа и семейството! Например, едно от развлеченията  за нас е да излезем и да купим бутилка вино в края на седмицата. През уикенда, да излезеш със съпруга си,  за да  избереш от коя част на света  вино щ е присъства на трапезата ти   през следващите дни си е едно истинско малко удоволствие за тук.

Голямото удоволствие, придаващо колорит на живота ни в Канада, са пътешествията

и съответно снимките и видеото като неизменна част от тях.
Така живеят много от канадците. Ние също не правим изключение.
Лятото на 2011 се оказа доста хладно и дъждовно. В първите дни на август най-неочаквано дъжда, които се изливаше всеки ден спря. Слънцето най-после се показа и в къщи решихме веднага да стегнем хладилната чанта и да отскочим само за ден до едно градче на север от нас. Добре че тинейджъра беше на лагер, защото никак нямаше да му хареса идеята да ходим до едно толкова незначително място като Макензи… И то да отидем до там, само за да хапнем снадвичите си и да изпием кафето от термоса си  на брега на езерото в Макензи.

Макензи

до където искахме да отидем, го бяхме посещавали веднъж през 2008. Градът е възникнал през бума на търговията със САЩ, икономиката му е базирана на дърводобива. И изведнъж след настъпване на кризата в  щатите, американците престанаха да строят нови къщи, престанаха да купуват от Канада дървесина и места като Макензи колабираха. Спомням си, че тогава през 2008-а почти всяка къща в градчето беше обявена за продажба, усещаше  се духа на отчаянието навсякъде… Цялото градче беше  “for sale” .

Mackenzie, BC V0J, Canada
И така, решавме да използваме максимално слънчевия и топъл августовски  ден. Да си спретнем едно непретинциозно пътешествие от което не очакваме кой знае какво. И деята беше просто да излезем от рутината. Прекрасният ден е достатъчен повод да изпием домашно приготвеното си кафе не в къщи, а на брега на езерото там в Макензи. Живот по канадски!:)    Разстоянието до там с кола е около 2  часа и 45 минути.
След час шофиране по Магистрала 97 Север отбиваме за кратко за да запечатаме със снимка красива гледка на която аз не мога да устоя и казвам припряно на Дейвид : „Спри, спри някъде!“  Красотата провокирала желанието ми за снимка е езеро край пътя и малък остров по средата на езерото   с иглолистни дървета.

Езеро – Британска Колумбия, Канада

Езеро край пътя за Макензи

 

 

Отбивките за снимки през време на пътешествията ни са постоянна практика,  по някога клони и дървета пречат и влизат в кадър, но започнеш ли веднъж да пътуваш и снимаш се превръща като да живееш с някаква зависимост. Не можеш да спреш. Не можеш да отминеш просто така…
Продължаваме пак по пътя си. На среща ни забелязахме знак обозначаващ отбивка в ляво на магистралата към

природен парк „Whiskers Point“ 

Дейвид ме пита: „Казвай бързо! Да отбием ли да видим парка?“ Аз казвам: „Нееее“… Обаче в последната секунда решавм друго, типично за женската непостоянност и казвам: „Да отидем, да отидем!“

природен парк Whiskers Point – Британска Колумбия, Канада

 

 

Отбиваме от Магистрала 97. Последвахме знака, обещаваст да попаднем в природен парк с красиво езеро, спирка за каравани, къмпинг, детска площадка за децата на туристите…
Отбихме  и не съжaлихме за което….Навлизайки в парка се озовахме на сред високи зелени дървета също като в приказната гора на Хензел и Гретел. Детска площадка, навес с трапезария, барбекю… паркинги сред дърветата и каравани с почиващи. Но всичко в парка беше разположено на достатъчно разстояние за да не си пречат едни на други хората. Беше толкова хубаво, че решихме да седнем под навеса и да хапнем част от донесената си храна.

природен парк Whiskers Point – Британска Колумбия, Канада

 

 

После оставихме автомобила си и се отправихме към езерото, скрито все още от погледите ни от г ъ стите дървета издигащи се навсякде наоколо…Ах че изненада!!…Стъпихме върху естествена пясъчна ивица опасва щ а брега на красиво синьо езеро. Както казах, не съжалихме, ама въобще, че отбихме и решихме да видим какво има в природния парк.

Езеро Маклауд е с ЕСТЕСТВЕН пясъчен бряг,

което е голямо изключение за Canada! Тук бреговете на езерата са каменисти и навлизайки във водата стъпваш по остри камъни, което е доста неприятно чувство… Водата в езерото се оказа – топла, което е другото голямо изключение за Canada!!!  Тук в Canada езерата са ледено студени дори и в горе щ летен ден, защото водата в тях е образувана от топящият се от планините сняг.
Благодатно местенце се оказа това място! На север и на юг се виждаха планински възвешения…Масички за пикник с гледка към пясъчния плаж и езерото – природен парк “Whiskers Point ” наистина се оказа цивилизовано и уредено място по средата на нищото. Нямаше жива душа наоколо, почувствахме се като че ли в частен имот (плаж).
Езерото, плажната пясъчна ивица и всичко наоколо – само за теб!

Пясъчен бряг – езеро Маклауд, природен парк Whiskers Point – Британска Колумбия, Канада

Eзерото Маклауд, природен парк Whiskers Point – Британска Колумбия, Канада

Eзерото Маклауд, природен парк Whiskers Point – Британска Колумбия, Канада

 

 

А само като помисля, че почти бяхме отминали това място… Проверихме по-късно в Интернет, прочеточме че в езерото има много различни видове риба заради вливалата  се в праисторическо време вода  от два различни океана, от Тихи я и от Северния ледовит океан. Явно някога водите и от двата океана  са достигали до езерото. Cега единствено различните видове риба срещащи се в тези два окена потвърждават тази хипотеза. Стъпвайки по топлия пясък наистината се почувствах като стъпвайки върху варненския пясък… Единствено не се вписваше, че през лятото варненския плаж никога не е пуст.
Като че ли вече хич не ни се искаше да тр ъ гнем за да отидем до Макензи за кадето се бяхме запътили първоначално. Е добре деее…. обух си обратно сандалите и се разделихме с това толкова красиво кътче където попаднахме толкова внезапно.

Градчето Макензи

с една от атракциите му “World’s largest tree crusher” до самата магистрала, снимахме атракцията и преди 3 години,  спряхме за снимка и този път.

World's largest tree crusher – Маккензи, Британска Колумбия, Канада

Най-голямата резачка в света

World's largest tree crusher – Маккензи, Британска Колумбия, Канада

Секунда преди резачката да те...: Хеви метъл, копелета!

Вече сме на едно друго езеро, ледено студено и с каменисто дъно.

Езерото Морфи и плажа в Макензи.

Езеро Морфи – Маккензи, Британска Колумвия, Канада

Езеро Морфи – Маккензи, Британска Колумвия, Канада

Харесахме си местенце измежду плажуващите и се приготвихме да си доизядем доненесената храна и най-после да си изпием кафето и минералната вода. Но и двамата с Деивид споделяхме мнението, че след вълшебното езеро с пясъчен плаж сега бяхме прекалено разглезени и   тази красота не ни се струваше достатъчно изящна…
Преди да тръгнем обратно към нашия град решихме по залез слънце да покараме за да видим отново градчето и жилищните му квартали…

Бяхме приятно изненадани, че къщите за продан сега  не бяха много.

Всичко изглеждаше много по-нормално и като че ли късмета се беше усмихнал на този град. Оказа се че Китай е започнал усилено да изкупува дървесина от Canada и то точно от този район. Също едно огромно по мащабите си нещастие се оказа спасително за Макензи, смърт и разрушения от другата страна на Пасифика донесе живот и обновление  от другата му страна в случея Макензи, Бритaнска Columbia… След разру ш ителното земетресение и ц yнами в Япония, японзите започнаха отново да строя т купувайки дървесина от тук.
По пътя към  къщи спирахме многократно.

Tadhah Lake

Езеро Тадха – Маккензи, Британска Колумвия, Канада

 

 

Canada е толкова богата на езера, стотизи хиляди!!!! Има за всекиго според вкуса…
Слънцето вече беше залязло и скоро щеше да се стъмни, но искахме да видим и още едно от езерата по пътя. По време на спирката си на поредното

езеро Ganthaz Lake,

снимаxме една щастлива гъска плуваща с явно удоволствиве в студените води на езерото. Това е така наречената “луни” която е от едната страна на едно-доларовата канадска монета.

Езеро Гантаз– Маккензи, Британска Колумвия, Канада

 

 

До нас спря възрастна и по-млада жена, предполагам майка и дъщеря, излезли да се порадват на лятната вечер след вечеря…Заговорихме се, те бяха повече от yчудени, че жители от друг и то по-голям град са дошли специално до тяхното градче и то ей така без причина..Получихме комплименти за направения избор:)
Магистралата преминаваше през блатен пейзаж. Шофирайки и гледайки блатния пейзаж, едвам не сгазихме едно младо мече на около година. Мечката изскочи ненадейно от гората и прекоси магистралата точно на метър пред нас.
Младите мечки които са на около година са вече самостоятелни, но все още тялото им прилича като че ли тяло на куче. В далечината можеш да ги сбъркаш – дали е мечка или куче…:) В по-късен етап в развитието си си заприличват  на мечки 🙂 🙂
Не можах да реагирам бързо и да снимам мечката, защото продадох наскоро фотоапарата си а този, който държах е на друг член от семейството и знаете как е с чуждите вещи – не са ни по мярка 🙂 🙂
На следващата сутрин доста си говорихме с Деивид за разходката направена толкова импулсивно предишния ден. Решихме при първи я удобен случеи да отскочим отново до Whiskers Point и да прекараме цял един ден там.
И само след дни отново сме на път за там, преди отбивката към природния парк спираме да направим снимка от магистралата.
Райското месетенце с пясъчната ивица e там в далечината.
Със силен зуум.

Езеро Гантаз– Маккензи, Британска Колумвия, Канада

Като че ли този път се виждат хора на плажа 🙁 🙁 🙁 Ще видим след малко, но вече предвкусваме разочарование. До толкова сме привикнали в Canada да няма хора наоколо, че….
Хора има! Вече оставили автомобила, подкрепили се с донесената храна и напитки ставме от масичките и се опиваме да си изберем място на брега, но май не ни харесва да сме близо до глъчката и решаваме да се отдалечим от другата страна на лагyната…Най-после сме блаженно разположени върху пясъка в близост до високо дърво и така  готови да останем безкрайно дълго.  Толкова е хубаво и релаксиращо…

Езеро – Британска Колумбия, Канада

Езеро – Британска Колумбия, Канада

Изведнъж долетя огромен орел.. Повече от час прекара на дървото похапвайки си риба, чувахме ясно как трошеше костите на рибата. След като оглозга месото хаврли остатъците и опашката почти върху главите ни:):)
Ама и ние не спряхме да му досаждаме, докато той си хапваше вечерята ние непрестанно обикаляхме около дървото правейки му снимки и видео и така цял час.  Проверихме в Интернет и според проучването ни това е

Златен орел (Golden  eagle),

мигриращ от Мексико до Аляска.

 

Златен орел (Golden  eagle) – Британска Колумбия, Канада

Златен орел

 

 

По залез поели обратния път към къщи заснехме  отраженията на реката, виещ а се много километри паралелно с магистралата.

Река – Британска Колумбия, Канада

 

Tea Pot Mountain

Планината Чайник (Tea Pot Mountain) – Британска Колумбия, Канада

Почти е невъзможно да се заснеме тази миниатюрна планина. Няма място за спиране по магистралата а и на всякъде стърчат дървета и храсталаци…
Това е вулканичната планина с име “ЧАЙНИК”.  Има пътека към планината за любителите на изкачаването. Интересно предизвикателство, но има толкова много мечки наоколо, че… 🙁 🙁
Прибрахме се към 10 вечрта, заредени от неподправената красота на природата. Красота винаги даваща изобилно на желаещите да приемат едно подобно благословение.
Описаните дестиназии са толкова незначителни, че не фигурират в нито една от туристическите брушури. Решихме да поправим пропуска. Деивид  написа статия за тази неочаквана прелест! Прекрасен природен парк и езеро с естествен пясъчен плаж – една малка перла само на рака разстояние от нас! Статията беше публикувана в местният вестник и предизвика интерес.
Препръчвам мястото за спирка на пътуващите през Британска Колумбия отправили се за Аляска а и на всички решили да поскитат из северната половина  на необятната Британска Колумбия.

Автор: Наталия Х.

Снимки: авторът

 

 

Още разкази от Канада  – на картата: