Днес завършваме мотоциклетното пътешествие на Александър от щата Монтана към Аляска. Бяхме първо в Британска Колумбия, дълго продължихме през нея, навлязохме в Юкон – мястото на златната треска от края на XIX век, влязохме в Досън (Доусън), после се занимавахме с мъжки удоволствия там, после пресякохме границата на Аляска, обиколихме полуостров Кенай, ловихме сьомга в […]

Tags: Blaine, Coombs, Idaho, Leavenworth, Port Alberni, Spokane, Wallace, Ванкувър, Виктория, Канада, Монтана, мотор, парк McMillan, Порт Алберни, Тофино

Продължаваме мотоциклетното пътешествие на Александър от щата Монтана към Аляска. Бяхме първо в Британска Колумбия, дълго продължихме през нея, навлязохме в Юкон – мястото на златната треска от края на XIX век, влязохме в Досън (Доусън), после се занимавахме с мъжки удоволствия там, после пресякохме границата на Аляска, обиколихме полуостров Кенай, ловихме сьомга в реките на Аляска, после стигнахме и разгледахме Северния ледовит океан :), тръгнахме назад в посока Канада, а за последно минахме от Лебедобо езеро до Принц Рупърт

Днес продължаваме към остров Ванкувър

Приятно четене

 Към Аляска с мотор

24 и 25 ден

Канада: От Принц Рупърт до остров Ванкувър

Станахме рано, доколкото си спомням беше 4 сутрин. След баня и проготвяне на багаж, излязохме навън. Проблема беше изкарването на моторите на улицата по стръмна пътека зад къщата. Обещахме предната вечер да не ги палим, за да не будим спящите.
Аз предложих план, колегата се съгласи. Добре, но като стигнахме донякъде, градинката беше заградена с камъни. Колегата кипна и подметна нещо, но се справихме.

Ферибот

На пристанището пристигнахме рано, около 5:30 сутрин. Бяха ни казали да дойдем 2 часа преди тръгване. Оказахме се втори зад Джон, който е нямал предварително закупен билет и е спал пред терминала!!  Скоро дойде и Ейдриън, за когото споменах вчера. Сърдечно се поздравихме, и разбира се четиримата се отнесохме в разговор по тема мотори, случките по пътя, и т.н. Като че ли времето да се качим във ферибота дойде неусетно. Да ви представя Ейдриън:

Сузукито вдясно е на Джон. Моят мотор, и този на Ейдриън:

След като бяхме сигурни, че моторите няма да мръднат, се качихме на палубата. Между другото, персонала на кораба се занимаваше с връзването, те знаят какво правят. На излизане от пристанището се обърнахме да видим

Prince Rupert,

уютен малък град с разкошни планински и морски изгледи, за последен път:

Това ни е маршрута за днес, през Вътрешния Пасаж (Inner Passage):

Нашият кораб е нов, завършен през 2009 в Германия. Казва се „Северната Експедиция“ (Northern Expedition). Допълнителни снимки и информация има тук:

http://www.bcferries.com/onboard-experiences/fleet/ne_tour/index.html

Един от салоните:

Това е което аз самия успях да снимам от кораба:

Вече сме на път!!!

Още веднъж да представя Ейдриън:

Слязох до ресторанта където поръчах закуска (с бира!!!). Скоро дойде и Ейдриън. Той е бил пилот в Швейцарските авиолинии. Писнало му е, и се е преместил в Британска Колумбия да отглежда коне. Той ме изуми с умерения си тон, винаги любезен, и като че ли също така винаги спокоен и щастлив. Ако всичко това е от гледането на коне, безкрайни поздрави.

Аз бях безкрайно уморен. Докато бях седнал в единия от салоните, заспах за дълго време. Дори сирената на кораба, с която капитана сигнализираше че можем да видим китове ако излезем на палубата, не ме размърда с часове. Беше следобяд когато се събудих.

Още интересни изгледи от днешния маршрут. Ако има интерес, ще избера още някои. Аз се затруднявах да избера само няколко:

Това мисля че е Bella Coola, но не съм сигурен:

Вече се здрачава:

Като че ли наближаваме нашата дестинация, Port Hardy

Слизаме долу за да се приготвим да стъпим отново на суха земя, тук съм с Ейдриън:

Той не за пръв път посещава Port Hardy, и беше доволен да ни помогне с информация къде да пренощуваме:

Да ви представя и Джон, голяма скица и съм много доволен че се запознахме:

Оказа се че има удобен малък парк точно до пристанището. Тръгнахме всички заедно, водени от Ейдриън. Може би изминахме 300-400 метра докато стигнем. Вече сме на

остров Ванкувър:

Тук се срещнахме и с един англичанин който беше на велосипед, Ollie. Страхувам се че ние бяхме твърде шумни за него, защото той скоро каза довиждане и потегли.

Ние си поговорихме още малко, ударихме по някое уиски, и се прибрахме по палатките. Данни от днес няма да показвам, не мога да получа кредит за покритата дистанция 🙂

25 ден

На следващата сутрин станахме късно. Не можах да повярвам като погледнах телефона – беше почти 10 часа!!! Добре се спи покрай морето…
Джон вече го нямаше. Ейдриън също, но беше оставил бележка че отива до Port Hardy да търси закуска, и може би ще се видим там. Започнахме и ние да се приготвяме за тръгване, но също така отделихме малко време да се Огледаме наоколо. Това са някои от изгледите от къмпинга:

Не беше никак зле 8)

Аз също така отделих малко време да стегна и смажа веригата, че отново тракаше по предпазителя.

Най-накрая

потеглихме към Port Hardy

След като стигнахме, заредихме и паркирахме, за да вземем кафе и нещо за закуска от някакво местно малко кафене:

Предлагаха интересни напитки, с листа от чай, които не бяха филтрирани:

Колегата намери нещо за закуска:

Също така намери и нов приятел:

Имаше интернет – аз проверих имейл и започнах да свалям маршрути за деня. Колегата тук натяква че все съм на линия, затова и е направил тази снимка:

След като изпихме кафето (страшно горещо беше да се стои навън), започнахме да слагаме якета, ръкавици и шлемове… Семейна двойка на възраст се качваха в камиончето си, и разбира се, ни заговориха. Дадоха ни куп съвети къде да останем за вечерта  на западното крайбрежие на острова (това беше целта ни за деня), да минем покрай океана защото пътя там е панорамен, а ако искаме, острова предлага около 7 000 мили планински пътища!!! Отново се запознахме с доброжелатели – накрая бладорахме и потеглихме. Плана беше да караме по източното крайбрежие на острова, да стигнем до средата, след това да хванем пътя за западното крайбрежие.

Караме на Юг:

Пътя следвайки океанското крайбрежие не се оказа добро решение. Имаше гъст трафик и докато аз го толерирах, колегата беше готов да си прегризе лакътя… Качихме се на магистралата и мръднахме доста по-бързо.

След време спряхме да заредим отново в

градчето Fanny Bay

Заредих, и влязох да платя. Оказа се, че съм влязъл през служебния вход, който интересно гледаше към улицата. Изведнъж се оказах зад тезгяха 😀 Както и да е, хубавицата там не ми направи забележка, и аз платих и излязох. Седнах на външната маса с две дами в лятно облекло. Едната от тях се оказа майка на момичето зад касата. Тя ми направи забележка че не съм уцелил правилния вход, и като че ли всички гледахме с хумор на ситуацията. Запознахме се, и те започнаха да ни разпитват откъде сме, и колко сме пътували.

Разказахме нашата история набързо, и дамата която ме скастри възкликна: „Ей виж, тези момчета са като Charley и Ewan!!!“ Гледали са дисковете и са големи почитатели. Аз се въздържах и не казах: „След малко и Клаудио ще пристигне…“ Питахме ги къде да хапнем, и тя отново възкликна: „The FBI!!!“ Ние с колегата се погледнахме объркано, а тя обясни: „Това е Fanny Bay Inn, а не ФБР..“ Аааа, ясно… На тръгване ги питах коя от тях идва с нас 8) Получих отговор от рода на: „Мъжа ми се прибира скоро…“

Скоро намерихме и ханчето, което се оказа популярно с мотоциклетисти:

Съжалявам, че не купих такава тениска:

Сервитьорката/барманката беше като кукла, очите ми останаха в нея… Питах я какво би трябвало да си поръчам тук, и тя ми каза че стридите тук са специалитет:

Когато плащахме сметката, тя донесе машинката за кредитните карти при нас. В същото време успя да си пусне косата и да се наведе над масата… Притъмня ми пред очите. Платих цялата сметка, а мисля че също така оставих и толкова бакшиш. Все пак успях да щракна снимка незабелязан:

Това е сайта на ханчето:

http://fannybayinn.com/

След като си оставих очите, сърцето, и портфейла, потеглихме към западната част на острова.

Скоро пътя минаваше през гъсти гори с гигантски дървета:

По едно време умората ме налегна. Опитвах се  да се боря, и тръсках глава. Скоро умората победи и заспах… Когато отворих очи видях че съм в другото платно, на път да прегърна един от тези:

http://www.greggharrison.com/images/18wheeler.JPG

Веднага се прибрах в моето платно. Като че ли умората внезапно изчезна. Продължих да карам изтръпнал…

Скоро стигнахме и до

Port Alberni, красив град в сърцето на остров Ванкувър:

http://www.hellobc.com/port-alberni.aspx

Докато минавахме през централната част, спряхме на светофар. Колегата беше пред мен. Светна зелено и потеглихме, но не задълго. Няколко метра след това колегата дръпна настрана, а и аз зад него. Той се обърна и каза: „Веригата ми я няма…“

Аз се залях от смях: „Флинтстоун, как стигна от Северния океан до тук?“

Той изтича назад до светофара да търси верига:

Не мога да обясня как по същото време аз умирах да се смея. Той досега ми се подиграваше че все чистя моята верига, че ще я скъсам от чистене, и че той чака всеки момент моята верига да падне. Тя падна, ама на кого?

Оказа се че сме точно до бензиностанция, и тикнахме мотора там за да решим какво да правим… Звеното което съединява веригата се е скъсало:

Макар че имаше магазини наоколо, в Канада затварят рано вечер. Аз задействах да намеря помощ. Намерих интернет, след това и адреси за магазини с резервни части. Затворени… Колегата се обади на жена си, за да и каже че сме по пътя с авария. Поне бяхме в града, и хотели колкот щеш…

Изненадващо, аз не бях разтревожен.  Излязох на улицата и махнах на минаващи колеги:

Да ви запозная с Кен, Дейвид и приятелката му която е зад него. Обясних положението. Кен ми каза: „Сега всичко е затворено, но ела с мен до моята работилница, аз сигурно имам тази част“ ОК, карам зад него. Стигнахме до работилницата, той се порови, намери едно което като че ли ще пасне, и айде обратно.

Колегата се зае да монтира веригата:

Съединението пасна!!! Да ви запозная и с героя на деня – Кен, индианец:

Кен посещава Стърджис всяка година и минава през Монтана. Казахме му да се обади за да се видим когато минава. Поне да го почерпим с бира.

Кен и Дейвид дори ни придружиха до магазин, който те препоръчаха. Планувахме да спрем там на връщане за да сменим веригата. Не моята, а на колегата 8) Чистил съм я аз много…

Продължихме към западното крайбрежие, като пътя беше с многобройни остри завои. Може да се видят на тази карта:

http://www.google.com/maps?q=port+alberni+to+tofino&saddr=port+alberni&daddr=tofino&hl=en&ll=49.145334,-125.352631&spn=0.227277,0.615921&sll=37.0625,-95.677068&sspn=35.219929,78.837891&geocode=FTeA7wIdB5mP-CnPGUTaNveIVDFthbmjwGFwgQ%3BFbIB7gIdY-F – ClDOAmwzJCJVDE1GnRaaZUQMw&vpsrc=6&t=h&z=11

Аз едва не катастрофирах минавайки през един от тях, навлязох много бързо… Започна да се здрачава и да става студено.

Стигнахме и до Long Beach, където останахме за вечерта. Някои изгледи от

Long Beach, остров Ванкувър:

Някои данни в края на деня:

Очаквайте продължението

Автор: Александър Петков

Снимки: авторът

Други разкази, свързани с  – на картата:

Tags: Bella Coola, Fanny Bay, Long Beach, Port Alberni, Port Hardy, Prince Rupert, Ванкувър, Канада, мотор, остров, остров Ванкувър, Принц Рупърт, Фани бей

Продължаваме мотоциклетното пътешествие на Александър от щата Монтана към Аляска. Бяхме първо в Британска Колумбия, дълго продължихме през нея, навлязохме в Юкон – мястото на златната треска от края на XIX век, влязохме в Досън (Доусън), после се занимавахме с мъжки удоволствия там, после пресякохме границата на Аляска, обиколихме полуостров Кенай, ловихме сьомга в реките на Аляска, после стигнахме и разгледахме Северния ледовит океан 🙂 За последно тръгнахме назад в посока Канада.

Днес продължаваме със северните част на Канада

Приятно четене

 Към Аляска с мотор

22 и 23 ден

Канада: от Swan Lake до Принц Рупърт

За наш късмет моторите не пострадаха през нощта отвън, макар обстановката наоколо въобще да не вдъхваше доверие.

На следващата сутрин потеглихме около 9 сутрин.

На излизане от Whitehorse

спряхме за момент за снимка:

Преминахме през места които видяхме на път за отиване.

Teslin (индианско селище)

беше едно от тях (http://en.wikipedia.org/wiki/Teslin,_Yukon)

Около 2 следобяд стигнахме до

Лебедово езеро (Swan Lake), Британска Колумбия,

където спряхме за дрямка. Краткият отдих беше добре дошъл защото отново заспивах по пътя.

Този път не пропуснах да се огледам наоколо:

Cassiar Highway:

Стигнахме и до миля 833 на Alcan Highway, точно

преди Watson Lake, където се намира Jake’s corner –

Watson Lake, Юкон Y0A, Канада

имаше бензиностанция и място където може да се хапне.

Оттук започва и знаменития с планински гледки Cassiar Highway, който ни беше връзката до Prince Rupert, където ни чакаше ферибота.

Там се наложи да чакаме кола-водач, тъй като

имаше горски пожари и бяха затворили свободно движение

Оказа се, че ние следвахме последната кола не само за този, но и за следващите няколко дни, защото затвориха този път поради все по-голямата опасност от горски пожари в близост до пътя. Интересното беше, че ние с дни наред чухме въпроса „Ще бъде ли отворен този път?“ мислейки че става въпрос за сняг… Знаехме че снегът се е стопил, но не се сетихме да се съобразяваме с други природни условия. Винаги е добре да се провери drivebc.ca преди пътуване

Докато следвахме водача, мама черна мечка с дечица пресече пътя пред нас. След малко отново спряхме за известно време… Най-накрая на водача му писна да чака с нас, и ни остави да продължим сами до другата бариера.

Когато стигнахме до следващата бариера, се срещнахме с 4-ма израелци. Те бяха на BMW-та от рода на чисто нови 1200 GS издокарани с каквото може, и чакайки да ги пуснат през бариерата, пушеха пури. Запознахме се. Оказа се че единият от тях е половин българин. Той сподели, че майка му е от Пловдив, но за съжаление самият той никога не е бил там. Като човек живял в Пловдив години наред, аз започнах да говоря разпалено за този град 🙂

На сбогуване аз и колегата им дадохме нашите билети за канкан шоуто в Dawson. Билетите важат за цял сезон, и се надявам че са ги ползвали и че шоуто им е харесало.

За съжаление, също така трябва да споделя някои неприятни новини… по-късно научихме, че израелците (не съм сигурен кой точно от тях) са катастрофирали по Dalton, на път за Северния океан… Разбрах че един от тях е имал злополука, оставили са мотоциклета край пътя. Надявам се вече да е добре и Новата година да го е посрещнала с планове за нови пътешествия.

Снимка от случилото се:

Катастрофата (http://advrider.com/forums/attachment.php?attachmentid=271674&stc=1&d=1308438945)

Повече  подробности за злополуката в тази тема в ADVRider:

http://advrider.com/forums/showthread.php?t=697785

Dease lake:

Минахме участъка с горските пожари и започнахме да се наслаждаваме на гледките.

Спрях да щракна тази снимка:

Dease lake

Чух необикновен шум от мотора, но не можах да разбера къде беше… Дръпнах настрана и чаках колегата да се върне, след като му обясних проблема. Той яхна моя мотор и го покара за известно време, опитвайки се да разбере какво е станало. Оказа се че веригата се е разтегнала, и започна да опира в единия от пластмасовите предпазители. Решихме да продължим и да я стегнем по-късно.

Проблема беше че по-рано аз отново реших да подмина бензиностанция. Съветът който най-често получихме е да заредим където има бензиностанция, дори да имаме гориво. След проблема с веригата ние закъсняхме за бензиностанцията в Dease Lake. Когато пристигнахме там, беше вече затворено, а ние почти нямахме гориво… Решихме да продължим напред за да наваксаме разстояние и да спрем на следващата бензиностанция на около 80 км, за да чакаме докато отвори сутринта. Надявахме се да намерим място за нощувка.

Скоро започна и да вали. Това беше едва втория път да ни вали дъжд за цял месец, като първия път преваля само за около час. За наше разочарование наистина валеше, и аз нямах търпение да се измъкна от водата тъй като ботушите ми бяха подгизнали.

Стана наистина тъмно, и с дъжда вече нищо не се виждаше. Стигнахме до следващата бензиностанция намираща се в

малко селище по пътя – Iskut,

и решихме да останем до сутринта. Освен бензиностанция, имаше няколко къщи и училище. Iskut е индианско или, както е правилното в Канада название, First Nations* селище. Опитахме се да намерим сухо място пред бензиностанцията, но нямаше такова.

Направихме обиколка и видяхме училището. Решихме да пренощуваме там, намерихме подслон върху бетона под козирката на входа:

Колегата реши да спи между моторите, аз се настаних до задните гуми. Близо до дъжда, но на сухо:

Не помня да съм бил толкова щастлив някога през живота си  заради местенце със сух бетон. Аз се настаних колкото се може по-удобно, с надуваемия дюшек и спалния чувал. Нали затова съм ги помъкнал? Колегата, боейки се че някой ще мине да ни се кара, спа между моторите със всички дрехи и шлем на главата.

Някои данни от деня, снимката е направена от колегата в 5:30 на следващата сутрин:

23 ден

Колегата е станал рано сънувайки че някой през нощта го е издърпал измежду моторите, и той е съдрал седалката на моя мотор мъчейки се да се хване за нещо…

Аз по същото време спах безгрижно:

Най-много се притеснявах че ще бъдем заварени както спим върху цимента от куп деца които са дошли на училище… За наш късмет този ден се падна в неделя. След време аз също се събудих, и колегата ми каза за сънищата си. Аз го бъзиках че седалката ми наистина е съдрана, като че ли разказаното от него наистина се е случило, може би са били извънземни, и да вземе да се провери за разрези по тялото  😀

Пих кафе и започнах да се оглеждам наоколо. Още веднъж къмпинга ни от снощи:

Невероятни планини, а и дъждът вече беше спрял:

Ако мога да опиша това масто с една дума, би било „Спокойствие“…

Започнахме да чакаме пред бензиностанцията, но беше още много рано, поне 2-3 часа докато отворят…

Решихме да караме до края на Iskut,

може би пък да има табела да ни каже колко далече е следващата бензиностанция. Нямахме късмет, и се върнахме. Тръгнахме да търсим нещо за ядене. Отбихме се до каквото ни приличаше на мотел, но беше затворено.

Затова пък намерихме нов приятел:

Колегата погледна през прозореца на мотела и почука. Оказа се че собствениците още спят, но ни чуха и станаха: „Никакъв проблем, заповядайте вътре, ще ви направим закуска. “ Стопаните се оказаха двама братя близнаци, Ed и John:

Казаха ни че кучето се казва Джак.
Добре ни нахраниха:

Разказаха ни как живеят. Преди време когато са работели в гората са застреляли гризли в самозащита. След това са имали куп проблеми, някой на държавна позиция не спрял да съди този който е застрелял мечока. Всичко накрая е минало добре – добър адвокат го е защитил успешно. Харесват мотористи и се надяват да ги привлекат като клиентела.

Високо препоръчано място, не мога да се отблагодаря достатъчно и на двамата за гостоприемството:

Върнахме се до Iskut и заредихме.

Потеглихме отново по Cassiar,

където гледките проължиха да изумяват.

Лиса вече се връщаше със закуска:

Пътя напред, тук отново спряхме да починем поради умора:

Още веднъж спряхме да заредим, този път на Bell 2 Lodge (http://bell2lodge.com/), невероятно красиво място:

Bell 2 Lodge

След като платих за бензина се обърнах да излизам. Сладураната зад касата закачливо ме подсети: „Не си забравяй кредитната карта“, като ми я подаде. Аз се засрамих, но отвърнах: „Иначе какво, до мола ли отиваш?“

Въпреки че трябваше да изминем 400 мили (~640 km) за днес решихме да се отбием за да разгледаме Stewart и Hyder. Ето това беше маршрута с отбивката:

http://www.google.com/maps?saddr=Iskut,+BC,+Canada&daddr=Hyder,+AK+to:Prince+Rupert,+BC,+Canada&hl=en&sll=56.010285,-129.157665&sspn=5.874615,19.753418&geocode=FXV3cgMdm5xA-CnvfAS-Xob3UzFowCNP3iGjEA%3BFZ08VQMdYO8_-Cn3MzfjhtELVDEMp4WY0khVAg%3BFWGlPAMdHp07-ClpRX9rE9VyVDESVtlND-MHcQ&oq=Hyder&vpsrc=0&mra=ps&t=h&z=6

Още докато направихме отклонението по Stewart Highway, видяхме някои от местните минувачи:

Отдавна не бях показвал меца. Извинявам се за снимката, напраеих я в движение, но поне успях да хвана мечката в кадър.

Още от този панорамен път:

Стигнахме и до Bear Glacier (Мечешки ледник):

Още информация и снимки:

http://www.env.gov.bc.ca/bcparks/explore/parkpgs/bear_gl/

Скоро стигнахме и до

Stewart (Стюарт)

Основаването на това селище е свързано с търсене на злато, от двама братя – Джон и Робърт Стюърт (http://stewartbchyderak.homestead.com/homepage.html).

Така и така сме толкова близо, решихме да отидем и до

Hyder, градче което е в Аляска.

Отново в Аляска:

Пътят на обратно:

Интересното беше, че това селище може да се стигне по земя единствено от Канада. Това е най-източното населено място в Аляска. Повече може да се прочете тук: http://en.wikipedia.org/wiki/Hyder,_Alaska
На връщане отново минахме границата 🙂 Митничаря ми погледна паспорта, и възкликна: „България?!?!“ Оказа се че той е учил един семестър в София като студент. Много му е харесало.

На връщане отново опитах да снимам глетчера:

Скоро отново стигнахме до главния път до

Prince Rupert

Навлязохме и в участъка който се съединява със магистрала номер 16:

Красиво, но стана студено. Спряхме за кратка почивка:

Колегата като че ли го сърби главата 😀 Или това, или маха тапите от ушите:

Най-накрая

стигнахме до Prince Rupert, вечерта преди да тръгне ферибота!!!

Търсейки пристанището, аз забелязах този залез. Дори се върнах втори път тук, за да го снимам:

Докато търсихме пристанището, забелязах още един колега на KLR 650. Свирнах му и помахах, като той също отвърна. След като се оправихме с билетите, питахме къде може да пренощуваме. Казаха ни че в чакалнята на пристанището не се спи, но може да останем навън. Навън беше студено, и затова питахме за мотел или хостел.

След като ни упътиха, намерихме индийски ресторант където спряхме за вечеря. По едно време гледам че някакъв човек се върти около моторите. Излязох навън да го питам с какво можем да му помогнем. Оказа се колегата на който махнах по-рано. Запознахме се – казва е Adrian (Ейдриън), и е швейцарец. Той се е изкефил че някой му е обърнал внимание и тръгнал да ни търси за дружинка. Той също ще пътува с ферибота следващата сутрин, и се уговорихме да се съберем.

След вечеря намерихме хостела. Изпросихме си паркинг зад къщата, но беше стръмно. Както и да е, не са на улицата, на сутринта ще измислим как да ги тикаме нагоре…

Беше забавно, имаше характери от къде ли не. Момиче пътуваше сама с кучето си, и учтиво ни пита дали кучето ни притеснява. Тя се заговори навън с колегата, докато някой ги е скастрил през прозореца заради шума 😀 Не бях аз, поне аз нищо не чух. Това ни беше стаята в хостела:

Очаквайте продължението

*Езиците, които не правят разлика между индианец и индиец им се налага да измислят какви ли не евфемизми, променящи се във времето 😉 – бел.Ст.

Автор: Александър Петков

Снимки: авторът

Други разкази, свързани с Аляска – на картата:

КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ 🙂

Tags: Bear Glacier, Cassiar Highway, Dease lake, Hyder, Iskut, Jake’s corner, Prince Rupert, Stewart, Swan lake, Teslin, Watson Lake, Whitehorse, Британска Колумбия, глетчер, Канда, Към Аляска с мотор, Лебедово езеро, ледник, мотор, планини, Стюарт, Таслин