Най-добрите пътеписи от света и страната – писани от всички вас
Продължваме, за да завършим околосветско пътешествие с Бале. Започнахме с Калифорния и остров Viti Levu, по-известен като Фиджи, бяхме в Хонконг и Токио, а днес – в Сеул и в Банкок, след което ще...
Днес Райна ще ни води до другия край на Земята и ще ни разкаже колко лесно е да си организираш сам екзкурзия до Корея. Приятно четене: Сеул, Корея Пътуването до Сеул е било замислено...
Не, не сънувате, а аз не съм простак, който ползва сайта си, за да се прави на интересен. Става дума за една особеност на корейската култура, описана от Руслана. Тя е автор на разказа Аплодисменти, разказващ ни за Сеул и Южна Корея. В него бегло ставаше дума за тази корейска особеност, която празнота запълваме с настоящия материал.
И така, понеже наистина в материала става дума за споменатото в заглавието, то по-нататъшното четене е на ваша отговорност. Приятелски съвет: прочетете го, наистина е интересно — достатъчно е само да не обядвате пред компютъра.
Четете по-нататък на ваша отговорност>>>
Разказът за Северна Корея от миналата седмица предизвика неподравен интерес и (най-важното!) отпуши смелостта на авторите да публикуват пътеписи. Днес ще прочетем впечатленията на Руслана от Южна Корея. Приятно четене и не се страхувайте да пращате разкази насам:-)
АПЛОДИСМЕНТИ
Искам да посветя това повествование на Корея. Нарекох го „Аплодисменти“, защото когато си спомня за тази страна, се изпълвам с въодушевление, каквото човек усеща след края на великолепна пиеса, и най-красноречивият начин, по който може да изрази своя възторг, е да удря бясно ръцете си една в друга, за да удължи удоволствието от преживяното колкото може по-дълго. Освен това, корейците обичат да ги аплодират за добре свършената работа, за старанието и отдадеността им. Харесва ми тази човешка черта — да даваш много, да надхвърляш всеки път способностите си, за да постигнеш нещо, да надмогваш умората, защото знаеш, че отвъд нея те очаква ново вълнуващо изживяване. Едно ново, жадувано и заслужено изживяване е и възнаграждението за труда и страданието — нашите аплодисменти.
Не можех да различа кога свършва старото изживяване и кога започва новото. Всичко ставаше „бързо-бързо“ (на корейски — „пали-пали“). За да си в крак с времето в Корея, или по-точно с корейския начин на живот, трябва да вършиш всичко по този начин — бързо. Попитах една корейка — „Добре, а защо бързате толкова?“ — на мен не ми беше съвсем по сърце да препускам презглава през цялото време. Тя ми отговори: „За да свършим повече неща“. Дали предвидената за един ден работа се свършва благодарение на бързото темпо остава загадка, но на другия ден същото бясно препускане започва отначало. Нека само отбележа, че въпреки прилично голямото население на южнокорейската столица (според преброяване, направено в края на 2007 г., то надвишава 10 421 000 души, а площта на града е 605 км2), в бързината си повечето хора ни заобикаляха културно. Нямаха прошка обаче корейските аджуми, (в превод от корейски „лели“ — много важна фигура в корейския бит), които колкото по-надалече те блъскаха с безбройните си дисаги, толкова по-добре за тях. Кой не бързаше всъщност? Само аджошита-та (чичковци, може би почти толкова колоритни, колкото и лелите), които си даваха време да огледат чуждоземската сган (нас, студентите от културната програма към Академията по Кореистика) и да ни поразпитат откъде сме и за какво се борим.
Корея е малко позната страна. На нашия сайт сме представяли само Северна Корея. Днес ще се разходим до Бусан (Пусан), Република Корея. Този разказ е първата птичка в сайта ни за тази страна Приятно...
Последни коментари