Archive for the 'Приднестровие' Category

юни 01 2016

До Киев и назад (2): Киев, Одеса, Приднестровие, Молдова

Завръщаме се от пътуванена Иван до Украйна – миналия път стигнахме до предградията на Киев, днес от Киев ще тръгнем обратно през Одеса и Молдова. Приятно четене: Киев, Одеса, Приднестровие, Молдова част втора на До Киев и назад Пристигнахме в Киев в късния следобед и веднага се срещнахме с моя приятел Станислав, който беше безкрайно мил и гостоприемен, […]

2 коментара

апр. 08 2016

Румъния – Молдова – Приднестровие

Днес, с мотора на Борислав, ще направим една обиколка из Румъния и Молдова. Приятно четене: Румъния – Молдова – Приднестровие Белите петна на картата 23-26.07.2015 След като дефектиралият статор на алтернатора, довел до премеждията в края на предишното пътуване, е вече пренавит, а капаците на двигателя, зад които се крие свенливо – полирани, дойде време […]

No responses yet

авг. 14 2009

Около света надясно (околосветско пътешествие с мотор)(3): Приднестровието и Одеса

Продължаваме с околосветското пътешествие на Коста Атанасов. Както знаете, той поддържа собстевен сайт за пътуването си, а при нас ще публикуваме интересни части от него. Започнахме с Нъводари, Румъния, а за последно го оставихме го в Молдова, а сега ще проследим пътя му до Приднестровието и Одеса, Украйна. Приятно четене:

Около света надясно

част трета

От Приднестровието в Молдова до Одеса в Украйна

„Ти ни донесе дъжд“ — казва Николай и се усмихва весело, докато пороят се сипе върху градината, дрънчейки по ламаринените корнизи на покрива. Няколко струи вода се изливат от капчуците на различни места. „Тук отдавна не беше валяло, а гледай сега какво става. Трябва да идваш по често.“ Поглеждам го, странно ми е, че го казва, по-странно става, когато същото казва и дъщеря му, без да го е чула. Казвам им, че ме наричат „Бога на дъжда“ в България, само че прякорът е малко остарял. Дъждът понякога ме следва, но рядко ме вали.

Дъждът продължава да се лее още час, и не мога да чакам повече да премине. Трябва да продължа — сбогувам се с всички — много хубави и истински хора. Николай ме изпраща пеша до главния път, където си стискаме ръцете за последно. Ако е дал Бог, ще се видим пак.

Планът ми е да се върна в Кишинев и да преспя там. Звъня на Женя от „Орлите“, за да се разберем да се видим там — той ме разпитва за плановете ми. Утре трябва да се срещна с художника с глината, а днес просто мисля да се разходя наоколо. След като се видя с човека, тръгвам към Тираспол, където имам още един контакт от Дора — молдовката, която срещнах в Румъния — казва се Валерий Липский и се занимава с дърворезба. След това продължавам към Одеса. „Тираспол е в Приднестровскат-а република, знаеш ли?“ — пита Женя. Не знам — идея си нямам, че има такава. Оказва се, че частта на Молдова от Днестър на изток се е отцепила в отделна република, все още непризната от никого — ще трябва да премина през нейните гранични пунктове.

Мразя гранични пунктове, а това с непризната република ми звучи още по-неприятно — но нямам кой знае какъв избор.

В момента, в който отбивам към селата, пътят се превръща от много лош в ужасяващо съсипан. По пътя питам доста хора, които ме насочват в правилната посока — накрая излизам на един от молдовските гранични пунктове с 

Приднестровието

Грубо казано, представлява един голям фургон с бариера пред него и двама митничари. Спирам до тях. Единият преглежда документите ми, пита откъде идвам и накъде отивам — стандартната процедура. Казвам му. Стандартната процедура явно не се изчерпва с това.

— Екология имаш ли? — Предполагам, че има предвид някакъв документ за еко таксата. Не съм плащал за такова нещо на влизане в Молдова — шансовете са, че изобщо не е нужно за мотори — въпреки това митничарят се чуди

— Какво да правя сега с теб, защото то струва 50 молдовски леи — Стандарна процедура. Грубо го изчислявам на ум — по-малко от десет лева е.

— Не може ли да го платя тук, направо на вас? — питам, като ми е абсолютно ясно, че няма да получа разписка. Важното е да мина глупавата граница. Митничарят взима парите и ми връща документите. Тъкмо се каня да продължа и се приближава другият.
Четете по-нататък>>>

One response so far

Ное. 14 2008

Молдова, Приднестровие и Румъния (3)

Днес ще проследим последната част на пътуването на Ивайло до Молдова, Транснистрия (Приднестровие) и Румъния. Пътешествието започна с пътуването до Кишинеу (Кишинев) и продължи с пътуване до Приднестровската република.

Приятно четене:

Приднестровие – Гагаузия – Констанца

ден четвърти

След повече от скромната закуска в хотела в Тираспол, потеглихме към гр. Бендеры. Непосредствената цел беше посещение на Бендерската крепост. След това трябваше да минем обратно целия път на юг през Молдова до румънската граница при Джурджулещи и да нощуваме някъде в Румъния.

По 15 километровия път между Тираспол и Бендеры единственото интересно нещо е, че между двата града има тролейбусна линия. От моста над Днестър се открива гледка към крепостта с кулите, надвесени над реката. В края на моста, на входа на града за пръв път от влизането ни в Приднестроние видяхме патрулиращи военни с калашници. Все още можеха да се видят и бариерите и телените заграждения, разделяли града от отцепническите приднестровски сили, преди да бъде превзет от 14 приднестровска руска армия, командвана от генерал Лебед. Овладяването на Бендеры от приднестровските части през юли 1992 г. слага край на въоръжения конфликт и прави града единствената приднестровска територия, разположена от „грешната” западна страна на реката.

Веднага след моста се влиза в един сравнително сложен пътен възел, който се бях опитал да разуча в Google Earth. Не видяхме указателни табели за крепостта, а тя визуално се падаше вдясно (в северна посока) от моста, поради това реших да карам „по азимут”. Същевременно, в Приднестровие, както и в Молдова, знаците, показващи еднопосочно движение са малко по-различни от тези в другите страни, в които съм шофирал, а освен това много често при навлизане в насрещното движение на еднопосочна улица липсва познатият ни червен забранителен знак с бяла лента по средата. Поради това е лесно обяснимо, как в стремежа си да хвана посоката водеща ме визуално към крепостта, влязох в насрещното движение на едно от еднопосочните „уши” на пътния възел. Естествено виждайки насреща си премигващите с фарове автомобили, осъзнах грешката си доста бързо, като не бях навлязъл и 5 метра в насрещното. С бърза маневра на заден ход се върнах обратно и хванах правилната, разрешена посока за движение.

Облекчението ми от добрия изход от тази пътна ситуация не трая повече от 5 секунди. Пред мен – приднестровски катаджия. Не един! – поне четирима патрулиращи приднестровски катаджии! И катаджийска караулка. Нямах съмнение, че ще ме спрат. От тук нататък – стандартна ситуация: спирам, поздравяваме се, гледам виновно, подавам документи. Другарят катаджия ми обясни колко много съм сбъркал. Аз не отричах, заоправдавах се, че не съм видял, объркал съм се, и т. н. (слава Богу, след три дни престой, доста бях възстановил потъналите дълбоко в паметта ми познания по руски). „Последвайте ме!”, каза катаджията. Влязохме в караулката. А там – друг, сигурно висшестоящ, с по-официална униформа. Държи шофьорската ми книжка и талона на колата (техпаспорт). „Нарушил сте правилата!” – „Да, знам… не видях, не разбрах…” – повтарям вече познатия репертоар – „Бяха само 5 метра, веднага се върнах”, но той непоколебим: „Дори един метър да беше пак си е нарушение!” Нещата не вървяха на добре, но следващата реплика на служителя на реда накара гърлото ми да пресъхне, а сърцето ми да забие още по-силно. „Сега процедурата е следната – ние задържаме книжката и талона на колата, даваме ви един документ, с който продължавате, а ние ще ви изпратим документите в България”. Шок и ужас!!! Мисля трескаво, репликите ми идват бързо, сякаш лягам и ставам с руския език: „А не можем ли с глоба някаква да оправим нещата?” Той човекът дори не дочака да довърша: „Трябва да платите 250 рубли!” Нещата отиват към пазарлък – това е добър знак. След малък спор в каква валута да платя „глобата”, извадих телефона си за да сметна колко евро са 250 рубли. А онзи ме изгледа озадачено и със строг тон пита „На кого ще звъниш?!?” Казвам „На никого, смятам колко евро трябва да платя”. „Ти знаеш курса на рублата???” – „Да, знам го, защото в Тираспол обменях валута”. Оказа се, че са точно 20 евро. Очевидно, те си знаеха предварително евровия размер на мизата. Платих 20 евро и моментално си получих документите обратно. Дори ми пожелаха лек път към България.

No responses yet

Older Entries »

Switch to mobile version